 Ако обичаш дълбоко в сексуалното взаимоотношение, от тялото ще изчезне
много страх. Ако тялото ти трепери от страх, това е страхът от секса -
ти не си бил в дълбоко сексуално взаимоотношение. Тялото ти трепери,
неспокойно е, не се чувства като у дома си.
Обичай дълбоко -
сексуалният оргазъм ще прогони целия страх. Когато казвам, че ще прогони
целия страх, нямам предвид, че ще станеш смел, защото храбреците не са
нищо друго освен страхливци, обърнати надолу с главата. Когато казвам,
че целият страх ще изчезне, имам предвид, че няма да има нито
страхливост, нито храброст. Това са два аспекта на страха.
Погледнете вашите храбреци: ще откриете, че дълбоко в себе си те се
страхуват, те просто са създали броня около себе си. Храбростта не е
безстрашие, а добре охраняван, добре защитен, брониран страх.
Когато страхът изчезне, ставаш безстрашен. А безстрашният човек е този,
който никога не създава страх в никого и който никога не позволява някой
да създава страх в него.
Дълбокият сексуален оргазъм кара
тялото да се чувства като у дома си. Тъй като тялото се чувства
цялостно, то е в състояние на едно много, много дълбоко здраве.
След това втората стъпка е любовта. Обичай хората - безусловно. Ако
имаш някакви условия в ума си, никога няма да можеш да обичаш - тези
условия ще се превърнат в бариери. Щом като любовта е благодатна към
теб, защо се притесняваш за някакви условия? Тя е толкова благодатна, тя
е такова дълбоко чувство на благополучие - люби безусловно, не искай
нищо в замяна. Ако можеш да разбереш, че просто като обичаш хората, ти
израстваш в своето безстрашие, ще обичаш просто заради самата радост от
това!
Обикновено хората обичат само когато условията им са
изпълнени. Те казват: „Трябва да си еди-какъв си, само тогава ще те
обичам." Майката казва на детето си: „Ще те обичам само ако се държиш
прилично." Съпругата казва на съпруга си: „Трябва да бъдеш такъв, само
тогава мога да те обичам." Всеки създава условия; любовта изчезва.
Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни
пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Ако внесеш свеж въздух в
къщата си и я затвориш отвсякъде - всички прозорци затворени, всички
врати затворени, - въздухът скоро ще стане застоял. Винаги когато
любовта се случи, тя е част от свободата - след като си вкарал свежия
въздух в къщата си и я затвориш отвсякъде, скоро всичко става застояло,
мръсно.
Това е един дълбок проблем за цялото човечество -
винаги е било проблем. Когато се влюбиш, всичко изглежда прекрасно,
защото в тези моменти не поставяш условия. Двама души се приближават
един към друг безусловно. Веднъж щом се установят, веднъж щом започнат
да се приемат един друг за нещо, което им е гарантирано, започват да се
налагат условия: „Трябва да бъдеш еди-какъв си, трябва да постъпваш
еди-как си, едва тогава ще те обичам" - сякаш любовта е някакъв
пазарлък.
Когато не обичаш от пълнотата на своето сърце, ти се
пазариш. Искаш да принудиш другия човек да направи нещо за теб, само
тогава ще го обичаш - иначе ще измениш на своята любов. Значи използваш
любовта като някакво наказание или като принуда, но ти не обичаш. Или се
опитваш да задържиш любовта си, или я даваш, но и в двата случая не
любовта сама по себе си е цел, а нещо друго.
Ако си съпруг,
носиш подаръци на жена си - тя е щастлива, притиска се до теб, целува
те. Но когато не донесеш нищо вкъщи, има дистанция - тя не се притиска
до теб, не идва при теб. Когато правиш такива неща, ти забравяш, че
когато обичащ, това е благотворно за теб, а не само за другите. На първо
място любовта помага на тези, които обичат. На второ място помага на
тези, които биват обичани.
И както аз го виждам това... идват
при мен хора и все ми казват: „Другият човек не ме обича". Никой не е
дошъл да каже: „Аз не обичам другия". Любовта се е превърнала в
изискване: „Другият човек не ме обича". Забрави за другия! Любовта е
такъв прекрасен феномен: ако обичаш, ще се наслаждаваш.
И колкото
повече обичаш, толкова повече биваш обичан. Колкото по-малко обичаш и
колкото повече изискваш другите да те обичат, толкова по-малко те
обичат, толкова повече се затваряш и се ограничаваш в своето его. И
ставаш раздразнителен - дори ако някой дойде при теб с любов, ти се
плашиш, защото във всяка любов има Възможност за отхвърляне, за
отдръпване.
Никой не те обича - тази мисъл дълбоко се е
насадила в теб. Как може този човек да се опитва да променя твоя ум? Той
се опитва да обича теб - това сигурно е нещо фалшиво, нима той се
опитва да те измами? Сигурно е някой хитрец, тарикат. Ти се предпазваш.
Не позволяваш на никой да те обича и не обичаш никого. Тогава се появява
страх. Тогава си сам в света, толкова си сам, самотен, несвързан с
никого.
Какво е страх? Страхът е чувство за липса на контакт
със съществуванието. Нека това да е дефиницията на страха: състоянието
на липса на контакт със съществуванието е страх. Ти си оставен сам, едно
дете, което плаче в къщата, а майката и бащата и цялото семейство са
отишли на театър. Детето плаче и ридае в люлката си. Оставено само без
никакъв контакт, без никой да го защити, без никой да.го утеши, без
никой да го обича; самота, огромна самота навсякъде около него. Това е
състоянието на страх.
Това се появява, защото сте възпитани по
такъв начин, че не позволявате на любовта да се случи. Цялото човечество
е обучавано на други неща, а не на любов. За да убиваме, сме били
обучени. И съществуват армии, с години обучавани да убиват! За да
смятаме, сме били обучени - съществуват колежи, университети, в които с
години се обучаваш само да смяташ, така че никой да не може да те
измами, а ти да можеш да мамиш другите. Но никъде не се предлага
възможност, където да ти се позволи да обичаш - а любовта е свобода.
Дори не е само това - обществото възпрепятства всяко усилие да обичаш.
Родителите не искат децата им да се влюбват. Никой баща, никоя майка не
харесва това; каквито и да са им претенциите, никой баща, никоя майка не
иска децата им да се влюбват. Те харесват нагласените бракове.
Защо? Защото веднъж щом младежът се влюби в една жена или едно момиче,
той се отделя от семейството; той създава ново семейство, негово
собствено семейство. Той естествено е против старото семейство, бунтува
се, казва: „Сега се отделям, ще създам свой собствен дом." И избира
своята жена; бащата, майката нямат нищо общо с това, те изглеждат
напълно откъснати.
Не, те биха искали да нагласят нещата: „Ти
създаваш дом, но нека ние да го уредим, така че да имаме някакъв глас
тук. И недей да се влюбваш - защото когато се влюбиш, любовта се
превръща в целия свят." Ако това е уреден брак, той е просто социално
явление, ти не си влюбен, съпругата ти не е целият твой свят, съпругът
ти не е целият твой свят. Затова където продължават уредените бракове,
там продължава и семейството. А където са се появили браковете по любов,
там семейството изчезва.
На Запад семейството изчезва. Може да
видите цялата логика на това защо има нагласени бракове: семейството
иска да съществува. Не е въпросът в това, че ще те унищожат, че самата
ти възможност да обичаш ще бъде унищожена - трябва да те жертват заради
семейството. Ако бракът е уреден, се появява свързаното семейство. Така в
едно семейство могат да живеят стотина човека - ако бракът е уреден. Но
ако някое момче се влюби или някое момиче се влюби, тогава те стават
един свят сам за себе си. Те искат да се движат сами, искат да се
уединят. Не искат стотина души наоколо, чичовци и чичовци на чичовците,
братовчеди и братовчеди на братовчедите, и не искат целия този пазар
наоколо; биха искали да имат техен собствен частен свят. Цялото това
нещо изглежда ги тревожи.
Семейството е против любовта. Сигурно
сте чували, че семейството е източник на любовта, но аз ви казвам:
семейството е против любовта. Семейството съществува убивайки любовта,
то не е позволило на любовта да се случи.
Обществото не
позволява любовта, защото ако един човек е наистина дълбоко влюбен, той
не може да бъде манипулиран. Не можеш да го пратиш на война; той ще ти
каже: „Толкова съм щастлив където съм си! Къде ме пращаш? И защо трябва
да отивам да убивам чужденци, които може да са щастливи в своите си
домове? А и ние нямаме конфликт, нямаме сблъсък на интереси...."
Ако младото поколение навлезе все по-дълбоко и по-дълбоко в любовта,
войните ще изчезнат, защото няма да можеш да намериш достатъчно луди
хора да воюват. Ако обичаш, ти си вкусил нещо от живота; не би искал
смърт и убиване на хора. Ако не обичаш, не си вкусил нищо от живота; ти
обичаш смъртта.
Страхът убива, иска да убива. Страхът е
разрушителен, любовта е творческа енергия. Когато обичаш, би искал да
твориш - можеш да искаш да пееш песен или да рисуваш, или да създаваш
поезия, но не би взел щик или атомна бомба и да се втурнеш като побъркан
да убиваш хора, които са ти абсолютно непознати, които нищо не са ти
направили; които са ти толкова непознати, колкото и ти на тях.
Светът ще изостави войните едва тогава, когато любовта отново навлезе в
света. Политиците не искат да обичаш, обществото не иска да обичаш,
семейството не иска да обичаш. Те всички искат да контролират твоята
жизнена енергия, защото това е единствената енергия, която съществува.
Ето защо има страх.
Ако ме разбереш както трябва, остави всички
страхове и обичай повече - обичай безусловно. Недей да мислиш, че
правиш нещо за другия човек, когато обичаш - ти правиш нещо за себе си.
Когато обичаш, това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш; не
казвай, че когато другите обичат, и ти ще обичаш - въпросът изобщо не е в
това.
Бъди себичен. Любовта е себична. Люби хората - чрез това ще се осъществиш, чрез това ще получаваш все повече и повече благодат.
И когато любовта навлезе по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината, страхът е тъмнината.
А след това има и трети стадий на любовта - молитвата. Църкви, религии,
организирани секти - те те учат да се молиш. Но всъщност те ти пречат
да се молиш, защото молитвата е спонтанен феномен, тя не може да се
преподава. Ако в детството си си бил учен как да се молиш, бил си лишен
от едно прекрасно преживяване, което би могло да се случи.
За смелостта
Ошо
|
Нумерология
18.191.171.43 