 Втория въпрос: Даоистите за внезапното просветление ли са или за постепенното?
ТЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВАТ С ТОЗИ ВЪПРОС. Лаодзъ не се занимава с това, защото
казва: да бъдеш обикновен, означава да си просветлен. То не е нещо
специално, което човек трябва да постигне, то не е постижение, не е
нещо, което човек трябва да добие. То си ти - в твоята абсолютна
обикновеност разцъфтява. Да бъдеш необикновен, е болестта на егото.
Егото винаги желае да бъде необикновено, нещо специално, уникално,
несравнимо - това е неутолимото желание на егото. Ако можеш да станеш
Рокфелер, това е добре; ако можеш да станеш Хитлер, също е добре. Или
ако не можеш да станеш Рокфелер или Хитлер, тогава се отказваш от света и
искаш да станеш Буда. Но стани някой, някой по-особен, историческа
фигура.
Лаодзъ не се тревожи за просветлението и всички тези
глупости. Той казва: просто бъди обикновен. Яж, когато огладнееш, пий,
когато ожаднееш и отиди да спиш, когато ти се доспи. Бъди така
естествен, както цялата природа и внезапно всичко е налице в цялото си
великолепие. Нищо не е необходимо.
Да бъдеш обикновен е
най-необикновеното състояние на съществуване, защото егото се разтваря.
Егото е неуловимо. Отърваваш се от него в една посока, то се появява от
друга. Избутваш го през едната врата, влизаш в стаята, а то седи на
трона - влязло е през другата врата. Преди още да си влязъл вътре, то
вече е там.
Имах приятел, който имаше малко коте. Попита ме,
какво име да му даде. Нарекох котето "Его", защото егото е много лукаво,
а котката, разбира се, е много хитра. Няма по-лукаво нещо от котката. И
така, той го нарече "Его".
Но постепенно на него му омръзна.
Той беше самотник, беше ерген без жена и деца и искаше постоянно да бъде
сам, но котката непрекъснато го безпокоеше. Отива да спи, "а тя му
скача върху гърдите. Влизаше с изцапани с кръв лапи и съсипваше целия
фотьойл или дрехите му, защото непрестанно ловеше мишки. Тя се превърна в
проблем за него, а за един ерген, който никога не се е грижил за някой
друг, тя стана по-досадна и от жена. Попита ме какво да прави. Това Его
се превърна в проблем. Казах му:
- Егото винаги е проблем. Върви и я изхвърли. Той каза:
- Но тя познава всичко наоколо. Ще се върне обратно.
Казах му:
- Остави я в гората.
Той я занесе в гората, за да не може да намери пътя към неговия дом.
Влязъл много навътре - и след това загубил пътя! Останало му само едно
нещо, което можел да направи: пуснал котката да намери пътя, тръгнал
след нея и се прибрал вкъщи. Това бил единственият начин, нямало кой да
пита. Котката се върнала обратно така сигурно, като пусната от лък
стрела, без никакво колебание дори за миг накъде да тръгне.
Казах му:
- Твоята котка притежава до съвършенство качествата на егото. Няма да
можеш лесно да я изхвърлиш. Където и да я оставиш, когато се върнеш
вкъщи, тя вече ще е там. А понякога може да се загубиш и ще трябва да я
следваш, защото само тя знае пътя.
Егото винаги е умно - умно в
своята лукавост. Лаодзъ не дава на егото никаква почва, никаква опорна
точка върху която да застане, затова не говори за просветление. Затова,
ако срещнеш Лаодзъ, недей да го питаш: Във внезапното просветление ли
вярваш или в постепенното?" Той няма да ти отговори. Ще ти се смее:
Каква глупост! Няма нужда от никакво просветление. Тази дума не е част
от речника на Лаодзъ.
Той е съвсем обикновен. Казва: Просто
бъди обикновен. Какъв е този стремеж да си необикновен, да бъдеш някой? А
ако не можеш да бъдеш някой в света, тогава поне стани просветлен. Но
защо? Защо не можеш да бъдеш удовлетворен и задоволен от себе си такъв,
какъвто си? Ако ме попиташ, да си удовлетворен със себе си такъв,
какъвто си, е просветлението. То не е нещо специално, каквото са го
направили да изглежда йогите: издигане на кундалини, излъчване на
светлина, вътрешни преживявания, ангели и Бог, това и онова. Всичко това
са глупости, ако разбираш за какво става дума. Просветлението не е нищо
такова.
Всички тези неща - кундалини и светлината, Бог и
ангелите, небесата и ада - са част от торбата на фокусника. Ти ги искаш -
той незабавно ги създава, предлага ти ги. Ти предизвикваш търсенето, а
фокусникът незабавно ти ги осигурява. Искаш нещо особено, той ти го
осигурява. Той те експлоатира. Живее благодарение на твоите абсурдни
желания Лаодзъ е съвсем обикновен. Не притежава торба с фокуси. Той
казва: Защо просто да не бъдеш? Какво не му е наред на това? Какво не е
наред в това, което ти си? Защо правиш усилия? И кой ще прави усилията?
Ти ще ги правиш. Твоето усилие не може да се издигне над теб и каквото и
да правиш, ти ще го правиш. Как може да се издигне над теб? Как може да
е отвъд теб? Как можеш да се издигнеш над себе си чрез собствените си
усилия? Това е невъзможно; опитваш се да направиш нещо невъзможно. Можеш
да скачаш в продължение на хиляди живота и нищо няма да постигнеш.
Приеми себе си, това е единствената реалност, която съществува, това е
единствената възможност, която съществува. Приеми себе си такъв, какъвто
си и внезапно всичко е трансформирано. Приемането е думата за Лаодзъ,
не просветлението - тоталното приемане, каквото и да е положението. Нищо
друго не е възможно.
Така стоят нещата. Това е начинът, по
който се е случило да бъдеш в тази необятна вселена. Този необятен
космос е пожелал да съществуваш по този начин - приеми го.
Възможни са само два избора: или отхвърляш себе си, или приемаш себе си.
Ако отхвърлиш, тогава също има две възможности: отхвърляш по един
светски начин или отхвърляш по един духовен начин. Ако отхвърлиш по
светския начин, тогава това означава, че искаш да си по-красив,
отколкото си, искаш да си по-силен, отколкото си, искаш да си по-богат,
отколкото си, искаш да имаш по-голяма къща, отколкото имаш. Това
означава да отхвърлиш себе си по светския начин. Ако отхвърлиш себе си
по духовния начин, религиозния начин, това означава, че искаш да
постигнеш сатори, самадхи, просветление, нирвана; би искал да станеш
Буда; би искал да притежаваш Бога; би искал да живееш в безкрайно
блаженство. Така отхвърляш по религиозния начин. И двата начина
представляват отхвърляне, и двата са погрешни. За Лаодзъ и двата са
еднакво абсурдни.
Твоят шумен пазар е пазар; твоят храм също е
част от него. Твоите земни желания, са земни желания; твоите "неземни"
желания също са желания и са земни. Всъщност не може да съществуват
неземни желания. Желанието само по себе си е от този свят, земно.
Желанието означава този свят.
Искам да ти разкажа един анекдот.
Това се случило с един суфи. Бил прочут мистик, живеел сам и един ден внезапно бил събуден от пратеник на Бога.
Пратеникът казал:
- Твоите молитви са чути. Сега Върховното Същество, Създателят, е много
доволен от теб. Можеш да искаш и всичко, което желаеш, ще бъде
изпълнено. Искай, и то незабавно ще бъде изпълнено.
Мистикът бил леко озадачен и казал:
- Пристигнал си малко късно. Когато се нуждаех от нещата, когато имах
много желания, теб никакъв те нямаше. Сега нямам желания, приел съм
себе си, аз съм в абсолютен покой, вкъщи. Сега не ме е грижа дори, дали
Бог съществува или не, не се моля на него. Моля се, защото се чувствам
добре. Спрял съм изобщо да мисля за него. Моите молитви вече не са
адресирани към някой друг; Моля се по начина, по който дишам. Толкова е
хубаво - дали Бог съществува или не, е без значение. Дошъл си малко
късно. Сега не притежавам желания.
Но ангелът казал:
- Това ще е оскърбление за Бога. Когато Той каже да искаш, значи трябва да искаш.
Човекът бил много озадачен, повдигнал рамене и казал:
- Но какво да искам? Можеш ли да ми предложиш нещо, тъй като съм приел
всичко и се чувствам така удовлетворен. Все пак отиди при Бога и му
кажи, че съм благодарен. Предай му моите благодарности. Всичко е така,
както трябва да бъде. Нищо не ми липсва, всичко е съвършено. Щастлив
съм, блажен и не знам нищо за следващия момент. Този момент за мен е
всичко, аз съм удовлетворен. Върви и му предай моите благодарности.
Ангелът обаче упорствал. Казал:
- Не, ще трябва да поискаш нещо - само от добро възпитание. Прояви поне малко разбиране.
Тогава човекът казал:
- Ако настояваш, тогава поискай от Бог да ме запази все така без желания. Да ми даде само едно нещо - да остана без желания...
... или приемане, и двете означават едно и също нещо.
Желанието означава отхвърляне на нещо - искаш да си нещо друго;
отсъствието на желания означава приемане - доволен си от нещата такива,
каквито са Всъщност, нещата са без значение, ти си щастлив. Ти си
щастлив, това е същността. Лаодзъ казва: Бъди удовлетворен такъв,
какъвто си, нищо друго не е необходимо - и след това внезапно всичко
останало следва от само себе си. При дълбокото приемане, егото изчезва.
Егото съществува чрез отхвърлянето: когато отхвърлиш нещо, егото се
появява. Когато кажеш "не", егото се укрепва, но когато кажеш "да",
тотално "да" на съществуването, това е най-великата медитация, в която
можеш да навлезеш. При всички други медитации, ти можеш да навлезеш в
тях, но ще трябва и да излезеш. Това е единствената медитация, в която
влизаш и от която не можеш да излезеш, защото щом веднъж влезеш, ти
повече не съществуваш. Никой не може да излезе от нея.
|
Нумерология
3.17.154.171 