Мъдрият човек живее в дълбочината. Човекът на знанието живее на повърхността; мъдрият живее в центъра.
Има
само един начин да достигнеш до мъдреца - ще трябва да отидеш до
собствения си център. Център с център - това е общуването с мъдреца.
Глава с глава, ум с ум, това е общуването с преподавателя, с човека на
знанието.
Мъдрецът постепенно е изчезнал от света. На Запад
няма да откриеш философи, ще откриеш само професори по философия. Това е
нещо абсурдно. Професорът по философия не е философ; професорът по
философия е преподавател - човек на знанието, но не и мъдрец - не е като
Сократ, не е като Лаодзъ, не е като Буда. Те не са професори. Не
превръщат нищо в професия, не преподават нищо на никого. Те просто
присъстват - както слънцето е тук, отваряш очите си и тъмнината се
разсейва; като цветето отстрани на пътя, оставаш с него за няколко мига и
неговият аромат те изпълва целия; като леещата се река, идваш при нея
жаден и жаждата ти е утолена. Те не са професори, те са живи хора.
По-живи са от всеки друг, и така те стават все по-загадъчни.
Още няколко неща, преди да разгледаме тези сутри на Лаодзъ. На Изток
миналото винаги е било почитано; спомняме си миналото с дълбоко
уважение. На Запад уважението към миналото е изчезнало напълно;
по-скоро, обратното, появило се е определено уважение към бъдещето.
Заедно с това, на Запад старите хора не са уважавани - ако не се уважава
миналото, как може да бъдат уважавани старите хора? Просто по някакъв
начин ги търпиш; дори родителите само ги търпиш. Когато са стари,
дълбоко в теб се ражда едно желание - ако умрат, ще е по-добре. Защото
каква е ползата от тях сега? Западът разсъждава от гледна точка на
ползата; разбира се един млад човек е по-полезен от стареца.
Ако мислиш за ползата, младият човек е по-полезен от стария. Старецът е
изгубил силата си, тялото му е немощно, той е болен, всеки ден може да
умре. От него няма полза - той е само едно бреме. Уважението към старите
хора е изчезнало. Това е последицата: когато не уважаваш миналото, не
можеш да уважаваш баща си, дядо си и дори не си спомняш името на своя
прадядо. Все едно никога не е съществувал. Започваш да мислиш и чувстваш
повече относно децата си - те са бъдещето. И те ще мислят за своите
деца, запомни. Няма да мислят за теб. Затова не страдай и не изпитвай
болка от това. На Запад бъдещето се е превърнало в нещо важно. На Изток
такова винаги е било миналото.
Много неща трябва да се
разберат. Защо на Запад бъдещето е станало по-важно? Западът се доминира
от хората на знанието: професори, учени, писатели, теолози, политически
демагози. Западът е доминиран от хората на знанието - и разбира се, за
младия човек съществуват повече възможности за познание, отколкото за
стария, защото той винаги е застанал върху раменете на предишното
поколение -може да погледне малко по-далече.
Баща ти е учил в
университета преди тридесет или четиридесет години. През тези
четиридесет години всичко се е променило. Това, което баща ти е научил,
вече почти е излязло от употреба. Авторските права върху книгите, които е
чел в университета, вече са изгубени. Никой не го е грижа за тях, можеш
да ги откриеш само в книжарниците за стари книги. Те са безполезни.
Всичко, което е натрупал за четиридесет години, е безполезно, защото за
четиридесет години е станал взрив в развитието на знанието. И той
продължава и продължава, и продължава. Твоите деца ще знаят повече от
теб - всъщност, те вече знаят повече.
Четох един малък виц. Две
дечица отишли в зоологическата градина със своята стара баба. Старицата
им обяснявала кое какво е. Дошли до думата "щъркел" и старицата казала:
- Това е птицата, която носи децата от небето, която ви е донесла и вас, която винаги носи децата.
Малчуганите започнали да хихикат и да си шепнат на ухо:
- Трябва ли да й кажем истината? Но едното от тях казало:
- Защо да я безпокоим? Нека продължи да си вярва.
Мула Насрудин извикал сина си, защото настъпило времето и трябвало да му обясни някои неща за живота. Казал му:
- Ела с мен в моята стая, искам да обсъдя с теб някои неща за живота. Вече си голям, и трябва да научиш някои работи.
Мула се чувствал малко нервен - както се чувства всеки баща, когато
трябва да обсъжда със сина си такива неща. Както старите, излезли от
крак с времето умове, и той се чувствал малко нервен.
Когато влезли в стаята и той затворил вратата, момчето казало:
- Не бъди нервен. Какво искаш да научиш? Мога да ти го кажа, успокой се.
Днес децата могат да ти кажат много повече неща - и те усещат, че ти в
някаква степен си невежа, че си необразован. Всяко дете на Запад усеща,
че родителите му са необразовани. Уважението е изчезнало. Ако в
обществото доминират хората на знанието, така и трябва да бъде, защото
знанието нараства всеки ден, променя се всеки ден, натрупва се все
повече и повече - разбира се, че децата ще са в по-голяма степен в крак с
времето от своите родители. Така и трябва да бъде. Те знаят последните
новости.
На Изток човекът на мъдростта е бил центърът на
живота, а не човека на знанието. Знанието нараства, променя се, движи се
- мъдростта е вечна, тя винаги е една и съща. Когато я постигнеш,
винаги си остава същата. Тя е като небето, което винаги остава едно и
също. Сезоните идват и си отиват: ту е зима, ту е лято, ту вали, или
настъпва сухият сезон. Дърветата се раждат и умират, поколенията идват и
си отиват и драмата на живота продължава, но небето остава едно и също,
вечно същото, вечно ново, винаги свежо и древно. Мъдростта е като
небето.
Разбира се, знанието може да бъде преподадено в
университетите, колежите и училищата. Мъдростта никога не може да се
преподаде, никъде не може да се преподаде. Мъдростта трябва да се поеме
чрез живота, няма друг начин. Затова само един стар човек може да е
мъдър. В мъдростта младежът никога не може да победи стареца, но в
знанието винаги може да го бие.
Как можеш да победиш стареца по
мъдрост? Мъдростта идва чрез опита; знанието е резултат не на опита, а
на обучението. Него можеш да го натъпкаш и ако си малко по-интелигентен,
по-интелигентен от средното ниво, можеш да знаеш повече от своя учител.
Можеш да знаеш повече от баща си, в това отношение няма проблеми.
Необходимо е известно усилие от твоя страна. Но мъдростта - няма начин.
Тя се появява постепенно в живота. Ако живееш и ако живееш тотално, ако
живееш и живееш с осъзнаване, само тогава, капка по капка, се появява
мъдростта. Тя е толкова неуловима! Няма директен път за нейното
придобиване. Само старите хора могат да бъдат мъдри. Затова, когато има
някой, който е мъдър и е млад, на Изток знаем, че той е стар, той е
древен.
Има една хубава история за Лаодзъ - че той се родил
стар; когато се родил, бил на осемдесет и четири години - останал в
корема на майка си осемдесет и четири години. Абсурд, невероятно, но е
една хубава история - нещо ни казва, казва ни нещо много важно. Тя ни
казва, че от самото си детство, той е бил като стар човек, толкова
мъдър, че не би могъл да е дете. Тя ни казва нещо. Тя е символична.
Казва ни, че когато бил дете, притежавал такава мъдрост, каквато
обикновено притежават осемдесет и четири годишните хора. Трябва да е бил
страхотно буден.
Ако си много, много буден, тогава и едно
единствено изживяване може да ти даде много. Ако не си буден, ще
продължаваш да повтаряш едно и също нещо и нищо няма да постигнеш.
Мъдрият човек се влюбва само веднъж, след това знае всичко за любовта.
Прониква в цялата загадка, изживява цялата й загадка, движи се в нейния
свят, но толкова тотално, че не остава неизживяно нито едно ъгълче. След
това излиза от нея. След това вече не стои въпросът да се влюбва отново
- той я е преживял и я познава. Станал е мъдър чрез опита си.
Глупакът ще повтаря едно и също нещо отново и отново и никога няма да
може да научи нещо от това. Трябва да са налице осъзнаване и смелост за
живот, затова много рядко се случва децата или младежите да са мъдри.
Обикновено човек става мъдър, когато остарее, когато е изживял всички
сезони на живота, когато е отлежал, когато е познал всички климатични
условия, всички настроения - когато е познал реката на живота през
лятото, когато тя е само едно пресъхнало корито и не е останало нищо
друго, освен жажда, глад, сухо корито, изгарящо желание и нищо друго;
когато е познал реката на живота и когато е била пълноводна, когато е
била широка, опасно широка и е имала претенциите да бъде океан.
Познал е всички настроения, движил се е във всички посоки, които
животът предлага. Живял е като грешник, живял е като светец, обогатил се
е от всякакви преживявания. Когато косата му побелее напълно, върху
лицето му се появява красота, която идва само при възрастния, никога не
може да се появи върху лицето на младия човек. Младият човек може да е
красив физически. Форма, пропорция, сила - да, младият може да е много
красив. Но когато става дума за душата, която се развива и израства
единствено чрез много опит, само старецът може да е красив.
Това много рядко се случва, защото хората рядко са осъзнати; много рядко
хората живеят живота си с помощта на медитацията. Иначе нито един
младеж не може да конкурира красотата на стария човек. Красотата на
стареца притежава своя грациозност, дълбочина; красотата на младия е
повърхностна, плитка, само отгоре. Красотата на възрастния притежава
дълбочина - навлизаш навътре, навътре, навътре, и никога не достигаш до
дъното й.
Старият човек е като заснежен връх в Хималаите,
безмълвен. Бурята е отминала. Всичко, което е било необходимо да узнае,
го е узнал, не е останало нищо за узнаване. Егото е паднало някъде по
пътя, защото е било излишен товар и с егото и с този товар, не можеш да
се изкачиш на такъв връх. Когато някой се изкачва към някакъв връх, по
пътя той постепенно трябва да се освободи от всичко, постепенно;
крайният връх е когато трябва да се освободиш и от себе си. Изкачваш
върха като не-битие, защото дори битието се е превърнало в бреме на
последните етапи от живота.
ДАО. Трите Съкровища
Ошо
|
Нумерология
52.15.68.97 