Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


16:47
28.03.2024
Четвъртък
3.85.211.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. За мъдрите от древността

Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]


Ошо. За мъдрите от древността


СОКРАТ УМИРАЛ. Един ученик го попитал:
- Защо не се страхуваш от смъртта?
Смъртта му била сигурна, след броени минути щял да умре. Отровата, която щяла да го умъртви, била приготвена. Но Сократ казал:
- Как мога да се страхувам от нещо, което не познавам? Ще трябва да видя. Когато умра, само тогава мога да разбера. Има две възможности. Едната е да умра напълно, и след мен да не остане и следа. Така че няма да има никой, който да узнае, никой, който да страда. Затова пред мен няма да стои въпроса да се тревожа за нея - ако се осъществи тази първа възможност. Втората възможност е да продължа да съществувам, само тялото ми да умре, а душата да оцелее. В такъв случай също не виждам повод за безпокойство. Ако продължа да съществувам, тогава смъртта е без значение. Съществуват само тези две възможности. Точно сега не мога да кажа нищо за това, което ще се случи. Не знам. Все още не знам.

Сократ бил мъдър човек, не човек на знанието. Човекът на знанието щеше да даде някакъв отговор. Хората на знанието имат отговори, имат абсолютна увереност - това е част от тяхната глупост. Всъщност, само глупавите умове могат да бъдат уверени. Животът е такава необятна загадка, бездънна, непознаваема; ако си мъдър, не може да си сигурен.

Мъдростта е предпазлива. Мъдростта се колебае. Мъдростта никога не е сигурна. Затова мъдростта никога не може да бъде ограничена в теория. Всички теории са по-малко от живота, всички теории са ограничени и животът не може да се побере в тях - животът е толкова необятен, страхотно необятен и безкраен. Мъдрият знае само едно нещо: че не знае. Човекът на знанието знае хиляди неща и знае, че знае - в това се състои глупостта на човека на знанието. Той продължава да трупа факти, които самият той не е преживял: теории, думи, философии - недокоснати от неговото същество. Продължава да ги трупа в своята памет. Превръща се в голям резервоар от знание, превръща се в Енциклопедия Британика - но е нещо мъртво.

Колкото повече паметта му се напълва със знание, толкова по-малко той живее в своето същество. Колкото повече се установява в главата, превръща се в част, във фрагмент, толкова по-малко е свързан с необятното битие, с вселената и съществуването. В известен смисъл се превръща в нещо несъществуващо. Вече не е част от това съществуване, жив, излъчващ, пулсиращ. Той е нещо замразено; той вече не тече с живота. Той е като айсберг, замръзнал и заседнал някъде - заседнал в главата.

Съзнанието, когато се превърне в знание, замръзва; когато съзнанието се превърне в мъдрост, то се превръща в поток. Мъдрият живее, живее тотално, но знае само едно нещо - че не знае. Да се учиш от мъдрия е много трудно, да се учиш от човека на знанието е много лесно. Той може да ти даде всичко, което знае, много лесно може да ти го предаде, като средство езикът е достатъчен. Всичко, което е натрупал, го е натрупал чрез ума, чрез езика; много лесно може да ти го съобщи. Човекът на знанието се превръща в учител. Той може да те учи, и може да те научи добре на нещата, които изобщо не познава. Може би затова той не се колебае като онзи, който знае. Защото, когато човек знае, той знае също така и противоположния полюс на живота. Когато човек наистина знае и разбира, той също така знае, че всичко е свързано със своето противоположно, всяко нещо се среща и се слива със своята противоположност. Нищо определено не може да се каже, защото в момента, в който го определиш, ти спираш неговия поток, превръщаш го в замразен факт. То вече не е част от реката, то е айсберг. Сега вече можеш да го трупаш в склада на ума.

Човекът, който е мъдър, не е преподавател - може да бъде Учител, но не и преподавател. Каква е разликата между двамата? Преподавателят е готов да преподава - Учителят никога не е готов да преподава. Преподавателят е агресивен, активен - Учителят е неагресивен, пасивен. Преподавателят ще върви след теб и ще те насилва, така че да може да сложи своето знание на раменете ти. Учителят чака. От него трябва да грабнеш, трябва да участваш в него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма да чука на вратата ти - той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната му празнота, във вътрешния дворец на неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това зависи от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъствието му.

Преподавателят изисква, преподавателят се опитва, преподавателят прави всички възможни усилия, за да можеш да разбереш. Учителят просто присъства - отворен, разбира се, не е затворен, абсолютно отворен за теб, за да влезеш. Но той не прави дори и жест, защото този жест може да е агресивен, този жест може да те принуди да влезеш, без сам да си го пожелал. А това ще бъде лошо, тогава ще си поставен на погрешен път.

Учителят е безмълвното присъствие. Можеш да учиш от него, но той не преподава. С преподавателят ти си студент. Съществува отношение, двустранно отношение. С Учителя можеш да бъдеш само ученик, отношението е едностранно - трябва да учиш. Ако не учиш, не учиш, ако учиш, учиш. Учителят е така щастлив от своето същество, че не го е грижа. Ако учиш, той те благославя; ако не учиш, също те благославя - той е благословия, благодат.

Около Учителя няма изпити, защото за живота изпитите са невъзможни. Много е глупаво да мислиш от гледна точка на изпитите. Затова университетите продължават да бълват глупави хора. Затова има причина - защото интелектът не може да бъде изпитван. Не съществуват критерии да бъде оценен. Най-много да оцениш паметта, най-много да можеш да прецениш способността за запомняне, но не и способността за познание. При Учителя не съществуват изпити. Влизаш, учиш, взимаш участие. Той е един отвор към необятното и безкрайното.

Човекът на знанието се превръща в преподавател и милиони хора са привлечени от него, защото когато научаваш нещо, твоето его се чувства укрепено. Много малко, необикновени души, са привлечени от Учителя, защото, в действителност, с Учителя ти трябва да се отучваш, с Учителя ще трябва да умреш. Твоето его ще бъде напълно разбито - защото само тогава можеш да влезеш в храма, в най-вътрешното светилище на съществото на Учителя.

Учителят е мъдър човек, но неговото разбиране е толкова дълбоко, че ти не можеш да го схванеш. Можеш само да го изживееш. Един Учител знае, но знае в такава дълбочина - където се срещат противоположностите, където животът и смъртта се превръщат в синоними, където съществуването и несъществуването не са противоположни, където всички реки се вливат в океана - Учителят съществува в тази дълбина.


Трудно е да го разбереш, защото разбирането ще е повърхностно и цялото разбиране ще е повече или по-малко погрешно разбиране. Когато си с Учител, не се опитвай да го разбираш. Как можеш да го разбереш? Как можеш да разбереш един безкраен феномен? Можеш да го изживееш, можеш да се разтвориш в него, можеш да му позволиш да се разтвори в теб, това е възможно. То е като любовта: не можеш да разбереш любовта, загадъчни са нейните пътища. Не можеш да я разбереш, не можеш да определиш какво представлява. Съществуват хиляди определения, но любовта все още не е била определена и никога няма да бъде определена. Когато я определяш, моментално усещаш, че си изпуснал нещо. И това нещо винаги ще бъде изпускано, защото това нещо е дълбочината. Определението не може да носи в себе си дълбочината, то може да остава единствено на повърхността.


ДАО. Трите Съкровища
Ошо

Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 950 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]
Контакт          3.85.211.2