Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


14:25
29.01.2020
Сряда
18.210.24.208


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост и дълбочина на разбирането

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост и дълбочина на разбирането

Изтокът уважава старостта. А ако уважаваш старостта, уважаваш миналото. Изтокът е обхванат от носталгия по миналото.

Сега сутрата:
Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането,
Мъдрите от древността...
НА ИЗТОК винаги старите, древните са тези, които са мъдри. Съществува смирение за себе си и за настоящето. Как може да си по-мъдър от баща си? Как може да си по-мъдър от дядо си, от прадядо си? Не, ти можеш да знаеш повече. Можеш да знаеш повече от Буда - може би вече знаеш повече от Буда - но не можеш да си по-мъдър. Всъщност, в мъдростта повече не съществува. Човек е или мъдър или не е - тук не съществува повече или по-малко. В знанието може да има повече и по-малко. Знанието е относително, мъдростта е абсолютна. Не можеш да си по-мъдър, а ако в действителност си мъдър, се чувстваш много, много смирен.

Лаодзъ се е чувствал така смирен по отношение на себе си и по отношение на своята възраст, че винаги е говорил за мъдростта на древните. А ако отидеш при мъдреците на древността, ще откриеш, че те говорят за мъдростта на още по-древните.

Ако се опитваш да разбереш източните трактати, в тях винаги се твърди, че това, което те казват, не е нещо ново, че на тях им е било съобщено, че са го чули. Затова индуистите имат две имена за своите книги: шрути и смрити. Шрути означава: "Ние сме го чули, слушали сме тези, които знаят." Смрити означава: "Съхранили сме го от тези, които знаят." Никой не твърди за себе си, че знае, защото самото твърдение: "Аз съм го познал" е твърдение на невежеството, "Аз"-ът е концентрирано невежество. Те се връщат все по-назад, и по-назад, и по-назад. В Упанишадите, ако се върнеш назад, ще кажат: Научих го от моя учител. Моят учител го е научил от неговия учител, той го е научил от неговия учител... И продължават по този начин все по-нататък, а в началото: Брахма, творецът на света, го е научил от самото космическо съществуване, от Брахман.

Той го е научил от Брахман, Брахман е невидимото божество, а Брахма е видимото божество. Видимото божество го е научило от невидимото божество, а от Брахма започва Ганг. А след това учител след учител, учител след учител, дълга процесия - и "Аз само съм го чул."

Това е един прекрасен феномен. Тук просто се казва, че нито един човек не съществува като остров, а има взаимозависимост. Цялото минало участва в теб - това е неговото значение. Ти не си сам тук, не си изникнал внезапно. Цялото минало се носи от теб - твоето съзнание е част от веригата, свързано е с цялото минало. От самото начало до настоящия момент всичко, което се е случило, се е случило с теб и ти си носителят на цялото минало. По този начин, във времето, се поражда връзката, чувството за връзката.

Може да съществуват два типа на взаимозависимост. Единият е специален - ти си свързан с това дърво, това дърво е свързано с днешното слънце, слънцето е свързано с по-големите звезди, всичко в космоса е свързано - това е единият тип на взаимна зависимост. Съществува и друг тип на взаимозависимост, който се движи във времето: цялото минало се съдържа в теб. Ти си се появил като резултат от цялото минало и цялото бъдеше ще се появи от теб. Ти си плодът на цялото минало и ще се превърнеш в зародиша на цялото бъдеще. Така времето и пространството са взаимозависими, и в двете измерения ти си взаимосвързан.


Мъдрите от древността притежават
неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането.

Какво представлява неуловима мъдрост? Те познават директно, познават непосредствено. Познават истината лице в лице, тя не е взаимствано знание. А когато мъдростта е директна, само тогава е мъдрост. Иначе не е нищо друго, освен маска за невежеството: продължаваш да криеш невежеството си чрез своето знание. А защо наричат мъдростта неуловима? Защо просто да не се нарече мъдрост? Какъв е смисълът да се нарича неуловима?

Има смисъл. Мъдростта е директна, но е неуловима. Тя е директна, в смисъл, че човек се среща с живота непосредствено, но е неуловима в смисъл, че в живота никога не постигаш нещо директно. Трябва да се движиш по индиректни пътища.


Опитай се да разбереш. На първо място, мъдростта е директна в смисъл, че не е взаимствана. При нея ти не взаимстваш ноу хау от някого и не го натрупваш в ума. Не, самият ти трябва да се срещнеш с него. В този смисъл тя е директна, по-директна отколкото знанието. Но все пак е неуловима, защото притежава свой собствен индиректен начин. Какъв е този индиректен начин?

Ако искаш да бъдеш щастлив, не можеш да се движиш директно като стрела към целта на щастието. Ако го направиш, ще пропуснеш. Например, някой ти казва: "Когато плувам в реката, е толкова хубаво и се чувствам толкова щастлив и релаксиран, просто като плувам във водата под слънчевите лъчи. Забравям всички грижи, забравям цялото напрежение и съм толкова релаксиран, като че ли светът не съществува за мен. Чувствам се толкова щастлив, такова дълбоко блаженство ме завладява." В теб се проявява твоята алчност, и ти си казваш: "Тогава и аз ще опитам." И отиваш, но отиваш твърде директно. Умът ти не е в плуването, умът ти не е с реката, умът ти не е със слънцето, умът ти не е с вятъра. Умът ти е като стрела, летяща директно към целта на щастието - няма да я улучиш.


Понеже животът е твърде свенлив, той се крие от хората, които са агресивни. Той разкрива себе си само на онези, които го убеждават по един фин и индиректен начин. Животът трябва да бъде убеждаван и прелъстяван. Животът е жена. Не бъди агресивен с него. Не можеш да го изнасилиш. И ако се опиташ да го изнасилиш, ще останеш с празни ръце, няма да получиш нищо от него. Можеш, да го изнасилиш. Точно това правят почти всички хора - опитват се да изнасилят живота. Защото да се влюбиш означава да рискуваш, да изнасилиш означава да рискуваш в по-малка степен - в това няма ангажименти. Но без ангажимент не можеш да научиш нищо. Ако не участваш, няма да бъдеш трансформиран.

Отиваш на реката, но умът ти непрекъснато мисли и копнее за щастие. Не поглеждаш реката. Ти не си чувствителен, ти просто си лаком. Влизаш в реката, но се чувстваш уморен и не си релаксиран. Плуваш, но непрекъснато се питаш. "Къде е това щастие, за което ми говореше? Виждам слънцето, виждам реката, виждам духащия вятър, но къде е това щастие, за което ми говореше ти?"

Това е директна атака. Никой не може да постигне щастието по този начин. Трябва да забравиш себе си в плуването и да забравиш, че си тук, за да постигнеш щастие. Да забравиш себе си и да забравиш своята лакомия, да забравиш своята цел - и когато целта е забравена, мишената е поразена. Аз мога да изглеждам парадоксален, но не мога да бъда нещо друго; безпомощен съм, защото това представлява животът. Забрави за мишената, и стрелата ще я порази; взирай се в целта, взирай се прекалено усърдно - и стрелата няма да я улучи. Не можеш да постигнеш. Ще се прибереш вкъщи и ще си кажеш: "Безсмислено е, опитах."

Някой медитира и изпитва екстаз, а ти се чувстваш повлиян. Когато той се появи около теб, чувстваш, че притежава нещо, което ти не притежаваш. И питаш: "Какво става?" Той ти отговаря, че медитира и че това е такова блаженство - ела и опитай. Отиваш и опитваш, но се проваляш, защото винаги си директен. Не разбираш, че животът е от женски род, той наистина е жена. Ще трябва да го убеждаваш, ще трябва да играеш с него много игри, индиректни, неуловими.

Не отивай и не питай направо жената: "Ще легнеш ли с мен?" Тя ще извика полиция. Бъди малко по-поетичен. Напиши на живота хубави любовни писма. Точно това представлява медитацията - да пишеш любовни писма на живота, да изпращаш многозначителни послания, но индиректни. Колкото повече животът започва да ти обръща внимание, толкова повече смелост набираш - но действай много внимателно; можеш да го изтървеш. Съвсем малко агресивност, и го изпускаш. Любов, щастие, медитация, истина - всичко, което е хубаво, може да се постигне само по един неуловим, фин начин. Затова Лаодзъ казва:


Мъдрите от древността притежават неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането.

Какво представлява дълбочината на разбирането? Дълбочина на разбирането има, когато можеш да се поставиш в положението на другите, когато можеш да виждаш през очите на другите, когато можеш да чувстваш чрез ръцете на другите, когато можеш да останеш в съществото на другия, в неговия център, и да гледаш чрез него как се чувства той, какво чувства, какво говори.

Човекът на знанието винаги е сляп, пълен с доводи; той винаги е прав, а другият винаги греши. Той винаги спори; неговият спор става отвратителен. Той винаги е арогантен и постоянно се защитава. Не може да разбере никого. Каквото и да кажеш, той ще го отрече -- ще каже "не", защото знае, че в "не" има сила. Запомни това: човек, който не е познал силата на изричането на "да", все още не е мъдър. Продължава да казва "не", защото когато каже "не", се чувства силен. Ти усетил ли си го? Само кажи "не" и се чувстваш по-силен. Кажи "да" и чувстваш, че се предаваш. "Да" се превръща в проблем, затова продължаваш да противоречиш на всичко, което някой каже. Ти винаги си прав.

Как може това да е възможно? Целият този свят -толкова много съзнания, толкова гледни точки към живота - всички да са погрешни, само ти да си прав? Това изглежда твърде, твърде арогантен и агресивен възглед. Човекът на разбирането е наясно, че по някакъв начин всеки трябва да е прав в един или друг смисъл.


Един суфи мистик бил направен кази; бил избран за съдия. Бил мъдър човек, човек на разбирането - това, което Лаодзъ нарича човек с дълбоко разбиране.

Той разглеждал своя първи случай. Първата страна изложила своите аргументи. Той слушал внимателно и след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."

Чиновникът в съда се разтревожил, защото той все още не бил изслушал и другата страна, как така съдията може да говори по този начин, без да е чул и другата страна? Затова се навел към съдията и прошепнал в ухото му: "Мисля, че не сте наясно с правилата в съда. Не трябва да говорите така, защото това е отсъждане, случаят с това приключва. Но още не сте изслушали и другата страна! Как може да кажете на едната страна, че е права."
Съдията казал: "Прав си. Нека да чуя и другата страна."

Съдията изслушал и другата страна, слушал внимателно и след това казал: "Правилно, абсолютно правилно."

Сега чиновникът си помислил, че този човек е луд. Как може и двете страни да са прави едновременно? Отново се навел към него и казал: "Какво правите? Пиян ли сте или сте полудял? Как може и двете страни да са прави?"

Съдията казал: "Разбира се, ти си прав. Как може и двете страни да бъдат прави?"

Това е човек с дълбоко разбиране, за когото всички са прави - защото той може да проникне до самата дълбина на твоето същество и да разбере и твоята гледна точка. Той не е затворен в собствената си позиция, в собствената си философия, в своето учение Той всъщност не притежава такива, - той е нещо отворено. Той може да влезе в теб, да погледне чрез теб и да разбере защо, защо настояваш; може да почувства защо смяташ, че си прав.

Но тогава такъв тип човек ще бъде загадка. Или ще го наречеш луд, или ще го наречеш мъдрец, който стои над света и не е негова работа да се намесва в нашия живот.

Това се случило с Махавира. Той създал логика; никога преди това не съществувала такава логика. Изработил логика, която е наречена сятвад, логиката на "може би." Каквото и да кажеш, той ще ти отговори: "Може би си прав." Ако дойде някой и каже: "Вярвам в Бога", той ще каже: "Може би Бог съществува." Винаги "може би". Как можеш да си абсолютно неправ? При наличието в теб на жизнена сила, на Бог, как можеш да бъдеш напълно погрешен? Трябва да има някаква истина. Може би не можем да я разберем, може би не можем да я почувстваме, но в теб трябва да има нещо вярно. Ако Бог съществува във всеки, тогава всеки има правото да е прав по някакъв начин.

Махавира навлиза дълбоко. Седи той там, идва някакъв друг и казва: "Не вярвам в Бога, Бог не съществува." А Махавира казва: "Може би ти също си прав. В определен смисъл Бог съществува и в определен смисъл Бог не съществува." Той изработва нова логика, ново направление в логиката.

Съществуват само две логики: едната е тази на Аристотел, а другата е тази на Махавира. Аристотел казва, че А може да е само А и А никога не може да бъде Б. А Махавира казва, че А е А и освен това може да бъде и Б, може да бъде и В, може да бъде и Г - чак до Я. Толкова много ъгли, толкова много ъгли на разглеждане на предмета - той казва, че съществуват седем гледни точки. Но е трудно да се разбере Махавира, затова неговото направление не се е разраснало твърде много. Било е невъзможно. Дори и тези, които са го следвали, са го следвали, защото случайно са се родили в общината на неговите последователи; иначе е невъзможно. Не съм срещнал и един джайн, който наистина да може да следва Махавира.

Разговарях с един джайнистки муни , с един от най-забележителните ачарии на джайнистките муни, и го попитах:
- Какво мислиш за сятвад! Той каза:
- Тя е абсолютно вярна. Казах:
- В такъв случай ти не си сятвад, трябваше да кажеш, може би.
Дори за Махавира трябва да кажеш: "Може би е прав."
Но нито един джайн не може да го каже. "Може би? Махавира е абсолютно прав" - тук те пропускат. Те твърдят, че джайнизмът е абсолютно истински, а основната гледна точка на джайнизма е, че нищо не е абсолютно правилно.
Онзи ден жената на Мула Насрудин отишла да види Сона - познавате ли Сона, гадателката на таро? - и се върнала много разстроена.

Бъдещето разстройва. Всяко нещо относно бъдещето разстройва. По-добре е да не знаеш нищо за бъдещето, защото когато научиш нещо за бъдещето, то променя настоящето и това те разстройва.
Тя била много разтревожена. Мула Насрудин я попитал:
- Какво става, какъв ти е проблемът? Тя казала:
- Бях при гадателка на таро, една много добра жена, тя ми каза някои неща и аз съм много разтревожена.
Мула Насрудин казал:
- Не се тревожи. В живота няма нищо сигурно, затова не могат да се правят никакви предсказания. Казвам ти, че само глупаците са уверени и сигурни.
Жена му казала:
- Наистина ли си сигурен в това? Той казал:
- Абсолютно сигурен!

Само глупаците са сигурни. Ако човек е абсолютно сигурен в това, той се превръща в абсолютен глупак. Нито един джайн няма смелостта да каже: "Вероятно Махавира е прав. Вероятно тези, които отричат Махавира, също са прави." Нито един джайн няма тази смелост - затова твърдя, че нито един джайн няма разбирането на Махавира. Трудно е.

ДАО. Трите Съкровища
Ошо
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 805 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          18.210.24.208