Радостта
не е позволена - ти си с предразсъдъци по отношение на радостта. Още от
детството ти са те учили, че ако си щастлив, значи нещо не е наред - а
ако си нещастен, всичко е наред. Ако си се оклюмал, никой не го е грижа
за това, но ако си твърде щастлив, всеки ще се загрижи за теб. Сигурно
нещо лошо си сторил.
Винаги когато едно
дете е щастливо, родителите започват да търсят причината: то сигурно е
сторило някоя пакост или нещо такова. Защо ще е така щастливо? -
родителите не са щастливи. Те изпитват дълбока ревност към детето,
защото то е щастливо. Те може и да не го осъзнават, но са ревниви. Лесно
е да търпиш чуждата мизерия, но е почти невъзможно да търпиш чуждото
щастие.
Попадна ми един анекдот. Един много религиозен баща
възпитавал сина си по възможно най-правилния начин. Един ден, когато
отивали на църква, той дал на момчето две монети: монета от една рупия и
монета от една пайса. Той му предложил също да избере какво да сложи
като дарение върху дискоса в църквата. То могло да избира или рупията,
или пайсата.
Разбира се, бащата вярвал и се надявал то да постави
рупията върху дискоса. То така било възпитано - така се очаквало да
постъпи.
Баща му чакал. След това той бил много любопитен да разбере какво се е случило. „Какво направи?" - попитал той момчето.
Детето признало, че подарило монетата от една пайса и е задържало рупията за себе си.
Бащата не могъл да повярва. „Защо? - казал той. - Защо направи това? Ние винаги сме насаждали в теб възвишени принципи."
Момчето рекло: „Питаш ме защо. Ще ти кажа причината. Одеве свещеникът в
църквата го каза правилно. В своята проповед той рече: „Бог е възлюбил
веселия дарител." Аз можех да даря едната пайса с веселие - но не и
едната рупия!"
Бог е възлюбил даряващия с радост. Аз съм
напълно съгласен с момчето: какво правиш е без значение; ти си
религиозен само ако можеш да го правиш с радост. То може да е монета от
една пайса - няма значение. Няма значение, защото истинската монета,
която даваш, е твоето веселие.
Но от самото начало детето бива
учено да не се радва толкова. Да си весел е детинско. Да си весел значи
да си естествен, но не и цивилизован; да си весел е някак си примитивно,
некултурно. Затова са те възпитавали да не си весел и всичко, на което
някога си се радвал, все отново и отново е било осъждано. Ако си се
радвал просто на тичането и викането около къщата, непременно е имало
някой да ти каже: „Спри тези глупости! Чета вестник!" - като че ли
вестникът е нещо много важно.
Едно викащо и тичащо дете е
по-хубава гледка, отколкото който и да е вестник. А детето не може да
разбере: „Защо трябва да спра? Защо ти не спреш да си четеш вестника?"
Детето не може да разбере: „Какво лошо има, че съм щастливо и тичам?"
„Спри!" - цялата веселост се потиска, детето става сериозно. Сега сяда
нещастно в ъгъла. Енергията иска движение: детето е енергия, то се
наслаждава в енергията. То иска да се движи, да вика и да пищи. То е
пълно с енергия, то иска да прелива, но каквото и да направи, все е
лошо. Или майка му ще му каже „стой мирен", или баща му, или слугата,
или брат му, или съседите. Изглежда, че всеки е против течащата енергия
на детето.
Един ден жената на Настрадин Ходжа била много
ядосана. Синчето й много й досаждало, правело много бели. Накрая на нея й
писнало и хукнала да го гони - искала здравата да го натупа, - но то
избягало, отишло в спалнята и се скрило под леглото. Тя, колкото и да се
опитвала, не могла да го изкара оттам. А тя била много дебела жена, не
могла да се пъхне отдолу, та му казала: „Чакай, нека си дойде баща ти".
Когато си дошъл Настрадин Ходжа, тя му разказала всичко. „Не се тревожи
- рекъл й той, - остави го на мен. Аз ще отида и ще му дам да се
разбере".
Качил се той в стаята, приближил се много тихо, погледнал
под леглото и се изненадал - изненадал се от начина, по който момченцето
го поздравило. То му рекло: „Здрасти, тате - тя и теб ли те погна?!"
Всички са го погнали. На преливащата енергия се гледа като на нещо
досадно. А тя за детето е наслада. То не иска много, то просто иска
малко свобода да е щастливо и да е самото себе си. Но това не му се
позволява.
„Време е да отиваш да спиш!" Когато не му се спи,
време било. То трябва да се принуждава. А как можеш да се принудиш да
заспиш - някога мислил ли си за това? Сънят не е нещо волево, как можеш
да го принудиш? То се върти в леглото си - нещастно, а по-често - и се
чуди как да докара съня. А е вече време - той трябва да бъде докаран,
инак се нарушават правилата.
След това на сутринта, когато то
иска да си поспи малко по-дълго, тогава трябва да става. Когато му се
яде нещо, не му позволяват; когато не иска да яде нищо, го тъпчат. И
продължава все така. Малко по малко детето започва да разбира едно нещо:
че всичко, което за него е радостно, е лошо. Всичко, което го прави
щастливо, е лошо, а всичко, което го прави тъжно и сериозно, е правилно и
добро и се приема.
Това е проблемът. Ти питаш: „Защо чувствам
колебание да се радвам на каквото и да било?" Защото твоите родители,
твоето общество, все още те преследват.
Ако си наистина с мен,
остави всички тези глупости, които са ти втълпявали. Има само една
религия на света и тази религия е да си щастлив. Всичко друго е без
значение и е неподходящо. Ако си щастлив, ти си прав; ако си нещастен,
грешиш.
Всеки ден се случва да идват при мен хора - съпругата
идва или съпругът идва и съпругата казва, че е нещастна, защото съпругът
й не постъпвал добре. Аз винаги казвам на такива хора, че ако съпругът
не постъпва добре, нека той да си е нещастен. „Защо ти да си нещастна?
Самата лоша постъпка ще го доведе до нещастие - ти защо се тревожиш?"
А съпругата казва: „Но той не е нещастен. Той отива в кръчмата и се наслаждава. Той въобще не е нещастен."
Тогава аз отговарям: „Има нещо погрешно в теб, не в него. Нещастието е
указание. Ти промени себе си; забрави за него. Ако той е щастлив, той е
прав."
Казвам ти - ако можеш да си ходиш в кръчмата и да си
щастлив, това е по-добре, отколкото да ходиш в храма и да си нещастен,
защото накрая човек открива, че щастието е в храма. Тъй че не е въпросът
в това какво правиш, а в това какво качество му придаваш, докато го
правиш. Бъди щастлив и ще бъдеш добродетелен; бъди нещастен и ще
извършиш това, което религиозните хора са нарекли грях. Ти трябва да си
ги чул да казват, че грешникът ще страда някой ден в бъдещето, в някой
бъдещ живот. Аз казвам, че това е напълно погрешно. Светецът е щастлив
тук и сега, а грешникът е нещастен. Животът не чака толкова дълго; той е
неотложен.
Тъй че ако се чувстваш нещастен, правиш нещо
погрешно със себе си. Ако не можеш да се радваш - ако се промъква
някакво колебание, ако чувстваш страх, вина - това означава, че все още
иззад някой ъгъл изскачат сенките на родителите ти.
Ти може би
се наслаждаваш (или се опитваш да се наслаждаваш) на сладоледа, но
дълбоко в подсъзнанието сянката на майка ти или на баща ти се надига:
„Това не е хубаво. Не яж твърде много, инак ще си навредиш". И така, ти
ядеш, но има колебание. Колебанието означава, че има противоречие.
Опитай се да разбереш колебанието си и го изостави. И това е един от
най-вероятните феномени: че ако изоставиш колебанието, може да се случи
така, че автоматично да спреш да ядеш твърде много сладолед (защото
прекалено многото ядене може също да е част от това). Тъй като са ти го
отказвали, те са ти създали известно привличане към това. Всеки отказ
води до привличане. Те са ти казвали „не го яж" и това е създало
хипнотично, магнетично привличане да го ядеш.
Ако престанеш да
имаш каквито и да било колебания, ти ще изоставиш всички родителски
гласове, цялото възпитание, през което са те принудили да минеш.
Сладоледът изведнъж ще ти се види като нещо съвсем обикновено. Понякога
човек може да му се наслаждава, но той не е храна. Той няма хранителна
стойност - може да бъде дори вреден. Но тогава ти ще разбираш. Ако е
вреден, ще разбереш, няма да го ядеш. И ти всякога можеш да го ядеш, от
време на време - понякога дори и вредните неща не са толкова вредни. От
време на време можеш да му се насладиш, но няма да я има тази
натрапчивост да ядеш твърде много. Тази натрапчивост е част от
потискането.
Премахни колебанието. При мен идват хора и ми
казват, че искат да обичат, но се колебаят; искат да медитират, но се
колебаят; биха искали да танцуват, но се колебаят. Ако има такова
колебание и ти продължаваш да го подхранваш, ще пропуснеш целия си
живот. Време е: остави го! И нищо друго не е необходимо да се прави:
просто осъзнай, че това е начинът, по който са те възпитали, нищо
повече.
То може да се изоставя съзнателно; то не е твоя
същност. То е само в мозъка ти, то е само една идея, която ти е
наложена. То се е превърнало в един упорит навик - и при това много
опасен, защото ако не можеш да се радваш, за какво е тогава този живот?
А тези хора, които не могат да се радват на нищо (любов, живот, хубава
храна, прекрасен пейзаж, залез, утрин, хубави дрехи, добра баня - все
малки неща, обикновени неща), ако не можеш да се радваш на тези неща - а
има хора, които не могат да се наслаждават на нищо: те се интересуват
от Бога. Те са най-невъзможните хора; те не могат никога да достигнат до
Бога. Бог се радва на тези неща, защо иначе продължава да ги създава?
На Него въобще не му е омръзнало ни най-малко. От хиляди години Той
работи върху дърветата и цветята, и птиците, и продължава. Той
продължава да заменя: нови същества, нови земи, нови планети. Той е
наистина много, много разнообразен! Погледни живота, наблюдавай го и ще
видиш сърцето на Бога - какво е. Хората, които са много напрегнати,
неспособни да се радват на каквото и да било, неспособни да се отпускат,
неспособни да се радват дори на добрия сън: това са тези немного хора,
които се интересуват от Бога. Те се интересуват поради погрешни причини.
Според тях, след като животът е безполезен, напразен, те трябва да
търсят и да се стремят към Бога. Техният Бог е против живота, помнете.
Гурджиев е казвал: "Аз изследвах всяка религия, всяка църква, джамия
или храм и установих, че Богът на религиозните хора е против живота". А
как може Бог да е против живота? Ако Той е против, тогава няма причина
животът да съществува или да се остави да съществува. Тъй че ако твоят
Бог е против живота, дълбоко вътре в теб ти всъщност си против истинския
Бог. Ти следваш Годо, а не Бог.
Бог е самото осъществяване на
живота, Бог е самият аромат на живота, Бог е пълното органично единство
на живота. Бог не е някакъв предмет, който съществува подобно на мъртва
скала, Бог не е статичен. Бог е динамичен феномен. Бог не съществува,
Той се случва. Когато ти си готов, Той се случва. Недей да мислиш, че
Бог съществува някъде и ти ще намериш начин да го достигнеш. Не, това го
няма - няма Бог, който да съществува някъде и да те чака.
Бог е
нещо, което ти се случва, когато си готов. Когато си готов, когато
тъгата е изчезнала, и можеш да танцуваш, когато тежестта е изчезнала, и
можеш да пееш, когато тежкият товар на възпитанието ти тегне повече
върху сърцето ти, и можеш да течеш - Бог се случва. Бог не е нещо, което
съществува; Той е нещо, което се случва. Той е динамично, органично
единство.
А когато Бог се случи, всичко се случва: дърветата,
звездите, реките. И според мен, да си способен да се радваш - това е
вратата. Никога не се е случвало сериозни хора да Го постигат.
Сериозността е бариерата - погрешното становище. Всичко, което те прави
сериозен, е нерелигиозно. Не ходи на църква, която те прави сериозен.
Веднъж една жена си купила папагал, но когато пристигнала вкъщи, тя
била вече много объркана и притеснена. Тя платила добра цена - папагалът
бил прекрасен. Всичко му било хубаво, само едно нещо било много опасно -
от време на време папагалът извиквал: "Аз съм много порочна жена." Ха
сега де!
Жената живеела сама. А тя била много религиозна жена -
иначе защо ще живее сама? Тя била много сериозна жена, а пък този
папагал все казвал - дори и когато минувачи биха могли да чуят и да се
заслушат - той все казвал: "Аз съм много, много порочна жена".
Тя отишла при пастора, защото за нея той бил единственият извор на
мъдрост, знание и информация. Тя му казала: „Това е много лошо и аз не
знам какво да правя. Папагалът е чудесен и всичко му е наред, освен
това."
„Не се тревожи! - казал пасторът. - Аз имам два много
религиозни папагала. Гледай!" - единият бил в клетката си и биел
камбана, а другият се молел в своята клетка. Много религиозно. - „Донеси
твоя папагал. Добрата компания винаги помага. Остави го за няколко дни
тук с тези религиозни същества и после можеш да си го вземеш".
Жената харесала идеята. Тя се съгласила да си остави папагала и пасторът
го представил на своите папагали. Но преди да може да каже нещо,
папагалът извикал: „Аз съм една много, много порочна жена".
Пасторът също се смутил - какво да прави? В този момент папагалът, който
се молел, спрял да се моли и казал на другия папагал: „Глупак такъв!
Спри да биеш камбаната, молитвите ни се изпълниха". Те се били молили за
жена! „Спри да биеш камбаната, дойде отговор на молитвите!"
Фактически всеки път, като видиш някой да се моли, можеш да подозираш,
че нещо не е наред. Те се молят за жени, молят се за пари; молят се за
нещо, молят се за щастие. Истински щастливият човек не се моли. Щастието
е неговата молитва и не може да има по-висша или по-велика молитва от
това просто да си щастлив.
Щастливият човек не знае нищо за
Бог, не знае нищо за молитва. Неговото щастие е негов Бог, неговото
щастие е негова молитва - той е осъществен. Бъди щастлив и ще бъдеш
религиозен: щастието е целта.
Аз съм хедонист и доколкото мога
да видя всички тези, които са познали, са били все хедонисти каквото и
да казват. Буда, Исус, Кришна - всички са хедонисти. Бог е върховното в
хедонизма, Той е най-върховният връх в това да бъдеш щастлив.
Хвърли цялото възпитание, което носиш със себе си. И не се опитвай да
обвиняваш родителите си, защото това няма да помогне. Ти си жертва на
тяхното възпитание, но какво биха могли те да направят? Те са били
жертви на възпитанието на техните родители, така че това е дълга
приемственост. Никой не е отговорен, затова не се гневи на родителите
ти, че са те унищожили. Не биха могли да не го направят. Ако имаш
разбиране, ще чувстваш жалост към тях. Те са били унищожени от своите
родители, а техните родители са били унищожени от някои други и това е
продължавало винаги. Това е една последователност, низ.
Ти
просто излез от това. Няма смисъл да осъждаш когото и да било и няма
смисъл да се гневиш. Няма смисъл. Това отново е глупост. Веднъж си
тъжен, след това се гневиш. Това е не по-малко лошо от тъгата. Просто
виж всичко това и излез от него. Просто се измъкни от него, без да
вдигаш шум. Това аз наричам бунт.
Революционерът се гневи. Той
казва, че образованието трябва да се промени, той казва, че обществото
трябва да се промени, той казва, че в света има нужда от нов тип
родители. Само тогава всеки ще е щастлив. Но кой ще извърши това?
Извършителите са винаги в същата каша, тъй че кой може да помогне?
„Създайте ново образование" - но кой ще го създаде? Първо трябва
учителите да бъдат научени. А революционерите са точно толкова част от
тази глупост, както и реакционерите, тъй че кой ще донесе революцията?
Надеждата е напразна.
Има само една надежда: ти можеш да внесеш
светлина в своето същество. И това може да стане веднага, няма нищо
особено тук. Виждал ли си някога змия да се измъква от старата си кожа? -
това е съвсем същото. Ти просто се измъкваш от него: прости и забрави.
Не се гневи против родителите си - те самите са жертви. Чувствай жалост
към тях.
Не се гневи на обществото, то не би могло да е друго.
Но едно нещо е възможно: ти можеш да се измъкнеш от него в самия момент.
Започни да си щастлив от този момент. Всичко е възможно - необходима е
само коренна промяна в позицията: да започнеш отсега да гледаш на
щастието като на добро, а на мизерията като на грях.
ОШО – Следвай ме (Беседи върху притчите на Исус)
|
Нумерология
3.14.254.103 