ВЪПРОСИ:
     1.  Как да практикуваме непренасянето на нашето настроение върху другия, без да подтискаме себе си?
     2.  Защо психоаналитиците на Запад нямат особен успех с техниката на "развъртане"?
     3. Истина ли е, че нито един метод не е ефективен, освен ако човек не е посветен в него?
     4. Ако отъждествяването е "единствения грях", защо се използват толкова много техники и се иска "да станеш едно" с някое нещо?


     Изразяването и подтискането са двете страни на една и съща монета. Те са противоположни, но в основата си не са различни. При изразяването и при потискането, и при двете, другото е центъра.

     Аз съм ядосан: потискам гнева си. Щях да изразя гнева си срещу тебе; сега потискам своя гняв срещу теб. Но гневът продължава да се проектира върху теб, независимо дали е изразен или потиснат.

     Това не е техника за подтискане. Това е техника, която променя самата основа и на изразяването, и на потискането. В тази техника се казва да не го пренасяш върху другия: ти си източника. Дали ще го изразиш, или ще го потиснеш, източникът си ти. Ударението не е нито върху изразяването, нито върху потискането. Ударението се поставя върху познанието за това, откъде възниква този гняв. Ти трябва да се насочиш към центъра, към източника, от който възникват гнева, омразата и любовта. Когато се потискаш, ти не се движиш към центъра. Бориш се с изразяването.

     Гневът е възникнал в мен. Обикновено мога да направя две неща - да го изразя пред някой или да го потисна. Но и в двата случая се занимавам с другия и се занимавам с енергията на гнева, която трябва да се покаже на повърхността - а не с източника.

     Тази техника е предназначена за това да забравиш другия напълно. Просто наблюдавай енергията на гнева, която възниква, и се насочи дълбоко навътре, за да откриеш източника вътре в себе си, мястото, откъдето тя възниква. И в момента, в който откриеш източника, остани центриран в него. Не прави нищо с гнева - запомни. При изразяването ти правиш нещо с гнева; при потискането също правиш нещо с гнева. Не прави нищо с гнева; не го докосвай. Само го използвай като път. Само върви навътре по него, за да откриеш откъде се появява той. И в момента, в който откриеш източника, ще бъде много лесно да останеш центриран там. Наистина, гневът трябва да бъде използван като път, за да откриеш източника. Всяка емоция може да се използва.

     Когато потискаш, ти не вървиш към източника: само се бориш с енергията, която извира и се мъчи да намери някакъв израз. Можеш да я потиснеш, но тя рано или късно ще се прояви, защото ти не можеш да се бориш с енергията, която е възникнала. Тя трябва да намери израз. Затова ти можеш да не я изразиш върху "А", но след това ще я изразиш върху "В" или "С". Когато намериш някой, който е по-слаб от тебе, ти ще я изразиш. А ако не я изразиш, ще се чувстваш обременен, напрегнат, тежък и болен.

     И така, тя ще бъде изразена. Не можеш постоянно да я потискаш. Отнякъде тя ще намери пролука, защото ако не излезе навън, ти ще бъдеш непрекъснато затормозяван от нея. Затова потискането в действителност не е нищо друго, освен едно отлагане на изразяването. Ти само го отлагаш.

     Ядосан си на своя шеф; не можеш да го изразиш. Не е разумно. Ще трябва да го подтиснеш, затова изчакваш момента, в който ще можеш да го изразиш пред жена си или детето си, или някъде другаде - пред прислужника си. И в момента, в който пристигнеш вкъщи, ти ще го изразиш. Ще намериш и причина, разбира се, защото човек е едно рационално животно. Той ще мисли; ще открие нещо - нещо твърде банално. Сега обаче то ще се изпълни със смисъл, защото ти имаш нещо, което трябва да изразиш.

     Подтискането е само едно отлагане. Можеш да отложиш с месеци, с години. А тези, които разбират, твърдят, че можеш да отложиш и за цял живот, но ще трябва да го изразиш. В тази техника изобщо не става дума за изразяването или подтискането - не! Тази техника използва твоето настроение, твоята енергия като път към теб, за да навлезеш дълбоко в себе си.

     Гюрджиев обичал да създава ситуации, в които той ще излее гнева си върху теб, или омразата си, или някакво друго настроение и всичко това било предизвикано нарочно. Ти не би се сетил.

     Гюрджиев седи със своите ученици и ти влизаш. Ти не знаеш какво ще стане сега тук, обаче те са се подготвили, за да предизвикат у теб гняв: биха се държали горе-долу така. Някой ще каже нещо и цялата група ще започне да се държи толкова обидно, че ти ще се разяриш. Внезапно ще те завладее гнева; ти си възпламенен. И когато Гюрджиев забележи, че е достигната точката, откъдето ти можеш да влезеш навътре или да излезеш навън, когато вътре в теб е достигнат върхът и ти си готов всеки момент да експлодираш, тогава той ще каже: "Затвори очи и осъзнай гнева си, и се върни обратно."

     Едва тогава ще разбереш, че ситуацията е нарочно създадена. Никой не се стреми да те обиди. Това е само една пиеса, психопиеса. Гневът обаче се е появил. И дори когато разбереш, че това е инсценировка, енергията не може да се уталожи веднага. Необходимо е време. Сега можеш, заедно със спускащата се енергия, да се спуснеш към източника. Тази енергия ще ти помогне да се спуснеш там, откъдето тя е дошла; сега можеш да установиш контакт с първоизточника. Това е един от най-успешните методи за медитация.

     Създавай всякакви настроения - но всъщност няма нужда, защото цял ден си завладян от различни настроения. Използвай всяко настроение, за да медитираш. Тогава си забравил изцяло другия и не подтискаш нищо. Ти само се спускаш с някаква енергия, която се е появила. Всяка енергия възниква от източника, затова точно сега пътят е топъл и ти можеш да използваш този път, за да се върнеш обратно. И при това движение ще достигнеш до първоизточника, енергията ще се върне в първоизточника. Това не е подтискане: енергията се е върнала в първоизточника. Когато станеш способен да обединиш отново енергията си със своя първоизточник, ти си се превърнал в господар на тялото си, на ума си, на енергията си. Ти си се превърнал в господар. Повече няма да пилееш енергията си.

     Щом веднъж разбереш как енергията се връща заедно с теб обратно към центъра, не е необходимо никакво подтискане и никакво изразяване. Точно сега ти не си ядосан. Обаче аз казвам нещо и ти се ядосваш. Откъде се появи енергията? Само преди миг ти не беше ядосан, но енергията е в теб. Ако може същата тази енергия да се спусне обратно към източника, отново ще бъдеш същия, какъвто беше преди миг.

     Запомни това: енергията не е нито гняв, нито любов, нито омраза. Енергията е просто енергия - неутрална. Тази енергия се превръща в яд; тази енергия се превръща в секс, същата енергия се превръща в омраза; същата енергия се превръща в любов. Всичко това са форми на една и съща енергия. Ти даваш формата, твоят ум дава формата и енергията се проявява чрез нея.

     И така, запомни, ако обичаш силно, няма да ти остане много енергия, за да се ядосваш. Ако изобщо не обичаш, ще имаш много енергия, за да се ядосваш и ще търсиш ситуациите, в които да се ядосаш.

     Ако енергията ти намира израз чрез секса, ще бъдеш по-малко агресивен. Ако енергията ти не се проявява чрез секса, ще бъдеш по-агресивен. Затова военните забраняват сексуалните връзки на войниците. Ако те са разрешени, войниците няма да имат сили да се бият.

     Затова, когато цивилизацията достигне до някой свой връх, тя не може да се бие. Затова винаги по-развитите и по-цивилизованите общества са побеждавани и прегазвани от по-слабо развитите цивилизации - винаги, защото по-развитото общество полага грижа за потребностите на всеки свой гражданин, а сексът е една от тях. Когато обществото наистина е уредено, охолно, сексуалната потребност на всеки е удовлетворена. Затова, ако копнееш за един мирен свят, ще е нужна по-голяма свобода за секса. Ако желаеш един воюващ свят, свят на борбата, тогава отстрани секса, забрани секса; създай антисексуални отношения.

     Това е един голям парадокс: така наречените светци и мъдреци продължават да говорят за мир и едновременно с това продължават да говорят против секса. Продължават да създават една антисексуална атмосфера, а в същото време продължават да твърдят, че светът се нуждае от мир, не от война. Това е абсурд. Хипитата са по-точни. Техният лозунг е правилен: "Прави любов; не прави война." Това е вярно. Ако можеш да правиш повече любов, ти наистина НЕ МОЖЕШ да воюваш.

     Затова така наречените санясини, които са потиснали секса, винаги ще бъдат агресивни, гневни - гневливи за нищо: просто са ядосани, просто са агресивни, готови да избухнат. Цялата им енергия остава непроявена. Ако енергията не се спусне към източника, никаква брахмачария - никакво истинско безбрачие не е възможно. Можеш да подтиснеш секса: тогава той ще се преобразува в агресивност. Ако сексуалната енергия се спусне към центъра, ти ще станеш като дете.

     Детето притежава сексуална енергия - много повече от тебе, но тя все още е в източника. Все още не е отишла в тялото. Тя ще отиде. Когато тялото стане готово и жлезите с вътрешна секреция станат готови, и тялото стане зряло, енергията ще се задвижи. Защо детето изглежда така невинно? Енергията се намира в източника; тя не се е задвижила. Същото нещо се случва, когато някой достигне до Просветлението: цялата енергия отива към източника и човекът става като дете. Това има предвид Исус, когато казва: "Само тези, които са като деца, ще влязат в моето Царство Божие".

     Какво означава това? Научно това означава, че цялата ти енергия се е спуснала към източника. Ако й даваш израз, тя е излязла навън. А когато й даваш израз, ти създаваш един навик за това, енергията да излиза навън, да изтича. Ако я потискаш, тогава енергията не се е придвижила към източника, не се е насочила навън: тя е затворена. А спряната енергия е едно бреме.

     Затова, ако наистина изразиш своя гняв, се чувстваш облекчен. Ако я изразиш чрез секса, се чувстваш облекчен. Ако счупиш нещо, омразата ти е освободена и се чувстваш облекчен. Защо се чувстващ облекчен? Защото затворената енергия е обременителна, тежка. Умът ти помътнява. Ти трябва или да я изхвърлиш навън, или да й позволиш да се спусне към първоизточника: това са единствените две възможности.

     Ако тя се върне обратно в източника, тя става безформена. В източника енергията е безформена. Например електричеството е безформено. Когато отиде във вентилатора, то приема една форма, когато отиде в електрическата крушка, приема друга форма. Можеш да го използваш по хиляди начини. Енергията остава същата. Формата се предава от механизма, който тя задвижва.

     Гневът е механизъм; сексът е механизъм; любовта е механизъм; омразата е механизъм. Когато енергията се движи в канала на омразата, тя се превръща в омраза. Ако същата енергия се движи в любовта, тя се превръща в любов. А когато се спусне в източника, тя става безформена - една чиста енергия. Тя не е нито омраза, нито любов, нито гняв, нито секс - просто енергия. Тогава е невинна, защото безформеността е абсолютната невинност. Затова Буда изглежда толкова невинен - като дете. Енергията е отишла в източника.

     Не я изразявай, защото пилееш енергията си и помагаш и на другия да прави същото. Не я потискай, защото тогава създаваш едно напрежение, което трябва да бъде разредено. Какво да правим в такъв случай?

     В тази техника се казва да не се прави нищо със самото настроение. Само се върни обратно към източника, откъдето е възникнало настроението. И докато настроението е още живо, пътят е чист, видим отвътре. Можеш да се движиш по него. Използвай настроението за медитация. Резултатът е чудесен, невероятен. И щом веднъж откриеш ключа, който ти показва как да върнеш енергията обратно в източника, ще притежаваш едно ново качество на личността. Тогава нищо няма да пропиляваш. Тогава това ще изглежда глупаво.

     Буда е казал, че когато си ядосан на някого, ти наказваш себе си за злодеянието на другия. Той те е обидил: това е негово дело. А ти наказваш себе си, като се ядосваш; пилееш енергията си.

     Това е глупаво, но когато слушаме Буда, Махавира, Исус, ние започваме да потискаме: започваме да сдържаме енергията си; тогава си мислим, че това не е хубаво - че е глупаво да се ядосваш. И какво да правим в такъв случай? "Задръж" гнева. "Не бъди" ядосан. Какво да направим в такъв случай? Бори се със своя гняв и го "сдържай". Но в такъв случай ти си седнал върху нещо, което ще избухне всеки момент. Ти си седнал върху Везувий: всеки момент той ще изригне.

     Продължаваш да трупаш: цял ден трупаш гняв; цял ден трупаш гняв; натрупва се гневът за цяла година, за целия ти живот, за всичките ти съществувания. Той е тук; може да избухне всеки момент. Тогава започваш да се страхуваш дори да бъдеш жив, защото всеки момент нещо може да се случи и ти да изригнеш. Започваш да се страхуваш. Всеки миг се превръща в една вътрешна борба.

     Психолозите твърдят, че е по-добре да се изразиш, отколкото да се подтиснеш, но религията не може да каже същото. Религията твърди, че и двете са глупави. При изразяването нанасяш вреда на другия, а също и на себе си. При потискането увреждаш себе си, а някой ден ще навредиш и на някой друг. Движи се към източника, така че енергията да се спусне към източника и да стане безформена. Тогава ще се чувстваш добре зареден, без да бъдеш ядосан. Тогава ще усещаш енергията - жизнената енергия: ще бъдеш жив. Ще притежаваш един интензивен живот без форма. Всеки ще се впечатлява единствено от присъствието ти. Няма да имаш нужда да доминираш над никого: само твоето присъствие - и всички ще чувстват, че се е появил някакъв мощен източник.

     Когато човек отиде при някой Буда или Кришна, той отведнъж усеща промяната в ситуацията благодарение именно на този мощен източник. Когато той се приближи, той се намагнетизира. Никой не го намагнетизира; никой не се опитва да му направи нищо. Налице е единствено присъствието. Може да усещаш, като че ли някой те хипнотизира, но никой не го прави. Присъствието на един Буда, чиято енергия е станала без форма, чиято енергия се е спуснала в източника, който е центриран в своя източник, самото негово присъствие има хипнотичен ефект. То се превръща в една божествена сила. Буда станал Просветлен. Преди неговото Просветление той имал петима ученика - ПРЕДИ. Те били аскети - и когато самият Буда бил аскет и измъчвал тялото си по всевъзможни начини, изобретявайки нови, все по-садистични техники, за да се измъчва, тези петимата били негови пламенни последователи. После Буда разбрал, че това е напълно, абсолютно безсмислено. Просто измъчвайки своето тяло, човек не може да Постигне себе си. Когато осъзнал това, той изоставил аскетичния живот. Петимата му последователи го напуснали незабавно. Те казали: "Ти се предаде. Вече не си аскет." И го напуснали веднага.

     Когато Буда достигнал своето Просветление, първата мисъл, която му дошла наум, била за онези петима последователи. Щом веднъж вече били негови последователи, той трябва да отиде най-напред при тях. Чувствал се задължен. Трябвало да ги намери и да им съобщи какво е открил. Затова започнал да ги търси, пътувал през Бихар, от Бодхгая към Бенарес, само за да ги открие. Те били в Сарнатх. Буда никога след това не се върнал отново в Бенарес, никога не се върнал отново в Сарнатх, защото отишъл там единствено заради тези петима ученици.

     Пристигнал в Сарнат. Било привечер, слънцето залязвало, а петимата аскети седели върху един хълм. Видяли Буда да идва и си казали: "Това е пропадналия Гаутама Буда, този пропаднал Гаутама Сидхарта, който напусна пътя, идва. Не трябва да му обръщаме никакво внимание.'Не трябва да му показваме и най-елементарно уважение."

     Затова затворили очи. Буда все повече наближавал и петимата аскети започнали да усещат някаква промяна - промяна в своите умове. Станали неспокойни. Когато Буда дошъл съвсем близо, изведнъж и петимата отворили очите си и паднали в краката на Буда. Буда казал: "Но защо правите това? Нали решихте да не показвате никакво уважение към мен, защо тогава правите това?"

     Те отвърнали: "Не го правим ние. То стана. Какво си постигнал? Ти притежаваш магнетична сила. Ние просто бяхме издърпани. Какво ни направи? Хипнотизира ли ни? Буда казал: "Не! Нищо не съм ви сторил, а нещо е станало вътре в мен. Всички енергии са отишли в източника. Затова, където и да съм, внезапно се усеща една магнетична сила." Затова онези, които не обичат Буда и Махавира, непрекъснато повтарят, че те са лоши хора: те хипнотизирали хората.

     Никой не прави хипноза. Ти си хипнотизирай: това е друго нещо. Когато енергията ти се спусне към първоизточника, ти се превръщаш в един магнетичен център. Тази техника е за създаването на този магнетичен център у тебе.



     Трябва да се отбележат няколко неща. Първо: западната психология все още не вярва в Съществото в човека. Тя вярва единствено в ума. За западната психология все още не съществува нищо друго, освен ума. Ако не съществува нищо, освен ума, тогава каквото и да правиш, то няма наистина да помогне на човека. Най-много да помогне на човека да бъде нормален - в най-добрия случай!

     А какво е това нормален? Какво е нормалността? Просто "обикновен". Ако обикновеният човек сам по себе си не е нормален, тогава да бъдеш нормален не означава нищо. То означава просто да се приспособиш към тълпата. Затова западната психология прави само едно нещо: когато някой се отличава от тълпата, западните методи го приспособяват отново към нея. Тълпата изобщо не бива подлагана на съмнение; дали самата тълпа е о'кей, не се обсъжда. 

     За източната психология тълпата не е критерия. Запомни тази разлика: за източната психология тълпата не е критерий, обществото не е критерий. Самото общество е болно. В такъв случай какъв е критерият? За нас критерият е Буда. Ако не станеш като Буда, ти си болен - не обществото.

     За западната психология критерият е обществото, защото Буда не може да бъде критерий. Те не вярват, че съществува такова нещо като вътрешното Същество. Ако не съществува такова нещо като вътрешно Същество, тогава не може да има никакво Просветление. Но когато вътрешното Същество бъде осветено, тогава ИМА Просветление.

     Затова западната психология в действителност е само терапевтична, само част от медицината. Тя опитва; тя ти помага да се приспособиш отново. Това не е преодоляване. Усилията на Изтока са насочени към това, как да преодолееш ума, защото за нас не съществуват болести на ума, запомни. За нас не съществуват болести на ума. По-скоро, самият ум е болест. За западната психология умът не е болестта. Умът си ти: той не е болестта. Умът може да бъде здрав, умът може да бъде болен.

     За нас умът е болестта. Умът никога не може да бъде здрав. Ако не отидеш отвъд ума, никога не можеш да бъдеш здрав. Можеш да бъдеш болен и приспособен или да бъдеш болен и неприспособен, но никога не можеш да бъдеш здрав. Затова нормалният човек в действителност не е здрав. Той е само вътре в границите: той е болен вътре в границите. Ненормалният е човек, който е излязъл извън границите и разликата между тях е само в степента - в количеството, не в качеството.

     Един луд в лудницата и ти: между вас не съществува качествена разлика - единствено въпрос на степени. Той е малко по-луд от тебе; ти си вътре в границите. Функционално ти можеш да продължиш да се движиш. Той не може сега да продължи да се движи: той е отишъл по-далеч от теб. Той е един напреднал стадий, нищо друго. Ти просто си на пътя, а той е пристигнал.

     Западната психология се опитва да го върне обратно в кошарата, в стадото, в тълпата. Тя го прави "нормален". Тя е добра: доколкото действа, тя е добра. Но за нас, ако човек не отиде отвъд ума, той е болен, защото за нас умът е лудост.

     Ние се опитваме да развъртим ума само за да познаем това, което е отвъд него. Те използват методите на отвъртане само за да приспособят ума, а не за да отидат отвъд. И запомни следното: ако не отидеш отвъд себе си, нищо, което си струва труда, няма да се случи. Ако изключиш това, което е отвъд тебе и което можеш да достигнеш, животът е безсмислен.

     Още няколко неща: за Фройд и фройдистите човекът е такова същество, което не може да бъде щастливо. Според тях самото съществуване е такова, че човек не може да бъде щастлив. Ако не си нещастен - това е всичко. Помни, ако не си нещастен, бъди доволен: това е достатъчно. Ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо? Защото според фройдистките психолози щастието се основава върху това да бъдеш инстинктивен, щастието се основава върху това да бъдеш като животните. Нормалният човек не може да бъде. Разумът продължава непрекъснато да се намесва. Можеш да изгубиш разума си и да се превърнеш в животно; тогава можеш да бъдеш щастлив. Но тогава няма да осъзнаваш щастието си. Това е парадоксът според тях.

     Ако станеш като животните, ще бъдеш щастлив, но няма да осъзнаваш. Ако се опиташ да осъзнаваш, не можеш да бъдеш щастлив, защото няма да си като животните. И разумът продължава непрекъснато да се намесва във всичко. Човекът не може да изостави своя разум, но не може и да живее със своя разум: това е проблемът. Затова според Фройд ти не можеш да бъдеш щастлив. В най-добрия случай можеш така да подредиш живота си, че да не бъдеш нещастен. Това е твърде негативна позиция.

     За източната психология или за метафизиците, или за религията, съществува една позитивна цел. Ти можеш да бъдеш щастлив. Можеш да бъдеш щастлив! Не само щастлив: можеш да бъдеш блажен. И източната психология твърди, че ако можеш да чувстваш, че си нещастен, това показва твоята потенция, способността ти да бъдеш щастлив; в противен случай, ти не можеш, също така, да чувстваш, че си нещастен.

     Ако някой човек може да види тъмнината, той има очи и този, който може да види тъмнината, може да види и светлината. Помни, слепият не може да види тъмнината. Може би си мислиш, че слепият живее в тъмнина. Забрави напълно това. Те не могат да видят тъмнината, защото дори за да видиш тъмнината, се нуждаеш от очи. Ако си способен да почувстваш нещастието, имаш очи, и ако си способен да почувстваш нещастието, си способен да почувстваш и щастието. Наистина, ако си неспособен да почувстваш щастието, няма никаква възможност да почувстваш нещастието. Те са двете противоположности.

     Ти си способен да бъдеш тотално щастлив, но тогава умът няма да работи. Разгледай го по следния начин: ако ти се превърнеш само в едно тяло, ще бъдеш щастлив. Фройд също се съгласява с това: ако забравиш за своя разум напълно, ако станеш като животно, само тяло, ще бъдеш щастлив, но няма да го знаеш. С наличието на разума можеш да го знаеш, но тогава няма да бъдеш щастлив, защото разумът продължава да внася объркване. Тялото може да бъде щастливо, но умът продължава да обърква всичко.

     Съществува и друга възможност, която е изработил Изтокът: да отидеш отвъд. Фройд твърди, че ако се върнеш назад и се превърнеш в животно, ще бъдеш щастлив, но няма да го знаеш. Ако останеш при ума си, можеш да знаеш, но не можеш да бъдеш щастлив. Изтокът твърди, че ако отидеш отвъд ума, ще бъдеш щастлив и също така, ще осъзнаваш: това е третото положение - да бъдеш отвъд.

     Това са трите позиции. Човек е по средата. Отдолу е животинското съществуване. Иди в гората и виж животните: те може и да не осъзнават, че са щастливи, но ти ще почувстваш, че те са щастливи. Иди сутрин на морския бряг или Иди сутрин в парка и чуй пеенето на птиците. Те може и да не го знаят, но ти ще почувстваш, че те са щастливи. Ти никога не можеш да пееш като тях. Взри се внимателно в очите им: те са толкова ясни и невинни. Те са щастливи, а ти не си.

     Превърни се само в едно тяло: тогава ще бъдеш щастлив. Или Иди отвъд и се превърни в духа, или се превърни в Съществуването и ще бъдеш щастлив. Но по средата винаги ще си изпълнен с напрежение, защото умът наистина не е завършеността. Той е само едно въже, опънато между две реалности - тялото и душата.

     Затова ти си точно върху въжето, подобно на ната (човек, който ходи по опънато въже). Въжеиграчът не може да бъде спокоен. Или трябва да се върне назад, или да върви напред, но той не трябва да остава върху въжето. Той трябва да слезе от въжето и пред него има две възможности: може да се върне назад или да върви напред и отвъд. Умът е въжето и да живееш с ума, е все едно да ходиш по опънато въже. Непременно ще бъдеш неуравновесен, неспокоен. Във всеки момент е налице тревога, безпокойство. Животът на ума е напрежение. Ето защо западната психология успява в това да те направи нормален, но не може да те направи самоосъществил се човек.

     Съществуват обаче нови тенденции. Сега Изтокът прониква в Запада много дълбоко. Всъщност това е пътят на източното завоевание. Западът е завоювал Изтока: начинът беше твърде груб. Изтокът притежава свои собствени пътища за завоюване - много фини, безшумни начини. Сега Изтокът прониква дълбоко в западния ум. Без никакво насилие, без никаква видима борба, Изтокът прониква твърде дълбоко в Запада. И рано или късно западната психология ще трябва да развие теории относно преодоляването - за това как да се преодолее ума.

     Развъртането може да е полезно и в двата случая. Ако се опитваш само да създадеш един нормален ум, развиването ще свърши работа. Но тогава твоята цел не е преодоляването. Ако твоята цел е преодоляването, развиването също може да свърши работа. Всички тези техники може да се използват и за постигането на един умствен покой, и всички тези техники могат да бъдат използвани за един истински покой, който не е този на ума.

     Има два вида покой - единият е този на ума, в който умът е спокоен, и другият покой, в който умът вече не съществува. Този покой, в който умът не съществува. Този покой, в който умът не съществува, е напълно различен от умствения мир. Умът съществува, само дето не е съвсем луд. Лудостта е притъпена - това е всичко.

     Западната психология трябва да се превърне в метафизика: само тогава човек може да се преодолее. Тя също така трябва да се превърне във философия и в крайна сметка, в религия. Само тогава на човека може да му се помогне да се преодолее.



     Един метод става качествено различен, когато ти си посветен в него. Аз говоря за методите: ти можеш да ги използваш. Щом веднъж познаваш научната основа и пътят, ноу-хау-то, ти можеш да го използваш. Но инициацията го прави качествено различен. Ако аз те посветя в определен метод, това ще се превърне в нещо различно, защото в посвещаването се съдържат много неща.

     Когато говоря за метода и ти го разяснявам, ти можеш да го използваш като свой. Методът ти е обяснен, но дали ще е подходящ за тебе, или не, как ще ти се отрази, какъв тип човек си ти, не се обсъжда. Не е възможно.

     При посвещаването, ти си по-важен от техниката. Когато Учителят те посвещава, той те наблюдава. Той си изяснява какъв тип си ти, разбира в каква степен си се занимавал в миналите си съществувания, къде се намираш точно в този момент, в кой център функционираш точно сега, и след това той решава относно метода: избира метода. Това е един индивидуален подход. Методът не е важен: ТИ си важен. ТИ си бил изучаван и наблюдаван, и анализиран. Твоите минали съществувания, твоето съзнание, твоят ум, твоето тяло, те са дисектирани. Ти си анализиран задълбочено, за да се разбере къде си сега, защото пътешествието започва от тази точка - точката, в която ти си точно сега. Не всеки метод ще работи.

     След това Учителят избира един определен метод за тебе и ако той чувства, че този определен метод трябва да бъде променен специално за теб, че е необходимо малко изменение или някои добавки, той добавя, той отнема, прави метода подходящ за теб. Затова се изисква, когато си посветен в някой метод, да не говориш за него. Той трябва да се пази в тайна, защото е индивидуален. Ако ти го разкриеш на някой друг, той може да не свърши работа и дори да е вреден.

     Той трябва да бъде запазен в тайна. Докато не си постигнал крайната цел и твоят Учител не ти каже, че сега можеш да посвещаваш другите, методът изобщо не трябва да бъде разкриван, да не бъде съобщаван нито дори на твоя съпруг, на твоята жена или твоя приятел. Не, той е абсолютно таен. защото е опасен. Той е много мощен. Той е избран и пригоден за тебе. Той е подходящ за тебе, но не и за който и да е друг човек на света. В действителност всеки човек е толкова уникален, че се нуждае от свой собствен метод и с една малка модификация методът може да стане годен за него.

     Това, което говоря - за тези 112 метода - те са обобщени методи. Те са 112 обобщени метода, всичките методи, които се използват. Това е общата форма, за да се запознаеш с тях. Можеш да опиташ. Ако нещо е подходящо за теб, можеш да продължиш. Но това не е посвещаване в метода. Посвещаването е лична, индивидуална работа между Учителя и ученика. То е едно тайно предаване. И не само това: в посвещаването са включени и много други неща. Учителят избира точния момент, когато ще ти даде метода, така че да засегне дълбоко твоето подсъзнание.

     Когато говоря, твоят съзнателен ум слуша. Ти ще забравиш. Аз ти говорих за 112 метода, а ти дори не си способен да си спомниш техните имена - на 112-те. Много от тях си ги забравил напълно. Можеш да си спомниш само една малка част от тях и после ще ги объркаш и смесиш. Няма да знаеш кое какво е.

     Учителят трябва да избере точния момент, когато твоето подсъзнание е отворено, и след това ти дава метода. След това той прониква дълбоко в твоето подсъзнание. Толкова често посвещаването е ставало по време на сън, не когато си в съзнание. Много пъти посвещаването става в един дълбок хипнотичен транс, когато съзнателният ти ум е напълно заспал и твоето подсъзнание е отворено.

     Затова посвещаването се нуждае толкова много от отдаването. Ако не си се отдал, не можеш да бъдеш посветен, защото, ако не си се отдал, съзнателният ти ум винаги е буден и нащрек. Когато се отдаваш, твоят съзнателен ум може да се освободи от своите задължения и подсъзнанието ти може да установи директен контакт с Учителя.

     Трябва да бъде избран точният момент и след това ти трябва да бъдеш подготвен за посвещаването. Да бъдеш подготвен, може да отнеме и месеци: необходимо е да има прйвилно хранене, правилен сън и всичко това трябва да доведе до точката на успокояване. Само тогава можеш да бъдеш посветен, затова посвещаването е един дълъг процес, един индивидуален процес. Ако човек не е готов да се отдаде напълно, посвещаването е невъзможно.

     Затова аз не те посвещавам в тези методи. Аз само те запознавам с тях. Ако някой чувства, че определен метод е оказал дълбоко влияние върху него, и чувства, че той може да бъде посветен в този метод, аз мога да го посветя в този метод. Но после това ще се превърне в един дълъг процес. След това твоята индивидуалност трябва да бъде внимателно изучена. Ти трябва да бъдеш тотално разголен, така че да не остане нищо скрито. И тогава, ТОГАВА нещата стават много лесни - защото, когато е даден точният метод на точния индивид, в точния момент, той заработва незабавно.

     Понякога става така, че когато ученикът бива посвещавай, той става Просветлен: самото посвещаване се превръща в Просветление. Тогава методът е жизнен - когато е даден от Учителя индивидуално, диференцирано. Това, което сега правя, не е посвещаване, запомни това. Това е един научен подход, за да съживя тези 112 метода - да ги направя известни.

     Ако някой се интересува, той може да бъде посветен. И когато някой наистина се интересува, той се стреми към, посвещаването, защото да работиш сам с метода, е много дълъг процес. Може да отнеме цял живот, може да отнеме години, а ти може би не си способен да издържиш един толкова дълъг период от време. Чрез посвещаването то става много лесно и тогава методът се превръща в посредник. Тогава чрез метода Учителят започва да работи в тебе. Посвещаването е живата връзка с Учителя, а живата връзка, разбира се, навлиза дълбоко. Тя те променя и трансформира.



     Не! То не е валидно само в отделни случаи: то е абсолютно валидно. Но трябва да го разбереш. Отъждествяването е несъзнателно, но когато го използваш в медитативната техника, то е съзнателно.

     Например твоето име е Рам. Някой обижда "Рам": ТИ незабавно се чувстваш обиден, защото се отъждествяваш с името "Рам". Но това за теб не е съзнателно: то е несъзнателно. Твоят ум не работи по този начин: "Аз се казвам Рам. Разбира се, аз не съм Рам. Това е само моето име, а всеки човек се ражда без име. Това име ми е дадено и то е нещо произволно. Този човек е обидил единствено моето име, затова ядосан ли съм аз, или не?" Никога не го разглеждаш по този начин. Ако го разгледаш по този начин, изобщо няма да се ядосаш. Обаче някой обижда "Рам" и ти се обиждаш, но това е само едно случайно име. Това отъждествяване е несъзнателно: то не е съзнателно.

     Когато се отъждествяваш с розата, това е едно съзнателно усилие. Ти не си отъждествен с розата. Ти се ОПИТВАШ да отъждествиш себе си с розата и се опитваш да забравиш себе си. Опитваш се да станеш едно с розата и си в абсолютно съзнание - осъзнаващ целия процес. ТИ го правиш. Ако се прави съзнателно, дори отъждествяването се превръща в медитация. А ако се прави несъзнателно, дори техниката за медитация не е медитация - запомни..

     Продължаваш да си казваш молитвата всяка сутрин или всяка вечер несъзнателно, просто като една рутинна дейност. Докато я казваш, ти изобщо не съзнаваш какво правиш. Изобщо не осъзнаваш какви думи изричаш в молитвата. Просто ги повтаряш като папагал.

     Това не е медитация. А ако дори се къпеш съзнателно, това се превръща в медитация. Затова запомни следното: каквото и да правиш съзнателно, с буден ум, с пълно съзнание - то се превръща в медитация.

     Ще ти разкажа един анекдот от живота на Нагарджуна. Нагарджуна е един от най-великите учители, които някога Индия е раждала - от ранга на Буда, Махавира и Кришна. А освен това Нагарджуна бил изключителен гений. Наистина в интелектуално отношение той няма равен на себе си в целия свят. Толкова остър и всепроникващ ум рядко се случва. Минавал през един град - столичен град. Той винаги бил гол. Царицата на това царство била вярваща, последователка - и посветена на Нагарджуна. И така Нагарджуна отишъл в двореца да моли за храна. Той имал дървена просешка паница. Царицата казала: "Дай ми тази паница. Ще я пазя като скъп дар, а на теб ще ти направя друга. Можеш да вземеш нея."

     Нагарджуна отвърнал: "О'кей!" Другата била от злато и била обсипана с много скъпоценни камъни. Била много скъпа. Нагарджуна не казал нищо. Нормално нито един санясин не би я приел. Би казал: "Не мога да докосвам злато." Но Нагарджуна я взел. Ако наистина златото е само пръст, тогава защо да се прави разлика? Той я взел. Дори царицата се почувствала неудобно. Мислила си: "Защо? Той трябваше да каже "Не". Такъв голям светец! Защо прие такава скъпа вещ, след като живее гол, без никакви дрехи, без да притежава нищо? Защо не я отхвърли?"

     Ако Нагарджуна беше я отхвърлил, царицата щеше да настоява, да изисква, но след това щеше да се чувства по-добре. Нагарджуна я взел и се оттеглил. Когато вървял през града, го видял един крадец и си помислил: "Този човек не може да притежава такава просешка паница. Някой ще му я открадне или някой ще му я отнеме. С тази голота - как може той да я опази?" Затова го последвал - крадецът последвал Нагарджуна.

     Нагарджуна отседнал извън града в един стар манастир - сам. Манастирът бил в развалини. Влязъл вътре. Чул стъпките на мъжа. Но не погледнал назад, защото си мислел: "Той трябва да е дошъл заради просешката паница, не заради мен, защото кой би дошъл? Никой не би ме последвал в тези развалини."

     Влязъл вътре. Крадецът стоял зад стената и чакал. Нагарджуна, виждайки, че чака отвън, хвърлил паницата навън през вратата. Крадецът не могъл да разбере. Какъв е този човек? Гол, с такава скъпа вещ, и я изхвърлил навън.

     Затова попитал Нагарджуна: "Мога ли да вляза вътре господине? Искам да ви задам един въпрос." Нагарджуна отвърнал: "Изхвърлих паницата навън точно затова, за да можеш да влезеш - за да ти помогна да влезеш, защото тъкмо се канех да дремна. Трябва да си дошъл заради просешката паница, но тогава нямаше да можеш да се срещнеш с мен. Така че влизай."

     Крадецът влязъл. Казал: "Толкова скъпоценна вещ, а ти я изхвърли? Аз съм крадец, а ти си такъв голям мъдрец, че не мога да те лъжа. Аз съм крадец." Нагарджуна отвърнал: "Не се тревожи. Всеки един е крадец. Продължавай. Не си губи времето с такива незначителни неща." Крадецът казал: "Понякога, гледайки хора като тебе, умът ми копнее да разбере, как може да се постигне такова състояние. Аз съм крадец; за мен това изглежда невъзможно. Но се надявам и се моля, един ден също да мога да изхвърля такава скъпоценна вещ. Научи ме. Ходил съм при много мъдреци, а съм добре известен крадец, та всеки ме познава. Те казват: "Първо изостави своя занаят, своята професия, и чак след това можеш да се заемеш с медитация. Но това е невъзможно. Не мога да се освободя от това, затова не мога да се заловя с медитацията."

     Нагарджуна казал: "Ако някой ти казва най-напред да оставиш кражбите, и след това да се заемеш с медитация, в такъв случай той изобщо не познава медитацията - защото по какъв начин медитацията е свързана с кражбите? Няма такава връзка. Затова продължавай да правиш това, което правиш. Ще ти дам техника, ти ще я правиш." Крадецът казал: "Сега изглежда, че можем да намерим общ език. Значи мога да продължа да практикувам моя занаят? Каква е техниката? Кажи ми веднага."

     Нагарджуна казал: "Просто трябва да осъзнаваш. Когато отиваш да откраднеш нещо, просто го осъзнай напълно. Когато проникваш в някоя къща, осъзнавай го напълно. Когато проникваш в някоя съкровищница, осъзнавай го напълно. Когато изнасяш нещо от някоя съкровищница, осъзнавай го напълно. Прави го с пълно съзнание. Това, което вършиш, не е моя работа. Ела след пет дни, но не идвай, ако не си практикувал техниката. Прави я пет дни, продължавай да правиш това, което правиш, но го прави с пълно съзнание."

     На третия ден крадецът дошъл и казал: "Пет дни са прекалено много, а ти си твърде хитър човек. Дал си ми такава техника, че ако аз съм абсолютно съзнателен, не мога да крада. Последните три нощи непрекъснато бях в двореца. Успях да проникна в съкровищницата, отворих я. Скъпоценностите бяха пред мен и след това бях с пълно съзнание за това, което правя. Но в момента, в който осъзнах всичко абсолютно ясно, станах като статуя на Буда. Не можех да продължа; не можах да си помръдна ръката. Цялото съкровище ми изглеждаше безполезно, затова се връщах там отново и отново. Какво трябва да направя? А ти каза, че да изоставя моята професия, не е условие, обаче твоят метод изглежда, че притежава в себе си точно такъв резултат."

     Нагарджуна казал: "Не идвай отново при мен. Сега можеш да избираш. Ако желаеш да продължаваш да крадеш, забрави медитацията. Ако желаеш да медитираш, тогава забрави за кражбите. Можеш да избираш." Крадецът казал: "Ти ме постави на кръстопът. За тези три дни разбрах, че съм жив. И когато напуснах двореца, без да съм взел нищо, за първи път почувствах, че съм господар, а не крадец. Тези три дни бяха изпълнени с такова блаженство, че сега не мога да изоставя медитацията. Ти ме надхитри; посвети ме сега и ме направи свой ученик. Не е необходимо да продължавам да опитвам. Три дни са достатъчни."

     Какъвто и да е обектът, ако ти си съзнателен, това се превръща в медитация. Опитай отъждествяването "съзнателно": то се превръща в медитация. Неосъзнаването, то е големия грях.

     Ти си изцяло отъждествен с много неща: "Това е мое, онова е мое..." Ти си отъждествен! "Това е моята страна, това е моят народ, това е моето национално знаме..."

     Ако някой стъпче твоето национално знаме, ти изпадаш в бяс. Какво прави той? А ти не притежаваш никаква нация и всички национални знамена са митове. Хубаво е да си играеш с тях както децата; те са играчки. Но ти можеш да убиваш и да бъдеш убит заради тях, и могат да бъдат създавани и унищожавани държави, заради обидата, нанесена на националното знаме. А това е просто едно парче плат!

     Какво се случва? Ти си отъждествен с него. Това отъждествяване е несъзнателно. Неосъзнаването е грях.

     Достатъчно за днес.