Животът такъв, какъвто е… Аз го разделям на три части: закуска, обяд и вечеря. Детството е закуската. И ако се случило така, че тази сутрин не си закусвал, ще си твърде гладен, прекалено гладен по обяд. А ако пропуснеш и обяда, вечерта, разбира се, ще си направо полудял. Любовта е храна и затова разделям живота на три: закуска, обяд и вечеря.

Любовта е храна: храна за душата. Когато детето засуче от майчината гръд за пръв път, то приема две неща, не само мляко. Млякото влиза в тялото му, а любовта в душата. Любовта е невидима така, както е невидима душата; млякото е видимо така, както е видимо тялото. Ако имаше очи да видиш, би видял две неща да се вливат от майчината гръд в съществото на детето. Млякото е просто видимата част на любовта; любовта е невидимата част от млякото – топлината, любовта, състраданието, благословията.

Ако детето е пропуснало закуската си, когато стане младеж, ще има твърде голяма нужда от любов – а това създава неприятности. После ще е твърде нетърпелив да получи любов – това води до проблеми. А също и ужасно ще бърза в самата любов – а това носи неприятности, защото любовта израства много бавно, тя има нужда от търпение. И колкото повече бързаш в любовта, толкова по-голяма е вероятността да я пропуснеш.

Наблюдавал ли си себе си и другите? Хората, които имат особено голяма нужда от любов винаги страдат, защото постоянно усещат, че никой няма да я удовлетвори. Всъщност, никой не може да им стане майка отново. В отношенията майка-дете от детето не се очаква нищо. Какво може да направи детето? То е безпомощно. Няма какво да даде. Най-много да се усмихне или да следи с очите си къде отива майка му, това е всичко. Малки и хубави жестове, но то наистина не може да направи нищо друго. Майката трябва да дава, а детето трябва да получава.

А ако по време на закуската си пропуснал това, ще търсиш жена, която да ти бъде майка. Но една жена си търси любовник, не син – и неприятностите вече са сигурни. Освен ако случайно не намериш жена, която си търси син. Тогава нещата ще се получат, тогава двете болести ще си паснат.

Това винаги се случва: песимистът си намира оптимист, садистът винаги си намира мазохист, доминиращият винаги си намира някой, който има нужда да бъде доминиран, така че да са подходящи един за друг. Никога не могат да се намерят двама мазохисти, живеещи заедно. Виждал съм хиляди двойки и досега не съм попадал на нито една, в която и двамата партньори да са садисти или и двамата да са мазохисти. Невъзможно е еднаквите да живеят заедно, те трябва да се допълват. Само противоположностите си подхождат и хората винаги се влюбват в своята противоположност.

Можеш да срещнеш жена, която си търси син, а това е доста грозно и много болно, защото е нормално една жена да си търси любовник, а не дете. Това е проблем и проблемът става много по-сложен: ако тя си търси син, това е неосъзнато и ако ти си търсиш майка, това също е неосъзнато. Всъщност, ако жената се опита да ти бъде майка, ти ще се почувстваш обиден. И ще кажеш: ‘Какво правиш? Аз да не съм дете? ‘. А ти ще търсиш майка. Хиляди, милиони хора търсят майка.

Ето защо мъжете се интересуват толкова много от женските гърди – иначе няма нужда да се интересуват от женските гърди. Интересът им просто показва, че по време на детството им, по време на закуската са пропуснали нещо. И това продължава, върти се в ума им, обсебва ги. Гърдите са за закуската. Защо и сега продължаваш да ги мислиш и да страдаш за тях?

Погледни ситуацията в дълбочина, защото отговорността не е твоя, ти няма какво да направиш. Сега не можеш да промениш майка си. Случилото се случило, но ти можеш да го осъзнаеш – да осъзнаеш всички тези неща отвътре. И чрез осъзнаването им се случва чудо. Чрез твоето осъзнаване тези неща започват да изчезват. Те са прилепнали за теб само когато си напълно неосъзнат. А цялостното осъзнаване се превръща в трансформираща сила.

Затова просто бъди осъзнаващ. Ако отношението ти към любовта е детинско, стани съзнателен, разбирай, изследвай дълбоко. И само чрез осъзнаването то ще изчезне. Така че нищо друго не е необходимо. Не, че първо ставаш осъзнат, а после се запитваш: ‘А сега какво да правя?’ Моментът, в който ставаш осъзнат, то изчезва, защото ставайки осъзнат, ти ставаш възрастен.

Детето е неосъзнато. Детето живее в дълбоко несъзнание. Чрез осъзнаването ти ставаш възрастен, зрял, така че всичко, към което си прилепнал в твоето безсъзнание, изчезва. Така, както донасяш светлина в стаята и тъмнината изчезва, донеси осъзнатост в сърцето си.

А има хора, които са пропуснали и обяда си. В старите си години те стават онова, което наричаме ‘стар мръсник’. Тогава те мислят непрестанно за секс и за нищо друго. Може да не говорят директно за секс – може да говорят против секса, но ще говорят за секс. Това, че са против няма значение.

Ако отидеш да послушаш така наречените светци в Индия, ще ги чуеш да говорят непрекъснато против секса и да възхваляват брахмачария (полово въздържание – бел. прев.) . Тези хора са пропуснали обяда си. Сега е дошло времето за вечеря, а те вече са полудели. И знаят, че смъртта може да дойде всеки момент. А, когато смъртта се приближава и времето изтича между пръстите, е естествено да са нервни.

Тези невротични хора имат истории в древните писания, че когато медитират нимфи – красиви жени от рая – се появяват. И танцуват голи около тях. А защо трябва да правят такива неща? На кого му пука за един медитиращ на Хималаите старец? На кого му пука? Та той е почти мъртъв – на кого му пука? Тези нимфи от рая, те могат да намерят по-добри хора. Всъщност, много хора преследват нимфите и как ли те намират време да тормозят ришите (пророците – бел. прев.), тези така наречени светци? Не, няма какво да се направи нито с нимфите, нито с рая, нито с каквото и да е.

Просто тези хора са пропуснали и закуската, и обяда. И във времето за вечеря тяхното въображение си  прави страшни шеги с тях. Такова е тяхното изгладняло въображение.

Направи си един опит: пости три седмици. И после навсякъде ще виждаш храна, навсякъде! Даже, ако съгледаш пълната луна в небето ще ти заприлича на хляб, на чапати (индийски хляб – бел. прев.). Така се случва, защото ще започнеш да си измисляш, твоето въображение си играе с теб.

А ако става така, състраданието никога няма да се появи. Движи се бавно, бъди буден, наблюдавай, обичай. Ако си сексуален, не казвам да се откажеш от секса. Казвам, правейки го, да си по-буден, по-искрен, по-задълбочен, така че сексът да се превърне в любов. А ако обичаш, тогава бъди обичащ и благодарен, донеси по-дълбока благодарност, радост, празнуване, молитва в това, медитирай върху обичането, така че то да премине в състрадание.

Ако не си бил състрадателен, не си мисли, че си живял правилно или че изобщо си живял. Състраданието е цъфтеж. И когато се случи на един човек, милиони биват излекувани. Всичко около него е излекувано. Състраданието е терапевтично.

Източник: www.osho.com

превод: Весела Иванова

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1397