Изтокът уважава старостта. А ако уважаваш старостта, уважаваш миналото. Изтокът е обхванат от носталгия по миналото.
Сега сутрата:
Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането,
Мъдрите от древността...
НА ИЗТОК винаги старите, древните са тези, които са мъдри. Съществува
смирение за себе си и за настоящето. Как може да си по-мъдър от баща си?
Как може да си по-мъдър от дядо си, от прадядо си? Не, ти можеш да
знаеш повече. Можеш да знаеш повече от Буда - може би вече знаеш повече
от Буда - но не можеш да си по-мъдър. Всъщност, в мъдростта повече не
съществува. Човек е или мъдър или не е - тук не съществува повече или
по-малко. В знанието може да има повече и по-малко. Знанието е
относително, мъдростта е абсолютна. Не можеш да си по-мъдър, а ако в
действителност си мъдър, се чувстваш много, много смирен.
Лаодзъ се е чувствал така смирен по отношение на себе си и по отношение
на своята възраст, че винаги е говорил за мъдростта на древните. А ако
отидеш при мъдреците на древността, ще откриеш, че те говорят за
мъдростта на още по-древните.
Ако се опитваш да разбереш
източните трактати, в тях винаги се твърди, че това, което те казват, не
е нещо ново, че на тях им е било съобщено, че са го чули. Затова
индуистите имат две имена за своите книги: шрути и смрити. Шрути
означава: "Ние сме го чули, слушали сме тези, които знаят." Смрити
означава: "Съхранили сме го от тези, които знаят." Никой не твърди за
себе си, че знае, защото самото твърдение: "Аз съм го познал" е
твърдение на невежеството, "Аз"-ът е концентрирано невежество. Те се
връщат все по-назад, и по-назад, и по-назад. В Упанишадите, ако се
върнеш назад, ще кажат: Научих го от моя учител. Моят учител го е научил
от неговия учител, той го е научил от неговия учител... И продължават
по този начин все по-нататък, а в началото: Брахма, творецът на света,
го е научил от самото космическо съществуване, от Брахман.
Той
го е научил от Брахман, Брахман е невидимото божество, а Брахма е
видимото божество. Видимото божество го е научило от невидимото
божество, а от Брахма започва Ганг. А след това учител след учител,
учител след учител, дълга процесия - и "Аз само съм го чул."
Това е един прекрасен феномен. Тук просто се казва, че нито един човек
не съществува като остров, а има взаимозависимост. Цялото минало участва
в теб - това е неговото значение. Ти не си сам тук, не си изникнал
внезапно. Цялото минало се носи от теб - твоето съзнание е част от
веригата, свързано е с цялото минало. От самото начало до настоящия
момент всичко, което се е случило, се е случило с теб и ти си носителят
на цялото минало. По този начин, във времето, се поражда връзката,
чувството за връзката.
Може да съществуват два типа на
взаимозависимост. Единият е специален - ти си свързан с това дърво, това
дърво е свързано с днешното слънце, слънцето е свързано с по-големите
звезди, всичко в космоса е свързано - това е единият тип на взаимна
зависимост. Съществува и друг тип на взаимозависимост, който се движи
във времето: цялото минало се съдържа в теб. Ти си се появил като
резултат от цялото минало и цялото бъдеше ще се появи от теб. Ти си
плодът на цялото минало и ще се превърнеш в зародиша на цялото бъдеще.
Така времето и пространството са взаимозависими, и в двете измерения ти
си взаимосвързан.
Мъдрите от древността притежават
неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането.
Какво представлява неуловима мъдрост? Те познават директно, познават
непосредствено. Познават истината лице в лице, тя не е взаимствано
знание. А когато мъдростта е директна, само тогава е мъдрост. Иначе не е
нищо друго, освен маска за невежеството: продължаваш да криеш
невежеството си чрез своето знание. А защо наричат мъдростта неуловима?
Защо просто да не се нарече мъдрост? Какъв е смисълът да се нарича
неуловима?
Има смисъл. Мъдростта е директна, но е неуловима. Тя
е директна, в смисъл, че човек се среща с живота непосредствено, но е
неуловима в смисъл, че в живота никога не постигаш нещо директно. Трябва
да се движиш по индиректни пътища.
Опитай се да разбереш. На
първо място, мъдростта е директна в смисъл, че не е взаимствана. При нея
ти не взаимстваш ноу хау от някого и не го натрупваш в ума. Не, самият
ти трябва да се срещнеш с него. В този смисъл тя е директна, по-директна
отколкото знанието. Но все пак е неуловима, защото притежава свой
собствен индиректен начин. Какъв е този индиректен начин?
Ако
искаш да бъдеш щастлив, не можеш да се движиш директно като стрела към
целта на щастието. Ако го направиш, ще пропуснеш. Например, някой ти
казва: "Когато плувам в реката, е толкова хубаво и се чувствам толкова
щастлив и релаксиран, просто като плувам във водата под слънчевите лъчи.
Забравям всички грижи, забравям цялото напрежение и съм толкова
релаксиран, като че ли светът не съществува за мен. Чувствам се толкова
щастлив, такова дълбоко блаженство ме завладява." В теб се проявява
твоята алчност, и ти си казваш: "Тогава и аз ще опитам." И отиваш, но
отиваш твърде директно. Умът ти не е в плуването, умът ти не е с реката,
умът ти не е със слънцето, умът ти не е с вятъра. Умът ти е като
стрела, летяща директно към целта на щастието - няма да я улучиш.
Понеже животът е твърде свенлив, той се крие от хората, които са
агресивни. Той разкрива себе си само на онези, които го убеждават по
един фин и индиректен начин. Животът трябва да бъде убеждаван и
прелъстяван. Животът е жена. Не бъди агресивен с него. Не можеш да го
изнасилиш. И ако се опиташ да го изнасилиш, ще останеш с празни ръце,
няма да получиш нищо от него. Можеш, да го изнасилиш. Точно това правят
почти всички хора - опитват се да изнасилят живота. Защото да се влюбиш
означава да рискуваш, да изнасилиш означава да рискуваш в по-малка
степен - в това няма ангажименти. Но без ангажимент не можеш да научиш
нищо. Ако не участваш, няма да бъдеш трансформиран.
Отиваш на
реката, но умът ти непрекъснато мисли и копнее за щастие. Не поглеждаш
реката. Ти не си чувствителен, ти просто си лаком. Влизаш в реката, но
се чувстваш уморен и не си релаксиран. Плуваш, но непрекъснато се питаш.
"Къде е това щастие, за което ми говореше? Виждам слънцето, виждам
реката, виждам духащия вятър, но къде е това щастие, за което ми
говореше ти?"
Това е директна атака. Никой не може да постигне
щастието по този начин. Трябва да забравиш себе си в плуването и да
забравиш, че си тук, за да постигнеш щастие. Да забравиш себе си и да
забравиш своята лакомия, да забравиш своята цел - и когато целта е
забравена, мишената е поразена. Аз мога да изглеждам парадоксален, но не
мога да бъда нещо друго; безпомощен съм, защото това представлява
животът. Забрави за мишената, и стрелата ще я порази; взирай се в целта,
взирай се прекалено усърдно - и стрелата няма да я улучи. Не можеш да
постигнеш. Ще се прибереш вкъщи и ще си кажеш: "Безсмислено е, опитах."
Някой медитира и изпитва екстаз, а ти се чувстваш повлиян. Когато той
се появи около теб, чувстваш, че притежава нещо, което ти не притежаваш.
И питаш: "Какво става?" Той ти отговаря, че медитира и че това е такова
блаженство - ела и опитай. Отиваш и опитваш, но се проваляш, защото
винаги си директен. Не разбираш, че животът е от женски род, той
наистина е жена. Ще трябва да го убеждаваш, ще трябва да играеш с него
много игри, индиректни, неуловими.
Не отивай и не питай направо
жената: "Ще легнеш ли с мен?" Тя ще извика полиция. Бъди малко
по-поетичен. Напиши на живота хубави любовни писма. Точно това
представлява медитацията - да пишеш любовни писма на живота, да изпращаш
многозначителни послания, но индиректни. Колкото повече животът започва
да ти обръща внимание, толкова повече смелост набираш - но действай
много внимателно; можеш да го изтървеш. Съвсем малко агресивност, и го
изпускаш. Любов, щастие, медитация, истина - всичко, което е хубаво,
може да се постигне само по един неуловим, фин начин. Затова Лаодзъ
казва:
Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането.
Какво представлява дълбочината на разбирането? Дълбочина на разбирането
има, когато можеш да се поставиш в положението на другите, когато можеш
да виждаш през очите на другите, когато можеш да чувстваш чрез ръцете
на другите, когато можеш да останеш в съществото на другия, в неговия
център, и да гледаш чрез него как се чувства той, какво чувства, какво
говори.
Човекът на знанието винаги е сляп, пълен с доводи; той
винаги е прав, а другият винаги греши. Той винаги спори; неговият спор
става отвратителен. Той винаги е арогантен и постоянно се защитава. Не
може да разбере никого. Каквото и да кажеш, той ще го отрече -- ще каже
"не", защото знае, че в "не" има сила. Запомни това: човек, който не е
познал силата на изричането на "да", все още не е мъдър. Продължава да
казва "не", защото когато каже "не", се чувства силен. Ти усетил ли си
го? Само кажи "не" и се чувстваш по-силен. Кажи "да" и чувстваш, че се
предаваш. "Да" се превръща в проблем, затова продължаваш да противоречиш
на всичко, което някой каже. Ти винаги си прав.
Как може това
да е възможно? Целият този свят -толкова много съзнания, толкова гледни
точки към живота - всички да са погрешни, само ти да си прав? Това
изглежда твърде, твърде арогантен и агресивен възглед. Човекът на
разбирането е наясно, че по някакъв начин всеки трябва да е прав в един
или друг смисъл.
Един суфи мистик бил направен кази; бил избран
за съдия. Бил мъдър човек, човек на разбирането - това, което Лаодзъ
нарича човек с дълбоко разбиране.
Той разглеждал своя първи
случай. Първата страна изложила своите аргументи. Той слушал внимателно и
след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."
Чиновникът в
съда се разтревожил, защото той все още не бил изслушал и другата
страна, как така съдията може да говори по този начин, без да е чул и
другата страна? Затова се навел към съдията и прошепнал в ухото му:
"Мисля, че не сте наясно с правилата в съда. Не трябва да говорите така,
защото това е отсъждане, случаят с това приключва. Но още не сте
изслушали и другата страна! Как може да кажете на едната страна, че е
права."
Съдията казал: "Прав си. Нека да чуя и другата страна."
Съдията изслушал и другата страна, слушал внимателно и след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."
Сега чиновникът си помислил, че този човек е луд. Как може и двете
страни да са прави едновременно? Отново се навел към него и казал:
"Какво правите? Пиян ли сте или сте полудял? Как може и двете страни да
са прави?"
Съдията казал: "Разбира се, ти си прав. Как може и двете страни да бъдат прави?"
Това е човек с дълбоко разбиране, за когото всички са прави - защото
той може да проникне до самата дълбина на твоето същество и да разбере и
твоята гледна точка. Той не е затворен в собствената си позиция, в
собствената си философия, в своето учение Той всъщност не притежава
такива, - той е нещо отворено. Той може да влезе в теб, да погледне чрез
теб и да разбере защо, защо настояваш; може да почувства защо смяташ,
че си прав.
Но тогава такъв тип човек ще бъде загадка. Или ще
го наречеш луд, или ще го наречеш мъдрец, който стои над света и не е
негова работа да се намесва в нашия живот.
Това се случило с
Махавира. Той създал логика; никога преди това не съществувала такава
логика. Изработил логика, която е наречена сятвад, логиката на "може
би." Каквото и да кажеш, той ще ти отговори: "Може би си прав." Ако
дойде някой и каже: "Вярвам в Бога", той ще каже: "Може би Бог
съществува." Винаги "може би". Как можеш да си абсолютно неправ? При
наличието в теб на жизнена сила, на Бог, как можеш да бъдеш напълно
погрешен? Трябва да има някаква истина. Може би не можем да я разберем,
може би не можем да я почувстваме, но в теб трябва да има нещо вярно.
Ако Бог съществува във всеки, тогава всеки има правото да е прав по
някакъв начин.
Махавира навлиза дълбоко. Седи той там, идва
някакъв друг и казва: "Не вярвам в Бога, Бог не съществува." А Махавира
казва: "Може би ти също си прав. В определен смисъл Бог съществува и в
определен смисъл Бог не съществува." Той изработва нова логика, ново
направление в логиката.
Съществуват само две логики: едната е
тази на Аристотел, а другата е тази на Махавира. Аристотел казва, че А
може да е само А и А никога не може да бъде Б. А Махавира казва, че А е А
и освен това може да бъде и Б, може да бъде и В, може да бъде и Г - чак
до Я. Толкова много ъгли, толкова много ъгли на разглеждане на предмета
- той казва, че съществуват седем гледни точки. Но е трудно да се
разбере Махавира, затова неговото направление не се е разраснало твърде
много. Било е невъзможно. Дори и тези, които са го следвали, са го
следвали, защото случайно са се родили в общината на неговите
последователи; иначе е невъзможно. Не съм срещнал и един джайн, който
наистина да може да следва Махавира.
Разговарях с един джайнистки муни , с един от най-забележителните ачарии на джайнистките муни, и го попитах:
- Какво мислиш за сятвад! Той каза:
- Тя е абсолютно вярна. Казах:
- В такъв случай ти не си сятвад, трябваше да кажеш, може би.
Дори за Махавира трябва да кажеш: "Може би е прав."
Но нито един джайн не може да го каже. "Може би? Махавира е абсолютно
прав" - тук те пропускат. Те твърдят, че джайнизмът е абсолютно
истински, а основната гледна точка на джайнизма е, че нищо не е
абсолютно правилно.
Онзи ден жената на Мула Насрудин отишла да види Сона - познавате ли Сона, гадателката на таро? - и се върнала много разстроена.
Бъдещето разстройва. Всяко нещо относно бъдещето разстройва. По-добре е
да не знаеш нищо за бъдещето, защото когато научиш нещо за бъдещето, то
променя настоящето и това те разстройва.
Тя била много разтревожена. Мула Насрудин я попитал:
- Какво става, какъв ти е проблемът? Тя казала:
- Бях при гадателка на таро, една много добра жена, тя ми каза някои неща и аз съм много разтревожена.
Мула Насрудин казал:
- Не се тревожи. В живота няма нищо сигурно, затова не могат да се
правят никакви предсказания. Казвам ти, че само глупаците са уверени и
сигурни.
Жена му казала:
- Наистина ли си сигурен в това? Той казал:
- Абсолютно сигурен!
Само глупаците са сигурни. Ако човек е абсолютно сигурен в това, той се
превръща в абсолютен глупак. Нито един джайн няма смелостта да каже:
"Вероятно Махавира е прав. Вероятно тези, които отричат Махавира, също
са прави." Нито един джайн няма тази смелост - затова твърдя, че нито
един джайн няма разбирането на Махавира. Трудно е.
ДАО. Трите Съкровища
Ошо |
Нумерология
3.144.235.138 