Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


21:27
08.12.2019
Неделя
35.170.81.210


Онлайн: 9
Гости: 9
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Контролът идва от егото, а дисциплината - от не-егото

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Контролът идва от егото, а дисциплината - от не-егото

Въпрос: Ти каза, че онези, които искат да постигнат, се нуждаят от дисциплина и усилие в началото. Тези неща не са ли присъщи на егото и няма ли по този начин то да стане по-силно? Аз винаги съм бил много взискателен към себе си и така пропуснах много от радостите на живота. Моля те, обясни разликата между дисциплина и контрол.

Ошо: Между дисциплината и контрола има не просто разлика, а има огромна разлика: те са две диаметрално противоположни същности.

Контролът идва от егото, а дисциплината - от не-егото; контролът означава да манипулираш себе си, а дисциплината - да разбереш себе си; дисциплината е естествено явление, а контролът - неестествено; дисциплината е спонтанна, а контролът е вид потискане. Дисциплината се нуждае единствено от разбиране - ти разбираш и действаш в съответствие с твоето разбиране. Дисциплината няма идеал, който да следваш, няма догма, която да следваш; дисциплината не е проява на перфекционизъм - тя малко по малко те води към цялостност.

Контролът е перфекционистичен; той има идеал, който трябва да се постигне. В ума си ти имаш някаква идея за това какъв би трябвало да бъдеш. Контролът разполага с много "трябва" и "не трябва", докато дисциплината е освободена от тях. Дисциплината е естествено разбиране, тя е едно разцъфтяване.


Самата дума "дисциплина" произлиза от корен, който означава "уча се"; тя произлиза от същия корен, от който идва и думата "ученик".

Ученикът е този, който е готов да се учи - а дисциплината е това състояние на отвореност, което ти помага да учиш.

Дисциплината няма нищо общо с контрола. В действителност дисциплинираният ум никога не е този ум, който мисли с езика на контрола, защото дисциплинираният ум няма нужда от него. Той не се нуждае от контрол, той е съвършено свободен.

Недисциплинираният ум се нуждае от контрол, защото чувства, че без контрол нещата стават опасни. Един недисциплиниран ум не може да се довери на себе си, оттук идва и контролът. Например: Ако не се контролираш, ти би могъл да убиеш някого - в яда си, в гнева си, ти би могъл да се превърнеш в убиец. Ти се нуждаеш от контрол, защото се боиш от самия себе си.


Един разбиращ човек, човек, който разбира както себе си, така и другите, винаги изпитва състрадание. Такъв човек изпитва състрадание дори и към врага си, защото е в състояние да разбере и чуждата гледна точка. Разбиращият човек знае защо другият изпитва тези чувства, знае защо другият е ядосан, защото той познава самия себе си, и притежавайки това познание, е опознал и всички останали. Такъв човек е пропит от състрадание, той разбира и следва своето разбиране.

Когато казвам това, не ме разбирай погрешно - всъщност разбирането няма нужда да бъде следвано. Самата дума "следване" създава впечатление, че нещо трябва да се прави: ти разбираш, след това трябва да направиш нещо - да следваш. Не, когато разбереш, всичко се подрежда от само себе си. Няма нужда ти да следваш. Нещата започват да се случват.

Така че първото нещо, което трябва да разбереш, е разликата между контрол и дисциплина. Контролът е фалшива монета, измислена от обществото като заместител на дисциплината: всяка фалшива монета прилича на истинската, иначе ти не би могъл да я пуснеш в употреба, иначе тя не би могла да се върти на пазара. Съществуват много фалшиви монети, отнасящи се за вътрешния живот. Например контролът е фалшива монета, заместваща истинската монета на дисциплината, а знанието е фалшива монета, заместваща разбирането.

Сектата е фалшивата монета на религията. За да задоволят потребността ти от религия, много изкуствени секти са на твое разположение - християнство, индуизъм, джайнизъм. Но всички "изми" са фалшиви. Истинската религия не е догма, тя няма никакъв "изъм". Тя е нещо, което разцъфва вътре в теб, а не нещо, което ти е натрапено отвън. Винаги бъди внимателен за наличието на фалшиви монети, защото те са в обръщение и са били на пазара от толкова дълго време, че хората са забравили за истинските монети. Религията не е нито християнска, нито индуска, нито мохамеданска; религията си е просто религия. Тя е отношение, което човек трябва да развие вътре в себе си, той не може да бъде роден с него.

Никой не може да бъде религиозен по рождение; религиозността идва чрез творческото усилие, през страданието и опита, през броденето и завръщането у дома; религиозността идва чрез отклоняването от верния път и завръщането към него. Когато минеш през много страдания и опит, малко по малко вътре в теб започва да кристализира някакво качество на битието: това кристализирало битие е религиозно, а уханието, което се излъчва от него, е религия. Това ухание е трудно да бъде определено.

Същото е вярно и по отношение на контрола и дисциплината. Пази се от контрола. Никога не се опитвай да се контролираш. Кой наистина ще контролира? Ако разбираш, тогава няма нужда да контролираш; ако не разбираш, тогава кой ще контролира? Това е загадката на целия проблем.


Ако разбираш, тогава каква е нуждата от контрол? Ти разбираш, така че прави това, което е правилно. Не че трябва да го направиш, ти просто го правиш, защото как можеш да направиш погрешното? Ако си гладен, не започваш да ядеш камъни - разбираш, че камъните не са подходящи за ядене и край! Няма нужда някой да ти заповядва: "Никога не яж камъни, когато си гладен". Би било глупаво, глупаво е дори да се каже. Когато си жаден, пиеш вода. Каква нужда има за тези неща да се създават правила, някакви "би трябвало" или "не би трябвало"?


Животът е прост, когато разбираш. Тогава за теб не съществуват правила и предписания за това как да го живееш, няма нужда, защото самото ти разбиране е правилото на всички правила. Има само едно златно правило и то е разбирането; всички други правила са безполезни, те могат да се изхвърлят. Ако разбираш, тогава ти можеш да зарежеш целия контрол, можеш да бъдеш свободен, защото каквото и да направиш, ще го направиш с разбиране.

Ако ме попиташ за дефиницията на това, какво е правилно, ще ти кажа: Това, което е направено с разбиране. Правилно и неправилно нямат обективни равностойности; няма правилно действие и неправилно действие, има само действия, извършени с разбиране, и действия, извършени с неразбиране. Така че понякога е възможно едно и също действие да бъде погрешно в този момент и правилно в следващия, защото ситуацията се е променила и сега разбирането повелява нещо друго. Разбирането означава да живееш момент за момент, да живееш в този момент, а твоят отговор на живота да произтича от чувствителността ти.

Ти нямаш фиксирано правило за това как да постъпваш; оглеждаш се наоколо, усещаш, наблюдаваш и тогава действието ти идва от това усещане, наблюдение, познание.

Контролиращият човек няма поглед върху живота, той не е чувствителен към живота. Когато пътят се простира непосредствено пред него, той прави справка с картата; когато вратата е точно пред него, той пита другите: Къде е вратата? Този човек е сляп. Трябва да се контролира, защото вратата се променя всеки миг. Животът не е нещо мъртво, неподвижно - не, не е. Животът е динамичен.

Така че същото правило, което е важало за вчера, не важи и за днес и не би могло да важи за утре. Но човек, който живее, контролирайки, притежава фиксирана идеология, той следва своята карта. Пътищата се променят всеки ден, животът продължава да се движи в нови измерения, а той продължава да влачи със себе си своята стара, калпава идеология. Той поглежда идеята си, след това започва да я следва и така накрая винаги се оказва в погрешна ситуация.


Ето защо ти усещаш, че си пропуснал много от радостите на живота. Ти трябва да ги пропуснеш, защото единствената радост, която той може да ти даде, това е радостта от разбирането. Тогава ти ще изпиташ много радости, но не ще имаш никакви правила, идеи или идеали; тогава не си тук, за да следваш определени правила, а си тук, за да живееш и да откриеш твое собствено правило за живот.

Когато осъзнаеш твоето собствено житейско правило, тогава ще видиш, че то не е нещо фиксирано. То е толкова динамично, колкото и самият живот.

Егото в теб се опитва да контролира; егото е онова, което те манипулира по много начини. Чрез егото обществото те манипулира, а чрез обществото мъртъвците, всички онези, които сега са мъртви, манипулират теб. Ако едно живо същество е последовател на мъртва идеология, то следва мъртви хора.


Заратустра е красив, Буда е красив, Лаодзъ е красив, Исус е красив - всички те са красиви, но вече не са приложими. Те изживяха живота си, те разцъфнаха като красиви цветя: учи се от тях, но не бъди глупав последовател. Бъди човек, който се учи, но не бъди учен.


Ученият научава думата, мъртвата дума; човекът, който се учи, просто научава тайните на разбирането и когато придобие свое разбиране, той продължава по свой собствен път. Отдава своето уважение на Лаодзъ и казва: "Сега аз съм готов. Благодарен съм и сега поемам по моя собствен път." Той винаги ще бъде благодарен на Лаодзъ - и тук има един парадокс: хората, които всеотдайно са следвали Исус, Буда или Мохамед, никога не могат да им простят. Как би могъл да им простиш, ако заради тях си пропуснал житейските си удоволствия? Как би могъл наистина да им бъдеш благодарен? В действителност ти си им дълбоко разгневен. Ако попаднеш на тях, ще ги убиеш, ще ги умъртвиш, защото те са хората, които са те принудили да живееш един контролиран живот; те са хората, които не са ти позволили да изживееш живота си така, както на теб би ти харесало; това са хората - Мойсей и Мохамед, които са ти давали заповеди за това как да живееш. Ти не би могъл да им простиш. Благодарността ти е фалшива. Ти се чувстваш толкова нещастен, как би могъл да им бъдеш благодарен? За какво? Можеш ли да бъдеш благодарен за своето нещастие? Не, можеш да бъдеш благодарен само когато се чувстваш блажен.

Благодарността ще последва като сянка, когато дълбоко в себе си ти си озарен от усещане за блаженство, от усещане за непрестанна благодат.

Бъди човек на дисциплината, никога не бъди човек на контрола. А как можеш да бъдеш дисциплиниран? Ти познаваш само един вид дисциплина и тя е да бъдеш контролиран: или от самия себе си, или от другите. Зарежи всички правила и предписания и изживей живота си с по-дълбока будност, това е всичко. Разбирането трябва да стане единственият ти закон. Ако разбираш, ти ще обичаш; ако обичаш, не ще причиниш никому зло; ако разбираш, ти ще си щастлив, ако си щастлив, ще споделяш; ако разбираш, ти ще станеш толкова блажен, че от цялото ти същество непрестанно, подобно на река, ще струи благодарност към съществованието. Ето това е молитвата.

Опитай се да разбереш живота, не насилвай нищо и нека миналото никога няма власт над теб; защото ако миналото е тук и ти контролираш, тогава ти не можеш да разбереш живота. А животът е толкова мимолетен, той не чака.


Но защо хората се опитват да създават правила? Защо те изобщо попадат в този капан? Те падат в капана, защото да живееш с разбиране означава да живееш в опасност. Трябва да се осланяш на себе си. Живот, основан на контрол, е удобен и сигурен, ти нямаш нужда да разчиташ на себе си: Мойсей, Библията, Корана, Гита - можеш да се осланяш на всички тях, няма нужда да се тревожиш за проблемите, ти можеш да избягаш от тях. Ти намираш убежище в стари думи, дисциплини, мисли, вкопчваш се в тях. Ето как си подреждаш един комфортен живот, един живот на удобството - но да живееш удобно не означава да живееш блажено. Тогава ти изпускаш радостите, защото радостите са възможни само тогава, когато живееш опасно. Няма друг начин да живееш..

Живей опасно и когато казвам "живей опасно", имам предвид да живееш според собствената си същност, каквото и да ти струва това. Какъвто и да е залогът, живей според собственото си съзнание, според собственото си сърце и чувство.

Ако изгубиш цялата си сигурност, всички удобства и комфорт, тогава също ще бъдеш щастлив. Може и да си просяк, а не крал, може да се скиташ по улиците, облечен в дрипи, но нито един император не би могъл да си съперничи с теб. Дори и императорите биха ти завидели, защото ти ще притежаваш богатство - богатството на твоето вътрешно същество, а не на материята. От теб ще струи фино сияние и ще бъдеш изпълнен с усещане за блаженство. Дори и другите ще могат да се докоснат до това чувство: то е толкова очевидно, толкова истинско, че те също ще го усетят. То ще се превърне в магнит.


Ти може и да си просяк на външен вид, но вътре в себе си да си крал.


Ако животът ти е удобен, сигурен, комфортен, ти ще избягваш опасността, ще избягваш много трудности и страдания; но като се пазиш от всички тях, ти ще държиш далеч от себе си и цялата благодат, която е възможна в живота. Запомни, че когато избягваш страданието, ти избягваш и блаженството. Когато се опитваш да избягаш от един проблем, също бягаш и от разрешаването му. Когато не желаеш да погледнеш ситуацията в очите, ти осакатяваш собствения си живот. Никога не живей контролиран живот - само човек, който се стреми да избяга от действителността, контролира живота си - но бъди дисциплиниран. Дисциплиниран не съгласно мен, не съгласно който и да било друг, а съгласно твоята собствена вътрешна светлина. "Бъди светлина на самия себе си." Това били последните думи на Буда, преди да умре; последното нещо, което Буда промълвил, било: "Бъди светлина на самия себе си". Това е дисциплината.

ДАО. Трите Съкровища
Ошо
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 1083 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          35.170.81.210