Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:09
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Книга на тайните » Ошо. Преодоляване на заблудите на ума

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Преодоляване на заблудите на ума

ВЪПРОСИ:
1. Как може осъзнаването на празнотата в дишането да донесе Просветление?
2. Как да работим и едновременно да практикуваме осъзнаване на дишането?
3. Невъзможно ли е да бъдат разбрани интелектуално тези техники?

Въпрос:
"Как е възможно просто с осъзнаване на едно отделно място в процеса на дишане човек да постигне Просветлението? Как е възможно да се освободиш от безсъзнателното само като осъзнаеш един толкова малък и мигновен промеждутък в дишането?"


Този въпрос е важен и вероятно е възникнал в много глави. Твърде много неща трябва да се обяснят. Първо, това е мнението, че духовното е едно трудно постижение. То не е "нито едното, нито другото": така е, то не е нито трудно, нито е постижение. Какъвто и да си, *ти вече си духовен; нищо ново не трябва да се добави към твоето същество. И нищо не трябва да бъде отхвърлено: ти си толкова съвършен, колкото е възможно. Не е вярно, че ще станеш съвършен някога в бъдещето; Не е вярно, че трябва да направиш нещо невъзможно, за да постигнеш себе си. Това не е пътуване за място, разположено другаде; няма да отиваш никъде другаде. Ти вече си там. Това, което трябва да бъде постигнато, вече е постигнато. Тази идея трябва да проникне дълбоко в теб. Само тогава можеш да разбереш защо толкова прости техники могат да помогнат.

Ако духовното е някакво постижение, тогава, разбира се, то ще бъде трудно - не само трудно, но направо невъзможно. Ако ти не си вече духовен, не можеш и да бъдеш. Никога не можеш да бъдеш, защото как може някой, който не е духовен, да стане духовен? Ако ти не си вече Божествен, тогава не съществува възможност; няма начин. И няма никакво значение какви усилия ще правиш, защото усилията, правени от някой, който не е вече Божествен, не могат да създадат Божествеността. Ако ти не си Божествен, твоите усилия не могат да създадат Божествеността. Тогава това е невъзможно.

Нещата стоят точно обратно: ти вече си това, което искаш да си. Това, което желаеш, вече е налице; то присъства в теб. Тук и сега, точно в този момент, ти си онова, което е известно като Божественото. Абсолютът е тук; той вече е налице. Затова прости техники могат да помогнат. Това не е едно постижение, а едно откритие. То е скрито и е скрито в много, много малки неща.


"Личността" е нещо като дрехите: тялото ти е тук, скрито под дрехите. По същия начин и духовността ти е тук, скрита под някакви дрехи. Дрехите са твоята личност. Точно сега може да си без дрехи, а по същия начин можеш да си гол по отношение на твоята духовност. Но не знаеш какво представляват дрехите. Не знаеш по какъв начин си скрит под тях; не знаеш как да се съблечеш. От толкова отдавна си с дрехи - цял живот си бил с дрехи - и понеже си се отъждествил с дрехите, сега не разбираш, че това са само дрехи. Ти мислиш, че дрехите - това си ти; това е единствената бариера.

Например притежаваш някакво съкровище, но си забравил или още не си разбрал, че това е съкровище, и продължаваш да просиш на улицата: ти си просяк. Ако някой каже: "Върви и погледни вътре в къщата си: няма нужда да просиш; още сега можеш да бъдеш господар", просякът непременно ще отвърне: "Какви глупости ми говориш. Как мога още сега да бъда господар? Прося от години и все още съм просяк, и дори ако продължа да прося до края на живота си, няма да стана господар. Колко абсурдно и нелогично е твърдението ти, че аз мога да бъда господар още в този момент."

Това е невъзможно. Просякът не може да го повярва. Защо? Защото просещият ум се е превърнал в навик. Но ако съкровището е скрито в къщата, тогава с едно обикновено копаене, отстранявайки земята, то ще се покаже. И в същия момент той няма вече да бъде просяк: ще стане господар.
Същото е и с духовността. Тя е скрито съкровище. Няма нищо, което да трябва да се постигне в бъдеще. Ти още не го познаваш, но то е у теб. Ти си съкровището, а продължаваш да просиш.

Затова такива прости техники могат да помогнат. Копай земята - да я отстраниш съвсем малко не е голямо усилие и незабавно можеш да станеш господар. Трябва да копаеш съвсем малко, за да отстраниш пръстта. И когато казвам да се отстрани пръстта, не го казвам само символично. Твоето тяло в буквалния смисъл е част от земята, а ти си започнал да се отъждествяваш с тялото. Отстрани съвсем малко тази земя, изкопай дупка в нея и ще видиш съкровището.

Затова този въпрос ще се появи пред мнозина. Всъщност той ще възникне пред всеки: "Една толкова малка техника като това - да осъзнаеш своето дишане, да осъзнаеш влизащия дъх и излизащия дъх, а след това да познаеш интервала между тях - това достатъчно ли е?" Толкова просто нещо! Достатъчно ли е то за Просветлението? Това ли е единствената разлика между теб и Буда, че ти не си осъзнал пролуката между вдишването и издишването, а Буда я е осъзнал - само това? Изглежда нелогично. Разликата между теб и един Буда е огромна. Разликата изглежда безкрайно голяма. Разликата между просяка и господаря изглежда безкрайно голяма, но просякът може да стане веднага господар, ако съкровището вече е закопано.

Буда е бил просяк подобно на теб. Той не винаги е бил Буда. В един момент просякът умира и се превръща в господар. В действителност това не е постепенен процес; не е вярно, че Буда трупа постепенно и един ден от просяк се превръща в господар. Не, просякът не може да стане господар, ако трупа: той ще си остане просяк. Може да стане богат просяк, но ще си остане просяк. А богатият просяк е по-голям просяк от бедния просяк.

Внезапно един ден Буда открива скритото съкровище. След това вече не е просяк: той става господар. Разликата между Гаутама Сидхарта и Гаутама Буда е безкрайна. Именно това е разликата между теб и един Буда. Но съкровището е скрито у теб точно толкова, колкото е било скрито и в Буда.

Една малка - МНОГО малка - техника може да помогне. Да вземем друг пример: някой човек се е родил сляп, с болни очи. За слепеца светът е нещо различно. Една малка операция може да промени всичко, защото само очите трябва да бъдат наред. В момента, в който очите са готови, зад тях стои скрит този, който гледа. Той ще започне да гледа през очите. Той вече е тук: липсват единствено прозорците. Ти си в къща без прозорци. Можеш да пробиеш дупка в стената и да погледнеш навън.

Ние вече сме това, което ще бъдем, което трябва да бъдем, което сме длъжни да бъдем. Бъдещето е скрито в настоящето; всичко е в зародиш. Само един прозорец трябва да се пробие. Необходима е само една малка хирургическа намеса. Ако можеш да разбереш, че духовността вече присъства, че вече е налице, тогава няма проблеми да разбереш как толкова малка техника може да помогне.

Наистина не са необходими големи усилия. Необходими са съвсем малко усилия и колкото са по-малки, толкова по-добре. А ако работиш без усилие, е още по-добре. Затова става така, много пъти се случва така, че колкото повече се опитваш да го правиш. толкова по-трудно е то за постигане. Самото ти усилие, напрежението ти, твоето "заемане", силното ти желание, очакването ти се превръщат в бариера. Обаче с едно много малко усилие, "с едно усилие без усилие", както го наричат в зен - да правиш, все едно че не правиш - това става лесно. Колкото си по-запален по него, толкова по-малка е вероятността, защото там, където е необходима игла, ти използваш меч. Мечът е безполезен. Той може да е по-голям, но където е необходима игла, мечът няма какво да прави.

Иди при месаря: той има много големи инструменти. Иди и при един мозъчен хирург: няма да намериш такива големи инструменти при него. А ако наистина намериш, тогава незабавно бягай! Мозъчният хирург не е месар. Той има нужда от съвсем малки инструменти - колкото по-малки, толкова по-добре.

Спиритуалните техники са много фини: те не са груби. Те не могат и да бъдат, защото тук хирургията е още по-фина. При мозъка хирургията все пак се занимава с груба материя, но когато работиш в спиритуалната област, хирургията става още по-фина. Тук няма груба материя. Тя става неуловима: това е първото нещо.

Второ, зададен е въпросът: "Ако нещо е много малко, как е възможно едно голямо постижение с негова помощ?" Това схващане е нерационално - ненаучно. Сега на науката е известно, че колкото по-малка е частицата, толкова по-мощна - по-голяма е всъщност. Можел ли е някой да си представи преди 1945 г., можел ли е някой надарен с въображение поет или мечтател да си представи, че две атомни експлозии ще изтрият от лицето на земята два големи града в Япония - Хирошима и Нагасаки? Двеста хиляди човека са изчезнали от този свят за секунди. А каква беше използваната разрушителна сила? Един атом! Една малка частица разруши два големи града. Ти не можеш да видиш атома. Не само с очите си не можеш да го видиш: не можеш да го видиш с никакви средства. Атомът не може да бъде видян с никакъв инструмент. Можем да наблюдаваме само ефектите, резултатите.

Затова не си миели, че Хималаите са големи, защото, имат, такава величествена; снага. Хималаите са безсилни! пред една огромна експлозия. Един малък атом може да унищожи, Хималаите. Големината при грубия материал не означава задължително сила. Напротив, колкото по-малка е частицата, толкова по-всепроникваща е тя. Колкото по-малка е частицата, толкова по-наситена с енергия е тя.

Тези малки техники са атомни. Онези, които правят големи неща, не познават науката за атома. Ти си мислиш, че човек, който работи с атоми, е един малък човек, занимаващ се с незначителни неща, а човекът, който се занимава с Хималаите, ти изглежда твърде значителен. Хитлер работете с много хора; Мао работи с много хора. А Айнщайн и Планк, те работеха в своите лаборатории с много малки частици материя - енергетични частици. Но в крайна сметка преди откритието на Айнщайн политиците бяха безсилни. Работеха върху големи платна, но не познаваха тайната на малките частици.

Моралистите винаги работят в големи, груби мащаби. Работата изглежда твърде значителна. Посвещават целия си живот на морализирането, на практикуването на това или онова, на саням (контрол): продължават да контролират; цялата постройка изглежда твърде голяма.

Тантра не се занимава с това. Тантра се занимава с атомните тайни в човешкото същество, в човешкия ум, в човешкото съзнание. И тантра е разкрила атомните тайни. Тези методи са атомни методи. Ако можеш да ги реализираш, техният резултат е експлозивен - Космичен.

Трябва да се отбележи и един друг проблем. Ако кажеш: "Как може с такова малко, просто упражнение човек да достигне Просветление?", ти го казваш без да правиш упражнението. Ако го правиш, няма да кажеш че то е малко, просто упражнение.

Познаваш ли формулата на атома? Две или три думи и е представена цялата формула. И с тези две или три думи онези, които ги разбират, които могат да ги използват, могат да разрушат цялата земя. Формулата обаче е много проста.

Това са само формули, и ако ти просто гледаш формулата, тя ще ти се струва нещо много, много малко и просто. Не е! Опитай се да я правиш. Когато я практикуваш, ще разбереш, че не е толкова лесно. Изглежда проста, но е едно от най-дълбоките неща. Ще анализираме процеса; тогава ще разбереш.

Погледни морето. Има вълни: ти виждаш вълните. Тези вълни обаче са породени от вятъра. Ти не виждаш вятъра. Виждаш резултата във водата. Когато поемеш дъх, той докосва ноздрите ти. Чувстваш ноздрата, но никога не усещаш дъха. Той слиза надолу: усещаш пътя, по който преминава. Връща се: отново усещаш пътя. Никога не чувствуваш самия дъх. Усещаш единствено докосването и пътя, по който преминава той.

Това не е същото, което има предвид Шива, когато казва: "Осъзнай". Първо, ти ще почувстваш пътя и когато започнеш напълно да усещаш пътя, тогава ще започнеш малко по малко да осъзнаваш дъха сам по себе си. И когато почувстваш дъха, тогава ще можеш да стигнеш до усещането за празнотата, интервала. Това не е така лесно както изглежда. Не е така лесно!

Според тантра, според всички направления в Индия съществуват пластове на съзнанието. Ако аз те прегърна, най-напред ще усетиш моето докосване до твоето тяло, а не моята любов: любовта ми не е така груба. Обикновено никога не усещаме любовта. Осъзнаваме само движещото се тяло. Познаваме любовните движения, познаваме движенията, които не са свързани с любовта - но никога не познаваме любовта сама по себе си. Ако те целуна, ще почувстваш моето докосване, а не моята любов: тази любов е нещо много фино. И ако не усетиш любовта ми, целувката е нещо мъртво; тя не означава нищо. Само ако можеш да почувстваш любовта ми, можеш да почувстваш и мен, защото аз съм един още по-дълбок пласт.

Дъхът влиза: ти усещаш докосването, не дъха. Всъщност ти не съзнаваш дори докосването. Само ако нещо не е наред, само тогава ще го усетиш. Ако имаш някакви затруднения с дишането, тогава ще го усетиш: в противен случай не го осъзнаваш. Първата стъпка е да осъзнаеш, че пътят, по който преминава дъхът, където ти усещаш дъха, е докоснат: след това твоята чувствителност ще се увеличи. Ще са ти необходими години, за да станеш дотолкова чувствителен, че да познаеш движението на дъха, а не докосването. Тогава, казва тантра, ти ще си познал "прана" - жизнеността. И едва тогава се появява празнотата, където дишането спира - където дъхът не се движи или центъра, който дъхът докосва, или точката на смесване, или обръщането, където дъхът, вдишването - се превръща в издишване. Това ще бъде трудно: то няма да е така просто.


Ако правиш нещо, ако стигнеш до този център, само тогава ще разбереш колко трудно е това. На Буда са му били необходими шест години, за да достигне до центъра отвъд дишането. За да достигне до това обръщане, той е направил едно дълго, трудно пътешествие; след това то е станало. Махавира е работил върху него дванадесет години; тогава то се е случило. Формулата обаче е проста и теоретично то може да се случи и в този момент - теоретично, запомни. Теоретично не съществуват бариери, тогава защо да не се случи именно сега? ТИ си бариерата. Ако те отстраним, то може да се случи всеки миг. Съкровището е тук; методът ти е известен. Ти можеш да "копаеш", но не го правиш.


Дори самият въпрос е една хитрост с цел да не копаеш, защото умът казва: "Такова просто нещо? Не ставай глупак." Как - как можеш да станеш Буда с "толкова просто нещо? Това е невъзможно." И тогава няма да правиш нищо, защото "как може това да стане?" Умът е хитър. Ако кажа, че то е много трудно, умът ще каже, че е много трудно и е извън твоите възможности. Ако кажа, че е много просто, умът ще каже: "Това е толкова просто, че само един глупак ще повярва." Умът продължава да разсъждава върху нещата, непрекъснато избягвайки действието.

Умът създава бариери. Ако мислиш, че то е прекалено просто, това се превръща в бариера. Или ако е прекалено трудно - тогава какво мислиш да правиш? Не можеш да правиш нещо твърде просто, не можеш да правиш нещо много трудно. Какво тогава смяташ да правиш? Кажи ми! Ако искаш да правиш нещо трудно, аз ще го направя трудно. Ако имаш намерение да правиш нещо просто, аз ще го направя просто. То е и двете. Това зависи от начина, по който го интерпретираш. Иска се обаче едно нещо - това да го правиш. Ако нямаш намерение да практикуваш, умът винаги ще ти дава обяснения.

Теоретично то е възможно точно сега; в действителност не съществува никаква преграда. Но бариери съществуват. Те може да не са действителни. Те може да са психически; те може да са твоите илюзии: но те съществуват. Ако ти кажа: "Не се страхувай - върви! Това, което мислиш, че е змия не е змия: това е само едно въже", страхът все пак ще остане. На теб ще ти се струва, че е змия.

Затова, каквото и да ти кажа, то няма да помогне. Ти трепериш; искаш да се отскубнеш и да избягаш. Аз ти казвам, че това е само едно въже, но твоят ум казва: "Този човек може би е в заговор със змията. Тук нещо трябва да не е наред. Този човек ме тласка към змията. Може би има интерес от смъртта ми или нещо друго." Ако се опитам прекалено настойчиво да те убедя, че това е само едно въже, то ще показва само това, че съм заинтересован да те тласна към змията. Ако ти кажа, че още сега може да видиш, че, въжето е въже. Умът ти ще създаде много проблеми. В действителността не съществува дилема; в действителността не съществува проблем. Никога не е съществувал; никога няма да съществува. Проблемите се намирате ума да ти гледащ; дейетвителността през ума. Затова действителността се изпълва с проблеми. Твоят ум работи като затвор. Той обособява и поражда проблемите. И не само това: той ражда решения, които се превръщат в още по-големи проблеми, защото всъщност не съществуват проблеми, които трябва да се решават. Реалността е напълно лишена от проблеми; там няма проблеми. Но ти не можеш да гледаш без да има проблеми. Където и да погледнеш, създаваш проблеми: твоят "поглед" е изпълнен с проблеми. Аз ти съобщавам тази дихателна техника, а умът ти казва: "Това е толкова просто". Защо? Защо умът казва, че това е толкова просто?

Когато за първи път била изобретена парната машина, никой не повярвал на това. То изглеждало толкова просто - невероятно. Същата пара, която ти познаваш от своята кухня, от своя чайник. Същата пара - задвижва машина, превозва стотици и стотици пътници и още толкова товари? Същата пара, с която ти си толкова добре запознат? Това е невероятно.

Знаеш ли какво се случило в Англия? Когато потеглил първият влак, никой не бил готов да седне в него - никой! Много хора били придумвани, подкупвани. Давали им пари, за да се качат във влака. В последния момент те се отказвали. Казвали: "Първо, парата не може да прави такива чудеса. Такова просто нещо като парата не може да върши такива чудеса. А ако машината все пак потегли, това означава, че дяволът се е хванал на работа. Дяволът задвижва това нещо: не е парата. И каква е гаранцията, че веднъж потеглило, това нещо ще може да спре?"

Никаква гаранция не е можело да бъде дадена, защото това бил първия влак. Никога преди това не бил спиран: това била само една вероятност. Липсвал какъвто и да е опит, затова науката не е можела да кажа: "Да, той ще спре." "Теоретично" той ще спре, но хората не се интересуват от теории. Те се интересуват от това, дали съществува някакъв практически опит за спирането на влака: "Ако той никога преди това не е спирал, тогава какво ще стане с нас, които ще седим в него?"
И така, дванадесет престъпници от затвора били качени в него като пътници. Все едно те щели да умрат, все едно те били осъдени на смърт, затова нямало проблем, ако влакът не успеел да спре. В такъв случай побърканият машинист, който вярвал, че влакът ще спре, ученият, който го изобретил и тези дванадесет пътници, които така или иначе трябвало да умрат, само те щели да бъдат убити.

"Такова просто нещо като парата" казвали по онова време. Сега обаче никой не го казва, защото сега то работи и ти го познаваш. Всичко е просто. Действителността е проста. Тя изглежда сложна единствено поради нашето невежество. Иначе всичко е просто. Щом веднъж я познаеш, тя става проста, но познанието е трудно - не поради действителността, запомни, а поради твоя ум. Тази техника е проста, но тя няма да е проста за теб. Твоят ум ще създаде трудностите.


Друг приятел казва:
"Ако опитам този метод за осъзнаване на дишането си, ако обръщам внимание на моето дишане, тогава няма да мога да върша нищо друго. То ще погълне цялото ми внимание. А ако трябва да правя нещо друго, тогава не мога да осъзная моето дишане."

Така ще стане, затова в началото избери определено време сутрин, вечер или по друго време на деня. Един час се занимавай само с упражнението; не прави нищо друго. Не прави нищо друго! Прави единствено упражнението. Щом веднъж свикнеш с него, то ще престане да бъде проблем. Можеш да се разхождаш по улицата и да осъзнаваш.

Между съзнание и внимание има разлика. Когато насочваш вниманието си към нещо, това е изключване; ти трябва да отдръпнеш вниманието си от всичко друго. Затова то всъщност е "напрежение". Затова се нарича "внимание". Обръщаш внимание на едно нещо за сметка на всичко останало. Ако насочиш вниманието към дишането си, не можеш да обръщаш внимание на ходенето или шофирането. Не го опитвай, когато шофираш, защото не можеш да обръщаш внимание и на двете.

"Внимание" означава само едно нещо. Съзнанието е нещо съвсем различно; то не е изключване. То не е обръщане на внимание: то е "да бъдеш внимателен"; то означава просто да бъдеш съзнателен. Ти съзнаваш, когато има едно обхващане от съзнанието. Дишането ти е в твоето съзнание. Разхождаш се, някой пресича пред теб, а ти го осъзнаваш. Някой вдига шум на пътя, минава влак, прелита самолет: всичко това се обхваща от съзнанието. Съзнанието е включване, вниманието е изключване. В началото обаче трябва да бъде внимание.

Затова най-напред опитай в избрано от теб време. В продължение на един час насочи вниманието си само към своето дишане. Малко по малко ще можеш да преобразуваш вниманието в съзнание. След това прави прости неща: например разхождай се внимателно с пълно съзнание за ходенето, а също и за дишането. Не противопоставяй двете действия - на ходенето и на дишането. Бъди наблюдател и на двете. Това не е трудно.

Гледай! Например мога да насоча вниманието си само към едно лице тук. Ако насоча вниманието си към едно лице, всички останали за мен ще престанат да съществуват. Ако насоча вниманието си към едно лице, тогава всички останали са изключени. Ако насоча вниманието си само към носа на това лице, тогава цялото лице, останалата част от него ще бъде изключена. Мога да продължа да стеснявам вниманието си до една определена точка.

Възможен е и обратният процес. Насочвам вниманието си към цялото лице; тук са и очите, и носа, и всичко останало. След това мога да разширя моя фокус. Гледам на вас не като на отделни лица, а като на цяла група. Тогава вниманието ми обхваща цялата група. Ако ви разглеждам като нещо различно от шума, който се носи откъм улицата, тогава изолирам улицата. Но аз мога да гледам на вас и на улицата като на едно цяло. Тогава мога да осъзнавам и вас, и улицата като едно цяло. Тогава мога да осъзнавам и вас, и улицата. Мога да осъзнавам целия Космос. Това зависи от твоя фокус - от това колко по-широк и по-широк ще става той. Но най-напред започни с вниманието и помни, че то трябва да израсне в съзнание. Затова избери определено време. Сутринта е подходящо време, защото си свеж. Енергиите са жизнени; всичко се събужда; ти си по-жизнен сутрин.

Физиолозите твърдят, че сутрин си не само по-жизнен, но си и по-висок, отколкото вечер - по-висок! Ако си шест фута, тогава сутрин ще бъдеш шест фута и половин инч. А вечер ще бъдеш отново шест фута: губи се половин инч, защото, когато е уморен, гръбначният стълб се сляга надолу. Затова сутрин си свеж, млад, пълен с енергия.

Направи следното: не поставяй медитацията на последно място в своя дневен режим. Постави я НА ПЪРВО. След това, когато почувстваш, че тя вече не представлява усилие, когато можеш да седнеш за един час и изцяло да се потопиш в дишането - със съзнание, с внимание; само когато разбереш следното: че си задържал вниманието си върху дишането без никакво усилие; когато си спокоен и й се наслаждаваш, без да се насилваш: тогава си я усвоил.

След това прибави още нещо - например ходенето. Помни и двете; след това продължавай да прибавяш различни неща. След известно време ще можеш да осъзнаваш дишането си непрекъснато, дори когато спиш. И ако не го осъзнаваш дори и по време на сън, няма да си познал цялата дълбочина. Но това ще стане: малко по малко ще стане.

Необходимо е да бъдеш търпелив и да започнеш правилно. Разбери това, защото умът ще се опита да даде погрешно начало. Тогава може да го изоставиш след два, три дни, като си кажеш: "Това е безнадеждно". Умът ще ти даде погрешен старт. Затова внимавай да започнеш правилно, защото правилното начало означава, че половината работа е свършена. Но ние започваме погрешно.

Много добре знаеш, че вниманието е трудна работа. Това е така, защото ти си напълно заспал. Затова, ако започнеш да обръщаш внимание на дишането си, докато вършиш нещо друго, няма да можеш да го правиш. И понеже няма да оставиш работата, която вършиш, ще изоставиш усилието да внимаваш в дишането си.

Затова не си създавай излишни проблеми. От 24 часа все можеш да намериш малка пролука. Четиридесет минути са достатъчни. Но умът ще измисли хиляди извинения. Умът ще каже: "Няма време. Има толкова много работа да се върши. Няма време." Или умът може да каже: "Сега няма начин, отложи го. Някой друг път, когато всичко е наред, ще го направиш."

Пази се от това, което умът ти говори. Не бъди толкова доверчив към него. Ние никога не се съмняваме. Можем да се усъмним във всеки, но не и в собствения си ум.

Дори онези, които говорят твърде много за скептицизъм, съмнение, причина, дори и те не се съмняват в своите умове. Твоят собствен ум те докарва до състоянието, в което се намираш. Ако се чувствуваш като в ада, знай, че умът ти те е докарал до него, но ти никога не подлагаш на съмнение неговото ръководство. Ти можеш да се усъмниш във всеки учител, във всеки майстор, но никога не подлагаш на съмнение собствения си ум. С непоклатима вяра го следваш като истински гуру. Твоят ум те е довел до бъркотията, до мизерията, в която се намираш. Ако подлагаш всичко на съмнение, тогава усъмни се най-напред в собствения си ум. И когато умът ти каже нещо, ти премисли два пъти.


Наистина ли нямаш никакво време? Наистина? Нямаш никакво време, за да медитираш - да отделиш един час за медитация? Помисли още веднъж. Попитай отново своя ум: "Наистина ли нямам никакво време?"


Не съм го забелязал. Още не съм виждал човек, който да няма повече от достатъчно време. Продължавам да наблюдавам хора, които играят карти и казват: "Убиваме времето." Отиват на кино и казват: "Какво да правим?" Те убиват времето, бъбрейки, четейки един и същи вестник, говорейки едно и също нещо - онова, което говорят цял живот - и казват: "Нямаме никакво време." За маловажните неща притежават достатъчно време. Защо?

С нещо маловажно умът не е в опасност. В мига, в който ти започнеш да мислиш за медитация, умът застава нащрек. Сега се насочваш към едно опасно измерение, защото медитацията означава края на ума. Ако навлезеш в медитацията, рано или късно умът трябва да изчезне - да се стопи напълно. Умът застава нащрек и започва да ти говори много неща: "Нямаш време. А дори и да имаш време, има много по-важни неща, които трябва да се свършат. Отложи я за малко, по-късно. Можеш да медитираш по всяко време. Парите са по-важни. Първо натрупай пари, след това си свободен да медитираш. Как можеш да медитираш като нямаш пари? Затова първо отдели внимание на парите; по-късно ще медитираш."

Ти чувстваш, че е по-лесно да отложиш медитацията, защото тя не е свързана с непосредственото ти оцеляване. Не можеш да отложиш дишането: ще умреш. Парите не могат да чакат: необходими са ти за неотложни нужди. Медитацията може да се отложи. Тя не е свързана с оцеляването ти: можеш да оцелееш и без нея. Всъщност, без нея можеш да преживееш по-лесно.

В момента, в който навлезеш дълбоко в медитацията, ти няма да си на тази земя. Ще изчезнеш. От кръговрата на този живот, от това колело ти ще изчезнеш. Медитацията е като смъртта, затова умът започва да се страхува. "Отложи", казва той. И ти можеш да продължиш да отлагаш до безкрайност. Умът винаги ти говори неща, подобни на тези. И не си въобразявай, че говоря за някой друг. Говоря именно за ТЕБ.

Срещал съм много интелигентни хора, които непрекъснато говорят твърде неинтелигентни неща за медитацията. Дойде един човек от Делхи. Той е висш държавен служител. Дойде с единствената цел да се научи да медитира. Беше дошъл от Делхи и престоя тук седем дни. Казах му да посещава утринния клас по медитация на Чоупати бийч (в Бомбай), но той каза: "Но това е трудно. Не мога да стана толкова рано." Той никога няма да се замисли над това, което му говори неговият ум. Толкова ли е трудно това? Сега знаеш: упражнението може да е лесно, но твоят ум не е така лесен. Умът казва: "Как мога да стана сутрин в шест часа?"

Бях в един голям град и управителят на града дойде да ме види в единадесет часа вечерта. Тъкмо се канех да си лягам, а той дойде и ми каза: "Не! Неотложно е. Много съм разстроен. Това е въпрос на живот и смърт" - ми каза той. "Отделете ми поне половин час. Научете ме на някоя медитация; в противен случай, може да се самоубия. Много съм разстроен. Толкова съм разтревожен, че на всяка цена трябва да стане нещо във вътрешния ми свят. Всичко друго е напълно загубено."

Казах му: "Ела сутринта в пет часа." Той ми отвръща: "Това е невъзможно." Въпрос на живот и смърт е, а той не може да стане в пет часа. Казва: "Невъзможно е. Никога не съм ставал толкова рано." "О’кей", му казвам, "Тогава ела в десет." Той казва: "Това също е невъзможно, защото в 10,30 трябва да бъда в кабинета си."

Той не можеше да отдели и един ден и това ми било въпрос на живот и смърт. Затова му казах: "Това въпрос за вашия живот и вашата смърт ли е, или е въпрос за моя живот и моята смърт? За чии?" Той не беше глупав човек. Беше доста интелигентен. Всички тези хитрости са доста интелигентни.

Не си мисли, че твоят ум не ти прави същите номера. Той е достатъчно интелигентен. И понеже знаеш, че това е твоят ум, никога не се усъмняваш. Той не е твой; той е един социален продукт. Той; не е твой! Той ти е даден; той ти е наложен. Ти си бил обучаван и обуславян по определен начин. От самото ти детство умът ти е формиран от другите - родители, общество, учители. Миналото формира ума ти, въздейства върху ума ти. Мъртвото минало само по себе си е насилие върху живото настояще. Учителите са просто носители - агенти на мъртвото против живото. Те продължават да насилват ума ти с различни неща. А умът така се е слял с тебе, разстоянието между вас е толкова малко, че ти си започнал да се отъждествяваш с него.

Казваш: "Аз съм индус." Помисли отново; разгледай го отново. ТИ не си индус. На теб ти е бил предаден индуския у v. Роден си като едно малко, невинно същество - нито индус, нито мюсюлманин. Но у теб е формиран мюсюлманския ум, индуския ум. На теб са ти наложили, въвлекли са те, затворили са те в определени условия а след това животът продължава да прибавя различни неща към този ум и той се превръща в тежест - тежест за теб. Не можеш да направиш нищо; умът започва да упражнява натиск върху теб по свой собствен начин. Твоите преживявания се прибавят към ума. Твоето минало непрекъснато обуславя всеки един настоящ момент. Ако ти кажа нещо, ти няма да започнеш да мислиш за него по един свеж, открит начин. Умът ти, миналото ти, застава между нас, заема позиция за или против.

Запомни, твоят ум не е твой, твоето тяло не е твое: то произлиза от родителите ти. Умът ти също така не е твой: и той произтича от родителите ти. Кой си ти?

Човек се отъждествява или с тялото, или с ума. Ти считаш, че си млад, считаш, че си стар, считаш, че си индуист, считаш, че си джайнист, че си парси. Ти не си! Роден си като чисто съзнание. Всички тези неща са твоите окови. Техниките, които ти изглеждат толкова прости, няма да се окажат такива, защото умът непрекъснато ще създава най-различни усложнения и проблеми.

Само преди няколко дни при мен дойде един човек и ми каза: "Аз опитвам един ваш метод за медитация, но бихте ли ми казали в кой трактат е посочен той? Ако ме убедите, че той е даден в свещените книги на моята религия, за мен ще бъде по-лесно да го правя."

Но защо за него ще бъде по-лесно да го прави, ако е описан в някоя книга? Защото в такъв случай умът няма да създава проблеми. Умът ще каже: "О'кей! Това е част от нашата вяра, затова можеш да го правиш." Ако то не е описано в някой трактат, умът ще каже: "Какво правиш ти?" Умът ще се обяви против него.

Казах на човека: "Правите този метод от три месеца. Как се чувствувате?" Той отвърна: "Чудесно. Чувствам се много добре. Но вие ми кажете, подкрепете го с някой трактат." Собственото му усещане за него не е никакъв аргумент. Той каза: "Чувствувам се прекрасно. Станал съм по-спокоен, по-умиротворен, повече изпълнен с обич. Чувствам се прекрасно." Собственото му изживяване за него обаче не е аргумент. Умът търси аргументи в миналото.

Казах му: "За това не е писано никъде в твоите трактати. По-скоро се срещат много неща, които са против тази техника." Лицето му помръкна. А след това каза: "В такъв случай за мен ще е трудно да продължа да практикувам тази техника."

Защо собственото му преживяване за него няма стойност? Миналото - условията, умът - постоянно те моделират и разрушават твоето настояще. Затова го запомни и го имай предвид. Бъди скептичен и подлагай на съмнение своя ум. Не му се доверявай. И ако можеш да достигнеш до едно разумно недоверие към ума си, тогава тези техники наистина ще бъдат прости, полезни, функционални. Те ще сътворят чудеса; те могат да сътворят чудеса.

Тези техники, тези методи изобщо не могат да се разберат интелектуално. Опитвам невъзможното, но в такъв случай защо изобщо го опитвам? Ако те не могат да бъдат разбрани на интелектуално равнище, в такъв случай защо изобщо ще говоря? Те не могат да бъдат разбрани интелектуално, но няма друг начин да получите представа за определени техники, които могат да променят изцяло живота ви. Единственото нещо, което можеш да разбереш, е интелекта и в това е проблемът. Не можеш да разбереш нищо друго: можеш да разбереш само интелекта. А тези техники не могат да бъдат разбрани интелектуално. Как да общуваме тогава?

Или ще трябва да се научиш да разбираш без участието на интелекта, или ще трябва да се открие някакъв метод, чрез който тези техники да станат разбираеми за интелекта. Второто е невъзможно, но първото може да се постигне.


Ще трябва да започнеш с интелекта, но не спирай с него. Когато казвам: "Прави", опитвай правенето. Ако нещо започне да става у теб, тогава ще можеш да отстраниш интелекта и да достигнеш до мен без негова помощ, директно, без посредника. Но започни да правиш нещо. Тук можем да говорим с години. Умът ти може да се натъпче с много неща, но от това няма полза. По-скоро може да ти навреди, защото ще знаеш много неща. Когато знаеш много неща, ще се объркаш. Не е хубаво да се знаят много неща. Хубаво е да знаеш малко и да го практикуваш. Една-единствена техника може да свърши работа: нещо, което се прави, винаги е от полза. Има ли нещо, което ти пречи да го правиш?


Някъде дълбоко в теб се е загнездил един страх. Ако правиш техниката, страхът се състои в това, че може би нещо ще престане да се случва: това е страхът. Може да изглежда парадоксално, но съм срещал толкова много - толкова много хора - които си мислят, че искат да се променят. Те твърдят, че се нуждаят от медитация, стремят се към една дълбока трансформация. Но дълбоко в себе си също така се и страхуват. Те са раздвоени - двойствени; имат два начина на мислене. Продължават да питат за това какво трябва да правят без никога да го правят. Защо тогава продължават да питат? Само за да излъжат себе си, че действително искат да се променят. Това е причината, поради която питат.

Това осигурява една външност, една привидност, че те наистина искрено се интересуват от това да променят себе си. Затова питат, отиват при този и онзи гуру, търсят, опитват, но никога нищо не практикуват. Дълбоко в себе си те се страхуват.

Ерих Фром е написал книга, "Страхът от свободата"1. Заглавието изглежда противоречиво. Всички си мислят, че обичат свободата; всички си мислят, че се стремят към свободата - в този свят, а също и в "онзи свят". "Искаме Мокиш (Освобождение): желаем да бъдем свободни от всички ограничения, от всички зависимости. Искаме да сме напълно свободни.", казват те. Ерих Фром обаче твърди, че човек се страхува от свободата. Искаме, продължаваме да твърдим, че искаме, продължаваме да заблуждаваме себе си, че искаме, но дълбоко вътре в себе си се страхуваме от свободата. Ние не искаме! Защо? Защо е това раздвояване?

Свободата поражда страх, а медитацията е възможно най-голямата свобода. Ти не си свободен само от външни ограничения: Свободен си от едно вътрешно робство - от самия ум, основата на робството. Свободен си от цялото си минало. В момента, в който си лишен от ума си, миналото се изпарява. Преодолял си историята. Сега няма общество, няма религия, няма трактати, няма традиция, защото всички те намират своето убежище в ума. Сега няма минало, няма бъдеще, защото миналото и бъдещето са част от ума, паметта и представата.

Тогава ти си тук и сега, в настоящето. Сега няма да има никакво бъдеще. Ще има сега и сега, и сега - безкрайно сега. Тогава ти си напълно свободен: надраснал си цялата традиция, цялата история, тялото, ума, всичко. Човек става свободен от всичко, което предизвиква страх. Такава свобода? В такъв случай къде ще бъдеш ТИ? При такава свобода можеш ли ти да съществуваш? При такава свобода, при такъв простор можем ли да съхраним своето малко "Аз" - своето его? Можеш ли да кажеш "Аз съм"?

Можеш да кажеш: "Аз съм несвободен", защото познаваш своята граница. Когато изчезне границата, изчезва и несвободата. Превръщаш се в едно състояние - нищо повече: абсолютното нищо, празнотата. Това поражда страх, затова човек продължава да говори за медитация - за това как да я прави и продължава да не я прави.
Всички въпроси възникват поради този страх. Почувствай този страх. Ако го познаваш, той ще изчезне. Ако не го познаваш, ще остане. Готов ли си да умреш в духовен смисъл? Готов ли си да НЕ БЪДЕШ?

Когато някой отивал при Буда, той казвал: "Това е основната истина - че ти не съществуваш. И понеже не съществуваш, не можеш и да умреш, не можеш и да се родиш; и понеже не съществуваш, не можеш да страдаш, да си несвободен. Готов ли си да приемеш това?" Буда ще попита: "Готов ли си да приемеш това? Ако не си готов да го приемеш, тогава не опитвай сега медитацията. Най-напред се опитай да разбереш дали наистина съществуваш, или не. Най-напред медитирай върху това. Съществува ли някакво собствено аз? Съществува ли вътре в тебе някаква субстанция, или ти си само една комбинация?"

Ако имаш намерение да откриеш, тогава ще разбереш, че тялото ти е една комбинация. Нещо е дошло от майката ти, нещо е дошло от баща ти, а всичко останало е резултат от храната. Това е твоето тяло. В това тяло тебе те НЯМА; няма собствено аз. Концентрирай се върху ума: нещо е дошло оттук, нещо оттам. Умът не притежава нищо, което е негово собствено. Той е просто едно натрупване.

Разбери дали в ума има някакво аз. Ако го разгледаш задълбочено, ще откриеш, че твоята самоличност е подобна на луковица. Отстраняваш един пласт, а отдолу се появява друг; отстраняваш и него, но се появява още един. Продължаваш да ги отстраняваш и накрая стигаш до нищото. Когато отстраниш всички пластове, вътре не остава нищо. Тялото и умът приличат на луковица. Когато отстраниш и двете, тялото и ума, тогава се изправяш срещу една празнота, една пропаст, бездънна пустота. Буда го нарича Шуня.

Изправянето срещу тази Шуня, изправянето срещу тази Пустота, предизвиква страх. Този страх съществува. Поради това никога не медитираме. Говорим за медитация, но никога не правим нищо за нея. Този страх съществува. Дълбоко в себе си ти знаеш, че съществува една Пустота, но не можеш да се освободиш от този страх. Каквото и да вършиш, страхът ще си остава - освен ако не се изправиш срещу него: това е единственият начин. Щом веднъж застанеш срещу своята празнота, щом веднъж разбереш, че отвътре си като един космос, Шуня, тогава страхът изчезва. Тогава страхът е невъзможен, защото тази Шуня, тази Пустота, не може да бъде разрушена. Тази Пустота няма да умре. Това, което можеше да умре, вече го няма; то представлява обвивките на луковицата.


Затова много често, когато някой по време на медитация достигне близо до тази празнота, той започва да се плаши и да трепери. Усеща, че ще умре. Иска да се отскубне от това небитие и да се завърне обратно в света. И много се връщат; след това те никога не започват отново. А както аз виждам нещата, всеки от вас е опитвал по времето на един или друг живот някаква медитативна техника. Били сте близо до нищото, а след това страхът ви е сграбчил и вие сте избягали. И твоята дълбинна памет за миналото, тази памет съществува, се превръща в преграда. Когато отново си помислиш да опиташ медитация, тази памет за миналото, дълбоко в твоето подсъзнание, отново те безпокои и ти казва: "Помисли пак; недей да го правиш. Вече си го правил веднъж."


Много е трудно да откриеш човек, (а аз съм се вглеждал в много), който да не е опитвал медитация веднъж или два пъти по време на някое от своите предишни съществувания. Паметта съществува, но ти не я осъзнаваш, не знаеш къде се намира тя. Тя съществува. Когато започнеш да правиш нещо, тя се превръща в преграда, и най-различни неща започват да те спират по различни начини. Затова, ако наистина се интересуваш от медитация, ориентирай се относно собствения си страх от нея. Бъди искрен в това отношение: Страхуваш ли се? Ако се страхуваш, най-напред трябва да се направи нещо за страха, а не за медитацията.

Буда обичал да опитва много средства. Понякога някой ще му каже: "Страхувам се да опитам медитацията." И това е необходимо: на Учителя трябва да се каже, ако се страхуваш. Не можеш да измамиш Учителя, а и няма никаква нужда. Ще измамиш себе си. Затова, когато някой казвал: "Страхувам се от медитацията", Буда отвръщал: "Ти си изпълнил първото изискване." Ако кажеш на себе си, че се страхуваш от медитацията, тогава все още може да се направи нещо. Тогава може да се направи нещо, защото ти си разкрил нещо важно. Какво представлява страхът? Медитирай върху него. Разбери откъде идва той, кой е неговия източник.

Целият страх в основата си е ориентиран към смъртта - ЦЕЛИЯТ страх! Каквато и да е формата му, вида му - какъвто и да е неговият образ, име, целият страх е ориентиран към смъртта. Ако се задълбочиш, ще откриеш, че се страхуваш от смъртта.

Ако някой отиде при Буда и му каже: "Страхувам се от смъртта: разбрах го", Буда би отвърнал: "Тогава иди при някой горящ гхат - иди на гробищата и медитирай върху погребалната клада. Всеки ден умират хора: те са изгаряни. Просто остани там, на маргхат (гробището), и медитирай върху горящата клада. Когато роднините на умрелите си отидат, ти остани там. Просто гледай огъня, горящото тяло. Когато всичко се превърне в дим, ти премисли задълбочено това. Не разсъждавай: само медитирай върху това три, шест, девет месеца.

Когато за теб стане безспорно, че смъртта не може да се избегне, когато ти стане абсолютно ясно, че смъртта е начин на живот, че смъртта е вплетена в живота, че смъртта ще настъпи, че няма начин да се отървеш от нея и вече си в нея, едва тогава ела при мен."

След медитацията върху смъртта, след като гледаш всеки ден - нощ и ден - мъртви тела, които горят, превръщайки се в прах, че остава само дим, а след това изчезва и той, след като медитираш с месеци, увереността ще се появи - увереността, че смъртта ни е сигурна. Това наистина е единствената неизбежност. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта. Нищо не може да се направи в това отношение.

Когато смъртта е безспорна, няма страх. Страхът се появява винаги при нещата, които могат да се променят. Ако смъртта е неизбежна, страхът изчезва. Ако ти можеш да промениш нещо, ако можеш да направиш нещо относно смъртта, тогава страхът ще остане. Ако нищо не може да се направи, ако вече си в нея, тогава е абсолютно сигурно, че страхът изчезва. И когато страхът от смъртта изчезне, Буда би ти позволил да медитираш. Той би казал: "Сега можеш да медитираш."
Ти също трябва да се задълбочиш в своя ум. Слушането на тези техники може да е от полза само когато вътрешните ти бариери са разрушени, когато вътрешният страх изчезне и ти си сигурен, че смъртта е реалност. Затова, дори да умреш по време на медитация, страхът отсъства: смъртта е сигурна. Дори ако смъртта настъпи по време на медитация, страхът липсва. Само тогава можеш да се движиш - и можеш да се движиш с космическа скорост, защото отсъстват бариери.

Не разстоянието отнема време, а бариерите. Можеш да се придвижиш още сега, ако липсват бариери. Ти вече си там, но зад бариерата. Това е като бягане с препятствия, а ти продължаваш да поставяш все нови и нови препятствия. Чувстваш се добре, когато преодоляваш препятствия. Чувстваш се добре, че току-що си преодолял препятствието. И идиотщината, глупостта на цялата работа е, че препятствията се поставят най-вече от тебе. Те не бяха тук. Продължаваш да поставяш препятствия, след това ги прескачаш, след това изпитваш задоволство, след това поставяш нови препятствия, след това скачаш. Движиш се в кръг и никога, никога не достигаш до центъра.

Умът създава препятствията, защото се страхува. Той ще ти даде много обяснения за това, защо не медитираш. Не му вярвай. Замисли се; открий главната причина. Защо някой човек непрекъснато говори за храна, а все пак никога не я яде? Къде е проблемът? Човекът изглежда луд!

Друг човек непрекъснато говори за любов и никога не обича, друг говори непрекъснато за нещо друго и никога нищо не прави относно него. Това говорене се превръща в идея фикс; превръща се в принуда. Той продължава; за него говоренето е правене. Посредством говоренето чувстваш, че правиш нещо, затова се чувстваш добре. Ти правиш "нещо" - поне говориш, поне четеш, поне слушаш. Това не е правене. Това е измама. Не се заблуждавай.

Аз ще говоря тук за тези 112 метода не за да подхранвам ума ти, не за да те направя по-знаещ, не за да те направя по-информиран. Не се опитвам да те направя пандит. Тук говоря, за да ти дам една определена техника, която може да промени живота ти. Затова, какъвто и метод да ти допадне, не започвай да говориш за него: прави го! Мълчи и го прави. Умът ти ще повдигне много въпроси. Най-напред го разгледай внимателно, преди да ме попиташ. Помисли внимателно дали наистина въпросите са важни, или твоят ум просто се опитва да те заблуди.

Прави, после питай. Тогава твоите въпроси ще имат практическа стойност. А аз знам кой въпрос е предизвикан от практиката и кой е зададен от чисто любопитство, интелектуално. Малко по малко ще престана да отговарям изобщо на вашите интелектуални въпроси. Правете нещо. Тогава въпросите ви стават съществени.

Въпросите, които казват: "Това е едно много просто упражнение", не са породени от практиката. Това НЕ е толкова просто. Накрая ще трябва да повторя отново, ТИ ВЕЧЕ СИ ИСТИНАТА. НЕОБХОДИМО Е САМО ЕДНО СЪБУЖДАНЕ. Не трябва да ходиш никъде. Трябва да навлезеш в себе си и това навлизане е възможно още сега. Ако можеш да отстраниш ума си, ти влизаш тук и сега.

Тези техники са за отстраняване на ума. Тези техники всъщност не са за медитация: те са за отстраняване на ума. Щом веднъж умът е отстранен, ТИ СИ!
Мисля, че това е достатъчно за днес и даже повече от достатъчно.


Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"
Папка: Ошо - Книга на тайните | Посещения: 1197 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8