Въпрос: Не е ли търсенето на просветление егоистично търсене?

Отговор: Да така е. Най-егоистичното. Няма друго като него - несравнимо егоистично.

Човек трябва да е егоист - няма избор. И всичките учения, които ти казват да не си егоист, не помагат. По-скоро те разсейват твоето битие и те правят неестествен.

Егото е твоят център, а да бъдеш егоист е единственият начин да си ти. Колкото повече се стараеш да не си егоист, толкова повече ставаш ексцентричен. (Думата "ексцентричен" е хубава: тя просто означава извън центъра.)

Така твоят корен не е вече в теб, така ти нямаш вече за база битието си. А човек, който не се базира на своето битие, живее фалшив живот, изкуствен живот. Целият му живот е повече като сън, отколкото реалност.

А дълбоко в себе си не можеш нищо да направиш. Дълбоко в себе си ти си оставаш егоист. В най-добрия случай ставаш лицемер.

Ти се стараеш да не си егоистичен, но това е невъзможно. Даже в усилията ти да не си егоистичен, ти оставаш егоист. Така ти създаваш раздвоеност, конфликт и каквото и да кажеш на повърхността, в дълбоката си същност ти го отричаш - и ти много добре знаеш това, тъй като не би могъл да измамиш себе си. На повърхността отгоре се твърди едно нещо, а от дълбините се разнася точно обратното.

Случило се веднъж, че срещу Мулла Насрудин било заведено дело в съда и съдията попитал:
- Спал ли си с тази жена, Насрудине? Насрудин казал:
- Не, Ваша светлост, изобщо не съм мигнал.

Това е положението. Вие казвате нещо, а вътрешната ви същност му противоречи. Вие ставате противоречие. Вие ставате напрегнати. Вашият живот става терзание, страдание.

Аз ви уча да сте напълно егоистични, защото ви уча на това, което е естествено. Но ако ме разбирате добре, което е трудно, тъй като можете да ме разберете погрешно, ако вие сте наистина егоисти, тогава много ще изтече от вашия живот, което е абсолютно неегоистично. Понеже, когато човек, се базира на собственото си битие, той има толкова много да споделя, толкова много да дава, че не е нужно да е алтруист.

Ако си егоцентричен, ти си алтруист, защото притежаваш преливаща любов, преливащо битие и ти трябва да раздаваш. Ти си като цветето - изпълнено с благоухание, което дели с ветровете. Ти си като бременната - носиш в себе си толкова много, че трябва да даваш, да делиш с другите, а от раздаването става все повече, защото го делиш от твоя център.

Така че аз не твърдя, че когато ставаш егоист, ти не си вече егоист, не, напротив. Когато се опитваш да не бъдеш егоистичен, ти оставаш дълбоко в себе си егоист. А когато ставаш пълен егоист, животът ти се изпълва с огромна, красива безкористност. Но ти даже не я осъзнаваш, защото ако я схващаш, тя е фалшива.

Нещата, които са естествени и здрави, не се нуждаят от осъзнаване. Вие осъзнавате ли дишането си? Да понякога, когато нещо не е наред, когато сте болни, когато дишането ви не е както трябва да бъде. Тогава сте нащрек, ставате тревожни и го осъзнавате. Иначе дишането си върви - ден и нощ, непрекъснато, когато спите или сте будни, когато обичате или мразите, когато се движите или седите - каквото и да правите, дишането си продължава. То не зависи от това дали го осъзнавате - и слава богу, че то не зависи от вашето съзнание, иначе щяхте да сте вече мъртви.

Ако трябваше вие да се грижите за него, ако трябваше вие да го правите, то щеше отдавна да е спряло.

Безкористността трябва да е като дишането. Бъдете егоцентрични и тя ще стане. Безкористността не е противоположна на егоизма, безкористността е вторичен продукт на пълния егоизъм. Това е, на което ви уча. А всичките църкви, всичките религии, всичките попове и проповедници ви учат на точно обратното. Те са корумпирали човечеството, те са отровили умовете ви.

Вие не може да сте егоцентрични и да помагате на другите, да им служите. Единствената помощ, която можете да дадете - първото и единственото нещо е да сте егоцентрични, с дълбоки корени в себе си.

Да, просветлението е егоистично дирене.

Това е половината от отговора, който искам да ти дам. А сега другата половина. Тъй като просветлението е егоистично търсене - най-егоистичното, несравнимо егоистично, ти не можеш да получиш просветление чрез търсене. Търсенето ще те направи хубав човек, мъдър, състрадателен, по хиляда и един начина, но не и просветлен.

Така че според мен има три вида хора: един - тъй-нареченият религиозен човек - морален, пуритан, тъй-нареченият добър човек, който се старае да бъде безкористен, а си остава егоист. Вторият тип е човекът, който знае, че няма друг начин, че да си егоист е единственият начин; който става егоцентричен и става безкористен, който чрез егоизъм придобива безкористност, като вторичен продукт и не прави никакви усилия да я придобие. Третият вид е човекът, който не е нито егоист, нито безкористен. Той е просветленият човек, който излиза извън дуализма и даже извън себе си.

Скриването в себе си е безличие. Да се скриеш зад себе си е празнота, нищо - това, което Буда нарича Шунята - абсолютно нищо.

Така че втората част на отговора е: ти не можеш да получиш просветление чрез търсене. Всяко дирене пропада там, защото докато търсачът се губи, просветлението не е възможно, а как може търсачът да се загуби, ако наистина търси? Как може търсачът да се загуби, ако има Его?

Не е възможно. Така че какво всъщност става? Как човекът става просветлен?
Той дири и дири, и идва моментът, когато разбира цялата абсурдност на диренето си, защото можеш да търсиш нещо, което не е вече в теб. Не можеш да търсиш нещо, което е в бъдещето. Как можеш да търсиш нещо, което вече е отминало? Чрез търсене ти го пропускаш.

Как можеш да търсиш самия търсач? Търсачът може да търси всичко друго освен себе си. Да се опитва да търси себе си е абсурдно. Как търсачът може да търси себе си? За диренето е нужна дистанция между този, който дири, и това, което дири. Когато няма дистанция, няма нищо друго и търсачът е това, което търси. А когато това се осъзнае - то се осъзнава след много търсене - запомнете: не спирайте търсенето, аз не ви казвам да го спирате. То се осъзнава след много неуспехи, когато всяка надежда е загубена. То се осъзнава, само когато сте претърсили всички възможни пътища, когато сте направили всичко, което можете и не е оставен камък необърнат, нито едно кюше не е оставено непретърсено - вие сте направили всичко - нищо вече не е останало. Тогава просто сядате, търсенето ви изоставя без надежда, без възможност даже да постигнете целта - в един момент на абсолютна безизходица - вие изоставяте диренето. Ето това е, което се е случило с Буда, това е, което се случи с мен и това е, което винаги се случва.

Вие правите огромни усилия, които са нужни! Аз не казвам, че точно сега вие можете да се откажете от търсенето - как ще се откажете, като не сте намерили това, което търсите?

Търсете упорито. Направете всички усилия, които можете, напрегнете всички сили, но аз не ви казвам, че така ще успеете. Без това вие никога няма да успеете, но и чрез него никой никога не е успял. Вие трябва да преминете през него.

Навлезте и тогава ще дойде моментът, в който вие ще излезете освободени от всички дирения и търсения. Внезапно вие се обръщате навътре, тъй като всяко дирене е с посока навън - търсейки вие винаги гледате някъде другаде; търсейки вие тичате из пространството; търсейки вие тръгвате по всички посоки, а вътре във вас има нещо, което е извън всички посоки. Вие може да го наречете "единадесетата посока".

Вътре във вас има нещо, което не следва да се дири, а само да се осъзнае. То става в един момент, даже не е в отделен момент, а за части от секундата - даже не и за толкова, тъй като не става във времето.

Търсенето спира, търсачът го няма, а изведнъж то е там. То е било винаги там.


ДАО – трите съкровища
Ошо