21 април 1977 г.

Прекланям се пред благородния Манджушри, прекланям се пред този, който е победил крайното,
както вятърът шиба спокойната вода
надигайки вълни.
Така царят мисли за Сараха
По много начини, въпреки че е един човек.
За глупака, който е кривоглед едната лампа му се струва като две;
където гледаното и гледащият не са две, ах! Умът работи върху предметността и на двете.
Въпреки че фенерите в къщата са запалени. Слепецът продължава да живее в мрак. Въпреки че спонтанността ни зaобикаля отвсякъде и е до нас.
За заблудения тя винаги е далече.
Въпреки че може да има много реки, в морето са едно. Въпреки че може да има много лъжи, една истина ще ги победи.
Когато едно слънце изгрее, мракът, колкото и дълбок да е, ще изчезне.

Гаутама Буда е най-великият учител, който някога е ходил по земята. Христос е велик учител, такъв е и Кришна, такъв е и Махавира, такъв е и Мохамед и още много други - но Буда си остава най-великият. Не защото неговото просветление е по-голямо, отколкото на останалите - просветлението не е нито по-голямо, нито по-малко - постигнал е това състояние на съзнанието, което е постигнал и Махавира, и Христос, и Заратустра, и Лао Дзъ.

Въпросът не е в това, дали един просветлен е по-просветлен от друг. Що се отнася обаче до попрището на учителя, той е несравним, защото чрез него хиляди хора са постигнали просветлението. Това не е станало с нито един от останалите учители. Неговата традиция е била най-плодоносната. Неговият род е най-творческият и до днес. Той е като голямо дърво с мощна корона - и всеки клон е плодоносен; всеки от клоните е отрупан с плодове.

Махавира си е останал явление с местно значение. Кришна попаднал в ръцете на учените и се загубил. Христос бил напълно унищожен от проповедниците. Можело да се получи нещо по-голямо, но не се получило. В това отношение Буда бил много по-щастлив. Не защото проповедниците не опитали, те направили всичко, което било по силите им - но някак си учението на Буда било така създадено, че не можело да бъде унищожено. Все още е живо. Дори и след двадесет и пет века на клоните му има плодове, то все още цъфти. Идва пролетта и то все още е дъхаво, все още се отрупва с плодове.

И Сараха е плод от това дърво. Сараха се родил около два века след Буда. Пряк наследник на едно от разклоненията на будизма. Единият клон започва от Махакашяпа, продължава с Бодхидхарма, а след това се ражда зен - този клон все още е покрит с цвят. Другият клон започва от Буда, продължава със сина му, Рахул Бхарда, от Рахул Бхарда продължава със Шри кирти, от Шри кирти към Сараха и от Сараха към Нагарджуна - това е разклонението на тантра. Продължава да дава плодове в Тибет.

Тантра преобразяба Тибет, а Сараха е основоположникът на тантра така, както Бодхидхарма е основоположникът на зен. Бодхидхарма завладява Китай, Корея, Япония. Сараха завладява Тибет.

Песните на Сараха притежават изключителна красота. Те са основата на тантра. Най-напред трябва да разбереш отношението на тантра към живота, тантристкия възглед за живота.

Основното схващане на тантра е следното - и то е революционно. Радикално - светът не е разделен на по-висш и по-низш, светът представлява едно цяло, по-висшето и по-низшето са хванати за ръка. Висшето включва низшето, низшето включва висшето. Висшето е скрито в низшето, низшето е скрито във висшето - затова низшето не трябва да се отрича, не трябва да се осъжда, не трябва да се унищожава или умъртвява. Низшето трябва да се трансформира. На низшето трябва да се даде възможността да се движи нагоре и низшето се превръща във висше. Не съществува непреодолима пропаст между Бога и Дявола - дълбоко в сърцето си дяволът носи Бога. Когато това сърце започне да работи, Дяволът се превръща в Бог.

Това е причината коренът на думата "дявол", да има същото значение като "божествен". Думата "дявол" произлиза от "божествен"; то е все още неразвитото божествено, това е всичко. Не защото Дяволът е против божественото. Не защото Дяволът се опитва да унищожи божественото - всъщност Дяволът се опитва да открие божественото. Дяволът е на път към божественото; той не е врагът, той е зародишът. Божественото е отрупаното с цвят дърво, Дяволът е семето - в зародиша обаче се крие цветът. Зародишът не е против дървото; всъщност дървото не може да съществува без зародиша. Дървото не е против зародиша - те са в приятелски отношения, те са заедно.

Отровата и нектарът са двете степени на една и съща енергия, така е и с живота и смъртта - така е и с всичко останало: деня и нощта, любовта и омраза, секса и свръхсъзнанието.

Тантра казва: Никога не осъждай нищо - отношението на осъждане е глупаво отношение, когато осъждаш нещо, отнемаш на себе си потенцията, която може да стане достъпна за тебе, ако развиеш низшето. Не отричай калта, защото лотосът е скрит в калта. Използвай калта, за да отгледаш лотоса. Разбира се, калта все още не е лотос, но може да се превърне. И творческата личност, религиозната личност, ще помогне на калта да освободи своя лотос, на лотоса да бъде освободен от калта.

Сараха е основоположникът на тантристкия възглед. Той е от огромно значение и особено за сегашния момент от историята на човечеството, защото един нов човек се мъчи да се появи на бял свят, едно ново съзнание чука на вратите. Бъдещето принадлежи на тантра, защото дуалистичното отношение вече не може да владее ума на човека.

Опитвало се е в продължение на много векове, осакатило е човека и го е карало да се чувства виновен. При това не го е освободило - превърнало го е в затворник. Нито пък го е направило щастлив; направило го е твърде нещастен. Осъждало е всичко - от храната до секса, всичко. Осъдило е любовта, осъдило е тялото, осъдило е ума. Не ти е оставило нищо, за което да се хванеш; отнело ти е всичко и човек виси във въздуха, просто виси.

Това състояние на човека вече не може да се търпи. Тантра може да ти даде нова перспектива - затова избрах Сараха.

Сараха е един от хората, които обичам най-много. Той е моя стара любов. Ти може дори да не си чувал неговото име, но Сараха е един от най-великите благодетели на човечеството. Ако трябва да изброя с пръстите на ръцете десет от благодетелите на човечеството, Сараха ще е един от тях. Ако трябва да изброя само пет. Сараха пак ще е един от тях.

Преди да разгледаме тази песен на Сараха, няколко неща за неговия живот: Сараха е роден във Видарбха; Видарбха е част от Махараштра, много близо до Пуна. Роден е, когато управлявал цар Махапала. Син е на много образован брамин, който бил в двора на царя. Бащата бил от свитата на царя, такъв станал и синът. Имал четирима братя; всички били забележителни учени, а той бил най-младият и най-надареният от тях. Постепенно славата му се разнесла из цялото царство и царят бил пленен от неговия ум.

Неговите братя също били забележителни учени, но не можели да се сравняват със Сараха. Когато пораснали и четиримата се оженили. Царят искал да омъжи за Сараха собствената си дъщеря, но Сараха желаел да се отрече от всичко, искал да стане санясин. Царят се засегнал; опитал се да го убеди - бил толкова красив и умен младеж. Славата му се носела по цялата страна, той придавал блясък на царския двор. Царят бил много разтревожен и не желаел този млад човек да става санясин. Искал да го защити, да му осигури всички възможни удобства - за него бил готов да направи всичко. Но Сараха настоявал и накрая царят дал съгласието си - станал санясин, станал ученик на Шри кирти.

Шри Кирти е пряк наследник на Буда - Гаутама Буда, неговият син, Рахул Бхарда и след това идва Шри Кирти. Между Сараха и Буда има само двама учители; не е твърде отдалечен от Буда. Дървото трябва да е било все още твърде зелено; еманацията трябва да е била все още твърде жива. Буда току що бил напуснал. Въздухът трябва все още да е бил изпълнен с неговия аромат.

Царят бил шокиран, защото Сараха бил брамин. Ако искал да стане санясин, трябвало да стане индуистки санясин, но избрал будистки учител, семейството на Сараха също много се разтревожило. В действителност, всички те се превърнали във врагове...това не е вярно. А след това нещата станали още по-лоши - ще узнаем и това.

Истинското име на Сараха е "Рахул", името, което му дал баща му. Ще разберем, как се превърнал в Сараха - това е много хубава история. Когато отишъл при Шри кирти, първото нещо, което той му казал, било:

- Забрави за всичките веди, за всичко което си научил, всички глупости.

За Сараха било трудно, но бил готов на всичко. Нещо в Шри Кирти го привличало неудържимо. Шри кирти бил голям магнит. Захвърлил всичко, което знаел, отново станал неук.

Това е едно от най-великите отричания: много е лесно да се откажеш от богатството, лесно е да се отречеш от обширното си царство, но да се отречеш от знанието е най-трудното нещо на света. На първо място, как можеш да го направиш? То е вътре в тебе. Можеш да напуснеш царството си, можеш да отидеш в Хималаите, можеш да раздадеш своето богатство - как можеш да се откажеш от знанието си? Освен това е твърде болезнено, отново да се превърнеш в невежа. В това има голяма доза аскетизъм, отново да се превърнеш в невежа, да станеш отново невинен като дете - но той бил готов.

Годините се нижели и постепенно забравил всичко, което преди това знаел. Превърнал се в забележителен медитатор. Точно както преди му се разнесла славата на забележителен учен, сега се прочул като ненадминат медитатор. От най-отдалечените краища на страната започнали да пристигат хора, само за да хвърлят един поглед на този млад мъж, който станал толкова невинен, като свеж лист, като капка утринна роса.

Един ден, когато Сараха медитирал, внезапно получил видение - видение, според което една жена от пазара щяла да стане неговият истински учител. Шри кирти го поставил на пътя, но истинското учение трябвало да получи от тази жена. И това трябва да го разбереш. Единствено тантра никога не е страдала от мъжки шовинизъм. Всъщност, за да се занимаваш с тантра, трябва да си сътрудничиш с мъдра жена; без такава жена не можеш да влезеш в сложния свят на тантра.

Имал видение: една жена на пазара. И така, първо - жена. Второ - на пазара. Тантра процъфтява на пазара, в самия водовъртеж на живота. Тя не е отношение на отрицание; съвършено утвърдителна е. Той се изправил. Шри кирти го попитал:

- Къде си тръгнал? А той отговорил:

- Вие ми показахте пътя. Отстранихте моето знание. Извършихте половината от работата - изтрихте моята дъска за писане. Сега съм готов да извърша останалата половина от работата.

С благословията на Шри Кирти, който се смеел, той заминал.

Отишъл на пазара. Изненадал се: наистина открил жената от своето видение. Жената ковяла върха на стрела; била майстор-ковач на върхове на стрели.

Третото нещо, което трябва да се запомни за тантра: тя твърди, че колкото е по-културен, по-образован човекът, толкова по-малка е вероятността за неговата тантристка трансформация. Колкото е по-необразован, по-примитивен, толкова е по-жизнен. Колкото по-цивилизован ставаш, колкото по-изкуствен ставаш - ставаш неестествен, прекалено обработен. Изкореняваш своите корени от земята. Страхуваш се от калния свят. Започваш да живееш далече от света; държиш се, като че ли не си от този свят. Тантра казва: За да откриеш истинския човек, трябва да отидеш до корените.

И така, тантра твърди: Тези, които все още са нецивилизовани, необразовани, необработени, те са по-живи, в тях има повече жизненост. Такива са наблюденията и на съвременната психология. Негърът е по-жизнен от американеца - това е страхът на американеца. Американецът се страхува твърде много от негъра. Страхът се поражда от това, че американецът е станал прекалено изкуствен, а негърът продължава да е жизнен, близо до земята.

Сблъсъкът между черните и белите в Америка в действителност не е сблъсък между белия и черния, това е сблъсък между изкуственото и истинското. Американецът, белият човек, се страхува много, страхува се главно, че ако на негрите се даде възможност, той ще изгуби жена си, американецът ще загуби жена си. Негърът е по-жизнен, сексуално е по-жизнен, по-витален; енергията му все още е необуздана. Това е един от най-големите страхове на цивилизования човек: да не загуби жена си. Много добре знаят, че ако присъстват по-жизнени хора, не могат да удържат жените си.

Тантра казва: в света на тези, които все още са примитивни, съществува възможност за развитие. Ти си се развил в погрешна посока; те все още не са се развили - все още могат да изберат правилната посока, притежават по-голям потенциал. В тях няма нищо, което трябва да се преправя; могат да започнат незабавно своето развитие.

Жената, която кове върховете на стрели, е от низша каста и за Сараха - образования брамин, забележителния брамин, който е принадлежал към свитата на царя - да отиде при такава жена, е изпълнено с дълбоко символично значение. Образованият трябва да отиде при жизнения. Изкуственият трябва да отиде при истинския.

Забелязал тази жена, млада жена, много жизнена, излъчваща живот, да реже пръчка за стрела, без да поглежда нито наляво, нито надясно, изцяло погълната от изработването на стрелата. Незабавно почувствал нещо необичайно в нейното присъствие, нещо, с което никога преди това не се срещал. Дори Шри Кирти, неговият учител, бледнеел пред нея. Нещо толкова свежо и от самия източник...

Шри Кирти бил голям философ. Да, казал на Сараха да захвърли цялото си познание, но си оставал образован човек. Казал на Сараха да захвърли всички веди и свещени книги, но притежавал свои собствени веди и свещени книги. Въпреки че бил анти-философ, неговата анти-философия била вид философия. Сега тук имало една жена, която не била нито философ, нито анти-философ - която просто не знаела какво е това философия, която била в блажено неведение за света на философията, за света на мисълта. Била жена на действието и била изцяло погълната от своето занимание.

Сараха наблюдавал внимателно: Стрелата била готова, жената притворила едно око и с другото се прицелила в невидимата цел. Сараха се доближил още повече. Нямало никаква цел, тя просто си давала вид, че се прицелва. Затворила едното си око, отворила другото и се целела в някаква неизвестна цел - невидима, несъществуваща. Сараха усетил, че това е послание. Тази позиция била символична, чувствал, но чувството все още било твърде смътно, неясно. Усещал, че тук има нещо, но не можел да го изрази ясно.

Попитал жената дали е професионален майстор на стрели, а жената се изсмяла високо, един необуздан смях и казала:

- О, глупав брамин! Оставил си ведите, но сега боготвориш изреченията на Буда, Дхамапада. Какъв е смисълът? Смени книгите си, смени своята философия, но през цялото време си остана същия глупак.

Сараха бил шокиран. Никой досега не му бил говорил по този начин; само една необразована жена може да говори по този начин. И начинът, по който се смеела, бил толкова нецивилизован, толкова примитивен - но въпреки това в нея имало нещо много жизнено. Имало нещо твърде притегателно в нея. Била много силен магнит, а той - просто парче желязо. После тя казала:

- Мислиш си, че си будист?

Трябва да е бил облечен с наметалото на будистки монах, жълто наметало. Тя отново се разсмяла, казала:

- Значението на Буда може да бъде разбрано единствено чрез действията, не чрез думите, не чрез книгите. Не ти ли е достатъчно? Не ти ли втръсна всичко това? Не си губи повече времето в това напразно търсене. Ела и ме последвай!

И се получило нещо, някаква съпричастност между двамата. Никога преди това не бил се чувствал по този начин. В този момент духовното значение на това, което тя правела, проблеснало в съзнанието на Сараха. Не гледа нито наляво, нито надясно. Той я наблюдавал - гледала точно по средата.

За първи път разбрал какво имал предвид Буда. Най-напред бил философ, след това станал анти-философ - от едната крайност в другата. Най-напред се прекланял пред едно нещо, сега се прекланял пред неговата противоположност - но преклонението оставало. Можеш да отидеш отдясно наляво, отляво надясно, но това няма да помогне. Ще бъдеш като махало, което се движи от ляво надясно, от дясно наляво.

Забелязал ли си го? Когато махалото тръгва надясно, то акумулира сила, за да се задвижи наляво; когато тръгва наляво, трупа сила, за да тръгне надясно. Часовникът работи, светът продължава да съществува. Да си по средата означава махалото да виси по средата, нито вдясно, нито вляво. Тогава часовникът спира, тогава светът спира. След това времето не съществува...тогава той остава в безвремието.

Бил го чувал толкова много пъти от Шри кирти; бил чел за него, много се чудел, разсъждавал върху това, че да си по средата е правилната позиция. За първи път го видял в действие: жената не гледала нито вляво, нито вдясно...гледала точно по средата, концентрирана по средата.

Средата е мястото, откъдето е възможна трансцедентацията. Помисли върху това, разсъждавай върху това, наблюдавай го в живота. Човекът, който мисли само за пари е побъркан, луд за пари, парите са единственото му божество...

Една жена попитала своя приятелка:

- Защо остави своя приятел? Какво се случи? Мислех си, че ходите сериозно, че ще сключвате брак - какво се случи? Жената отговорила:
- Религиите са ни различни и затова скъсахме. Приятелката й била много озадачена, защото знаела, че и двамата са католици и попитала: какво искаш да кажеш с това, че религиите ви са различни?

Другата казала:
- Обожавам парите, а той се разори.

Има хора, чиито единствен бог са парите. Рано или късно това божество ще се разори - няма как да не се провали. Парите не могат да бъдат божество. Илюзията е само твоя, ти си го представяш. Рано или късно ще разбереш, че в тях няма никакво божество, че в тях няма нищо, че си пропилял живота си. Тогава ще се превърнеш в техен враг, ще заемеш противоположната позиция: сега си против парите. Оставяш парите, не се докосваш до тях. Но манията ти остава; в момента си против парите, но идеята-фикс си остава. Преместил си се от ляво надясно, но съзнанието ти продължава да се върти около парите.

Можеш да смениш едно желание с друго. Беше прекалено отдаден на светските удоволствия, един ден се отричаш от света - обаче си оставаш същия, болестта продължава. Буда казва:

- Да се отдаваш на земните наслади, означава да си част от света; да се отречеш от света. Отново означава да си част от света. Да живееш заради парите, означава да си побъркан на тема пари, да мразиш парите, означава да си побъркан на тема пари; да се стремиш към властта, е глупаво, да бягаш от нея, също е глупаво. Да бъдеш по средата, означава да си мъдър.

За първи път Сараха наистина видял това тук - не бил го забелязал дори при Шри кирти. Жената била от плът и кръв, казала му:
- Можеш да учиш единствено чрез действие.

А била така погълната от това, което правела, че дори не поглеждала към Сараха, който стоял отстрани и я наблюдавал. Била абсолютно погълната, тотално потопена в действието -това също е будистко послание: да си тотално потопен в действието, означава да си свободен от действието.

Кармата се поражда, защото не можеш да си тотално потопен в действието. Ако си тотално в него, то не оставя никаква следа. Свърши някаква работа тотално и тя приключва окончателно, без да остави следа в паметта ти. Ако действието е незавършено, остава в тебе, продължава, виси ти на главата. Умът иска да продължи да го прави, за да го завърши.

В ума съществува великото изкушение да завърши нещата. Довърши действието и умът си отива. Ако не преставаш да правиш нещата тотално, един ден ще откриеш, че умът е изчезнал. Умът е натрупаното минало от всички недовършени неща.

Искаше да обичаш една жена, но не я обичаше; сега жената е мъртва. Искаше да отидеш при баща си и да поискаш прошка за всичко, което си направил, за всичко, което си направил по такъв начин. Че си го наранил - сега той е мъртъв. Преживяното е останало. Призракът...Безпомощен но - какво да се прави? При кого да отидеш? И как да поискаш прошка? Искаше да си любезен с приятеля си, но не можеш, защото си затворен. Приятелят ти вече го няма и това те наранява. Чувстваш се виновен, съжаляваш. Нещата се развиват по този начин.

Извършвай всяко действие тотално и тогава си свободен от него, и няма да се обръщаш назад. Истинският човек никога не се обръща назад, защото няма какво да гледа. В него няма остатъчни преживявания. Върви само напред. Очите му са чисти от миналото, погледът му не е замъглен. При тази яснота човек разбира какво представлява реалността.

Прекалено много се тревожиш с недовършените си дейности - приличаш на бунище. Нещо не е довършено тук, друго не е довършено там - нищо не е завършено. Забелязал ли си го? Завършвал ли си някога нещо или си оставял всичко недовършено? Продължаваш да оставяш нещата и да започваш нови, но преди да го завършиш, се захващаш с нещо ново. Непрекъснато увеличаваш своето бреме - това е същността на кармата. Карма означава недовършените действия.

Бъди тотален...и ще си свободен.

Жената била напълно погълната. Затова изглеждала така озарена, била толкова красива. Била съвсем обикновена жена, но красотата й била неземна. Красотата й била резултат от пълното й отдаване на действието. Красотата й се дължала на това, че не се намирала в нито една от крайностите. Красотата възникнала, защото била по средата, уравновесена. Грациозността се родила от равновесието.

За първи път Сараха се срещал с жена, която не била само физически красива, която била и духовно красива. Естествено, тя се предала. Предаването било налице. Тотално погълната, погълната от това, което прави, той разбрал за първи път:

Това представлява медитацията. Не е въпросът да седиш в продължение на определено време и да повтаряш някаква мантра, работата не е в това, да отидеш на църква, в някой храм или джамия, а да се потопиш в живота - да продължиш с извършването на най-обикновени неща, но с такава отдаденост, че да достигнеш до самата дълбочина на всяко действие.

За първи път разбрал какво представлява медитацията. И досега бил медитирал, бил се борил усърдно, но за първи път пред него се разкривала медитацията, жива. Можел да я почувства. Можел да я докосне. Била почти осезаема. След това вече си спомнил, че да затвориш едното око, да отвориш другото, е символ, будистки символ.

Буда казва...Сега психолозите са съгласни с него: след две хиляди и петстотин години психолозите са достигнали до същия извод. Буда твърди, че едната половина на ума е рационална. а другата е интуитивна. Умът е разделен на две половини, на две полукълба. Лявото полукълбо е рационално, логично, дедуктивно, аналитично, философистично, теологично...думи и само думи, думи и аргументи, силогизми и заключения. Лявото полукълбо е аристотелов тип.

Дясното полукълбо е интуитивно, поетично - вдъхновение, прозрение, а рriori съзнание, а рriori разбиране. Не правиш умозаключения - просто знаеш. Не извеждаш изводи - направо разбираш. Това е значението на " осъзнаване а рriori": то просто е налице.

Истината се познава от дясното полукълбо, а се извежда от лявото. Умозаключението си е умозаключение, това не е преживяване. В този миг разбрал, че жената е затворила едното си око:

затворила едното си око като символ за затварянето окото на разума, на логиката. А отворила другото око като символ на любовта, интуицията, осъзнаването. А след това си спомнил за позицията на тялото й.

Прицелвайки се в неизвестното невидимо, сме се отправили на пътешествие, за да познаем непознаваемото - да познаем това, което не може да се познае, да разберем това, което не може да се разбере, да постигнем това, което не може да се постигне. Тази невъзможна страст прави от човека религиозен последовател.

Да, невъзможно е. Под "невъзможно" нямам предвид, че няма да се случи; под "невъзможно" имам предвид, че няма да се случи, докато не бъдеш напълно трансформиран. Такъв. какъвто си, то не може да стане, но съществува и друг начин на живот. Можеш да бъдеш напълно нов човек...тогава то става. То е възможно за един друг вид човек. Затова Исус казва:

- Докато не се родиш отново, няма да познаеш. Новороденият ще го познае.

Идваш при мене. Ти няма да го знаеш. Ще трябва да те убия, ще трябва да съм страшно опасен за тебе - ти ще трябва да изчезнеш. И се ражда новият човек, появява се ново съзнание - защото в тебе съществува нещо, което е неразрушимо, което не може да бъде унищожено; никой не може да го унищожи. Ще бъде разрушено само това, което може да бъде разрушено и тогава ще се появи неразрушимото. Когато достигнеш до този неунищожим елемент в своето същество, до това вечно съзнание в своето същество, се превръщаш в нов човек, в ново съзнание.
Чрез него невъзможното става възможно, непостижимото - постижимо.

Той си спомнил позицията на тялото. Да се прицелиш в неизвестното, невидимото, непознаваемото - това е целта. Как да се превърнеш в едно цяло със съществуването? Целта е отрицанието на двойствеността, не-двойнствеността, при която субектът и обектът изчезват, при която аз и ти изчезват.

Има една забележителна и велика книга от Мартин Бъбър:

"Аз и ти". Мартин Бъбър твърди, че практиката на молитвата е практика от типа "аз-ти" - прав е. Преживяването на молитвата е преживяване от типа "аз-ти". Бог е "ти", ти оставаш "аз" и си в диалог, общуваш с това "ти". В будизма обаче не съществуват молитви и той се е издигнал по-високо. Будизмът твърди: Дори при отношението "аз-ти" оставаш разделен, отделен. Може да се викате един друг, но общуване няма да има. Общуването се появява, само когато разделянето на "аз-ти" изчезне;


Когато изчезнат субектът и обектът; там, където не съществуват "аз" и "ти", няма търсещ, няма търсено...когато съществува единство, хармония.

Осъзнавайки това, наблюдавайки действията на жената и достигайки до истината, жената го нарекла "Сараха". Неговото име било Рахул; жената го нарекла Сараха. "Сараха" е хубава дума. Тя означава "Този, който е пуснал стрелата"; "сара" означава стрела, "ха(н)" означава изстрелял. "Сараха" означава "този, който е пуснал (изстрелял) стрелата". Когато разбрал значението на действията на жената, тези символични жестове, когато успял да прочете и декодира това, което жената се опитвала да даде, това, което се опитвала да му покаже, жената била неимоверно щастлива. Танцувала и го наричала "Сараха". казала:

- От днес ще се наричаш Сараха: пуснал си стрелата. Разбирайки значението на моите действия, ти проумя. Сараха й казал:
- Ти не си обикновен майстор на стрели - извинявам се, че дори си помислих, че си обикновена жена. Извини ме, ужасно съжалявам. Ти си велик учител и с твоя помощ аз се преродих. До вчера не бях истински брамин; от днес вече съм. Ти си моят учител, ти си моя майка, ти ме роди отново. Вече не съм същият. Така че си права - премахна старото ми име и ми даде ново.

Понякога ме питате: Защо ни давате нови имена? - за да отстраня старото отъждествяване, за да се забрави миналото, за да не бъдеш вече привързан към миналото си. Необходимо е едно истинско спиране. Трябва да скъсаш връзките си с миналото.
Рахул се превърнал в Сараха.

Според легендата тази жена не била друг, а преобразения Буда. В този трактат Буда го наричали Сукхнатха - Буда, който пристигнал, за да помогне на най-надарения човек, на Сараха. Буда, един Буда с името Сукхнатха, приел формата на жена. Но защо? Защо формата на жена? Защото според тантра, както човек се ражда от жена, по същия начин новото раждане на ученика трябва да стане от жена. В действителност, всички учители са в по-голяма степен майки, отколкото бащи. Те притежават качеството на жените. В Буда има от качеството на жената, така е и с Махавира, така е и с Кришна. Можеш да забележиш женската им грация, женствената им закръгленост; можеш да забележиш чисто женската им красота, можеш да се вгледаш в очите им и там няма да откриеш мъката агресивност.

Затова е твърде символично, че Буда приема образа на жена. Будите винаги приемат образа на жена. Може да живеят в мъжко тяло, но са с женски черти - защото всичко, се ражда от женската енергия. Мъжката енергия може да постави началото на процеса. Но не може да роди нищо.

Учителят трябва да те носи в своята утроба в продължение на месеци, години, понякога и цял живот. Човек не знае кога ще си готов да се родиш. Учителят трябва да е като майка. Учителят трябва да има страхотно количество от женска енергия, за да може да те залее с любов - само в такъв случай може да те разруши. Докато не си уверен в неговата любов, няма да му позволиш да те унищожи. Как можеш да му имаш вяра? Само любовта му може да те накара да му вярваш. А с по-мощта на вярата, малко по малко, ще те реже крайник по крайник. Един ден ще изчезнеш. Бавно, бавно, бавно...и си отиваш. Гейт, гейт, пара гейт - отиваш си, отиваш си, отиваш си, заминал си. След това се ражда новото.

Жената-майстор на стрелите го приела. В действителност тя го очаквала. Учителят чака своите ученици. В древните учения се казва: Преди ученикът да избере учителя, учителят е избрал ученика. Точно това се случва в тази история. Сукхнатха се крие във формата на жена. Изчаквайки Сараха да пристигне, за да го трансформира.

Освен това е и по-логично - учителят да избере своя ученик - защото той е по-наясно, той знае. Може да види истинските способности на твоето същество, истинските ти възможности. Може да види бъдещето ти. Може да види това, което може да стане. Когато избираш учителя си, си мислиш, че ти го избираш - грешиш. Как можеш да избереш учителя? Та ти си сляп, как можеш да познаеш учителя? Толкова си неосъзнат, как можеш да почувстваш учителя? Ако започнеш да го чувстваш, това означава, че вече е влязъл в сърцето ти и е започнал играта с твоите енергии - затова започваш да го чувстваш.

Преди ученикът да избере учителя, учителят вече е избрал ученика.

Тя го приела. Чакала пристигането на Сараха. Отишли на мястото за кремации и заживели заедно. Защо на мястото за извършване на кремация? Защото Буда казва:

- Докато не разбереш смъртта, не можеш да разбереш живота. Докато не умреш, не можеш да се родиш отново.

След Сараха много последователи на тантра живели на местата за изгаряне на умрелите. Той бил основоположникът; живял там. Донасяли хората, донасяли телата на мъртвите и ги изгаряли. А той живеел там - това бил неговия дом. Живеел с тази жена; живеели заедно. Двамата се обичали много силно - не любов между мъж и жена, а между учител ч ученик, която със сигурност е по-висша от любовта между мъжа и жената, която е много по-интимна, със сигурност е по-интимна, защото любовта между мъжа и жената се свежда само до тялото. Най-много понякога да достигне до ума; но обикновено не надскача равнището на тялото.

Ученик и учител - това е любов на душата. Сараха открил другарката на своята душа. Между тях възникнала голяма любов, велика любов, любов, която много рядко възниква на земята.

Тя го учила на тантра. Само жена може да преподава тантра. Някой ме попита защо съм избрал кавийша за ръководител на групата по тантра - само една жена може да ръководи група по тантра. За един мъж ще е трудно. Да, понякога и мъж може да го направи, но в такъв случай трябва да е с много женски черти. Жената вече е; тя притежава вече тези качества; по силата на своята природа притежава тази грижа, тази любов, чувството за мекотата.

Сараха станал тантрика под ръководството на тази жена. Вече не медитирал. Един ден захвърлил всички веди, свещени книги, знания; оставил дори и медитацията. Мълвата се разнесла по цялата страна: той вече не медитирал. Пеел, разбира се, танцувал, но повече не медитирал. Песента се превърнала в негова медитация. Танцът се превърнал в негова медитация. Празнуването станало негов начин на живот.

Да живееш в крематориума и да празнуваш! Да живееш там, където има само смърт и да се веселиш! Това е красотата на тантра - тя свързва противоположностите, противоположните полюси, противоречията. Ако отидеш на мястото за изгаряне на трупове ще се натъжиш; трудно ще ти бъде да си весел; много ще ти е трудно да пееш и да танцуваш там, където изгарят хората, където живите плачат и скърбят. Всеки ден смърт и смърт...ден и нощ само смърт. Как така ще се веселиш?

Ала ако не можеш да се радваш там, тогава всичко онова, което мислиш, че представлява твоята радост, е само плод на въображението ти. Ако можеш там да се веселиш, тогава твоята радост е истинска. Тя не зависи от никакви условия. Вече не се интересува, дали има смърт или живот, дали някой се ражда или умира.

Сараха започнал да пее и танцува. Вече не бил сериозен - и тантра не е. Тантра е игрива. Да, искрена и честна е, но не е сериозна. Много радостна е. Играта го завладяла - тантра е игра. Защото тантра е най-развитата форма на любовта: любовта е игра.

Има хора, които не биха желали дори любовта да е игра. Махатма Ганди казва:

- Прави любов, само когато трябва да се възпроизвеждаш.

Дори любовта са превърнали в работа - възпроизводство. Това просто е грозно! Прави любов с жена си. Само за да се възпроизведеш - тя да не е фабрика!? "възпроизводство"? - самата дума е грозна. Любовта е забавление. Прави любов с жена си. когато се чувстваш щастлив, радостен - а не за да се възпроизвеждаш! Думата "възпроизводство" е чисто сквернословие! Прави любов като израз на радост, на изобилие от радост. Дай, когато имаш от нея!

Играта завладяла съществото му. В един любовник винаги присъства духа на играта. В момента, в който духът на играта умре, ти се превръщаш в съпруг или съпруга, след това вече не сте любовници; след това се възпроизвеждате. В момента, в който се превърнете в съпруг и съпруга, умира нещо много красиво. Вече не е живо, соковете са изсъхнали. Останала е преструвката, лицемерието.

Играта завладяла цялото му същество и чрез играта се родила истинската религия. Неговият екстаз бил така заразителен, че започнали да прииждат хора, за да го гледат как танцува и пее. А като дойдели да го наблюдават, започвали да танцуват, започвали да пеят, заедно с него. Крематориумът се превърнал в най-големия празник. Да, продължавали да изгарят телата на мъртвите, но все повече хора започнали да се трупат около Сараха и жената и на мястото за кремиране имало много радост.

Станало толкова заразително, че хора, които никога не били чували за екстаза, идвали, танцували и пеели, и изпадали в екстаз, постигали самадхи. Вибрациите му, присъствието му, станали толкова мощни, че стига да си готов да вземеш участие заедно с него в този празник и се случвало...Тези, които били около него - той бил така опиянен, че неговото вътрешно опиянение започнало да залива останалите хора. Бил така опиянен, че и другите започнали да се опияняват.

Но настъпило и неизбежното: брамините, проповедниците, ерудитите и така наречените праведници, започнали да го хулят и злословят по негов адрес - това наричам неизбежното. Когато има човек като Сараха, начетените ще се обявят против него, проповедниците ще се обявят против него и всички, така наречени моралисти, праведници, пуритани. Започнали да разпространяват най-невероятни слухове за него.

Започнали да разправят на хората:

- Той е изгубил своето благоприличие. Започнал е да изопачава нещата. Вече не е брамин. Отказал се е от своето безбрачие. Вече не е дори будистки монах. Отдал се е на неприлични занимания с една жена от низша каста и тича във всички посоки като побесняло куче.

На тях неговият екстаз им изглеждал като тичане на побесняло куче - всичко е въпрос на интерпретация. Танцувал из всички кътчета на крематориума. Бил луд, но не бил побесняло куче - бил побесняло куче!

Всичко зависи от това, с какви очи го гледаш.

На царя също му разказали тези работи. Много искал да разбере какво точно става. Започнал да се безпокои; все повече хора започнали да идват при него. Познавали го; знаели, че царят винаги дълбоко го е уважавал и е искал да го назначи за свой съветник в двора, но Сараха се отказал от света. Царят бил дълбоко впечатлен от неговата ерудиция, та хората започнали да разправят на царя.

Царят се разтревожил не на шега. Обичал този млад човек, освен това го уважавал, не му бил безразличен. Затова изпратил една свита да предумат Сараха и да му кажат:
- Върни се към стария си начин на живот. Ти си брамин, баща ти беше забележителен учен, самият ти си забележителен учен - какво правиш? Заблудил си се. Върни се у дома. Аз съм все още тук върни се в двореца, бъди част от моето семейство. Това не е хубаво.

Хората заминали, а Сараха им изпял сто и шестдесет стиха - на хората, които пристигнали при него, за да го убеждават. Тези сто и шестдесет строфи..,всички от свитата започнали да танцуват и никога не се върнали обратно!

Царят се разтревожил още повече. Жената на царя, царицата, също харесвала младия човек. Искала да го ожени за дъщеря си, затова заминала при него. А Сараха и изпял осемдесет строфи...и тя никога не се върнала обратно.

Царят бил направо озадачен: "какво става там?" вдигнал се самият той, Сараха му изпял четиридесет строфи, царят приел новата вяра и започнал да танцува на мястото за изгаряне на мъртвите като бясно куче.

Затова има три произведения, чиито автор е Сараха: първо, "Песен на хората на Сараха" - сто и шестдесет стиха; второ, "Песен на царицата на Сараха" - осемдесет стиха и "Царската песен на Сараха", върху която ще медитираме - четиридесет стиха. Сто и шестдесет стиха за хората, защото способността им за разбиране не е голяма; осемдесет за царицата - тя е малко по-добре, способността й за разбиране е малко по-добра; четиридесет за царя, защото той наистина е човек на интелекта, на разбирането, на осъзнаването.

Тъй като царят сменил вярата си, постепенно цялото царство приело новата вяра. В старите трактати се твърди, че дошло време, когато цялата страна опустяла. Пуста?! - това е будистка дума. Означава, че хората се превърнали в никой, загубили своето его. Започнали да се наслаждават на момента. Противоборството, насилието, изчезнали от тази страна. Превърнала се в безмълвна страна. Станала пуста...като че ли в нея не живеел никой. Хората като такива изчезнали; велика божественост се спуснала над нея. В основата на всичко са тези четиридесет строфи, те са източникът.

Сега се отправяме на това дълго поклонение: Царската песен на Сараха. Наричат я още "Песен на човешката дейност" - твърде парадоксално, защото не става дума да дейност. Затова освен това я наричат "Песен на човешката дейност". Трябва да се направи нещо със съществото, но когато съществото е преобразувано, се преобразува и дейността. когато ти си трансформиран, се трансформира и поведението ти - а не обратното. Не променяш най-напред своята дейност, а след това да се променя съществото ти - не. Тантра казва: Най-напред промени съществото си, а след това дейността се променя автоматично, от само себе си. Най-напред постигни едно различно съзнание, а то ще бъде последвано от друг тип дейност, поведение, характер.

Тантра вярва в съществото, а не в дейността и характера. Затова е наречена освен това и "Песен на човешката дейност" - защото след като е трансформирано съществото, се трансформират и твоите действия. Това е единственият начин да се променят действията ти. Кой някога е бил способен директно да промени своите действия? Можеш единствено да си даваш вид.

Ако в себе си таиш гняв и искаш да промениш действията си, какво ще направиш? Ще потиснеш гнева и ще демонстрираш един фалшив образ; ще трябва да си сложиш маска. Ако в себе си носиш желанието за секс, какво ще направиш, за да го промениш? Можеш да дадеш обет за целомъдрие - за брахмачария - и да се правиш на целомъдрен, но дълбоко в тебе вулканът продължава да бушува. Седнал си върху вулкан, който всеки момент може да изригне. Непрекъснато ще трепериш, непрекъснато се страхуваш.

Не си ли наблюдавал така наречените религиозни хора? Непрекъснато се страхуват - страх от ада - и постоянно се опитват по някакъв начин да попаднат в рая. Не знаят обаче какво представлява рая; изобщо не са го вкусили. Ако промениш съзнанието си, раят влиза в тебе, а не ти отиваш в него. Никой никога не е отивал в рая и никой никога не е отивал в ада. Нека се реши веднъж за винаги: раят идва при тебе, адът идва при тебе - всичко зависи от тебе. Каквото повикало, такова се отзовало.

Ако се промени твоето същество, незабавно ставаш достъпен за рая - раят се спуска върху тебе. Ако съществото ти не се промени, си в непрекъсната борба; опитваш се насила да наложиш това, което го няма. Ставаш фалшив, фалшив и все по-фалшив, раздвояваш се на две личности, превръщаш се в шизофреник. Раздвоен...Демонстрираш едно, но си съвсем друго. Твърдиш нещо - никога не го правиш, правиш нещо друго. А след това непрекъснато играеш на криеница със себе си. Тревогата, безпокойството, са нещо съвсем естествено при това състояние - това представлява адът.

Сега песента:

Прекланям се пред благородния Манджушри прекланям се пред този, който е победил крайното.

Тази дума "Манджушри" трябва да се разбере. Манджушри бил един от учениците на Буда, но бил тбърде необикновен ученик. Буда имал редица необикновени ученици; по различни начини били необикновени. Манджушри бил необикновен, защото можел да разбере посланието. без то да е облечено в думи.-.и т.н., и т.н. Манджушри бил необикновен, защото притежавал забележителното качество да бъде учител.

Когато някой имал неразрешим проблем, Буда го изпращал при Манджушри. Самото споменаване на името на Манджушри, разтрепервало хората. Наистина бил много суров човек, държал се направо драстично. Когато някой бивал изпращан при Манджушри, другите ученици казвали:

- Нещастникът се отправи към меча на Манджушри.

Прочул се с течение на времето: мечът на Манджушри -защото Манджушри свикнал да отсича главата с един удар; не бил човек, който се маел много много. Отсичал главата с един удар. Неговото състрадание било толкова велико, че можел да е така жесток.

Затова, с течение на времето, името на Манджушри се превърнало в нарицателно - име за всички учители, защото всички изпитват голямо състрадание и поради това трябва да са жестоки. Изпитват състрадание, защото ще ти помогнат в тебе да се роди новият човек; жестоки, защото трябва да унищожат и разрушат старото.

И така, когато Сараха най-напред прави поклон, преди да започне своята песен, той казва:

- Прекланям се пред благородния Манджушри. - Учителят на всички учители. - Прекланям се пред този, който е победил крайното. А след това се прекланя пред Буда, който е победил крайното и който се е превърнал в безкрайното.
Както вятърът шиба спокойната вода
надигайки вълни
Така царят мисли за Сараха
По много начини, въпреки че е един човек.

Представи си езеро, спокойно, тихо езеро, без никакви вълни. След това излиза силен вятър и започва да духа по негова-та повърхност. Езерото започва да се вълнува и се надигат хиляди вълни. Само преди миг езерото отразяваше в своите води пълната луна; вече не е така. Луната все още се отразява, но на хиляди части. По цялата повърхност на езерото е. Езерото е станало сребристо, заради отражението, но ти не можеш да уловиш истинското отражение - къде се намира луната, как изглежда. Всичко е изкривено.

Сараха твърди, че такова е положението с ума на мирянина, на заблудения. Това е единствената разлика между един Буда и един не-Буда. Буда е човек, чиито вятър вече не духа. Този вятър се нарича тришна - желание. Наблюдавал ли си, забелязал ли си? Когато възникне някакво желание в сърцето ти, се появяват хиляди вълни, съзнанието ти е развълнувано и разстроено. Когато желанията спрат, ти си спокоен. В мир със себе си.

Желанието е вятърът, който изкривява ума. А когато умът е изкривен, не можеш да отразяваш реалността.

Както вятърът шиба спокойната вода надигайки вълни
Така царят мисли за Сараха. По много начини. въпреки че е един човек.

Сараха казва две неща. Най-напред казва: Умът ти е прекалено объркан от слуховете, много силен вятър духа на повърхността на твоя ум. Няма да можеш да ме видиш, въпреки че съм един човек - но умът ти ме отразява на хиляди части.

Това било истина. Той можел да види през царя. Царят се озадачил. От една страна уважавал младия мъж от една страна винаги имал доверие в младежа - знаел, че не може да не е прав. Но толкова много хора, толкова много, така наречени честни, уважавани хора, богати, образовани, идвали при него и всички му съобщавали:

- Той е кривнал от правия път. Почти се е побъркал - вманиачил се е, извратил се е, живее с жена от низша каста. Живее на гробищата, където изгарят труповете на умрелите - не е това мястото, на което да живееш! Забравил е всички стари обичаи; вече не чете ведите, вече не произнася името на Бога. Дори не медитира. И се е отдал на странни, грозни, срамни занимания.

Тантра е възмутителна за тези, които са прекалено сексуално потиснати. Те не могат да разберат - заради това, че са потиснати, не могат да разберат какво става. Та всички тези неща са като силен вятър в ума на царя. Една част от него го обича и уважава; другата изпитва дълбоки съмнения.

Сараха го поглежда и казва:

- Така царят мисли за Сараха по много начини. Въпреки че е един човек. Въпреки че Сараха е един: Аз съм като пълната луна, но езерото е развълнувано. Затова, моля те, ако искаш да ме разбереш, няма начин да го направиш директно - единственият начин да ме разбереш, е да спреш вятъра, който духа на повърхността на твоя ум. Нека съзнанието ти бъде в покой...тогава погледни! Нека утихнат всички вълни, нека твоето съзнание да бъде спокойно езеро и след това гледай. Не мога да те накарам да разбереш какво става, ако не си способен сам да го видиш. То става, то е тук. Аз съм пред тебе. Аз съм един човек, но мога да те видя - ти ме гледаш, като че ли съм хиляда мъже.

За глупака, който е кривоглед едната лампа му се струва като две;
където гледаното и гледащият не са две. Ах! умът работи върху предметността и на двете.

След това прави сравнение, метафора. Най-напред казва:

"подобно на езерото си развълнуван". След това казва: За глупака, който е кривоглед едната лампа му се струва като две - не може да види едното, вижда две.

Разказаха ми една история:

Мула Насрудин поучавал сина си как трябва да се пие. След като обърнали по няколко чаши. Мула казал:

- Давай да си ходим. Винаги помни, това е основното правило, за да спреш: когато започнеш да виждаш човека срещу тебе двоен, отивай си вкъщи - дотук си.

Човекът да ти се вижда двоен, обаче синът попитал:

- Къде? Къде е този човек? Мула казал:

- Погледни там - на онази маса седят двама. А синът казал:

- Но там няма никой!

Вече бил се надрънкал до козирката.

Запомни, когато се безсъзнателен, нещата не ти изглеждат такива, каквито са; когато си безсъзнателен, проектираш. Нощем, гледайки луната, можеш да притиснеш с пръст едното си око и тогава ще видиш две луни. Когато виждаш две луни е много трудно да повярваш, че тя е само една - виждаш две. Помисли само. Някой е роден с естествен дефект - окото му е притиснато по този начин, при който единичния обект се вижда двоен - той ще вижда винаги всичко двойно. Това, което за тебе е едно, за него ще е двойно.

Нашият вътрешен поглед е замъглен от много неща и затова продължаваме да виждаме неща, които не съществуват. А когато ги видим, как ще повярваме, че не съществуват? Вярваме на очите си, а очите може да са разстроени.

За глупака, който е кривоглед едната лампа му се струва като две;

Където гледаното и гледащият не са две...

Сараха казва на царя: Ако смяташ, че аз и ти сме двама, тогава не осъзнаваш, тогава си глупак, тогава си пиян, в такъв случай не знаеш как да гледаш. Ако наистина можеш да гледаш, тогава аз и ти сме едно, тогава гледащият и това, което гледа, не са две отделни неща. Тогава няма да видиш един Сараха, който танцува тук - ще видиш себе си да танцуваш тук. Тогава, когато аз изпадна в екстаз, ти ще изпаднеш в екстаз - и това е единственият начин да разбереш какво се е случило със Сараха, няма друг начин. Какво е станало с мене? Ако искаш да разбереш, единственият начин е да станеш участник в моето същество. Не бъди зрител. Не стой отстрани като зрител. Ще трябва да вземеш участие в моето изживяване; ще трябва да загубиш себе си в мене. Ще трябва да съвпаднеш с моите граници.

Това означава санясин. Започваш все повече да се приближаваш, започваш да губиш своите граници в мене. Само тогава, един ден, чрез участието, когато установиш стабилна връзка с мене, ще можеш да видиш нещо, ще можеш да разбереш нещо. Но няма да можеш да учудиш никой от тези, които наблюдават отстрани - защото твоят поглед ще бъде друг. Ти си взел участие, а той просто е наблюдавал - живеете в два различни свята.

Въпреки че фенерите в къщата са запалени... вслушай се в тези хубави думи на Сараха:
въпреки че фенерите в къщата са запалени,
слепецът продължава да живее в мрак. Въпреки че спонтанността ни заобикаля отвсякъде и е до нас.
За заблудения тя винаги е далече.

Той казва: Погледни! Аз съм постигнал просветлението. Въпреки че фенерите в къщата са запалени- моят най-вътрешен пласт вече не е потънал в мрак. Виж! В мене има ярка светлина. Душата ми е пробудена. Вече не съм онзи Рахул, който ти познаваше - аз съм Сараха: моята стрела е поразила целта.

Въпреки че фенерите в къщата са запалени, Слепецът продължава да живее в мрак.

Ала какво мога да направя? Сараха казва: Ако някой е сляп, дори когато светлините в къщата са запалени, той продължава да живее в мрак. Не защото липсва светлина, а защото очите му са затворени. Затова недей да слушаш слепците! Само си отвори очите и ме погледни, виж ме - кой стои пред тебе, срещу кого си се изправил.

Въпреки че фенерите в къщата са запалени.

Слепецът продължава да живее в мрак.

Въпреки че спонтанността ни заобикаля отвсякъде и е до нас.

За заблудения тя винаги е далече.

А аз съм така недостъпен за тебе...спонтанността е така недостъпна за тебе, по всяко време можеш да я докоснеш, да се храниш с нея, да пиеш от нея. Можеш да танцуваш с мене и да се потопиш в екстаз заедно с мене. Аз съм толкова близо -може би никога вече няма да бъдеш толкова близо до спонтанността!

За заблудения тя винаги е далече.

Говорят за самадхи, четат Сутрите на Патанджали, разговарят за велики неща, но когато великите неща се появят - се настройват против тях.

Това е едно от твърде странните неща по отношение на човека. Човекът е много странно животно. Можеш да цениш Буда, но ако Буда се появи пред тебе, изобщо няма да го оцениш -можеш да се превърнеш в негов противник, да се превърнеш в негов враг. Защо? Когато четеш някоя книга за Буда, всичко е наред. Книгата е в ръцете ти. Когато един жив Буда застане пред тебе, той не е в ръцете ти - ти си паднал в ръцете му. Оттук и страха, съпротивата. Човек иска да се отскубне. Да избяга.

А най-добрият начин да се измъкнеш е, като се убедиш, че той не е наред, в него има нещо, което не е наред. Това е единственият начин - ако убедиш себе си, че той не е наред. А можеш да намериш хиляда неща в Буда, които ти се струват не както трябва. Защото ти си кривоглед, сляп, а в ума ти цари хаос. Можеш да си представиш каквото си поискаш.

И сега, този човек е постигнал просветлението, а те говорят за жената от по-низшата каста. Не са погледнали в тази жена истински. Само са си мислили, че изработва стрели и затова е от низша каста, шудра, парий. Как може един брамин да се докосне до жена-парий? Как може браминът да живее на това място?

Чули, че жената му приготвяла храна. Това е голям грях; това е велико падение - един брамин да яде храна, приготвена от шудра, от парий, от жена от по-низша каста? И защо браминът трябва да живее на мястото за изгаряне на мъртвите? Брамините никога не са живеели тук. Живеят в замъци, живеят в дворци. Защо на мястото за кремиране? Мръсно място. Навсякъде се въргалят черепи и трупове на умрели. Това е извращение!

Ала не са разгледали факта, че докато не познаеш смъртта, никога няма да можеш да разбереш живота. Когато си разгледал дълбоко смъртта и си открил, че животът никога не е мъртъв, когато си разгледал, проникнал, дълбоко в смъртта и си разбрал, че животът продължава дори и след смъртта, че смъртта не е от значение, че смъртта е несъществена - не знаеш нищо за живота - животът е вечен, извън времето. Така че умира единствено тялото. Така че умира само мъртвото. Живото продължава да съществува. Но за тази цел трябва да се премине през един дълбок експеримент. Те няма да се вгледат в това.

Чули са, че се занимава със странни неща. Сигурно са клюкарствали и преувеличавали. Всички непрекъснато преувеличавали слуховете. А в тантра има практики, за които може да се понесат слухове.

В тантра мъжът седи пред жената, напълно гола жена и трябва да я наблюдава толкова концентрирано, така че всички желания да види гола жена, изчезват. След това мъжът е освободен от формата. Но това е много тайна техника; в противен случай продължаваш да я виждаш в мислите си. Искаш да разсъблечеш всяка жена, с която се разминаваш на пътя.

И изведнъж виждаш Сараха да седи пред напълно гола жена. Какво ще си помислиш? Ще започнеш да тълкуваш, изхождайки от себе си. Ще си кажеш:

- Добре, това, което ние винаги сме искали да правим, той го прави, значи сме по-добри от него. Поне не го правим. Разбира се понякога си го представяме, но то е само мислено, не е действително. Той е пропаднал мъж.

А ти няма да изпуснеш възможността.

Ала какво в действителност прави той? Това е тайна наука. Чрез наблюдението в продължение на месеци...тантриката ще наблюдава жената, медитирайки върху телесната й форма, медитирайки върху нейната красота. Ще се вглежда във всичко, във всичко, което поиска да види. Привличат го нейните зърна? Ще гледа и ще медитира върху зърната. Трябва да се освободи от тяхната форма, а единственият начин да се освободиш от формата е да я опознаеш толкова дълбоко, че тя да изгуби своята привлекателност за тебе.

Случва се нещо, което е точно противоположното на това, което разправят клюкарите. Той се издига над формите. Никога повече няма да пожелае да разсъблича жените - дори и в мислите си, дори и в сънищата си. Това повече няма да завладява ума му. Но тълпата, сганта, притежава свои собствени разбирания. Невежи, неосъзнати, продължават да говорят за нещата.

Въпреки че спонтанността ни заобикаля отвсякъде и е до нас,
За заблудения тя винаги е далече, въпреки че може да има много реки, в морето са едно, въпреки че може да има много лъжи, една истина ще ги победи.

Когато едно слънце изгрее, мракът, колкото и дълбок да е, ще изчезне.

Сараха казва: Погледни ме само - слънцето е изгряло, колкото и дълбок да е твоят мрак, той ще изчезне. Погледни ме - в мене истината се е родила! В себе си можеш да носиш хиляди лъжи за мене, но една истина ще ги победи всичките.

Въпреки че може да има много реки, в морето са едно.

Просто ела по-близо до мене. Нека твоята река се влее в моя океан и ти ще вкусиш от мене.

Въпреки че може да има много лъжи, една истина ще ги победи.

Истината е една. Само лъжите са различни, само лъжите могат да са различни - истината не може да се различава. Здравето е едно: болестите са различни. И едно здраве побеждава всички болести. И една истина побеждава всички лъжи.
Когато едно слънце изгрее, мракът, колкото и дълбок да е, ще изчезне.

В тези четири строфи Сараха е поканил царя да влезе в неговото вътрешно същество, отворил е сърцето си. И казва:

- Не съм се заел да те убеждавам с аргументи. Искам да те убедя екзистенциално! Няма да ти давам никакви доказателства, няма да кажа нищо в моя защита. Сърцето е отворено - влез вътре. Виж какво е станало - спонтанността е толкова близо, Бог е толкова близо, истината е толкова близо. Слънцето е изгряло. Отвори си очите!

Запомни, мистикът не притежава доказателства. По самата същност на нещата не може да даде нито едно доказателство. Той е единственото доказателство - тъй че може да открие сърцето си пред тебе.

Върху тези строфи, върху тези стихове на Сараха, трябва да се медитира дълбоко. Всеки куплет може да се превърне в отвор за цветето в сърцето ти. Надявам се, че тези четиридесет строфи ще се превърнат в четиридесет цветя в твоето същество така, както са станали в съществото на царя. Царят бил освободен, можеш да го постигнеш и ти. Сараха поразил целта. И ти можеш да я поразиш. И ти можеш да станеш Сараха - този, чиято стрела е изстреляна.


ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том    
ОШО