Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността - но тогава те вече са умрели. Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята - тя е хитра. Сърцето не пресмята.

Английската дума за смелост е прекрасна, тя е много интересна. Да живееш чрез сърцето означава да откриеш смисъла. Поетът живее чрез сърцето и малко по малко в сърцето си започва да се вслушва в звуците на непознатото. Главата не може да слуша, тя е много далеч от непознатото.

Какво е умът ви? Той е всичко, което познавате. Той е миналото, мъртвото, това, което си е отишло. Умът не е нищо друго освен натрупаното минало, паметта. Главата мисли за миналото, сърцето мечтае за бъдещето.

Бъдещето все още предстои да дойде, да се случи. Бъдещето е все още една възможност - то ще дойде, то вече идва. Във всеки момент бъдещето се превръща в настояще, а настоящето се превръща в минало. В миналото няма възможности, то е вече употребено. Вече си се отдалечил от него - то е изчерпано, то е нещо мъртво, то е като гроб. Бъдещето е като семе - то идва, то непрекъснато идва, винаги достига и се среща с настоящето. Ти винаги се движиш. Настоящето не е нищо друго освен движение в бъдещето. То е стъпката, която вече си направил, то отива в бъдещето.

Всеки човек в света иска да бъде истински, защото дори само това, че е истински, му носи толкова много радост и такова изобилие на блаженство - защо да бъде фалшив? Трябва да имате смелостта за едно малко по-дълбоко прозрение: Защо се страхуваш? Какво може да ти стори светът? Хората могат да ти се смеят. Това може да им се отрази добре - смехът винаги е лекарство, той е здравословен. Хората могат да те смятат за луд... само от това, че те смятат за луд, няма да станеш луд.

А ако си истински в своята радост, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще започнат да те разбират, които може да започнат да се присъединяват към твоя керван. Самият аз тръгнах сам по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се превърна в един световен керван! А аз не съм канил никого, просто правех това, което чувствах, че идва от сърцето ми.

Отговорността ми е към моето сърце, а не към когото и да било в света. Така и твоята отговорност е само към твоето собствено същество. Не върви против него, защото това означава да се самоубиеш, да се самоунищожиш. А каква е ползата? Дори и хората да те уважават, дори и да те смятат за един много трезв, порядъчен, достопочтен човек, тези неща няма да подхранят твоето същество. Те няма да ти дадат каквото и да е по-дълбоко прозрение в живота и неговата красота.