Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:05
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Тук и сега » Ошо. Смъртта е най-великото от всички поражения.

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Смъртта е най-великото от всички поражения.

Лаодзъ бил на смъртно легло и някой го помолил да разкрие някои тайни за живота си.

Лаодзъ казал:
- Ето първата тайна - никой никога не ме е побеждавал в този живот.
Чувайки това, учениците му се развълнували. Те казали:
- Ти никога по-рано не си ни говорил за това! Ние също искаме да побеждаваме. Моля те, кажи ни тайната.
- Правите грешка - казал Лаодзъ. - Казах нещо друго. Казах, че никой не може да ме победи, а вие казвате, че вие искате да побеждавате. Това са напълно противоположни неща, нищо че изглеждат подобни по смисъл. В речниците, в света на езика, те имат един смисъл - човек, който не е бил побеждаван, е победител. Но аз казах просто, че никой не е могъл да ме победи, а вие питате да побеждавате. Махайте се оттук! Никога няма да разберете думите ми.

Учениците се примолили:
- Все пак, моля те, обясни ни. Покажи ни техниката. Как си успял никога да не бъдеш побеждаван?
- Никой не можеше да ме победи - казал Лаодзъ, - защото винаги оставах победен. Не можеш да победиш победен човек. Никога не съм бил побеждаван, защото никога не съм желал победата. Никой не можеше да ме въвлече в борба. Ако някой ми отправяше предизвикателство, той откриваше, че аз съм вече победен и не намираше удовлетворение да ме побеждава. Радостта е в това да победиш човек, който също търси победата. Какво удоволствие има в това да побеждаваш някого, който не желае да побеждава? На нас ни доставя удоволствие да разрушаваме егото на някой друг, защото това усилва нашето собствено его. Но ако човек вече е унищожил себе си, какво удоволствие има да унищожиш такъв човек? Нашето его не печели нищо. Колкото повече успяваме да разрушаваме чуждото его, толкова по-силно става нашето собствено. Сломеното ето на другите се превръща в сила за нашето ето. Но егото на човека, за когото говорим тук, е вече разбито.

Например, ако искаш да победиш някого и неочаквано, преди да го събориш на земята, той сам легне долу или преди да стъпиш върху него, той сам те покани да го направиш. Какво ще бъде твоето състояние тогава? Ще избягаш на часа! Какво друго можеш да направиш? Хората, които те наблюдават, ще се смеят и ще казват:

- Хайде, седни върху нето, настани се по-удобно. Защо бягаш?

Тогава, кой ще изглежда по-глупаво - този, който сяда върху падналия човек или човекът, който продължава да се смее и чийто смях остава да звучи като ехо през целия ти живот?

Затова когато някой отправи предизвикателство към такъв човек, той ляга на земята и казва:
- Хайде, седни върху мен. Нали за това си дошъл? Направи го. Не се притеснявай, не се безпокой. Не е нужно да се напрягаш - просто ела и седни върху мен.

Лаодзъ продължил:
- Но вие искате нещо друго. Искате да ви разкажа техниката на победата. Ако мислите за победа, ще загубите. Човекът, който лелее мисълта за победа, винаги се оказва губещ. Поражението започва от самата идея за победа.
Лаодзъ продължил:
- И никой никога не е могъл да ме оскърби.
- Моля те, разкажи ни и тази тайна, защото и ние не харесваме да ни оскърбяват - казал ученикът.
- Отново грешите. Никой не е могъл да ме оскърби, защото не съм искал почести. Вас винаги ви оскърбяват, защото сте жадни за признание. Мен никога никъде не са ме гонили, защото винаги сядах до входа където хората оставят обувките си. Никога не са ме видели да направя път, защото винаги стоях в края, откъдето никой не можеше да ме избута встрани. Бях много щастлив че съм в края, това ме спаси от всички тревоги. Никой никога не ме гонеше оттук и не ме избутваше встрани, никой никога не ми казваше: "Махни се!", защото винаги бях на последното място. По-нататък нямаше друго. Никой не искаше да бъде на това място. Аз бях господар на своето място, винаги бях негов повелител. Никой не можеше да ме изгони от там, където стоях.

Исус също е казал: "Блажени са тези, които стоят най-отзад". Какво означава това? Например, Исус казвал: "Ако те ударят по дясната буза, подай и лявата". Това означава - не го карай да се протяга към втората ти буза, направи го вместо него. Исус казвал: "Когато някой иска да ти нанесе поражение, приеми поражението с готовност. Ако иска да те застави да загубиш един бой, загуби два. Ако иска да ти изтръгне палтото, дай му ризата си." Той може би ще се смути да ти вземе ризата.

Исус казвал: "Ако някой те помоли да носиш товара един километър, в края на километъра го попитай дали не иска да го носиш още".

Какво означава това? Това означава, че приемайки тотално фактите от живота, които се отнасят до опасностите, неуспехите, пораженията и в края на краищата - до смъртта - ние тържествуваме над тях. Иначе тези факти постепенно ни водят точно до смъртта. В крайна сметка, смъртта е нашето пълно поражение. В най-лошото си поражение ти ще оживееш; макар и победен, ти ще продължиш да съществуваш. Но в смъртта ще си унищожен.

Смъртта е най-великото от всички поражения. Именно затова искаме да убием врага - няма друга причина. Смъртта е най-великото гранично поражение, след нея теб никога никой враг няма да те победи. Стремежът да убием врага си изхожда от желанието да му нанесем най-великото от всички поражения. След това той по никакъв начин няма да може да бъде победител, защото вече няма да съществува.

Смъртта е последното поражение и всички бягаме от него. Запомни, човек, който се опитва да бяга от собствената си смърт, ще продължи да убива другите. Колкото повече преуспява, убивайки другите, толкова по-жив се чувства. Затова причината за цялото насилие по света е съвсем различна от това, което предполагат повечето хора. Причината за насилието не е в различните идеи на хората. Основната причина за насилието е, че човек убива другите, за да забрави за собствената си смърт. Убивайки другите, той вярва, че никой не може да убие него, защото вече той притежава властта да убива. Хитлер, Чингис Хан и други подобни са избили милиони, за да убедят себе си: "Никой не може да ме убие, защото аз сам избих милиони".

Убивайки другите, ние се опитваме да се освободим от собствената смърт, искаме да потвърдим собствената независимост. Ние предполагаме, че ако сами сме способни да убиваме другите, кой може да убие нас?

Дълбоко вътре това е опит да се избегне смъртта. Дълбоко вътре насилникът е беглец от смъртта. А човек, който не иска да се спаси от смъртта, никога не става насилник. Само този, който заявява: "Аз приемам смъртта, защото смъртта е един от фактите на живота, защото е реалност", само той може да бъде неагресивен човек. Човек никога не може да отрече смъртта. Къде ще избягаш от нея? Къде ще отидеш?

Слънцето започва да залязва от мига, в който изгрее. Залезът е също толкова реален, колкото и изгревът - но изгревът е на изток, а залезът - на запад. Раждане от едната страна, смърт на другата. Това, което се повдига от едната страна, се спуска в другата. Изгревът и залезът стават заедно - залезът е скрит в изгрева. Смъртта е скрита в раждането. Ако човек осъзнае това, по никакъв начин няма да може да го отрече. Тогава ще приеме всичко. Тогава живее с тази истина. Знае истината, вижда я и я приема.

С това приемане става трансформацията. Когато казвам: "Тържество над смъртта", аз подразбирам, че щом човек приеме смъртта, той започва да се смее, защото разбира, че смърт няма. Само външната опаковка се създава и променя. Океанът винаги е съществувал, само вълната приема форма и се разпада. Красотата е навсякъде наоколо - цветята разцъфват и увяхват. Светлината сияе навсякъде - слънцето изгрява и залязва. И това, което е сияло с изгрева и залеза на слънцето, винаги е съществувало - и преди изгрева и след залеза. Но ние можем да го видим, едва когато видим смъртта, когато получим видение за смъртта, когато се срещнем лице в лице с нея - не по-рано.

Затова и въпросът беше: "Защо трябва да мислим за смъртта? Защо да не забравим за нея? Защо просто да не живеем?" Искам да отговора, че забравяйки смъртта, ние никога не сме живели, никой не е могъл да живее. Човек, който игнорира смъртта, игнорира и живота.

Това е същото, като да имам в ръката си монета и да кажа:
- Защо да се безпокой за обратната страна на монетата? Защо просто не я забравя?

Ако отхвърля обратната страна, тогава ще загубя и предната страна, защото двете са страни на една и съща монета. Не можеш да запазиш едната страна на монетата и да отхвърлиш другата. Просто не е възможно! С тази страна, която оставям за себе си, автоматично запазвам и обратната страна. Ако изхвърля едната страна, ще бъдат изхвърлени и двете; ако запазя едната, ще бъдат запазени и двете. В действителност, двете са аспекти на едно и също нещо. Раждането и смъртта са двата аспекта на един и същи живот. В деня, когато човек осъзнае това, изчезва не само смъртта, но и мисълта за безсмъртието. Тогава човек знае, че има раждане и има смърт. И двете съдържат блаженство.

Всяко утро ставаме и отиваме на работа. Някой идва и копае канавка... Различни хора вършат различна работа - през целия ден, с пот на лицето. Радостно е да станеш сутринта, но нима не е радостно и да си легнеш да спиш вечерта? Ако някой побъркан беше започнал да убеждава хората да не спят нощем, тогава те нямаше и да стават сутрин, защото човек, който не е спал през нощта, не може да стане сутринта - сякаш целият живот е спрял. Човекът щеше да се страхува да спи и сигурно щеше да каже: "Толкова радостно е да станеш сутрин, по-добре въобще да не заспиваш, защото това ще развали удоволствието от пробуждането". Но ние знаем, че това е смехотворно: сънят е другата страна на пробуждането. Човек, който спи нормално, ще се събуди нормално. Човек, който се събужда нормално, ще заспи нормално. Човек, който живее нормално, ще умре нормално. Човек, който умира нормално, ще направи правилни крачки в бъдещия живот. Човек, който не умира нормално, няма да живее правилно. Човек, който не живее правилно, няма да умре правилно. Всичко ще бъде объркано, всичко ще стане уродливо и изкривено. Страхът от смъртта е виновен за създаването на уродства и изкривявания. Ако някой се страхуваше от съня, това би усложнило безкрайно живота му. Един човек доведе при мен майка си, възрастна дама. Той каза, че майка му се бои да заспи. Аз го попитах:
- Какво се случи?
- Напоследък тя боледуваше - отвърна той, - и чувстваше, че може да умре в съня си, затова се бои да заспи. Страхува се, че ако заспи, повече няма да се събуди, затова се старае през цялата нощ да не заспи. Много сме затруднени. Тя не оздравява от болестта си, защото през цялата нощ остава на крака, страхувайки се. Моля ви, направете нещо, за да я спасите от този страх, иначе ще се окажа в голяма беда.

В известен смисъл сънят е ежедневна смърт. През целия ден сме живи, през нощта сме мъртви. Той е като частична смърт - по малко смърт всеки ден. Нощем се гмурваме в самите себе си и сутрин излизаме на повърхността освежени. На възраст седемдесет или осемдесет години тялото става напълно изтощено. Тогава побеждава смъртта. И в това тяло настъпва пълна промяна. Но ние много се страхуваме от смъртта, макар че тя не е нищо друго, освен дълбок сън.

Знаеш ли, че нощем тялото претърпява промени и сутрин се събужда съвсем друго? Промяната е толкова минимална, че не я забелязваш. Промяната не е тотална, това е частична трансформация. Когато вечер легнеш да спиш, уморен, тялото е в едно състояние, а когато се събудиш сутрин - в друго. Сутрин тялото се чувства свежо и обновено, то е пълно с енергия, готово да срещне още един активен ден. Сега отново можеш да пееш песни - нещо, което не си могъл снощи вечерта.

Тогава си бил уморен, разбит, изтощен. Но ти никога не си се замислял откъде е този страх от смъртта. Пробуждайки се сутрин, ти се чувстваш щастлив, защото част от тялото ти се променя в съня - но смъртта, от друга страна, ти носи пълна промяна. Цялото тяло става безполезно и възниква необходимостта от ново тяло. Но ние се страхуваме от смъртта и това напълно изкривява живота ни. Всеки миг е изпълнен със страх от смъртта. Поради този страх сме създали живота, обществото, семейството, което живее по минимума, но максимално се бои от смъртта. А този, който се бои от смъртта, никога не може да живее - двете неща не могат да съществуват разделено. Човек, готов да срещне смъртта в абсолютна спонтанност, само той може да живее.

Животът и смъртта са аспекти на едно и също явление. Затова казвам - виж смъртта. Не те моля да мислиш за смъртта, защото такива размишления те отвеждат встрани. Какво ще правиш, мислейки за смъртта?
Болният и нещастен човек може да намери утешителни думи за това, че всичко ще свърши със смъртта. Тази мисъл е утешителна за него не защото е прав. Запомни, никога не вярвай, че това, което ти изглежда приятно, е истина, защото между приятното и истинското няма зависимост, истинското не зависи от това, което ти смяташ за удобно. Нещастният, разтревожен, болен човек чувства, че трябва да срещне пълната смърт и тогава няма да остане нищо - защото ако някаква част оживее, очевидно ще оживее и той... той, нещастната, болна индивидуалност.

Друг въпрос:
Някои хора извършват самоубийство. Какво можеш да ни кажеш за тях? Те не се ли боят смъртта?


И те се страхуват от смъртта. Но още повече се страхуват от живота. Животът им изглежда по-болезнен от смъртта, затова искат да приключат с него.. Да си разчистят сметките с живота не означава, че намират в това някаква радост, но тъй като животът им изглежда по-лош от смъртта, те предпочитат смъртта. Човек, който е нещастен и изпитва болка, с готовност ще повярва, че смъртта отнема всичко - включително душата - че смъртта не ще пощади никого. Очевидно, той не иска да запази никаква част от себе си, защото ако запази нещо, това ще бъде не нещо друго, а болка и страдание.

Човек, който се страхува от смъртта и иска да спаси себе си, с готовност приема вярата в безсмъртието на душата. Всичко е за удобство. Това не е истинско разбиране, а израз на нашата загриженост за собствените ни удобства. Такова приемане изглежда удобно, това е всичко. Затова ние многократно сменяме вярата си. Често бивш атеист в младостта си в старостта става теист. Истината е, че вярата се променя с главоболието.

Когато не ни боли глава, ние следваме една система от вярвания; когато ни боли главата, друга система заменя тези вярвания. Трудно е да се каже, доколко писанията влияят върху твоите вярвания, и доколко - черният ти дроб! Не може да се каже с увереност, не е ли по-силно влиянието на червата и черния дроб! Това, което става вътре в тялото, оказва голям ефект. Когато стомахът е разстроен, човек иска да стане атеист, а когато е добре, иска да вярва в Бога! Как човек може да вярва в Бога, ако го боли глава? Ако съществува Бог и съществува главоболието, как да ги свържем?

Можем да направим експеримент. Вземете петдесет души с хронични заболявания и още петдесет с добро здраве. Нека първите петдесет страдат, а вторите са щастливи. Ще видите, че в първата група ще нарасне атеизмът, а във втората - теизмът. Работата не е в това, че вярата в Бога поражда щастие. Нещастният ум задължително става атеистичен. Затова запомнете: ако видите, че в света нараства атеизмът, може с увереност да се каже, че нараства и страданието. Ако е забележимо, че повече хора вярват в Бога, бъдете уверени, че все повече хора са щастливи.

Оттук следва, че през следващите петдесет години е голяма вероятността Русия да стане теистична, а Индия - атеистична. Вярванията не означават нищо. В Русия четат Маркс, в Индия - Махавира, но това няма значение. Трудовете на Махавира или на Маркс не могат да променят света. Ако хората в Русия продължават да стават по-щастливи, през следващите петдесет години теизмът в Русия ще се съживи и в руските храмове отново ще зазвучат камбани. Ще се разгорят свещниците и ще се чуват молитвите. Само щастливият звъни с камбаната в храма, пали свещи и произнася молитви. Хората ще започнат да благодарят на Бога. Само щастливият ум иска да благодари някому, защото не може да открие причина за съществуването на вътрешното щастие, затова благодари на неведомото.

Нещастният ум иска да изрази своя гняв. Когато човек не намира никаква причина за нещастие, на кого да се гневи? Очевидно той ще се изпълни с горест към неизвестното. Ще каже: "За цялата бъркотия е виновен Бог. Той или не съществува, или се е побъркал". Искам да кажа, че нашите вярвания, нашият теизъм или атеизъм са продукти на това колко удобно се чувстваме.

Човек, който иска да избяга от смъртта, неизбежно се вкопчва в някаква вяра. По същия начин, този, който иска да умре, също се вкопчва в някаква вяра. Но нито един от нас не иска, не се стреми да познае смъртта. Между удобството и истината има огромна разлика. Никога не мисли твърде много за удобството. Мислите винаги са насочени към удобството. Виждането е винаги виждане на истината; мислите винаги са мисли за удобството.


Един човек е комунист. Той вдига много шум - нужна е революция, бедните повече не бива да живеят така, собствеността трябва да бъде разделена и т.н. Но ако му дадете кола и голям дом и ако се ожени за красиво момиче, след петнадесет дни ще видите напълно различен човек. Ще го чуете да казва: "Комунизъм и други подобни - това са глупости!" Какво е станало с този човек? Удобствата е определило неговото мислене.

Вчера беше удобно да се мисли, че собствеността трябва да бъде разделена; сега е неудобно да се мисли така. Сега разделението на собствеността ще означава, че той трябва да се раздели с колата, дома, удобствата.

Човек, който няма красива жена, също може много лесно да говори, че жените трябва да бъдат социализирани. Защо някои мъже имат монопол над красивите жени? Жените трябва да принадлежат на всички. Има хора, които мислят така. На земята има хора, които пропагандират: "Днес собствеността, утре жените". И в това няма нищо лошо, защото винаги са се отнасяли с жените като със собственост.

Ако някой казва: "Това, че един човек живее в голям дом, а друг - в бордей, е неправилно", тогава какво лошо има в това да каже: "Защо един да има красива жена, а другите - не? Всичко трябва да се раздели по-равно". Това са признаци на опасност. Рано или късно подобни въпроси задължително ще възникнат. В деня, в който бъде разпределена собствеността, ще възникне и въпросът за разделянето на жените. Но този, който има красива жена, задължително ще протестира. Ще каже: "Как е възможно това? Що за глупост! Всичко това е неправилно!"

По такъв начин удобството придава форма на нашето мислене, нашите мисли се формират от удобството. Всички наши мисли са насочени към това да поощряват и лелеят удобството или да отстраняват удобството. Виждането е нещо друго. Виждането няма нищо общо с удобството. Запомни, виждането е тапачаря — дълбока лична преданост на истината. Тапачаря означава "този, който не се грижи за удобството". Този, той иска да познае всичко такова, каквото е, каквото и да е.

Затова фактът на смъртта трябва да се види, не да се мисли за него. Ти ще мислиш както ти е удобно, удобството определя мисленето ти. Въпросът не е в удобството. Трябва да узнаем какво е смъртта и да я видим каквато е. Твоето удобство и неудобство не играят роля. Каквото и да е смъртта, трябва да бъде познато. Щом го познаеш, в живота ти ще настъпи трансформация - защото смърт няма. В този миг, когато познаеш смъртта, ще осъзнаеш, че нея всъщност я няма. Ти вярваш в нейното съществуване само докато не я познаваш. Опитът на невежеството е смърт. Опитът на осъзнатостта е безсмъртие.

Има още няколко въпроса, които можем да обсъдим по време на вечерната среща. Сега ще седнем за сутрешната медитация. Медитацията означава смърт. Медитацията означава движение в Това, Което Е, където сме. Човек се придвижва в медитацията, само когато е готов да умре, иначе не става.

Седнете на известно разстояние един от друг. Седнете така, че около вас да има известно пространство. Тези, които искат да легнат, нека легнат веднага. Ако някой иска да легне по време на медитацията, нека го направи. И седнете на известно разстояние един от друг, за да не падне или легне някой върху другиго.

Затворете очи... оставете очите отпуснати зад клепачите... оставете очите отпуснати и затворете клепачите. Отпуснете тялото... отпуснете тялото... отпуснете тялото...

Оставете тялото напълно отпуснато, сякаш в него няма живот. Един ден животът ще ви остави. Почувствайте това, като го отхвърлите сега. Един ден той ще ви остави напълно. Дори да поискате да го задържите, няма да остане. Претеглете всичко навътре... помолете живота да се насочи навътре и тялото да остане отпуснато.

Продължавайте напълно да отпускате тялото. Сега ще ви дам няколко предложения, а вие ги почувствайте заедно с мен. Тялото се отпуска... почувствайте това, тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. Продължавайте да го отпускате, почувствайте, че тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. Тялото продължава да се отпуска... продължава да умира... продължава да умира. Ние продължаваме да потъваме навътре, там, където се намира животът. Отпусни се... отпусни се... отпусни вълната, бъди едно с океана. Отпусни напълно тялото, нека пада, ако иска, не се безпокой за него. Не му пречи... не го контролирай... отпусни се...

Тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото продължава да се отпуска... тялото се отпуска... тялото се отпуска. Отпусни се... сякаш то е мъртво, сякаш тялото е станало абсолютно безжизнено. Ние потъваме навътре... съзнанието потъва навътре... тялото е останало като черупка... ако иска да падне, нека пада. Тялото се отпуска... тялото се отпуска... тялото напълно се отпуска.

Дишането се успокоява... дишането се успокоява. Оставете дишането отпуснато. Дишането продължава да се успокоява... дишането се успокоява. Отдръпни се от дишането, изтегли енергията си дори от дишането. Дишането продължава да се успокоява... дишането се успокоява... дишането се успокоява... дишането се успокоява... Оставете го отпуснато... оставете го отпуснато... дишането продължава да се успокоява... дишането се успокоява... дишането е спокойно.
Оставете мислите... отдръпнете се от тях... отдръпнете се още повече от тях. Мислите се отпускат... мислите се отпускат. Продължавайте на усещате... мислите се отпускат... мислите се отпускат... мислите продължават да се отпускат. Мислите също отпадат... ти се движиш още по-назад, ти се движиш още по-назад. Мислите продължават да се успокояват... мислите продължават да се упокояват... мислите продължават да се успокояват... мислите са спокойни.

Сега останете десет минути пробудени вътре, останете съзнателни вътре. Наблюдавайте пробуждането вътре. Отвън е настъпила смъртта. Тялото лежи почти мъртво, настрани... ние сме отстъпили навътре... съзнанието е останало горещо като пламък. Ти само знаеш... само виждаш. Остани просто наблюдател, остани във видението. Десет минути продължавай да гледаш навътре, нищо повече, просто продължавай да гледаш. Навътре... дълбоко навътре... продължавай да гледаш навътре... по малко потъваш в дълбината... като човек, падащ в дълбок кладенец... той продължава да пада... продължава да пада. Наблюдавай... десет минути просто продължавай да наблюдаваш.

(Възцарява се дълбоко мълчание, след няколко минути Ошо отново започва да дава предложения)

Отхвърли напълно контрола... и иди дълбоко навътре... дълбоко навътре. Продължавай да потъваш, бодър... постепенно... постепенно всичко се превръща в пустота. Само пламъкът на знанието продължава да гори в пустотата: "Аз познавам...", познавам... виждам... виждам. Отхвърли напълно всякакъв контрол... потъни в дълбините и продължавай да гледаш... умът продължава да се успокоява.

Умът става пуст... умът става пуст... напълно се отпусни... изчезни... просто умри. Напълно изчезни отвън... напълно се отпусни отвън... сякаш вълната е изчезнала и е станала океан. Напълно се отпусни... не се хващай за нищо. Умът става пуст... умът става пуст... умът става пуст.
Умът става напълно пуст... умът става напълно пуст... умът става напълно пуст. Остана да гори само пламъкът... пламъкът на познанието... виждането. Всичко е в покой - сякаш се е случила смъртта... тялото лежи на разстояние... собственото ти тяло лежи встрани... дишането ти изглежда далече. Вътре... дълбоко вътре... потъни... напълно се отпусни... на задържай нищо... отпусни се... отпусни се... напълно се отпусни.

Отпусни се напълно. Ако тялото иска да падне, нека пада... напълно се отпусни... стани пустота... напълно стани пустота. Умът е станал пустота... умът е станал пустота... само пламъкът на съзнанието е останал вътре... всичко останало е станало пусто... всичко е изчезнало.

Отпусни се... отпусни се напълно... събери смелост да умреш... умри напълно отвън. Тялото става безжизнено... ние напълно сме потънали вътре... ние напълно сме потънали вътре... само пламъкът в сърцето е останал да гори. Ние виждаме... ние знаем... Всичко е изчезнало... ние сме останали само като наблюдатели.
Умът е станал съвършено пуст.

Гледай внимателно в тази пустота... гледай, гледай в тази пустота. Огромен спектър на блаженство се разтваря в тази пустота... великата светлина на блаженството изпълва тази пустота. Може да се появи водопад и само блаженството да тече навсякъде наоколо, обкръжава те от всякъде, всяка твоя фибра, всяка твоя частица. Гледай внимателно в тази пустота... Точно както разцъфва цвете, когато изгрява слънцето, така и пролетта на блаженството се взривява, когато гледаш в пустотата вътре. Само блаженство цари навсякъде, навсякъде наоколо. Гледай... гледай навътре... нека тази пролет се взриви... гледай навътре... сякаш фонтан от блаженство се разтваря и блаженството залива всичко.

Сега направи няколко вдишвания. Дишането е много бавно. Бавно направи дълбоко вдишване... продължавай да наблюдаваш дишането. Умът става още по-спокоен. Бавно направи няколко вдишваният... бавно направи няколко вдишвания... бавно направи няколко вдишвания. Умът става още по-спокоен... умът става още по-спокоен. След това бавно отвори очи... бавно отвори очи... върни се от медитацията.
Тези, които са легнали или паднали, бавно поемете дъх дълбоко... След това отворете очи... Повдигнете се много бавно и меко.

Ошо - Тук и сега
Папка: Ошо - Тук и сега | Посещения: 905 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8