 ВЪПРОС:
1. Какво означава за тантра чистотата?
Едно от нещата, за които питат е:
"Какво има предвид тантра под очистване на ума, чистотата на ума, като основно състояние за по-нататъшен успех?"
Това, което обикновено се означава като чистота, не е това, което
има предвид тантра. Обикновено разделяме всичко на добро и лошо.
Разделянето може да има различни причини: то може да е от гл.т. на
хигиената, морала или от някаква друга гледна точка, но ние разделяме
живота на две - добро и лошо. И обикновено, когато казваме чистота,
имаме предвид доброто. Няма да допускаме "лошото" качество, а доброто
трябва да присъства. За тантра обаче това разделяне на добро и лошо е
безсмислено. Тантра не гледа на живота като на някаква дихотомия,
двойственост, разделяне. Затова, "Какво означава "чистота" за тантра?" е
много уместен въпрос.
Ако попиташ някой светец, той ще ти
каже, че гневът е нещо лошо, сексът е нещо лошо, алчността е нещо лошо.
Ако попиташ Гюрджиев, той ще ти каже, че отрицателното е нещо лошо - че
всяка отрицателна емоция е лоша, а ако е положителна, е добра. Ако
попиташ джайнистите, будистите, индуистите, християните или мюсюлманите,
те могат да имат различни определения за добро и лошо, но те имат
такива определения. Наричат определени неща лоши, а други - добри.
Затова за тях не е трудно да определят чистотата. Това, което приемат за
добро, за тях е чисто, това, което приемат за лошо, е нечисто.
За тантра това е един голям проблем. Тантра не прави повърхностно
деление на добро и лошо. Тогава какво е това чистота? Тантра твърди, че
да разделяш е нечисто, а да живееш в неразделяне е чистотата. Така че,
за тантра чистотата означава невинност - безпристрастна невинност.
Има дете: Ти го наричаш чисто. То се ядосва, то е лакомо, защо
тогава го наричаш чисто? Какво е чисто в детството? Невинността! В ума
на детето не съществува разделяне. Детето не знае за никакво разделяне
на това, кое е добро и кое лошо. Това незнание е невинността. Дори ако
то се ядоса, то няма никакво намерение да бъде ядосано. Това е един чист
и прост акт. Той се случва и когато гневът преминава, той преминава.
Нищо не остава отзад. Чистотата не е докосната. Чистотата е същата.
Затова детето е чисто, защото не притежава ум.
Колкото
повече се развива умът, толкова по-нечисто ще става детето. Гневът ще се
появява като нещо, което е обмислено, а не спонтанно. Тогава понякога
детето ще потиска гнева - ако ситуацията не подхожда за него. А когато
гневът бъде подтиснат, тогава по някой път той ще бъде пренесен и в
друга ситуация. Когато наистина няма нужда да се ядосва, то ще се ядоса,
защото подтиснатият гняв ще се нуждае от някакъв отдушник. След това
всичко ще е станало нечисто, защото е включен умът.
В
нашите очи детето може да е един крадец, но само по себе си детето
никога не е крадец, защото самото разбиране, че нещата принадлежат на
отделни хора, не съществува в неговия ум. Ако то вземе твоя часовник,
парите ти или нещо друго, това за него не е кражба, защото самата
представа, че нещата принадлежат на някой, не съществува. Неговата
кражба е чиста, докато дори твоята не-кражба е нечиста. Умът присъства.
Тантра твърди, че когато някой стане отново като дете, той е чист.
Разбира се той не е дете - само е като дете. Налице е разликата, налице
е и приликата. Отново някой е като дете. Детето стои голо: никой не
забелязва голотата, защото детето все още не е съзнателно за своето
тяло. Неговата голота притежава едно различно качество от твоята голота.
Ти съзнаваш тялото си.
Мъдрият трябва отново да си върне
тази невинност. Махавира застава отново гол. Голотата отново притежава
същото качество на невинността. Той е забравил своето тяло; той вече не е
тяло. Но и разликата съществува, и разликата е голяма. Детето просто е
невежо: оттук и невинността. А мъдрецът е мъдър: това е причината за
неговата невинност.
Един ден детето ще осъзнае своето тяло
и ще почувства голотата си. Ще се опита да я скрие, ще се почувства
виновно и ще изпита срам. То ще достигне до съзнаването. Затова неговата
невинност е една невинност на незнанието. Знанието ще я разруши.
Това е смисълът на библейската история за изгонването на Адам и
Ева от рая. Те били голи като деца. Не съзнавали тялото: не съзнавали
гнева, алчността, похотта, секса или нещо друго. Те не съзнавали. Били
като деца - невинни.
Бог им забранил да вкусват от
плодовете на Дървото на Познанието. Дървото на Познанието било
забранено, но те яли, защото всяко забранено нещо става привлекателно.
Всяко нещо, което е забранено, привлича! Те живеели в голяма градина с
безкрайно много дървета, но Дървото на Познанието станало по-важно и
значително, защото било забранено. Всъщност тази "забрана" се превърнала
в привлекателност, в подкана. Те били като привлечени с магнит, като
хипнотизирани от дървото. Не могли да избягат от него. Трябвало да ядат.
Тази история е хубава, защото дървото е наречено "Дървото на
живота". В мига, в който опитали плодовете на познанието, те загубили
невинността си. Започнали да съзнават; Разбрали, че са голи. Незабавно
Ева се опитала да прикрие своето тяло. С осъзнаването на тялото те
осъзнали всичко - гнева, похотта, страстта, всичко. Те се превърнали във
възрастни и били изгонени от Рая.
Затова в Библията
знанието е грях. Били изгонени от градината, били наказани заради
знанието. Ако не станат отново като деца-невинни, незнаещи - те не могат
да влязат в градината. Те могат да влязат в Царството Божие отново,
само ако изпълнят това условие - да станат отново невинни.
Цялото това нещо просто е историята на човечеството. Всяко дете е
изгонвано от градината, не само Адам и Ева. Всяко дете живее своето
детство в невинност, без познанието за нещо. То е чисто, но тази чистота
се дължи на незнанието. Тя не може да продължи. Ако тя не се превърне в
чистота на мъдростта, не можеш да разчиташ на нея. Тя трябва да се
развие. Рано или късно ще трябва да вкусиш от плодовете на познанието.
Всяко дете ще трябва да вкуси от плодовете на познанието. В
градината на Едем е било лесно: имало е само дървета. Като заместители
на дървото ние притежаваме училища, колежи и университети. Всяко дете ще
трябва да мине, ще трябва да се лиши от невинността си, да загуби
невинността си. Светът се нуждае от знание, самото съществуване се
нуждае от знание. Не можеш да съществуваш без знание. А от момента, в
който присъства знанието, настъпва разделянето. Започваш да делиш на
добро и лошо.
За тантра делението на добро и лошо е
нечистота. Преди него ти си, чист, след него си чист, в него си нечист.
Но знанието е необходимо зло. Не можеш да го избегнеш. Всеки трябва да
премине през него: това е част от живота. Но човек не е длъжен да остане
вечно в него. Той може да го преодолее. Преодоляването те прави отново
чист и невинен. Ако разделянето загуби своето значение, ако знанието,
което разграничава доброто и злото, вече го няма, ти би погледнал света
отново с невинни очи.
Исус казва: "Ако не станеш като
децата не можеш да влезеш в моето Царство Божие." "Ако не станеш като
децата": това е чистотата на тантра.
Лаодзъ казва: "Един
сантиметър разделяне и раят и адът са отделени един от друг."
Heразделянето е ума на мъдреца - неразделянето изобщо! Мъдрецът не знае
какво е добро и лошо. Той е като дете, но също така и се различава от
него, защото е познал разделянето. Преминал е през това разделяне и го е
преодолял; той се е издигнал над него. Познал е светлината и тъмнината,
но сега се е издигнал над тях. Сега той вижда тъмнината като част от
светлината и светлината като част от тъмнината. Сега няма разделяне.
Светлината и тъмнината са се превърнали в едно - моменти от едно цяло.
Сега той вижда всичко като степени от едно цяло. Колкото и
противоположни да са те, те не са две неща. Живот и смърт, любов и
омраза, добро и лошо, всичко е част от едно явление, от една енергия.
Разликата е само в степените, а те не могат никога да бъдат разделени.
Не може да се определи, че от "тази точка" има разделяне. Не съществува
никакво разделяне.
Какво е добро? Какво е лошо? От каква
позиция можеш да ги определиш и да ги разграничиш като нещо различно? Те
винаги са едно цяло. Те само са различни степени на едно и също нещо.
Щом веднъж това бъде разбрано и почувствано, твоят ум отново става чист.
Това е чистотата, за която говори тантра. Затова ще определя
тантричната чистота като невинност, а не като доброта.
Невинността обаче може да бъде невежествена. В такъв случай от нея няма
полза. Тя трябва да бъде изоставена. Ти трябва да бъдеш измъкнат от нея:
иначе няма да навлезеш в зрелостта. Получаването на знанието и
преодоляването на знанието са двете степени на узряването, част от това
да бъдеш възрастен. Затова премини през тях, но не оставай там. Движи
се! Продължавай да се движиш! Ще дойде ден, когато ще ги надраснеш.
Затова тантристката чистота е нещо трудно за разбиране и може да
бъде схваната погрешно: тя е нещо деликатно! Затова да бъде разбран
някой тантристки мъдрец фактически е невъзможно. Обикновено светците и
мъдреците могат да бъдат разбрани, защото те те следват - твоя стандарт,
твоя морал, твоите определения. Един тантристки мъдрец е много трудно
да бъде познат, защото той е надраснал всякакви разделения. И наистина, в
цялата история на човечеството не можем да намерим нищо за тантристките
мъдреци. Нищо не е казано или записано за тях, защото е твърде трудно
да ги познаем.
Конфуций отишъл при Лаодзъ. Умът на Лаодзъ е
като на тантрично пробуден мъдрец. Той никога не е чувал думата
"тантра": за него думата е без никакво значение. Никога не е знаел нищо
за тантра, но всичко, което е казал, е тантра. Конфуций е представител
на ума от наш тип. Той е архи-представител. Той непрекъснато мисли на
езика на доброто и злото - какво трябва да се направи и какво не трябва
да се направи. Той е праведник - най-големият праведник, който някога се
е раждал. Отишъл да види Лаодзъ и го попитал: "Какво е добро? Какво е
длъжен да прави човек? Какво е лошо? Определи ясно."
Лаодзъ отговорил, че определенията създават хаос, защото определянето
означава разделяне.: "Това е това, а онова е онова." Ти разделяш и
казваш А е А, а Б е Б: ти си разделил. Казваш А не може да бъде.Б: с
това си създал разделяне, дихотомия, а Съществуването е едно. "А" винаги
става "Б", "А" винаги преминава в "Б". Животът винаги се превръща в
смърт, животът винаги преминава в смърт, затова как можеш да определиш?
Детството преминава в младост, а младостта в старост; здравето преминава
в болест, а болестта в здраве. Къде можеш да ги разграничиш като нещо
отделно?
Животът е движение и в мига, в който определиш,
създаваш една бъркотия, защото определенията ще бъдат мъртви, а животът е
едно непрекъснато движение. Затова определенията винаги са изкуствени.
Лаодзъ казва, че определението поражда лъжа, затова не определяй. Не
казвай кое е добро и кое лошо.
И така, Конфуций казал:
"какво говориш? В такъв случай как може да се ръководи и управлява
народа? Как може той да бъде учен? Как може да бъде направен добър и
морален?"
Лаодзъ казал: "Когато някой се опитва да направи
някой друг добър, в моите очи това е грях. Кой си ти, че да водиш? Кой
си ти, че да направляваш? Колкото повече е ръководенето, толкова
по-голям е хаосът. Остави всеки на самия него. Кой си ти?"
Този тип отношение изглежда опасен. Обществото не може да бъде
изградено върху такива отношения. Конфуций продължил да пита и същността
на това, което казал Лаодзъ е: "Природата е достатъчна. Никакъв морал
не е необходим. Природата е спонтанна, природата е достатъчна. Никакви
закони и дисциплина не е необходимо да се налагат. Невинността е
достатъчна. Не е необходим никакъв морал. Природата е спонтанна,
природата е достатъчна. Не е необходимо налагането на никакви закони и
дисциплина. Невинността е достатъчна. Знанието не е необходимо."
Конфуций се върнал много разстроен. По цели нощи не можел да спи.
Неговите ученици питали: "Кажи ни нещо за срещата. Какво се случи?"
Конфуций отговорил: "Той е опасен, дракон. Той не е човек. Никога не
отивайте там, където е той. Когато чуете за Лаодзъ, просто напуснете
мястото. Той напълно ще обърка умовете ви."
И това е
вярно, защото тантра се занимава с това, как да преодолеем ума. Тя е
длъжна да разруши ума. Умът живее с определения, закони и
дисциплиниране. Умът е "ред". Но запомни, тантра не е безредие и този
деликатен момент трябва да се разбере.
Конфуций не могъл
да разбере Лаодзъ. Когато Конфуций си заминал, Лаодзъ се смеел и
учениците му го попитали: "Защо се смееш толкова много? Какво се случи?"
Казват, че Лаодзъ отвърнал: "Умът е преграда за разбирането. Дори
умът на Конфуций е преграда. Той изобщо не можа да ме разбере и каквото и
да каже за мен ще бъде невярно. Той си мисли, че ще създаде ред в
света. Вие НЕ МОЖЕТЕ да създадете ред в света. Редът му е присъщ; той
винаги присъства. Когато се опитвате да създадете ред, създавате
безредие." Лаодзъ казал: "Той ще си мисли, че аз създавам безпорядък, а
всъщност той е този, който създава безпорядък. Аз съм против всеки
наложен ред, защото вярвам в спонтанния ред, който настъпва и се развива
автоматично. Не е необходимо да го налагате."
Тантра
гледа на света по този начин. За тантра невинността е спонтанна, Сахаята
- да бъдеш себе си без никакво насилване просто да бъдеш себе си,
израствайки като дърво: не дървото в твоята градина, а дървото в гората,
растящо спонтанно; не направлявано, защото всяко направляване е
погрешно направляване (за тантра всяко направляване е погрешно
направляване); не направлявано, не закриляно, не ръководено, не
мотивирано, а просто разгръщане.
Вътрешният закон е
достатъчен; не е необходим никакъв друг закон. А ако се нуждаеш и от
някакъв друг закон, това показва, че не познаваш вътрешния закон.
Загубил си връзката с него. Истинското нещо не е нещо наложено.
Истинското нещо е отново да възстановиш равновесието, отново да отидеш в
центъра, отново да се върнеш в къщата, така че отново да постигнеш
истинския вътрешен закон.
За морала, за религиите - така
наречените религии, редът съществува, за да бъде наложен, добротата
съществува, за да бъде наложена отгоре, отвън. Религиите, нравствените
учения, проповедниците, папите, всички те те третират като нещо, на
което е присъщо злото, запомни това. Те не вярват в добротата на човека;
те не вярват в никаква вътрешна доброта. Те вярват, че ти си едно зло -
че ако не те научат да бъдеш добър, не можеш да си добър; ако добротата
не бъде наложена със сила отвън, няма да може да израсте отвътре.
За проповедниците, за религиозните хора, за моралистите ти си лош
по своята природа. Добротата трябва да бъде наложена отвън. Ти си хаос.
Те трябва да приведат нещата в ред. Те ще донесат реда и ще объркат
целия свят, ще донесат смут, ще превърнат света в лудница, защото са
подреждали от векове, дисциплинирали са от векове. Толкова много са
поучавали, че поучаваните са полудели.
Тантра вярва в
твоята вътрешна доброта: запомни тази разлика. Тантра твърди, че всеки
се ражда добър, че добротата е твоята природа. Така стоят нещата! Ти
вече си добър! Нуждаеш се от едно естествено развитие. Няма нужда от
никакво налагане на ред. Затова в тантра нищо не се приема за лошо. Ако
има гняв, ако има секс, ако има страст, тантра твърди, че те също са
нещо добро. Единственото нещо, което липсва е, че ти не си центриран в
себе си; затова не можеш да ги използваш. Затова не можеш да ги
използваш!
Гневът не е нещо лошо. Проблемът е, че ти не си
вътре. Затова гневът върши поразии. Ако си вътре, гневът се превръща в
лечебна енергия, гневът се превръща в здраве. Гневът се преобразува в
енергия. Той става нещо добро. Каквото и да е то, то е добро. Тантра
вярва в присъщата доброта на всяко нещо. Всичко е свято. Нищо нe е
лишено от святост и нищо не е лошо само по себе си. За тантра не
съществува дявол - само Божественото съществуване.
Религиите не могат да съществуват без дявола. Нуждаят се от Бога, но
също и от дявола. Затова не се заблуждавай, ако в техните храмове видиш
само Бога. Точно зад Бога е скрит дяволът, защото никоя религия не може
да съществува без дявола.
Нещо трябва да бъде осъдено,
нещо да бъде подтиснато, нещо - унищожено. Не се приема целостта - само
части от нея. Това е основното. Ти не си приеман цялостно от никоя
религия, само частично. Те казват: "Приемаме твоята любов, но не и
омразата. Унищожи омразата." Това е един голям проблем, защото когато
унищожиш напълно омразата, унищожена е и любовта - защото те не са две
отделни неща. Те казват: "Приемаме твоето спокойствие, но не приемаме
гнева ти." Унищожи гнева и ще унищожиш своята жизненост. Тогава ще бъдеш
тих, но не и жив човек - само един мъртвец. Това спокойствие не е
живот. То е просто смърт.
Религиите винаги те разделят на
две - на добро и лошо. Приемат божественото и са против лошото. Злото
трябва да бъде унищожено. Ако някой ги слуша, той ще стигне до извода,
че в момента, в който унищожи дявола, ще бъде унищожен и Богът. Но никой
не ги слуша в действителност. Никой не може да ги послуша, защото
самото учение е абсурд. Какво прави всеки човек? Всеки просто лъже.
Затова има толкова много лицемерие. Това лицемерие е породено от
религията. Ти не можеш да правиш това, на което те учи религията,"
затова се превръщаш в лицемер. Ако ги послушаш, ще умреш; ако не ги
послушаш, ще се чувстваш виновен, че не си религиозен. Какво да правиш?
Лукавият ум прави компромис. Той продължава да се съгласява с тях,
казвайки: "Аз ви следвам", но продължава да прави каквото си иска.
Продължаваш да се ядосваш, продължаваш да правиш секс, продължаваш да
бъдеш алчен, но непрекъснато твърдиш, че алчността е нещо лошо, сексът е
нещо лошо - че е грях. Това е лицемерие. Целият свят е станал
лицемерен. Нито един човек не е честен. Докато не изчезнат религиите,
които делят, никой не може да бъде честен. На пръв поглед това е
противоречие, защото всички религии представляват учения за това, да
бъдеш честен. Но те са крайъгълният камък на цялата нечестност. Те те
правят нечестен: тъй като те карат да правиш невъзможното, това което не
можеш да направиш, ти се превръщаш в лицемер.
Тантра те
приема в твоята цялостност, в твоята пълнота, защото тантра казва: или
приемаш цялото, или го отхвърляш - трета възможност не съществува.
Човекът е едно цяло - органично цяло. Не можеш да го разделиш. Не можеш
да кажеш: "Ще приемем "това". защото онова, което е отхвърлено, е
органично свързано с това, което си приел.
Това прилича на
нещо подобно: моето тяло съществува. Идва някой и казва: "Приемаме
твоето кръвообращение, но не приемаме шума на сърцето. Това непрекъснато
биене на сърцето не можем да го приемем. Приемаме само
кръвообращението. То е о'кей: то е тихо." Но кръвообращението ми се
дължи на сърцето и биенето на сърцето е свързано с кръвообращението. То
съществува благодарение на него. Какво мога да направя тогава? Моето
сърце и моето кръвообращение са органично свързани. Те не са две отделни
неща: те са едно цяло.
Така че или ме приемаш изцяло, или
ме отхвърляш изцяло, но не се опитвай да ме делиш, защото тогава
пораждаш нечестност - една голяма нечестност. Ако продължаваш да осъждаш
пулса ми, тогава и аз ще го осъдя. Но без него кръвта няма да може да
циркулира и аз няма да мога да живея. Какво да правя? Да продължавам да
бъда такъв, какъвто съм, и през цялото време да твърдя нещо, което не
съм, което не може да съм.
Не е трудно да се види как са
свързани кръвта и сърцето, но е трудно да се разбере как са свързани
любовта и омразата. Те са едно цяло. Когато обичаш някой, какво правиш?
То е едно движение подобно на издишването. Когато обичаш някой какво
правиш? Излизаш навън, за да го срещнеш. Това е издишването. Когато
мразиш някой, това е връщащото се обратно дишане.
Когато
обичаш някой, той те привлича. Когато мразиш някой, той те отблъсква.
Привличането и отблъскването са двете вълни на едно движение.
Привличането и отблъскването не са две различни неща; ти не можеш да ги
разделиш. Не можеш да кажеш: "Мога да вдишвам, но не мога да издишвам,
или мога да издишвам, но не мога да вдишвам. Позволено ми е само едното
от тях. Или вдишвай, или издишван. Не прави и двете."
Как може да вдишваш, ако ти е забранено да издишваш? Ако не ти е разрешено да мразиш, ти не можеш и да обичаш.
Тантра казва, че приемаме целия човек, защото той е едно органично
цяло. Човекът е едно пълно единство; не можеш да отхвърлиш нищо. И
точно това се иска - защото, ако човекът не е органично единство, тогава
на този свят нищо не може да бъде органично единство. Човекът е върха
на органичната цялост. Камъкът, който лежи на улицата, е единство.
Дървото е единство. Цветето и птицата са единство. Всичко е единство,
тогава защо и човекът да не е. Човекът е върха - най-великото единство,
едно твърде сложно органично цяло. Наистина не можеш да отхвърлиш нищо.
Тантра казва: "Приемаме те такъв, какъвто си. Това не означава, че
няма нужда от промяна; това не означава, че сега трябва да спреш да се
развиваш. По-скоро, точно обратното - то означава, че приемаме основата
на развитието." Сега можеш да се развиваш, но това развитие няма да бъде
една алтернатива. Това развитие ще бъде безалтернативно развитие.
Виж! Когато например един Буда стане просветлен, ние можем да
попитаме: "Къде е отишъл неговият гняв - къде? Той живееше с гняв,
живееше със секс - къде изчезна сексът? Къде отиде гневът? Къде е отишла
алчността? Сега не можем да открием в него и следа от гняв.
Можеш ли да видиш пръстта на лотоса? Лотосът израства от пръстта. Ако
никога не си наблюдавал израстването на лотоса върху пръстта и ти
донесат някой лотосов цвят, можеш ли да разбереш, че този красив лотосов
цвят е поникнал върху обикновена речна кал? Това красиво цвете е
израснало от грозната кал! Можеш ли да забележиш някъде в него калта? Тя
съществува, но преобразувана. Неговият аромат е продукт на тази грозна
кал. Ако заровиш лотосовия цвят в калта за няколко дни, той ще изчезне
отново в своята майка. Тогава отново няма да можеш да кажеш къде е
отишъл този лотос. Къде? Къде е ароматът? Къде са онези красиви листа?
Ти не можеш да видиш себе си в Буда, но ти си там. Разбира се на
едно по-висше ниво - трансформиран. Сексът е там, омразата е там.
Всичко, което е присъщо на човека, е там. Той е, но постигнал предела на
своето развитие. Станал е лотосов цвят; не можеш да видиш калта. Но
това не означава, че нея я няма. Тя е тук, но не като кал. Тя е висше
единство. Затова в Буда не можеш да съзреш нито омраза, нито любов. Все
още е много трудно да бъде разбрано защо. Буда се проявява като изцяло
изпълнен с обич - никога мразещ, винаги безмълвен - никога гневен. Но
неговото безмълвие е различно от твоето. То не може да е същото.
Какво представлява твоето спокойствие? Айнщайн беше казал някъде,
че нашият мир не е нищо друго освен подготовка за война. Между две войни
съществува промеждутък от мир, но този мир не е наистина мир. Той е
само промеждутъка между двете войни, затова се превръща в студена война.
Затова има два вида войни - гореща и студена.
След
Втората световна война Русия и Америка започнаха студената война. Те не
са в мир - само се подготвят за нова война. Вече са готови. Всяка война
разрушава, унищожава. Трябва да се подготвиш отново, затова ти е
необходим известен промеждутък, интервал. Но ако войната наистина
изчезне напълно от лицето на земята, тогава този вид война, който се
нарича "студена война", също ще изчезне, защото той съществува винаги
между две войни. Ако войната изчезне напълно, тази студена война, която
ние наричаме мир, не може да продължи да съществува.
Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра" |
Нумерология
18.116.63.236 