Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


07:46
07.12.2019
Събота
3.234.214.113


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Стремежът към знание

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Стремежът към знание

Лао Дзъ казва:
Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света. Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао. Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае. Затова мъдрецът знае, без да се скита, разбира, без да вижда, постига, без да прави нищо.

Религията не е знание, тя е познание. Знанията са в ума, познанието е в битието, а разликата и дистанцията помежду им са огромни. Разликата не е само количествена, тя е и качествена. Знанията и познанието - те са различни както са небесата и ада, земята и небето, така че първото нещо, което трябва да се разбере, е разликата между знанията и познанието.

Знанията никога не са в настоящето, те са винаги в миналото. Моментът, в който казвате, че знаете, е вече мъртво нещо, той вече е сложил своя отпечатък в паметта, той е като прах, витаещ наоколо, а ти вече си се измъкнал от него.


Познанието е винаги непосредствено, познанието е тук и сега. Ти не можеш да кажеш нищо за него, ти можеш само да си с него. В момента, в който заговориш за него, познанието вече става знание. Ето защо всички, които узнават, казват, че не мотат да го изразят. Моментът, в който говорите за него, променя неговата природа - то става знание. То не е повече красивият жив феномен на познанието.


Познанието няма минало, няма бъдеще, то има само настояще. И помнете: настоящето не е част от времето.


Хората обикновено мислят, че времето се дели на минало, бъдеще и настояще. Те грешат напълно. Времето се дели на минало и бъдеще, настоящето изобщо не е част от времето. Ти не можеш да го уловиш във времето. Преследвай го и ще загубиш. Опитай се да го сграбчиш, то винаги ще ти се изплъзне, защото то е част от вечността, а не е част от времето.

Настоящето е вечността, пресичаща времето. То е пресечна точка, където вечното и временното се срещат.
В настоящето е познанието, в миналото са знанията, а знанията създават бъдещето, миналото създава идното. Бъдещето е вторичен продукт на миналото.

Щом узнаете, вие започвате да планирате. Колкото повече узнавате, толкова повече планирате. Узнаването означава миналото, планирането означава бъдещето - така че вие не оставяте бъдещето свободно. Вие се мъчите да го затворите в клетката на миналото. Вие бихте искали то да бъде само повторение на миналото, колкото и да е изменено и украсено, то е просто повторение на миналото.

Човекът със знания е човек на планирането, а животът е непланиран поток. Животът е свобода. Вие не можете да го затворите в клетка, не можете да го категоризирате, ето защо човекът със знания пропуска живота. Той знае много, но не знае нищо. Той знае твърде много, а е просто празен и кух. Не можете да намерите по-повърхностен човек от човека със знания. Той е само повърхност, той няма дълбочина, защото дълбочината идва чрез вечността.

Времето е хоризонтално, то се движи като линия на хоризонта. Вечността е вертикална, тя се движи в дълбочина и височина. Това е значението на Христовия кръст: времето пресича вечността или вечността пресича времето. Ръцете на Христос са времето, те се движат в миналото и бъдещето - разпънат във времето, възкръснал във вечността. Неговото битие е вертикално, битието на всеки е вертикално, само тялото, ръцете, материалната част от вас е хоризонтална.

Знанията създават бъдещето, бъдещето създава тревогите. Колкото повече знаете, толкова повече се тревожите, толкова повече сте неспокойни, никога не сте спокойни като у дома си, вечно тръпнещи отвътре. Това е патология. Човекът на познанието е коренно различен - той живее тук. Настоящият момент е всичко, като че ли утре не съществува - и наистина то не съществува, никога не е съществувало, то е част от играта на ума.То е блян на човека на знанията.

Настоящият момент е всичко и тотално. Познанието се движи в настоящия момент вертикално, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.Човекът на познанието има дълбочина, даже неговата повърхност не е нищо друго, освен част от дълбочината. Той няма повърхностна повърхнина, неговата повърхнина е също част от дълбините. А човекът на знанията? Той няма дълбочина, неговата дълбочина е само част от неговата повърхнина.


И това е парадоксът: човекът на познанието знае, а човекът на знанията не знае, не може да знае, защото знанията не могат да срещнат живота, точно обратното - това е бариерата, единствената бариера, препятствието. То е точно така: една майка знае, че детето е нейно, а бащата има знание, че детето е негово. Бащата има само вяра. Дълбоко в себе си той не знае. Само майката знае.


Случило се така:
Мулла Насрудин работил като везир в малко царство. Царят бил щедър, не много богат, царството било малко, но все пак той бил много щедър. Всяка година Мулла Насрудин идвал и му казвал,че жена му е родила дете и царят давал скъпи подаръци на него, на детето, на майката, но това станало прекалено много, защото се случвало всяка година.

Когато се родило дванадесетото дете и Мулла Насрудин дошъл, царят казал:
Виж какво, Мулла, много стана, светът страда от пренаселваме, свръх население, какво правиш? Ако продължаваш с това темпо, ще направиш една малка нация. Ти продължаваш така всяка година - край! Нека това дете да бъде последно! Ако не можеш да спреш, ако не си в състояние да се спреш, по-добре се самоубий, отколкото да претоварваш земята.

Мулла Насрудин бил много потиснат. Ето, че се родило тринадесетото дете - какво да прави? Така, помислил си той, по-добре е да не ходи при царя - да отиде в гората и да се обеси, както казал царят. И така, отишъл той в гората, приготвил всичко да се обеси, а-ха да го стори и да увисне мъртъв на дървото - изведнъж си казал:

Насрудине! Внимавай! Може да обесиш не този, който трябва!

Един баща само вярва, а майката знае. Познанието е като майката, а знанията като бащата. Всички знания са вяра. Познанието не е вяра, то е знание. То е вашето възприемане, то е вашето виждане, то е вашият растеж. То е точно като майката - детето расте в нейната утроба, тя знае - детето е част от нея, нейното собствено продължение, нейното собствено битие, кръв и плът. Бащата е външен, той не е в нещата. Той просто вярва, че детето е негово.

Мъж със знания вярва, че знае. Мъж с познание знае. Познанието е трансформация в твоето битие, то е като бременността - ти трябва да я носиш, ти трябва да родиш себе си - възкръсване във вечността, отклоняване от времето и предвижване в безвремието, преминаване от ума към не-ума, но нещо толкова грандиозно, че ти знаеш, че то става в тебе.

Мъж със знания продължава да събира праха от Буда. Знаещите - той вярва в тях. Но в каквото и да вярва, то е мъртво. Той не е родил себе си. Той е събрал знания от други, всичко е заимствано, а как могат знанията да се заимстват? Как може битието да се заимства? Ако знанието трябва да е истинско, то трябва да бъде в природата на битието.

Георги Гурджиев питаше хората - тези, които търсеха истината при него - първото нещо, което питаше, е:
- Вие от какво се интересувате - от знанията или от битието? Тъй като ние тук се занимаваме с битието, не се занимаваме със знанията, така че решавайте добре. Ако ви интересуват знания, идете другаде. Ако ви интересува битието, останете тук. Но вземете категорично решение.

Каква е разликата между битие и знания. Същата каквато е разликата между познание и знанията. Познанието е битие.

То не е нещо, прикачено към вас, то е нещо, в което вие израствате. Знанията са нещо прибавено към вас. Вие не растете чрез тях, по-скоро ги носите като бреме. Така че винаги ще намерите човека със знания обременен, тежко обременен, планини от знания носи той на раменете си. Ще видите, че лицето му е много сериозно, мъртвешки сериозно, а сърцето му напълно сломено от бремето.


Човекът на познанието е без тежест. Той не носи нищо. Той може да лети в небето.


Земното привличане не му влияе. Земята не го тегли, защото земята може да тегли само това, което е тежко. Той остава на земята, но не й принадлежи. Това е значението на думите на Исус - той все повтаря: "Моето царство не е от този свят... То е от друг свят, от друго битие, от вечността."

Ако разбирате добре разликата, тогава запомнете никога да не вървите по пътя на знанията. Следвайте пътя на познанието, битието, защото само тогава печелите нещо, не че имате повече информация, а ставате нещо повече и това е критичната точка за разбиране - вие трябва да станете нещо повече.

Вашата бедност не е за информация, вие сте бедни за съществуване. Вие сте бедни и гледате да скриете тази бедност чрез трупане на неща. А знанията са също неща: думи, теории, философии, системи, теология - всички неща; фини, абстрактни, но все пак неща. Вие не израствате, вие си оставате същите, а създавате заблуда за себе си, че вие знаете.

Тази мъдрост на Лаодзъ трябва да се разбира в такава светлина:
Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света.


Защото дълбоко в себе си вие сте светът. Светът е нищо, а вие сте огромно нещо. Всъщност не е нужно да ходиш някъде, за да знаеш нещо. Ако познаваш себе си, ти познаваш цялото човечество. Ако познаваш своя гняв, ти познаваш целия гняв. Ако познаваш своето насилие, ти познаваш всички войни, няма нужда да ходиш във Виетнам, в Корея или Палестина, или другаде. Ако познаваш своето насилие, ти си се запознал с цялото насилие. Ако познаваш своята любов, ти си се запознал с всичко - цялата история на любовта; ненаписаната, неизвестната, даже тази, която ти си опознал, защото ти си семето!

Това е точно като да вземеш капка вода от океана. Ти анализираш тази капка. Ти опознаваш целия океан, ако опознаеш тази капка, защото в малката капка е кондензиран целият океан. Тя е един миниатюрен океан. Ако направиш анализ на капката и разбереш, че тя съдържа Н2О, ти знаеш, че целият океан съдържа Н2О. Няма нужда да продължаваш - една капка е достатъчна. Ако познаваш вкуса на една капка, че тя е солена, ти знаеш, че целият океан е солен - а тази капка си ти.

Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света.
Защото ти си светът - един атомен свят и всичко се случва в теб. То може да става в по-голям мащаб в света, количеството може да е повече, но качеството е същото.

Разбирайки себе си, човек разбира всичко.

Има хубав разказ в "Упанишада":
Един младеж - Светакету - се завърнал от къщата на своя гуру от неговата гурукул - семейството на неговия гуру. Разбира се начетен и като всички младежи трябва да бъде много горд със своята начетеност. Важен. Самонадеян. Неговият баща гадателят Удалак, го гледал как идва - идва той, влиза в селото, а баща му го гледа от прозореца. Баща му се натъжил: Това не е начетеност! Той е станал образован човек. Това не е познание. Удалак казал на себе си: "Не съм го изпратил за това. Той не постигна целта! Той си пропиля времето!" Защото познанието е скромно - не скромно като противоположно на егото, то не е свързано изобщо с егото, даже като негово противопоставяне, защото противопоставянето съдържа нещо от него.

Като не почувствал скромност в своя син, бащата много, много се натъжил. Той остарява, а идва това момче, което е пропиляло много години от живота си - защо е толкова горделив? Познанието винаги те прави скромен.

Думата "скромен" е красива. Тя произлиза от корена "хумус", коренът означава "земен", към земята, непретенциозен, а същата дума е основа на думите "хуманен" - човек и човечество. Ти ставаш хуманен, само като си скромен, ставаш скромен, само когато си земен - земен в смисъл: непретенциозен, прост, естествен, земен.

Ето го идва синът, много горд и важен, той трябва да бъде човек със знания - и е станал такъв. Влязъл той, докоснал краката на баща си, но само формално. Как може един мъж, който е станал такъв егоист, да се навежда?
Бащата казал:
- Светакету, виждам, че тялото ти се навежда, но не и ти. Какво нещастие те е сполетяло? Защо изглеждаш толкова надут? Човек на познанието става скромен, Светакету. Чувал ли си, че който знае едно, знае всичко?
Светакету казал:
- За какво говориш? Как може човек да знае всичко, като знае едно? Абсурд. Аз знам всичко, което може да се знае в университета, аз съм станал толкова вещ, колкото може да стане човек по всички предмети преподавани там. Аз изчерпих всички възможности на обучението. Когато моят учител ми каза: "Сега ти знаеш всичко и можеш да се върнеш у дома си" - аз просто си дойдох, но това, за което ти говориш, това "едно" аз никога не съм чувал. Никой не говореше за него в университета. Граматика изучих, езици, история, митове, философия, теология, религия, поезия... всичко известно на човека аз изучих и станах специалист. Получих най-високата степен, която университета присъжда. Но никога не сме чували за това "едно" - За какво говориш ти? Да не си полудял? Как може човек да знае всичко като знае "едно"?

Удалан казал:
- Да, това "едно" си ти, Светакету "тат твам ази" - това си ти. Ако ти познаваш това "едно", ти ще знаеш всичко, а всичко, което ти знаеш, е глупост. Ти си пропилял силите си. Връщай се! Да не си дошъл отново, докато не научиш това "едно"; чрез знанието, на което всичко се знае. Защото - казал Удалан на своя син - в нашето семейство никой не е бил брамин (жрец) само по име. Ние наричаме себе си брамини, защото знаем Брахма. Ти не принадлежиш към нашето семейство, ако не знаеш това "едно", върви си!

Това "едно" си ти, това си ти. Едно малко семенце, почти невидимо за теб. Ако не се разровиш дълбоко и търсиш дълго, с упорство и търпение, ти няма да попаднеш на него.

Това семенце е в теб, това е твоята съдържателност, а целият огромен свят не е нищо друго освен ти написан на голямо платно. Човекът е човечеството. Ти си светът.

Лаодзъ казва:
Без да престъпва прага на вратата, човек може да знае какво става по света. Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао.

Няма нужда да гледаш през прозорците - прозорците са твоите сетива: очи, уши, нос - това са прозорците, няма защо да гледаш през тези прозорци.

Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао.


ДАО – трите съкровища
Ошо
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 1129 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.234.214.113