Тантра не е философия, а е екзистенция. Разбира се Деви задава въпроси, които са философски на вид, но Шива няма да им отговори по този начин. И е добре това да се схване още от самото начало; в противен случай ще бъдеш озадачен, защото Шива няма намерение да отговори и на един-единствен въпрос. На всички въпроси, които Деви задава, Шива изобщо няма намерение да отговаря. И въпреки това той дава отговор! И всъщност само той е можел да отговори и никой друг, но в един по-различен план.

Деви пита:
"Каква е твоята реалност, мой Боже?"

Той няма да даде отговор. Напротив, ще даде техника. И ако Деви премине през тази техника, тя ще разбере. Следователно отговорът е заобиколен; той не е директен. Той няма намерение да отговори "кой съм аз". Той ще даде техника. Прави я и ще узнаеш.

За тантра действието е познанието и не съществува друго познание. Ако не направиш нещо, ако не се промениш, ако не достигнеш до една друга перспектива, от която да погледнеш, чрез която да гледаш, ако не се движиш в едно напълно различно от интелекта измерение, тогава няма отговор. Отговори могат да бъдат дадени: всички те са лъжи. Всички философии са лъжи. Ти задаваш въпрос, а философията ти дава някакъв отговор. Той или е задоволителен за теб, или не е. Ако те задоволява, ти ставаш последовател на тази философия, но си оставаш същия. Ако не те задоволява, продължаваш да търсиш някаква друга философия, на която да станеш привърженик. Но оставаш същия; изобщо не си докоснат; не си променен.

Следователно дали си индуист или мюсюлманин, или християнин, или джайнист е без значение. Зад фасадата на индуиста или мюсюлманина, или християнина човекът си остава един и същ. Само думите и дрехите се различават. Човекът, който отива в църквата, в храма или в джамията, е един и същ. Само външността се различава, но всички външности са фалшиви: те са само маски. Зад маските ще откриете едни и същи хора, един и същи гняв, една и съща враждебност, една и съща агресивност, една и съща страст, една и съща похот - всичко е едно и също. Нима мюсюлманската сексуалност се различава от индуистката? Нима агресивността на християнина се различава от тази на индуиста? Между тях няма разлика. Същността им е една и съща; само външността им се различава.

Тантра не се занимава с твоята външност: тантра се занимава с тебе. Когато задаваш въпрос, той показва къде се намираш. Той показва също, че където и да се намираш, ти не можеш да видиш; затова е и въпроса. Някой слепец пита: "Какво е светлина?" Философията веднага ще започне да отговаря какво представлява светлината. За тантра ще бъде ясно само това, че ако някой попита "Какво е светлина?" това означава, че той е сляп. Тантра ще започне да въздейства върху човека, да го променя, така че той да може да гледа. Тантра няма да каже какво е светлината. Тантра ще каже как да се постигне виждане, как да се добие зрение. Когато зрението присъства, ще е налице и отговорът. Тантра няма да ти даде отговора; тантра ще ти даде техниката, с която да стигнеш до отговора.

Този отговор няма да бъде интелектуален. Ако съобщиш на слепеца нещо за светлината, това е от сферата на интелекта. Ако слепецът успее да види сам - това е от областта на екзистенцията. Това имам предвид, когато казвам, че тантра е екзистенциална. Следователно, Шива няма намерение да отговаря на въпросите на Деви. И все пак той ще отговори - първото нещо.

Второ: това е един друг език. Трябва да научим нещо за него преди да се потопим в него. Всички тантристки трактати представляват диалози между Шива и Деви. Деви задава въпроси, а Шива отговаря. Всички трактати по тантра започват по този начин. Защо? Защо е този метод? Това е много важно. Това не е един диалог между учител и ученик: това е диалог между двама влюбени. И чрез това тантра обозначава нещо много важно: че едно дълбоко учение не може да бъде предадено, ако не съществува любов между двамата -учител и ученик. Учителят и ученикът трябва да бъдат влюбени един в друг. Само тогава висшето, отвъдното може да бъде изразено.

Следователно това е един език на любовта: ученикът трябва да бъде в едно отношение на любов. Но това не е достатъчно, защото и приятелите могат да се обичат. Тантра казва ученик, който действа като една възприемчивост; Така че ученикът трябва да притежава една женска възприемчивост; само в такъв случай е възможно нещо. Не е необходимо да си жена, за да бъдеш ученик, но трябва да притежаваш едно женско отношение на възприемчивост. Деви пита: това означава един женски начин на питане. Защо е това ударение върху женската същност?

Мъжът и жената не се различават само физически: те са различни и психически. Полът не е само разлика на тялото. Той означава и разлика в психиката. Женският манталитет означава възприемчивост - тотална възприемчивост, отдаване, любов. Един ученик се нуждае от психиката на жената; в противен случай не може да учи. Можеш да задаваш въпроси, но ако след това не си открит, на теб не може да ти се даде отговор. Можеш да задаваш въпроси и все пак да оставаш затворен. В такъв случай отговорът не може да стигне до теб. Вратите ти са затворени; ти си мъртъв. Не си открит.

Женската възприемчивост означава една утробоподобна възприемчивост в нейната вътрешна дълбочина, така че да можеш да приемеш. И не само това: много повече е вплетено в теб. Една жена не само приема нещо. В момента, в който тя го приеме, то става част от нейното тяло. Детето е прието. Жената зачева. В мига, в който става зачеването, детето е станало част от женското тяло. То не е чуждо, то не е външно. То е абсорбирано. Сега детето ще живее не като нещо, което е добавено към майката, а именно като част от самата майка. И детето не само е прието: женското тяло става съзидателно; детето започва да се развива.

Един ученик се нуждае от утробоподобна възприемчивост. Каквото и да се възприема, то не трябва да се натрупва като мъртво знание. То трябва да расте у теб; трябва да стане плът и кръв от теб. Трябва да стане част от теб сега. Трябва да се развива. Това развитие ще те промени, ще те трансформира - теб, получателя. Затова тантра използва този механизъм. Всеки трактат започва с въпросите на Деви и отговорите на Шива. Деви е съпругата на Шива, неговата женска половина.

И още нещо: сега съвременната психология, задълбочената психология в частност, твърди че човекът едновременно е мъж и жена. Никой не е само от мъжки или само от женски пол. Всеки един е бисексуален. Налице са и двата пола. На запад това се откри съвсем неотдавна, но за тантра от хиляди години то е основополагаща теория. Сигурно сте виждали някои изображения на Шива като ардханаришвара - наполовина мъж, наполовина жена. Подобна концепция в историята на човечеството няма. Шива е изобразен наполовина като мъж, наполовина като жена.

И така. Деви не е само съпруга. Тя е другата половина на Шива. И ако ученикът не се превърне в другата половина на учителя, не е възможно да се предадат висшите техники, езотеричните методи. Когато станете едно, изчезват всякакви съмнения. Само в такъв случай е възможно нещо. Когато си едно с учителя - тотално едно, всеобхватно едно - няма аргументи, няма логика, няма разум. Човек просто абсорбира; човек се превръща в утроба. И тогава преподаденото започва да расте у теб и да те променя.

Затова тантра е написана на езика на любовта. Има два типа езици: език на логиката и език на любовта. Между тях съществува принципна разлика.

Логическият език е агресивен, спорещ, насилствен. Ако използвам логически език, ставам агресивен спрямо твоя ум. Аз се опитвам да те убедя, да те пренасоча, да направя от теб марионетка. Моите аргументи са "истината", а ти си заблудения. Езикът на логиката е егоцентричен: "Аз съм прав, а ти грешиш, затова аз трябва да докажа, че аз съм прав а ти грешиш." Аз не се интересувам от теб. Интересува ме собственото ми его. Моето его "винаги е право".

Езикът на любовта е напълно различен. Аз не се занимавам с моето его; занимавам се с теб. Не се интересувам от това да докажа нещо, за да укрепя моето его. Интересува ме това как да ти помогна. Това е едно състрадание - да ти помогна да се развиеш, да ти помогна да се трансформираш, да ти помогна да бъдеш прероден.

Второ, логиката винаги си остава интелектуална. Важни са понятията и принципите. Важни са аргументите. При езика на любовта не е толкова важно това. което се казва; по-скоро е важен начинът, по който то се казва. Формата, думата не са същественото. Съдържанието, идеите са по-значимото. Това е разговор между две сърца, а не дискусия между два ума. Това не е спор: то е общуване.

И така, това е необичайно: Парвати седи в скута на Шива и пита, а Шива отговаря. Това е един любовен разговор - няма противопоставяне, все едно Шива говори на себе си. Защо е това ударение върху любовта - езика на любовта? Защото ако обичаш своя учител, се променя цялата форма: тя става друга. Тогава ти не слушаш думите му. Тогава ти го пиеш. Тогава думите са без значение. Всъщност мълчанието между думите става по-важно. Това, което той казва може да има значение, а може и да няма - но това са неговите очи, неговите жестове, неговото състрадание, неговата любов.

Затова тантра има установен механизъм, структура. Всеки трактат започва с въпросите на Деви и отговорите на Шива. Няма да откриеш никакви аргументи, никакво пилеене на думи. Едно просто излагане на факта, съобщение в телеграфен стил без ни най-малки изгледи за убеждаване - само едно съобщаване.

Ако се изправиш пред Шива с някакъв въпрос и си със затворен ум, той няма да ти отговори. Най-напред твоята затвореност трябва да бъде преодоляна. Следователно той трябва да бъде настъпателен. Следователно твоите предразсъдъци, твоите предубеждения - те трябва да бъдат премахнати. Ако не си изчистен напълно от своето минало, нищо не може да ти се даде. Това обаче не е така с неговата съпруга Деви - Деви няма минало.

Запомни, когато си силно влюбен, твоят ум престава да съществува. Миналото не съществува; настоящият момент се превръща във всичко. Когато си влюбен единственото време е настоящето. Този момент е всичко - няма минало, няма бъдеще.

Затова Деви е напълно открита. Не съществува никаква преграда - нищо, което трябва да се изчисти, нищо, което трябва да се отстрани. Почвата не само че е подготвена, но е в очакване, тръпнеща, зовяща да бъде оплодена.

И така, всички изречения, които ще обсъждаме, ще бъдат кратки. Те са само сутри. Но всяка сутра, всяко кратко съобщение, дадено от Шива, е със стойността на Ведите, със стойността на Библията, със стойността на Корана. Всяко отделно изречение може да стане основата на едно велико свещено писание. Светите писания са пълни с логика: трябва да предлагаш, да защищаваш, да убеждаваш. Тук няма аргументи: само прости изречения на любовта.

Трето, самата дума Виджяна бхайрава тантра означава техника за отиване отвъд съзнанието. Виджяна означава съзнание, Бхайрава означава състояние, което е отвъд съзнанието и тантра означава метод - метод за отиване отвъд съзнанието. Това е висше учение - без никакво учение изобщо.

Ние сме безсъзнателни, затова всички религиозни учения се занимават с това как да се преодолее безсъзнанието, как да станем съзнателни. Например, Кришнамурти, зен, всички те се занимават с това как да се създаде повече съзнание, тъй като ние сме безсъзнателни. Затова въпросът е как да бъдем по-будни, изпълнени с повече съзнание? От състоянието на безсъзнание как да се придвижим по посока на съзнанието? Тантра твърди обаче, че това е една двойственост - безсъзнателно и съзнателно. Ако се движиш от безсъзнание към съзнание ти се движиш от една двойственост към друга. Издигни се и над двете! Ако не се издигнеш и над двете никога няма да постигнеш Абсолюта. Затова не бъди нито безсъзнателен, нито съзнателен: просто отиди отвъд, просто бъди. Не бъди нито съзнателен, нито безсъзнателен: просто БЪДИ! Това е издигане над йога, над зен, издигане над всички учения.

Виджяна означава съзнание, а Бхайрава е специфичен термин, тантра термин, за онзи, който е отишъл отвъд. Затова Шива е известен като Бхайрава, а Деви е известна като Бхайрави - тези, които са се издигнали над двойствеността.

В нашия практически опит единствено любовта ни позволява да погледнем. Затова любовта се превръща в основно средство за предаване на тантричната мъдрост. Може да се каже, че в нашия опит единствено любовта е онова нещо, което се издига над двойствеността. Когато двама души се обичат, колкото по-силна е любовта им, толкова повече те престават да бъдат двама и се превръщат в едно. И идва един момент, достига се до един връх, когато само "изглежда", че те са двама: вътрешно те са едно цяло; двойствеността е преодоляна.

Само това значение прави изказването на Исус, че "Бог е любов" изпълнено със смисъл; иначе - не. В нашия опит любовта стои най-близо до Бога. Не в смисъл, че Бог обича, както християните продължават да го тълкуват - че Бог притежава една бащинска любов за вас. Глупости! "Бог е любов" е тантристко твърдение. То означава, че любовта е единствената реалност в нашия живот, която достига близо до Бога, до Божественото. Защо? Защото любовта позволява да се почувства единството. Телата остават две, но нещо над тях се слива и се съединява в едно.

Затова има толкова много копнеж след секса. Истинският копнеж е насочен към единството, но това единство не е сексуално. В секса двете тела имат само измамното усещане, че се превръщат в едно, но те не са едно. Те само са съединени едно с друго. За един кратък миг обаче двете тела забравят за себе си и се изживява едно истинско физическо единство. Този копнеж не е лош, но да се спре само до него е опасно. Този копнеж говори за един дълбок подтик да се почувства единството.

В любовта, в един по-висш план, вътрешно, единият се придвижва, слива се. с другия и тогава настъпва усещането за единство. Двойствеността изчезва. Само в тази не-двойнствена любов можем да отправим мимолетен взор към това, което е състоянието на Бхайрава. Може да се каже, че състоянието на Бхайрава е абсолютната любов без никакво връщане назад. От върха на любовта няма спускане надолу. Тя е оставане на върха.

Изградили сме дома на Шива върху Кайлаш. Това просто е един символ: това е най-високия връх, свещен връх. Направили сме го дом на Шива. Можем да се качим там, но ще трябва да се върнем. Той не може да бъде наш дом. Можем да продължим да се покланяме. Това е Тийртхийатра - поклонение, пътешествие. Може да докоснем за кратко високия връх, свещения връх; след това ще трябва да се върнем обратно.

В любовта това свещено поклонение се случва, но не с всеки, защото почти никой не се издига над секса. Затова продължаваме да живеем в долината, в мрачната долина. Понякога някой отива до върха на любовта, но след това слиза обратно надолу, защото е твърде зашеметяващо. Толкова е високо, а ти си толкова ниско. И е така трудно да се живее там. Онези, които са обичали знаят колко е трудно да си непрекъснато влюбен. Човек трябва да се връща отново и отново. Това е дома на Шива. Той живее .тук; това е неговия дом.

Един Бхайрава живее в любовта; това е неговото жилище. Когато казвам, че е негов дом имам предвид, че той дори не осъзнава любовта - защото ако живееш на Кайлаш, няма да осъзнаваш, че това е Кайлаш, че е един връх. Върхът се превръща в равнина. Шива не осъзнава любовта. Ние съзнаваме любовта, защото не живеем с любов. И поради контраста усещаме любовта. Шива Е любов. Състоянието на Бхайрава означава, че човекът се е превърнал в любов, не някой, който обича: той е станал ЛЮБОВ, той живее на върха. Върхът се е превърнал в негова обител.

Как да се направи този висок връх достижим, отвъд двойствеността, отвъд безсъзнанието, отвъд съзнанието, отвъд тялото и отвъд душата, отвъд света и отвъд така наречената Мокша (Освобождение)? Как да се достигне този връх? Техниката е "тантра". Но тантра е просто една техника, затова е трудно да се разбере. Нека първо се ориентираме във въпросите - какво пита Деви.

"О, Шива, каква е твоята реалност?" Защо е този въпрос? Ти също можеш да зададеш такъв въпрос, но той няма да има същото значение. Затова се опитай да разбереш защо Деви пита: "Каква е твоята реалност?" Деви е безкрайно влюбена. Когато обичащ много силно, за първи път се изправяш срещу вътрешната реалност. Тогава Шива престава да бъде форма, Шива престава да бъде тяло. Когато си влюбен, тялото на любимия изчезва. Формата изчезва и изниква безформеното. Ти си застанал пред една бездна. Затова толкова много се плашим от любовта. Може да се изправим пред тялото, да се изправим пред лицето, да се изправим пред формата. Но се страхуваме да застанем срещу пропастта.

Ако обичаш някой, ако наистина обичаш, неговото тяло трябва да изчезне. В определен момент на кулминация, на връх, формата ще изчезне и чрез любимия ти ще навлезеш в безформеното. Затова се страхуваме: това е като пропадане в бездънна пропаст. Така че този въпрос не е само едно празно любопитство: "О, Шива, каква е твоята реалност?"

Деви трябва да се влюби, когато има форма. Нещата започват по този начин. Тя трябва да се влюби в този мъж като в мъж и сега, когато любовта е разцъфтяла, този мъж е изчезнал. Той е изгубил своята форма. Сега той не може да бъде намерен никъде. "О, Шива, каква е твоята реалност?" Това е въпрос зададен в един много интензивен любовен миг. А когато въпросите биват повдигнати, те се различават съобразно ума, който ги задава.

Опитай се да си представиш ситуацията, в която е зададен въпросът. Парвати трябва да е изпаднала в недоумение. Деви е изпаднала в недоумение. Шива е изчезнал. Когато любовта достигне своя връх, любимият изчезва. Защо става така? Защото, в действителност, всеки човек е безформен. Ти не си едно тяло. Движиш се като тяло, живееш като тяло, но не си тяло. Когато наблюдаваме някой отвън, той е тяло. Любовта прониква вътре. Тогава не гледаме човека от външната страна. Любовта може да погледне на човека така, както самият човек може да погледне себе си отвътре. Тогава формата изчезва.

Зен монахът Риндзай постигнал своето Просветление и първото нещо, което казал било: "Къде ми е тялото? Къде е моето тяло?" И той започнал да го търси. Извикал своите ученици и им казал: "Вървете и вижте къде ми е тялото. Изгубил съм си тялото."

Той влязъл в безформеното. Ти също си едно безформено същество, но не познаваш себе си непосредствено, а посредством очите на другите. Познаваш през едно огледало. Някой път, когато гледаш в огледалото затвори очи и започни да мислиш, да медитираш: ако няма огледало как ще познаеш лицето си? Ако няма огледало не би имало и лице. Ти нямаш лице: огледалата ти дават лица. Помисли за един свят, където няма огледала. Ти си сам - изобщо няма огледала, няма и чужди очи, които действат като огледала. Ти си сам на безлюден остров; няма нищо; няма нищо, което може да те отрази. Тогава ще имаш ли лице? Ще имаш ли тяло? Не можеш да имаш. Не може изобщо нищо да имаш. Ние познаваме себе си само чрез другите, а това, което те познават, е само външната форма. Затова ние започваме да се отъждествяваме с нея.

Друг зен-мистик, Хуй-Хай обичал да казва на своите ученици: "Когато медитирайки изгубите главата си, елате незабавно при мен. Когато изгубите главата си, незабавно елате при мен. Това е най-подходящият момент. Сега може да ви се преподаде нещо." С глава преподаването е невъзможно. Главата винаги застава между нас.

Парвати, Деви пита Шива: "О, Шива, каква е твоята реалност? Кой си ти?" Формата е изчезнала; оттук и въпросът. С любовта ти влизаш в другия както самия той. Превръщате се в едно и за първи път познаваш пропастта - безформеното настояще.

Това е причината за толкова много време да не сме направили нито една скулптура, нито една картина на Шива. Изработили сме единствено "Шивалинда" - символа. Именно "Шивалинда" е безформената форма. Когато обичаш някой, когато навлизаш в някой, той се превръща в светлина. Шивалинда е светлината, една аура от светлина.

Затова Деви пита: "Каква е твоята реалност? Какъв е този изпълнен с чудеса свят?" Ние познаваме света, но никога не го познаваме като изпълнен с чудеса. Децата го познават, влюбените го познават. Понякога поетите и лудите го познават. Ние не знаем, че това е един чудесен свят. Всичко непрекъснато се повтаря - никакво чудо, никаква поезия - само плоска проза. У теб не напира песен, не напира танц; отвътре не се ражда поезия. Целият свят изглежда механичен. Децата гледат на него с очи изпълнени с чудеса. Когато очите се изпълнени с чудеса, и светът е пълен с чудеса.

Когато си влюбен, ти отново се превръщаш в дете. Исус казва: "Само онези, които са като деца ще влязат в моето царство Божие." Защо? Защото ако светът не е чудесен, ти няма да бъдеш религиозен. Светът може да бъде обяснен: тогава твоят подход е научен. Светът е познат или непознат, но това, което сега е непознато, някой ден може да бъде познато. То не е "НЕПОЗНАВАЕМО". Светът се превръща в непознаваем, в една мистерия, само когато очите ти са пълни с чудеса.

Деви казва:
"Какъв е този чудесен свят?"

Внезапно има скок от един съвсем личен въпрос към такъв, който се издига над личното. Тя пита: "Каква е твоята реалност?", а после изведнъж: "Какъв е този изпълнен с чудеса свят?"

Когато формата изчезне, твоят любим се превръща в света, в Безформеното, в Безкрайното. Внезапно Деви осъзнава, че тя не пита за Шива: тя пита за цялата вселена. Шива се е превърнал в целия свят. В него се движат всички звезди и той е обгърнал целия небосвод, целия космос. Сега той е великият всепоглъщащ фактор, "Великият Всеобхващащ". Карл Ясперс е дефинирал Бога като "Великият Всеобхващащ".

Когато навлизаш в любовта, в дълбоко интимния свят на любовта, личността изчезва, формата изчезва и любимият се превръща във врата към вселената. Твоята любознателност може да е научна. Тогава трябва да подходиш с помощта на логиката. Тогава можеш да не мислиш за Безформеното. Тогава се пазиш от Безформеното. Задоволяваш се с формата. Науката винаги се занимава с формата. Ако на един рационален ум се предостави нещо безформено, той ще го превърне във форма; ако то не приеме форма, е "безсмислено". Първо му придай "една форма - определена форма". Едва тогава изследването може да започне.

В любовта ако има форма, тогава тя не е още истинска любов. Разтвори формата! Когато нещата станат безформени, неясни, без граници, всяко нещо навлиза в другото, целият свят се превръща в Единство, тогава единственото, което съществува е този изпълнен с чудеса свят.

"Какво поражда зародиша?"

Деви продължава: от света тя се прехвърля към нова област и задава нов въпрос: "Какво поражда зародиша?" Този безформен, чудесен свят, откъде идва той? Откъде произлиза? Или НЯМА произход? Какво е зародиша?

"Кой е поставил в центъра световното колело?"

(пита Деви). Това колело продължава да се върти и върти - тази велика промяна, това постоянно изменение. Но кой е поставил в центъра колелото. Къде е оста, центърът, неподвижният център?

Тя не чака отговор. Продължава да задава въпроси, като че ли не пита някой друг, а говори на себе си:

"Какъв е този живот отвъд формата, пронизваща формите? Как можеш да влезеш в него извън пространството и времето, имената и описанията? Нека съмненията ми бъдат разсеяни." Ударението не е върху въпросите, а върху съмненията: "Нека съмненията ми бъдат разсеяни."

Това е много важно. Ако зададеш един интелектуален въпрос ще чакаш някакъв отговор, който да реши твоя проблем. Но Деви казва: "Нека съмненията ми бъдат разсеяни." Тя всъщност не задава въпросите, за да получи отговор. Интересува се от трансформацията на своя ум, защото изпълненият със съмнения ум ще остане изпълнен със съмнения независимо от получения отговор. Отговорите нямат значение. Ако аз ти дам някакъв отговор, а твоят ум се съмнява във всичко, той ще се усъмни и в този отговор. Ако ти дам друг отговор, ти ще се усъмниш и в него. Ти притежаваш изпълнен със съмнения ум. Такъв ум означава, че поставяш въпросителна след всичко.

Затова отговорите са безполезни. Ти ме питаш: "Кой е създал света?", а аз ти отговарям, че света го е създал "А". Затова действителният проблем не е в това как да се отговори на въпросите. Действителният проблем е как да се промени изпълненият със съмнения ум, как да се формира един ум, който не се съмнява - или, който е изпълнен с доверие. Затова Деви казва: "Нека съмненията ми бъдат разсеяни."

Още две, три неща. Когато задаваш въпрос, може да го правиш по различни причини. Едната от тях може да е тази, че желаеш потвърждение. Ти вече притежаваш отговора; знаеш отговора. Просто искаш да се увериш, че твоят отговор е правилен. В такъв случай въпросът ти е привиден. Това не е въпрос. Ти задаваш въпрос, не защото си готов да се промениш, а от чисто любопитство.

Умът непрекъснато задава въпроси. Въпросите в ума се появяват както листата по дърветата. Това е самата същност на ума - да пита. Затова той продължава да пита. Няма значение точно какво питаш. Всичко, което предоставяш на ума, поражда в него въпроси. Той е една машина за правене на въпроси. Дай му каквото и да е: той ще го разчлени на части и от него ще създаде много въпроси. На някой от въпросите е даден отговор, а от него умът ще създаде много нови въпроси. Това всъщност представлява цялата история на философията.

Бертран Ръсел си спомня, че когато бил дете, мислел, че един ден, когато стане достатъчно голям, за да разбере цялата философия, всички въпроси ще имат своя отговор. По-късно, когато бил на осемдесет години, той казал: "Сега мога да кажа, че моите въпроси стоят пред мен така, както стояха когато бях дете. Философските теории не повдигнаха други въпроси." Той казал: "Когато бях млад, обичах да казвам, че философията е едно търсене на абсолютните отговори. Сега не мога да го кажа. Тя е едно изследване на въпроси, които нямат край."

Следователно един въпрос поражда един отговор и много нови въпроси. Проблемът е изпълнения със съмнения ум. Парвати казва: "Не се занимавай с моите въпроси. Аз питам за толкова много неща: "Каква е твоята реалност? Какъв е този чудесен свят? Какво създава зародиша? Кой поставя в центъра световното колело? Какъв е живота отвъд формата? Как можем да влезем в него извън времето и пространството? Но не се занимавай с моите въпроси. Нека съмненията ми бъдат разсеяни. Задавам тези въпроси, защото те са в ума ми. Задавам ги само ,за да ти разкрия своя ум, но не им обръщай голямо внимание. Всъщност отговорите няма да ме задоволят. Моята потребност е: "Нека съмненията ми бъдат разсеяни".

Как обаче могат да бъдат разсеяни съмненията? Ще свърши ли работа какъв да е отговор? Съществува ли такъв отговор, който да разсее съмненията ти? Умът е съмнението. Умът не се съмнява. Умът е съмнението! Ако умът не изчезне, съмненията не могат да бъдат разсеяни.

Шива ще даде отговор. Неговите отговори представляват техники - най-старите, най-древните техники. Но ти можеш да ги наречеш и най-съвременните, защото към тях нищо не може да се добави. Те са завършени - 112 техники. Те включват всички възможности, всички начини за изчистване на ума, за преодоляване на ума. И един, единствен метод не може да се прибави към 112-те метода на Шива. А тази книга Виджяна бхайрааа тантра е на 5000 години. Нищо не може да се добави; не съществува никаква възможност нещо да се добави. Тя е изчерпателна, пълна. Тя е най-древната и все пак най-късната, най-новата. Стари като старите хълмове, методите изглеждат вечни; но те са нови като утринната роса преди изгрев, защото са тъй свежи.

Тези 112 метода за медитация представляват цялата наука за трансформация на ума. Ще ги разгледаме един по един. Ще се опитаме най-напред да ги възприемем с ума. Но използвай своя ум само като инструмент, не като учител. Използвай го като инструмент, за да разбереш нещо, но не създавай с негова помощ отново бариери. Когато започнем да говорим за тези техники, остави настрана миналото си знание, познанието си, информацията, която си натрупал. Остави ги настрана: те са само прах, натрупал се върху пътя.

Посрещни тези методи със свеж ум - със свежест, а не с доводи. И не създавай заблудата, че логичният ум е един буден ум. Това не е така, защото в мига, в който започнеш да използваш аргументи, ти си загубил будността си, загубил си свежестта. Тогава не присъстваш тук.

Тези методи не принадлежат на никоя религия. Запомни, те не са индуистки, точно както теорията за относителността не е християнска, само защото я е измислил Айнщайн. И радиото и телевизията не са християнски. Никой не може да каже: "Защо използваш електричеството? То е на християните, защото го е открил християнски ум." Науката не принадлежи на отделните народи и религии - а тантра е наука. Затова запомни - тя изобщо не е индуистка. Тези техники са открити от индуисти, но те не са индуистки. Затова в тях не става дума за никакви религиозни ритуали. Не е необходим никакъв храм. Ти си храма на самия себе си. Ти си лаборатория; целият експеримент ще бъде вътре в теб. Не е необходима никаква вяра.

Това не е религия: това е наука. Не е необходима вяра. Не се изисква да вярваш в Корана или Ведите, в Буда или Махавира. Не, никаква вяра не е необходима. Достатъчна е една смелост за експериментиране, куражът да се експериментира е достатъчен; това е хубавото. Може да практикува и мюсюлманин и тогава ще достигне до едно задълбочено разбиране на Корана. Може да практикува и един индуист и за първи път ще разбере какво представляват Ведите. Може да практикува и джайниста, може да практикува и будиста: не е необходимо да се отричат от своите религии. Тантра ще ги удовлетвори независимо какви са те. Тантра ще им помогне, какъвто и да е избраният от тях път.

Запомни следното: тантра е чиста наука. Може да си индуист, мюсюлманин, парси или каквото и да е друго. Тантра не засяга твоята религия. Тантра казва, че религията е социален въпрос. Затова можеш да принадлежиш към всяка религия: това е без значение. Но ти можеш да трансформираш себе си и тази трансформация се нуждае от научна методика. Когато си болен, когато се разболееш или имаш туберкулозна кашлица, или нещо друго, дали си индуист или мюсюлманин е без никакво значение. Туберкулозата не се влияе от твоето мюсюлманство, от твоя индуизъм, от твоята вяра - политическа, обществена или религиозна. Туберкулозата трябва да бъде лекувана научно. Не съществува индуистка туберкулоза, не съществува мюсюлманска туберкулоза.

Ти си невежа, ти си в конфликт, ти си заспал: това е болест - духовна болест. Тази болест трябва да бъде лекувана от тантра. Това какъв си ти е без значение, твоята вяра е без значение. Въпрос на случайност е, че си се родил някъде, а някой друг се е родил някъде другаде, това, е само една случайност. Твоята религия е нещо случайно. Не й се отдавай сляпо. Използвай някои научни методи, за да трансформираш себе си.

Тантра не е твърде популярна. А ако някъде е известна, тя не е разбирана правилно. За това съществуват причини. Колкото по-висша и чиста е една наука, толкова по-малка е вероятността широките маси да я познават. Ние само сме слушали името на относителността, на теорията на относителността. Твърди се, че само дванадесет човека са я разбрали, докато Айнщайн е бил жив. В целия свят само дузина умове са били способни да я разберат. Било е трудно на самия Алберт Айнщайн да я обясни, да я направи разбираема, защото тя е от твърде високо ниво. Просто е неразбираема за теб. И все пак тя може да бъде схваната. Необходимо е едно техническо, математическо познание, необходимо е известно обучение и тя може да бъде разбрана. Тантра е по-трудна, защото никакво обучение няма да помогне. Само трансформацията може да помогне.

Затова тантра никога няма да стане разбираема за широките маси. И винаги се получава така, че когато не можеш да разбереш нещо, ще го разбереш най-малко погрешно, защото тогава можеш да си кажеш: "О'кей, разбрах". Ти просто не можеш да останеш във вакуум.

Второ, когато не можеш да разбереш дадено нещо, ти започваш да го ругаеш, защото това те обижда. Ти не можеш да го разбереш! Ти? ТИ не можеш да го разбереш? Това е невъзможно! Нещо трябва да не е наред със самото нещо! Човек започва да ругае. Започва да говори глупости и после чувства: "Сега е о'кей".

И така, тантра не е била разбрана: тантра е била погрешно разбрана. Тя е толкова дълбока и толкова висша, че това е естествено. Второ, понеже тантра се издига над двойствеността, основният й възглед става аморален. Моля разбери тази дума. Морално, неморално, аморално: ние разбираме моралното, разбираме неморалното. Но става трудно, ако недю е аморално - отвъд двете.

Тантра е аморална. Погледни на това по следния начин. Медицината е аморална: тя не е нито морална, нито неморална. Ако й заведете крадец, тя ще помогне; ако й заведете светец, тя пак ще помогне. Тя не прави разлика между крадеца и светеца. Медицината не може да каже: "Това е крадец и аз ще го убия, а това е светец и аз ще му помогна." Медицината е нещо научно. Твоето битие на крадец или светец е без значение.

Тантра е аморална. Тантра твърди, че не е необходим никакъв морал - няма нужда от никакъв особен морал. Напротив, ти си неморален, защото имаш твърде неспокоен ум. Затова тантра не може предварително да постави условието да станеш морален и после да практикуваш тантра. Тантра твърди, че това е абсурд.


Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"