Третия въпрос: Казахте, че всеки въпрос е агресивен и все пак ни окуражавате да задаваме въпроси. Защо е така?
ЗАЩОТО ТИ СИ АГРЕСИВЕН и се нуждаеш от катарзис. Имаш въпроси, които
искаш да зададеш; може да нямаш смелостта да ги зададеш, затова те
насърчавам. В теб се надигат въпроси; трябва да преминеш през това.
Задавай ги. Не твърдя, че моите отговори ще ги унищожат - не. Моите
отговори не са насочени към това. Моите отговори имат напълно различна
цел. Те ще те накарат да разбереш, че всичките въпроси са безполезни,
напразни, абсурдни. Бих искал да достигнеш до момента, в който
умът спира да задава въпроси, но това ти не можеш да го направиш, защото
си пълен с въпроси. Освободи се от тях, не ги потискай. Бъди смел. Дори
и да знаеш, че са глупави, не ги крий, защото ако ги криеш, никога няма
да успееш да се освободиш от тях. Дори да са нелепи - а всички въпроси
са - питай.
А аз не отговарям в действителност на твоите
въпроси На твоите въпроси не може да се отговаря. Твоите въпроси са като
човек, който е в делириум, чиято температура е предизвикала много силна
треска в него. Тя се е повишила до тридесет и девет, четиридесет,
четиридесет и един... и той е в делириум. И казва: "Всичко се мести,
масата хвърчи в небето." И пита: "Къде отива тази маса?" Какво да му
кажеш? Каквото и да му кажеш, няма да е вярно, защото масата изобщо не
се е помръднала. А не можеш да го убедиш, че масата никъде не е отишла,
тя си е в стаята, изобщо не се с помръдвала. Това няма да го убеди,
защото не можеш да убедиш никой против собствените му преживявания.
Как можеш да убедиш някого в разрез с неговия личен опит? Убеждението е
възможно, когато собственият му опит го подкрепя, в противен случай не.
Той вижда, че масата лети, опитва се да се измъкне през прозореца, че
масата има крила - и не само масата, леглото върху което лежи, то също
скача и е готово, готово е всеки момент да излети... Как можеш да убедиш
човек, който е в делириум? Ако се опиташ да го убедиш, ти също си луд.
Само един луд лекар ще се опита да го убеди. Не, лекарят ще каже: "Не се
тревожи, масата ще се върне. Ние ще я върнем обратно, не се тревожи. Ще
направим нещо" Лекарят ще се опита да свали температурата му; когато
температурата бъде свалена, масата ще се върне от само себе си. Когато
температурата се нормализира, масата ще заеме своето място. Тя винаги си
е стояла там - не се е помръднала и със сантиметър. Такава е
ситуацията. Виждам, знам, че ти бълнуваш. А този делириум е много фин -
никакви термометри не могат да го засекат, той е вътрешна, а не
физическа температура. Вътрешно ти си в делириум. След това въпроси,
въпроси и въпроси - подобно на мухи, те непрекъснато хвърчат. Ще ти
помогна да питаш и дори ще те окуражавам, само за да се освободиш от
тях. Това е катарзис, това е част от медитацията. Слушайки ме,
постепенно ще достигнеш до момента, в който ще разбереш, че всички
въпроси са безсмислени, всъщност няма смисъл да питаш. Когато това
разбиране възникне в теб, ще имаш тотално различно отношение. Въпросите
изчезват. Когато изчезнат всички въпроси, се появяват отговорите. И
запомни добре, не съществуват толкова отговори, колкото са въпросите,
има само един отговор на всички въпроси. Въпросите може да са милиони -
отговорът е един. Има само един отговор - отговорът - и това е
самопознанието. Така че ти помагам да осъзнаеш. Има една суфи история:
Няколко човека минавали покрай един суфи манастир; просто от
любопитство, влезли да видят какво става там. Хората били в катарзис,
пищели, плачели, скачали, били напълно обезумели. Пътниците си
помислили: "Това е манастир на безумци. Винаги сме мислели, че хората
идват тук, за да получат просветление, но те са полудели." А Учителят
седял сред този катарзис, сред този безумен хаос. Той седял безмълвно
сред всичко това. Пътниците си мислели: "Защо Учителят седи
безмълвно?" Някой от тяхната група предположил, че може би е прекалено
уморен, може би твърде дълго е вършил това безумие. След
няколко месеца отново минали покрай манастира на връщане към своя град,
след като били си свършили работата. Отново го посетили, да видят, какво
се случило с тези луди хора. Сега обаче всички седели безмълвно, никой
не произнасял и дума. Когато се приближили до манастира, се уплашили:
напуснали ли са го хората? Защото не личало в него да има някой. Когато
влезли в него, всички били там, но седели мълчаливо. След
няколко месеца отново се отправили на път по своя си работа.
Любопитството отново ги завело в манастира. Погледнали, нямало никой,
само Учителят седял там. Попитали: - Какво става тук? Учителят казал:
- Когато минахте първия път, видяхте начинаещите. Те бяха изпълнени с
лудост и аз ги насърчавах да я изкарат от себе си. Следващият път,
когато минахте, те бяха постигнали реализация, бяха се успокоили. Затова
седяха безмълвно. Нямаше нищо за правене. Сега, когато минавате за
трети път, не остана необходимостта дори да бъдат тук. Сега могат да
бъдат в тишина на всяко друго място по света, затова ги изпратих обратно
в света. Чакам нова група. Когато следващия път минете, отново ще има
лудост. Насърчавам те да питаш - то е за да изкарам ума ти
навън. Това ще ти помогне да се успокоиш. Моите отговори всъщност не
представляват усилие да ти отговарям на въпросите, то е усилие да ги
убия, да унищожа въпросите. Аз не съм учител. Може би съм убиец, но не
съм учител. Не те уча на нищо, просто унищожавам твоите въпроси. Щом
веднъж всички въпроси са унищожени, главата ти е отсечена - аз съм те
убил. Тогава си абсолютно безмълвен, задоволен, изцяло си си у дома. Не
съществуват никакви проблеми - живееш живота си момент за момент,
наслаждаваш се, радваш му се момент за момент. Не съществуват никакви
проблеми.
Аз съм против метафизиката, но трябва да говоря за
метафизиката. Цялата ми дейност е терапевтична. Не съм метафизик. Моята
работа е подобна на следната: имаш трън в петата си; с помощта на друг
трън изваждам първия от стъпалото ти. Първият и вторият трън си
приличат, между тях не съществува качествено различие. Когато първият е
изваден с помощта на втория, захвърляме и двата.
Когато
изкарвам на бял свят твоите въпроси, не казвам да поставиш моите
отговори на освободеното от тях място - не. Изхвърли и отговорите ми,
както се освобождаваш от въпросите; в противен случай отговорите ми ще
ти създадат проблеми. Недей да носиш моите отговори, те са само една
терапия. Те са като тръни; могат да бъдат използвани, за да извадят
други тръни от крака ти, след което и двата трябва да се изхвърлят.
ДАО. Трите Съкровища Ошо
|