Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


21:20
08.12.2019
Неделя
35.170.81.210


Онлайн: 5
Гости: 5
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За смелостта » Ошо. Пътят на упованието

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Пътят на упованието

Упованието е най-великата интелигентност. Защо хората не се уповават? Защото не се доверяват на своята интелигентност. Те са уплашени, страх ги е да не бъдат измамени.

Страхуват се, ето защо се съмняват. Съмнението е поради страх. Съмнението е поради някаква несигурност в собствената интелигентност. Не си толкова уверен, че можеш да се уповаваш и да се задълбочиш в упованието. Упованието има нужда от голяма интелигентност, смелост, цялостност. За да навлезеш в него, имаш нужда от голямо сърце. Ако нямаш достатъчно интелигентност, се предпазваш чрез съмнение.

Ако имаш интелигентност, готов си да навлезеш в непознатото, защото знаеш, че дори и целият свят да изчезне и ти да останеш в непознатото, ще си в състояние да се установиш там. Ще можеш да изградиш своя дом там, в непознатото. Вярвай на своята интелигентност. Съмнението е нащрек; интелигентността стои отворена, защото знае: „Каквото и да се случи, ще мога да приема предизвикателството, да отговоря адекватно." Посредственият ум няма това упование в себе си. Знанието е посредствено.

Да си в състояние на незнание, това е интелигентност, осъзнаване - и тук няма ефект на натрупване. Това, което се случва, изчезва във всеки един момент и не оставя никаква следа след себе си, никаква екзистенциална следа. Човек излиза от него отново чист, отново невинен, отново като дете.

Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в любовта. Тогава ще познаеш - и това познание ще дойде от твоя опит. Това знаене няма никога да унищожи мистерията: колкото повече знаеш, толкова повече ще знаеш, че остава много повече за узнаване.

Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита.

Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия; познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство. Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Няма нищо старо под слънцето, казвам ви го - всичко е ново. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.


Всичко друго непрестанно се променя, затова не можеш да имаш карта - докато стане картата готова, тя вече е остаряла. Докато стане картата достъпна, и вече е безполезна, животът е променил своя път. Животът е започнал нова игра. Не можеш да се оправиш с живота с помощта на карти, защото той е неизмерим; не можеш да се справиш с него с помощта на ръководства, защото ръководствата са възможни само ако нещата са статични. Животът не е статичен, той е динамизъм, той е процес. Не можеш да имаш карта за него. Той е неизмерим, той е една безкрайна мистерия.

А зрелостта на ума е в това: когато някой дойде до момента да гледа на живота без никакви въпроси и просто се гмурне в него със смелост и безстрашие.

Целият свят е пълен с псевдорелигиозни хора - всички църкви, храмове, гурудвари, джамии са пълни с религиозни хора. А не виждате ли, че светът е напълно нерелигиозен? При толкова много религиозни хора светът е толкова нерелигиозен - как става това чудо? Всеки е религиозен, а общото цяло е нерелигиозно. Религията е фалшива. Хората са „култивирали" упованието. Упованието се е превърнало във вярване, а не в преживяване. Те са научени да вярват, не са научени да познаят - ето къде човечеството е пропуснало.

Никога не вярвай. Ако не можеш да се уповаваш, по-добре е да се съмняваш, защото чрез съмнението някой ден ще се появи възможността за упование. Не можеш вечно да живееш със съмнение. Съмнението е болест, заболяване. В съмнението никога не можеш да се чувстваш осъществен; в съмнението винаги ще трепериш, винаги ще си в безпокойство, раздвоение и нерешителност. В съмнението винаги ще си в кошмар. Затова рано или късно ще започнеш да търсиш как да отидеш отвъд него. Затова казвам, че е по-добре да си атеист, отколкото вярващ, псевдовярващ.

Учили са ви да вярвате - още от самото детство умът на всеки е оформен така, че да вярва: да вярва в Бог, да вярва в душата, да вярва в това и онова. Вярата вече е проникнала в костите и кръвта ти, но си е останала вяра - ти не си познал. А докато не познаеш, не можеш да бъдеш свободен. Знанието освобождава, само знаенето освобождава. Всички вярвания са заимствани; другите са ти ги дали, те не са разцъфтели в теб. А как е възможно нещо заимствано да те води към истинското, към абсолютната реалност? Остави всичко, което си взел от другите. По-добре е да си просяк, отколкото богат - богат не чрез спечеленото от теб, а богат чрез откраднати, заимствани неща, богат чрез традиция, чрез наследство. Не, по-добре е да си просяк, но да разчиташ на себе си. В тази бедност има богатство, защото е истинска, а твоето богатство на вярата е много бедно. Тези вярвания никога не могат да отидат много навътре; в най-добрия случай те проникват само до повърхността. Като драснеш малко, ще изскочи неверието.

Вярваш в Бога, но бизнесът ти се проваля и изведнъж се появява неверието. Казваш: „Не вярвам, не мога да повярвам в Бога." Вярваш в Бога, но любимият ти човек умира и неверието изскача. Вярваш в Бога, а как така е достатъчно да умре любимият човек, за да се унищожи вярата ти? Тя не струва много. Упованието никога не може да се унищожи - веднъж щом се появи, нищо не може да го унищожи. Нищо, абсолютно нищо не може да го унищожи.

Затова помнете, има голяма разлика между упование и вярване. Упованието е лично; вярването е социално. В упованието трябва да израстеш; във вярването можеш да си останеш така, както си, и освен това вярването може да ти се наложи. Остави вярванията. Ще има страх - защото ако оставиш вярването, се появява съмнение. Всяко вярване принуждава съмнението да се скрие някъде, потиска го. Не се тревожи за това; нека дойде съмнението. Всеки трябва да премине през тъмна нощ, преди да стигне до изгрева. Всеки трябва да премине през съмнението. Дълъг е пътят, тъмна е нощта. Но когато след дългото пътешествие и тъмната нощ се появи утринта, тогава разбираш, че всичко си е струвало. Упованието не може да бъде „култивирано" - и никога не се опитвай да го култивираш. Това е, което цялото човечество е правило досега. Култивираното упование се превръща във вярване. Открий упованието вътре в себе си, не го култивирай. Навлез по-дълбоко в своето същество, до самия негов извор, и го открий!


Изследването има нужда от упование, защото ще навлизаш в непознатото. Ще изисква огромно упование и смелост, защото ще се отдалечаващ от конвенционалното и традиционното, ще се отдалечаваш от тълпата. Ще излезеш в открито море и няма да знаеш дали другият бряг изобщо съществува.

Не мога да те изпратя на такова изследване, без да те подготвя да имаш упование. Изглежда противоречиво, но какво мога да направя? - такъв е животът. Само човек с огромно упование е способен на огромно съмнение, на велико изследване.

Човек с малко упование може да се съмнява само малко. Този, който няма никакво упование, може само да се преструва, че се съмнява. Той не може да изследва в дълбочина. Дълбочината идва чрез упованието - а това е риск.

Преди да те изпратя в неизследваното море, трябва да те подготвя за това огромно пътешествие, на което ще трябва да тръгнеш сам - но мога да те заведа до лодката. Първо ще трябва да научиш за красотата на упованието, за екстаза на пътя на сърцето - така че когато навлезеш в открития океан на реалността, да имаш достатъчна смелост да продължиш. Каквото и да се случи, ще имаш достатъчно упование в себе си.

Помисли само: как можеш да се уповаваш на някого или на нещо, ако не се уповаваш на себе си? Това е невъзможно. Ако се съмняваш в себе си, как ще се уповаваш? Ти си този, който ще се уповава, ако не се доверяваш на себе си - как можеш да се довериш на своето упование? Абсолютно е необходимо сърцето да се отвори, преди интелектът да може да се трансформира в интелигентност. Това е разликата между интелект и интелигентност.

Интелигентността е интелект в съзвучие със сърцето ти.

Сърцето знае как да се уповава.


Интелектът знае как да търси и изследва.


Една стара източна история разказва:
Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти - с една и съща професия, просещи от едни и същи хора - и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.

Хора от една и съща професия не могат да са приятели. Много е трудно, защото става въпрос за конкуренция, за клиенти - можеш да отнемеш нечий клиент. Просяците си обозначават клиентите: „Не забравяй, че този е мой човек, не му досаждай." Ти не знаеш на кой просяк принадлежиш, кой е просякът, чието притежание се явяваш, но някой просяк от улицата те притежава. Той може да се е борил за теб, да е спечелил битка, и сега си негова собственост...

Един просяк, който се въртеше около университета, един ден го видях на пазара. Той непрекъснато беше там, близо до университета, защото младите хора са по-щедри; по-възрастните постепенно стават по-стиснати, по-страхливи. Смъртта приближава и парите започват да изглеждат единственото нещо, което може да помогне. А ако имат пари, тогава и другите може би ще им помогнат, но ако нямат, дори и собствените им синове, собствените им дъщери няма да се погрижат за тях. Но младите хора могат да са разточителни. Те са млади, могат да печелят. Животът е пред тях, дълъг живот им предстои.

Той беше богат просяк, защото студентите... В Индия един студент отива в университета само ако идва от богато семейство, иначе е цяла мъка. Също и много малко на брой бедни хора отиват там, но за тях това е нещо болезнено, тежко. Аз също бях от бедно семейство. По цяла нощ работех като издател в един вестник, а през деня ходех в университета. В продължение на години не можех да спя повече от три-четири часа - всеки път, когато намирах време през деня или през нощта.

Тъй че този просяк беше много силен. Никой друг просяк не можеше да се появи на университетската улица, дори влизането там беше забранено. Всички знаеха на кого принадлежи университетът - на онзи просяк! Един ден най-неочаквано видях някакъв младеж; стареца го нямаше там. Попитах го:
- Какво се е случило? Къде е старецът?
- Той ми е тъст - отговори младежът. - и ми даде университета като дар. - Е, университетът не знаеше, че собствеността му е сменена, че вече друг му е собственик. Младежът рече: - Аз се ожених за дъщеря му.

Когато в Индия се жениш за нечия дъщеря, ти се дава зестра. Ти не просто се жениш за дъщерята: тъстът, ако е много богат, трябва да ти даде я кола, я къща. Ако не е много богат, тогава поне мотопед; ако ли не, най-малкото велосипед, но трябва да ти даде нещо - радио, транзистор, телевизор -и някакви пари в брой. Ако е наистина богат, тогава ще ти даде възможност да отидеш в чужбина, да учиш, да се образоваш, да станеш доктор, инженер - и той ще плати за това.

Дъщерята на онзи просяк се беше омъжила и като зестра младежът беше получил цял университет. Той ми заяви:
- От днес нататък тази улица и университетът ми принадлежат. А тъст ми ми показа и кои са ми клиентите.

Видях стареца на пазара и му казах:
- Страхотно! Добре си направил, като си дал зестра.
- Да - рече той, - имах само една дъщеря и исках да направя нещо за моя зет. Дадох му най-доброто място за просене. Сега съм тук, опитвайки се отново да си установя монопола на пазара. Тук работата е много трудна, защото има толкова много просяци, и то главни такива, които вече са установили собствеността си върху клиентите. Но няма за какво да се притеснявам. Ще се справя; ще изхвърля няколко просяка оттук. - И той наистина го направи.

Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:

- Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.

Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората - тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек... той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.

Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб - защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен".

Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.

В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака... някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.

Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.

А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.

Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.

Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър.

Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта. И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти имаш цялата тайна в ръцете си, ключа, който отключва всички мистерии.


За смелостта
Ошо
Папка: Ошо - За смелостта | Посещения: 908 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          35.170.81.210