Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


21:26
08.12.2019
Неделя
35.170.81.210


Онлайн: 9
Гости: 9
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Книга на тайните » Ошо. Какво представлява твоето спокойствие? Само подготовка между две избухвания.

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Какво представлява твоето спокойствие? Само подготовка между две избухвания.

Когато изглеждаш спокоен какво представляваш всъщност? Наистина ли си релаксиран, наистина ли си спокоен, или само се подготвяш за следващия изблик, за следващото избухване? Гневът е изразходване на енергия, затова ти също се нуждаеш от време. Когато си ядосан, ти не можеш веднага отново да се ядосаш. Когато си осъществил сексуален акт, не можеш да го повториш веднага. Ще ти е необходимо време, ще ти трябва, един период на брахмачария (въздържание) най-малко за два, три дена. Това зависи от възрастта ти. Това въздържание всъщност не е въздържание. Ти само отново се подготвяш.

Между два сексуални акта трябва да има брахмачария. Продължаваш да наричаш времето между две хранения гладуване. Затова сутрин казваш "закуска", но къде е гладуването? Ти само си се подготвял. Не можеш непрекъснато да поемаш храна. Трябва да има и почивка, но тази почивка не е гладуване. Тя всъщност е само подготовка за следващото хранене.

И така, когато сме спокойни, то е винаги между две избухвания. Когато сме релаксирани, то винаги е между два върха на напрежение. Когато се въздържаме, това винаги е между два сексуални акта. Когато обичаме, то винаги е между две омрази - помни това.

Когато Буда е спокоен, недей да мислиш, че това е твоето спокойствие. Когато е изчезнал гневът ти, е изчезнало и твоето спокойствие. Те съществуват заедно; те не могат да бъдат разделени.


Когато Буда е в брахмачария - въздържание, не си мисли, че това е твоето въздържание. Когато сексът изчезне, изчезва и брахмачария. И двете са част от едно цяло, затова изчезват и двете. Един Буда притежава съвсем различна същност, която ти не можеш да разбереш. За теб е разбираема единствено дихотомията, която познаваш. Не можеш да разбереш какъв тип човек е това, какво е станало с него.


Цялата енергия се е придвижила на друго ниво, в един различен план на съществуване. Калта се е превърнала в лотос, но тя все още съществува. Калта не е отстранена от лотоса. Тя е преобразувана.


Затова тантра приема всички енергии в тебе. Тантра не е за отстраняването на каквото и да е, а за неговото преобразуване. И тантра твърди, че първата стъпка е да приемеш. Първата стъпка е много трудна - да се приеме. Можеш да се разгневяваш много пъти на ден, но да приемеш своя гняв е много трудно. Защо? Никак не се затрудни, когато беше ядосан, тогава защо се затрудняваш толкова много да го приемеш. Да бъдеш разгневен не изглежда такова зло, както приемането на гнева. Всеки смята себе си за Добър и това, че гневът е нещо моментно. Идва и си отива. Той не може да разруши образа ти за самия тебе. Ти продължаваш да си добър. Казваш си, че просто се е случило. Той не отрича твоето его.

Хитрите ще се разкаят незабавно. Ще се ядосат и ще се разкаят. Ще потърсят забравата. Така правят хитреците. Защо ги наричам хитреци? Защото гневът разтърсва техния образ за самите тях. Започват да се чувстват неспокойно. Започват да мислят: "Аз се ядосах? Толкова съм лош, че се ядосах?" Образът на добрия човек се тресе. Той трябва да се опита да го възстанови. Незабавно казва: "Това беше лошо. Никога няма отново да го правя. Забрави го." Чрез търсенето на забравата неговият образ за себе си е изграден отново. Той е о'кей - връща се в предишното си състояние, в което гневът отсъстваше. Отстранил е гнева си чрез забравата. Нарекъл е себе си лош, просто за да си остане добър.

Затова можеш цял живот да се ядосваш, да се любиш, да искаш да бъдеш това или онова, но никога да приемеш. Това е номера на ума. Каквото и да правиш, то е само външност. В основата си оставаш добър. Ако приемеш че "Аз се ядосах", ти ставаш в основата си лош. Тогава това не е въпрос само на ядосване. Тогава това не е само в този момент. По-скоро този гняв е част от твоето устройство. Тогава не някой друг те ядосва. Дори и да си сам гневът съществува.

И когато не си ядосан, гневът отново е тук, защото той е твоя енергия, част от тебе.


Не е вярно, че понякога той избухва, а после изгасва - не! Той не може да избухне, ако не съществува постоянно. Можеш да изключиш осветлението, може да го включиш: но електрическият ток трябва постоянно да е налице. Ако липсва ток, ти не можеш да включваш и изключваш. Токът, токът на гнева винаги е налице, сексуалният ток винаги е налице, токът на страстта винаги е налице. Може да го включиш, може да го изключиш. Променяш се съобразно ситуацията, но отвътре оставаш непроменен.

"Приемането" означава, че гневът не е едно действие: по-скоро ТИ си гневен. Сексът не е просто действие: ТИ си сексуален. Страстта не просто е действие: ТИ си страстен. Да приемеш това означава да захвърлиш образа за себе си. А ние всички сме си изградили красив образ за себе си - абсолютно красив. И каквото и да правиш, никога не го пипаш. Продължаваш да го пазиш. Образът е защитен и ти се чувстваш добре. Затова можеш да се ядосваш, можеш да се любиш, но не се разстройваш. Но ако приемеш и кажеш: "Аз съм ядосан, аз съм страстен.", тогава твоят образ за себе си незабавно ще бъде разрушен.

Тантра твърди, че това е първата стъпка - и най-трудната: да приемеш това, което си. Понякога се опитваме да го приемем, но когато го правим, го правим по много пресметлив начин. Нашето лукавство е голямо и неуловимо, а умът има много начини, за да ни заблуди. Понякога приемаш и казваш: "Да, аз съм гневен." Но ако го приемеш, приемаш го само, когато мислиш как да го отстраниш. Тогава приемаш и казваш: "О'кей, аз съм ядосан. Сега ми кажете как да го преодолея." Приемаш секса, само за да се отървеш от него. Когато искаш да бъдеш нещо друго, си способен да приемеш, защото твоят образ за себе си отново се поддържа от бъдещето.


Ти си агресивен и се мъчиш да не бъдеш, затова приемаш и казваш: "О'кей, аз съм агресивен. Днес съм агресивен, но утре няма да бъда." Как ще престанеш да си агресивен? Пренасяш този образ за себе си в бъдещето. Не мислиш за себе си в настоящето. Винаги разсъждаваш от гледна точка на идеала - за ненасилие, любов и състрадание. В такъв случай си в бъдещето. Настоящето съществува само за да се превърне в минало. Твоето реално съществуване е в бъдещето и по този начин продължаваш да се отъждествяваш с идеалите. Тези идеали са само начини да не се приема действителността. Ти си агресивен: това е всичко. Настоящето е единственото нещо, което съществува; бъдещето го няма. Твоите идеали са само блянове. Те са хитрост, с която да заблудиш ума, да го насочиш някъде другаде.


Ти си агресивен и това е: затова го приеми. И не се опитвай да не бъдеш агресивен. Агресивният ум НЕ МОЖЕ да спре да бъде агресивен. Как е възможно това? Анализирай го по-задълбочено: ти си агресивен, как тогава можеш да не бъдеш? Каквото и да правиш, то ще бъде вършено от един агресивен човек - каквото и да е то! Дори когато се мъчиш да не бъдеш агресивен, усилията ти ще бъдат правени от един агресивен ум. Ти си буен, затова опитвайки се да не използваш силата си, ще я използваш. Чрез всяко усилие да не използваш силата, ти ще изпробваш всеки един вид насилие.


Затова заприличваш на борците за ненасилие: те може да не насилват другите, но го правят със себе си. Те твърде много насилват себе си - убивайки себе си. И колкото повече се разбесняват срещу себе си, толкова повече са възхвалявани. Когато полудеят напълно, когато се самоумъртвят, тогава обществото казва: "Това са мъдреците." Но те са променили единствено обекта на насилието -нищо друго. Преди са използвали сила спрямо някой друг; сега насилват самите себе си. Но насилието остава. Когато използваш сила спрямо някой друг, законът защитава, съдът ще помогне, обществото ще те осъди. Но когато насилваш себе си, няма закон. Никакъв закон не може да те защити от самия тебе.

Когато човек се изправи против самия себе си, няма защита. Нищо не може да се направи. И никой не го е грижа, защото това си е твоя работа. Никой друг не е замесен в това: това си е твоя работа. Така наречените монаси, така наречените светци, всички те упражняват насилие върху себе си. Никой не го е грижа. Всички казват: "О'кей! Продължавай. Това си е твоя работа."

Ако твоят ум е умът на един страстен човек, как може той да не бъде страстен? Страстният ум ще продължи да бъде страстен. Каквото и да прави той, за да се издигне над страстта, нищо няма да помогне. Разбира се можем да създадем нови страсти. Попитай ненаситния ум: "Какво правиш като трупаш здраве? Ще умреш и няма да отнесеш здравето със себе си." Това е логиката на така наречените религиозни проповедници - че ти не можеш да отнесеш здравето със себе си. Но ако можеш, тогава цялата логика пропада. Ненаситният човек усеща разбира се логиката. Той пита: "Как мога да отнеса здравето със себе си?" Но той наистина иска да го отнесе със себе си. Затова проповедникът губи влияние. Той му показва, че глупаво да трупаш неща, които не могат да бъдат взети след смъртта. Той казва: "Ще те науча как да трупаш неща, които могат да бъдат взети. Добродетелта може да се вземе, пуния (добрите дела) могат да бъдат взети, добротата може да бъде взета, но не и здравето. Затова дари здравето."

Но това всъщност е призив към алчността му. На него то му говори: "Сега ще ти дадем по-добри неща, които могат да се вземат след смъртта." Призивът постига резултати. Алчният човек си мисли: "Вие сте прави. Смъртта е неизбежна и нищо не може да се направи, затова трябва да правя нещо, което може да се отнесе отвъд. Трябва да открия един вид банкова сметка и за отвъдния свят. Светът, настоящата банкова сметка, няма да ми принадлежи вечно." Той продължава да говори в подобен маниер.

Прегледай свещените писания: те призовават твоята ненаситност. Те казват: "Защо губиш времето си в краткотрайни удоволствия?" Ударението е върху "краткотрайни". Затова открий някакви вечни удоволствия; тогава всичко е о'кей. Те не са против удоволствията. Те само са против това да бъдат "краткотрайни'". Вгледай се в ненаситността!

Случва се да срещнеш някой безстрастен човек, който се забавлява с краткотрайни удоволствия, но не можеш да откриеш сред твоите светци някой, който да не търси, да не се стреми към вечните удоволствия. Ненаситността в тях дори е по-голяма. Можеш да откриеш неалчен човек сред обикновените хора, но не можеш да намериш такъв сред така наречените светци. Всички те желаят удоволствия и те са по-лакоми от тебе. Ти се задоволяваш с моментни удоволствия, а те - не. Тяхната ненаситност е по-голяма. Тяхната ненаситност може да бъде задоволена само с безкрайни удоволствия.

Безконечната ненаситност изисква безконечни удоволствия - запомни това. Ограничената ненаситност се задоволява с ограничени удоволствия. Те ще те попитат: "Какво правиш като обичаш някоя жена! Тя не е нищо друго освен плът и кръв. Погледни внимателно жената, която обичаш. Какво е тя?" Те не са против жената. Те са против плътта, против кръвта, против тялото. Но ако жената е от злато, тогава всичко е наред. Те търсят жена от злато.


Те не са в този свят, затова създават един друг свят. Казват: "На небето има златни девойки - апсари - които са красиви и никога не остаряват." На индуисткото небе апсарите, небесните момичета, остават винаги шестнадесет годишни. Никога не остаряват. Винаги са на шестнадесет - нито по-малко, нито повече. Та защо си губиш времето с тези обикновени жени! Мисли за небето. Те не са против удоволствията. Те всъщност са против кратковременното удоволствие.

Ако по някакъв каприз Бог даде на този свят вечното удоволствие, цялата сграда на религията ще рухне незабавно; целият призив ще пропадне. Ако по някакъв начин банковата сметка може да бъде отнесена отвъд смъртта, никой няма да се интересува от откриването на банкова сметка на другия свят. Затова смъртта е голям помощник на свещениците.

Ненаситният човек винаги е привличан от някоя друга страст. Ако му кажеш и го убедиш, че неговата ненаситност е причина за нещастието му, и че ако изостави своята ненаситност, ще постигне блаженството, той може и да опита, защото ти всъщност не се изправяш против неговата страст. Ти си предоставил на ненаситността му нова храна. Той може да отиде в едно ново измерение на своята ненаситност.

Затова тантра казва, че ненаситният ум не може да престане да бъде такъв, агресивният ум не може да престане да бъде такъв. Това изглежда твърде безнадеждно. Ако нещата стоят така, тогава нищо не може да се направи. В такъв случай за какво говори тантра? Ако ненаситният ум не може да престане да е такъв, ако агресивният ум не може да престане да е такъв и завладеният от секса ум не може да се издигне над секса, тогава какво отстоява тантра? Тантра не твърди, че нищо не може да се направи. Нещо може да се направи, но в едно съвсем различно измерение.


Ненаситният ум трябва да разбере, че е ненаситен и да го приеме, а не да се опитва да не бъде ненаситен. Ненаситният ум трябва да навлезе дълбоко в себе си, за да схване дълбочината на своята ненаситност - не да бяга от нея, а да остане с нея; не да живее с идеали - противоречиви идеали, противоположни идеали - а да остане в настоящето, да навлезе в ненаситността, да я познае, да я разбере, а не да се опитва да избяга от нея по някакъв начин. Ако можеш да останеш с твоята ненаситност, ще се случат много неща. Ако можеш да останеш с твоята ненаситност, с твоя секс, с твоя гняв, твоето его ще бъде разрушено. Това ще бъде първото нещо - и какво велико чудо е то!

Много хора идват при мен и продължават да питат как да се освободят от егото. Ти не можеш да си без его, защото трябва да погледнеш в основите на своето его, за да го откриеш. Ти си ненаситен, а си мислиш, че не си - това е егото. Ако ти си ненаситен и го знаеш, и го приемеш напълно - че си ненаситен - тогава къде може да остане твоето его? Ако си гневен и кажеш, че си гневен: не го казвай на другите, а го усети, дълбоко вътре в себе си, почувствай безпомощността си и тогава къде може да остане твоя гняв? Ако си развратен, приеми го. Каквото и да има у теб, приеми го.

Неприемането на природата ти създава егото, неприемането на твоята даденост - твоята татхата, това, което си. Ако я приемеш, егото ще изчезне. Ако не я приемеш, ако я отхвърлиш, ако създаваш противоположни на нея идеали, ще има его: идеалите са веществото, от което е направено егото.

Приеми себе си. Но тогава ще приличаш на животно. Няма да приличаш на човек, защото твоята представа за човека е залегнала в идеалите ти. Затова продължаваме да учим другите да не бъдат като животни и всеки един е животно. Какво можеш да направиш? Ти СИ животно. Приеми животното в себе си..И в момента, в който го приемеш, ти си извършил първото нещо, което е необходимо, за да надскочиш животното - защото никое животно не знае, че е животно: само човекът може да узнае. Това е да отидеш отвъд. Не може да го направиш чрез отрицание.


Приеми! Когато си приел всичко, неочаквано ще почувстваш, че си го преодолял. Кой приема? Кой приема Цялото? Този, който приема, е отишъл отвъд. Ако отхвърлиш, ти оставаш в същия план. Ако приемеш, се издигаш над него. Приемането е преодоляване. А ако приемеш себе си тотално, ще се насочиш към своя център. След това не можеш да отидеш никъде: не можеш да се измъкнеш от своята даденост, от своята природа, затова си тласнат към своя център. Всички тези тантристки техники, които обсъждаме и се опитваме да разберем, са различни начини за тласкането ти към твоя център, отпращането ти от периферията. А ти се опитваш по много начини да избягаш от центъра. Идеалите са добро средство. Идеалистите са най-префинените егоисти.


Много неща се случват: ти си агресивен, а създаваш идеал за ненасилие. Тогава няма нужда да навлизаш в себе си, в своето насилие; няма нужда. В такъв случай единствената необходимост е да продължаваш да мислиш за ненасилието, да четеш за ненасилието и да се опитваш да практикуваш ненасилие. Казваш си: "Не използвай насилие" и с това го използваш. Ти можеш да избягаш от себе си ,можеш да отидеш в периферията, но в такъв случай никога няма да достигнеш до центъра. Това е първото нещо.

Второто, когато създадеш идеала за ненасилие, ти можеш да порицаеш другите. Сега това е много лесно. Притежаваш идеала, с който да съдиш всеки, и можеш да кажеш на всеки: "Ти си насилник." Индия е създала много идеали. Затова Индия продължава непрекъснато да осъжда целия свят. Цялото съзнание на Индия е порицаващо. То продължава да порицава целия свят. Всеки друг е насилник, само Индия не е. Никой тук не изглежда да не е насилник, но идеалът върши работа при порицаването на другите. Той никога не те променя, но ти можеш да осъждаш другите, защото притежаваш идеала, критерия. А когато използваш сила, можеш да го осмислиш. Твоето насилие е нещо съвсем друго.

През последните двадесет и пет години ние много пъти сме използвали сила, но никога не сме порицавали собственото си насилие. Винаги сме го защитавали и представяли с красиви думи. Ако сме агресивни в Бенгал, в Бангладеш, казваме, че помагаме на хората да получат свобода. Ако използваме сила в Кашмир, то е, за да помогнем на кашмирците. Но ти знаеш: всички, които подпалват войната, казват същото. Ако Америка използва сила във Виетнам, то е заради "тези бедни хора". Никой не е агресивен от само себе си; и никой не е бил. Ние винаги използваме сила, за да помогнем на някого. Дори ако те убия, това е за твое собствено добро. То е, "за да ти помогна" Дори ако ти си убит, дори ако те убия, погледни само "моето състрадание": Дори "за твое добро" аз мога да те убия. Затова продължавай да осъждаш целия свят.

Когато Индия нападна Гоа, когато Индия водеше война с Китай, Б. Ръсел, критикувайки Неру, каза: "Къде е вашето ненасилие сега? Всички вие сте гандисти. Къде е сега вашето ненасилие?" Неру отговори като забрани книгите на Б. Ръсел в Индия. Книгата, написана от Ръсел, беше забранена. Това е нашето неагресивно съзнание.

Беше добър анализ. Книгата би трябвало да се разпространява свободно, защото неговите аргументи бяха добри. Той казваше: "Вие сте агресивен народ. Вашето ненасилие е само политика. Вашият Ганди не е бил мъдрец. Той е бил само един дипломат. Всички вие говорите за ненасилие, но когато настъпи вашият момент, ставате агресивни. Когато се бият другите, стоите върху високия си олтар и осъждате целия агресивен свят." Това се случва с индивидите, с обществото, с културите, с нациите. Ако имащ идеали, не се нуждаеш от преобразуване на себе си. Можеш непрекъснато да се надяваш, че ще бъдеш преобразуван от идеалите, сами по себе си, някога в бъдеще. И много лесно можеш да осъждаш другите.

Тантра казва да останеш при себе си. Каквото и да представляваш, приеми го. Не осъждай себе си, не съди другите. Порицаването е празна работа. Чрез него не се променят енергиите.

Първата стъпка е да приемеш. Остани с факта. Това е съвсем научно. Остани при факта на гнева, ненаситността, секса. И изучи факта в цялата му "фактологичност". Не го разглеждай само отгоре, по повърхността. Изучи факта в неговата пълнота, в пълната му фактологичност. Навлез в него до основата му. И помни, когато успееш да стигнеш до корена на всяко нещо, ти го преодоляваш. Ако познаеш до самия корен твоя секс, ти се превръщаш в негов господар. Ако можеш да познаеш до самия корен своя гняв, ти се превръщаш в негов господар. След това гневът става само един инструмент. Можеш да го използваш.

Спомням си много неща за Гюрджиев. Гюрджиев учил своите ученици да бъдат "правилно ядосани". Чували сте думите на Буда: "правилна медитация, правилно мислене или правилно съзерцание" Чували сте за учението на Махавира за: "правилно виждане и правилно зрение". Гюрджиев преподавал "правилен гняв и правилна ненаситност" и учението му било повлияно от старата тантристка традиция. Гюрджиев е бил много хулен на Запад, защото на Запад той бил живия символ на тантра.

Той би преподавал "правилен гняв": би те учил как да си изцяло ядосан. Ако си ядосан, той би ти казал: "Продължавай, не го подтискай; нека се покаже в своята пълнота. Навлез в него. Разгневи се. Не му пречи; не стой безучастен. Гмурни се дълбоко в него. Нека цялото ти тяло да запламти, да загори."

Никога не си навлизал дълбоко в него и никога не си виждал някой да го прави, защото всеки е повече или по-малко културен. Никой не е естествен; всеки малко или повече имитира. Никой не е естествен! Ако можеш да навлезеш напълно в гнева, ще се превърнеш само в огън - горене. Огънят ще бъде толкова силен, пламъците ще са така ярки, че и миналото, и бъдещето ще изчезнат незабавно. Ти ще се превърнеш само в един пламък в настоящето. И когато всяка твоя клетка гори, когато всяка част от тялото е станала огън, а ти си станал само гняв (не ядосан), тогава Гюрджиев ще каже: "Сега усети. Не потискай. Сега усещай. Сега осъзнай в какво си се превърнал, какво представлява гневът."

В този миг на пълна "сегашност" човек внезапно може да осъзнае и ти може да започнеш да се смееш на абсурдността на цялата работа, на тъпотията, на безсмислието на цялата работа. Но това не е потискане. Това е смях. Можеш да се надсмиваш над себе си, защото си се издигнал над себе си. Никога отново гневът няма да може да господства над тебе.

Познал си гнева в неговата пълнота и все пак можеш да му се надсмиваш, и все пак можеш да го преодолееш. Можа да погледнеш отгоре твоя гняв. Щом веднъж си го видял изцяло, ти знаеш какво представлява той. И сега също така знаеш, че дори и цялата енергия да се преобразува в гняв, все пак ти можеш да си само един наблюдател, свидетел. Затова няма страх. Запомни това: това, което е непознато, винаги предизвиква страх. Страхуваш се от собствения си гняв.

Хората продължават да твърдят, че потискат гнева, защото не е хубаво да си ядосан: може да нараниш другите. Но това не е истинската причина. Истинската причина е, че те се страхуват от своя гняв. Ако те се ядосат истински, не знаят какво може да стане. Страхуват се от себе си. Никога не са познали гнева. Нещо много страшно е скрито вътре и те се страхуват от него. Затова се равняват с обществото, с културата, с образованието и казват: "Не трябва да се разгневяваме. Гневът е нещо лошо. Той наранява другите."

Страхуваш се от гнева си, страхуваш се от секса си. Никога не си се отдавал напълно на секса. Никога не си навлизал в секса толкова пълно, че да можеш да забравиш себе си. Винаги си присъствал; умът ти винаги е присъствал. А ако в сексуалния акт присъства ума ти, тогава актът е фалшив - псевдо. Умът трябва да изчезне; трябва да се превърнеш само в тяло. Не трябва да има никакво мислене. Ако присъства мисленето, ти си разделен. Тогава сексуалният акт не е нищо друго освен освобождаване от натрупаната енергия. Той е едно освобождаване, нищо друго. Но ти се страхуваш да се отдадеш на секса изцяло: затова се съгласяваш с обществото, че сексът е нещо лошо. Ти се страхуваш!


Защо се страхуваш? Защото, ако се отдадеш изцяло на секса, не знаеш какво можеш да направиш, не знаеш какво може да стане, не знаеш каква животинска сила може да се появи, не знаеш в какво може да те запрати твоето подсъзнание. Ти не знаеш! В такъв случай не ти си господаря; не можеш да се контролираш. Може да бъде разрушен твоя образ за себе си. Затова контролираш своя сексуален акт. И начина да го контролираш е да останеш разумен. Нека сексуалният акт съществува, но ограничен.


Опитай се да разбереш това: "ограничено и пълно" Тантра казва, че сексуалният акт е ограничен, когато е включен само сексуалният център. Той е локален: това е локално освобождаване. Сексуалният център продължава да натрупва енергия. Когато се напълни, ти трябва да го изпразниш. В противен случай ще възникне напрежение, тежест. Ти го освобождаваш, но това е локално освобождаване. Не е включено цялото ти тяло, цялото ти същество. Пълно, а не локално включване означава, че всяка фибра на тялото, всяка клетка от тялото, от това което си, е включена. Цялото ти същество е станало сексуално. Не само сексуалният ти център: цялото ти същество е станало сексуално.

Но тогава ти се страхуваш, защото в такъв случай всичко е възможно. И не знаеш какво може да се случи, защото никога не си познавал целостта. Може да направиш някои неща, които не си си ги и помислял.

Твоето подсъзнание ще експлодира. Ще се превърнеш не в едно животно, а в много животни, защото ще преминеш през много прераждания, през много животински тела. Възможно е да започнеш да виеш; възможно е да започнеш да пищиш; възможно е да заревеш като лъв. Не знаеш.

Възможно е всичко: това поражда страх.. Ти трябва да се контролираш, затова не трябва да се разтваряш в нищо. Затова никога не познаваш каквото и да било. А ако не познаеш, не можеш и да преодолееш.

Приеми, навлез дълбоко, отиди до самите корени. Това е тантра. Тантра отстоява дълбоките преживявания. Всичко преживяно може да бъде преодоляно; всичко, което е подтиснато, никога не може да бъде надраснато!


Ошо
Книга на тайните Том 1
Папка: Ошо - Книга на тайните | Посещения: 890 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          35.170.81.210