Един друг въпрос:
"На пътя на отдаването как може търсещият да избере правилната техника от тези 112 метода?"

На пътя на волята съществуват методи - тези 112 метода. На пътя на отдаването, отдаването само по себе си е метод. Не съществуват други методи, запомни това. Всички методи по същество са отрицание на отдаването, защото метод това означава да зависиш от самия себе си. Можеш да вършиш нещо: техниката е пред теб и ти я практикуваш. На пътя на отдаването ти повече не съществуваш, затова не можеш да правиш каквото и да е. Направил си най-последното, най-крайното: ти си се отдал. На пътя на отдаването отдаването е единствения метод.

Всички тези 112 метода изискват една истинска воля; те изискват ти да направиш нещо. Управляваш енергията си, уравновесяваш енергията си, създаваш един център в своя хаос. Ти правиш нещо. Твоето усилие е важно, основно, необходимо. На пътя на отдаването се изисква само едно: да се отдадеш. Ще разгледаме подробно тези 112 метода, затова е добре да кажем нещо за отдаването, защото при него няма никакъв метод.

При тези 112 метода няма да се спомене нищо за отдаването. Защо Шива не е говорил нищо за отдаването? Защото нищо не може да се каже. Бхайрави от само себе си, Деви от само себе си е постигнала Шива без никакъв метод. Тя просто се е отдала. Трябва да се отбележи следното: тя не задава тези въпроси заради себе си. Те са зададени заради човечеството. Тя е постигнала Шива. Тя вече е в неговия скут; обгърната е от него. Сляла се е в едно с него, но продължава да пита.

Затова запомни следното: тя не пита заради себе си; не е необходимо. Тя задава въпросите заради цялото човечество. Но ако тя е постигнала, защо ще пита Шива? Не може ли самата тя да говори на човечеството? Тя го е постигнала по пътя на отдаването и затова не знае нищо относно метода. Самата тя го е постигнала чрез любовта. Любовта сама по себе си е достатъчна. Любовта не се нуждае от нищо друго. Тя го е постигнала чрез любовта и затова не знае нищо за някакви методи, техники. Заради това тя пита.

И така, Шива представя 112 метода. Той също няма да говори за отдаването, защото отдаването в действителност не е метод. Ти се предаваш, само когато всички методи са се оказали безуспешни, когато не можеш да постигнеш целта с нито един метод. Направил си всичко, което е по силите ти. Почукал си на всяка врата и нито една от тях не се е отворила, и си извървял всички пътища и никой от тях не те е извел доникъде. Направил си всичко, което може да се направи, и сега се чувстваш безпомощен. В тази пълна безпомощност може да се случи отдаването. Затова на пътя на отдаването не съществува метод. Какво обаче представлява отдаването и как работи то? И ако отдаването работи, тогава каква е необходимостта от тези 112 метода? Защо е необходимо да се заемаш с тях, ще попита умът.

В такъв случай всичко е о'кей. Ако отдаването работи, по-добре е да се отдадеш. Защо ще продължаваш да търсиш методи? И кой може да каже дали ще се намери за теб подходящ метод, или не? А за да разбереш това, може да изгубиш целия си живот. Затова е по-добре да се отдадеш, но то е много трудно. Добре е, но е трудно. Това е най-трудното нещо на света. Методите не са трудни. Те са лесни; ти можеш да тренираш себе си. По отношение на отдаването обаче не можеш да се тренираш. Никакво трениране! Не можеш да попиташ как да се отдадеш: самият въпрос е абсурден. Как можеш да попиташ как да се отдадеш? Можеш ли да попиташ как да обичаш?

Любовта или я има, или я няма, и ти не можеш да питаш как да обичаш. А ако някой ти каже и те научи на това да обичаш, запомни, ти никога няма да можеш да обичаш. Щом веднъж ти е дадена техника за любов, ти ще се залепиш за техниката. Затова артистите не могат за обичат. Те познават толкова много техники, толкова много методи, а всички ние сме артисти. Щом веднъж си усвоил хитростта как да обичаш, любовта няма да разцъфти, защото можеш да създадеш една външност, илюзия. А илюзията те поставя извън любовта, изолира те от нея. Ти си защитен.

Любов, това означава да си тотално открит, уязвим. Това е опасно. Оставаш незащитен. Не можем да питаме как да обичаме; не можем да питаме как да се отдадем. То просто се случва. Любовта се случва, отдаването се случва. По своята дълбока същност любовта и отдаването са едно и също нещо.

Но какво представлява то? И ако не можем да научим как да се отдадем, поне можем да разберем как сме успели да не се отдадем, как сме се опазили от отдаването. Това може да се разбере и от него има полза: Как така ти още не си се отдал? Каква е твоята техника за неотдаване? Ако все още не си влюбен, тогава действителният проблем не е как да обичаш. Действителният проблем е да се задълбаеш навътре, за да разбереш как така си живял без любов, какъв е твоят номер, каква е твоята техника, каква е твоята структура -твоята защитна структура, как си живял без любов. Това може да бъде разбрано и то трябва да бъде разбрано.

Първото нещо: живеем с егото, живеем в егото, центрирани в егото. "Аз" не знам кой съм аз. Продължавам да обявявам "Аз съм". Това "Аз съм" е фалшиво, защото аз не знам кой съм. А ако аз не знам кой съм, как мога да кажа "Аз"? Това "Аз" е лъжливо "Аз". Това лъжливо "Аз" е егото; това е защитата.

То те предпазва от отдаването. Ти не можеш да се отдадеш, но можеш да осъзнаеш тази защитна мярка. Ако си я осъзнал, тя изчезва. Малко по малко ти преставаш да я укрепваш и един ден разбираш: "Аз не съм". В момента, в който усетиш "Аз не съм", се случва отдаването. Затова се опитай да разбереш дали ти съществуваш. Наистина, има ли в тебе някакъв център, който ти да можеш да наречеш "мое Аз". Погледни навътре в себе си, опитай се да разбереш къде е това "Аз", къде е убежището на това его.

Риндзай отишъл при своя учител, при своя гуру и казал: "Дай ми свобода!" Учителят отвърнал: "Донеси себе си. Ако ТИ си тук, мога да те направя свободен. Но ако ТИ не си тук, тогава как мога да те освободя? Ти вече си свободен. "И свободата", казал неговият гуру, "не е твоята свобода. Всъщност свободата е свободата ОТ "теб". Затова върви и разбери къде е това "Аз", къде си ти и след това ела при мен. Това е медитацията. Върви и медитирай."

И така, ученикът Риндзай отишъл и медитирал седмици, месеци, а после се върнал и казал: "Аз не съм тялото. Толкова успях да разбера." А гуру казал: "Точно с толкова си станал по-свободен. Върви и се опитай да разбереш." Тогава той се опитвал, медитирал и открил: "Аз не съм моя ум, защото мога да наблюдавам мислите си.

А наблюдателят е нещо различно от наблюдаваното: аз не съм ума." Върнал се отново и казал: "Аз не съм ума." Неговият гуру казал: "Сега ти си освободен три-четвърти. Върви отново и се опитай да разбереш кой си ти всъщност."

И така, той си мислел: "Не съм тялото. Не съм ума." Той бил чел, бил се учил, бил добре информиран и затова си казал: "Не съм моето тяло, не съм моя ум, следователно трябва да съм моята душа, моя Атман." Но той продължил да медитира и открил, че Атманът не съществува - не съществува душа, защото този Атман, тази душа не е нищо друго освен твоята информация - просто теории, думи, философии.

И така, един ден той пристигнал, тичайки, и казал: "Мен вече ме няма." Тогава неговият гуру казал: "Трябва ли сега да ти преподавам методите за освобождение?" Риндзай отвърнал: "Аз съм свободен, защото мен повече ме няма. Не съществува този, който може да е поробен. Аз съм само една голяма пустота, едно небитие."

Само нищото може да бъде свободно. Ако ти си нещо, ще бъдеш поробен. Ако ти съществуваш, ще бъдеш поробен. Единствено пустотата, празното пространство може да бъде свободно. Тогава не можеш да я привържеш. Риндзай пристигнал, тичайки, и казал: "Мен вече ме няма. Няма ме никъде, за да бъда намерен." Това е свободата. И за първи път той докоснал стъпалата на своя учител -за първи път! Не в действителност, защото бил ги докосвал много пъти и преди това. Но учителят казал: "За първи път ти докосваш моите стъпала."

Риндзай попитал: "Защо каза, че за първи път? Докосвал съм стъпалата ти много пъти и преди." Гуру отвърнал: "Но ти беше тук, а как можеш да докоснеш стъпалата ми, докато все още си тук? Докато си тук, как можеш да докоснеш стъпалата ми?" "Аз"-ът не може да докосне нечие стъпало. Дори привидно да изглежда, че докосва нечие стъпало, това е докосване на собственото си стъпало по един заобиколен начин. "Ти докосна стъпалата ми за първи път", казал учителят, "защото сега теб вече те няма. А това беше и за последен път", казал той. "За първи и последен."

Отдаването става, когато теб те няма, затова ти не можеш да се отдадеш. Това е причината, поради която отдаването не може да бъде техника. Ти не можеш да се отдадеш: ти си пречката. Когато теб те няма, отдаването е налице. Следователно ти и отдаването не можете да съществувате заедно, не е възможно съжителството между теб и отдаването. Или ти си, или отдаването е. Затова разбери къде си ти, кой си ти. Това проучване ражда много, много неочаквани тълкувания.

Раман Махарши обичал да казва: "Разбери "Кой съм аз?" Това не било разбрано. Дори най-близките му ученици не го разбрали. Те считали, че това наистина е едно проучване на проблема "Кой съм аз?" Не е така! Ако не спреш да изследваш "Кой съм аз", неминуемо ще стигнеш до заключението, че не съществуваш. В действителност това не е търсенето на отговора на въпроса: "Кой съм аз?" В действителност това е едно пътуване към нищото.

Давал съм много такива техники за търсене от областта "Кой съм аз?" Месец или два по-късно идват при мен и казват: "Все още не съм открил "Кой съм аз?" Въпросът остава въпрос. Няма отговор."

Тогава им казвам: "Продължавайте. Един ден отговорът ще дойде." И те се надяват, че отговорът ще се появи. Но отговор ще продължава да липсва. Истината е, че ще изчезне въпросът. Няма да има отговор от вида на "Ти си това". Само въпросът ще изчезне. Ще престане да съществува този, който пита "Кой съм аз?" И тогава ти знаеш.

Когато "Аз"-ът не съществува, се отваря истинското "Аз". Когато не съществува егото, за първи път ти се изправяш срещу своята същност. Тази същност е пустотата. След това можеш да се отдадеш; след това си се отдал. Сега ти си отдаден. Затова не може да съществуват никакви техники, или ако съществуват, те са негативни, подобни на посоченото по-горе изследване на това "Кой съм аз?"

Как става отдаването? Какво се случва, ако ти се отдадеш? Как става то? Ще разберем как действат методите. Ще ги разгледаме задълбочено и ще разберем как работят те. Те притежават една научна основа. Как работи отдаването?

Когато се отдаваш, се превръщаш в една долина; когато си его, си като един връх. Егото означава, че ти си над всичко останало; ти си някой. Другите могат да те признават, могат да не те признават: това е нещо съвсем друго. Ти признаваш, че стоиш над всеки друг: ти си като един връх; нищо не може да влезе в теб.

Когато някой се отдаде, той става като една долина. Той се превръща в дълбочина, не във височина. Тогава цялото Съществуване започва отвсякъде да се излива в него. Цялото Съществуване започва да се лее! Той просто е един вакуум, дълбина, бездна, бездънното. Цялото Съществуване започва отвсякъде да се излива.

Може да се каже, че Бог отвсякъде тече към него, влива се в него, влиза в него през всяка пора, изпълва го тотално.

Това отдаване, това превръщане в една долина, в една бездна, това отдаване може да се почувства по много начини. Съществуват малки отдавания; съществуват големи отдавания. И при едно малко отдаване можеш да го почувстваш. Отдаването на гуру е едно малко отдаване, но ти започваш да го усещаш, защото гуру незабавно започва да тече към теб. Ако се отдадеш на учителя, веднага ще усетиш енергията му да тече в теб. Ако не усетиш енергията да тече в теб, тогава бъди наясно, че не си се отдал дори и малко. Не си се отдал!

Съществуват толкова много истории, които са станали безсмислени за нас, защото не знаем как са станали. Махакашяпа дошъл при Буда, а Буда докоснал с ръка главата му и нещото се случило. И Махакашяпа започнал да танцува. Тогава Ананда попитал Буда: "Какво стана с него? Аз съм с теб вече четиридесет години! Той луд ли е? Или прави другите на глупаци? Какво стана с него? Аз съм докосвал стъпалата ти хиляди пъти."

Разбира се, за Ананда този Махакашяпа ще изглежда или като луд, или като измамник. Той бил с Буда от четиридесет години, но съществувал един малък проблем. Той бил неговия по-голям брат - по-големия брат на Буда: това бил проблема. Когато преди четиридесет години Ананда дошъл при Буда, първото нещо, което казал на Буда, било: "Аз съм твоя по-голям брат и когато ме посветиш, ще стана твой ученик. Затова, преди да стана твой ученик, ми дай три неща, защото после няма да мога да ти ги поискам. Първо, аз ще бъда постоянно с теб: обещай ми. Няма да ми казваш: "Върви някъде другаде": ще вървя след тебе."

"Второ, ще спя в същата стая, в която ще спиш и ти. Няма да можеш да ми кажеш: "Излез". Ще те следвам като твоя сянка. И трето, ако доведа някой, по което и да е време, дори през нощта, ти ще трябва да му отговаряш. Няма да можеш да кажеш: "Сега не е време." Обещай ми тези три неща, докато съм все още твоя по-голям брат, защото, щом веднъж ти стана ученик, ще трябва да ти се подчинявам. Ти все още си по-малкия, затова ми обещай тези неща."

Буда му обещал и това станало проблема! Четиридесет години Ананда бил с Буда, но не могъл нито веднъж да се отдаде, защото не това е духа на отдаването. Ананда питал много пъти: "Кога ще го постигна?" Буда казвал: "Докато не умра, ти няма да го постигнеш." И Ананда го постигнал едва когато Буда умрял.

Какво станало така неочаквано с този Махакашяпа? Изпитвал ли е слабост Буда - слабост към Махакашяпа? Не е! Той тече, постоянно тече.

Но ти трябва да си като долина, като утроба, за да го приемеш. Ако се издигаш над него, как можеш да го приемеш? Ако ти се издигаш над него, как можеш да го приемеш? Този поток от енергия не може да стигне до теб. Ще те отмине. Затова се наведи ниско. Дори и при малкото отдаване на гуру енергията започва да тече. Внезапно, изведнъж, ти се превръщаш в проводник на голяма сила. Съществуват стотици и хиляди истории: само от едно докосване, само от един поглед някой е получавал просветление. За нас това изглежда невероятно. Как е възможно то? Възможно е! Дори един поглед в твоите очи ще промени цялото ти съществуване, но той може да го стори, само ако очите ти са свободни, подобни на долина. Ако можеш да попиеш незабавно погледа на учителя, ти ще се промениш.

И така, това е малкото отдаване, което се случва преди да се отдадеш тотално. И тези малки отдавания те подготвят за тоталното отдаване. Щом веднъж си разбрал, че чрез отдаването възприемаш нещо непознато, невероятно, неочаквано, никога несънувано, тогава си готов за голямото отдаване. И това е работата на гуру - да ти помогне при малките отдавания, така че да събереш кураж за голямото отдаване; за тоталното отдаване.


Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"