 СУТРИ:
5. Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта. Нека формата, напълнена със същността на дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина.
6. Когато във всекидневната си дейност бъдеш внимателен между две дишания и така практикувайки, след няколко дена ще бъдеш отново роден.
7. С неуловимия дъх в центъра на челото, щом той докосне сърцето по време на сън, постигаш контрол над сънищата и над самата смърт.
8. С най-голяма преданост, концентрирай се върху двете точки на свързване на дишанията и познай познаващия.
9. Лежи като умрял. Изпълнен с гняв, остани така. Или се взирай, без да мигаш. Или всмуквай нещо и се превърни във всмукването.
Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, отишъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбере. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не премине през едно обучение, което включва диета и дишане, няма да му разрешат да посещава училището.
Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти отвърнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е изживяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно гладуване, дишайки непрекъснато по определен начин, като осъзнаваш определени точки."
Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни на гладуване и дишане, осъзнато, внимателно, той бил допуснат до училището. Твърди се, че казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми позиция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се промени моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а живот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване - екзистенция."
Какво било обучението, през което той преминал? Тази пета техника била техниката, дадена на Питагор. Питагор се върнал с тази техника в Гърция. И всъщност той се превърнал в основателя, източника на целия мистицизъм на Запад.
Тази техника е един от най-дълбоките методи. Опитай се да схванеш следното:
"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта. Нека формата, напълнена със същността на 5 дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина."
Съвременната физиология, научните изследвания твърдят, че между двете вежди е разположена жлеза, която е най-загадъчната част на тялото. Тази жлеза, наречена епифиза, е третото око на тибетците - Шиванетра: окото на Шива, на тантра. Между двете очи съществува и трето око, което обаче не функционира. То е тук; може да заработи всеки момент. Но то не работи от само себе си. Трябва да направиш нещо за него, за да го отвориш. То не е сляпо. Просто е затворено. Тази техника е за отваряне на третото око.
"Вниманието между веждите..." Затвори си очите и ги фокусирай точно в средата между двете вежди. Съсредоточи вниманието си точно по средата със затворени очи, но все едно че гледаш с тях. Насочи цялото си внимание.
Това е един от най-простите методи за задържане на вниманието. В нито една друга точка не можеш да задържиш толкова леко вниманието си. Тази жлеза поглъща вниманието като нищо друго. Ако насочиш вниманието си към нея, двете ти очи биват хипнотизирани от третото око. Те се фиксират; не могат да се движат. Ако се опитваш да задържиш вниманието си върху някоя друга част на тялото, установяваш, че това е трудно. Третото око хваща вниманието, привлича вниманието. То е като магнит за вниманието. Затова всички методи из целия свят са го използвали. Това е най-простият начин да тренираш вниманието си, защото не си само ти, който се опитва да внимава: самата жлеза ти помага; тя е магнетична. Твоето внимание бива привличано от нея със сила. То бива поглъщано.
В старите тантристки трактати се казва, че за третото око вниманието е като храна. То е гладно; било е гладно цял живот. Ако насочиш вниманието си към него, то оживява. То оживява! Дадена му е храна. А щом веднъж разбереш, че вниманието е храна, щом веднъж почувстваш, че то е притегляно като с магнит, привлечено, издърпано от самата жлеза, тогава задържането на вниманието не е никак трудно. Единственото нещо, което в такъв случай човек трябва да знае, е правилната точка. Затова затвори очи, насочи ги точно в средата и почувствай точката. Когато си близо до точката, очите ти внезапно ще се фиксират. Когато стане трудно да ги движиш, знай, че си намерил правилното място.
"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта..." Ако се е получило това внимание, тогава за първи път ще изживееш един странен феномен. За първи път ще усетиш мислите си да преминават пред теб; ще се превърнеш в свидетел. Щом веднъж вниманието ти е фокусирано в центъра на третото око, ти незабавно се превръщаш в свидетел на собствените си мисли.
Обикновено не си свидетел: отъждествяваш се с мислите си. Ако има гняв, ти се разгневяваш. Ако мисълта се движи, ти не си наблюдател - сливаш се с мисълта - отъждествяваш се и се движиш с нея. Ти се превръщаш в самата мисъл; приемаш формата на мисълта. Когато има секс, се превръщаш в секс, когато има гняв, се превръщаш в гняв, когато има страст, се превръщаш в страст. Отъждествяваш се с всяка мисъл, възникнала в теб. Между теб и мисълта не съществува никаква дистанция.
Но фокусирайки се върху третото око, ти се превръщаш в свидетел. Чрез третото око се превръщаш в свидетел. Посредством третото око можеш да видиш мислите си да преминават както облаците по небето или както хората, движещи се по улицата.
Седиш до прозореца и наблюдаваш небето или хората на улицата: не се отъждествяваш. Ти седиш отстрани, един наблюдател върху хълма - различен от тях. И ако сега присъства гневът, можеш да го наблюдаваш като един предмет. Сега не чувствуваш, че ТИ си ядосан. Усещаш, че си заобиколен от гнева: облакът на гнева те е заобиколил. Но не си разгневен - а ако не си се отъждествил с гнева, той става безсилен. Той не може да те засегне; оставаш недокоснат. Гневът ще идва и ще си отива, а ти ще оставаш центриран в себе си. Тази пета техника е техниката за откриване на свидетеля. "Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта": Сега се вгледай в мислите си; изправи се срещу мислите си. "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина": Когато вниманието е фокусирано в центъра на третото око, между двете вежди, стават две неща. Първо, внезапно ставаш свидетел. Това може да стане по два начина. Ти се превръщаш в свидетел и ти ще бъдеш концентриран в третото око.
Опитай се да бъдеш свидетел. Каквото и да става, опитай се да бъдеш свидетел. Болен си, тялото те боли, нещастен си и страдаш, каквото и да е то: бъди негов наблюдател. Тогава, ако това отстраняване се осъществи, ще бъдеш фокусиран в третото око.
Второ, същото е и в обратния случай. Ако си фокусиран в третото око, ще се превърнеш в свидетел. Тези две неща са част от едно цяло. И така, първото нещо: чрез концентрирането в третото око ще израсне наблюдаващият Аз. Сега можеш да застанеш пред мислите си. Това ще е първото нещо. А второто ще бъде, че сега можеш да усещаш неуловимата, фина вибрация на дишането. Сега можеш да усещаш формата на дишането, самата същност на дишането.
Първо се опитай да разбереш какво е означено с "формата", със "същността на дишането". Когато дишаш, не дишаш само въздух. Науката твърди, че ние дишаме само въздух - кислород, водород и други газове, влизащи в състава на въздуха. Те твърдят, че ти дишаш "въздух"! Но тантра твърди, че въздухът е само средството. Ти дишаш "прана" - жизненост. Въздухът е само посредника; прана е съдържанието. Дишаш прана - не само въздух.
Съвременната наука все още не може да разбере дали съществува нещо подобно на прана. Но някои учени са усетили нещо загадъчно. Дъхът не е просто въздух. Това се разбира от редица съвременни учени. В частност, трябва да се спомене едно име - Вилхелм Райх, германски психолог, който я наричал "оргонна енергия". Това е същото, каквото е и прана. Той твърди, че когато дишаш, въздухът е само вместилището, но съществува и едно загадъчно съдържание, което може да се нарече "оргон" или "прана", или "жизнен огън". Но то е много фино. В действителност то не е нещо материално. Въздухът е материята: вместилището е материалното. Но нещо неуловимо, нематериално, живее чрез него.
Могат да се усетят ефектите от него. Когато си с някоя много жизнена личност, усещаш, че в теб се надига една жизненост. А ако си с някой много болен човек, ще се почувстваш изсмукан, все едно че нещо е било взето от теб. Когато посещаваш болница, защо се усещаш толкова изтощен? Теб те изсмукват отвсякъде. Цялата болнична атмосфера е нездрава и всеки наоколо се нуждае от "жизнен огън", от повече прана. Затова, ако ти си там, в един момент твоята прана започва да изтича от теб. Защо понякога, когато си сред някоя навалица, усещаш, че се задушаваш? Защото праната ти е била изсмукана. Когато някоя сутрин си сам под небето, под дърветата, внезапно усещаш една жизненост в теб - праната. Всеки човек се нуждае от определено пространство. Ако това пространство липсва твоята прана бива изсмуквана.
Вилхелм Райх е правил много експерименти, но него го смятали за луд. Науката има своите собствени предразсъдъци и тя е нещо твърде консервативно. Науката все още не може да разбере, че тук има нещо повече от въздуха, но Индия се занимава с това от векове.
Може би сте чували или дори сте виждали някой, който е влязъл в Самадхи (Космическо съзнание) - закопан под земята - в продължение на много дни без никакъв достъп на въздух. Един човек влязъл в такова самадхи и бил закопан в Египет през 1880 за четиридесет години. Всички, които го заровили, починали, защото той излязъл от самадхи през 1920, четиридесет години по-късно. През 1920 година никой не вярвал, че ще го намерят жив, но той бил жив. След това живял още десет години. Целият бил побелял, но бил жив. И не съществувала никаква възможност до него да достига въздух.
Попитали го лекари и други хора: "Каква е тайната за това?" Той отвърнал: "Не знаем. Знаем единствено това, че праната може да проникне навсякъде." Въздухът не може да проникне, но праната може. Щом веднъж разбереш, че можеш да изсмукваш праната директно, без вместилището, тогава можеш да престоиш в самадхи дори и в продължение на векове.
Чрез фокусиране в третото око ти можеш от един момент нататък да наблюдаваш самата същност на дъха - не дъха, а самата същност на дъха, прана. А ако можеш да наблюдаваш същността на дъха, прана, ти се намираш в точката, откъдето е възможен скокът, пробивът.
Сутрата казва: "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата..." Когато започнеш да усещаш същността на дъха, прана, само си представи, че главата ти е изпълнена с нея. Просто си представи. Не е необходимо никакво усилие. Ще ти обясня как работи въображението. Когато си фокусиран в третото око, представи си и нещото става - веднага.
Сега само твоето въображение има значение. Ти непрекъснато си представяш, но нищо не се случва. Понякога обаче, дори в ежедневния живот, нещата стават. Мислиш си за твой приятел и на вратата се почуква. Ще кажеш, че това, че е дошъл приятелят ти, е чисто съвпадение. Понякога въображението работи под формата на съвпадение. Но когато подобно нещо се случи, запомни го и веднага го анализирай. Когато се случи да разбереш, че твоето въображение е станало реалност, обърни се навътре и се огледай внимателно. Вниманието ти трябва да е някъде близо до третото око. Когато се случи такова съвпадение, то не е съвпадение. То изглежда така, защото ти не познаваш тайната наука. Твоят ум несъзнателно трябва да е преминал близо до центъра на третото око. Ако вниманието ти е в третото око, само въображението е достатъчно, за да се създаде всеки един феномен.
Тази сутра казва, че когато си фокусиран между двете вежди и можеш да усещаш самата същност на дъха, "нека формата се напълни". Сега си представи, че тази същност е изпълнила цялата глава - в частност, върха на главата, Сахасрара (най-висшия психически център). В мига, в който си го помислиш, той ще е пълен. "Там (на върха на главата) да струи като светлина": Тази прана есенция струи от върха на главата ти като светлина. И тя ЩЕ започне да струи и под струята от светлина ти ще бъдеш като обновен, прероден, напълно нов. Това означава вътрешното прераждане.
И така, две неща: първо, когато си фокусиран в третото око, въображението ти добива сила, мощ. Затова е било поставяно такова голямо ударение върху чистотата: преди да правиш тази практика бъди чист. Чистотата за тантра не е морално понятие. Чистотата е важна - защото, ако си фокусиран в третото око и умът ти е нечист, въображението ти може да стане опасно: опасно за теб, опасно за другите. Ако ти си мислиш да убиеш някого, ако тази мисъл е преминала през ума ти, самата представа може да убие човека. Затова толкова много се настоява най-напред да бъдеш чист.
На Питагор му казали да премине през определен вид постене, през определено дишане - това дишане, защото тук човек преминава през твърде опасни земи: защото, където има сила, там има и опасност. И ако умът е нечист, когато притежаваш сила, твоите нечисти мисли незабавно ще се прилепят за нея.
Много пъти си си представял, че убиваш, но за щастие въображението ти не може да работи. Ако то работи, ако превръща в действителност това, което си представяш, тогава ще стане опасно - не само за другите, но и за теб, защото толкова пъти си си мислил да се самоубиеш. Ако умът е фокусиран в третото око, самата мисъл за самоубийство се превръща в самоубийство. Нямаш време да го промениш. То става незабавно.
Може би си наблюдавал някой, който е хипнотизиран. Когато някой е хипнотизиран, хипнотизаторът може да каже каквото и да е и хипнотизираният веднага го изпълнява. Колкото и абсурдно да е нареждането, колкото и безсмислено и дори невъзможно, хипнотизираният го изпълнява. Какво става? Петата техника е в основата на цялата хипноза. Когато някой бива хипнотизиран, на него му се казва да фокусира очите си в една точка - някаква светлина, точка на стената или нещо друго, или в очите на хипнотизатора.
Когато фокусираш очите си в една точка до три минути, вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око. А когато вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око, лицето ти започва да се променя. Хипнотизаторът знае кога лицето ти се променя. Внезапно лицето ти загубва цялата си жизненост. То става мъртво, като че дълбоко заспало. Хипнотизаторът наблюдава, когато лицето ти изгубва своя блясък, жизненост. Това означава, че сега вниманието е притеглено от центъра на третото око. Лицето ти е станало мъртво; цялата енергия тече към центъра на третото око.
Сега хипнотизаторът знае, че всичко, което каже, ще стане. Той казва: "Сега заспиваш непробудно" - заспиваш веднага. Той казва; "Сега изпадаш в безсъзнание" - веднага ще изпаднеш в безсъзнание. Сега може да се направи всичко. Ако той каже: "Сега ще станеш Наполеон или Хитлер", ти ще станеш. Ще започнеш да се държиш като Наполеон, да говориш като Наполеон. Ще се променят жестовете. Подсъзнанието ти ще приеме нареждането и ще го изпълни. Ако страдаш от някоя болест, може да ти бъде наредено да оздравееш и ти ще оздравееш. Или може да заболееш от всяка друга болест.
Като постави най-обикновен камък от улицата в ръката ти, хипнотизаторът може да каже: " В ръката си държиш огън." Ще усетиш силна горещина; ръката ти ще изгори - не само в ума, но и в действителност. Кожата наистина ще обгори. Ще изпиташ усещането за изгаряне. Какво е станало? Няма огън. Само един най-обикновен камък - студен. Как? Как може да стане това изгаряне? Ти си фокусиран в центъра на третото око, твоето въображение е получило внушение от хипнотизатора и бива реализирано. Ако хипнотизаторът каже: "Сега си мъртъв", ти незабавно ще умреш. Сърцето ти ще спре. То ЩЕ спре.
Причината за това е третото око. В третото око въображението и действителността не са две отделни неща. Въображението е факт.
Представи си и това е всичко. Няма дистанция между мечтата и реалността! Мечтай и то ще стане реалност. Затова Шанкара е казал, че целият свят е една Божествена илюзия - Божествена илюзия! Това е така, защото Божественото е центрирано в третото око - винаги, вечно. Каквото и да бленува Божественото, то се превръща в действителност. Ако и ти си центриран в третото око, каквото и да си мечтаеш, то ще се превърне в реалност.
Сарипута отишъл при Буда. Той медитирал дълбоко и много неща, много видения започнали да го спохождат, както това става с всеки, който изпадне в дълбока медитация. Започнал да вижда небеса, започнал да вижда преизподни, започнал да вижда ангели, божества, демони. И те били толкова истински, че той отишъл, тичайки, при Буда да му каже, че има такива и такива видения. Но Буда казал: "Това е нищо - просто илюзия. Просто илюзия!" Но Сарипута казал: "Те са толкова истински. Как мога да кажа, че са илюзии? Когато виждам цвете, то не е видение, а е по-истинско от всяко друго цвете на света. Има аромат. Мога да го пипна. Когато те гледам", казал той на Буда. "ти не си толкова истински. Това цвете е по-истинско от тебе, тук, точно пред мен, как мога да различа кое е истина и кое илюзия?" Буда отвърнал: "Сега, когато си центриран в третото око, илюзията и реалността са едно и също нещо. Каквото и да мечтаеш, ще бъде истинско и обратното също е вярно."
За този, който е центриран в третото око, илюзиите ще станат реални и цялата реалност ще бъде само една илюзия, защото, когато твоите илюзии могат да се превърнат в реалност, ти знаеш, че няма съществена разлика между илюзията и реалността. Затова, когато Шанкара казва, че целият свят е майя, Божествена илюзия, това не е теоретично положение, не е философско съждение. То е по-скоро вътрешен опит на някой, който е фокусиран в третото око.
Когато си фокусиран в третото око, просто си представи, че същността на прана се разпръсква от върха на главата, все едно че стоиш под някое дърво и цветовете падат, или че стоиш под открито небе и от някой облак започва да вали, или че седиш сутрин, слънцето изгрява и лъчите струят. Представи си и незабавно ще се появи един поток - поток от светлина, спускащ се от върха на главата ти. Този душ ще те обнови, ще те прероди. Ти си прероден.
Шестата техника:
"Когато във всекидневната дейност задържиш вниманието между две дишания и, така практикувайки, за няколко дена ще бъдеш роден отново."
"Когато във всекидневната дейност задържиш вниманието между две дишания..." Забрави дишанията. Внимавай между тях. Вдишал си: преди дъхът да се обърне, преди да издишаш съществува една празнина, интервал. Издишал си, преди да вдишаш отново, празнината. "Във всекидневната дейност задръж вниманието между две дишания и, така практикувайки, за няколко дена ще бъдеш роден отново": Но това трябва да се прави непрекъснато. Тази шеста техника трябва да се прави непрекъснато. Това е причината да бъде отбелязано: "Когато във всекидневната дейност..." Каквото и да правиш задържай вниманието върху интервала между двете дишания. Това трябва да се практикува в дейността.
Разгледахме една техника, която много си прилича с тази. Тук разликата е в това, че тази трябва да се прави, докато вършиш нещо друго. Ти се храниш: продължавай да се храниш и внимавай за интервала. Разхождаш се: разхождай се и внимавай за интервала. Лягаш си: легни; нека сънят те завладява. Но ти продължавай да внимаваш за интервала.
Защо в дейността? Защото дейността разсейва ума. Дейността привлича вниманието ти отново и отново. Не се разсейвай. Не изпускай от внимание интервала. И не прекратявай дейността: нека тя продължава. Ще имаш два пласта на съществуване - правене и биване. Ние имаме два пласта на съществуване: светът на правенето и светът на биването. Периферия и център. Продължавай да работиш в периферията; не спирай. Но работи внимателно също и с центъра. Какво ще се случи? Дейността ти ще се превърне в една игра - все едно че изпълняваш роля.
Ти изпълняваш роля - например в някоя пиеса. Играеш Рама или играеш Христос. Играеш Рама или Христос и все пак си оставаш самия ти. В центъра знаеш кой си; в периферията продължаваш да играеш Рама, Христос или някой друг. Знаеш, че не си Рама: само играеш. Знаеш кой си. Вниманието ти е центрирано в тебе; дейността в периферията продължава.
Ако практикуваш този метод, целият ти живот се превръща в пиеса. Ще бъдеш актьор, който изпълнява роли, но постоянно центриран в празнотата. Ако забравиш за празнотата, тогава не играеш роля. Тогава това не е пиеса. Ти си я объркал с живота. Това не е животът: това е само една роля - роля, която ти е била дадена от обществото, от обстоятелствата, от културата, от традицията, страната, ситуацията. Дадена ти е роля. Ти я изпълняваш; започнал си да се отъждествяваш с нея. Тази техника е, за да престане това отъждествяване.
Кришна имал много имена. Кришна е един от най-великите актьори. Той непрекъснато е центриран в себе си и играе - изпълнява много роли, много пиеси, но абсолютно несериозно. Сериозността се предизвиква от отъждествяването. Ако наистина в пиесата се превърнеш в Рама, тогава ще възникнат много проблеми. Тези проблеми ще възникнат поради твоята сериозност. Когато открадват Сита, можеш да получиш сърдечен пристъп и пиесата ще трябва да бъде прекратена. Ако ти наистина си се превърнал в Рама, сърдечният пристъп е сигурен, дори и сърцето ще спре.
Но ти си само актьор. Сита е открадната, но нищо не е загубено. Ще се върнеш вкъщи и ще спиш спокойно. Дори и в съня си няма да усетиш, че Сита е открадната. Когато в действителност Сита била открадната, Рама плачел, ридаел и питал дърветата: "Къде замина моята Сита? Кой я взе?" Това е един момент, който трябва да се разбере: Рама наистина е плакал и питал дърветата, той е започнал да се отъждествява. Той вече не е Рама; той вече не е Божествен човек.
Това е нещо, което трябва да се запомни: че за Рама неговият истински живот също е само една роля. Виждали сте и други актьори, които играят Рама, но Рама играе самия себе си - на велика сцена, разбира се.
В Индия съществува много хубава история относно това. Мисля, че историята е уникална. В никоя друга част на света няма такова нещо. Известно е, че Валмики е написал "Рамаяна" и след това се е появил Рама. Така че първият акт на Рама е бил една пиеса. Историята била написана преди да се появи Рама и след това се появил Рама, и какво може да направи той? Когато човек като Валмики напише книга, Рама трябва да се появи. Всичко е било фиксирано. Сита е трябвало да бъде открадната и войната да бъде обявена.
Ако можете да разберете това, тогава можете да разберете теорията за съдбата, бхагия - съдба. Тя има много дълбок смисъл.
Смисълът е този, че ако я приемеш, тогава за теб всичко е определено, животът ти става пиеса. Ако изпълняваш ролята на Рама в пиесата, ти не можеш да промениш нищо. Всичко е определено, дори и диалозите ти. Ако кажеш нещо на Сита, това е само едно повторение на нещо, което вече е определено. Не можеш да промениш нищо, ако приемеш, че животът вече е определен.
Например ще умреш в един определен момент: той е фиксиран. В деня, в който ще умреш, ще плачеш, но всичко е фиксирано. Около теб ще има такива и такива хора: това е определено. Ако всичко е предопределено, всичко се превръща в една пиеса. Ако всичко е предопределено, това означава, че трябва само да го изиграеш. От теб не се иска да го преживяваш: иска се само да го изиграеш.
Тази техника, шестата техника, е, за да се постигне една психодрама - една пиеса. Ти си фокусиран в празнотата между двете дишания, а животът тече в периферията. Ако вниманието ти е в центъра, тогава в действителност вниманието ти не е в периферията: то е само "под внимание"; то съществува някъде близо до твоето внимание; Може да го усещаш, може да го познаваш, но то не е важно. То е като нещо, което не се случва с теб. Ще повторя това: ако практикуваш тази шеста техника, целият ти живот ще бъде нещо, което като че ли не става с теб - като че ли се случва на някой друг.
"С неуловимия дъх в центъра на челото, щом той докосне сърцето в момента на съня, постигаш контрол над съня и над смъртта."
Все повече и повече навлизаш в дълбоките пластове. "С неуловимия дъх в центъра на челото": ако си познал третото око, тогава познаваш неуловимия дъх, невидимата прана в центъра на челото и тогава познаваш струенето - енергията, светлината, потока, "...щом докосне сърцето": когато потокът докосне сърцето, "когато спиш, постигаш контрол над съня и над самата смърт."
Приеми тази техника на три части. Първо, трябва да можеш да усещаш праната в дъха, нейната неуловима част. Това става, ако насочиш вниманието си между двете вежди. Тогава това е лесно. Ако внимаваш за интервала, тогава също става, но малко по-трудно. Ако осъзнаваш центъра в своя пъп, където дъхът влиза и го докосва, и излиза, тогава също става, но малко по-лесно. Най-добрата точка, в която можеш да познаеш невидимата част на дъха, е да бъдеш центриран в третото око. Но където и да си центриран, то става. Започваш да усещаш праната, вливаща се в теб.
Ако усещаш праната, течаща у теб, можеш да разбереш кога ще умреш. Шест месеца преди деня на твоята смърт ще знаеш, ако можеш да усещаш невидимата част на дъха. Защо толкова много светци са посочвали деня на своята смърт? Това е лесно, защото, ако си способен да виждаш съдържанието на дъха, вливащата се у теб прана, в момента, в който процесът се обърне, ти ще го разбереш. Преди да умреш, шест месеца преди да умреш, процесът се обръща: праната започва да изтича от теб. Точно обратното - дъхът я излива навън от тебе - същият дъх.
Не можеш да го усетиш, защото не познаваш невидимата част - познаваш само видимата; познаваш само носителя: носителят остава същия. Сега дъхът носи праната навътре, оставяйки я тук. След това носителят излиза навън празен. След това отново се зарежда с прана и тя влиза. Затова вдишването и издишването не са еднакви, запомни. Вдишването и издишването са еднакви като носители, но вдишването е пълно с прана, а издишването е празно. Ти всмукваш праната и дъхът се изпразва.
Обратното става, когато сме близо до смъртта. Тогава вдишването остава "без прана", празно. Тъй като тялото ти не може да всмуква прана от Космоса, ти ще умреш; няма нужда. Целият процес е обърнат. И когато издишваш, дъхът изнася праната навън. Този, който може да вижда невидимото, е способен незабавно да узнае деня на своята смърт. Шест месеца преди това процесът се обръща.
Тази сутра е много, много важна. "С невидимия дъх в центъра на челото, щом докосне сърцето в момента на съня, постигаш контрол над съня и над самата смърт." Тази техника трябва да бъде практикувана, когато заспиваш - само тогава, по никое друго време. Само тогава, докато заспиваш. Това е точният момент да практикуваш техниката. Ти заспиваш. Малко по малко, малко по малко сънят те завладява. За няколко мига съзнанието ти изчезва; ти няма да бъдеш в съзнание. Преди да настъпи този момент, осъзнай - осъзнай дъха и невидимата част прана и почувствай как тя отива до сърцето.
Усещай, че тя отива към сърцето, отива към сърцето. Праната навлиза от сърцето в тялото. Усещай, усещай, че праната се втича в сърцето и нека сънят дойде, докато непрекъснато чувствуваш това. Ти усещаш и сънят идва, докато заспиш.
Ако това стане - да усещаш невидимия дъх да влиза в сърцето и сънят дойде - ти ще съзнаваш в сънищата си. Ще знаеш, че сънуваш. Обикновено не знаем, че сънуваме. Докато сънуваш, смяташ. че това е реалност. Причината отново е в третото око. Наблюдавал ли си спящ човек? Очите му се насочват нагоре и се фокусират в третото око. Ако не си наблюдавал, наблюдавай.
Детето ти спи: само отвори очите му и виж къде са те. Зениците му са насочени нагоре и са фокусирани в третото око. Казах да наблюдаваш децата. Не наблюдавай по-възрастните: те не са подходящи, защото сънят им не е дълбок. Те само мислят, че са заспали. Погледни децата: очите им се насочват нагоре. Фокусират се в третото око. Поради това фокусиране приемаш сънищата за реалност; не можеш да разбереш, че са сънища. Те са реалност. Ще разбереш, когато се събудиш сутринта. Тогава ще знаеш: "Аз сънувах". Но това е по-късно, ретроспекция. В съня не можеш да разбереш, че сънуваш. Ако го разбереш, тогава има два пласта: ти спиш, но си и буден, осъзнаваш. За този, който осъзнава по време на сън, тази сутра е превъзходна. Тя казва: "Постигаш контрол над сънищата и над самата смърт."
Ако осъзнаваш докато сънуваш, можеш да направиш две неща. Можеш да създаваш сънища - първо. Обикновено не можеш да създаваш сънища. Колко е безсилен човек! Не можеш да създаваш дори сънища. Ти НЕ МОЖЕШ да създаваш сънища! Ако искаш да сънуваш нещо специално, не можеш да го сънуваш; то не е в твоите възможности. Колко е слаб човек! Дори сънищата не могат да бъдат създавани. Ти просто си жертва на сънищата, не творец. Сънищата се случват с теб; не можеш да направиш нищо. Нито да ги спреш, нито да ги създадеш.
Но ако се движиш в съня, осъзнавайки, че сърцето е напълнено с прана, постоянно докосвано от праната с всяко вдишване, ще станеш господар на сънищата си - а това е едно необикновено майсторство. След това ще можеш да сънуваш каквото пожелаеш. Просто отбележи, когато заспиваш: "Искам да сънувам този сън" и сънят ще дойде. Само кажи: "Когато заспя, не искам да сънувам този сън" и сънят няма да се появи.
Но каква е ползата от това да станеш господар на сънищата си? Безполезно ли е това? Не, не е безполезно. Щом веднъж станеш господар на сънищата си, ти никога няма да сънуваш. Това е абсурд. Когато си господар на сънищата си, сънуването спира; от него няма необходимост. А когато сънуването спре, сънят ти има напълно различно качество, а качеството е като това на смъртта.
Смъртта е един дълбок сън. Ако сънят ти стане толкова дълбок, колкото смъртта, това означава, че няма да има сънуване. Сънуването предизвиква една повърхностност в съня. Ти се движиш по повърхността поради сънуването. Заради закачането ти за сънищата ти се движиш по повърхността. Когато липсва сънуването, ти се гмуркаш в морето; достигаш до дъното му.
Смъртта е същото. Затова в Индия винаги са казвали, че сънят е една кратка смърт, а смъртта е един дълъг сън. В качествено отношение те са едно и също нещо. Сънят е ежедневна смърт. Смъртта е явлението, което застава между два живота, съня между два дни. Всеки ден се уморяваш: заспиваш и на сутринта отново си възвръщаш жизнеността, бодростта. Ти си прероден. След 70 или 80 години живот ти си напълно уморен. Сега една кратка смърт не върши работа. Нуждаеш се от дълга смърт. След такава дълга смърт или дълъг сън ти си прероден с напълно ново тяло.
Щом веднъж познаеш съня без сънуване и в него оставаш в съзнание, тогава не съществува страхът от смъртта. Никой не е умирал, никой не може да умре: това е единственото невъзможно нещо. Вчера ви казах, че смъртта е единственото сигурно нещо, а сега ви казвам, че смъртта е невъзможна. Никой никога не е умирал и никой не може да умре: единствено това е невъзможно. Ти се прераждаш отново и отново, но сънят е толкова дълбок, че забравяш старата си идентичност. Умът ти е изчистен от спомените.
Мисли за това по този начин. Днес ще отидеш да спиш: то е същото, като че ли има някакъв механизъм (и скоро ще го имаме), подобен на този, който изтрива магнетофонната лента, който може да прави лентата чиста, така че това, което е записано, да бъде изтрито. Същото е възможно и с паметта, защото паметта наистина е един дълбок запис. Рано или късно ще бъде открит механизъм, който се слага в главата и изтрива изцяло твоя ум. Сутринта няма да бъдеш същия човек, защото няма да си спомниш за този, който е отишъл да си легне. Тогава сънят ти ще прилича на смъртта. Ще има едно прекъсване. Няма да можеш да си спомниш този, който е отишъл да си легне. Това се случва и по един естествен начин. Когато умираш и се раждаш отново, не можеш да си спомниш кой е умрял. Започваш отново.
С тази техника, първо, ще станеш господар на своите сънища -това е, сънуването ще спре. Или ако искаш да сънуваш, ще можеш да сънуваш, но сънуването ще е свободно. То няма да е принудително; то няма да има власт над тебе; няма да си жертва. Тогава качеството на съня ще стане същото като това на смъртта. Тогава ще знаеш, че смъртта е сън.
Затова в тази сутра се казва: "Постигаш контрол над сънищата и над самата смърт": Сега ще знаеш, че смъртта просто е един дълъг сън - и полезен, и хубав, защото ти дава нов живот; защото те обновява. Смъртта престава да съществува. С прекратяването на съня смъртта престава да съществува.
Има и друг смисъл от това да властваш над смъртта, да постигнеш контрол над смъртта: ако успееш да почувстваш, че смъртта е само сън, ще можеш да я управляваш. Ако можеш да управляваш сънищата си, можеш да управляваш и смъртта си. Можеш да избираш къде да се родиш отново, какъв, кога, в каква форма: ще станеш господар и на раждането си.
Буда умрял. Нямам предвид последния му живот, а предпоследния - преди да стане Буда. Преди да умре казал: "Ще се родя от такива и такива родители. Такава ще е майка ми, такъв ще е баща ми, но майка ми ще умре веднага. Когато се родя, майка ми веднага ще умре. Когато се раждам, майка ми ще има "такива" сънища." Добиваш власт не само над своите сънища: добиваш власт и над сънищата на другите. Така Буда (като пример) казал, че ще има "такива" сънища. Когато съм в утробата на майка си, тя ще има "такива" сънища. Затова, когато някоя жена има такива сънища, в такава последователност, знайте добре, че ще бъда роден от нея."
И това станало. Майката на Буда сънувала в същата последователност. Последователността била известна на цяла Индия, защото това не било обикновено изявление. Било известно на всеки, по-специално на тези, които се интересували от религията, от дълбоките неща в живота и от езотеричните начини на живот. Било известно, затова сънищата били тълкувани. Фройд не е първия тълкувател и разбира се не е най-задълбочения. Той е първия само на Запад.
Така, бащата на Буда незабавно повикал тълкуватели, фройдовци и юнговци на онези времена и попитал: "Какво означава тази последователност? Страхувам се. Това са необичайни сънища и те непрекъснато се повтарят. Един, два, три, четири, пет, шест пъти едни и същи сънища. Същите сънища, все едно че човек гледа един и същ филм. Какво става?"
Те отвърнали; "Ще станеш баща на велика душа - някой, който ще стане Буда. Но жена ти е в опасност, защото, когато такъв Буда се роди, за майката е трудно да оцелее." Бащата попитал: "Защо?" Тълкувателят отвърнал: "Не можем да кажем защо, но тази душа, която ще се роди, е направила изявление, че когато се роди отново, майката ще умре незабавно."
По-късно попитали Буда: "Защо майка ти умря веднага?" Той казал: "Да родиш Буда е толкова голямо събитие, че всичко друго след това става безсмислено. Майката не може да съществува. Ще трябва да се роди отново, за да започне на чисто. Да дадеш живот на един Буда е такава кулминация, такъв връх, че след това майката не може да продължи да съществува."
Така че майката умряла. Буда бил казал в предишния си живот, че ще се роди, докато майка му е под едно палмово дърво. И това се сбъднало. Майката била под палмово дърво, стояла под него, когато Буда се родил. Той бил казал: "Ще се родя, когато майка ми стои под палмово дърво, и ще направя седем крачки. Незабавно ще проходя. Това са знаците, които ви давам", казал той, "така че да знаете, че се е родил Буда." И той направлявал всичко.
И това не се отнася само за Буда. Така е и с Христос, така е и с Махавира2, и с много други. Всеки джайнистки тиртханкара е предсказал в предишния си живот как ще бъде роден. И те са давали специална последователност от сънища, че такива и такива ще бъдат символите и са казвали как ще се случи всичко.
Ти можеш да управляваш. Щом можеш да управляваш сънищата си, можеш да управляваш всичко, защото сънят е действителната субстанция на този свят. Животът е съставен от субстанцията на сънищата. Щом можеш да управляваш сънищата, можеш да управляваш всичко. Тази сутра казва: "...над самата смърт." Тогава човек може да даде истинско раждане, истински живот на някой. Ние сме просто жертви. Не знаем защо сме родени, защо умираме. Кой ни управлява - и защо? Изглежда, като че ли няма причина. Изглежда хаотично, просто случайност. Това е така, защото не сме господари. Щом станем господари, нещата не изглеждат така.
Осмата техника:
"С най-голяма преданост, концентрирай се върху двете точки на свързване на дишанията и познай познаващия."
Има незначителна разлика в техниките, лека модификация. Все пак тя е незначителна за техниките, но за вас може да бъде голяма. Една дума само прави нещата твърде различни. "С най-голяма преданост, концентрирай се върху двете точки на свързване на дишанията.": вдишването има една точка на свързване, където то се обръща, издишването има друга точка, където се обръща. При тези две обръщания (ние вече ги разгледахме) е направено едно незначително изменение - това е, съвсем малко в техниката, но за търсещия то може да е голямо. Добавено е само едно състояние ("С най-голяма преданост") и цялата техника се променя.
В първата й форма не ставаше дума за преданост - само една научна техника. Ти я правиш и тя работи. Но има хора, които не могат да правят такива сухи, научни техники. Тези, които са ориентирани към сърцето, тези, които принадлежат към света на предаността, за тях тя е направена малко по-различна: "С най-голяма преданост, концентрирай се върху двете точки на свързване на дишанията и познай познаващия."
Ако нямаш научно отношение към света, ако не си с научно съзнание, тогава опитай това "С най-голяма преданост": с вяра, любов, доверие, "концентрирай се върху двете точки на свързване на дишането и познай познаващия." Как да стане това - как? Ти можеш да се посветиш на някой: на Кришна, на Христос, ти можеш да се посветиш. Но как можеш да се посветиш на самия себе си, на тези две точки на свързване на дишанията? Това не прилича на нещо, на което можеш да се посветиш. Това обаче е относително.
Тантра казва, че тялото е храм. Тялото ти е храма на Божественото, Божествената обител, затова не третирай тялото си като обект: то е свещено; то е свято. И когато вдишваш, не вдишваш само ти; вдишва и Божественото в теб. Ти ядеш, движиш се или се разхождаш. Разгледай това по следния начин: не ти, а Божественото у теб се разхожда. Тогава всички неща стават обект на набожността.
За много светци се казва, че обичали своите тела. Отнасяли са се към своите тела така, като че ли това били телата на техните любими. Можеш да се отнасяш към тялото си по този начин или да го третираш като някакъв механизъм. И това е отношение. Можеш да се отнасяш към него с чувство на вина, на грях; можеш да* го третираш като нещо мръсно; можеш да го третираш като нещо чудесно -като едно чудо; можеш да го разглеждаш като Божията обител. Зависи от теб. Ако можеш да го разглеждаш като храм, тогава от тази техника ще има полза - "С безкрайна преданост..."
Опитай. Докато ядеш, опитай. Не мисли, че Ти ядеш. Мисли, че Божественото у теб се храни. И наблюдавай промяната. Ядеш същото нещо; ти си същия. Но внезапно всичко се променя. Ти даваш храна на Божеството. Къпеш се - съвсем обикновено, тривиално нещо. Промени нагласата: мисли си, че къпеш Божественото в теб. След това тази техника ще бъде лесна: "С най-голяма преданост, концентрирай се върху двете точки на свързване на дишанията и познай познаващия."
Деветата техника:
"Лежи като умрял. Изпълнен с гняв, остани така. Или се взирай, без да мигаш. Или всмуквай нещо и се превърни във всмукването."
"Лежи като умрял..." Опитай: внезапно си умрял. Напусни тялото. Не го движи, защото си умрял. Просто си представи, че си умрял. Не можеш да движиш тялото, не можеш да движиш очите, не можеш да плачеш, не можеш да извикаш, нищо не можеш да правиш: ти си умрял. И след това почувствай какво представлява това. Но не се залъгвай. Можеш да се залъжеш: леко да помръднеш тялото. Не се движи. Ако те ухапе комар, гледай на тялото, все едно че е мъртво. Това е една от най-използваните техники - една от НАЙ-използваните!
Раман Махарши постига своето Просветление с тази техника, но това не е била неговата техника. При него това станало внезапно и спонтанно. Той трябва да е упорствал в някое от миналите си съществувания, защото нищо не става ей така. Всичко притежава причинна връзка, причина. Внезапно една нощ Раман усетил (той бил много млад - четиринадесет-петнадесет годишен), че умира. И било абсолютно ясно, че смъртта идва. Не можел да движи тялото си. Усещал се парализиран. След това почувствал, че се задушава и сърцето му ще спре. Не можел дори да извика и си казал: "Умирам"
Понякога това се случва в нощните кошмари: не можеш да извикаш, не можеш да се движиш. Дори когато се събудиш за малко не можеш да правиш нищо. Точно това се случило,. Бил в пълно съзнание, но нямал власт над тялото си. Знаел, че е тук - че е в съзнание, жив, но усещал, че умира. И увереността станала толкова голяма, че друга възможност не се виждала и той вече се бил "отписал". Затворил очи и зачакал да умре; просто чакал да умре.
Малко по малко тялото се втвърдявало. Тялото умряло, но с това се появил и проблемът. Той знаел, че тялото е мъртво, но той бил там и знаел за това. Знаел, че е жив и че тялото е мъртво. След това всичко отново станало нормално. Сутринта тялото било добре, но човекът вече не бил същия - защото той познал смъртта. Той познал едно друго царство, едно друго измерение на съзнанието.
Напуснал своя дом. Това преживяване на смъртта го променило изцяло. Станал един от малцината просветлени на своето време.
Това е техниката. С Раман то се случило спонтанно. Но с теб няма да стане така. Може да се случи, докато го опитваш. А ако не стане, усилията няма да бъдат напразни. То е у теб; остава у теб като семе. Някога, когато му дойде времето и валят дъждове, то ще поникне.
:
Всяка спонтанност е подобна на тази. Някога семето е посято, но още не му е дошло времето; няма дъждове. Но в някой друг живот това ще стане. Ти си по-зрял, по-опитен, по-разочарован от света. Тогава внезапно, в подходяща ситуация, ще завали и зърното ще поникне.
"Лежи като умрял. Изпълнен с гняв, остани така":
Разбира се, не е много приятно да умираш. Няма да е никакво удоволствие, когато изпитваш чувството, че умираш. Ще те завладее страха, може да се разгневиш, да се появи безпокойство, печал, тъга, мъка, всичко. За всеки един ще бъде различно.
Сутрата казва: "Изпълнен с гняв, остани така." Ако си разгневен, остани така. Ако изпитваш тъга, остани така. Ако изпитваш безпокойство, страх, остани така. Ти си мъртъв и не можеш да предприемеш нищо, затова остани така.
Това изречение е хубаво. Ако можеш да останеш така за няколко минути, внезапно ще почувстваш, че всичко се е променило. Но ние започваме да се движим. Ако в ума присъства някаква емоция, тялото започва да се движи. Затова я наричаме емоция - тя предизвиква движение в тялото.3 Ако си ядосан, тялото ти започва да се движи. Ако си тъжен, тялото ти започва да се движи. Затова я наричаме "емоция": защото предизвиква движение в тялото. Чувствай се мъртъв и не позволявай на емоциите да движат тялото. Нека тях ги има, а ти "остани така" - неподвижен, мъртъв. Каквото и да възниква, никакво движение. Остани неподвижен! Никакво движение.
"Или се взирай, без да мигаш".
Това "или се взирай, без да мигаш" беше методът на Михер Баба. Години наред той просто гледал тавана на стаята. Години наред лежал като мъртъв на пода, гледайки тавана, без да трепне с мигли, без да движи очите си. Оставал да лежи с часове просто взирайки се, без да прави нищо. Да се взираш в нещо е полезно, защото се фокусираш в третото око. А щом веднъж си фокусиран в третото око, дори и да искаш да движиш миглите, няма да можеш. Те остават неподвижни.
Михер Баба реализирал себе си с това взиране, а вие казвате "как с това малко упражнение..." Но в продължение на три години той се взирал в тавана, без да прави нищо друго. Три години е много време. Направи го за три минути и ще имаш чувството, че си лежал три години. Трите минути ще продължат безкрайно. Ще ти се струва, че времето не тече, че часовникът е спрял.
Михер Баба се взирал и взирал. Малко по малко мислите изчезвали, движенията преставали и той се превърнал просто в едно съзнание. Той се превърнал в едно взиране. След това цял живот запазил мълчание. Посредством това взиране станал вътрешно толкова мълчалив, че му било невъзможно да изрича отново думи.
Михер Баба бил в Америка. Там имало един човек, който можел да чете мислите на другите. И той наистина бил един необикновен човек, който четял мислите на другите. Ще затвори очи, ще седне пред вас, за няколко минути ще се настрои на вашата вълна и ще започне да пише това, което вие мислите. Бил проверяван хиляди пъти и винаги точно изпълнявал всичко. И така, някой го довел при Михер Баба. Седнал той и това бил единствения провал през целия му живот - единствения му провал. Но едва ли може и да се каже, че това било провал. Той се взирал отново и отново и опитвал, докато се изпотил. Но не могъл да улови и една дума.
С писалка в ръка той казал: "Що за човек е този? Не мога да чета, защото няма нищо за четене. Този човек е абсолютно празен, Дори забравих, че някой седи пред мен. Когато затворих очи, трябваше отново да ги отворя, за да проверя дали този човек седи тук, или си е отишъл. Трудно е да се концентрирам, защото като затворя очи чувствам, че съм измамен - все едно, че човекът си е отишъл и пред мен няма никой. Трябваше да отворя очи, за да видя, че той е тук. Той изобщо не мисли." Това взиране, това непрекъснато взиране е преустановило напълно неговите мисли.
"Или се взирай, без да мигаш. Или всмуквай нещо и се превърни във всмукването".
Това е едно незначително изменение. Не прави нищо. Ти си мъртъв: това е достатъчно.
"Изпълнен с гняв, остани така": само тази част от сутрата е достатъчна, за да стане една техника. Ти си ядосан: легни; остани ядосан. Не се опитвай да' го преодолееш; не прави нищо. Само стой неподвижен.
Кришнамурти говори за това. Цялата му техника почива върху тази част: "Изпълнен с гняв, остани така". Ако си ядосан, бъди ядосан и остани ядосан. Не се движи. Ако можеш да останеш така, ядът ще премине и ти ще станеш друг човек. Ако си разтревожен, не прави нищо. Остани така, стой така. Тревогата ще премине; ще бъдеш друг човек. А щом веднъж си наблюдавал тревогата, без да си задвижен от нея, ти ще бъдеш господаря.
"Или се взирай, без да мигаш. Или всмуквай нещо и се превърни във всмукването": това последното е нещо физическо и е лесно да се прави, защото сукането е първото нещо на този свят, което детето трябва да прави. Сукането е първото действие в този живот. Когато детето се роди, то започва да плаче. Може би не си правил опит да си обясниш защо е този плач. То всъщност всмуква въздух. И ако детето не изплаче, за няколко минути ще умре, защото плачът е първото му усилие да поеме въздух. Докато е било в утробата детето не е дишало. Там живее, без да диша. То прави същото, което правят йогите под земята. То се снабдява с прана, без да диша - чиста прана от майчиния организъм.
Затова любовта между детето и майката винаги е различна от всяка друга любов, защото ги свързва чистата прана - енергията. После това никога не може да се повтори отново. Между тях съществува чистата пранична връзка. Майката е дала от своята прана на детето и детето изобщо не е дишало. Когато то се ражда, то влиза в един непознат свят. Сега праната - енергията - няма да достига до него така лесно. То ще трябва да диша само.
Първият плач е едно усилие за всмукване, а след това то ще суче мляко от майчината си гърда. Това са първите, основните неща, които всеки човек трябва да извърши. Всичко останало ще дойде по-късно. Това са първите ти актове в живота. Те също могат да бъдат практикувани: Тази сутра казва: "Или всмуквай нещо и се превърни във всмукването" Всмуквай нещо: просто всмуквай въздух, но забрави за въздуха и се превърни в самото всмукване. Какво означава това? Ти всмукваш нещо: ти си този, който всмуква, а не самото всмукване. Стоиш отзад и всмукваш.
Тази сутра ти казва да не стоиш отзад. Разтвори се в действието и се превърни във всмукването. Опитай с нещо, което правиш. Тичаш: превърни се в тичането; недей да бъдеш бегача; превърни се в тичането и забрави за този, който тича. Почувствай, че вътре го няма бегача, само процеса на тичането. Ти си процеса, един подобен на река процес на тичане. Вътре няма никой. Вътре е тихо и има само един процес.
Всмукването е добро, но ще усетиш, че е много трудно, защото ние сме го забравили напълно - не наистина изцяло обаче, защото непрекъснато го заместваме с други неща. Майчината гърда е заместена от цигарата: продължаваш да я смучеш. Тя не е нищо друго освен зърното, майчината гърда и зърното. И когато всмукваш топлия дим, той е точно като топлата майчина кърма.
Тези, на които не са им давали да сучат от майчината гърда толкова, колкото те са искали, по-късно ще пушат. Това е само един заместител, но той ще свърши работа. Когато пушиш цигара, превърни се във всмукването. Забрави за цигарата, забрави пушача. Превърни се в пушенето.
Има предмет, който сучеш, има човек, който суче и между тях е процесът на сучене. Превърни се в сученето, превърни се в процеса. Опитай. Ще трябва да го опиташ с много неща; след това ще откриеш кое за теб е най-подходящото.
Пиеш вода. Студената вода влиза в теб; превърни се в пиенето. Не пий водата. Забрави водата; забрави себе си и своята жажда.
Просто се превърни в самото пиене - самия процес: превърни се i прохладата, докосването, влизането и всмукването, което трябва да бъде резултата от процеса.
Защо не? Какво ще се случи? Ако се превърнеш във всмукването, какво ще стане? Ако можеш да се превърнеш във всмукването. веднага ще станеш невинен - както през първия ден, както новороденото - защото това е първият процес. Ти си забравил начина, но копнежът е останал. Самото същество на човека копнее за сученето. Той опитва много неща, но нищо не помага, защото е загубена отправната точка. Ако не се превърнеш в сученето, нищо няма да помогне. Затова опитай.
Дадох този метод на един човек. Той беше опитвал много неща; беше изпробвал много, много методи. След това дойде при мен и аз го попитах: "Ако ти дам да избереш само едно нещо от целия свят, какво ще избереш?" Казах му да затвори очи и да ми каже, и да не мисли за него. Той започна да се страхува, да се колебае, затова му казах: "Не се страхувай; не се колебай. Бъди откровен и ми кажи." Той каза: "Това е абсурдно, но пред мен се появява женска гърда." И след това се засрами. Казах му: "Няма нищо срамно в една женска гърда; тя е едно от най-хубавите неща. Защо да се чувстваш виновен?"
Но той отвърна: "Винаги това ми е в ума." И ми каза: "Моля ви, първо ми кажете; след това можете да продължите с вашия метод и техника: първо ми кажете защо толкова много ме интересуват женските гърди? Когато погледна жена, първо поглеждам гърдите. Цялото тяло остава на втори план."
И това не е само с него. Това е така с всеки един - с почти всеки един. Това е нещо естествено, защото гърдата на майката е първото ни запознанство със света. Първият ни контакт със света е бил майчината гърда. Затова гърдите са толкова привлекателни. Те изглеждат красиви; те притеглят, притежават магнетична сила. Тази магнетична сила идва от твоето подсъзнание. Те са първото нещо, с което си влязъл в контакт, и контактът е бил прекрасен. Било е чудесно. Той ти е осигурил храна, жизненост,, любов, всичко. Контактът е мек, подканящ, привлекателен. Той остава такъв в съзнанието на човека.
И така, казах на човека: "сега ще ти дам метода." Това беше метода, който му дадох: "Сучи нещо и се превърни в сученето." Казах му? "Просто затвори очи. Представи си гърдата на майка си или някоя друга гърда, която обичаш. Представи си я и започни да сучеш, като че ли има истинска гърда. Започни да сучеш."
Той започнал да суче. Три дена сукал толкова бързо, толкова лудешката, толкова беше очарован от това, че ми каза: "За мен това е проблемът. Искам да суча по цял ден. Толкова е хубаво и предизвиква такова голямо спокойствие."
След три месеца сученето стана съвсем, съвсем тихо занимание. Устните не се движеха. Не можеше дори да разбереш, че той прави нещо. Беше започнало вътрешното сучене. Той сучеше по цял ден. Това се превърна в мантра, в джипа (повтаряне на мантрата).
След три месеца дойде при мен и ми каза: "Нещо странно става с мен. Нещо сладко непрекъснато тече от главата към езика - и то е толкова сладко и толкова изпълнено с енергия, че не се нуждая от храна. Не изпитвам никакъв глад. Яденето стана една формалност. Взимам по нещо, за да не си създавам неприятности в семейството. Но нещо постоянно се втича в мен. То е толкова сладко - животворно."
Казах му да продължава. Три месеца по-късно, един ден дойде полудял, танцувайки, и каза: "Сученето престана, но аз съм друг човек. Вече не съм онзи, който дойде при вас. Вътре в мен се отвори някаква врата. Нещо се разруши и не остана никакво желание. Сега не желая нищо - дори и Бога, дори и Мокша (Освобождение). Не искам нищо. Сега всичко е добре така, както си е. Приемам го и съм блажен."
Опитай: просто всмуквай нещо и се превърни във всмукването. То може да свърши работа на много от вас, защото стои в основата.
Това е достатъчно за днес.
Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"
|
Нумерология
18.218.71.21 