 Първият въпрос:
Казахте, че всеки жест от Учителя е от значение и много често се дава
отговор по-скоро с това, което не се казва, отколкото с това, което се
казва. Но често, когато ме погледнете и чувствам, че има някакво
послание, не знам как да разпозная посланието, без да използвам ума си. И
как да използвам ума си, не съм сигурен.
УМЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА. Ако използваш ума, изпускаш същността.
Безмълвието трябва да се разбере в тишина; посланието без думи трябва да
се разбере без думи. Ако се опиташ да го разбереш с помощта на думите и
ума, ще го изпуснеш, ще го разбереш погрешно. В такъв случай се намесва
твоят ум. Ти започваш да го интерпретираш. Тогава то няма да е чисто,
няма да е същото.
Ако ме попиташ: "Какво да правя в такъв
случай?", задаваш неправилен въпрос. Въпросът за "как" се ражда от ума.
Не съществува въпросът за "как". Бъди безмълвен. Недей да правиш нищо.
Не се опитвай да го интерпретираш, не се опитвай по никакъв начин да се
намесваш в него - нека то обгърне съществото ти. Може би не си способен
да го идентифицираш точно сега, защото то е по-голямо от ума ти, а
всички идентификации са от ума. Вероятно сега не можеш да разбереш какво
точно представлява, но не е и необходимо. Може би не си в състояние да
дешифрираш, да декодираш неговото значение, но няма и нужда. Нека
безсловесното послание достигне до твоя безсловесен център. То е един
дълбок допир, а смисълът е в допира. То е дълбоко проникване, а смисълът
е в проникването.
Минаваш покрай розов храст и поглеждаш
розата. Какво е смисълът? Ако започнеш да мислиш за розата, се включва
умът и розата се загубва. Тогава умът създава стена от думи, мисли,
понятия, и ти дори не можеш да видиш розата.
Не се опитвай да
намираш смисъла. Смисълът и постоянната обсебеност от смисъла са болест
на ума. Какъв е смисълът на розата? Няма смисъл. Тя цъфти без никакъв
смисъл. Не й е необходим смисъл, за да оправдае себе си; тя оправдава
себе си със самото си съществуване. Само й дай възможност да бъде, и ти
бъди с нея. Нека розата проникне в теб, нека розата разпростре аромата
си около теб и в теб и внезапно в теб нещо се размърдва - нещо се е
надигнало. Розата е предизвикала нещо в теб. Дори и тогава може и да не
разбереш какво е направила розата, но ще се чувстваш по-щастлив,
радостен; ще почувстваш, че е имало допир с неизвестното. Ще почувстваш,
че на теб ти е била дадена възможност да погледнеш в непознатото. Ще
почувстваш, че розата се е превърнала в прозорец и се е разтворило
обширното небе - в стената на ума се е появила пукнатина и през нея е
проникнал лъч светлина. Не се занимавай със смисъла.
Когато те
гледам, ти просто ме гледай! Когато ти давам моето същество, ти ми дай
твоето същество. Бъди достъпен, дай ми възможност да установя контакт с
теб. Това не е общуване, това е общение. Не ти предавам някакво
съобщение, което може да бъде дешифрирано, декодирано - не. Аз ти давам
себе си с този жест. Това е нещо по-голямо от всякакъв смисъл, който
може да му се даде - и ти също си по-голям. Ако контактът се осъществи,
ще почувстваш, че границите са се изгубили. За момент не те е имало. За
момент си бил обсебен от мен - и не само от мен, но чрез мен, от цялото.
Та когато те погледна, когато искам да проникна в очите ти, когато
чукам на вратата ти, на сърцето ти, отвори вратите.
Не се
опитвай да намираш смисъла. Намирайки смисъла, ти ще го изпуснеш -
защото контактът, дълбоката вътрешна прегръдка е смисълът.
|
Нумерология
3.138.122.90 