Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:03
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Самоубийството е най-голямото недоволство, което можеш да храниш срещу съществованието и Бог

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Самоубийството е най-голямото недоволство, което можеш да храниш срещу съществованието и Бог

Четвърти въпрос:

Вече нямам желание да правя нищо. Сякаш нищо вече няма значение за мен. Животът е такова усилие: тялото изисква храна и непрестанно страда от физически дискомфорт. Егото иска внимание, умът постоянно се движи. Често си мисля колко хубаво би било да умра. Самоубийството просто начин да избягаш от живота ли е? Има ли някаква причина, поради която човек не бива да се самоубива?

Много неща трябва да бъдат разбрани. Проблемът е много деликатен. Първо, ако вече нямаш желание да правиш нищо, как тогава ще желаеш да се самоубиеш? Това е желание. Как можеш да се самоубиеш, без да го желаеш? В действителност това е най-дълбокото желание.

Сякаш нищо вече няма значение за мен. Ако сякаш вече нищо няма значение, тогава и самоубийството също не може да има значение. Как ще избереш? Как ще избереш между живота и смъртта? Това ще бъде бягство, бягство от живота; а този, който бяга от живота, бяга също и от смъртта. Затова казвам, че е много деликатно. Ако животът ти е омръзнал, ако си наистина уморен от него, ако нищо не желаеш, отегчен си, тогава твоето самоубийство ще притежава негативно качество. То ще бъде просто скука, просто едно "отегчение", то няма да бъде истинско самоубийство. То ще бъде негативно, безплодно и ти отново ще бъдеш върнат обратно в живота, защото той представлява дисциплина - ти си тук, за да научиш нещо. Ако си възторжен, ако празнуваш живота и си толкова преизпълнен, че танцувайки, влизаш в смъртта, тогава това не е вече самоубийство, това е самадхи, това е нирвана. Буда също е влязъл в смъртта, но той не е бил отегчен от живота, той е бил завършен. Опитай се да разбереш разликата.

Има само една религия в света, която е разрешила самоубийството - това е джайнизмът. Махавир, който е най-големият защитник на ненасилието, е позволил на своите ученици да се самоубиват - но само на тези, на които животът не им е омръзнал, които не са отегчени, не са уморени, а са изживели живота си напълно, съвършено, цялостно; които са познали всичко, което животът може да предложи, и които са го изпитали. Тогава те са завършени. Те не се саморазрушават против живота, те са завършени, работата е свършена. Те се връщат обратно към извора.
Махавир наистина е много смел. Нито един религиозен учител освен него не е бил достатъчно смел, за да разреши самоубийството.

Но той е създал изисквания за това: то не трябва да бъде извършено в някакво негативно настроение, защото тогава ти не си разбрал най-същественото и ще бъдеш върнат обратно. Самоубийството трябва да бъде абсолютно позитивно. Друго условие е, че човек не трябва да взема отрова, да скача от височина, в река или в океан. Не, тези неща могат да бъдат извършени само в един-единствен миг. Човек трябва да пости, да пости до смърт - това отнема седемдесет, осемдесет, деветдесет, понякога дори сто дни. Милиони пъти ти ще имаш възможност да премислиш отново и отново и отново.

Ако си останал все още малко незавършен, ти ще се върнеш. За ума е трудно да остане с решението в продължение на сто дни. Само този, при когото умът липсва, може да остане с решението сто дни непрекъснато. В противен случай след три, четири или пет дни на постене цялото ти тяло и ум всеки момент ще крещят: "Глупак такъв! Започни да се храниш! Какво правиш? Животът е толкова ценен, а ти не си направил това и това, не си изживял това и това. Изживей го! Кой знае? Може и повече да не се върнеш в живота."

Ако не си наистина завършен, ти ще се върнеш. Да останеш с последното решение в продължение на сто дни и да влезеш в смъртта щастлив - за това ти абсолютно трябва да си изпразнен от ум.

Да извършиш самоубийство в един миг не би свършило работа, защото ти можеш да се заблудиш, можеш да попаднеш в плен на илюзия. Ако погълнеш отрова, всичко може да приключи в един-единствен миг. Имам чувството, че ако хората, които се самоубиват, бъдат забавени дори и само за един миг, те никога няма да го направят. Ако бъдат забавени дори и само за един миг, те ще си променят решението.

Хората се самоубиват в някакво състояние на лудост. На тях толкова им е писнало, че те го извършват за един миг и нямат никаква възможност да се върнат и да преразгледат собственото си решение. Не остава време. Те скачат. В океана могат и да страдат, могат и да започнат да стенат, да плачат, да крещят: "Спаси ме!", но вече е твърде късно. Цялото им същество би желало отново да се върне към живота. И скоро те ще се озоват обратно в утроба. Това не е самоубийство. Временното самоубийство не е самоубийство. Ти отново ще се върнеш в друга утроба и още по-лошо - самоубийството ще тегне над теб, то ще се превърне в карма. То ще пада върху теб като тъмна сянка, ще забулва лицето ти, цялото ти същество в непрогледен мрак. Ти ще влезеш в живота, покрит със савана на смъртта. Това няма да е добре.

Аз мога да ти позволя и мога да те допусна до цялостно самоубийство: ето за какво съм аз, ето какво правя тук -проповядвам цялостно самоубийство. Цялостно означава без връщане назад и това е възможно само посредством дълбока медитация. Идва момент, когато всички желания наистина изчезват.

Ти казваш: Вече нямам желание да правя нищо. Това не е вярно. Ако някой ти предложи поста на президент на САЩ - без никакви усилия от твоя страна, без предизборна кампания, без борба, просто предложение, - ти ще го приемеш. На теб животът не ти е омръзнал, омръзнала ти е борбата. Не че ти си в състояние, в което желанията са изчезнали, ти си в състояние на безсилие. Ти си имал желания, които не си успял да постигнеш, така че сега се чувстваш безсилен.

Ако по някакъв начин беше възможно да се появи ангел, пратеник на Бога, и да ти каже: "Сега аз съм тук готов, каквото и да си пожелаеш, то ще бъде изпълнено, само ми кажи", тогава в ума ти хиляда и едно желания ще се заборичкат, за да си пробият път. И ако ангелът каже, че можеш да си избереш само три от тях, ти ще се окажеш в затруднение кое да избереш и кое да оставиш. Ти ще се побъркаш.

Безсилието не е липса на желания - винаги помни, че всичко негативно е опасно. Всеки чувства безсилие. Не можеш да попаднеш на човек, който по едно или друго време да не е обмислял идеята за самоубийство - животът е такава борба. Любовта е борба, животът е борба, всичко е борба: човек много пъти си мисли за самоубийство. Това носи временно облекчение.

Психолозите твърдят, че всеки човек - всеки интелигентен човек, аз не говоря за идиотите, - всеки средно интелигентен човек обмисля идеята за самоубийство най-малко десет пъти през живота си... мисли върху нея искрено и сериозно, обмисля я най-малко десетина пъти, това е минимумът. Защо? Защото животът е такава борба, че много пъти ти се иска да се оттеглиш от него, да върнеш билета, да се завърнеш у дома. Но това е временен период. Той помага. Просто мисълта, че можеш да се самоубиеш, мисълта, че ако всички други пътища са затворени, то поне един от тях е отворен, помага. Тя успокоява ума и ти заспиваш, а когато на следващата сутрин отново отидеш до магазина, ти вече си забравил всичко за това. Просто усещането, че ако всичко пропадне, за теб винаги остава една възможност, че можеш поне да се самоубиеш - това усещане е едно временно облекчение. Ако всичко се е превърнало в робство, има надеждата, че поне може да се самоубиеш - това е твоята свобода.

Човек е свободен да се самоубие. Никое друго животно не може да се самоубие, никое друго животно не притежава тази свобода. Ти не си свободен да се родиш, но си свободен да умреш.

В Индия съществува един по-висш стадий - това е стадият на девите. Девите не са аналогични на ангелите в християнството, не, ангелите принадлежат на приказките. Девите се намират на едно по-висше ниво на осъзнаване. Животните са напълно в робство, те не могат да се самоубиват. Човек е малко по-свободен - той не е свободен да се роди, не е свободен да дойде в живота, но е свободен да излезе от нето. Девите притежават и двата вида свобода - свободни са да се родят, свободни са да умрат. При животните и двата пътя са затворени, при човека само единият път е отворен, а девите се намират на едно по-висше ниво на осъзнаване, където и двата пътя са отворени. Те могат да влязат в живота, могат и да излязат от него - и входът, и изходът са отворени. Те притежават повече свобода, малко повече свобода.

Ако искаш да се самоубиеш, помисли си дали това е поради липса на желания или не. Ако е поради липса на желания, тогава откъде идва желанието за самоубийство? И ако това е поради липса на желания, тогава ти не би ме питал, ти просто ще го направиш. Ако наистина си живял, тогава ти си завършен; тогава щеше ли да си правиш труда да идваш тук и да ме питаш? За какво? Може би се чувстваш безсилен и би желал някой или нещо да те утеши. Може би си изплашен от самата идея за самоубийство, така че искаш аз да ти кажа:
" Не, не го прави", така че отговорността да падне върху мен, не върху теб. Но аз не съм такъв човек. Аз казвам: Ако наистина искаш да се самоубиеш, тогава го направи - но тогава защо си дошъл да ме питаш?

Един млад мъж дойде при мен да ме попита дали да се ожени или да си остане ерген. Това е същото като самоубийството, същия проблем. Да се самоубиеш или да останеш в живота? Да останеш ерген е вид самоубийство, защото половината ти живот е съкратен, ти си решил да останеш половинка. Бракът е пълноценен живот. Така че попитах младежа: "Защо питаш мен? Ако не се е появило желание за жена, тогава откъде е възникнал този въпрос? Остави го! Всичко е наред, няма нужда да се жениш. Но ако се появи желанието, тогава върви и се ожени."

Тогава той ме попита: "Тогава ти защо не си се оженил?" Отговорих му: "Защото така реших." Но никога никого не съм питал за това. Никога никого не съм питал за нищо. Човек трябва да си носи отговорността. Никога на никого не съм задал нито един въпрос за живота. Какъв е смисълът? Ако притежавам яснота, аз се движа чрез нея и дори и да греша, това означава, че така трябва да протече животът ми - през опитите и грешките. Но никога не хвърлям отговорността върху някой друг.

Ако искаш да се самоубиеш, направи го. Не, ти не искаш да се самоубиваш - искаш аз да ти кажа: "Това е много лошо, това е голям грях. Не се самоубивай!" Тогава ти можеш да увиснеш на мен, да увиснеш на шията ми.

Ти си безсилен, всеки е безсилен, но ако избягаш от живота чрез безсилието, ще бъдеш върнат обратно. Ако наистина искаш да избягаш, тогава разбери живота, изживей го, изживей го до самия му край, така че да опознаеш цялата илюзия и тогава ще откриеш, че целият живот и надеждите му са просто като сънища. Тогава можеш да излезеш от съня. Тогава самоубийството няма да бъде самоубийство, то ще бъде самадхи. Тогава ти не предаваш само тялото на смъртта, ти предаваш също и своя ум. Ставаш изпразнен от ум. Тогава не остава нищо, което да се върне.

Вече нямам желание да правя нищо. Сякаш нищо няма значение за мен. Животът е такова усилие. Той е усилие, но това е добре, защото чрез усилието ти израстваш, ставаш зрял. Ако животът не представлява усилие, тогава как ще узрееш, как ще израснеш? Ти би бил просто мъртва буца пръст. Животът ти придава форма, дух, животът ти придава интелигентност. В действителност всичко си е както трябва: борбата е необходима, за да те направи по-буден. Ако я нямаше борбата, ти щеше да си мъртъв още преди самата смърт. Ето защо винаги ще виждаш, че лицата на хората, които имат всичко в живота, са бледи, мъртви, тъжни, лишени от интелигентност - защото те нямат за какво да се борят. Синовете на богаташите са почти винаги идиоти, богатите хора не дават на света гении, не. Защото геният се нуждае от борба; борбата придава интелигентност. Ако си богат и баща ти има всичко, тогава ти няма за какво да се тревожиш, така че просто живееш и вегетираш. Как ще израснеш, как ще станеш зрял? Животът е такова усилие. Не го казвай. Животът трябва да бъде усилие.

Тялото изисква храна и непрекъснато страда от физически дискомфорт. Какво лошо има в това? Би ли желал да имаш тяло, което не се нуждае от никаква храна? Да, рано или късно науката ще го открие - тяло от пластмаса. Но можеш ли да си представиш какъв кошмар е това -пластмасово тяло, чиито части са заменими? Ако нещо не ти е наред, отиваш в сервиза и те просто го заменят. Излиза чистачът и те почиства; някой те напомпва, налива вътре в теб бензин, подменя нещо или казва, че всичко се е скапало и трябва да подмениш цялото тяло, така че ще трябва да отидеш в гаража.

В пластмасовото тяло естествено няма да имаш нужда от храна и няма да има никакъв дискомфорт, изобщо никакъв дискомфорт. Ако ти отрежат ръката, няма да усетиш болка. Но когато прегръщаш любимата си, също няма да усетиш и удоволствие, запомни това. Тяло от пластмаса се докосва до друго тяло от пластмаса - това ще прилича повече на сблъсък, отколкото на прегръдка. По-скоро ще прилича на произшествие.

Неудобството може и да изчезне, но заедно с него ще изчезнат и всички удобства. Болката може да изчезне - сега това е почти постижимо и мисля, че учените ще го осъществят, защото умът има склонността, манията да завършва определено нещо. Сега това е почти постижимо. Човек може да бъде освободен напълно от болката, от дискомфорта, от болестите, от неразположенията, дори от смъртта, защото едно тяло от пластмаса никога не умира. Когато можеш да продължаваш да го подменяш, самият смисъл на смъртта се губи.

Просто размисли за малко над това - просто си помисли, че притежаваш тяло от пластмаса. Как ще станеш Буда в пластмасово тяло? Ти ще останеш идиот, защото противоположностите ще изчезнат, а те ти дават възможността да израстваш. Болка и удоволствие, комфорт и дискомфорт, безсилие и осъществяване - всички те ти дават възможност да растеш. Не се опитвай да избягаш.

Егото иска внимание, умът постоянно се движи. Тогава остави егото да умре. Защо ти ще умираш? Ти се прилепяш към егото - готов си да разрушиш тялото, но не си готов да разрушиш егото. Ако егото е проблемът, тогава го махни. Тялото нищо не ти е сторило, то е нещо красиво. Тялото е като храм, то е едно от най-големите чудеса в съществованието. Наслаждавай му се, празнувай го, защото чрез него цялото празненство е възможно. Без него вие ще бъдете духове в машини.


Често си мисля колко хубаво би било да умра. Хубаво! Тогава твоето желание присъства. В действителност ти искаш хубав живот - "хубав" означава живот на вегетиране, не правиш нищо, а получаваш всичко, получаваш всичко, без да полагаш някакво усилие. Колко си неблагодарен! Получил си толкова много, без да си направил нищо, но благодарността никога не се появява. По-скоро обратното - появява се идеята за самоубийство. Самоубийството е най-голямото недоволство срещу Бог. Мислил ли си някога за това по този начин? Самоубийството означава: Твоят наш живот не си струва да се живее. Вземи си го обратно! Самоубийството означава: какъв скапан живот си ми дал! Готов съм да го напусна!

Самоубийството е най-голямото недоволство, което можеш да храниш срещу съществованието и Бог.

Не, това не е начинът, това няма да помогне. Ако си търсиш едно хубаво изживяване, самоубийството няма да помогне, то е едно от най-болезнените, най-грозните явления. То изобщо не е хубаво. Мислиш си, че ще свърши за миг. Ти си мислиш: "Дори и това да е адът, той ще приключи за секунда." Но ти не знаеш нищо за времето. За секунда можеш да изстрадаш вечността, защото за секунда можеш също и да се насладиш на вечността.

Времето е относително. Аз не говоря за часовниковото време, защото часовникът може би отчита само една секунда между момента, когато човек е бил жив и когато вече е умрял. Но ти не знаеш какво е изстрадал той в тази секунда. По следния начин ще можеш малко да разбереш: Понякога ти си седиш на масата и сънят те завладява. Когато се събудиш, според твоя часовник е отминала само една минута, но ти си имал дълъг сън. Дори не можеш да разкажеш този сън за една минута; ще ти е нужен един час, за да разкажеш целия сън подробно. В него може да си преживял цял един живот, от раждането до самата смърт, да си се оженил, народил деца, да си ги задомил и всичко останало - а само една минута е отминала според часовника. По време на сън времето се движи по различен начин.

Вярно е, че хората, които умират, давейки се - случайно или умишлено, - виждат целия си живот само в продължение на една-единствена секунда. Целия си живот, стотици подробности от самото начало до самия край, до същия този момент, в който те се давят - всичко това те виждат в един-единствен миг.

Как е възможно в един миг, в един проблясък? Възможно е. Наблюдавай природата. Съществуват мушици, които се раждат и след час умират. В ума си можеш да си мислиш: "Горките мушици!" Ти не знаеш нищо за времето. Те се движат в различно времево ниво. За един час изживяват същото, което ти изживяваш за седемдесет години. Те се раждат, влюбват се, женят се, раждат деца и цялата мъка, безсилие и всичко останало също се случва в живота им – и след час умират..., а ти все още не си свършил вечерята си. Ти започваш да вечеряш и все още не си приключил, а целият живот на мушиците вече е свършил и те са изживели същото, което ти изживяваш за седемдесет години. Животът им е много компактен, сбит. В действителност, ако можеш да изживееш целия седемдесетгодишен живот за един час, тогава изглежда като загуба на време да го живееш седемдесет години. Човекът е този, за когото трябва да се казва: "горкият човек", а не за мушицата. Изглежда, че тя е по-интелигентна: тя изживява целия си живот за един час.

Но за този живот ти се нуждаеш от седемдесет години. Ти не си толкова интелигентен, толкова способен. В единствения миг на самоубийството ти изстрадваш целия ад; в един-единствен миг на самадхи ти празнуваш целия рай. Въпросът не е във времето, защото то има много слоеве.

Самоубийството никога не може да бъде хубаво, ако то произтича от безсилието. Ако то е разцъфване, ако ти просто си надраснал живота, достигнал си тази точка, в която той няма какво повече да ти предложи, научил си всичко, тогава твоята школовка е завършила, твоето обучение е приключило. Тогава има такава възможност, както учи Махавир. Той разрешава, но дори и тогава аз няма да ти позволя, защото усещането ми е, че ако ти наистина си научил всичко, тогава какъв е смисълът да се самоубиваш, защо да не можеш да изчакаш? Защо е това бързане? Ако ти си толкова завършен, тогава защо е това бързане да свършиш със себе си? Защо да не можеш да чакаш, ти не си научил най-малкото едно нещо - това е търпението.

Така че аз не подкрепям Махавир. На хората, които се опитват да се самоубият, най-малкото им липсва търпение. Те ще трябва да бъдат върнати обратно в живота, защото това е едно от най-важните неща, които човек трябва да научи - търпение, изчакване. На тях им липсва това качество, иначе защо е това бързане? Ако станеш просветлен на четиридесет години, а ще умреш на седемдесет, не можеш ли да изчакаш тридесет години? Какво просветление е това, ако не можеш да изчакаш?

Това е едно напрегнато състояние на нещата, вероятно си обзет от голямо безпокойство. Не изглеждаш да си наистина щастлив и разцъфнал. Един човек с просветлено съзнание приема живота, приема и смъртта. Когато смъртта дойде, той не я моли да изчака още една минута; когато тя не идва, той не я кани да дойде дори и минута по-рано. Какъв е смисълът? Дали смъртта ще дойде днес или утре, на него му е все едно.

Това търпение е последното разцъфтяване. И аз си мисля, че отношението на Махавир може и да е смело, но е погрешно. Смелостта невинаги е правилна. Просто куражът, сам по себе си, не е правилен. Не, има и други неща и те трябва да бъдат разбрани.

Самоубийството просто начин да избягаш от живота ли е? - Да.

Има ли някаква причина, поради която човек не бива да се самоубива? Няма причина, но също няма и причина, поради която човек да трябва да се самоубива. Животът е нелогичен. Няма причина да живееш, няма причина и да умреш. Животът не е причинно-следствено явление, животът е мистерия. Няма причина да живееш и да продължаваш да живееш, но това също не е достатъчна причина, за да умреш. Няма причина да извършваш самоубийство.

Тогава какво да правиш? Плавай с течението. И в двата случая нямаш причина, така че не избирай, остани без избор. Ако избираш, ще бъдеш връщан отново и отново в цялото колело на живота и смъртта. Ако не правиш избор, просто ще изчезнеш от колелото в космоса. Това е истинското самоубийство. Това е истинският феномен. Тогава ти не можеш да бъдеш върнат насила в материалния живот, в тялото. Тогава живееш в съществование без тяло. Ето какво означава мокша - абсолютно освобождаване.

ДАО. Трите Съкровища
Ошо
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 1129 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8