Лаодзъ е парадокс. Цялото му учение е парадоксално и ако не разбереш природата на парадокса, няма да си в състояние да разбереш Лаодзъ.

Каква е природата на парадокса? Първото нещо е, че тя не е логична, тя е алогична. На повърхността виждаш, че две противоположности са заставени да се срещнат, две противоположности са съпоставени. Логиката е последователност, а нелогичността е парадокс. Има само два начина да съществуваш: като логически ум или можеш да съществуваш като парадоксален живот. Ако можеш да разбереш парадокса, умът изчезва, защото той не може да се справи с него. Парадоксът е отрова за ума, той го убива с абсолютна сигурност.

Ето защо Лаодзъ използва парадокса, с който да убие ума напълно. Когато умът вече не е тук, ти си постигнал цялото; когато умът вече не е тук, просветлението се е осъществило. Така че за Лаодзъ разбирането на парадокса е целият процес на медитация. Това е неговият начин, неговото средство за медитация.

Логиката е привлекателна за ума, защото тя е създадена, тя е изработена от него. Посредством логиката умът може да остане и да се вкопчи, надлежно и сигурно. Всяка стъпка в логическото мислене все повече и повече укрепва ума. Така че хората, които си мислят, че могат да докажат Бог по логически път, са просто глупави. Бог не може да бъде доказан посредством логиката, Той може само да бъде опроверган чрез нея. Можеш да опиташ. На повърхността логиката ти може и да притежава известна привлекателност, но ако навлезеш по-дълбоко в нея, със сигурност ще откриеш пукнатини. Логиката може само да отхвърли Бог, защото Бог е цялостен и парадоксален. Как можеш да докажеш един парадокс посредством логиката? Трябва да погледнеш цялото директно, оставяйки ума си настрани. Ако можеш да изоставиш ума, ти си изоставил всичко онова, което е безполезно. Ако можеш да наблюдаваш живота без намесата на ума, внезапно той се превръща в благословия: нищо никога не е липсвало и нищо никога не е било скрито, всичко е било една явна тайна - само ти си бил скрит зад своята логика и очите ти са били замъглени от нея.

В гръцката митология има една много красива история. В нея става дума за един човек, чието име било Прокруст. Той трябва да е бил най-големият специалист по логика, който някога се е раждал. Гръцкият ум е логичен и тази история показва целия смисъл на гръцкия ум.

Прокруст бил много щедър, но логичен човек, много богат, но логичен. Как може човек, който е логичен, да бъде много щедър? Щедростта му също ще бъде отровена от неговата логика. Той бил богат, много гости го посещавали, но нито един от тях никога не се завърнал от палата му. Какво се случвало с гостите?

Прокруст имал легло, изработено от злато, цялото обсипано с безценни камъни. На света нямало легло по-ценно от него. И това било леглото, което се използвало за гостите. Когато гостът легнел на леглото, Прокруст идвал и поглеждал. Ако гостът се окажел малко по-къс, отколкото било леглото, той карал четирима яки мъже да го разпънат и от двете страни, така че ръстът му да отговаря на размера на леглото, а не да бъде по-малък. Разбира се, гостът умирал... Ако той бил по-дълъг от леглото - това също понякога се случвало, - тогава Прокруст му отсичал главата или краката. Защото леглото било толкова ценно, че гостът трябвало да отговаря на него, а не то да отговаря на госта.

Това е целият смисъл на логиката: животът трябва да се нагоди към нея, а не тя към него. Логиката съществува сама за себе си, животът трябва да се нагоди към нея; логиката не съществува за живота, животът съществува за логиката.

Нито един гост никога не е напуснал къщата жив. Нито един гост не може никога да излезе от къщата на логиката жив - това е смисълът на тази история.

Умът е създал един логически модел и ти искаш животът да се нагоди към него. Ако чувстваш, че животът е малко по-къс, ти го разтягаш; ако чувстваш, че е малко по-дълъг, ти го режеш, но той трябва да подхожда на логическия модел, който умът ти е изобретил. Ако навлезеш в живота, никъде няма да откриеш да расте логика, тя е просто един кошмар в човешкия ум. Дърветата живеят много нелогично, птиците живеят много нелогично, реките текат много нелогично -всички те следват Лаодзъ. В действителност цялото съществование съществува без всякаква логика. То може да е поезия, но не е силогизъм - затова е толкова красиво. Логическия силогизъм е мъртво явление.

Ако навлезеш в живота, там можеш да видиш всички поеми, написани някога от поетите - в него можеш да откриеш Калидас и Брувудхи, Шекспир и Милтън, Шели и Байрон. Ако навлезеш в живота, там можеш да откриеш всички поеми, които някъде някога са оживели, израснали, разцъфнали. Но никъде не можеш да намериш логически трактат, никъде не можеш да намериш Аристотел.

Животът е парадоксален. Човек трябва да остави логическия ум малко настрана и да го погледне. Там ще видиш противоположностите да се срещат без никаква трудност. Животът и смъртта се срещат - в живота те не са две, те са едно, само логиката ги кара да изглеждат като две, и не само като две, а като противоположности. Следователно логиката е сътворила в теб страх, страх от смъртта. Ако се страхуваш от смъртта, тогава как можеш да живееш? Смъртта е част от живота, така че ако се боиш от смъртта, ти също ще се боиш и от живота. Тогава цялото ти съществование се превръща в болест, в неразположение, гадене, в дълбоко безпокойство и нищо друго.

Ако обичаш, в обичта ти има и омраза. Ако искаш да отделиш омразата от любовта, можеш да го направиш, но и двете ще умрат - това е смисълът на историята, в която нито един гост не излиза жив от палата на Прокруст. Ако искаш живот - жив, лъчезарен, сияещ, - не го дели, не го разрязвай, не влизай в ролята на негов хирург. Животът е романс; човек трябва да бъде толкова поетично парадоксален, колкото му е възможно. А логиката е безсмислена, безсмислена, защото умът не може да създаде никакъв смисъл. Умът не е изобретателен, съзидателен. Трябва да разбереш това. Умът може най-много да открие нещо, но не може нищо да сътвори.

Умът не е творецът: той може да ти помогне да откриеш нещо, което е вече тук, но не може да създаде нещо, което никога не е съществувало. Умът е създал логиката, а тя е най-фалшивото нещо в съществованието. Никога и никъде не можеш да се натъкнеш на нея освен в книгите. Но логиката се е превърнала в доминиращ фактор. А тя няма смисъл, защото всеки аргумент може да бъде използван срещу самия себе си.

Зная анекдот за един еврейски учен. По времето на Адолф Хитлер еврейски учен написал трактат, дисертация, тезис, за да получи докторска степен по литература. Той работил усилено в продължение на пет, шест, седем години, след което се явил на изпит.

Изпитващият го попитал: Можеш ли да докажеш, че ти, бидейки евреин, можеш безпристрастно да напишеш трактат върху еврейската традиция? Как би могъл, след като си евреин, да напишеш такъв трактат с непредубедено око на зрител, наблюдател? Ученият отговорил: Да, мога да го докажа, ако ти успееш да докажеш, че ти, не бидейки евреин, можеш безпристрастно да оцениш трактат, разглеждащ еврейската традиция.

Един и същ аргумент може много лесно да се преобърне в своята противоположност, нужна е малко логическа съобразителност, но логиката е една и съща. Тя може много лесно да бъде обърната срещу самата себе си. Сега какво да се прави?

Всички логически аргументи са се обръщали в своите противоположности. Каквото и да се опитваш да докажеш в полза на Бог, може да бъде обърнато против Него. Ти казваш, че съществованието не може да съществува без творец. Атеистът казва: Добре, тогава кой създаде твоя Бог? Защото, ако съществованието не може да съществува без творец, тогава как може да има Бог без творец? Сега целият смисъл се губи. Ако кажеш, че Бог е сътворен от друг Бог, а този друг Бог от друг, тогава всичко се превръща в едно безкрайно връщане назад. Това е безсмислено. Накрая ще стигнеш до точка, в която трябва да признаеш: Да, този бог Я не е бил създаден от никого. Тогава ти се признаваш за победен. Ако бог Я може да съществува, без да е бил създаван, тогава защо това съществование да не може, какво не му е наред?

Всички аргументи могат да бъдат обърнати срещу самите себе си. Аргументите са просто една игра. Логиката е красива игра - ако искаш да я играеш, играй я, но не си мисли, че това е животът. Всички правила на логиката са просто като правилата при игра на карти: ако искаш да играеш на карти, трябва да спазваш правилата, но ти добре знаеш, че те са създадени от човека. Никъде в живота не можеш да ги откриеш. Никой не е предопределил тези правила да бъдат такива, те са създадени от ума и ако искаш да играеш играта, трябва да приемеш правилата. Ако не ги приемеш, ще бъдеш вън от нея, защото няма да можеш да я играеш.

Логиката е играта на учените. Те продължават да спорят от векове за нищо, защото логиката все още не е достигнала до нито едно заключение. В продължение на векове учените са обсъждали, спорели, а хората чакат: някой ден те ще покажат своите открития, някой ден могат да открият истината.

Учените дори за секунда не са прозрели истината, дори за секунда не са я зърнали. И никога не ще я прозрат, затова недей да чакаш повече, защото логиката няма нищо общо с живота.

Животът е нелогичен и ако станеш твърде логичен, ти се затваряш за него. Тогава се движиш в посоката на ума, а не в посоката на съществованието. Лаодзъ не е логичен, той е един много, много обикновен човек, който изобщо не е учен. Той не е брамин, нито пандит. Той не знае нищо за споровете: Лаодзъ просто наблюдава живота, той е един голям наблюдател на живота, негов свидетел, зрител. Лаодзъ обикаля наоколо, живее с дърветата, с реките, с облаците, наблюдава живота и просто се опитва да разбере какво представлява той, без да му налага някакъв свой модел. Той няма система, която да налага, няма нищо, което да налага на живота, той просто го допуска. Отваря очите си, своите чисти, девствени, незамърсени от логиката очи, и просто наблюдава каква е ситуацията. И така Лаодзъ достига до откритието, че животът е парадокс.

Ако не разбереш парадокса, ти ще продължаваш да пропускаш живота. Смисълът на наблюдението на Лаодзъ, на това, до което той достига, е, че ако ти си твърде амбициозен, ще се провалиш, защото амбицията винаги се проваля и се проваля тотално. Колкото по-амбициозен е човек, толкова по-голям ще бъде провалът му. Ако искаш да успееш, в крайна сметка ще се окажеш безсилен, нищо друго.

Това изглежда нелогично, защото ако човек иска да успее, той би трябвало да успее. Това е логиката. Ако човек желае да успее, но се провали, ние предполагаме, че той не е правил нещата както трябва и това вероятно е причина за провала му. Но Лаодзъ казва, че идеята за успех сама по себе си е причина за неуспеха. Ако десет души правят усилие да успеят в живота, логически ние можем да разберем, че някои от тях ще претърпят провал, защото те не ще съумеят да се справят, да се преборят. Може би интелигентността им няма да бъде на висотата на желанието, може би енергията им няма да е достатъчна и при наличие на конкуренция ще успеят именно тези, които притежават повече интелигентност, повече енергия и хъс. Така, че ние казваме, че само някои ще успеят - тези, които изпълняват всички условия, а другите ще се провалят, защото са неспособни да изпълнят условията. Това е логично. Но Лаодзъ казва, че всички те ще се провалят, защото самата идея за успеха е семето на провала.

Това е нелогично. Ти ще кажеш: "Тогава каква логика има в това?" Това е парадоксално. Лаодзъ отговаря: "Ако имаш твърде много, ще бъдеш беден, ако се съпротивяваш, ще бъдеш пречупен, ако не се предадеш, няма да оцелееш."

Щеше да бъде хубаво, ако Дарвин беше срещнал Лаодзъ. Дарвин казва: "Оцеляване на най-приспособимите." Това е логика - чиста, проста логика, математика - всички могат да я разберат, можеш да я направиш понятна дори и за един първокласник. Просто е: животът е борба и най-приспособимите оцеляват. Чарлз Дарвин е изпуснал, защото ако беше срещнал Лаодзъ някъде, Лаодзъ щеше високо да се изсмее. Той казва, че не най-приспособимите оцеляват, а най-смирените. В действителност оцеляват най-неприспособимите, а не най-приспособимите - те са обречени на провал.

Това е цялата основа на Лаодзъ: каквото и да казва логиката ти, то няма да се случи. Животът не се вслушва в логиката ти, той си върви необезпокояван по свой собствен начин. Ти трябва да се вслушваш в живота, той няма да се вслушва в твоята логика, той не се интересува от нея. Лаодзъ е един от най-проницателните хора, а той е проницателен, защото е твърде наивен - наблюдавал е живота с очите на дете. Не му е наложил някоя от собствените си представи, просто е наблюдавал ситуацията, каквато и да е била тя, и я е описвал.

Какво виждаш, когато навлезеш в живота? Връхлита страхотна буря, която поваля големите дървета. Според Дарвин те би трябвало да оцелеят, защото са най-приспособимите, най-силните, най-могъщите. Погледни едно старо дърво, което е високо 300 фута и е живяло три хиляди години. Самото присъствие на дървото внушава сила, внушава усещане за сила и мощ. Милиони корени са се разстлали под земята, вкоренили са се дълбоко и дървото се извисява здраво и могъщо. Разбира се, то се бори - не иска да отстъпи, да се предаде, - но бурята го поваля, то умира. То вече не е живо и всичката тази сила си е отишла. Бурята е била по-силната - бурята винаги е по-силна, защото тя идва от цялото, а дървото е нещо индивидуално.

Обаче съществуват малки растения и обикновената трева - когато бурята връхлети, тревата се огъва и тя не може да и навреди. Може най-много добре да я изчисти, това е всичко. Отмита е цялата мръсотия, напластила се върху тревата. Бурята хубаво я изкъпва и когато отмине, малките растения и треви отново повдигат глави и подхващат своя танц в простора. Тревата почти няма корени, дори малко дете може да я изскубне, но въпреки това бурята е победена. Какво се е случило?

Тревата следва Лаодзъ, а голямото дърво - Чарлз Дарвин. Голямото дърво е твърде логично, то се опитва да се съпротивява, опитва се да си покаже силата. Ако се опитваш да демонстрират силата си, ще претърпиш поражение. Всички Хитлеровци, Наполеоновци, Алексан-дровци са големи дървета, силни дървета. Всички те ще бъдат победени. Хората от типа на Лаодзъ са просто като малки растения и тях никой не може да ги победи, защото те винаги са готови да се предадат. Как можеш да победиш човек, който се предава, който казва: "Аз вече съм победен", който казва: "Сър, наслаждавайте се на победата си. Няма нужда да се създават проблеми. Аз съм победен"? Дори и един Александър Велики ще почувства, че е безсилен пред един Лаодзъ, че не може да направи нищо. Това се е случило, случило се е точно така...

Един санясин, който се казвал Дандани, живял по времето на Александър Велики, по времето, когато той бил в Индия. Когато Александър се насочвал към Индия, приятелите му поръчали на връщане да доведе един санясин, защото това необикновено цвете цъфтяло само в Индия. Те му казали: Доведи един санясин. Ти ще донесеш много неща, но не забравяй да донесеш и един санясин. Ние бихме желали да видим феномена саняс, какъв е той, какво точно представлява санясинът.

Александър бил толкова зает с войни, боеве и сражения, че почти забравил за поръчката, но когато се връщал, точно на границата на Индия внезапно си спомнил. Той напускал последното село, така че помолил войниците си да влязат в него и да разпитат дали наоколо няма един санясин. Случайно Дандани бил в селото, на брега на реката, и хората казали на войниците: "Питате точно когато трябва и сте дошли точно където трябва. Има много санясини, а истинският санясин винаги е нещо рядко срещано, но сега той е тук. Вие може да получите даршан, можете да отидете и да го посетите". Александър се засмял: "Аз не съм тук, за да получавам даршан, войниците ми ще отидат и ще го доведат. Аз ще го отведа в моята столица, в моята страна." Селяните отговорили: Това няма да бъде толкова лесно."

Александър не можел да повярва - каква трудност може да има тук? Той, покорителят на императори и велики крале, каква особена трудност би имал с един просяк, с един санясин! Войниците му отишли да видят този Дандани, който стоял гол на брега на реката. Те му казали: "Александър Велики те кани да отидеш с него в страната му. Ще ти бъдат осигурени всички удобства, от каквото се нуждаеш, ще ти бъде дадено. Ще бъдеш царски гост." Голият факир се засмял и отговорил: "Идете и кажете на господаря си, че човек, който нарича себе си велик, не може да бъде велик. И никой никъде не може да ме отведе - един санясин се носи като облак, съвършено свободен. Аз не съм роб на никого." Войниците отвърнали: "Ти трябва да си чувал за Александър, той е опасен човек. Ако му откажеш, той няма да те слуша, просто ще ти отсече главата." Санясинът казал: "По-добре доведете господаря си, може би той ще разбере това, което казвам."

Александър трябвало да отиде, защото войниците, които се били върнали, му казали: "Той е необикновен, лъчезарен човек, нещо непознаато витае около него. Гол е, но голотата му не се усеща в негово присъствие - чак по-късно си спомняш за нея. Присъствието му е толкова силно, че ти просто забравяш целия свят. Той е магнетичен, обкръжен от дълбока тишина и сякаш нещо вътре в него сияе. Заслужава си да се види, но изглежда, че на горкия човек му предстоят неприятности, защото твърди, че никой никъде не може да го отведе, че не е ничий роб."

С гола сабя в ръка, Александър отишъл да го види. Санясинът се изсмял и казал: "Махни сабята, тук тя е излишна. Прибери я обратно в ножницата, тук тя е безполезна, защото с нея можеш да съсечеш само тялото ми, което аз напуснах преди много време. Сабята ти не може да ме досегне, така че я прибери, не се дръж като дете." И казват, че за пръв път Александър изпълнил нареждането на някой друг. Единствено поради самото присъствие на този човек Александър не могъл да си спомни кой всъщност е той. Върнал сабята обратно в ножницата и казал: "Никога преди не съм срещал толкова прекрасен човек." И когато си бил вече у дома, отбелязал: "Трудно е да убиеш човек, който е готов да умре." Безсмислено е да го убиваш. Можеш да убиеш някой, който се съпротивява, тогава убиването му има някакъв смисъл. Но не можеш да убиеш човек, който е готов да умре и който казва: "Ето главата ми - можеш да я отсечеш." А Дандани наистина казал: "Ето главата ми - можеш да я отсечеш. Когато главата падне на пясъка, ти ще я видиш да пада, но аз също ще я видя, защото аз не съм моето тяло. Аз съм свидетел."

Александър трябвало да съобщи на приятелите си: "Там имаше санясини, които можех да доведа, но те не бяха санясини. Тогава попаднах на един човек, който наистина беше нещо необикновено. И вие съвсем правилно сте чули - това цвете е необикновено, но никой не може да го насили, защото той не се страхува от смъртта. Как можеш да принудиш човек, който не се бои от смъртта, да направи нещо?"

Страхът е този, който прави от теб роб - това е страхът ти. Когато не се страхуваш, ти вече не си роб. В действителност именно страхът ти те принуждава да поробваш другите, преди те да са се опитали да превърнат теб в роб.

Човек, който е безстрашен, не се бои от другите, нито ги кара да се боят от него. Страхът изчезва напълно.

Лаодзъ е наблюдавал живота във всичките му измерения и е видял, че в него няма борба. Самата идея за борбата е невярна и произтича от човека. Човешкият ум е този, който казва, че в живота има борба, и той е този, който вижда, че в него има насилие. Насилие няма, то е само погрешно разбиране.

Лъв скача върху плячката си и я изяжда, но в това няма насилие, защото самата идея за насилие не съществува. Плячката се предава и лъвът я изяжда. Това е естествено сътрудничество - тя се превръща в лъва, това е всичко. Когато лъвът не е гладен, той никога не напада. Дори и мишка можела да се приближи до него и двамата можели хубавичко да си побъбрят или да поклюкарстват. Лъвът не е агресивен; той просто изяжда храната си. А в природата всяко нещо представлява храна за нещо друго; в природата не можеш да откриеш нищо, което да не е храна за нещо друго.

Всичко е свързано във верига: дървото се храни със земята, а тя от своя страна се трансформира в плод. Тогава ти изяждаш плода и той се превръща в твоя плът: после умираш и земята те поглъща обратно. След това израства дърво, то се храни със земята и ражда плод. Друг човек -твоят син или синът на сина ти, твоят внук, - ще изяде плода, така както и то си изяждал своя дядо. Този процес продължава, той представлява един естествен кръговрат. Тук никой не изяжда и никой не е изяждан: всеки се храни по реда си и всеки на свой ред се превръща в храна. Поради този непрестанен кръговрат Георги Гурджиев осъзнал, че човекът също трябва да бъде храна за нещо друго. Ако всичко е храна, тогава и човекът трябва да бъде храна за нещо, иначе за какво съществува той? Гурджиев създаде мит. Той създаде мита, че човек е храна за луната, че когато умреш, луната те изяжда. Това е мит, но идеята е красива.

Това е просто шега, - о идеята е красива, смислена, защото след като всичко е храна за нещо друго, тогава човекът също трябва да бъде храна. Но няма нужда да се стига чак до луната, аз няма да отида толкова далеч. Аз виждам целия кръговрат тук. Земята те изяжда и кръговратът продължава, колелото се върти. Това е естествен процес, в него няма насилие, нищо подобно.

Милиони малки животи съществуват в тялото ти, те вече са вътре в теб. Те се хранят с теб. Милиони животи - те дори нямат представа за теб, ти си просто храна за тях, така както се храниш с други, ти също служиш за храна. Това е обикновен, естествен процес. В действителност ние не бива да говорим за насилие в природата, то не съществува. Само човекът е агресивен.

Насилието идва, когато започнеш да убиваш, а идеята за хранене липсва. Отиваш в джунглата, в гората, избиваш животни и наричаш това "игра". Нито едно животно не може да бъде убедено да убие някого на игра, само човекът може. Глупостта е стигнала до краен предел. Ти убиваш лъв, защото искаш главата му да украсява стената ти; ти правиш нещо съвършено глупаво. Нито един лъв не се интересува от главата ти. Дори и да му я дадеш, той няма да си я отнесе у дома. Ако я вземе, другите лъвове биха му се присмели високо - този лъв е откачил! Какъв смисъл има да си отнесеш у дома човешки череп и да го използваш за украса? Но човекът е глупав. Той убива само заради удоволствието от убиването. Никъде другаде насилието не съществува. Аз наричам насилие случая, в който ти убиваш нещо само заради чистото удоволствие от убиването. Тогава това е насилие. Иначе то не съществува.

В природата нещо просто си съществува - например лисица. В един момент вече лисицата я няма - тя е била изядена от лъва и се е превърнала в част от него. Това е наистина трансформация - лисицата е достигнала едно повиеше ниво в лъва, нищо друго. Няма никакъв проблем. Дървото се храни със земята и тя се превръща в цветове, червени цветове. Това е трансформация. Красиво е. Няма нищо лошо в това.

Лаодзъ навлязъл в живота, наблюдавал безмълвно, усещал и видял неща, много неща. Но в основата на всички тях стои фактът, че всичко се движи към своята противоположност. Реката се движи към океана, където ще изчезне, тя отива към смъртта си, но това не е смърт, в действителност реката ще стане океанът. Така че тук можем да имаме две гледни точки. Можеш да си мислиш, че реката е умряла, защото се е вляла в океана, била е погълната, изядена от него. Това е първата гледна точка. Но съществува и една друга, по-задълбочена гледна точка: че реката отново става океанът. В началото тя е била океана и отново и отново реката ще се движи и ще се превръща в океана. Това е кръговрат. Водата от реката ще се изпари към небето от слънчевите лъчи, изпаренията ще се превърнат в облаци, облаците ще се движат, ще се превърнат в мусони и отново ще се изливат дъждове над Хималаите, над Ганготри, над Ганг. И накрая Ганг тече и се влива отново в океана.

Милиони и милиони пъти този процес се е извършвал и преди, милиони и милиони пъти той ще се извършва отново и отново в бъдеще. Животът е повторение, едно безкрайно повторение и всичко влиза в своята противоположност. През целия ден ти работиш, а през нощта почиваш: активната енергия става пасивна, активността се превръща в пасивност. През целия си живот ти живееш и накрая умираш: тогава цялата енергия, която е била твой живот, се е превърнала в смърт, вляла се е в океана. Ти ще дойдеш отново и отново, и отново - това е смисълът на индуисткото схващане за прераждането. Ислямът, християнството и еврейската религия са малко по-бедни, защото те не притежават схващането за прераждането. Изглежда, че техният мироглед е по-стеснен в сравнение с мирогледа на Изтока, който обхваща цялата същност като едно безкрайно повторение. Тази идея е красива - тогава ти вече не се боиш от смъртта, защото ще се върнеш отново, отново ще се върнеш. Тогава ти не се боиш и от живота и не се тревожиш за логиката. Просто виждаш парадокса и го изживяваш в противоположните му измерения.

А сега за сутрата.
Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен.

Учили са те точно обратното - никога не се отстъпвай, бори се упорито, съпротивявай се толкова, колкото можеш, защото това е въпрос на оцеляване. Ако не се бориш, няма да оцелееш, ще бъдеш изяден, ще бъдеш унищожен от по-силните. Теб са те учили на насилие. Но Лаодзъ казва: Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен. Не си прави труда да се бориш, защото цялото не е враг, то е твоя майка, то е изворът, от който ти си произлязъл. Защо да се бориш ненужно? С кого се бориш? Исус трябва да е имал някакви прозрения за разбирането на Лаодзъ; той отникъде другаде не е могъл да ги получи. Те нямат корени в еврейската традиция, защото евреите казват: Законът е око за око. Ако някой е извадил окото ти, ти извади неговото. Законът е око за око - това е схващане, в чиято основа лежи идеята за борба, за сражение. Но Исус казва: Ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Ето какво означава да отстъпиш. Исус казва още: Ако някой те принуди да извървиш с него една миля, ти извърви две. Ето какво означава да се предадеш. Исус казва: Ако някой ти открадне палтото, подари му и ризата си. Ето какво означава да отстъпиш. Исус трябва да е попаднал на някой схващания от типа на Лаодзъ, защото той не би могъл да получи тези идеи от еврейската традиция. Христос е чужд за евреите, ето защо е бил разпънат на кръста. Исус не е бил вътрешен човек за тях, за техните умове той е бил просто неразбираем. Христос бил непонятен за техните умове и логика, а евреите са много логични, те са едни от най-логичните, математични и пресметливи хора. Те не са могли да разберат този човек; този човек преподавал лудост.

Ако някой ти открадне палтото, отбранявай се, не му позволявай да те ограби толкова лесно. А Христос казва: Остави го да вземе палтото ти и му подари и ризата си! Абсурдно! Ето защо Исус не е могъл да бъде възприет. Дори и християните не са го възприели. Те го боготворят, но не са го възприели - в противен случай защо има толкова много християнски войни? Християните са избили милиони хора и наричат това кръстоносни походи, религиозни войни. Как може да съществува религиозна война? Всички войни са нерелигиозни; една война не може да бъде религиозна, насилието не може да бъде религиозно. Християните са избили толкова много хора, те са най-вещите убийци в света. И те казват, че следват Исус. Не, те не го следват. Не е възможно да следваш Исус, освен ако не си се освободил от логическия ум.

Християните все още си остават евреи. В действителност те са довели своята еврейщина до краен предел. Исус все още си остава един неприет чужденец в света. Някъде той казва, че птиците имат своите гнезда, животните имат своите пещери, но Синът человечески няма къде да подслони главата си. Все още не съществува дом за Исус. Дори и християнските църкви не биха го допуснали ако дойде отново; те просто биха затворили портите си, защото този човек носи със себе си абсурда, алогичността.

Лаодзъ казва: Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен. Ако Лаодзъ и Исус се бяха срещнали, те щяха напълно да се разберат един друг.

Да се наведеш означава да се изправиш.
Не се опитвай да бъдеш изправен, винаги помни способността да се наведеш. Не бъди борец - това е целият смисъл. Приеми живота, отстъпи пред него и той не ще може да те унищожи, никой не ще може да те победи. Ако се опитваш да бъдеш победител, можеш да бъдеш победен. Ако се опитваш да бъдеш изправен, ще бъдеш принуден да се наведеш.

Да си празен означава да си изпълнен.
Стани празен и всичко онова, което това съществование може да ти даде, ще се излее в твоята празнота.

ДАО. Трите Съкровища
Ошо