 Лаодзъ казва:
Ученикът на знанията има за цел - да учи ден след ден.
Ученикът на Дао има за цел да губи ден след ден.
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Като не прави нищо, постига всичко.
Този, който владее света, често го е постигнал като не прави нищо.
Когато човек е заставен да прави нещо, светът за него остава непостижим.
Какво са знанията? И защо са толкова много тези, които дълбоко им се противопоставят?
Знанието е средство да се бориш срещу съществуването. Знанието е оръдие
в ръцете на Егото. Знанието е конфликт - частта се стреми да завладее
цялото като опознава тайните на цялото. Знанието е главното пътешествие
на Егото.
Това, което са парите, което е властта - точно това
са знанията, но са по-опасни от парите и по-опасни от властта, защото
знанията са по-коварни.
Трябва да ви разкажа старата библейска
приказка за изгонването на Адам от рая. Тази притча има няколко
значения. Едно от значенията е на Лаодзъ, а именно: Господ създаде света
и каза на Адам да не яде от плодовете на дървото на знанието - но защо
точно от дървото на знанието? Всъщност това е абсурдно. Ако беше
забранил на Адам да убива, щяхме да го разберем. Ако беше забранил на
Адам изневярата в секса, тогава всички религии по света щяха да го
разберат. Но Господ не е забранил нито секса, нито насилието, а
знанието. Изглежда, че знанието е първият грях.
Но защо трябва
Господ да го забранява? Защо е опасно знанието? - Защото самият стремеж
да научиш тайните е агресия. Най-силната агресия. Самият стремеж към
разбулване на тайнството е насилие. А усилията да научиш показват, че ти
си готов да се биеш. Иначе за какво са ти знанията?
Знанията
са средство за агресия, борба и конфликт. Частта се опитва да въстане.
Частта се опитва да създаде свой собствен център, за да бъде отделена от
цялото. Частта се опитва да стане сама център на света!
Не че
има бог, който забранява. Вчера ви казах, че Бог обича приказките. А
сега трябва да ви кажа, че Бог е част от една красива приказка. Бог е
най-хубавата притча. Няма никъде нищо подобно на Бога. Не го търсете,
защото ще го търсите напразно. Никъде няма да го срещнете. Бог е една
притча - но красива! Тя означава много неща и вие ще загубите, ако
мислите, че Бог е човек. Бог не е лице.
Случи се преди време аз
да чуя важен философски диалог. Седях в къщата на един богаташ, в
неговата красива гостна. Той бърбореше непрекъснато, но телефонът в
другата стая позвъня и той трябваше да ме остави. Добре стана, че той
излезе, защото иначе щях да пропусна важния разговор.
В страни от мен имаше голям съд и в него плуваха две златни рибки. По-младата изведнъж спря и попита другата:
- Вярваш ли в Господ?
По-младата рибка имаше философски вид, като изследовател. Старата отговори поучително, като гуру:
- Да, иначе кой мислиш, че ни сменя водата всеки ден? Ако няма Господ, кой мислиш ни сменя водата всеки ден?
Всички концепции за Бога са като тази... Кой мислиш е създал света?
Просто малък ум - малки концепции. Бог не е концепция - той е притча.
Така, че запомнете, когато казвам "Бог забранил", аз не мисля, че има
такъв, който е забранил. Аз просто искам да кажа, че това е начин да се
изрази нещо. Съществуването забранява знанието. Съществуването разрешава
невежеството и забранява знанието, защото в неведение частта се слива с
цялото, остава при цялото, представлява едно с цялото. И в момента, в
който то започне да знае, се появява егото, егото кристализира. Сега
вече частта не плува заедно с цялото. Сега тя има собствен ум - да прави
това, да не прави онова. Сега тя има свой избор - харесва това, не
харесва онова...
Това е смисълът на разказа, че неочаквано Адам и Ева били изгонени от рая.
Може би се чудите къде е този рай. Това не е географско място, а
психологическо състояние на ума. Невежеството е рай, а знанието е
прогонване.
Всяко дете се ражда като Адам или Ева и остава в
рая. Но, когато започнем да го обучаваме, ние започваме да го дресираме.
Всички тези учители и хора, които се опитват да направят детето знаещо,
са змията, която убедила Ева, че който хапне от плода на дървото на
знанието, ще стане като Бог - ти ще имаш собствен център, както Бог има
свой център. Ако знаеш, ще станеш нещо по-различно от това, което си.
Цялото знание е съблазън да станеш нещо, което не си. Всички знания
създават бъдеще, всички знания създават желание да станеш нещо, което ти
не си.
Неведението е да се радваш на това, което си, а знанието е да се стремиш към това, което не си.
Онази змия е била първият учител в света. Онази змия е създала разрив, а
разривът е между битие и ставане. Всяко знание създава този разрив
между твоето битие и твоето превръщане. То създава един блян. Създава
изкушение, илюзия, че можеш да станеш като боговете. Но ти не си бог,
можеш ли да си като тях. Невежеството казва, че си и няма нужда да
ставаш. Друго не е възможно - ти си част от цялото, ти имаш същите
качества като цялото - ти си свещен. Невежеството ти казва, че ти вече
си това. Няма какво друго да се прави. Ти просто трябва да му се радваш,
да го честваш и да му се наслаждаваш. Знанието казва: "Такъв какъвто
си, ти си осъден, ти си нищо. Ти трябва да станеш като боговете. Опитай!
Направи усилие! Извърши нещо! Дисциплинирай се!"
Запомни, че в
деня, в който едно дете започне да мисли за бъдещето, то загубва своята
невинност. Само до този момент, докато се радва на настоящето, то е
дете, невинно, некорумпирано в своето битие. Ставането още не е
настъпило - то е все още в рая.
Раят не е нищо. Раят е способността да се наслаждаваш точно тук и сега.
Ти си в рая и все пак си го загубил, защото не можеш да се наслаждаваш
тук и сега. Ти си мислиш и планираш за бъдещето, някъде там, когато
станеш като боговете, тогава ще му се наслаждаваш.
Знанието
създава бъдещето. Знанието създава желанието. Знанието създава
ставането. Знанието е самсара - колелото. Когато ти си в колелото, ти се
въртиш, въртиш, въртиш и не стигаш никъде.
Знанието е светът.
Когато Исус казва: "Моето царство не е на този свят", той има предвид
света на ставането. Той няма предвид този свят с дърветата и птичките,
които пеят, и дъжда, който вали, и небето, и облаците - не, под "този
свят" той не означава света, който заобикаля твоя ум и битие, света на
ставането, на желанието.... което Буда нарича танха. Желанието да бъдеш
нещо друго, а не това, което вече ти си.
А то е невъзможно. Ти
ще си във вечен пъкъл. Ти можеш да бъдеш само това, което си. Нищо друго
не е възможно. Ти се мъчиш да направиш нещо невъзможно.
Ти не
можеш да бъдеш нищо друго. Как можеш да си? Цветът на розата да се опита
да стане цвят на лотоса, или цветът на лотоса да се опита да стане нещо
друго... Те не са толкова глупави и са все още част от рая. Розовият
храст до тебе е все още в рая, но ти не си. Детето седнало до тебе може
да е все още в рая, но ти не си. Аз съм тук пред и в рая, но ти не си.
Така че раят не е въпрос на географията, той е въпрос на вътрешния мир.
Знанието създава разрив. То корумпира невинността и те състарява. Иначе
ти би останал винаги като дете. И когато Исус казва, а той го казва
съвършено правилно, че "докато не станете като децата, вие няма да
влезете в Царството Господне". Това е тайният ключ, който ще отвори
отново заключените врати на рая. Знанието ви е изпъдило, не Бог. Няма
Бог, а само начин да кажеш едно и също нещо. За да го кажеш по лесен
начин, ние създаваме притчи, които можеш ти да разбереш. В момента, в
който станеш знаещ, ти си автоматически изпъден, никой не те пъди. А в
момента, в който изоставиш знанието и ставаш отново невинен, ти си приет
обратно, никой не те приема.
Знанието е средство да се бориш с
цялото, а как можеш да се бориш с цялото? Това е като капка в океана,
която се бори с океана - едно жалко, много жалко пъклено явление. Как
може капката да се бори с океана? Тя може да продължава да се бори, но
няма никаква възможност никога да покори цялото. Ще бъде поражение, а
това е адът - винаги победен, винаги провал.
А Лаодзъ казва:
Знанието е единственият грях.
И всички, които са се събудили за вътрешната си невинност, казват същото.
Оставете знанието и станете невинни, отново като деца. Възвърнете си
изгубеното детство и веднага ще станете мъдреци и светци. Нищо не
липсва. Освен желанието да станете нещо друго. Нищо не прегражда пътя
ви.
Ученикът на знанията има за цел - да учи ден след ден.
Ученикът на Дао има за цел - да губи ден след ден.
Тези, които се интересуват от знания, полагат всички усилия да научат
все повече и повече. Те трупат - колкото повече трупат, толкова повече
се натоварват. Огледайте се наоколо, всеки изглежда, че носи много тежък
товар, сломен от собствените си натрупвания, страдащ, но притиснат към
него, защото си мисли, че е нещо скъпоценно.
Ако се
наблюдавате, ще се изненадате, че се притискате към своята агония. Вие
продължавате да бленувате, че някой ден някога екстазът ще настъпи, но
вие се притискате към своята агония и не я изпускате. Запомнете, че не
тя се е залепила към вас - тя не може да се залепи за вас - знанието не
може да се залепи за вас, а вие се залепвате за него. Не само се
залепвате за него, но го увеличавате, помагате му да нараства все повече
и повече.
Лаодзъ казва:
Ученикът на знанията има за цел - да учи ден след ден.
Всичките му усилия са да научава повече, да трупа повече, да знае
повече. И колкото повече научава, толкова по-малко остава вътре в себе
си, защото така битието се губи. Така той става купчина информация,
склад за отпадъци, и не може да намери себе си, не знае къде е. Той е
загубен в джунглата на своите знания.
Ученикът на Дао има за цел - да губи ден след ден.
Точно обратното е ученикът на Дао - ученикът на истината, не на
знанията, ученикът на битието, не на ставането. Той е точно обратното.
Той губи ден след ден, разтоварва себе си, не научава. Неговото
единствено учене е как да не научава. Единственото нещо , което го
интересува, е как да се разтовари напълно.
Един немски философ
отишъл при Махарши Раман. Разбира се, пътувал дълго и трябва да е мислил
много, относно това, което ще пита. Когато приближил Раман, той казал:
- Дойдох да седна до тебе и да науча много. Раман го погледнал състрадателно и казал:
- В такъв случай си сбъркал човека, тъй като аз уча само как да не
научаваш. Ако си дошъл да научиш, значи си сбъркал адреса и трябва да
отидеш някъде другаде, но ако си готов да не научиш, достатъчно зрял, за
да не научиш, то можеш да останеш тук.
Той бил прав. При
мъдрец се ходи, за да не научиш. Когато ти втръсне от учене, когато си
научил много, но не си спечелил нищо, когато знаеш много и си се изгубил
в своите знания, когато знаеш много, но напълно си забравил кой си ти,
когато знаеш много за ненужни неща, несъществени неща, а съществените
знания за твоя собствен бит са загубени, тогава отиваш при мъдреца, за
да не научаваш.
Това е най-голямата капитулация. Лесно е да
предадеш богатството си, защото то е извън теб. Крадци могат да го
вземат, то може да се задигне, то не е част от тебе, то е извън тебе! Ти
можеш лесно да го изпуснеш. Но твоите знания стават вътрешен феномен -
те са влезли вътре в тебе, текат в кръвта ти, стават част от костната ти
система, влизат в костния ти мозък и е трудно да ги предадеш.
Лесно е да се научи нещо, но е трудно да не се научи. Как да не научиш,
когато знаеш нещо? Става много трудно" да не го научиш. А как да се
разделиш с него? То е толкова дълбоко в тебе. Докато не напуснеш ума си,
тъй като ти се идентифицираш с ума, не можеш да го напуснеш, защото си
мислиш: "Това съм аз". Така ти смяташ, че твоите знания са твоят бит.
Марш! Всички медитации са начин за напускане на ума, отдалечаване от
него на разстояние, за да получиш малък луфт и да не се идентифицираш с
него, да се извисиш над ума, да го наблюдаваш от възвишението, така че
да можеш да видиш какво става в ума. Когато се отделиш от ума, само
тогава има възможност да изпуснеш нещо, да изхвърлиш знанието, да не
научиш.
Ученикът на Дао има за цел - да губи ден след ден.
Това е неговият успех. Той успява като губи ден след ден. Това е
неговият урок - той се учи да не учи ден след ден. Идва моментът, когато
той е отново дете, незнаещо нищо. Идва момент, в който той влиза отново
в рая.
Той опитал горчивия плод на знанието, но разбрал, че е глупаво. Знанието е голяма глупост.
Той го разбрал и сега се връща отново в рая. Сега вече змията не може
да го изкуши. Той е - зрял като дете, но зрял - едно дете невинно, но
будно, бдително, съзнателно.
Сега той се приближава до
по-голяма чистота, защото чистотата, която не се осъзнава, се губи.
Някой ще изкушава, някой ще корумпира, а ако няма никой, тогава вие сами
корумпирате себе си, тъй като не сте бдителни.
Адам е трябвало
да бъде изхвърлен от райската градина. Той бил просто праведен. Той е
бил като Буда от една страна - бил праведен. Той бил като Исус от една
страна - бил праведен. Но другата страна липсвала - не бил съзнателен.
Адам е началото, Исус е краят. Адам е половинката, Исус е цялото -
другата половина е осъзната. Затова Исус не може да се корумпира. Той е
не само чист, но е непокварен - неговата праведност е абсолютна.
Ученикът на Дао има за цел - да губи ден след ден. Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Това е много тънко. Обърнете му колкото е възможно повече внимание.
Бъдете толкова медитиращи, колкото можете. Може би не знаете, че думата
"медитация" произлиза от същия корен като "медицина", "медицински", а
оригиналното значение на думата било: начин да станеш цял, начин да
станеш здрав. Медицината е лечебна и по същия начин медитацията е
лечебна. Тя те прави цял, хармоничен, здрав.
Внимавай, вслушвай
се колкото може по-медитиращо. Когато слушаш медитиращо, ти разбираш.
Когато слушаш концентрирано, ти научаваш. Ако слушаш със
съсредоточаване, ти ще постигнеш знание. Ако слушаш медитиращо, ще
загубиш знанието. А разликата е много тънка.
Когато слушате
внимателно, вниманието означава напрежение и това означава, че вие сте
напрегнати, нетърпеливи да получите, да погълнете, да знаете. Вие се
интересувате от знанието - умът се фокусира върху едно нещо: разбира се
да научите повече.
Медитацията е нефокусиран ум - вие просто
слушате тихо, без напрежение в ума, без подтик да научите и знаете - не,
с пълна релаксация, с едно "карай да върви" в отвореното преддверие на
вашето битие.
Вие слушате, не за да знаете, а просто слушате, за да разберете. Това са различни начини на слушане.
Ако се стремите да знаете, тогава вие се мъчите да запаметите какво
казвам аз и дълбоко в себе си го повтаряте, водите си бележки на ум,
записвате го в света на своята памет. Вие сте заинтересувани да го
вкорените дълбоко в себе си, така че да не го забравите. Тогава то ще
стане знание.
А същото семе може да стане на ненаучаване,
разбиране. В такъв случай вие просто слушате и не се интересувате да го
акумулирате, не се интересувате да го запишете в паметта си, в ума си.
Вие просто слушате, открити както слушате музика, както слушате песента
на птиците в дърветата, както слушате свистенето на вятъра в старите
борове, както слушате шума на водата във водопада... Няма какво да се
помни, няма нищо за запаметяване, не слушате с ума на папагала, а просто
слушате без участието на ума. Слушането е красиво, възторжено, без цел,
то самото е екстаз, блаженство.
Слушайте медитиращо, без
съсредоточаване. Всички училища, колежи, университети учат на
съсредоточаване, защото целта е да се запаметява. Тук целта не е да се
запаметява, целта е да не се научава изобщо, целта е да не научаваш.
Слушайте кротко и не мислете, че ще забравите. Не е нужно да помните,
само глупостите трябва да се запомнят, защото ги забравяте.
Когато чуеш истината, не е нужно да я помниш, тъй като тя не може да се
забрави. Вие може да не успеете да запомните думите, но ще запомните
същината... и това няма да е част от паметта ви, а ще бъде част от
вашето битие.
Аз казвам нещо тук, Лаодзъ казва нещо тук чрез
мен, за да разкрие част от вашето скрито битие. Той не ви захранва с
нова информация, той просто разбулва вас, преоткрива ви като ви дава
представа за вашето собствено битие.
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Знанието е действие, конфликт, борба, която Дарвин нарича "оцеляване на
най-пригодните". Това е борба с природата, непрекъсната борба на човека
с цялото. Глупаво! Но е така.
Когато искате да научите нещо,
вие всъщност се мъчите да се научите да правите нещо. Всички знания са
прагматични, практични - вие ги трансформирате в практиката, за да
свършите нещо с тях - иначе ще си кажете "Защо да уча? Какъв е
смисълът?". Вие научавате не заради ползата му.
Затова в един
прагматичен, емпиричен свят изкуствата полека-лека изчезват. Никой не ще
да слуша поезия, не ще да слуша музика, защото възниква въпросът:
"Какво мога да направя с нея? Можеш ли да станеш силен чрез това? Какво
можеш да направиш? Можеш ли да си поправиш колата чрез слушане на
музика? Можеш ли да си направиш къщата?" Не, не става, музиката е
неутилитарна, от нея не става нищо... а това е нейната красота.
Целият живот е неутилитарен, той няма цел и не води до никъде. Той е
просто да бъдеш тук, а не да ходиш някъде. Той няма цел за постигане,
няма предназначение. Той е космическа игра, която индийците наричат
"лела" - игра, както децата играят, без да имат предвид някоя цел.
Самото играене е целта - те му се радват, наслаждават му се и са
щастливи - край!
Ученето е винаги с намерение да се прави нещо.
Това е пътят да станеш голям изпълнител. Ако знаеш повече, ти можеш да
направиш повече. Тогава какво може да свърши неученето? То ще те направи
неизпълнител. Лека-полека ти не ще знаеш нищо и няма да можеш да правиш
нищо. Лека-полека с изчезването на знанието от тебе, ще изчезне
изпълнението. Ти ще станеш битието и ще можеш да бъдеш, а не да правиш.
Не искам да кажа, че ти няма да вършиш нищо. Даже Буда е длъжен да
проси. Даже Лаодзъ трябва да търси начини и средства да намери хляб и
масло и тям подобни неща. Когато е валяло, той е трябвало да търси
подслон. Живял е дълъг живот и то здравословен. Не, не искам да кажа, че
вие не трябва да правите нищо, а искам да кажа, че вие трябва да
станете недейни. Така нещата започват да се случват. Изпълнителят,
извършителят ходи, топи се, изчезва, а с изчезването на извършителя с
егото е свършено.
Идват при мене хора и ме питат:
- Как можем да подчиним егото?
Вие не можете да подчините егото. Ако има его, кой тогава ще се
предаде? Егото е, което пита как да се предаде. Вие можете да склоните
глава, можете да сложите главата си в моите крака и можете да кажете:
"Аз се предавам." Но това аз, което го изрича, е нещото, което трябва да
се предаде. Сега то оцелява и черпи сили от предаването си. То отива
при хората и казва: "Аз се предадох изцяло на моя господар. Мене повече
ме няма." Но аз-ът продължава, без значение как се проявява. Той се
проявява във всичко - и в предаването и в отричането.
Не, егото
не може да бъде подчинено. Обаче, ако започнете да ненаучавате, един
ден вие неочаквано откривате, че егото не съществува! На първо място
него го няма, а вие задавате глупавия въпрос "Как да го махна?" Него го е
нямало от самото начало. То никога не е съществувало. Започвате да се
вглеждате в себе си и не го намирате, няма и следа от него. Него никога
не го е имало. То е фалшиво понятие, което възниква чрез правенето на
нещо.
Така че системата е следната: знанието ти помага да
станеш извършител, а когато станеш действащото лице, ти ставаш център -
разбира се фалшив център. Не можеш да бъдеш истински център, защото не
си отделен от съществуването. Истински център има вероятно, само ако
можете да съществувате отделно от съществуването? А можете ли да
съществувате отделно? Можете ли да съществувате без въздуха, който ви
заобикаля? Можете ли да съществувате без слънцето, което непрекъснато ви
дава живот и енергия? Можете ли да съществувате без дърветата, които
непрекъснато ви дават плодове и без земята, която ви храни? Можете ли да
съществувате без дъждовете, пясъка и морето? Можете ли да съществувате
без звездите и луната? Не можете. Отделно вие не можете да съществувате.
Тогава как можете да кажете, че сте център? Само цялото може да има
център. Всъщност само цялото има право да каже "аз" и никой друг.
Чрез губене на знания обаче, вие разбутвате цялата къща, като започвате
от основите. Основите са знанията. Загубите ли основите, махнете ли ги и
къщата започва да пада. Къщата е действията, а основите са знанията.
Къщата е вършенето на неща, а вътре в къщата живее въображаемо нещо като
дух, което е егото. Когато изчезнат основите, къщата рухва. Щом рухне
къщата, вие изведнъж разбирате, че там не живее никой. Тя е била винаги
празна. Била е само една идея, една приумица. Само плод на ума. Един
кошмар.
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо. Като не прави нищо, постига всичко.
Това е тайната: като не се прави нищо, всичко е направено. Всичко е
било направено, а вие ненужно идвате и създавате суматоха. Без вас
всичко си върви идеално, както е било винаги. Щом го осъзнаете, вие
изоставяте извършителя, ставате част от потока и се носите по течението -
вие даже не плувате.
Сега се мъчите да вървите срещу течението и,
разбира се, чувствате се уморени и естествено победени. Никой не иска да
ви побеждава. Реката не се мъчи да ви победи. Всъщност реката изобщо не
осъзнава факта, че вие съществувате. И това е добре за реката, защото
тя ще побеснее, ако трябва да научи, че съществувате вие - толкова много
луди хора. Напълно е очевиден фактът, че блажена реката не подозира, че
вие съществувате и се мъчите да се борите с течението.
Случило
се веднъж - трябва да е бил ден като днешния - валял дъжд и реката край
селото преляла. Изведнъж хората се затичали към къщата на Мулла
Насрудин и завикали:
- Насрудине, какво правиш тука? Не чу ли? Жена ти паднала в реката. Върви да я спасиш!
Насрудин изтичал бързо. Никой не очаквал, че ще тича толкова бързо,
защото всеки съпруг иска някак си жена му да се удави в някоя река. Така
е най-добре. Пък и всеки в селото знаел, че те не се разбирали, все
нещо имало, постоянно се биели. Така че това било късмет, благословия от
небето. Обаче Мулла Насрудин тичал толкова бързо, че те се изненадали
колко много я обича. Скочил той в реката и започнал да се бори с
течението - започнал да плува срещу течението. Хората завикали:
- Какво правиш? Ти си глупак! Реката отнесе жена ти надолу по течението. Къде отиваш ти?
Насрудин казал:
- Спокойно! Аз познавам жена си добре. Тя винаги върви срещу течението - това е природата й.
Всички вървят срещу течението. Защо? Защото в битката можете да си
създадете представа за егото. Ако престанете да се борите и се понесете
по течението, лека-полека ще разберете, че вие не сте аз-ът. Затова
хората обичат предизвикателствата, обичат опасностите. Те искат да се
борят. Ако няма с кого да се бият, ще измислят едно или друго, с което
да се борят, защото само в битката те могат да поддържат своето его. А
то трябва да се поддържа постоянно, както е велосипедът - въртиш
педалите, защото, ако спреш да ги въртиш, ще паднеш. Ти трябва
непрекъснато да въртиш педалите. Егото иска постоянно действане. Във
всеки отделен момент ти трябва да се бориш с това или онова. Веднага щом
спреш борбата, ти откриваш, че велосипедът ти е паднал. Егото не може
да съществува без борба. Ученето помага на действието, действието помага
на борбата, борбата създава егото - това е системата, науката. Върху
това се гради религията.
Остави знанията, забрави за тях, стани
непорочен като дете. Тогава внезапно нещата ще се променят. Вече ти не
си извършителят. А когато не си действащо лице, нещата не спират да се
случват, те си стават. Ти не си на мястото си, не си уместен. Когато те
е нямало, нещата са си ставали: слънцето е изгрявало, както си изгрява
сега и т.н.
Чувал ли си за една стара жена, която живеела в
едно селце и вярвала, че заради нея слънцето изгрява в селото? Тя имала
много петли и точно преди изгрев слънце те започвали да кукуригат. Тя
вярвала, че заради тези петли слънцето изгрява.
Имало логика -
винаги щом надигали шум и веднага слънцето започвало да изгрява, никога
не е било другояче. Тя казвала на селяните:
- Заради мене изгрява слънцето. Щом напусна селото, ще останете в тъмнина.
Те се смеели. Ядосана тя напуснала селото заедно с петлите си. Отишла в
друго село и разбира се сутринта слънцето изгряло. Тя се засмяла и
казала:
- Ха сега, ще разберат те! Сега слънцето изгрява в това село! Нека да плачат и да се тръшкат, но аз няма да се върна.
Нещата се случват и без вас. Всичко си е било съвършено и без вас. Ако
не сте тук, всичко ще си бъде така съвършено, както е било винаги. Но
вие не го вярвате, защото, ако го повярвате, вашето его ще изчезне.
Нещата ще си продължат и когато лицето, което действува , изчезне.
Като не прави нищо, постига всичко.
Всичко става, защото цялото функционира. И когато вие не се борите, вие
също ставате проводник на цялото - тръба - флейта, която е куха
отвътре, а цялото пее чрез вас. Песните стават по-хубави като минават
през вас. Даже и сега, независимо от вас, те съществуват. Понякога вие
чувствувате внезапно настроение от настъпващата тишина. Вие не знаете
откъде идва тя - просто внезапно тя се появява, защото някак си в този
момент вие сте забравили да се борите. Вие сте забравили, може би сте се
уморили, но сте забравили да се борите и изведнъж всичко става хубаво.
Обаче небето не винаги остава така отворено. Облаците отново ще го
покрият, ако подновите битката. Просто в момента, в който вие
чувствувате как всичко е красиво, започвате неочаквано да правите нещо и
умът започва да мисли: "Колко ще трае този момент? Аз мога да го
загубя, така че трябва да направя нещо, за да го задържа, да го
съхраня!"
Вие влизате и флейтата не е вече празна, защото вие я
изпълвате. Музиката не преминава и се загубва. А когато се е изгубила,
вие си мислите: "Виж какво, трябваше да съм по-упорит." Точно поради
вашите усилия е изчезнала музиката, но ума ви си повтаря, че е трябвало
да бъдете по-настойчиви, за да продължи тя.
Понякога, седейки
под звездното небе, вие чувствувате появата на блаженство в сърцето си.
То изглежда неземно. Вие се изненадвате и не можете да повярвате.
Аз съм попадал на много обикновени хора, които са имали в своя живот
много моменти като тези на Буда, но те имат съзнанието на Христос. Те не
са говорили за тях с никого, защото сами не са вярвали, че това е
възможно. Фактически сами са ги потискали. Мислили са си, че това е плод
на въображението им. Че как може да стане такова нещо без моите усилия?
Как може изведнъж човек да стане блажен?
Вие също можете да ги
откриете във вашия живот. И в такива моменти, когато съвсем не
очаквате, просто отивайки на работа, в сивото ежедневие, слънцето пече,
вие се потите и изведнъж нещо ви поразява. За миг вие не сте същите, вие
сте се върнали в рая. После това отново изчезва. Вие го забравяте, тъй
като не е във вашия стил на живот. Даже не го споменавате. Мислете си: "
Трябва да ми се е сторило. Нима са възможни такива неща? Аз не съм
направил нищо -как може да се случи? Трябва да е било халюцинация,
илюзия или сън." Вие просто не говорите за него.
Тъй като съм
наблюдавал задълбочено хиляди хора, не съм попадал на много, които да не
са изпитвали подобни моментни състояния в живота си. Но те не са
споделяли с никого за тях. Даже ако се опитат, хората им се смеят и си
мислят: "Какъв глупак." Те не вярват и за това го подтискат.
Човечеството подтиска не само секса, то подтиска смъртта, подтиска
всичко, което е хубаво в живота. Човек е заставен да бъде като автомат,
робот. Всички люкове и врати са затворени за неведомото.
Лаодзъ
е прав, а това, което казва, той го знае. И аз го зная. Нещата си се
случват от само себе си. От много години аз не съм правил нищо, даже и
не съм мислил за нищо, а нещата се случват сами. Истинско удоволствие е
да виждаш как те сами стават.
Много неща стават без твоето
действие. И когато нещо стане без твое участие, то си има собствена
красота. В него няма насилие, в него има изящество, то е хубаво. А
когато ти го правиш, ти го насилваш. То губи изящността си и става
грозно. Насилието не може да бъде изящно. Да бъдеш ненасилник - това е
единственият път, както казва Лаодзъ. Просто зарежи знанията,
изпълнението. Само бъди ти и остави нещата да бъдат каквито са. Всичко
започва да цъфти и започва да плува. Знанията - те замразяват.
Чрез непрекъснато губене човек постига да не прави нищо.
Като не прави нищо, постига всичко.
Този, който владее света, често го е постигнал като не прави нищо.
Когато човек е заставен да прави нещо, светът за него остава непостижим.
Тези, които са извършили велики дела, са неизпълнителните.
Действуващите лица може да изглеждат, че постигат нещо, но то е
нетрайно. Александър Велики, Наполеон, Хитлер, Мусолини - те са се
мъчили да извършат дела, но само са създали кошмар около себе си и в
себе си. Техните дела са за сметка на хиляди и милиони хора и на тях
самите. Техните дела са самоубийство. Те са убили милиони хора, но
накрая са убили и себе си. Това е истината. Те са живели в кошмар. Луди
хора. Невротици. Убийци. Тези хора не са завоеватели. Те не са владели
света.
А сега погледнете Буда, Лаодзъ, Исус - те са друг вид
процъфтяване. Векове са изминали, епохи идват и си отиват, Лаодзъ цъфти и
ароматът му остава свеж както винаги. Не е загубил от свежестта си, не е
остарял. Не е покрит с прах. Той е свеж като капката роса тази сутрин.
Хората, които живеят с настоящето, винаги остават в настоящето. Те не
преминават в миналото. Лаодзъ е повече съвременник, отколкото един
Хитлер или Мусолини. Лаодзъ ще остане съвременник и през хилядите
години, които идват. Той ще бъде винаги съвременен. Един Исус не
принадлежи на отминалата история. Той е винаги част от съвремието. Той е
умрял, но никога не ще умре. Той продължава да живее - това е смисълът
на християнската притча за възкресението. Той умрял на кръста, но на
другия ден го видели да върви по пътя. Не го приемайте буквално. Това е
една хубава приказка с дълбоко съдържание. Вие го умъртвихте на кръста,
но не можахте да го убиете. След няколко дни той си вървял, отново се
движел. Вие не можете да убиете Исус. Човек, който е познал неправенето,
не може да бъде убит, защото само егото може да се убие. Егото може да
се унищожи, а битието - никога. И Исус възкръснал. В християнството се
случило точно обратното - кръстът станал най-важното нещо. Възкресението
е трябвало да стане най-важното нещо, а не кръстът, защото много хора
са умрели на кръста и това не е много важно. Най-важното е
възкресението. Цялото християнство трябва да се свърже с него, а именно,
че Исус не може да бъде убит. Ние го убиваме, разпъваме на кръста, но
той е жив. Той остава свеж - винаги свеж. Можете да го срещнете на
ъгъла, можете да го намерите навсякъде.
В Индия ние никога не
рисуваме аватар като стар човек - Рама, Кришна, Махавира. Не че те не са
остарели - те са станали старци, защото тялото следва едни и същи
закони, природата никога не допуска изключения. Правилото е абсолютно
задължително. Рама и Кришна, и Буда и Махавира също са остарели, но
никога не са изографисвани като стари, винаги - млади. Всички образи,
които има в Индия, са на младия Махавира, младия Буда, младия Кришна,
младия Рама - никога стари. Защо? Защото ние познаваме тяхната младост и
смятаме, че никога няма да остареят. Тялото идва и си отива, но тяхната
младост остава. Техният аромат, тяхната праведност са качества на
вечността.
Това са истинските покорители, защото те не са
правили нищо. Не знаем Лаодзъ какво е правил, всъщност нищо. Няма друг
живот по-беден на събития от този на Лаодзъ. Никакви случки. Само една -
той е станал. Това е всичко. Нищо друго не е станало.
Затова
тези хора не влизат в историята. В най-лошия случай ги споменават под
линия, защото те нямат биография. Те нямат нищо. Хитлер има богата
биография. Толкова неща са се случили около него, но нищо не се е
случило в него. Едно единствено нещо не се е случило никога - неговото
битие. Много други неща са се случили. Вие можете да изпишете хиляди
страници и пак много ще остане ненаписано.
А за Лаодзъ? -
Просто бележка под линия. Можете и да изпуснете това под линията. Той не
е част от историята, даже не е и събитие. Но това са истинските
победители - те продължават да побеждават. Лаодзъ продължава да си
хвърля мрежата и хората се ловят, сменят си вярата, трансформират се,
възкръсват от гробовете си. Чудото продължава.
Този, който
владее света, често го е постигнал като не прави нищо. Когато човек е
заставен да прави нещо, светът за него остава непостижим.
Никога не заставяйте някого да върши нещо. Никога не заставяйте себе си
да вършите нещо. Оставете нещата да се случват. Тогава бог ще ги върши
чрез вас. Има два начина на правене на нещата: единият - вие ги правите,
а другият - бог ги прави чрез вас. Ако вие ги правите, създавате
безпокойство, терзание, нещастие, защото така вие се обвързвате с
резултата. Мислете си: "Ще успея ли или няма да успея?" Повече мислете
за крайния резултат , отколкото за процеса. И така сте в постоянна
тревога. Каквото и да стане, вие се разочаровате. Ако успеете, ще бъдете
разочаровани, че успехът няма да ви донесе тези блага, които сте
мислели, че ще получите. Ако не успеете, разбира се ще бъдете много
нещастни.
Хората, които не са успели, са нещастни. Хората,
които са успели, също са нещастни. Всъщност успелите са по-нещастни от
неуспелите, защото неуспехът е все пак надежда. А човекът, който
наистина е успял, няма надежда. Той става напълно безнадежден. Той няма
къде да отиде - той е успял. Питайте богатите хора защо са така
нещастни. Бедният човек - ние ще го разберем, но защо богатите са
толкова нещастни? Те са успели и сега като преуспяващи разбират, че е
било ненужно и че успехът им не им е дал нищо. Той просто е пропилял
живота им. А изгубеното време не може да се върне. Сега изглежда, че
няма бъдеще и няма надежда. Те може да имат милиони долари и в
най-добрия случай, ако продължат по същия начин, ще имат още повече
милиони долари. Но какво от това? Щом като тези толкова много пари не са
им дали удовлетворение и повечето пари няма да им го дадат.
Думата "задоволство" трябва да се разбере. Тя е много странна -
произхожда от латинския корен "сатир". "Задоволство", "задоволявам",
"засищам" произхождат от "сатир", а думата сатир има санскритски корен
"сат". "Сат" означава реален - абсолютно реален. От същата дума "сат"
произхожда японската дума сатори - човек, който осъзнава истината.
"Сат" означава истината, човек, който знае истината и е постигнал
сатори. Но думите "засищам" и "задоволявам" са загубили връзка с
първоначалния корен. Нищо друго не може да задоволи освен истината. Така
че, когато вие успеете в света, няма задоволство. Само "сат" може да
задоволи. Вие можете да трупате милиони долари и лири, и изведнъж да
разберете, че нищо не ви засища - жаждата си остава същата, не можете да
я угасите. Не остава никаква надежда. Вие сте научили трика как да
успявате. Сега сте успели, но сте пропилели целия си живот за този
успех. Няма удовлетворение, а дълбоко разочарование, безнадеждност. Ако
вие не успеете? Тогава как ще има задоволство? В света е така: ако
загубиш, ти губиш, ако успееш, пак губиш. Има такъв израз "нищо не
успява както "успехът". Аз съм го променил малко и казвам: "Нищо не се
проваля както успехът".
Провалът се проваля и успехът се
проваля. Има само една възможност - ти да познаеш своето битие,
истината. Само това може да задоволи и само това никога не се проваля.
Но това не е част от ставането. То не е свързано с времето. Точно сега, в
този момент, то съществува. То е тук в цялата си слава. Царят е на
трона в тебе самия, но ти никога не си поглеждал натам. Ти търсиш пари,
знания, престиж, власт и си тръгваш. Всички вие, които сте си тръгнали,
влезте! Оставете знанията, научете незнанието. Влезте! Оставете
извършителя, научете се да вършите нещата, без да ги правите. Има тайна.
Това е най-голямата тайна от всички, най-голямото чудо, което може да
се случи някому. То е, че вие просто ставате проход, средство, куха
флейта и божествените песнопения преминават през вас.
Не
заставайте между себе си и пътя. Това е цялото при йога, тантра и
религията. Моля, отдръпнете се, не заставайте на пътя. Само стойте
отстрани и оставете Господ да мине с колесницата си. Ако можете да
научите едно единствено нещо - как да стоите встрани - вие сте научили
всичко. Тогава осъзнавате, че всичко става от само себе си. Цялото
функционира. Частта не е нужно да работи, а само да участвува. Тя просто
не бива да създава грижи и конфликти. Тя само трябва да е с цялото. Да
бъдеш с цялото, значи да бъдеш религиозен. Да бъдеш срещу цялото, значи
да си светски човек.
ДАО – трите съкровища
Том 3 |
Нумерология
3.16.66.206 