Четвъртият въпрос:
Казвате, че съм една празнота. Откакто съм тук, започвам да усещам своя център. Как центърът може да съществува в празнотата?
СЪЩЕСТВУВА. Не мога да ти обясня как или защо, но това е факт. Също
както науката казва, че Н2О е вода... две части водород, една част
кислород, два атома водород и елин атом кислород - и комбинацията е
вода. Не можеш да попиташ защо е така. Защо не три части водород и една
част кислород? Защо не четири части кислород и една част водород? Защо
Н2О, а не нещо друго? Науката ще повдигне рамене, ще каже: Не знаем.
Така е, както е.
Да, твоето вътрешно същество е една празнота и
все пак там има център. Виждал ли си циклон? През летните дни в Индия
има циклони, вихрушки. Отиди и разгледай мястото, където е минал
циклона: той е разхвърлял всяка прашинка наоколо, но точно в центъра
всичко е непокътнато. Дори във вихрушката съществува център, дори в
циклона съществува център, дори в празнотата съществува център. Когато
достигнеш до него, той е факт.
Едно малко момче се разхождало с Д Х. Лоурънс в градината и в един момент попитало:
- Защо дърветата са зелени? Д. Х. Лоурънс казал:
- Дървета са зелени, защото са зелени.
Нищо повече не може да се каже по този въпрос. Всички обяснения са
безполезни, защото можеш да кажеш, че е заради това, заради онова - но
отговорите отново поставят същият въпрос: Защо? Абсурдно е, че в
празнотата съществува център - нелогично е, ирационално е. Но животът е
ирационален. Човек трябва да приеме живота - животът не може по никакъв
начин да бъде принуден да приеме твоята логика или разум.
В
науката това се случва всеки ден. Когато за първи път Айнщайн казал, че
всичко е относително, че дори времето е относително, старият научен свят
бил объркан. Хората започнали да питат: Защо? Как? Айнщайн твърдял нещо
твърде абсурдно: ако някой пътник пътува в космоса с космическо
превозно средство, което се движи по-бързо от светлината - светлината се
движи с триста хиляди километра в секунда - ако космическият кораб се
движи по-бързо от светлината или дори със скорост, равна на светлинната и
ако синът ти се отправи на пътешествие и се върне след двадесет и пет
години, той ще е на същата възраст. Ако е заминал на двадесет и пет
години, ще остане на двадесет и пет години. Неговите приятели тук, на
земята, ще са станали на петдесет години, но той ще си остане на
двадесет и пет. Това е абсурдно. Хората започнали да питат: "Каква е
логиката?" Айнщайн казал: "Не мога да кажа каква е логиката, но това е
така."
При такава огромна скорост, не можеш да остарееш: То е
като кипенето на водата - това е всичко. При такава висока скорост не
остаряваш; оставаш същият И даже още по-абсурдно - ако скоростта може да
се удвои, ще се върнеш по-млад, отколкото си заминал. Ако си заминал на
двадесет години, когато се върнеш след десет години, ще бъдеш на десет
години. Ще се върнеш назад във времето, защото Айнщайн твърди, че
стареенето зависи от скоростта, от скоростта на Земята. Земята се движи с
определена скорост; от тази скорост зависи стареенето. Не е за вярване!
Противоречи на цялата логика.
След това физиците започнаха да
навлизат в материята и един ден откриха, че материята не съществува.
Трябваше да кажат, че материята се състои от празнота; трябваше да
потвърдят, че материята не е нищо друго, освен уплътнена празнота. Това
изглежда нелогично. Как може празнотата да е плътна. Как може тази
колона да е направена от плътна празнота? Но сега физиците твърдят, че
това е така. А природата и съществуването не се подчиняват на нашата
логика. Те притежават свои пътища и ние не можем да налагаме нашата
логика върху тях; нашата логика трябва да се подчини на техните пътища.
Същото е валидно и за вътрешното пространство. Разбира се, логиката
казва: Как може празнотата да притежава център? Логически това не е
възможно. Когато за първи път достигнах до този център, същият въпрос
възникна и пред мен: Как може празнотата да притежава център?
За да има център, е необходимо нещо - и то съществува, но не се
съобразява с нашата логика. Приеми го и не прави от него логически
проблем, защото това няма да ти помогне. Животът е нелогичен. Ти си тук.
Имаш ли някаква логика, с която да обясниш защо си тук? Ако не беше
тук, можеше ли да обясниш, защо не си тук? Нещата просто са. Нищо не
може да се твърди, за нищо не може да се пита, нищо не може да се
проецира, за нищо не може да се претендира. Когато се развиеш в това
осъзнаване: че нещата просто са - тогава възниква едно дълбоко приемане.
Тогава, дори и да са нелогични, ти ги приемаш. Не се бориш, носиш се по
течението. Дори не плуваш - просто си се отпуснал.
И
постепенно все повече и повече тайни се разкриват пред теб. Затова
религията твърди, че животът е мистерия, а не е проблем. Проблемът може
да бъде решен; мистерията никога не може да бъде решена. Колкото повече я
решаваш, толкова по-мистериозна става тя. Колкото повече я познаваш,
толкова повече чувстваш, че има за познаване.
Колкото повече се доближаваш, толкова повече чувстваш, че се отдалечаваш.
В Упанишадите се твърди, че Бог е едновременно близо и далеч. Защо?
Защото колкото повече се приближаваш, толкова по-далечен го чувстваш.
Почти го докосваш и го чувстваш много далеч. Почти си проникнал в него,
почти си достигнал до неговото сърце, но все пак мистерията не е
изчезнала. Обратно, мистерията е станала още по-мистериозна. В това се
състои нейната красота. Само си представи един свят, в който всички
тайни са разрешени - колко досаден ще бъде! Само си представи един свят,
който е абсолютно логичен, рационален, математически - колко скучен и
монотонен ще бъде! В него няма да съществува поезия, няма да има
романтика, няма да има любов и няма да има възможност за никаква
медитация.
Медитацията означава да навлезеш в тайнственото;
любовта означава да почукаш на същата врата по един различен начин.
Молитвата също означава да допуснеш мистерията и да не се бориш с нея с
помощта на ума.
Всяко нещо е красиво, защото всяко нещо е
тайнствено и ти не можеш да стигнеш до дъното му. Анализирай го, ако
искаш да го анализираш, но всеки анализ ще създаде нови проблеми, нови
загадки; отговорът, последният отговор, не може да бъде намерен. И е
много добре, че не може да бъде намерен. Ако го намериш, тогава какво?
Тогава се губят самия смисъл и значение.
Аз не съм философ, ни
най-малко; аз съм в най-добрия случай просто поет. Наблюдавам живота и
приемам неговата фактичност. Ако две и две прави четири, окей. Ако две и
две прави пет, окей. Ако две и две прави три, окей. Казвам "да". Това
за мен означава да си религиозен - да казваш "да", така е.
ДАО. Трите Съкровища
Ошо |
Нумерология
18.217.252.194 