В. Само когато
медитирам без ограничение във времето, аз осъзнавам моята голяма тревога
за времето. Вие казвате, че осъзнаването на времето е безизходност.
Бихте ли ми казали нещо, моля, за този страх от времето?
О.
Това е единственият страх, който съществува - страхът от времето.
Страхът от смъртта е също страх от времето, защо смъртта спира всяко
време.
Никой не се страхува от смъртта. Как може да се
страхуваш от нещо, което не познаваш? Как може да те плаши нещо, което е
абсолютно неизвестно, непознато, чуждо? Страхът може да съществува само
от нещо, което е известно. Така че, когато казваш: "Аз се страхувам от
смъртта", ти не се страхуваш от смъртта - ти не я познаваш. Кой знае,
смъртта може да е по-добра от живота.
Страхът не е от смъртта, а от времето.
В Индия ние употребяваме една и съща дума за двете. Времето се нарича
кала и смъртта я наричаме кала. Имаме един термин и за смърт и за време.
Това е многозначно. Думата кала е многозначна, много важна, защото
времето е смърт, а смъртта не е нищо друго освен време.
Преминаване на времето означава преминаване на живота. Страхът се
появява. На Запад страхът е по-силен; той почти е станал хроничен. На
Изток страхът е по-слаб и причината е, че Изтокът вярва, че животът
продължава вечно; смъртта не е краят; този живот не е единственият живот
- в миналото е имало хиляди живота и в бъдещето ще има хиляди живота.
Няма защо да се бърза. Затова Изтокът е ленив - никой не бърза! Затова
на Изток времето не се осъзнава напълно - някой казва: "Ще дойда точно в
5 часа", а изобщо не се явява. Той не чувства никаква отговорност по
отношение не времето, а ти си чакаш ли чакаш... И като дойде след 4-5
часа, ще рече: "Какво е станало? Какво толкоз?"
На Запад
времето е кратко, защото както християнството, така и юдеизмът вярват
само в един живот. Това създава безпокойството. Има само един живот -
най-много за 70 години. Една трета е загубена за сън, т.е. ако живеете
60 години, 20 години проспивате, 20 години от останалите се пропиляват
за образование на туй-онуй, а останалите 20 години - за работа, кариера,
семейство, брак и развод ... И ако пресметнеш точно - не ти остава
време за живеене!
"Кога ще живея аз?" Страх обзема сърцето, а
животът преминава, времето изтича между пръстите на ръцете ти - и
смъртта те настига всеки момент с твърда стъпка... всеки момент тя може
да почука на вратата. Времето е невъзвратимо - вие не можете да го
върнете обратно - то е отминало завинаги.
Страх, безпокойство -
неврозата свързана с времето става хронична, тя почти е станала като
втора природа за западняка, който непрекъснато следи как времето минава и
се плаши.
Страхът основно се състои в това: "Аз още не съм
успял да живея, а времето отлита и не може да се върне. Не мога да
направя нищо - отминало е завинаги." А всеки ден животът се съкращава -
става все по-кратък и по-кратък.
Страхът не е от смъртта, а от
времето. Ако се разровите по-дълбоко, ще откриете, че страхът е от
неизживения живот - вие не сте могли да живеете. Ако живеете, вие не се
страхувате. Ако животът ви е пълен, няма страх. Ако сте се радвали и
достигнали върха, който ви е предложил животът, ако животът ви е бил с
насладата на оргазъм, възвишена поезия, тръпнеща в душата ви, песен,
празник, тържество и сте преживели всеки миг в неговата пълнота, тогава
няма страх от времето, тогава страхът изчезва.
Вие сте готови
да срещнете смъртта, ако дойде още днес, готови сте. Вие познавате
живота и ще срещнете смъртта сега като откриване на нова възможност,
нова врата и като разбулване на нова загадка. "Аз преживях живота си.
Сега смъртта чука на вратата... ще скоча да отворя... Влез! Защото
живота го познавам, искам да опозная и теб."
Ето какво се е
случило със Сократ, когато умирал. Неговите ученици започнали да плачат и
ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:
- Спрете!
Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях
го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с
такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се отваря:
животът разкрива нова загадка.
Някой попитал:
- Не се ли страхуваш? Сократ казал:
- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй
като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности -
или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за
което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като
ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега,
ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди.
Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана
така и има проблеми, аз ще ги реша, а каква радост е да решаваш
проблеми, създава стимул. Ти приемаш предизвикателството и действаш, а
щом решиш проблема, изпитваш облекчение и щастие.
Страхът от смъртта е страх от времето, а страхът от времето е дълбок страх от неизживените моменти, от неизживения живот.
Така че, какво да се прави? Да се живее повече и по-интензивно. Живейте
рисковано. Животът си е ваш, не го жертвайте за някаква глупост, на
която са ви учили. Животът е ваш, за да го живеете. Не го жертвайте
заради думи, теории, държави и политики; не го жертвайте заради никого.
Има много, които са готови касапи, те могат да ви сграбчат, могат да
вградят във вас повинност: "Вашата нация е в опасност - умрете за нея!"
Абсолютна глупост. "Вашата религия е в опасност - умрете за нея!" Пак
глупост. Животът си е ваш, живейте го! Не умирайте за никой друг, само
за живота.
Това е посланието. И тогава няма да се страхувате.
Но има хора, които искат да ви експлоатират. Те все казват: "Умри за
това, умри за онова." Те се стремят към едно - вие да станете мъченици и
да имате страх.
Живейте! И не мислете, че е геройство да се
умре. Единственото геройство е да живееш живота си цялостно, друго
геройство няма. Смъртта е проста и лесна. Можеш да отидеш да се хвърлиш
от една скала, можеш и да се обесиш - толкова е лесно. Можеш да се
превърнеш в мъченик за една страна, един бог, една религия или църква -
всички те са касапи, всички са убийци!
Не жертвай себе си. Ти си тук на света заради себе си и заради никой друг.
Затова живей! Живей в пълна свобода, така интензивно, че всеки момент
да се превръща във вечност. Ако изживяваш интензивно момента, ти се
предвижваш по вертикала и напускаш хоризонтала.
Има два начина
да си свързан с времето: единият е просто да плуваш по повърхността на
океана, а другият е да се гмурнеш надълбоко, да достигнеш дълбините.
Ако се носиш само по вълните на времето, винаги ще те е страх, тъй като
на повърхността не е реалността. Повърхността е наистина част от
океана, но само гранична част, периферия. Върви надолу, движи се към
дълбините. Когато изживяваш дълбоко даден момент, ти не си част от
времето.
Ако си бил влюбен, дълбоко влюбен, времето не е
съществувало. Когато си със своята любима или приятел, изведнъж времето
изчезва. Ти потъваш надълбоко. Ако си влюбен в музиката, ако имаш
музикално сърце, ти знаеш, че времето спира. Ако имаш чувство за
красота, естетическа чувственост и чувствителност - поглеждаш розата и
времето изчезва; поглеждаш луната ... а къде е времето? Часовникът спира
- стрелките се движат, но времето спира.
Ако някога си обичал
нещо дълбоко, ти знаеш, че излизаш извън времето. Тази тайна ти се е
разкривала много пъти. Самият живот ти я разкрива.
Животът иска
от тебе да се радваш. Животът иска от тебе да празнуваш. Животът иска
от тебе така дълбоко да се увлечеш, че да не съжаляваш за миналото, да
не си спомняш за него, защото във всеки момент ти навлизаш все
по-дълбоко и във всеки момент животът става все по-красив, като наслада
от оргазъм, като връх на преживяване ... и докато свикнеш с върха, той
ти става като собствен дом.
Ето как живее просветленият човек. Той живее цялостно и за всеки момент.
Някой попитал един дзен-будист:
- Какво правиш от просветлението си насам? Той казал:
- Нося вода от кладенеца, сека дърва в гората, когато съм гладен, ям, а когато ми се спи, спя. Това е всичко.
Запомни добре: когато човек, достигнал дълбоко разбиране на собственото
си битие, сече дърва, той просто сече дърва. Няма никой друг при него.
Всъщност и този, който сече го няма, а само сеченето на дърва и
насечените дърва. Човекът, който сече дърва, не е там, защото е в
миналото. Когато яде, той просто яде.
Един голям дзен-учител казал:
- Щом седиш, седи; щом вървиш, върви; най-вече, не се суети.
Времето е проблем, защото не си живял правилно - то е символично и
симптоматично. Ако живееш правилно, проблемът за времето ще изчезне и
страхът от времето ще изчезне.
Така че, какво да се прави? Във
всеки момент, каквото и да правиш, прави го цялостно. Простите неща:
къпане - къпи се цялостно и забрави света; при седене седи, при вървене
върви, най-вече не се колебай, седни под душа и остави всичко живо да се
излее над теб. Потопи се в красивите капки на обливащата те вода.
Дребните неща: чистене вкъщи, готвене, пране, сутрешна разходка -
направи ги цялостно и тогава няма да имаш нужда от медитация.
Медитацията не е нищо друго, освен начин да се научиш как да правиш едно
нещо цялостно - веднъж щом си го овладял, превърни живота си в
медитация, забрави всякакви медитации, остави животът да бъде
единственият закон, единствената медитация. Тогава времето изчезва.
Запомни, че когато изчезне времето, изчезва и смъртта. Тогава не се страхуваш от смъртта. Всъщност ти я чакаш.
Просто помисли за явлението. Когато чакаш смъртта, как може да съществува смъртта?
Това очакване не е самоубийство. То не е патологично. Ако си изживял
своя живот, смъртта става негов връх, върховна точка на живота, апогей,
кресчендо.
Ти си изживял всички малки вълнения на яденето,
пиенето, спането, ходенето, любенето - малки вълни, големи вълни -
всичко си изживял. Тогава идва най-голямата вълна - ти умираш! Ти трябва
да я изживееш в нейната цялост. И тази готовност е смърт за самата
смърт.
---
В. Съгласни ли сте с гледището, че историята се повтаря?
О. Нищо не се повтаря освен глупостта, а историята е глупост и се повтаря.
ДАО – трите съкровища
Ошо
|
Нумерология
18.118.226.167 