 Ако разбираш живота, ти никога няма да обещаваш, защото едно обещание е
отлагане. Ти или го правиш сега, или казваш: "Не знам, ще видя утре."
В Махабхарата има хубав анекдот. Петте братя Пандави се криели в
гората. Един ден дошъл просяк. Удхищира седял пред колибата отвън и
просякът го помолил за нещо малко, само хляб и няколко чапати. Удхищира
размислил. И както винаги става, когато дойде просяк, гледаш да отложиш.
Казваш: - Ела утре - само, за да го отбиеш. Той може и да не дойде
утре. Ти не си толкова груб да му кажеш: - Няма да ти дам нищо. - Освен
това искаш да запазиш имиджа си на щедър човек. Така че казваш: - Ела
утре. Не ме безпокой сега. - Така сторил и Удхищира. Той казал: - Ела
утре.
Бхима, другият брат, който не бил много мъдър или
интелигентен, но понякога се случва не много интелигентните да блеснат,
та той започнал да се смее и изскочил от къщата, смеейки се и тръгнал
към града. Удхищира попитал:
- Къде отиваш? Той отговорил:
- Отивам да кажа на хората в града, че моят брат е завладял времето! Той обеща нещо на просяка, ако дойде утре.
Изведнъж Удхищира се усетил. Ами как можеш да кажеш: - Ела утре? - Утре
може да не си тук. Просякът може да не е утре тук. Удхищира изтичал,
хванал просяка, дал му каквото можал и повече не обещавал.
Обещанието е възможно, само ако утре е сигурно. Но кой може да знае какво ще е утре?
Има една стара китайска приказка. Един цар бил много сърдит на своя
министър-председател. Онзи извършил някои неща, за които царят го осъдил
на смърт. Традицията била, когато някой е осъден на смърт от царя,
царят да го посети предния ден и да го попита има ли желание, което да
бъде изпълнено. Последното желание на осъдения трябвало да се изпълни.
Това бил обикновен човек, който служил на царя много години като премиер
и царедворец. Но нещо сгрешил и с делата си разсърдил царя, за което на
другия ден трябвало да го екзекутират, да го обесят. Царят дошъл при
него 24 часа преди екзекуцията. Премиерът бил смелчага. Той участвал в
много войни като генерал.
Когато царят дошъл, премиерът започнал да плаче и ридае, целият облян в сълзи. Царят казал:
- Никога не съм си представял, че ти човек с такава храброст ще плачеш
и ридаеш, понеже ще бъдеш обесен утре. От смъртта ли се боиш?
Премиерът казал:
- Не това е проблемът. От смъртта не съм се страхувал никога, но има
нещо друго. Да го оставим настрани, сега няма време за него.
Царят бил любопитен и казал:
- Какво има? Кажи ми. Аз съм дошъл да изпълня последното ти желание.
Обещавам ти, кажи ми. Ти служи в моето царство дълго време и аз искам да
изпълня последното ти желание, каквото и да е то, само ми кажи.
Премиерът казал:
- Щом като настояваш, ще ти кажа, но това е дълга история. Когато бях
млад, учих при велик учител. Той беше просветлен и пазеше много тайни в
себе си. Аз научих една тайна. Тази тайна е, че има рядък вид кон, който
може да бъде научен да лети. Но аз не го открих, и виж сега иронията на
съдбата - коня, с който ти дойде, е точно този вид кон, а утре аз ще
умра. Заедно с мене ще умре цялата наука за това. Тайната ще умре,
изгубена за човечеството. Затова плача.
Царят казал:
- Кон да може да лети? Колко време ти е нужно да го научиш?
Царят бил заинтригуван. Ако този кон може да излети в небето, то ще
бъде нещо превъзходно, несравнимо, с което не може да се похвали никой
друг цар. Царят казал:
- Забрави за присъдата и ми кажи колко време ти е нужно.
Човекът казал:
- Това ще отнеме една година. Царят рекъл:
- Добре. Няма нищо лошо. Опитай за една година. Ако конят полети,
тогава не само че няма да те обесим, но ще те оженя за дъщеря си и ще
разделя с тебе царството си наполовина. Но ако конят не може да полети,
ти ще бъдеш екзекутиран. Така че няма нищо лошо в това. Излизай и вземай
коня.
Мъжът взел коня и си отишъл в къщи. Жена му и децата му
плачели, понеже това бил последният ден, на следващата сутрин съпругът и
бащата ще бъде мъртъв. Те не повярвали на очите си, че той се връща,
яхнал кон. Помислили, че сънуват. Изтрили сълзите си и попитали:
- Какво става? Как успя да си дойдеш?
Той им разказал цялата история. Жена му отново започнала да плаче и да нарежда:
- Ти си глупак, защото знам, че ти не знаеш такава тайна. Ти си
измислил лъжата. Щом като лъжеш, защо си казал една година? Трябваше да
кажеш 50 години, или поне 20 години. Едната година ще мине бързо и това
ще бъде кошмар. Цяла година ще треперим, защото ти пак ще трябва да
умреш.
Мъжът й рекъл:
- Не се страхувай, една година е много
време! Царят може да умре, аз мога да умра, или поне конят може да умре -
не се тревожи! Недей да се тревожиш, защото една година е достатъчно
дълга.
Лаодзъ казва:
Този, който лесно обещава, трудно изпълнява обещаното.
Този, който смята за леки много неща, ще срещне много трудности.
Ето защо дори мъдрецът смята нещата за трудни и по тази причина никога не среща трудности.
Лаодзъ ти казва да не обещаваш, защото губиш вярата си - времето
променя нещата. Не казвай нищо за бъдещето със сигурност, защото самото
бъдеще е несигурно. В най-добрия случай можеш да си сигурен за настоящия
момент, това е всичко. Човекът, който живее с настоящия момент, без да
обещава, да отлага, да обмисля, да планира за в бъдеще, който живее
толкова прост живот, толкова невинен живот - така че неговата вяра
пораства, доверието му пораства, благодарността му пораства - този човек
става проводник на най-върховното блаженство, което протича през него.
Той става път за святото, за Дао.
А този, който лесно дава обещания, който с лекота отлага нещата, който никога не мисли, че нещата са трудни...
Опитай се да разбереш това. Лаодзъ казва:
Всичко е просто, ако го приемеш правилно отначало.
Но недей мисли, че е просто, че е лесно, защото, ако си мислиш, че е
лесно, ще си склонен да го отложиш - за такова лесно нещо защо да се
тревожиш сега? То може да се направи и утре. Нещата са лесни, но ти
мисли, че са трудни и се заеми с тях веднага, иначе те ще станат трудни.
Ето защо дори мъдрецът смята нещата за трудни знаейки много добре, че
те са лесни. Но той ги счита за трудни, за да отклони вътрешната
склонност към отлагане.
Дребните неща, много обикновените неща
могат да се направят много лесно, но мъдрецът ги смята за трудни "... и
по тази причина никога не се сблъсква с трудности", защото ги решава
всичките. Нещата не се натрупват и никога не са прекалено много. Човекът
преминава от момент в момент, напълно разтоварен от миналото и
необременен за бъдещето. Движи се като огледалото празен.
Празното огледало е най-правилният израз за мъдреца. Ти заставаш пред
него и то те отразява. Когато се отдалечиш, отражението изчезва.
Огледалото е пак празно и отново е готово да отрази това, което застане
пред него. Огледалото никога не казва: Аз ще те отразя утре. Ако то може
да каже: Утре ще отразявам, ще се натрупа такава тълпа, че нищо няма да
се отрази. Такова е състоянието на твоя ум: ти отлагаш. Стига, спри да
отлагаш. Погледни проблемите. Със самото поглеждане те са почти решени. А
дребните неща, които се случват? Те също могат да се решат.
Всеки е в състояние да реши собствените си проблеми. Всеки трябва да е в
състояние. Щом си способен да създаваш проблеми, кой друг трябва да е
способен да ги решава? Ти ги създаваш, ти ги решаваш.
Тези сутри на Лаодзъ са много важни. Обърни им достатъчно внимание. Медитирай върху тях. Нека битието ти да се потопи в тях.
ДАО – трите съкровища |
Нумерология
18.221.12.61 