Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


02:32
19.11.2019
Вторник
35.170.76.39


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Астрология » Синастрия » Синастрични Домове


Композит [5]Нива на Посвещение [8]
Синастрични Домове [61]Аспекти на Слънцето [4]
Аспекти на Луната [4]Аспекти на Меркурий [4]
Аспекти на Венера [4]Аспекти на Марс [4]
Аспекти на Юпитер [4]Аспекти на Сатурн [5]
Аспекти на Уран [4]Аспекти на Нептун [1]
Аспекти на Плутон [1]Статии [18]


Астрология на Взаимоотношенията

Синастричната астрология е изкуство за тълкуването на двойка натални карти. В зависимост от епохата нейното предназначение е различно. В епохата на Рибите клиентът, отиващ при астролог, би задал примерно следния въпрос: „Ще бъдем ли щастливи ние с моята избраница?" или пък друг вариант: „Кажете ми, къде да се дяна от него?" (или пък „Как да го спечеля?"). В епохата на Водолея отношенията между хората ще се разглеждат като част от обща групова еволюционна работа и въпросите, вероятно ще зазвучат по друг начин: „Какво трябва да правим ние?" Но независимо от епохата, в партньорските отношения винаги фигурират три, ако може така да се изразя, обекта: две личности и някакво “ние” или егрегор на двойката, който създава около нея определено напрежение. В някои минути то привлича партньорите един към друг, а в други ги отблъсква, но постоянно създава различни ситуации и медитации, които се налага да се преживеят някак си.
Какво е това медитация на двойката? Това е такова състояние на пространството около партньорите, което заставя всеки от тях да усеща присъствието на другия и да съгласува с него своите действия. Най-простият пример за медитация в двойка е сбиването, добре познато практически на всеки от ранното детство. За съжаление много хора умират без да са разбрали за никакви други видове медитация, които качествено се различават от това разпространено увлечение.

Основният проблем на човешките отношения е първоначалната неспособност да се разбере каква програма материализира в дадената минута егрегорът на двойката, а след това и неумението да се намери адекватното й въплъщение. Много от склонностите се дължат и на обстоятелството, че хората се отличават силно един от друг и егрегорът на двойката, разбира се, отчита това, докато самите хора в повечето случаи - не, и резултат на което се получават колосални недоразумения. Това е много характерно за положителните инициативи в общуването, когато единият от партньорите се стреми да угоди на другия, поставяйки се на негово място и откривайки след известно време, че вкусовете им се различават по напълно необясним начин.
Характерна заблуда - толкова по-искрена, колкото по-повърхностно е то е “очевидното”, с проекция на вината и обратното, е заслуга на партньора. Всеки човек получава от външния свят и в частност чрез партньора точно толкова, колкото му се полага според еволюционното му развитие. Но това е ужасно трудно да се приеме, когато видимата и очевидната причина за моите горести и радости се разсейва пред очите ми и изглежда, че ако другият се държи малко по-различно всички неприятности ще изчезнат, а щастието ще ме залее като водопад. Уви, това не е съвсем така и е трудно да се намери по-капризна и лекокрила птица от щастието в отношенията между двама души. Тук както никъде другаде ярко се проявява основният принцип на неповторяемото творчество на Абсолюта: утре прилича на днес единствено в страшния сън на обикновеността.

* * * * *

Читателят в никакъв случай не бива да си мисли, че може да стане синастрически астролог след като изучи определено количество литература. Тълкуването на синастрията (картата на двойката) е психологическо изкуство, в основата на което лежи правилното разбиране от астролога на психологичната (а също и на магичната и енергетичната) канава на човешките отношения; тогава синастрията му помага да уточни за себе си това-онова, а при внимателното й изучаване и съответното подсказване от гадателния егрегор да даде направление за разговор с клиента, който, ако е Божията воля, може да се окаже по някакъв начин конструктивен.

* * * * *

Егрегорът на двойката възниква във финия свят преди момента на запознанство и известно време подготвя всеки от партньорите за срещата. След като обаче тя се е състояла, двамата започват да си влияят не само един на друг, но и непосредствено на егрегора на двойката - понякога му помагат да реализира своите програми, друг път много му пречат. Най-лошият случай за егрегора е, когато двамата партньори влизат в коалиция срещу него и успешно го унищожават, което е сериозен ущърб не само за финия свят и еволюцията като цяло, но и за самите тях. Тук трябва да се спомене, че най-лошият враг на егрегора на двойката е социалния егрегор. Който признава (в крайна сметка в настоящето) много ограничен набор от възможни сюжети и медитации при взаимоотношенията на двама души, а всичко останало просто игнорира като счита за несъществуващо.
Блажени са съпрузите, свързани в законен брак в младостта си по първа любов, които са преживели целия си живот в пълно съгласие и нерушима вярност, възпитали са пет деца и безброй внучета и нито веднъж не са хвърлили към заобикалящата социална среда заинтересован хетеросексуален поглед... Но уви, подобна съдба е отредена за много малко двойки. Освен това стои въпросът доколко е доволен Космоса от отработването на семейната карма: социалната и космическата етика понякога се разминават доста силно. Една от целите на настоящата книга е да се опишат космичните възгледи за етиката на отношенията в една двойка, понеже астрологията волю-неволю интерпретира погледа на Космоса към Земята и нейните обитатели.

* * * * *

Взаимодействията между двама души са прекрасен материал за изследване на собствената карта, понеже в личното общуване с други хора много ярко се проявяват свойствата на планетите от наталната карта. По принцип синастричната астрология би следвало да бъде по-проста и нагледна от астрологията на личността, понеже първият стимул и реакция често се отнасят към различни хора, а в същото време на втори план става въпрос за взаимодействието на различни начала вътре в един и същи човек. Например интерпретирайки синастричния съвпад между Луната в женския хороскоп и Слънцето в мъжкия, астрологът ще говори прости и понятни за клиента неща: това е естествен брачен аспект, тъй като инициативата на мъжа (неговото Слънце) ще бъде насочена към грижа за жената и осъществяване на всички нейни желания и капризи (докато не му омръзне) или нещо от този род; в същото време Слънцето и Луната в наталната карта се интерпретират
далеч не така очевидно и от клиента се изисква определена психологическа култура.

* * * * *

Аналогично, за да може да се разбере по-добре собствената личност, нейните предели и пътища за себеоткриване много полезно е самонаблюдението, а също личния контакт с партньор, чието Слънце попада във вашия 1-и дом (като не е нужно да го търсите специално). Ако искате да се задълбочите в собствената си личност, обърнете внимание на взаимоотношенията с партньор, чийто Сатурн попада във вашия 1-ви дом. Ако искате да се разгърнете - търсете партньор с Юпитер в 1-и ви дом. Не си мислете, че ще е безплатно – все пак това е неговият Юпитер, а не вашият и ако той ви заведе на екскурзия в Тюлейри, едва ли ще ви предложи да живеете там.
Ако имате празен 12-и дом и недоумявате що е това религиозно чувство и безлично служене, намерете си партньор, който има Слънце във вашия 12-и дом и след известно време ще разберете как именно се проявява Бог във вашия живот и (примерно) какво иска Той от вас... Но не бъдете твърде праволинейни в тълкуванията, в противен случай рискувате да си купите от магазина за домашни потреби не онова въже и сапун, които се искат от вас. Когато общувате с партньор, чието Слънце или Марс попадат във вашия 8-и дом, след известно време може да заподозрете, че той е изпратен да ви погуби. Все пак това би било прекалено груба интерпретация и е добре да се потърсят по-фините аспекти, които може да се окажат много интересни - и разбира се с тях няма да скучаете.

* * * * *

Когато се говори за партньорите, следва да се уточни това понятие и да се кажат няколко думи за етиката на избора. Под партньори в този учебник се разбират двама души, между които в някакъв момент са възникнали важни и за двамата отношения. Обикновено такива връзки се съпровождат с медитация на двойката или специфични медитации, когато единият от партньорите медитира върху другия (т.е. мислено си го представя, разговаря с него и т.н.). На окултен език партньорство означава наличие на егрегор на двойката който организира срещи и дава енергия на двамата (и направление на медитации), имайки предвид материализацията на собствената си програма. Обаче успехът на нейното изпълнение, а също и нивото й, зависи от самите хора.
От кармична гледна точка като партньори се приемат хора, на които е възложена някаква обща програма, т.е. задача, с която могат да се справят двамата, но нито един от тях не е в състояние да я изпълни сам. Най-често тази програма има пет фази: всеки от участниците е длъжен да направи нещо със себе си и с другите, а освен това двамата заедно - с външния свят. В този случай естествената последователност на развитие на събитията е следната: първата фаза е вътрешна работа на всеки от партньорите, състояща се в изучаване на другия и адаптиране към него. След това партньорите вече са в състояние да направят нещо един за друг и чак след това за околния сняг. Обаче в тази последователност могат да отпаднат цели фази – във всеки случай те могат да бъдат почти невидими. Но дори внимателното наблюдение да открие всички тях, тяхната ценност - както за самите партньори, така и за света, не е еднаква.

Светът е устроен справедливо, ако се гледа на него глобално и се отчита цялата минала и бъдеща история, и е крайно несправедливо, ако се разглежда неголям негов фрагмент. И понеже сюжетът, свързващ заедно две човешки съдби, винаги е малък и съвсем не е изолиран фрагмент от света, не може да се очаква симетрия и справедливост, като не става дума за примитивно разбираното равенство между партньорите. В личните отношения и общите фрагменти от съдбата няма някакви строги схеми, и опитите да се намери конкретна и ясна стратегия във взаимоотношенията и поведението са обречени на провал. Това обаче не означава, че отношенията в света са хаотични и не се подчиняват на никакви закони. Напротив, те винаги се управляват от разумна сила, която в този текст се нарича егрегор и която винаги се старае да намекне на партньорите онова, което всъщност се изисква от тях. Обаче хората са толкова невнимателни към себе си и другите, че би било странно, ако изведнъж започнат да се вслушват в нещо напълно ефимерно.

Още повече, че синастричната карта може да каже много не само за радостите и трудностите в отношенията, но и за кармичната задача на двойката и особеностите на нейните взаимоотношения с егрегора. Разбира се, тази книга не е нищо повече от първата и неуверена крачка в това направление.
Астрологията в голяма степен е изкуство за диагностициране в ранна фаза на тяхното проявление. С други думи, на астролога често му е трудно да посочи какво трябва да се направи в една или друга ситуация, а далеч по-лесно му е да каже как не бива да се постъпва. Що се касае до избора на партньор, то тук в никакъв случай не бива да се ориентираме на база синастричните прогнози. Срещите ги изпраща съдбата и към всеки срещнат в своя живот човек би трябвало да се отнася с максимално внимание, разглеждайки го като пълноценен партньор, чрез който (или към който чрез мен) във всяка една секунда може да се излее Божественото откровение. Смисълът на синастричната астрология е да помогне на хората да се изяснят в отношенията си, които вече са установени някак си, и в тях да открият кармичната програма, основана на съставянето на синастрията и нейното тълкуване. Към възможностите за избор на брачни двойки с помощта на компютърна обработка авторът се отнася скептично, макар че са неведоми пътищата на Абсолюта и е възможно той да накаже някого и за това.

Колкото по-ниско е еволюционното ниво на човека, толкова по-стандартни са поведенческите му програми и съответно толкова по-обикновен и скучен е наборът от сюжети и медитации, с които той се сблъсква при общуването с партньорите. Парадоксът на общуването се състои в това, че то най-често става на ниво, което е съществено по-ниско от еволюционното ниво на двамата партньори. Ако говорим на ученически език, то кой знае защо лошите деца развалят добрите (а самите те при това стават още по-лоши), а не се превъзпитават и облагородяват от съществуващите добродетели. Трябва да се признае, че на първите фази на проява на кармичната програма на двойката (начало на проява на егрегора на двойката) партньорите по-често служат един на друг като черни учители, макар че съвсем не винаги го забелязват.
Разбира се, никой не счита за добродетели завистта, ревността, самолюбието и пълната готовност да се приемат всякакви жертви от страна на външния свят, а тези качества много ясно се проявяват именно в партньорството. Но любовта -това светло чувство, което за много хора е основен смисъл на живота, се превръща в такъв жесток егоизъм и безсъвестност, че блатната пиявица в сравнение с този влюбен започва да изглежда като образец на алтруизма.
Обаче конфликтите между партньорите (явните и скритите), взаимната им неудовлетвореност, невъзможността да се намери общ език въпреки всички старания и всякакви други проблеми на двойката винаги носят обективен характер - те са манифестация на напрежението в егрегора на двойката. То може да няма отношение към недостатъците на партньорите, а чисто и просто да означава, че те правят нещо несъответстващо на програмата на егрегора или напротив - упорито не правят това, което се очаква от тях. Сложността тук се състои и в това, че в играта на трети лица - двамата партньори и егрегорът на двойката, мненията за това какво е длъжен да направи всеки от участниците често пъти силно се разминава, в този случай модният днес идеал за „равенство" в партньорството на практика не може да служи като конструктивен ориентир. Каквото и да се говори, все пак мъжете се отличават от жените и то не само по анатомични белези. Впрочем, поглеждайки която и да е синастрична карта лесно може да се види, че асиметрията в отношенията е правило, а не изключение. Асиметрични в по-голямата си част са както синастричните аспекти по положение (планетите па единия от партньорите в домовете на наталната карта на другия), така и синастричните дъгови аспекти (дъгите между планетите, едната от които е разположена в наталната карта на единия партньор, а втората - на другия). Това означава, че ако Слънцето на първия партньор попада в 5-и дом на втория, то Слънцето на втория съвсем не е задължително да е в 5-и дом на първия. Синастричният съвпад Марс-Венера не предполага непременно синастричен съвпад Венера-Марс в същата тази синастрия.
И така много по-добре е да си представяме взаимоотношенията между двама души като съвместно служене на егрегора на двойката, отколкото като служене един на друг (изключвайки, разбира се, партньорите от такова ниво, когато всеки един от тях е способен постоянно да вижда в другия Шива, но тогава те нямат нужда от този учебник). Обаче и егрегорът на двойката зависи от партньорите, в чиито възможности е да го осветлят или напротив - да го затъмнят, което впоследствие ще си проличи и в качеството на техните взаимоотношения и съвместна работа. Ако егрегорът на двойката се оприличи на платноходка във финия свят, то той ще има нужда от време на време да му мият палубата и да шлифоват борда. В реалния живот това са конструктивното изясняване във взаимоотношенията, разумните договори, правилно намерените компромиси и т. н. Ако пък отношенията в двойката не вървят и те живеят по инерция, егрегорът постепенно се замърсява и запада. И платноходката се появяват пробиви, за борда прилепват раковинки, трюмът започва да тече, губи се маневреността и устойчивостта на курса... а рифове и плитчини винаги се появяват в най-неподходящия момент. Спасението на някой атол в очакване кога случайно ще те вземе някой океански кораб (“....и мъжът ти ще бъде заместен от колектив") - не е най-приятното занимание.
В света тези представи може да се различават по потребителското отношение на партньорите един към друг, към егрегора на двойката - по отделно и двамата заедно. Все пак, преди всичко, трябва да се предложи някаква типология на отношенията на хората към партньорството.

Грубият човек се стреми просто да подчини партньора и да го застави да му служи, без особено да се замисля нито за медитации, нито за егрегор на двойката. Напротив, оказвайки се в подчинено положение, се стреми да вземе колкото се може повече трохи от господарската маса с тайната надежда, че някога ролите ще се сменят и тогава той ще вземе своето - но отново няма никаква мисъл нито за медитации, нито за егрегор на двойката.


Целенасоченият човек се стреми не просто да подчини партньора, но и да го промени в желана за себе си посока: така се дресира ловджийско куче. Това обикновено се определя “за негово добро”, но като правило лесно се забелязва чия точно полза се преследва с подобно възпитание - по-често с камшик вместо с бисквитка. Попадайки в подчинено положение, този човек целенасочено ще смалява загубите от подтисничеството като налага контакт по своему, но тайничко ще си подготвя план за освобождаване от тиранина.

Целенасоченото партньорство се отличава от грубото с известно (макар и повърхностно) внимание, което партньорите обръщат един на друг, главно заради поставените цели (лов на бекаси). Тук егрегорът на двойката не е така строг и партньорите в някаква степен му оказват влияние. Например те могат да се разберат да избягват телесните наказания на възпитавания, тогава и неговото място след освобождаването няма да е толкова непоносимо.


Приспособяващият се човек разглежда партньорството като мероприятие за извличане на максимално удоволствие от живота и се стреми да намери такова взаимно разположение, което би създало на двамата минимум неудобства. При това не се очаква той да работи над себе си, но може все пак да положи малко усилия в търсене на най-удачния завой и начин за контакт. Ако такива достатъчно приятни не се открият, разтваря ръце и казва (гласно или сам на себе си): „Аз направих всичко, което можах, така че приспособявай се сам или да се разделим като си останем приятели." Обикновено приспособяващият се човек си търси партньор от същия тип и когато приятните и не натоварващи медитации приключат, се старае да се разделят мирно, което кой знае защо рядко се получава.


Служещият човек смята за цел на партньорството съвместно постигане на някаква конкретна цел. Понякога тази роля се играе от партньора, който в случая е надарен с някаква висша ценност (жена на известен човек или мъж на красавица). Характерен пример за партньорство от този тип е семейният съюз, чиято цел е създаване на процъфтяващо семейство и възпитание на децата. Понякога в такива бракове цел става не възпитанието на децата, а успешната кариера на елин от съпрузите. Партньорите се изучават един друг и доброволно се приспособяват взаимно в онези области, които имат пряко отношение към основната им цел.
Двата следващи типа в известен смисъл са взаимно допълващи се.


Спасяващият човек вижда смисъла на отношенията между двама души в това да можеш да измъкнеш партньора си от беда - като да извадиш от водата давещ се. Ако затова се изискват жертви (например женитба с проститутка), спасяващият човек с готовност ги дава... докато процедурата по спасяването не приключи. След което или неговият спасен партньор отново попада в беда, откъдето може отново с ентусиазъм да го извъди или интересът към него изчезва и връзката се разпада.
Спасяваният човек вижда смисъла на партньорство в това да го извадят от беда или да го спасят от нещастие. Когато това се случи, той губи интерес към спасилия го партньор и не знае какво да прави с него. След известно време връзката се разпада или спасяваният човек попада в нова беда, откъдето отново го изважда същият или нов партньор.

* * * * *

Примери за отношението на хората към партньорството могат да бъдат продължени. Като предлага описание на някои типове, авторът си е поставил за цел да илюстрира факта, че вътрешните позиции на хората, т.е. тяхното априорно отношение към партньорството често е неосъзнавано или полуосъзнавано. Позициите могат да бъдат съвършено различни и главното - разминаващи се. Например естествено е спасяваният човек да си търси спасяващ партньор, тогава тяхната връзка може да бъде устойчива, а съвместните медитации - пълноценни и за двамата. Спасяваният човек периодично се напива и почти загива в някакво мрачно свърталище, а спасителят го издирва и го довлича у дома, разсъблича го, мие го и го слага да спи, а на сутринта му дава зелева чорба. Обаче напълно възможно е спасявания да бъде измъкнат от канавката от някои целеустремен типаж, който се опитва да не му позволи за сетен път да падне в бездната, а се жени за него и го принуждава да работи, за да печели за увеличилото се семейство. И, разбира се, в такова семейство - ако то по чудо оцелее (впрочем повечето семейства се запазват благодарение на чудо, което за кой ли път доказва божието всемогъщество и Неговата бдителност към всички наши действия), неразбирането между съпрузите за ролята на всеки един в живота на другия ще бъде толкова дълбоко, че взаимно неудовлетворителните медитации на двамата ще възникват рядко и напълно случайно. Тези ситуации ще напомнят на всеки от съпрузите собствения му архетип, което технически е трудно осъществимо, защото щастието от партньорството за спасяемия тип е в ситуациите, които неговият партньор от целеустремения тип възприема като явно предателство, а ситуациите даващи на целеустремения съпруг усещане за работа в двойка са невъобразимо скучни за спасяемия.
Аналогично огромните недоразумения, които се осъзнават съвсем не веднага, възникнат при връзки на целеустремения с приспособяващия се човек, а на приспособяващия се пък със служещия и т.н. Обаче дори осъзнаването от партньорите на несъвместимостта на позициите им един спрямо друг, донякъде променя нещата. Такъв род позиции се формират в дълбочината на подсъзнанието от ранното детство и много трудно се поддават на корекция. Партньорството е много силно преживяване и възникващите (а още повече не възникващите) в него медитации почти не се поддават на пряко управление от волята на участниците. Тук ефективни са единствено косвените мерки, които като цяло може да се охарактеризират като процес на изграждане на отношенията, и той дава плодове, обикновено след време.
Главното, което трябва разберат партньорите, опитващи се да създадат хармонична или поне приемлива реалност около себе си, се състои в това, че усилията за взаимна адаптация и съгласуване на собствените прояви са недостатъчни. Основното, което трябва да се каже е, че водеща роля във взаимоотношенията на двама души играе егрегорът на двойката. С когото най-напред трябва да съгласува собственото поведение. И ако неговата програма е изчерпана, то партньорите получават зачитане или незачитане от кармата за съвместно свършената работа, и са длъжни да се разделят - повече няма какво да правят заедно, за което ще сигнализират взаимните чувства на скука и нежелание да се виждат, които в случай на незачитане се съпровождат от купища обиди, претенции и разочарования; ако партньорите се уважават - със светли спомени, усещане на благодарност към бившия и към съдбата, която го е изпратила, а също така чувството за изпълнена работа във финия свят.

* * * * *

Най-последователната позиция в отношенията между партньорите може да се изрази приблизително така: “Моят партньор, така както аз го виждам това съм аз самият – по-точно някаква част от мен, скрита до този момент, а сега по Божията милост овеществена и обърната към мен. така че мога много добре да я видя и да си направя съответните изводи. Моите отношения с партньора са нещо като материализация и проявление във външния свят на отношенията между моите собствени подсъзнателни програми или аспекти на моята индивидуалност.” И така, отношенията с партньора са само един от пътищата за самопознание, но ако вътрешното самоизследване често пъти дава на човека голяма свобода в търсене на посока, то взаимодействието с партньора, напротив - показва посоката достатъчно точно, понякога от гледна точка на самия човек даже прекалено точно. Никой (ако изключим Всевишния) не може да разголи душата ни така, както това ще направи партньорът – по-точно казано егрегорът на двойката чрез него. Но не винаги ще ти се прииска да погледнеш направо към откриващата се панорама от снежни хребети и тъмни бездни, и погледът насочен към партньора се замъглява, медитациите влизат в удобните обичайни рамки, искрените усмивки незабелязано станат вежливи, а любовта преминава в навик, който с времето започва да става лош.

Ако говорим астрологически, партньорът не може да направи нищо друго, освен по определен начин да акцентира наталната карта на самия човек. Страшни са (ако използваме представите на средновековната астрология) Марс и Сатурн не на партньора, а собствените, а съвпадът на вашето Слънце с Плутон на партньора обещава невъзвратими загуби за него, но в съответствие с неговата степен на преработване на Плутон: и ако вие не се срещнете на неговия жизнен път или от хуманни съображения бързо се махнете оттам, все едно - съдбовните сили, символизирани от Плутон в неговата карта, ще намерят начин да се проявят. Както правилно ни посочва Кузма Прутков: “Никога не робувай пред противника и запомни, че най-страшният враг на човека е самия той." Що се отнася до изявата на синастричният съвпад на моето Слънце с Плутон на партньора, то това означава, че включването на Плутон в неговия живот ще предизвика активизиране на моя слънчев принцип - инициативност, творчество и т.н. Разбира се, при това над мен ще тегне сянката на Плутон, но тя ще се окаже скрита много по-дълбоко в подсъзнанието - в онези негови области, чието овеществяване е моят партньор и по-точно - неговият аспект, обърнат към мен. Ако говорим по-конкретно, този съвпад може да се интерпретира примерно така: обстоятелствата, които са ни събрали заедно, ще предизвикат у мен прилив на инициативност или ще я принудят да се прояви. Аз ще чувствам, че някаква висша сила, може би не много добра, очаква нещо от мен и от моя избор зависят много неща, особено онова, което касае съдбата на партньора. Партньорът пък в тези обстоятелства се оказва под сянката на някакъв облак, който се сгъстява над главата му и носи принудително пречистване, но ако се съберат честност и смирение, разрешаващи му необичайно различен поглед, той ще получи нови възможности и вътрешна чистота.
Обикновено партньорът приписва този облак на мен, при добри отношения – на шега и без обиди, знаейки че аз мога да му помогна да получи яснота, но не и без някои жертви от негова страна.
По този начин разгледаното сечение означава колосална асиметрия, на която неизбежно са подчинени протичащите при нашите контакти събития – както в неговия и в моя вътрешен живот, така и чисто външни. На партньора почти винаги му стана по-тежко, отколкото на мен, но затова пък при проработката на възникващите енергии и ситуации той получава много повече: може например да стане знаменитост (Плутон символизира работата с енергиите на огромни колективи). А аз, възползвайки се от синастричния съвпада, може да се окажа проводник на неговата воля - да речем администратор или личен секретар. Но както и да се подреждат обстоятелствата в нашето общуване, моят партньор би трябвало да внимава с моите спонтанно (или обмислено) възникващи инициативи, имайки предвид, че те го включват в строги и трудно управляеми (за него) ситуации и енергийни потоци. Аз мога да съм относително спокоен, имайки предвид единствено това, че резките обрати в неговата съдба ще предизвикат по-скоро императивно моето инициативно участие.
Ще отговори ли моят Плутон на подобни взаимодействия? Ако той е в аспект с този съвпад - безусловно, ако не е, то в началото практически няма да има последствия, само дълбоката проработка на съвпада дава известно фино и контролируемо включване: така умните хора се стараят да се учат от чуждите грешки, макар това да им се отдава с неимоверен труд.

Да разгледаме друг пример: синастричен аспект е положението, когато Слънцето на партньора е в моя първи дом. Тогава неговите волеви прояви и инициативи, отправени към мен (или по някакъв начин свързани с мен), ще предизвикат силната ми лична реакция, което той може да не забележи и да му се струва, че лесно би могъл да властва над мен като управлява моите чувства. Ако моят първи дом е празен това обаче не е напълно вярно. На практика този партньор ще ме развлича и наранява в пределите на моята личност, която все пак не се пак не изчерпва едни съдържателен човек. Затова пък моите искрени прояви силно ще влияят на неговата собствена воля. Например на него ще му бъде трудно да ми откаже каквото и да е, което ме засяга лично. Освен това той ще зависи от моето настроение, маниер на общуване с него и прочее. Аз лесно бих могъл както да овладея неговата воля, така и да я насоча в желаната от мен посока. Такава ситуация се създава при връзката на красавица и нейния богат мъж, когато неговото Слънце попада в нейния 1-ви дом. Тук зависимостта на партньорите е такава: нейният външен вид и разцъфтяване зависят от неговата воля (ще даде ли пари за дрехи и козметика или няма да даде), а неговата воля на свой ред зависи от нейните лични прояви: дали се усмихва, мръщи, кокетничи с него или с други мъже, и заради това често независимо от неговото от неговото поведение и предишни решения намеренията му радикално се променят.
Тези два примера илюстрират обстоятелството, че реакциите на човека към партньора, също както и ситуациите, възникващи във връзка с него, в много малка степен зависят от партньора, а основно се определят от картата на самия човек, макар, разбира се, различните партньори да я акцентират по различен начин. И все пак народната мъдрост препоръчва на бъдещата булка да обърне внимание как нейният избраник се отнася с майка си, като има не малко основания, макар че майка недолюбваща сама себе си не е обичана и от сина си.

* * *

Обикновено астрологът не се затруднява да отговори на най-сложния и труден за обикновения човек въпрос, например: „По какво се отличава любовта от дружбата?" „Ами как по какво: любовта е по 5-ти дом, а дружбата по 11-ти”, ще каже опитният астролог, а неопитният те изтърси нещо от рода на: Любовта се свързва с Венера, а дружбата с Водолея." Това обаче е силно опростяване на реалното положение на нещата. И домовете, и планетите (без да споменаваме зодиакалните знаци) акцентират по определен начин протичащите събития (в това число и медитациите), но никога не определят сами тези събития. На свой ред явленията и събитията, изразени с определени думи, като правило не определят еднозначно нито дома, нито планетата, нито знака, по който протичат. Във всеки случай астрологът трябва правилно да се ориентира, като при това отделя основно внимание на вътрешната реакция на човека.
Един от най-фундаменталните закони в психичния живот е компенсацията или размяната. На астрологичен език това означава, че ако една планета в хороскопа е слаба или поразена, то нейните функции се поемат от друга, доколкото това е възможно. Даже повърхностното запознанство с астрологията плюс бегъл поглед на собствената натална карта кара практически всеки човек да се прости завинаги с мечтата за пълноценно, хармонично развитие на своята личност, а също и индивидуалност. „Къде ти, с този Сатурн в 1-ви дом в квадрат с Плутон в 10-ти дом и в опозиция с Хирон в 7-ми!” . Такава може да бъде първата реакция за собствения хороскоп и макар че с времето тя ще загуби емоционалната си окраска, ясно е, че дългите търсения на едни или други компенсации няма да бъдат избегнати от нашия герой.

Човек търси тези компенсации несъзнателно, опитвайки се да намали душевната (понякога и физическата) болка и дискомфорт от случващото се в живота. Примерите за това са навсякъде.
Коя планета управлява социализацията? Венера: обичайте хората, усмихвайте се, бъдете красиви и обаятелни, имайте художествени и хуманитарни таланти, харчете повече пари и успехът ви в обществото е сигурен... Да предположим, че е така, но моята Венера е ретроградна, намира се в Дева, където е в падение и практически не сключва аспекти - тогава какво? Ами, да, Юпитер: успехът в обществото помага на родените в семейство на някои херцог или поне лорд с приличен капитал или в най-лошия случай - с многобройни връзки с влиятелните хора в града. А ако моят Юпитер е в съвпад със Сатурн в Козирог и не сключва други аспекти?...
Отговорът е прост: Венера и Юпитер символизират естествените и вероятно най-правите и хармонични пътища за социализация, но едновременно с това и най-малко оценявани в обществото. “Кои, вие говорите за онзи непознат млад човек? Лорд? Колко интересно?!! Наследник на Баскервилското куче?!! Забележително!! А с какво друго е известен? С нищо особено?” Пауза. Хората, които действително са направили нещо за обществото и са заслужени любимци, като правило са получили своята социализация чрез работа върху Марс, Сатурн, Слънцето и висшите планети, т.е. работейки с пот на челото, упорито преодолявайки изглеждащи ненарушими щампи и прегради, и встъпвайки в единоборство със сили, които несъмнено ги превъзхождат. Знаменитият астролог Мишел Нострадамус е отработвал своя Плутон, като се е борил с чумната епидемия, в резултат на което е получил толкова голяма слава, че е успял открито да се занимава с астрология, дори пред погледа на съвременната му Света инквизиция.
След тези пояснения авторът се надява, че читателят при въпроса: “Коя планета управлява любовта?” няма да възкликне радостно: „Венера!", а малко ще се позамисли.

Папка: Синастрични Домове | Добавил: Пим (14.04.2009)
Разгледан: 4015 | Коментари: 7
Коментари: 71 2 »
1 Пим   (27.07.2009 01:55)
* * *

Венера и Марс по своята същност са планети на половата идентификация. Венера определя женското начало, а Марс - мъжкото. Обаче освен официалната полова идентификация (това, което се попълва в графата „Пол" на анкетите), има и други фактори, които подсъзнателно играят значителна роля. Вместо нетактично да се интересуваме: „Кажете при проявата на какви качества в максимална степен усещате принадлежността си към своя пол?", може да се попита по-деликатно: „Какво най-много цените в жените (мъжете)?" Отговорът ще покаже коя планета, съответстваща на половата идентификация (своя и желана от партньора), е акцентирана. Но дори без да се провежда статистическо изследване могат да се предположат следните разпространени отговори (както за мъжете, така и за жените):

Красотата, добротата (Венера)

Обаянието (Венера, Нептун)

Силата, енергията (Марс)

Инициативността (Слънце)

Способността за съпреживяване, нежността (Луна, Венера)

Умът (Меркурий)

Верността, надеждността, предаността, отговорността (Сатурн)

Нестандартността, чувството за хумор (Хирон)

Изобретателността (Уран)

Разбира се, анкетирането не е най-добрия начин за опознаване на човека и би било наивно да се мисли, че в ситуации на реална мъжка идентификация мъжете се проявяват в съответствие със своя осъзнат идеал. Все пак е ясно, че при медитация при повечето хора са активизирани най-различни планети, не само Венера и Марс.
Ето някои примерни ситуации, в които семенни двойки могат (в зависимост от конкретната синастрия) най-ясно усещат своето единство. Те са съпроводени от най-интензивните медитации от всички предвидени от егрегорът на двойката:
Жената е приготвила вечеря на мъжа, конто се е върнал от работа (акцентирани планети - Луна за жената, Слънце за мъжа или Луна-Юпитер, в зависимост от това как се разглежда мъжа в това семейство).
В неделното утро жената се занимава с външността си, а през това време мъжът почиства с прахосмукачката или приготвя неделния обяд (Венера-Луна).
Съпрузите слагат раниците и тръгват на труден поход (Марс-Марс).
Жената наблюдава как съпругът й доблестно отблъсква атаките на прекрасния пол (Венера-Сатурн).
Старците заедно възпитават внуците си, подхвърлени от вече големите им деца (Сатурн-Сатурн).
Жената за рождения си ден получава много скъп подарък от мъжа си (Юпитер-Юпитер).
Жената убеждава мъжа си да не пие повече или да не залага на конни надбягвания (Меркурий-Нептун).
Мъжът стоически плаща за безразсъдните разходи на жена си (Сатурн-Уран).

Авторът умишлено не разглежда акцентирането на планети при съпрузите по време на техните сексуални медитации, понеже това би следвало да е тема за отделно изследване. Още повече, че в този случай могат да участват практически всички планети, понеже подсъзнателно сексуалните отношения не са откъснати от контекста на останалите медитации с партньора.
Най-голям интерес за всеки човек представляват хората, които се вписват в неговата програма. Астрологически това може да се изрази например със синастрически аспекти на неговите активни планети към активите планети (или домове) на партньора. ( Впрочем, любовта от пръв поглед е плутоново или ураново включване на егрегора на двойката - може внезапно да активизира дремещите до този момент планети в наталните карти). С други думи казано, млад учен (да речем физик-теоретик) с активен Уран, се жени лесно, без да се откъсва от заниманията си, за своя съкурсничка с активен 7-ми дом, и си търси мъж. Ако неговият Уран попада в нейния седми дом - техните медитации в първите месеци на брака могат да бъдат много силни, макар и непостоянни - взаимните чувства ще се колебаят с амплитуда равна почти на безкрайност, подобно на делта-функцията на Дирак или даже нейна производна, което същевременно не смущава партньорите. Обаче с появата на деца и засилването на 4-ти дом при жената ще стане ясно има ли в него планети и какви синастрични аспекти образуват те с Уран на мъжа. От това зависят не само отношенията в семейството, но и кариерата на съпруга като физик. Ако не се реализира професионално и неговият Уран отслабне, той може да загуби голяма част от своята привлекателност за жена си, дори ако тя изобщо не се интересува от физика.
Важно е да се разбере, че именно медитацията при двойката по съществени (най-активни) за партньорите планети, особено ако те са в синастричен аспект, са главният обединяващ фактор - тук именно протичат най-важните за двамата партньори събития и често се усеща влиянието на егрегора на двойката. Второстепенните за партньорите планети, колкото и хармонично да са разположени, дават на отношенията само незначителни обертонове.


2 Пим   (27.07.2009 01:56)
Да вземем например съпружеска двойка, в която мъжът е инициативен ръководител на средно ниво и за него главното в живота е работата, творческият подход към всичко и независимостта (слънчевите принципи), а неговата жена е тихо домашно същество, гледащо на света през очите на мъжа си и живеещо в сянката му - домакиня без социални претенции (акцентирана Луна). В синастричната карта откриваме квадрат между Слънцето на мъжа и Луната на жената и съвпад на неговия Марс с нейната Венера. Тези аспекти дават възможност на двойката да съществува и да отглежда децата си достатъчно дълго и привидно задружно, докато в крайна сметка за семейния егрегор има съществени, макар и преодолими препятствия за развитието му. Все пак за жената ще бъде голямо изкушение да се подчини изцяло на мъжа си като го разглези, и тогава при нея ще се появи характерната лунна фрустрация - лошо разбрана неудовлетвореност семейството и мъжа, женски болести, неврози, истерия и други. Отначало афекта за нея е почти несъзнателен, а по-късно грози да запълни цялото й подсъзнание и никакви сексуални медитации, колкото и да се старае мъжът с тяхна помощ да намали напрежението, няма да помогнат. А с времето, ако не се вземат специални мерки, може да настъпи пълна полова несъвместимост, макар в началото всичко да е било просто забележително.
Какво би било правилното поведение на тази двойка? Ръководната планета на мъжа е Слънцето а на жената - Луната, като те са в напрегнат аспект - квадратура. Това означава и външни препятствия (жената се разболява в неподходящ момент и проваля отговорна командировка на мъжа си, а неговите инициативи, свързани с поканата на важни гост у дома, съвпадат с нейния месечен цикъл или с болест на децата), и постоянно вътрешно несъгласие, напрежение, неразбиране, но в леглото съпрузите забравят за всичко. Превключването на мъжкото Слънце на Марс и на женската Луна на Венера са достатъчно явни за психолога и са очевидни у партньора, но много по-трудно у самия себе си. На съпрузите не им идва на ум, че техните взаимни несъгласия и любов протичат не в зависимост от някакъв загадъчен ритъм, а са пряко свързани с включването на едни или други подсъзнателни програми. Вероятно по пътя на опита тези съпрузи с времето ще разберат, че тя има нужда да се облича по-красиво и да сервира масата у дома, а той трябва по-рядко да проявява инициатива, а напротив - колкото може по-енергично да изпълнява нейните указания. Но и на двамата ще им бъде необикновено трудно да разберат къде е причината за тяхното смътно вътрешно недоволство. Обаче именно това е и тяхната кармична задача - да видят, че партньорът е съвсем различен и да се научат да взаимодействат с него в двойка в неблагоприятните условия, възникващи при естественото разпределение на ролите (Слънцето – мъжа, Луната - жената).

3 Пим   (27.07.2009 01:58)
* * *

За да можем да си представим цялото многообразие от сюжети възникващи в съюза на двама души, не е достатъчно да се разглеждат всички възможни типове синастрични аспекти и тяхното съчетание, нужно е освен това да се отчете, че егрегорът на двойката, реализирайки своята програма, включва у партньорите ту един синастричен аспект, ту друг, а към това е доста трудно да се привикне. Сякаш отношенията са уредени, ролите разпределени и поделени, възможните трудни ситуации обмислени и някак си подсигурени... и изведнъж се случва нещо непредвидено, така че реакциите на двамата са съвършено несъвместими в установените от досегашния им живот рамки. Типичен пример: млада жена се оплаква на майка си от съпруга си скоро след сватбата: „Не мога да го разбера! В понеделник, вторник, сряда, четвъртък, и петък с удоволствие яде задушено зеле, а в събота каза, че задушеното зеле е свинщина!” Ако младите момичета изучаваха астрология, подобна ситуация не би предизвикала нито удивление, нито стрес: поглеждайки аспектите на съпруга си и откривайки опозиция на Луната в Овен със Сатурн във Везни и синастричен съвпад на неговата Луна с нейното Слънце в Овен, тя бързо би разбрала какво се е случило. Точно повторение на сюжета (в дадения случай - кулинарен) е активизирало Сатурн на мъжа, намиращ се в опозиция с неговата Луна, а оттук доволството, което би могло да бъде избегнато, като се готви с различни остри (Овен!) подправки, например кетчуп, майонеза, горчица, хрян, мариновани домати.

Ако й се отдаде с подобни маневри да реши този на пръв поглед чисто битов и външен проблем, то тя би направила много важна крачка към изграждането на отношенията с него. Иначе дадената синастрия рискува да се прояви много негативно не само в гастрономически план: най-напред синастричният съвпад между Слънцето на жената и Луната на мъжа е достатъчно критичен аспект, понеже символично за него означава женитба с неговата доминираща майка, а за нея – изкушение от прекалено лесната власт над неговото подсъзнание. Второ, в дадения случай ситуацията се утежнява от опозицията на неговия Сатурн към собствената му Луна и Слънцето на жена му, което в началото дава необикновена жестокост в конфликтите, изострено чувство за несправедливост по отношение на себе си (Сатурн във Везни) и проекцията му върху жената -особено при прекалено голям натиск на нейната воля върху му, Тогава той излива срещу нея цялата натрупана в живота му агресия и съпротивление, които до този момент, подсъзнателно са били насочени срещу неговата майка. (Психоаналитичен коментар: опозицията Луна в Овен - Сатурн във Везни дава силни преживявания, свързани с подтисничество от страна на майката, което дълго е изтласквано в подсъзнанието. Съвпадът между Слънцето на жената и Лунната на мъжа в дадения случай му позволява да даде израз на спотаената агресия против майката-потисница и да я пренесе върху жена си, възприемайки я достатъчно императивно и затова отговорна за всички прегрешения на майка му. Разбира се, този пренос не става веднага, но е толкова по-лек и бърз, колкото жената е по-склонна със своята воля да притеснява мъжа. Той от своя страна ще бъде склонен да й предоставя правото на избор в сложни ситуации като първо поддържа собствена позиция („моята жена е моят враг и потисник”) и второ - в последствие изиграва любимата роля на поразения Сатурн: (“Аз говорих, но никой не ме слушаше.”)


4 Пим   (27.07.2009 01:59)
Въобще отношенията в улегналата двойка винаги са много фини и подчинени на множество неписани, но взаимно строго съблюдавани правила. Партньорите от опит знаят, че най-малкото им нарушение води до големи неприятности, взаимно неудоволствие, неразбиране, разрив. Така обикновено се заобикалят синастричните квадрати, аспектите с напрегнатите планети и домове. Такива правила има и те се спазват по-малко строго в съюзите от конфликтен тип, съществуващи в периодичния режим конфликт-примирение - конфликт-примирение... За да може поредният конфликт да завърши с примирение, той трябва да нанесе на партньорите определена вреда - значителна, но не и непростима, като и двамата знаят къде следва да спрат. И в безконфликтните, и в конфликтни връзки неизбежно възникват неочаквани и неотчетени по-рано ситуации, не само заради включването на Уран и Плутон, а поради активизиране на нов, мълчащ до момента синастричен аспект. Възможно е да мине още много време, докато партньорите разберат какво именно означава той в живота. Все пак най-често неочакваният синастричен аспект всъщност не е толкова нов, просто по-рано по някакъв ничии той не е удовлетворявал партньорите (или единия от дамата) и бързо е бил изключен и потиснат, вследствие на което той е оставал хронически не преработен, и един „нещастен” ден егрегорът на двойката ще бъде принуден да постави този аспект на проработване.
Като пример може да се приведе темата за ревността при не особено ревнивите двойки, които се отличават с „широките” си разбирания за връзките на партньора с трети лица. Тук проблемът за ревността сякаш отсъства, ако партньорите са верни един на друг или старателно скриват своите неприятни за другия връзки. Обаче осъзнатата ситуация (във всички връзки) като правило силно се отличава от подсъзнателно възприеманата от партньорите: „Аз съвсем не възразявам против дребните интрижки на мъжа ми, естествено след двадесет години брак би било глупаво насила да го привържа към себе си... но на него кой знае защо просто не му харесват другите жени, той не може повече от две минути да ги гледа, без мен той скучае.” Подобно мнение на четиридесетгодишна жена може да бъде напълно искрено и още повече, нейният мъж е възможно напълно да се съгласи с нея... Но да разгледаме по-внимателно синастричните аспекти - неговите Луна и Венера и техните положения в наталната карта. Ако те са слабо поставени или са в 12-и дом, и жената изцяло доминира в брака, а неговата Венера е в съвпад, опозиция или квадратура с нейното Слънце или Марс, то много вероятно е тук да бъде подтисната и стеснена сексуалната фрустрация. За да потвърди това астрологът е най-добре да се обърне към мъжа, но може да попита нещо и жената: „Все пак в действителност поне веднъж нямал ли е някакво увлечение?” „Струва ми се, че не... макар че да, спомням си. Беше отдавна, три години след сватбата, мярна се нещо, но аз, сами разбирате, веднага казах: Имай предвид, че си напълно свободен, но ако си позволиш нещо аз незабавно ще си тръгна заедно с децата.” Повече съпрузите не са се връщали никога към темата за съпружеската изневяра, просто защото не е имало поводи. Разбираемо е, че подтиснатият страх от загубата на семейството отнема от очарованието на безсмисления, макар привлекателен флирт с младички въртиопашки. Но при кризата на средната възраст - опозицията на Уран (на 40 години), егрегорът на двойката може да извади тази неотработена тема (която в синастрията може да изглежда например като съвпад на Венера на мъжа намиращ се в опозиция с неговия Уран, със Слънцето на жената, което пък е в квадрат с нейния Плутон) и кратковременното, нереално увлечение на мъжа може разтърси него и цялото семейство.

Тук внимателният читател вероятно ще трепне: - Нима егрегорът на двойката не е заинтересован от максималната взаимна вярност между партньорите и общата взаимна и съгласувана еволюционна работа? -с недоумение ще попита той.
Отговорът звучи така: „Не, съвсем не винаги.” В действителност, за да се направи каквото и да е за еволюцията, е необходимо преди всичко да умееш да го правиш, а за работа в двойка се иска умение за сътрудничество. Целта е именно обучение за работа в двойка и постигане на изкуството да разбираш другия, а какво ще направи дадената двойка във външния свят практически може да бъде несъществено. И така, защо ми се дава партньорът? Най-напред за самопознание, за да видя и проявя в себе си това, което преди не съм забелязвал. Второ, заради опознаването на самия партньор, за да разбера, че другите хора се различават от мен. Трето, за да се научим един друг правилно да се разбираме, да съгласуваме своите действия и да не вредим на света около нас. И най-накрая, четвърто, за да направим нещо заедно. Разбира се, до четвърта степен стигат съвсем не всички двойки (това и не се очаква), а и третата степен се отдава с голяма трудност...


5 Пим   (27.07.2009 01:59)
Връщайки се към темата за ревността, трябва да различим нейните три основни източника: двамата партньори и егрегорът на двойката. Личната ревност на всеки един от партньорите не е нищо друго освен желание да заробиш другия и да го имаш на свое разположение, затваряйки всички канали в себе си. Ревността на егрегора на двойката е нещо качествено друго. Това е характерно отрицателно чувство, което егрегорът възбужда у един от партньорите (понякога едновременно и у двамата) в ситуациите, когато връзката между тях е недостатъчна, а контактите с външния свят – прекалено силни. В повечето случаи това не е ревност, а особено състояние, което може да се определи като “да ти е мъчно за някого”, при това да ти е напълно ясно за кого именно тъгуваш. Когато единият отдаде своя канал за общуване, предназначен от егрегора на двойката специално за неговия партньор, на някои друг, другият изпитва неприятно чувство, което прилича на егоистичната ревност, но все пак кардинално се различава от нея. Оскърбен е егрегора на двойката и отхвърления партньор преживява именно заради него, описвайки ситуацията като “измяна на приятелството”, „предателство на нашата любов”. Ясно е, че в този контекст „приятелството” или „нашата любов” не е нищо друго освен символ на егрегора на двойката.
Обаче би било съвсем неправилно да се мисли, че егрегорът на двойката е заинтересован единствено от взаимодействието на партньорите един с друг и се стреми максимално да ги изолира от останалия свят. На практика на егрегора на двойката винаги са нужни външните контакти на двамата и ако те произволно изкуствено ги стесняват, егрегорът линее, задъхва се, партньорите бързо си омръзват, започват да се карат и т.н. Изобщо всички отношения се градят от някакъв материал и често съществена част от него са разнообразните отношения на партньорите с външния свят. Те могат да бъдат необходими от гледна точка на егрегора на двойката и дори напълно невинни от гледна точка на социума, но при все това категорично да не устройват единия от партньорите. Ако другият се подчинява на наложеното му табу, егрегорът на двойката се опитва да се приспособи, да компенсира, да се пренастрои... понякога това се получава по пътя на силно нарушаване на естетиката, а понякога - не, и тогава се появява напрежение, което нараствайки с времето най-често довежда до бунт, взрив и гибел за егрегора, а за партньорите до катастрофални събития.
Как всичко това се отразява в синастрията? Всеки човек ревнува чрез женските планети (Луна, Венера), но проявява ревността си, както и всички други пориви, чрез Слънцето, Марс, Сатурн, в зависимост от конкретните обстоятелства и наталната карта. Луната представлява, така да се каже, биологичната ревност (мъчителната мисъл: „Тя ще храни мъжа ми”), Венера - социално и сексуално оцветената; планетите на партньора, намиращи се в синастрични аспекти с моите Луна и Венера ще покажат кои негови прояви биха предизвикали моята максимална ревност. Обаче външните прояви на тази ревност ще са чрез други мои планети (мъжките) и съответно ще засегнат партньора по неговите синастрични аспекти. Трябва да се подчертае, че специфичната мъжка ревност е изцяло слънчево-марсианска и винаги има лунно-венериански корени, ако разбира се, не е прикрита.

Особен вид лична ревност, която не е свързана с егрегора на двойката, може да възникне при включването на Юпитер на моя партньор, т.е. всички разширения по спектъра на неговите възможности и енергийни потоци не са свързани лично с мен и аз не ги контролирам. Това може на бъде най-тежкия вид ревност, който предизвиква усещането: аха рибата да се хване на въдицата, а тя спокойно си отплува по неведоми пътища, като ме оставя сам-самичък на някаква захвърлена лодка. Например жена с опозиция на нейната Венера към Юпитер на съпруга й може отчаяно да го ревнува от всички негови опити за самообразоване, религиозно-философски търсения, дори просто от разговорите му с приятели на външнополитически теми, да не говорим за слава и връзки с високопоставени лица и знаменитости. На нея й се струва, че всички те й отнемат мъжа, а ако той действително се прослави, то ще я захвърли и смени с друга - млада, красива и талантлива.
Разбира се, ако жената е с хармонична карта всичко това до голяма степен ще бъде смекчено и стеснено, но все пак може от време на време да се появява на повърхността под формата на причудлива или откровена агресия. Например по време на специална вечеря тя неочаквано за себе си започва да флиртува с напълно безинтересен за нея млад човек, преследвайки единствената цел - да разсърди мъжа си.


1-5 6-7
Само за регистрирани.
[ Регистрация | Вход ]


Контакт          35.170.76.39