 Трети въпрос: Аз нищо не зная. Дори не зная какво да попитам. Какъв въпрос има? И
какви думи могат да отговорят на проблемите на една спяща душа, когато
единственият отговор е вече произнесен: Бъди буден, бъди цялостен. Моят
въпрос търси твоето присъствие - не твоя отговор.
Това е сложен въпрос, идващ от един много сложен ум. Изглежда сякаш
въпросът е много прост, директен, прям. Той не е. В началото питащият
казва: Аз нищо не зная. Ако това наистина е вярно, следващата част не би
могла да се появи, тогава би следвала точка. Ако ти наистина чувстваш,
че нищо не знаеш, тогава какво повече има да се казва? Точка. Това щеше
да бъде достатъчно. Но не, тогава влиза знанието.
Аз нищо не
зная - дори не зная какво да попитам. Какъв въпрос има? И какви думи
могат да отговорят на проблемите на една спяща душа, когато единственият
отговор е вече произнесен: Бъди буден, бъди цялостен.
Всичко
това е твое знание. Ако ти наистина си чул, както казваш, че си, че
единственият отговор е вече произнесен - ако ти наистина си го чул, не
можеш да бъдеш невежа. Ако ти наистина си го чул, тогава как можеш да
казваш, че спиш? Когато спиш, не можеш да го чуеш.
Бъди буден, бъди цялостен. За да разбереш това, трябва да се събудиш. Ти трябва да си сънувал, че си чул отговора.
В началото казваш: Аз нищо не зная. Мислиш ли, че нещо повече е
необходимо, за да се обясни това? То е напълно обяснимо само по себе си.
Нищо повече не е нужно, нищо повече не трябва да се добавя, за да стане
то по-ясно. В действителност каквото и да прибавиш, то ще го направи
по-неясно и объркано. Аз нищо не зная е толкова просто. Но не, ти добре
знаеш, че това е просто трик. Знаеш, че разиграваш една игра на
невежество, за да се покажеш мъдър, защото си чувал, че хората, които са
мъдри, казват, че изобщо нищо не знаят. Ти хитруваш. Тази хитрост ще те
убие, тази хитрост няма да помогне.
Ако ти не знаеш нищо, ти
не знаеш нищо и ако не знаеш нищо и можеш да останеш в твоето
невежество, ти ще почувстваш моето присъствие, защото когато някой е
невежа, този някой е просторен, безграничен. Невежеството няма граници,
само знанието притежава граници, само знанието е с ограничения.
Невежеството няма ограничения, невежеството е безгранично. Знанието е
затворено, невежеството е откритост, една безпределна откритост.
Знанието е шумно, невежеството е безмълвно - няма за какво да се вдига
шум, няма за какво толкова да се тревожиш. Човек е невежа - и край!
Значи човек е наистина невежа и тогава всичките ти други думи, които
следват, не биха могли да следват, те просто не биха могли да
съществуват заедно с невежеството. Не, ти се опитваш да бъдеш мъдър. Ти
казваш: Дори не зная какво да попитам. Какъв въпрос има? Откъде идват
тези думи? От твоето невежество? И какви думи могат да отговорят на
проблемите на една спяща душа... Ти вече знаеш всичко. Ти си спяща душа,
никакви думи не биха могли да отговорят на въпросите ти. ...когато
единственият отговор е вече произнесен. Освен това ти вече си чул
отговора и знаеш отговора: Бъди буден, бъди цялостен.
Моят
въпрос търси твоето присъствие - не твоя отговор. Ако ти си невежа, няма
нужда да търсиш моето присъствие, то вече е тук. В твоето необятно,
безгранично невежество ти се срещаш с мен, срещаш се с цялото, срещаш се
с Бог, срещаш се с Дао.
Ти не си опознал красотата на
невежеството; не, не си. Ти се опитваш да се преструваш на невежа, но
твоето знание не ще ти позволи. То идва като преграда, то винаги е тук,
около теб. Дори и да кажеш, че си невежа, ти ще направиш така, че това
невежество да изглежда много знаещо, ще украсиш това невежество със
знание. Невежеството е неподправено, голо, ти не можеш да го украсиш;
само знанието е украсено, излъскано. Знанието е като проститутка, винаги
е на пазара, готово за продан. А невежеството? Кой би си купил
невежество? На кого можеш да го продадеш? Никой не се нуждае от него, в
действителност всеки вече го притежава вътре в себе си. Няма нужда да го
украсяваш. То е като нощта: тъмно, безмълвно, неподвижно. Думите не
могат да съществуват заедно с невежеството. Така че каквото и да казваш в
първата част, ти го разрушаваш в следващата, а до края на твоя въпрос
си го разрушил напълно.
Не си играй игра със себе си, защото никой друг няма да остане измамен от нея освен самия ти.
Случило се така, че ученик прекарал много години с един Дзен учител, но
нищо не ставало. Той се опитвал да прави каквото му кажел учителят, но
при все това нищо не се случвало, защото в действителност ученикът не се
опитвал, той само се преструвал, че се опитва. Той просто показвал, че
се опитва; играел игра, не бил искрен. Тогава започнал да разпитва
другите: "Какво да правя? Изпълнявам всичко, изпълнявам каквото ми каже
учителят, а нищо не се получава". Някой му отговорил: "То няма и да се
получи, трудно е, почти е невъзможно. Ако наистина искаш то да се случи,
единственият начин е да умреш." Човекът вече бил станал такъв
специалист по преструвките, че отвърнал: "Ще го направя." Отишъл при
учителя си да го види.
Изведнъж, когато учителят го погледнал,
той паднал на земята, затворил очи и се престорил на умрял. Учителят се
разсмял от сърце, защото ти можеш да се преструваш за много неща, но как
може да се преструваш, че си мъртъв? Това е най-големият абсурд.
Учителят казал: "Добре, добре се справи, но имам един въпрос, преди да
си изчезнал напълно. Какво стана с коана, с проблема, който съм ти дал
да разрешиш?
Учителят му бил дал проблем, върху който да
медитира. Това бил основният проблем, свързан с това как ще звучи звукът
от една ръка, когато искаш да създадеш звук само с една ръка?
Преструващият се отворил едното си око и отговорил: "Учителю, все още не
съм го разрешил." Учителят го ударил силно, ритнал го и казал: "Ти
лицемер такъв! Нима не знаеш поне това, нима не знаеш, че мъртъвците не
отговарят на никакви въпроси? Ти си умрял, но веднага ми отговаряш."
Ако ти си наистина невежа, тогава всички останали думи, които си
написал, са неверни, безполезни, безплодни, безсмислени, те са
безсмислици. Но ако те имат смисъл, тогава всичко онова, което си казал в
началото, е преструвка. Ето защо казвам, че въпросът е сложен.
И значи ти искаш моето присъствие. Присъствието не може да бъде желано.
Ти трябва да го чакаш, не можеш да го искаш. То е безплатен подарък;
когато си готов, той ти се дава. И твоето знание не ще ти позволи да
приемеш моя отговор. Човекът казва, че по никакъв начин не се интересува
от отговорите ми - защото той вече знае отговорите, той е един знаещ
човек. Той иска моето присъствие. Но какво си направил за да го
заслужиш? Мислиш ли, че просто като желаеш, ти си станал способен?
Тогава защо всички останали се опитват да получат отговора ми? Да не би
те да са глупаци с изключение на теб? В действителност да преминеш през
отговора представлява обучение, за да достигнеш до присъствието. Ти ми
задаваш въпрос, аз ти отговарям и малко по малко въпросите ти ще
престанат. Не че ти ще станеш по-образован - ако станеш по-образован,
тогава ще възникнат още въпроси. Не, ако ти наистина ме слушаш, ако се
опитваш да ме разбереш - не думите, а пространството между тях, не
редовете, а интервала между тях, не това, което казвам, а това, което
имам пред вид, - ако разбереш това, ти ще станеш готов и малко по малко
въпросите ще престанат. И когато се появи един изпразнен от въпроси ум,
тогава изведнъж моето присъствие ще избухне пред теб. Тези отговори
служат да те направят невежа; тези отговори целят да премахнат знанието
ти, да ти помогнат да го забравиш, но всичко това зависи от теб. Ти
можеш да си трупаш отговорите ми, без да слушаш смисъла им, ти можеш да
трупаш думите, но те все повече и повече ще се превръщат в товар от
знания, който ще тежи върху теб, върху главата ти. Тогава ще възникнат
още въпроси, защото всеки отговор има способността да сътвори хиляда и
един въпроса. Тогава изпускаш най-същественото. Тогава в действителност
ти не си бил тук с мен, ти си бил на своето собствено пътешествие, на
твоето собствено его-пътешествие. Това не е моето пътешествие, било е
твоето, ти не си бил с мен.
Ако ти наистина слушаш, просто чрез
слушането въпросите ще изчезнат. И когато един ден се случи в ума ти да
няма нито един-единствен въпрос, тогава това е моментът, в който можеш
да кажеш: "Аз нищо не зная".
Ти дори не ще знаеш достатъчно, за
да можеш да зададеш въпрос, защото да зададеш въпрос, означава да знаеш
нещо. Как можеш да зададеш въпрос, ако не знаеш нищо? Дори за да
попиташ нещо, е необходимо известно знание, иначе как ще попиташ? Ако
попиташ: "Кой е Бог? Какво е Бог?", ти най-малкото знаеш нещо за Бог,
иначе въпросът не би могъл да се появи. Едно дете не би могло изведнъж
да попита: "Къде е Бог?" Не, първо то трябва да научи, че има Бог, че
Бог е създал света; тогава посредством това научаване ще възникне и
въпросът. Въпросите не възникват от невежеството, те възникват от
знанието. Когато въпросите изчезнат, ти притежаваш безкрайността на
невежеството, тази тъмна нощ, красива, кадифена, необятна. Ти си в нея,
разтворен толкова цялостно, колкото е капката в океана. Тогава ти усещаш
присъствието ми. Знанието е бариерата.
Ти казваш, че не се
интересуваш от моя отговор - тогава ти разрушаваш самия мост: тогава ти
не ще бъдеш способен да почувстваш присъствието ми - това ще стане
невъзможно. Първо трябва да ми позволиш да убия всичко онова, което
знаеш, да го разруша, да унищожа това, което не е наред в тебе. Само
тогава аз мога да действам съзидателно. Присъствието е съзидателно
явление. Моите отговори са просто разрушителни, те служат да преоткрият
твоето невежество, а заедно с него и безкрайността. Ако можеш да станеш
цялостно невеж, ти си направил първата стъпка към това да станеш
цялостно мъдър. Цялостността е мостът. Ако ти си цялостно невеж, тогава
цялостността вече се е случила, а тя е мостът. Тогава не е кой знае
какъв проблем от невежеството да достигнеш до мъдростта, мостът е
отворен, готов. Така че бъди цялостен. В този момент можеш да бъдеш
цялостен единствено в невежеството - следващото събитие ще бъде това да
бъдеш цялостен в мъдростта. Но ти продължаваш да се прилепяш за малките
частици знание.
Не се опитвай да се правиш на умник пред мен.
Бъди искрен. Ако си невеж, бъди невеж и ще се докоснеш до присъствието
ми, ще влезеш в мен и ще ми позволиш и аз да вляза в теб. Но ако не си
способен да усетиш присъствието ми, тогава първо се опитай да усетиш
отговора ми; тогава ми позволи да те унищожа, да те разруша, за да се
случи съзидателното избухване.
ДАО. Трите Съкровища
Ошо
|
Нумерология
18.189.186.247 