Втори въпрос:
Когато наблюдавам мислите и чувствата си, ме обзема усещане за чудо: чудя се откъде идват те и къде отиват.
Прекрасно е да бъдеш изпълнен с усещане за чудо, но бъди нащрек, защото
веднага ще го изгубиш. Ако започнеш да си мислиш откъде идват мислите и
накъде отиват, усещането за чудо е вече загубено. Ако останеш с
усещането за чудо, като не позволяваш на мисленето да влезе - ето какво е
медитацията.
Исус повтаря отново и отново: "Само онези, които
са като деца, ще са способни да влязат в царството Божие." Какво иска да
каже той? Какво има предвид като казва "като деца"? Исус има пред вид
усещането за чудо. Децата остават с усещане за чудо. Запомни думата
"остават" - те не излизат от това състояние. Децата вървят от едно чудо
към друго, те остават с това усещане. Твоят ум веднага изкривява чудото.
За частица от секундата ти си се докоснал до него, но в следващия миг
навлиза мисленето, започнал си да мислиш: "Откъде идват тези мисли? Къде
отиват?" Сега усещането за чудо е изчезнало. Въпросите убиват това
усещане, защото те вече пътуват към отговорите. Въпросът представлява
стрела, отговорът е целта и ако можеш да получиш отговора, чудото ще
умре. Ако питаш, ти вече си се придвижил към отговора и ако го получиш,
чудото е изгубено. Ето защо колкото повече човечеството се обучава и
възпитава да дава научни отговори, толкова повече то губи усещането за
чудо.
В действителност сега е почти невъзможно да се открие
човек, който живее с чудото. Дори и да си мислиш, че се учудваш,
вероятно ти просто си мислиш, че се учудваш. По-възможно е ти да си
мислиш и за чудото. Усещането за чудо представлява съвършено различно
измерение, то притежава съвършено различно качество - то означава човек
да живее с очи и сърце, които непрекъснато се учудват, без в него да се
появяват въпроси.
Цветето, пеперудата, дърветата - всички те са
тук, облаците пътуват по небето, целият свят е чудесен, само ти си
изгубил усещането за чудо. Просто погледни света със съвършено
притихнали очи, без въпроси, блуждаещи в ума - това означава, че не
търсиш никакъв отговор. Какво правиш, когато търсиш отговор? Опитваш се
да убиеш усещането за чудо.
Ти не се чувстваш спокоен с чудото - това е значението на въпроса. Ти би искал да знаеш.
Две възможности възникват като резултат от учудването: едната е
философска, другата е религиозна. Ако учудването се превърне в задаване
на въпроси, тогава навлизаш в измерението на философията. В такъв случай
ще се изгубиш, защото то не стига доникъде, то просто те унищожава.
Един въпрос ще те отведе до един отговор, а този един отговор ще те
отведе до хиляди въпроси и така нататък. И колкото повече задаваш
въпроси и получаваш отговори, толкова по-разделен и фрагментарен ставаш.
Единството е изгубено, то се превръща в множество.
От същата
точка тръгва и друг път - пътят на религията. Ти живееш с усещането за
чудо, не разпитваш, не обръщаш и не превръщаш енергията на чудото във
въпроси. Позволяваш му да бъде тук с теб, с него ти се чувстваш спокоен,
като у дома си. Живееш с чудото и то става твой приятел, другар. Движиш
се с него, сутрин отваряш очи и то е пак тук с теб, вечер затваряш очи и
чудото отново е при теб. Вдишваш и вдишваш чудо, издишаш и издишаш чудо
-цялото ти същество се превръща в едно чудо. Тогава ти си религиозен
човек.
Религиозен е този човек, който живее с чудото, който се
чувства като у дома си с него, който не бърза да го разруши. Ето как той
започва да узнава не отговорите, а мистерията навсякъде около него.
Мистерията не е отговор. Ти се озоваваш в нейното присъствие само след
като си спрял да задаваш въпроси. Чудото води към мистерията. Това
усещане за чудо расте и расте и расте и целият живот се превръща в
мистериозен романс. Ако искаш религиозен термин за това, тогава той е
Бог.
Ако не си в добри отношения с термина "Бог", забрави го,
думата "мистерия" ще свърши същата работа. Защото Бог не е човек, Бог е
мистерия, която не може да бъде разгадана, той е нещо, което ти можеш да
изживееш. Можеш да го познаеш в някакъв смисъл, в смисъл диаметрално
противоположен на обикновеното познание. Сърцето ти може да го познае,
можеш да го обичаш и чрез любовта да го познаеш, но не и чрез задаването
на въпроси. Ти живееш в него и му позволяваш да живее в теб - тогава
всичко е мистериозно, мистериозни са дори и листенцата на тревата;
мистерията навсякъде е поставила своя печат, навсякъде ти срещаш Бог.
Тогава не питаш къде е Бог, не питаш какво е Бог - ти знаеш.
Живей с усещането за чудо. Трудно е, почти е невъзможно, защото умът ти
е обучен да разпитва, да задава въпроси. Това е като сърбежа - ти не
можеш да останеш с него, искаш да се почешеш. Но опитай. Започни със
сърбежа. Ако някой ден откриеш, че кракът ти те сърби, не го чеши,
просто изчакай, остани със сърбежа. Колко дълго може да продължи? Скоро
той намалява, постепенно изчезва и не остава след себе си никакви следи,
никакви белези.
Остани с усещането за чудо, дори и да е
необходимо голямо търпение, защото целият ти ум ще се почувства
неспокоен и ще ти каже: "Питай, разпитвай. Защо това чудо? Откъде идва
то? Накъде отива? Как е? Защо е?" Ще възникнат хиляди въпроси, но ти
остани с усещането за чудо, не позволявай на тези въпроси да те
обезпокоят. Дори и те да присъстват, остани безразличен към тях: бъди
внимателен към усещането за чудо и не обръщай внимание на въпросите и
скоро ще видиш, че усещането за чудо се е изгубило, превръщайки се в
усещане за мистерия. Усеща нето за чудо е просто като малка вълничка, а
усещането за мистерия е като за океан, то е целият океан. Вълничката се
изгубва, отминава.
С усещането за чудо ти си тук. Когато то се
превърне в мистерия, теб вече те няма, остава само едно усещане за
океан, за единение с цялото. Разделението е изчезнало.
Това е
красиво. Питащият казва: Когато наблюдавам мислите и чувствата си, ме
обзема усещане за чудо. Остани! Остани с него, направи го свой постоянен
другар. На този свят не можеш да намериш по-добър приятел, по-велик
водач от него - чудото води към мистерията. То е вратата към мистерията,
а тя те води към безкрайното, към Божественото, към Бог - назови го,
както искаш. Но не започвай веднага да мислиш. Зная, че е трудно, но
зная също, че е постижимо - правил съм го, така че зная и двете. Трудно
е, почти е невъзможно - ти се бориш, въпросите идват отново и отново и
ти забравяш. А и си толкова дълбоко заспал, че за теб е много трудно да
запомниш нещо.
Онази вечер разказвах една суфистка история.
Един велик крал, който бил постигнал успехи във всяка една сфера от
живота си, накрая започнал да се чувства безсилен.
Случва се,
то е естествено. Когато си успял във всичко, внезапно усещаш, че
всъщност си се провалил, защото тогава, когато още не си бил успял
човек, е съществувала някаква надежда, че когато наистина успееш, тогава
всичко ще бъде наред, всичко ще бъде прекрасно. Но когато напълно
преуспееш, ти пропадаш абсолютно, защото тогава надеждата изчезва. Ти
ставаш обезнадежден. Всичко желано е постигнато, но нещо вътре в теб
остава незадоволено. А сега какво да правиш с тази неудовлетвореност?
Един неудачник може да се надява, че някой ден, когато успее тази
постоянна празнота, тази празнина вътре в него ще бъде запълнена. Той
може да се надява, може да си мечтае.
Беднякът може да се надява, беднякът може да мечтае, но за богаташа всички мечти са вече осъществени. Той става обезнадежден.
Кралят се чувствал толкова безсилен, колкото само един крал може да се
чувства. Затова казвам: "Нищо не се проваля така, както успехът. Той се
проваля напълно." Кралят започнал да търси и попаднал на един суфистки
учител. Когато отишъл при него, кралят му казал: "Готов съм да направя
всичко, а трябва да знаеш, че аз съм човек, който никога в нищо не се е
провалял. Каквото и да съм правил, съм го правил успешно." Учителят
отвърнал: "Ти може и да си постигнал успехи в света, но самите тези
успехи доказват, че вероятно не си успял вътре в себе си, защото за
света, за който ти разпитваш, важат различни закони." Човек успява в
света, ако напълно забрави за себе си. Това е правилото. Политикът
успява само ако напълно забрави себе си - тогава не можеш да си
съперничиш с него. Ако той е маниак и почти луд, успява. Човек постига
успехи в трупането на богатства ако е съвършено луд, вманиачен невротик.
Ти не можеш да се съревноваваш с един невротизиран човек. Ако
притежаваш капчица здрав разум, не ще можеш да успееш в света: на пазара
само лудостта успява. Човек трябва напълно да забрави себе си, това е
правилото, законът.
"Но - казал суфисткият учител - тук, в
нашия свят, се прилага точно обратното: човек трябва да си спомни себе
си." Кралят се засмял: "Каквото и да е правилото, аз никога в нищо не
съм се провалял. Ти само кажи и аз ще го направя." Учителят отвърнал:
"Добре, тогава това е изпитът, който трябва да преминеш и за който ще са
ти необходими само пет минути. Ако за пет минути, ако само в
продължение на пет минути успееш да помниш едно нещо, което ще ти кажа,
тогава можеш да станеш мой ученик."
Кралят казал: "Какво трябва
да направя?" Учителят отговорил: "Каквото и да кажа през тези пет
минути, ти трябва да отговаряш: "Да, господине, аз ти вярвам" Кралят
казал: "Добре, започвай!" Факирът започнал: "Аз съм най-великият човек
на този свят." Някакво съмнение се прокрадвало в ума на краля, но външно
той отговорил: "Да, господине, аз ти вярвам." Тогава факирът казал:
"Когато ти се роди, аз бях там." Това било дори още по-съмнително,
защото кралят бил по-възрастен от факира, който бил млад човек. Сега
било сигурно, че той лъжел, но кралят все още се опитвал да помни. Било
трудно. Сега той губел нишката, но все пак отвърнал: "Да, господине, аз
ти вярвам." Факирът продължил: "А баща ти беше просяк." Кралят напълно
забравил и възкликнал: "Лъжец такъв! Не вярвам на нито една дума от
това, което казваш!"
Пет минути били твърде много, изминала
била само една и факирът отвърнал: "Ти забрави. Не успя да запомниш дори
и за пет минути?!"
Да помниш, дори и за една-единствена
минута, е трудно, зная това. Но ако успееш да помниш дори и за
една-единствена минута, това ти носи великолепна отплата. Така че
следващия път, когато усещането за чудо те завладее, остани с него,
задръж го. Ще бъде трудно, но ако дори и за един миг успееш да го
задържиш, то ще ти донесе много. Ще бъдеш заобиколен от дълбока тишина и
скоро, колкото повече опитваш, колкото повече му позволяваш да се
случва, толкова повече възможности ще се разкриват. Идва денят, в който
усещането за чудо се разтваря, превръщайки се в мистерия - и заедно с
него ти също се разтваряш.
Да, Исус е прав: Само децата, онези,
които живеят с усещане за чудо, хората, които са като деца, само те ще
могат да влязат в царството Божие.
Ще бъдеш обзет от изкушението да
мислиш, умът ти ще пожелае да сведе твоето чудо до мислене, но не се
поддавай на това изкушение. Ако можеш да го направиш, ти имаш ключа.
ДАО. Трите Съкровища
Ошо
|
Нумерология
18.191.27.78 