 Творчеството
е едно много парадоксално състояние на съзнанието и съществото. То е
действие чрез недействие, то е това, което Лао Дзъ нарича вей-ву-вей. То
е да позволиш да се случи нещо чрез теб. То не е вършене, а
позволяване. То е да станеш канал, така че цялото да може да протече
през теб. То е да се превърнеш в кух бамбук, просто един кух бамбук..
И тогава изв еднъж
нещо започва да се случва, защото зад човека е скрит Бог. Просто му дай
малко възможност, малко пространство да дойде чрез теб. Това е
творчество - да позволиш на Бог да се случи. Творчеството е религиозно
състояние.
Ето защо аз казвам, че поетът е далеч по-близо до
Бога от богослова, а танцьорът е дори още по-близо. философът е
най-далеч, защото колкото повече мислиш, толкова по-голяма стена
създаваш между себе си и цялото. Колкото повече мислиш, в толкова
по-голяма степен присъстваш ти. Егото не е нищо друго освен всичките
мисли, натрупани в миналото. Когато теб те няма, Бог е. Това е
творчество.
Творчество означава, че ти си просто в тотална
релаксация. То не означава недействие, то означава релаксация - защото
от релаксацията ще се роди много действие. То обаче няма да бъде продукт
на твое извършване, ти ще си просто посредник. Чрез теб ще започне да
идва песен - ти няма да си неин създател, тя ще идва от отвъдното. Тя
винаги идва от отвъдното. Когато ти я създаваш, тя е просто обикновена,
светска. Когато песента дойде чрез теб, тя притежава върховна красота,
носи в себе си нещо от непознатото.
Когато великият поет
Коулридж умрял, той оставил хиляди незавършени поеми. Приживе много пъти
го питали: „Защо не завършиш тези поеми?" - тъй като на някои от тях им
липсвали само по една-две строфи. „Защо не ги завършиш?"
И той
отговарял: „Не мога. Опитвал съм се, но когато ги завършвам, се оказва,
че има нещо не както трябва, нещо сгрешено. Моята строфа никога не е в
хармония с това, което е дошло чрез мен. Тя се превръща в камък за
препъване, в канара, тя затруднява потока. Така че трябва да чакам.
Който и да влезе в потока чрез мен, когато и да започне отново да тече и
да завърши някоя поема, тогава тя ще бъде завършена, не и преди това."
Той завършил само някои поеми. Но това са поеми с върховно качество, с
огромна мистична красота. Винаги така е било: поетът изчезва и тогава
има творчество. Тогава той е обсебен. Да, това е думата - той е обсебен.
Да си обсебен от Бог, това е творчество.
Симон дьо Бовоар е
казала: „Животът се интересува както от възпроизвеждането си, така и от
превъзмогването си; ако всичко, което животът правеше, беше само да се
самоподдържа, тогава живеенето щеше да е само неумиране." А човек, който
не твори, най-многото което прави, е че се поддържа да не умре - това е
всичко. Животът му няма дълбочина. Животът му все още не е живот, а
само предисловие; книгата на живота все още не е започнала. Вярно, той
се е родил, но не е жив.
Когато станеш съзидателен, когато
позволиш на творчеството да се случи чрез теб, когато започнеш да пееш
песен, която не е твоя собствена - под която не можеш да се подпишеш и
не можеш да кажеш: „Тя е моя собственост", която не можеш да маркираш
със своя подпис - тогава животът придобива крила, тогава се издига.
Превъзмогването е в творчеството. Инак най-многото, което можем да
продължим да правим, е да се възпроизвеждаме. Правиш дете - това не е
творчество. Ти ще умреш, а детето ще остане да възпроизвежда живота. Но
възпроизводството не е достатъчно освен ако не започнеш да превъзмогваш
себе си - а превъзмогването се случва едва тогава, когато нещо от
отвъдното направи връзка с теб.
Това е смисълът на
трансцендентността - превъзмогването. И в превъзмогването се случва
чудото: теб те няма и въпреки това за първи път ти си.
Същността на мъдростта е да действаш в хармония с природата. Това е
посланието на всички велики мистици - Лао Дзъ, Буда, Бахауддин, Сосан,
Санай - да действаш в хармония с природата. Животните действат в
хармония с природата несъзнателно. Човекът трябва съзнателно да действа в
хармония с природата, защото той има съзнание. Човекът може да избере
да не действа в хармония, оттук и огромната му отговорност.
Човекът има отговорност. Само човекът има отговорност, в това е неговото
величие. Никое друго животно не е отговорно - то просто действа в
хармония, то няма начин да се отклони. Животното не може да се отклони -
то още не е способно на това, още няма съзнание. То функционира така,
както вие функционирате в състояние на дълбок сън.
В състояние
на дълбок сън ти пак влизаш в хармония с природата. Ето защо дълбокият
сън е толкова подмладяващ, толкова релаксиращ. Достатъчни са няколко
минути дълбок сън и ти отново си свеж и млад, и целият прах, който си
насъбрал, и цялата умора и отегчение изчезват. Ти си се свързал с
извора.
Но това е животински начин да се свържеш с извора -
сънят е животинският начин да влезеш в контакт с извора. Животните са
хоризонтални, човекът е вертикален. Когато искаш да навлезеш в съня,
трябва да заемеш хоризонтална позиция. Само в хоризонталната позиция
можеш да заспиш - не можеш да заспиш прав, това ще е много трудно.
Трябва отново да се върнеш назад, милиони години назад, да си просто
като животно. Заемаш хоризонтална позиция, успоредно на земята, и
изведнъж започваш да губиш съзнание, изведнъж вече преставаш да си
отговорен.
Именно поради този фактор Зигмунд Фройд е избрал
кушетката като място за своите пациенти. Тя не е за удобство на
пациента, а стратегия. Веднъж щом пациентът заеме хоризонтална позиция,
той започва да става безотговорен. И докато не се почувства напълно
свободен да казва всичко, той няма да каже нещата от подсъзнанието. Ако
остане отговорен и във вертикална позиция, той ще съди съзнателно дали
да каже нещо или не. Той ще цензурира. Когато лежи хоризонтално на
кушетката - а психоаналитикът е скрит отзад, не можеш да го видиш -
изведнъж той отново става като животно, няма отговорности. Започва да
дърдори неща, които никога не би казал на когото и да било, на чужд
човек. Започва да казва неща, които са дълбоко в неговото подсъзнание -
тези подсъзнателни неща започват да излизат на повърхността. Това е
стратегия, фройдистка стратегия пациентът да се направи напълно
безпомощен, като дете или като животно.
Веднъж щом престанеш да
се чувстваш отговорен, ти ставаш естествен. А психотерапията е от
голяма помощ - тя те релаксира. Всичко, което си потискал, излиза на
повърхността, след което се изпарява. След като преминеш през
психоанализа, ставаш по-малко натоварен, по-естествен, в по-голяма
степен в хармония с природата и със себе си. Това е смисълът да си
здрав.
Но това е връщане, това е регресия. Това е отиване в
мазето. Има и друг начин да превъзмогнеш, и той е да отидеш на тавана -
не по начина на Зигмунд Фройд, но по начина на Буда. Можеш да
превъзмогнеш себе си, когато си съзнателно в контакт с природата.
И това е същността на мъдростта - да бъдеш в хармония с природата, с
естествения ритъм на вселената. И винаги, когато си в хармония с
естествения ритъм на вселената, ти си поет, художник, музикант, танцьор.
Опитай. Като се случи да седнеш до някое дърво, настрой се съзнателно.
Стани едно с природата - нека границите да изчезнат. Стани дърво, стани
трева, стани вятър - и изведнъж ще видиш, че с теб се случва нещо, което
никога преди не се е случвало. Очите ти започват да виждат
психеделично: дърветата са по-зелени, отколкото някога са били. розите
са по-ярки, и всичко е сякаш лъчисто. Изведнъж поискваш да запееш песен и
не знаеш откъде идва тя. Краката ти са готови да танцуват, ти чувстваш
как танцът звънти във вените ти и можеш да чуеш звука на музиката вътре и
вън от теб.
Това е състояние на творчество. Това може да се
нарече негово основно качество - да бъдеш в хармония с природата, с
живота, с вселената.
Лао Дзъ е нарекъл това с прекрасно име,
вей-ву-вей, действие чрез недействие. Можете да го наречете „творчески
покой" - един процес, който съчетава две привидно несъвместими неща:
върховно действие и върховна релаксация..
Това е парадоксът на
творчеството. Виж как рисува художникът: той определено е действен, до
крайност активен, работи като луд - той целият е действие. Или пък ако
видиш танцьор, който танцува, и той е целият действие. Но въпреки това
дълбоко вътре в него няма действащ, няма извършител - има само тишина.
Затова казвам, че творчеството е парадоксално състояние. Всички
прекрасни състояния са парадоксални. Колкото по-нависоко отиваш, толкова
по-дълбоко навлизаш в парадокса на реалността. Крайно интензивно
действие с върховна релаксация - на повърхността протича огромно
действие, но дълбоко вътре нищо не се случва или само нищо се случва.
Творческият покой представлява крайно действие - тази безценна
гъвкавост, простота, спонтанност и свобода, които потичат от нас или
по-скоро чрез нас, когато нашето его и съзнателни усилия отстъпват пред
една сила, която не е тяхна.
Да отстъпиш пред сила, която не е
твоя, да се отдадеш на сила, която е отвъд теб, това е творчество.
Медитацията е творчество. И когато егото изчезне, раната в теб изчезва, и
ти вече си излекуван, вече си едно цяло. Егото е твоята болест. Когато
егото изчезне, ти вече не спиш, ти започваш да течеш.
Започваш да течеш с огромния поток на съществуванието.
Норберт е казал: „Ние не сме субстанция, която ще пребъде, а модели,
които се възпроизвеждат, водовъртежи в една вечно течаща река." Така ти
не си его, но събитие или процес от събития. Така ти си процес, а не
предмет. Съзнанието не е предмет, но процес - а ние сме го превърнали в
предмет. В момента, когато го наречеш „аз", то се превръща в предмет -
дефиниран, ограничен, спящ, в застой - и ти започваш да умираш.
Егото е твоя смърт, а смъртта на егото е началото на твоя истински живот. Истинският живот е творчество.
Няма защо да ходиш на някакво училище, за да се научиш на творчество.
Всичко, от което имаш нужда, е да навлезеш навътре и да помогнеш на
егото да се разтвори. Не го подкрепяй, не го засилвай и подхранвай. И
когато егото го няма, всичко е истина, всичко е прекрасно. И всичко,
което се случва, е добро.
Не казвам, че всички вие ще станете
като Пикасо или Шекспир, не казвам това. Някои от вас ще станат
художници, други ще станат певци, трети музиканти или танцьори - но не в
това е смисълът. Всеки от вас ще стане творчески човек по свой собствен
начин. Можеш да си готвач, но ще проявяваш творчество. Или може да си
просто чистач, но творчеството ще присъства.
Няма да има
отегчение. Ще станеш изобретателен в малките неща. Дори в чистенето ще
има някакво богослужение, молитва, така че каквото и да правиш, то ще
има вкуса на творчеството. А ние и нямаме нужда от много художници - ако
всички станат художници, животът ще стане много труден. Нямаме нужда от
много поети - нуждаем се и от градинари, и от фермери и от всякакви
хора. Но всеки човек може да бъде творчески. Ако е медитативен и без
его, Бог започва да тече чрез него. Бог започва да приема форми според
неговите възможности, според неговия потенциал. И тогава всичко е добро.
Не е необходимо да ставаш известен. Истински творческият човек изобщо
не се интересува дали ще стане известен – няма нужда. Той е дотолкова
напълно осъществен във всичко, което прави, дотолкова е задоволен с
това, което представлява и с мястото, където се намира, че изобщо не
става въпрос за някакво желание. Когато си творчески човек, желанията
изчезват, амбициите изчезват. Когато си творчески човек, ти вече си
това, което винаги си искал да бъдеш.
За творчеството
ОШО |
Нумерология
3.145.2.6 