 Въпрос: Какво е медитация?
Медитацията не е индийски метод; тя не е само техника. На това не можеш
да се научиш. То е ръст, растеж на целия ти жизнен процес. Медитацията
не е нещо, което да се добави към теб. Тя може да дойде при теб само
чрез основна трансформация, чрез мутация. Медитацията е разцъфване,
растеж. Растежът винаги идва от цялото, той не може да се добави отвън.
Това пълно разцъфване на личността трябва да бъде разбрано правилно.
Иначе можеш да играеш игри със себе си, да се забавляваш с умствени
трикове. А те са много! А триковете не само заблуждават и нищо не дават,
но могат да нанесат и вреда. Представата за медитацията, като за
някакъв метод, е абсолютно погрешна. А когато започнеш да се занимаваш с
умствени трикове, се изражда самото качество на ума. Умът не е
медитативен. Преди да се случи медитацията, той трябва коренно да се
промени. Какво е умът във вида, в който съществува сега? Как
функционира?
Умът постоянно вербализира. Знаеш думите, знаеш
езика, знаеш концептуалната структура на мисленето, но това още не е
мислене. Напротив, това е бягство от мислене. Виждаш цвете и го
вербализираш. Виждаш вървящ човек и отново го изразяваш в думи. Умът е
способен да трансформира в думи всяко екзистенциално явление. И думите
стават препятствие, затвор. Постоянният превод на предметите и битието в
думи е препятствие за медитативния ум. Затова първото условие за
постигане на медитативен ум е осъзнаването на постоянната вербализация и
способността да я спреш. Просто съзерцавай предметите, не вербализирай.
Усещай присъствието им, но не ги превръщай в думи. Нека предметите да
съществуват, но без думи, да съществуват хората, но без езика, да
възникват ситуации, но без език. Това е напълно възможно, то е
естествено. Неестествено е сега съществуващото положение, но ние толкова
сме свикнали с него, че даже не осъзнаваме, че постоянно превръщаме
усещанията в думи.
Изгрява слънцето. Ти никога не чувстваш
интервала между момента на виждане на изгрева и изразяването му с думи.
Виждаш слънцето, чувстваш го и незабавно го вербализираш. Изгубен е
интервалът между виждането и вербализацията. Трябва да се осъзнае
фактът, че изгревът не е дума. Той е факт, присъствие. Умът автоматично
превежда преживяванията в думи. И тези думи след това застават между теб
и твоя опит. Медитацията е начин да живееш без думи, без език. Понякога
това се случва спонтанно. Когато си влюбен, усещаш присъствието, не
думата. Когато двама влюбени са близо един до друг, замлъкват. Не защото
няма какво да си кажат. Напротив, имат невероятно много да си кажат. Но
няма думи, и не може да има. Те идват, когато любовта си отиде. Ако
влюбените не мълчат, значи любовта е умряла. И те запълват празнотата с
думи. Когато любовта е жива, няма думи, защото самото й съществуване е
всеобхватно и поглъщащо и преодолява бариерата на езика и думите. И
обикновено тази бариера се преодолява само в любовта.
Медитацията е кулминация на любовта - любов не към един човек, а към
цялото съществуване. За мен медитацията е взаимоотношение с цялото
обкръжаващо те съществуване. Ако си способен да обичаш всяка ситуация,
значи си в медитация. И това не е капан на ума. Не е метод за спиране на
ума. Напротив, изисква се дълбоко разбиране на механизма на ума. Щом
разбереш механичния си навик за вербализация - превода на живота в думи
-получава се интервал, пауза. Тя възниква спонтанно. Тя като сянка
следва разбирането. Главният проблем не е как да влезеш в медитация, а
да разбереш защо не си в медитация. Самият процес на медитация е
негативен. Той не добавя нищо към теб. Той отнема онова, което вече е
било добавено.
Обществото не може да съществува без език,
езикът му е необходим. Но на съществуването не е нужен. Не казвам да
живееш без език. Налага ти се да го ползваш. Но трябва да умееш да
включваш и изключваш механизма за вербализация. Когато си социално
същество, на теб ти трябва език; но когато си насаме със съществуването,
трябва да умееш да го изключваш. Ако не умееш, ако той все работи и
работи и ти си безсилен да го спреш, тогава ставаш негов роб. Разумът
трябва да е инструмент, а не господар. Когато господар е умът, се
създава немедитативно състояние. Когато ти си господар, твоето съзнание е
господар, тогава състоянието е медитативно. Медитацията се случва,
когато ти станеш господар на механизма на ума. Умът и лингвистичното му
функциониране не са върхът. Ти стоиш по-високо от тях; съществуването
също е извън пределите им. Съзнанието е по-висше от езика. Животът стои
по-високо от лингвистиката. Когато съзнанието и съществуването са
единни, те са в съюз. Този съюз наричаме медитация. Езикът трябва да се
отхвърли, а не да се изключи или потисне. Казвам, че той не трябва да е
навик, който ползваш двадесет и четири часа в денонощието. Когато вървиш
ти се налага да си движиш краката. Но ако седейки продължиш да си
движиш краката, ти си луд. В действителност човек знае да ги управлява.
На същия принцип, когато не разговаряш с никого, не трябва да има език.
Той е техника за общуване. Когато не общуваш, не ти е нужен.
Ако си в състояние да направиш това, можеш да напреднеш в медитацията.
Медитацията е процес на растеж, тя не е техника. Техниката е мъртва.
Затова може да бъде добавена към теб. А процесът е винаги жив. Той расте
и се разширява. Езикът е необходим, но не може през цялото време да се
остава в него, трябва да има моменти на прекратяване на вербализацията,
мигове, в които ти просто съществуваш. Това не е съществуване, подобно
на живота на растенията, в него присъства съзнанието и става по-живо и
по-остро, защото го няма езикът, който го притъпява. Езикът неизбежно се
повтаря и поражда скука. Колкото по-важен е за теб езикът, толкова си
по-скучен.
Съществуването никога не се повтаря. Всяка роза е
нова роза, съвършено нова. Такава като нея не е имало и никога няма да
има. Но наричайки я роза, ние повтаряме думата роза. Тази дума е била
използвана по-рано и ще я има винаги. Със старата дума убиваш новото
нещо. Животът винаги е нов, езикът - винаги е стар. Чрез езика ти бягаш
от живота, от съществуването, защото той винаги е мъртъв. Колкото повече
се потапяш в езика, толкова по-мъртъв ставаш. Ученият богослов е съвсем
мъртъв, защото той изцяло се състои от език и думи.
Сартр е
нарекъл автобиографията си "Слова". Ние живеем чрез думи. Следователно -
ние не живеем. В резултат остават само серия натрупани слова и нищо
повече. Словата са като фотографиите. Виждаш нещо живо и го
фотографираш. Но фотографията е мъртва. А после -правиш от мъртвите
снимки албум. Човек, който не живее в медитация, е като мъртъв албум. В
него са останали само словесни снимки, само спомени. Нищо не е
преживяно, всичко е било само вербализирано.
Медитацията
означава да живееш тотално. А да се живее така е възможно само в
безмълвие. Под мълчание аз нямам предвид безсъзнателността. Има и
неосъзнато мълчание, но то няма нищо общо с живото безмълвие. И тогава
ти отново изпускаш нещо. С помощта на мантри можеш да се
самохипнотизираш. С простото повтаряне на думата можеш да създадеш в ума
такава скука, че той да заспи. И ти потъваш в съня, в подсъзнанието.
Ако през цялото време пееше "Рам-Рам-Рам", разумът ти ще заспи. Ще
изчезне бариерата на езика, но ти ще си в безсъзнателно състояние.
Медитацията означава да няма език, но да си в осъзнато състояние. Иначе
няма общуване със съществуването, с това, което е. Не помагат никакви
мантри, никакви песнопения. Само-хипнозата не е медитация. Напротив, да
си в самохипноза значи да регресираш. Това не е излизане от рамките на
езика, това е падане под неговото ниво. Тъй че, остави всякакви мантри,
всякакви техники. Позволи на моментите да съществуват без слова.
Повтаряйки мантрата, не можеш да избягаш от думите, защото този процес
използва думи. Не можеш да се освободиш от езика с помощта на думите!
Тогава какво да се прави. Всъщност, нищо не трябва да се прави, освен
да се разбере. Каквото и да правиш, всичко идва от твоето правене. Ти си
в объркване, а не в медитация. Умът ти не мълчи и всичко, което правиш,
създава още по-голямо объркване. Единственото, което можеш да направиш
още сега, е да започнеш да осъзнаваш как работи умът. И това е всичко
-просто да осъзнаваш. Осъзнаването няма нищо общо с думите. То е
екзистенциален акт, неразсъдъчен.
И така, първо е осъзнаването.
Осъзнай умствените си процеси, осъзнай как работи умът. В момента,
когато осъзнаеш действията на ума си, ти преставаш да се идентифицираш с
него. Самото осъзнаване означава, че си излязъл от пределите му,
превърнал си се в страничен наблюдател. И колкото повече осъзнаваш,
толкова по-способен ставаш да видиш интервалите между опита и думите.
Интервалите ги има винаги, но ти си толкова сляп, че не ги виждаш. Между
две думи винаги има интервал, колкото и малък да е той. Иначе няма да
са две думи, а една. Между две музикални ноти винаги има интервал,
мълчание. Двете думи или двете ноти не биха били две, ако помежду им
нямаше интервал. Между тях винаги има момент на безмълвие, но за да го
почувстваш, трябва да си много внимателен и осъзнат. Колкото повече
осъзнаваш, толкова по-бавен става умът. Едното е свързано с другото.
Колкото по-малко осъзнаваш, толкова е по-бърз умът ти; колкото повече
разбираш, толкова по-бавно работи той. Когато осъзнаеш как работи умът,
той се забавя и интервалите между мислите се удължават. И ти вече можеш
да ги видиш.
То е като филм. Когато прожекционният апарат
работи в забавен ход, ние виждаме паузите. Аз вдигам ръката си - това
движение се заснема в стотици кадри. Всеки от тях е отделна фотография.
Тези хиляди фотографии минават пред очите с такава бързина, че ти не
виждаш интервалите и тогава вдигането на ръката се вижда като процес. Но
при забавено прожектиране се виждат паузите. Умът е като филмова лента.
Има паузи. И колкото по-внимателно се вглеждаш в ума си, толкова повече
интервали ще видиш. Това може да се сравни с картинка от гещалт: на нея
са отпечатани едновременно два различни образа. И може да се види или
единият, или другият. Не е възможно да се гледат едновременно и двата.
Това може да са два портрета - на млада и на стара жена, но когато се
съсредоточиш върху единия, не виждаш другия. Ако се съсредоточиш върху
втория, изчезва първият. Даже и да си уверен, че си видял и двата
портрета, не си в състояние да го сториш едновременно. Същото става с
ума. Когато виждаш думите, не виждаш паузите, а ако виждаш тях - не
виждаш думите. След всяка дума следва интервал, а след всеки интервал -
дума, но ти не ги виждаш едновременно. Ако се съсредоточиш върху
интервалите, думите ще изчезнат и ти ще се озовеш в медитация.
Съзнанието, фокусирано само върху думите, е не-медитативно; фокусираното
само върху интервалите съзнание е медитативно. Когато осъзнаеш
съществуването на интервали, думите изчезват. Ако наблюдаваш внимателно,
няма да откриеш думите, а само паузите.
Ти усещаш разликата
между две думи, но не можеш да усетиш разликата между два интервала.
Думи много, а интервалът е винаги в единствено число. Всичките интервали
се сливат и стават едно. Медитацията е съсредоточаване върху интервала.
Тогава се променя целият гещалт.
Още нещо трябва да се
разбере: когато гледащ гещалт-картинка и се съсредоточиш върху портрета
на старата дама, ти не си в състояние да видиш младата. Но ако
продължаваш да концентрираш вниманието си върху портрета на старата
дама, изцяло да се фокусираш върху нея, изведнъж настъпва момент, в
който фокусът се сменя. Образът на старата дама изчезва и се появява
вторият образ. Защо става така? Защото умът не може да се съсредоточава
непрекъснато за дълго време. Необходима е промяна, за да не заспи. Има
само две възможности. Ако дълго се съсредоточиш върху едно нещо, умът
заспива. Той не може да бъде фиксиран. Той е в непрекъснато движение.
Ако го вкарате в нещо рутинно, той заспива, за да избегне
неподвижността. И тогава продължава да живее в сънищата.
Това е
медитация в стила на Махариши Махеш Йоги. Тя освежава, донася
успокоение, подпомага достигането на физическо здраве и умствено
равновесие, но това не е медитация. Същото може да се постигне с помощта
на самохипноза. Индийската дума мантра означава внушение. Това е
всичко. Да се приема мантруването за медитация е сериозна грешка. И ако
го направиш, никога няма да потърсиш истинската медитация. Ето в какво
се състои вредата от такава практика и от нейните пропагандатори. Това е
просто психологическо самоопиянение.
Затова не изгонвай думите
чрез мантри. Просто осъзнавай думите и умът ти автоматично ще се
фокусира върху паузите. Ако се отъждествяваш с думите, умът ти ще скача
от една на друга и ще пропуснеш интервала. Следващата дума поражда нов
интерес. Умът продължава да се променя. Фокусът също се мени. Но ако не
се отъждествяваш с думите, а наблюдаваш отстрани тяхното шествие като
свидетел, тогава фокусът се сменя и осъзнаваш наличието на интервали.
Все едно, че стоиш на улицата и наблюдаваш минувачите. Един човек мина,
друг още не се появил, улицата е празна, няма никой, има интервал. Ако
наблюдаваш, ще разбереш какво е интервал. А като разбереш какво е
интервал - попадаш в него, пропадаш в него. Това е пропаст, която дава
мир и твори съзнание. Да си в интервала, значи да си в медитация. Това е
истинска трансформация. Езикът повече не е нужен. Ти го изоставяш
осъзнато, отхвърляш го. Изживяваш тишина, едно безкрайно безмълвие.
Ставаш част от тишината. Ти и тя сте едно цяло. Не усещаш пропастта като
нещо извън себе си, а като самия себе си. Ти знаеш, но сега се
превръщаш в самото познание. Наблюдаваш паузата, а сега наблюдаващият
става наблюдаван. Ти си наблюдател на мислите и думите, а думите са
предметът на наблюдение. Когато няма думи, ти се превръщаш в интервал,
но все още осъзнаваш, че ти си. Между теб и интервала, между съзнанието и
съществуването няма преграда. Само думите създават бариера.
Сега ти си в екзистенциална ситуация. Това е медитацията - да си единен
със съществуването, да си изцяло в него, и в същото време да го
осъзнаваш. Звучи като противоречие, като парадокс. Сега си опознал
ситуацията, в която едновременно си съзнателен и единен с нея.
Обикновено, когато възприемаме нещо, то става обект. Ако се отъждествим с
нещо, то не се превръща в обект, не става нещо друго, но ние не го
осъзнаваме, както става в гнева и секса. Ставаме единно цяло само когато
сме неосъзнати.
Сексът е много привлекателен, защото в него ти
за миг ставаш цялостен... Но в този миг ти си неосъзнат. Стремиш се към
това неосъзнато състояние, защото търсиш целостта, единството. И
колкото повече се стремиш към нея, толкова по-осъзнат ставаш. Тогава
преставаш да изпитваш блаженство от секса, защото то е било резултат от
неосъзнато състояние. В момента на страстта спираш да осъзнаваш.
Съзнанието ти се изключва. За миг си бил в пропастта, без да го
осъзнаваш. Но колкото повече се стремиш към това, толкова повече то се
губи. Накрая идва момент, когато си в секса, а моментът на изгубване на
осъзнаването не настъпва. Изгубена е пропастта, изгубено е блаженството.
Тогава сексуалният акт става глупост, просто механично освобождаване. В
него няма нищо духовно.
Ние познаваме само неосъзнатото
единство, все още не сме изпитвали осъзнатото единство. Медитацията е
осъзнато единство. Това е другият полюс на сексуалността. Сексът е на
единия полюс (неосъзнато единство), а медитацията на другия (осъзнато
единство). Сексът е най-ниското стъпало на единството, а медитацията е
върхът, кулминацията на единството. Разликата между тях е наличието на
осъзнатост, наличието на съзнание.
Западният ум днес се обръща
към медитацията, защото сексът загуби привлекателността си. Когато
обществото престане да потиска секса, тогава се появява медитацията,
защото несдържаният секс бързо унищожава очарованието и
привлекателността си. Изчезва и духовната страна на секса. Секс много,
но ти не можеш повече да се занимаваш неосъзнато с него. Общество, в
което сексът се потиска, може да е сексуално, но общество, в което той
не се потиска и не се сдържа, не може вечно да остане сексуално. Налага
се сексуалността да се трансцедентира. Затова, ако обществото е
сексуално, то неминуемо се обръща към медитацията. За мен сексуално
свободното общество е първото стъпало по пътя на търсенето. Но, разбира
се, и с това може да се злоупотреби. И Изтокът прави точно това. Може да
се доставят и експортират безброй учители - което се и прави - но те
могат да учат само на фокуси. Разбирането идва чрез живота, в процеса на
живота. Разбирането не може да бъде преподадено. Аз не мога да ти дам
своето разбиране. Мога да ти говоря за него, но не мога да го предам. Ще
ти се наложи сам да го намериш. Ще трябва да влезеш в живота. Ще
грешиш, ще преживяваш неуспехи, ще минеш през много разочарования. Но
само чрез неуспехите, грешките, разочарованията, само срещайки се с
истинския живот, ще стигнеш до медитацията. Ето защо аз наричам
медитацията израстване.
Нещо може да бъде разбрано, но
разбиране, дошло чрез другиго, може да бъде само интелектуално. Ето защо
Кришнамурти изисква невъзможното: "Не ме разбирайте интелектуално!" У
другия не може да се получи нищо друго, освен интелектуално разбиране.
Ето защо опитът на Кришнамурти е абсурден. Това, което казва, е
истинско, но това, което изисква, е невъзможно. Не може да очаква от
слушателите си нещо повече от интелектуално разбиране. Нищо повече не
може да се предаде или възприеме.
Но и интелектуалното
разбиране може да бъде достатъчно. Ако си способен интелектуално да
разбереш какво казвам, можеш да разбереш и това, което не съм казал.
Първото разбиране неизбежно е интелектуално, защото интелектът е
вратата. То не може да бъде духовно. Духовността с вътрешно светилище.
Аз мога да ти предавам само интелектуално. Ако си способен действително
да разбереш, тогава ще можеш да почувстваш и това, което не казвам. Не
мога да общувам с вас без думи, но употребявайки думи, аз в същото време
ползвам и мълчанието. Налага се да усещате и едното и другото. Ако се
разбират само думите, това е външно общуване. Но ако си способен да
усетиш и паузите, това вече е приобщаване. Отнякъде трябва да се почне.
Всяко начало неизбежно е погрешно, но трябва да се почне отнякъде. Чрез
фалша, чрез грешките, ще намериш вратата. Който иска да започне само от
правилното начало, никога няма да започне. Даже погрешната крачка води в
правилната посока. Защото е крачка, начало. Започваш в тъмнината да
напипваш пътя и вървейки, опипом, намираш вратата. Затова ви казвам:
раз-берете езиковия процес, процеса на думите, но се опитайте да
разберете и паузите, интервалите. Ще има моменти, когато без осъзнато
усилие ще осъзнаеш паузите. Това е среща с божественото, с
екзистенциалното. Когато се случи тази среща, не бягай от нея. Бъди с
нея. Отначало ще е страшно, но така трябва да бъде. Когато се сблъскаме с
неизвестното, се появява страх, защото за нас неизвестното е смърт.
Затова във всяка пауза ти ще усещаш приближаването на смъртта. Тогава
умри! Бъди в ситуацията и напълно умри в тази пауза. И ще възкръснеш.
Преживявайки смъртта си в мълчание, ти се възраждащ за живот. И за пръв
път в живота си ще си истински жив.
Затова за мен медитацията
не е метод, а процес. Медитацията не е техника, а разбиране. На
медитация не може да се обучава, може само да се посочи. За нея не може
да се получи информация, тъй като всяка информация идва отвън. А
медитацията се ражда от вътрешните ти дълбини. Търси, бъди търсещ, но не
ставай ученик! Само така няма да станеш ученик на някакъв гуру, а ще се
превърнеш в ученик на самия живот. Тогава няма да учиш думите.
Духовното учение не идва от думите, а от паузите, от мълчанието, което
те обкръжава навсякъде, дори в тълпата на пазара. Търси мълчанието,
търси паузите вътре и вън и в един прекрасен ден ще откриеш, че си в
медитация. Медитацията идва при теб. Тя идва сама. Не може да бъде
доведена. Но трябва да се търси, защото, когато си в търсене, се отваряш
за нея, ставаш достъпен за нея. Ти ще я приемеш - медитацията е гост.
Можеш да я поканиш и да я чакаш. Тя е дошла при Буда, при Исус, при
всеки, който е готов, който е отворен и търси. Не се опитвай да се учиш
външно на медитация, ще се измамиш. Умът винаги търси нещо лесно. И това
става източник за експлоатиране. Тогава се появява някой гуру и
духовният ти живот е отровен. Най-опасната личност е този, който
експлоатира духовното търсене. Ако някой те ограби, това не е толкова
сериозно. Но ако някой те мами и убива или отлага за в бъдеще стремежа
ти към медитация, към божественото, към екстаза - това е грях, голям и
непростим. Но това се случва, затова го осъзнай и не питай никого какво е
медитация, как се медитира. Вместо това попитай какви са пречките, защо
не сме постоянно в медитация, къде е спрял растежът ни, къде са ни
повредили. Всеки, който дава готови формули, ти е враг, а не приятел.
Луташ се в тъмното, друго нищо не може да се направи. Самите грешки
водят до разбиране, което ще те изведе от тъмата. Исус казва: "Истината е
свобода." Разбери тази свобода. Истината винаги идва чрез разбиране. Не
това, с което се срещаш лице в лице, а онова, в което израстваш. Затова
търси разбирането, защото колкото повече разбираш, толкова си по-близо
до истината. И в някой неизвестен, непредсказуем момент, когато
разбирането стигне своя връх, ти си в бездната. Теб вече те няма. Има
медитация. Когато теб те няма, ти си в медитацията. Медитацията не е
нещо добавено към теб, тя винаги е извън твоите предели. Когато си в
бездната, медитацията е там и тогава няма его и теб те няма. Има битие.
Това е, което религията определя като бог - висшето битие. Това е
същината на всички религии, на всички търсения, но то не може никъде да
се открие в готов вид. Затова осъзнавай, когато някой претендира да те
учи. Върви опипом и не се бой от неуспеха. Признай неуспеха, но не прави
отново същата грешка. Една грешка е достатъчна. Човек, който продължава
да греши в търсене на истината, винаги бива опростен. Това е обещание,
идващо от самите глъбини на битието.
Трансформация на седемте тела
Ошо |
Нумерология
3.135.193.193 