 Можеш да видиш върховното вътре.
Виждал ли си образа на Буда - седи кротко, със затворени очи, неподвижен?
Има разкази в Индия, за хора останали в медитация толкова дълго, че
птички свили гнезда върху телата им, направили гнезда в косите им, а
мравките пълзели толкова дълго по тях, че тези мравки съвсем забравили,
че "тук седи човек". Те се заселили там.
Какво правели тези
мъже? Пълзящи растения пролазили телата им, защото намерили добра опора.
Така неподвижни, какво са правили те там? Те не са правили нищо.
Затваряйки всичките си прозорци, те са се взирали в най-величественото
величие, те са се взирали в себе си - а това е такова велико тайнство и
такова красиво явление, че нищо подобно не може да се срещне никъде
другаде, защото където и да идеш, каквото и да правиш, сведенията за
него ще са от втора ръка.
Аз мога да видя твоето лице, но моите
очи ще бъдат медиатори (посредници), те ще докладват, аз никога няма да
мога да видя лицето ти, винаги ще бъде индиректно. Мога да отида до
розовия храст и да видя красивите цветове, но тази красота е от втора
ръка, защото очите ми ще ми докладват. Има агенция (посредник). Аз не
мога да вляза в пряк контакт с розата, очите са винаги помежду ни.
Мирисът ще дойде през носа. Мога да слушам чуруликането на птичките, но
тяхната песен ще бъде винаги от втора ръка. А докато ти не опознаеш от
първа ръка, как можеш да опознаеш небесното Дао? Как можеш да знаеш
върховното? Основата на битието. Има само една възможност за връзка с
върховното - директно, непосредствено, без медиатори (посредници), а тя е
- вътре в теб. Затвори всички врати и прозорци и влез вътре.
Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия
Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в
къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво.
Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето
започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата
били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал
зората. Хасан стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите:
- Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин!
Рабия казала:
- Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз
знам, че има красота - красотата на сътворението, но тя не е нищо в
сравнение с красотата на създателя. Така че, по-скоро ти влез вътре.
Аз не знам Хасан разбрал ли е или не, но това е цялата истина. Знанията
излитат. Когато излезете навън, можете да научите много неща, но това е
информация от втора ръка.
Това е науката: науката е винаги от
втора ръка, никога не може да бъде от първоизточника. Тя никога не може
да има тази свежест, която може да има религията.
Колкото и дълбоко да прониква Айнщайн, дълбочината ще си остане външна. Той не може да остане свеж извън нея.
И Алберт Айнщайн го почувствал през последните си дни - някой го попитал 2-3 дни преди да умре:
- Какъв искаш да бъдеш, ако има друга възможност дадена ти от Бога да дойдеш на земята, какъв би искал да станеш?
Той казал:
- Следващият път вместо да ставам учен, аз бих предпочел да стана
каналджия. Бих желал да живея прост, обикновен живот. Бих желал да живея
съвсем непознат за външния свят. Бих желал да живея анонимно, никой да
не ме познава, така че никой да не ме безпокои.
Той търси път в правилната посока. Той търси път точно в тази посока, където един ден може да стане Буда.
Когато човек се насити с външното, той се обръща навътре. Тогава му се
иска да затвори всички врати и прозорци и просто да си почива вътре.
Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао.
Науката ще продължи да открива закон след закон, но тя никога няма да открие закона, а законът е значението на думата Дао.
Науката ще продължи да открива нови богове, но тя никога не ще открие
Бога, а Богът е значението на думата Дао - най-върховното, над което
нищо не съществува, над което нищо не е възможно.
Науката все
повече открива - и всеки ден колкото повече открива науката, толкова
повече стари теории отпадат и се хвърлят на боклука. А това ще се случи с
всяка научна теория днес или утре. Всички научни теории са обречени да
бъдат изхвърлени на бунището, защото те не познават закона. Те са само
отражение в езерото, не самата луна. Истинската луна е вътре, а целият
свят действа като огледало.
Когато видиш красотата в цвета на
розата, замислял ли си се над факта дали красотата е там в цвета на
розата или красотата е от теб? Защото има моменти, в които ти преминаваш
покрай същия храст от рози, но нищо не се случва, нищо особено, нищо
изключително, просто една обикновена роза. Обаче, в друг момент, в друго
настроение, в друго състояние на духа, изведнъж тя придобива красота,
аромат, става ново измерение; вратите се разтварят, вълшебството се
разкрива. Това, което се случва, всъщност е, че розата е само едно
огледало. Това, което влагаш в него, това виждаш.
Заставаш пред
огледалото, поглеждаш в огледалото, огледалото просто оглежда теб, това
си ти. Ако си грозен, огледалото съобщава за грозна фигура, ако си
красив, огледалото съобщава за красота.
Има моменти, в които ти
си грозен, тогава всички рози стават грозни, има моменти, в които ти си
тъжен, тогава всички луни стават тъжни, има моменти, в които ти си в
ада, тогава земята става ад. Ти създаваш реалността около теб, ти
проектираш реалността около теб. Ти съдържаш в себе си твореца, този,
чрез чието опознаване, познаваш всичко.
Ето защо в естетиката
от векове мислителите се опитват да определят какво е красота, но не са
успели да я дефинират. Те не могат, защото тя не съществува извън, тя е
изливане от вътре. Цветът на розата не е красив, ти създаваш красота
около него. Той е като щипката - закачват с нея красотата и става
красиво. Затова, когато поетът преминава, цветът на розата е много
красив, а ти не го възприемаш!
След това преминава учен -
абсолютно очевиден е фактът, че розата цъфти, че розата съществува.
После преминава бизнесмен - той поглежда, розата и мисли колко може да
спечели от нея, ако я продаде. Тогава идва дете - откъсва розата, играе с
нея няколко минути, забравя я и продължава пътя си...
Розата е нищо. Ти си този, който и придаваш значение.
Хората идват при мен всеки ден и ме питат по хиляда и един път: Какъв е смисълът на живота?
Той няма смисъл. Вие му придавате смисъл. Вие създавате значението.
Значението не е обикновен факт, така че не дирете значението, не търсете
смисъла. Ако почнете да търсите, неминуемо ще стигнете до истината, че
животът е безсмислен.
Ето как екзистенциалистите на Запад стигнаха
до откритието, че животът е безсмислен. И за съжаление спряха дотам. На
Изток ние стигнахме до това познание, но не спряхме там. Буда също
разбра, че животът е безсмислен, но не спря там. Това значи да спрем
насред пътя! Животът е безсмислен, но това не значи, че твоят живот
трябва да бъде безсмислен. Не, животът е безсмислен, ако не внесеш
смисъл в него. Няма смисъл в него, смисълът трябва да му бъде придаден.
Ти изливаш твоето битие в живота, той започва да вибрира от значение.
След това запява, заиграва и става божествен.
Хората ме питат:
Къде е Бог? - Можеш ли да ни го покажеш?
Не мога да ви покажа Бог, никой не може да ви го покаже, защото Бога
трябва да се открие вътре. Тогава можете да го откриете навсякъде.
Тогава ще го видите в една роза -розата ще стане огледало и вие ще
видите Бога, След това птичка запява в утрото, изведнъж музиката
придобива живост, която не е била преди - вие допринесохте за това и тя
стана божествена.
Щом като Бога се открие вътре в нар, всичко
става божествено. Ако вие не сте го открили вътре във вас и продължавате
да питате: Къде е Бог? И искате да знаете неговия адрес, никога няма да
го намерите. Всички адреси са фалшиви, защото той живее във вас, не се
нуждае от адрес.
Има една история много древна. Казва се, че
Бог създаде света, всичко беше красиво, след това той създаде човека и
всичко стана ужасно. С човека влезе адът. А човекът почна да се оплаква и
стана почти невъзможно за Бога да спи или да прави нещо - така и с
много хора, а те отиваха и тропаха на вратата му ден и нощ, и стана
кошмар. Той може да е помислял много пъти да унищожи човека, за да се
възвърне мирът на света.
Но тогава мъдър съветник казал:
Няма нужда да унищожаваш човека, ти само си смени обителта. Недей да живееш тук на земята.
(Той живееше тук, но заради вас трябваше да си смени обителта.)
Тогава Бог казал:
Къде да отида?
Един съветник казал:
Добре е да отидеш на Еверест.
Бог казал:
Ти не знаеш. Рано или късно ще дойде там човек на име Хилари, ще стигне до там и всичко ще започне отново.
Тогава някой казал:
Иди на Луната.
Бог казал:
Ти не знаеш. Това няма да помогне. Рано или късно човек ще стигне
навсякъде. Предложете ми място, където даже няма да предположи, че съм.
Тогава един стар съветник се приближил до него и му пошушнал нещо на ухото, той кимнал с глава и казал:
Ти си прав.
Старецът му предложил:
Тогава скрий се вътре в човека. Той никога няма да предположи това. Той ще дири и търси навсякъде, освен в своя вътрешен мир.
Историята е красива. Почти действителна. Не история, а истина.
Без да гледа през своя прозорец, човек може да види небесното Дао.
Изглежда парадоксално, но не е. То е просто факт. Колкото повече човек
се стреми към знания, толкова по-малко знае. Идете при пандитите, те
знаят толкова много, но погледнете в очите им - няма даже искрица -
наблюдавайте ги - нямат и следа от познание; бъдете с тях - няма нищо,
те са кухи, пълен фалш, нищо вътре в тях, само шарена кухина, украсена
кухина, украсена с много писания, думите на тези, които са знаели, но
всичко заимствано, всичко мъртво, а заобиколени от тези мъртви думи, те
са станали почти мъртви. Идете при човек със знания и ще ви замирише на
прах. Той може да изглежда много стар и древен, почти в гроба, но няма
да намерите свежестта, която е част от живота. Няма да видите живителна
река в него да тече, да се движи вечно към непознатото. Знанията са
ограничени, колкото и да са широки, все пак ограничени. Ето защо Сократ
казва:
Когато бях млад, мислех, че зная всичко. Когато малко съзрях,
започнах да се съмнявам, а след това започнах да разбирам, че аз не
знам толкова много. Когато наистина остарях, аз разбрах, че изобщо не
знам.
Станало така, че оракулът на Делфи заявил:
- Сократ е най-мъдрият човек на земята днес. Хората като чули това, дошли при Сократ и казали:
- Това е парадокс! Ние сме озадачени! Тогава кой е прав? Ако оракулът е
прав, значи ти грешиш, ако ти си прав, значи оракулът, не може и
двамата да грешите. Ние вярваме в теб, ние те познаваме, ние
почувствахме, че ти трябва да си прав, каквото и да кажеш, не може да е
лъжа. Но оракулът - свещеният оракул - никога не казва лъжи. Всичко
предсказано от делфийския оракул се оказа вярно, така че ние сме в
безизходица, помогни ни.Ти казваш, че не знаеш нищо, всъщност ти казваш,
че знаеш едно нещо - че не знаеш нищо, а след това идва оракулът и
казва, че Сократ е най-мъдрият човек на земята.
Сократ казал:
- Трябва да има някакво недоразумение, защото аз зная за себе си
повече, отколкото някой може да знае за мен и аз ви казвам отново, че не
зная нищо - най-многото, което мога да си разреша, е, че зная, че не
зная нищо. Нищо повече. Вървете и питайте оракула отново, има някакво
недоразумение. Или вие не го тълкувате правилно, или нещо друго -
вървете пак!
Те отишли пак и питали оракула, а оракулът се изсмял и казал:
- Ето защо ние казваме, че той е най-мъдрият човек на земята, защото той знае само, че не знае нищо.
Няма парадокс. Това е показателното за мъдрия човек, че той е стигнал
да разбере, че знанията са безплодни, че знанието не знае нищо, знанието
е боклук, знанието е глупост, колкото и логично да иска да бъде -
всичко това са само претенции.
Колкото повече човек преследва знания, толкова по-малко знае.
Защо става така? Защото колкото повече се стремиш към знания, толкова
повече се отдалечаваш от себе си. Колкото повече се опитваш да намериш
истината, някъде извън теб, колкото по-далеч отиваш ти, колкото по далеч
от Цялото, в търсене на Цялото, толкова по-далеч от себе си в търсене
на автентичното битие, толкова по-далеч от съзнанието в своя стремеж.
Какво търсиш ти? Това което търсиш, е вече в теб. Религията е търсенето
на това, което е вече факт. Религията е търсенето на това, което е вече
реалност. Ако се отделяш все повече от себе си, ти ще знаеш все
по-малко, а ще мислиш, че знаеш все повече и повече. Писания ти ще
знаеш, думи ще знаеш, теории, и ще можеш да предеш, ще можеш да тъчеш
все повече от тези думи, ще можеш да правиш дворци във въздуха, но те не
могат да не са въздушни, абстрактни - те не съществуват, те са
направени от същата материя като мечтите. Мислите и мечтите са направени
от една и съща материя - те са вълнички по повърхността на океана; те
нямат нищо съществено в себе си. Ако искаш да научиш истината, върни се у
дома си.
Аз винаги казвам:
Търси и ще загубиш, недей да
търсиш и ще намериш, защото самото усилие да потърсиш означава, че ти си
приел със сигурност, че то не е вече в теб.
От самото начало
твоето дирене е обречено на неуспех. Един ден, дирейки, търсейки,
трупайки знания, ще те осени фактът, че ти си глупак, че е щяло да бъде
по-добре преди да тръгнеш по широкия свят да дириш, да беше погледнал
вътре в себе си.
И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една
вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на улицата -
стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко
смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и
помагат и се питали: "Какво се е загубило?"
- Какво търсиш? Тя казала:
- Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помогнете ми. Много сте мили.
Така те се заели да търсят.
Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голяма, а иглата съвсем
малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде
почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал:
- Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала:
- Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре.
Всички спрели да търсят и казали:
- Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи?
Рабия казала:
- Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно?
Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е
тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и
може да се търси.
Хората се разсмели и казали:
- Ама ти
наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и
единственият изход е да вземеш лампа от някого и да потърсиш иглата там.
Рабия казала:
- Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и
вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте
толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз
знам, че там е тъмно.
Притчата е многозначна. Търсите навън,
защото има причина - тъй като вътре всичко е тъмно. Затваряте очите си и
настъпва тъмна нощ, не можете да видите нищо, даже ако нещо се вижда,
то не е нищо друго освен част от външното, отразено във вътрешното езеро
с плаващи мисли, които вие сте събрали на пазара - лица, прииждащи и
отминаващи, но те принадлежат към външния свят. Просто: отражение на
външното и огромна тъмнина. Става ти страшно. Тогава на човек му се
струва, че е по-добре да търси навън, където има поне малко светлина.
Но не това е въпросът. Къде загубихте своята истина? Къде загубихте
своето битие? Къде загубихте своя Бог? Къде загубихте щастието си,
блаженството си? По-добре ще бъде преди да тръгнете по безкрайния
лабиринт на света отвън, по-добре е първо да погледнете вътре. Ако не
намерите там, добре, вървете и търсете навън. Но няма да намерите. Който
е търсил вътре, винаги е намирал, тъй като то си е там - нужен е един
поглед, един разговор, извикване на съзнанието. Просто един задълбочен
поглед.
ДАО – трите съкровища
Ошо
|
Нумерология
3.144.46.90 