Да си горд заради богатството и почитта значи да сееш семената на собственото си падение.

Оттегли се, когато работата е свършена. Такъв е Небесният път.

Оттегли се, когато работата е свършена, КОГАТО ВИДИШ, че работата ти е дала баланс, че си постигнал щастието, не се стреми към повече; когато се чувстваш добре, не искай повече; когато си заобиколен от благополучие, не искай повече. Оттегли се, наслаждавай се. Весели се. Танцувай с него. Не се стреми към повече. Умът винаги иска още.

Умът казва: "Добре, хубаво е, че се чувствам добре, но може още. Затова ще се опитам да постигна още." Тогава изпускаш това, което е било възможно; това, което вече се е превърнало в действителност, го изпускаш. И ако слушаш този ум, който непрекъснато иска все повече и повече, той ще те отведе до края, до крайността. И внезапно падаш в ада, и си нещастен, и страдаш.

Каквото и да постигнеш, нека това да ти бъде критерий: ако се чувстваш добре, ако се чувстваш блажен, спокоен, умиротворен, с някаква наслада около теб, ако в този момент животът се е превърнал в песен - тогава го пей! Не искай повече! Сдъвчи го, погълни го. Недей да се стремиш към повече. Оттегли се... това е смисълът на оттеглянето. Преустанови по-нататъшните си усилия - достатъчно! постигнал си го - сега го остави да бъде, радвай му се. Изживей го! И тогава ще видиш: в твоето същество се появява едно друго измерение.

Съществуват две измерения. Едното е хоризонтално... .още, още, още - това е хоризонталното измерение. Движиш се в една линия. Намираш се на точката А; искаш да отидеш в точка Б. Когато си в точка Б, искаш да си в точка В. Скоро ще достигнеш до ЮЯ. А от Я нататък е адът. Я е вратата към ада. Но ти не можеш да се спреш, умът не спира. Умът казва: "Виж, ти си в точка В, а можеш да отидеш и до Г. Защо да си губиш времето във В, отиди в Г. След това се открива възможността за Д, отиди в Д." Нито миг, за да се радваш, нито миг, за да празнуваш, нито миг, за да се оттеглиш и да бъдеш. Правене, правене, никога биване... защото да бъдеш, означава, че точката В ти е достатъчна, наслаждавай й се. Днес си изкарал хляба си - оттегли се. Но умът казва: "Ами банковата сметка? Все още е пълна наполовина. Трябва да я напълниш догоре."

В Индия го наричат порочния кръг на деветдесет и деветте. Имат една история.

Един беден бръснар бил много щастлив, извънредно щастлив така, както само бедните понякога могат да бъдат. Той нямал за какво да се тревожи. Бил бръснар на царя; масажирал го, подстригвал косата му, обслужвал го всеки ден.

Дори царят му завиждал и винаги го питал:
- Каква е тайната на твоето щастие? Винаги кипиш от енергия. Като че ли не ходиш по земята, а сякаш летиш. Каква е твоята тайна?
Бедният бръснар казал:
- Не знам. Всъщност, никога преди това не съм чувал думата "тайна". Какво имате предвид? Аз просто съм щастлив. Изкарвам си хляба и това е всичко... след това се оттеглям.
Трябва да е бил лаодзъианец.
След това царят попитал своя везир, своя първи министър - а той имал много знания, бил твърде, твърде ерудиран. Той го попитал:
- Сигурно знаеш тайната на този бръснар. Аз съм могъщ цар. Аз не съм толкова щастлив, а този бедняк, без да има нищо, е толкова щастлив.
Първият министър отговорил:
- Той не знае нищо за затворения кръг на деветдесет и деветте.
Царят попитал:
- Това пък какво е? Везирът се засмял и казал:
- Ти си в него, но не го знаеш. Ще направим следното. Тази нощ ще оставим една чанта с деветдесет и девет рупии в къщата на бръснаря и след това ще наблюдаваме какво ще се случи.

Поставили в къщата чанта с деветдесет и девет рупии.

На следващия ден бръснарят бил като побъркан. Пристигнал много натъжен и разтревожен, всъщност, не бил спал цяла нощ. Броил рупиите в чантата отново и отново - деветдесет и девет. И бил така възбуден - как ще спиш, когато си възбуден? Сърцето му пулсирало, кръвта му бушувала; трябва да е вдигнал кръвното. Мятал се, въртял се в леглото и не можел да заспи. Пак ставал, докосвал тези златни рупии, отново ги броял... нямал навиците да брои пари, а проблемът бил в деветдесет и деветте - защото когато имаш деветдесет и девет, искаш да притежаваш сто. И непрекъснато мислел, какво да направи на другия ден, за да се сдобие с една рупия.

Да спечели цяла златна рупия било трудно за него. Той печелил по няколко петачета и дотогава те му стигали. Как да спечели цяла рупия? Защото една рупия, една златна рупия, означава заплащането му почти за цял месец. Какво ла прави? Обмислял хиляди начини - беднякът, който не бил много наясно с парите, изпаднал в затруднение. Могъл да измисли само едно нещо - един ден да не яде и един ден да яде. По този начин, постепенно, можел да събере една рупия. Сто рупии ще са нещо съвсем друго.

Умът притежава глупостта да завършва нещата. Умът е перфекционист. Деветдесет и девет? Манията го завладява: те трябва да са сто.

Бил тъжен. Пристигнал на следващия ден - не се носел в небето, бил здраво заседнал на земята... и не само на земята, но и с голям товар на гърба, като воденичен камък на врата.

Царят попитал:
- Какво става с теб? Изглеждаш ми много разтревожен.
Той не отговорил, защото не искал да говори за чантата. Но с всеки ден положението се влошавало. Не можел да масажира добре - нямал сила, гладувал.
По едно време царят казал:
- Какво правиш. Сега си съвсем без енергия. И изглеждаш толкова тъжен и нещастен. Какво се е случило?
Един ден трябвало да разкаже на царя; царят много настоявал:
- Разкажи ми, мога да ти помогна. Просто ми кажи какво те мъчи.
Той отговорил:
- Сега просто съм жертва на порочния кръг на деветдесет и деветте.

Когато имаш деветдесет и девет, се създава порочен кръг - искаш те да станат сто. това е хоризонталната линия. И недей да си мислиш, че когато станат сто, нещата ще престанат. Те никога не престават. Умът не знае къде да спре. Той не познава спирането. Затова се проваля. Продължава без спиране, от А към Б, от Б към В и продължава, докато не достигне до Я и не се срути в ада.

Съществува и друг начин на живот: вертикалния; вертикален - не хоризонтален. Не се движиш от А към Б, от Б към В - не. Не се движиш, по една линия, в една и съща плоскост, на едно и също ниво - не. Движиш се от А към А1 към А2, към АЗ по една вертикална линия, в дълбочина. Навлизаш в дълбочината на А. Това, което е налице в момента, ти навлизаш дълбоко в него - не от този момент към следващия, а в самия момент навлизаш толкова дълбоко, колкото е възможно. И тогава дори един единствен момент се превръща във вечност. И твоето щастие нараства, без да знае граници. Блаженството ти расте, без да познава някакви граници. И никога не си в неравновесие. Вертикалният ум винаги е уравновесен, защото вертикалният ум не е повече ум.

Всички усилия на медитацията са насочени към това да формират у теб вертикален ум. Вертикалният ум фактически означа не-ум. Тогава се движиш от А към А1, А2, АЗ в дълбочина, или във височина нагоре. Когато се появи Б, отново се движиш от Б1 към Б2, Б3. Никога не падаш отникъде, защото винаги се движиш в дълбочина. Това означава оттеглянето. Днес си изкарал прехраната си, сега се оттегли.

Но ти не знаеш как да се оттегляш; дори в съня си продължаваш да изкарваш за прехраната си. Лягаш си и започваш да планираш утрешния ден, а никой не знае, дали утре ще настъпи или не. В действителност, то никога не идва. Винаги е днес. Планираш бъдещето, без да знаеш, че смъртта ще разруши цялото бъдеще. Остани в момента, бъди мъдър. Живей го толкова тотално, колкото е възможно, и тогава няма да познаеш смъртта. Защото този, който не се тревожи за утрешния ден, не познава смъртта - той става безсмъртен. Защото смъртта е утрешният ден - животът е днешният ден.

Смъртта е в бъдещето, животът винаги е в настоящето - това е значението на оттеглянето. Ако искаш да преведа тази дума "оттегляне", ще я нарека саняс. Трябва да се оттеглиш не в края на живота си; оттегляй се всеки ден, оттегляй се всеки миг. Когато си се насладил на мига, това е оттегляне, то е чрез оттеглянето, то е саняс.

Когато се върнеш от офиса вкъщи, остави офиса в офиса. Не го носи в главата си, иначе ще получиш главоболие - задължително ще го получиш! Такова голямо нещо, цял офис, да го носиш в главата си! Той тежи! Целият пазар в главата ти - тежко е! Фалибай отива на борсата на акциите Той знае. Ти можеш да носиш борсата в главата си; това е лудост. Той обаче никога не я носи; той се е научил как да се оттегля в нея.

Оттегляй се всеки ден, оттегляй се всеки момент... Самата дума "оттегляне" не ни звучи добре; поражда чувството за старост, за неспособност. Някъде след шестдесет и пет, когато смъртта наближи, тогава човек се оттегля. Не, думата "оттеглям се" е много хубава. Тя е значението на саняс. Да се оттеглиш, означава да почиваш: работата е свършена, сега се оттегли, наслаждавай се.- Недей да отлагаш наслаждението, това е значението на думата "оттегляне". Наслаждавай се тук и сега.

Оттегли се, когато работата е свършена, Такъв е Небесният път.

Това е дао. Никога не стигай до крайност, работата винаги се върши в определени граници. Остани в тези граници, затворен в границите. Това е дисциплината, учебната дисциплина на санясина - винаги да остава по средата, винаги да остава в границите, винаги да бъде удовлетворен, да не се стреми към още, и още, и още.

Остави хоризонталната линия; движи се по вертикала. Оттегли се. И ще бъдеш удовлетворен; ще познаеш най-великото осъществяване, което животът може да ти даде. Това е дълбокият момент на тоталното равновесие, спокойствие. Нарекли сме го просветление, освобождение, мокша, нирвана - наречи го както си искаш.

ДАО. Трите Съкровища
Ошо