На първо ниво на проработка на Венера естетичните чувства, тоест способността да се вижда Бог и космичната хармония в околните предмети и явления е много слаба. Социалният му егрегор има проста операционна етика-красиво и добро е това, което е полезно и функционално (а по-точно - това, което е безполезно, е лошо, а понятието "красиво" изобщо не влиза в личния тезаурус).

Социалната етика е доста примитивна: човек съвършено не усеща такива тънкости като настроението на събеседника или духа на колектива и реагира само на директни указания, заплахи. Културата на чувствата е много ниска, преобладават грубите емоции: злоба, ненавист, похот, злорадство, завист, ревност.

Любовта се усеща предимно като сексуално влечение, обусловено от съгласуването със социалната еротична норма. Социалните щампи се възприемат като абсолютни.

На второ ниво на проработка на Венера естетичното чувство все още строго съответства на социалните норми, но започва да играе по-голяма роля в живота, в сравнение с предишното ниво. Човек започва да мисли в термините "красиво-некрасиво" и това се превръща в съществено обстоятелство, определящо важните му избори. При хармонични аспекти на Венера може за кратко да се изпада в състояние на самадхи.

Ритуалите и обрядите придобиват осъзнато значение, например човек може с интерес да наблюдава църковни обряди, оставайки при това равнодушен към религията.

Вътрешният живот допуска вече много, макар и стандартни отенъци; открива се светът на социално програмирани положителни чувства; романтична влюбеност според книгите или филмите, доброта в тесен мисъл и не в собствена вреда, усещане на искрена благодарност и т.н.

Човек сравнително добре се адаптира в социума най-малкото в своя собствен тесен слой и може, при хармонична Венера, да получава радост от социалните си контакти и прекрасно да усеща единството с егрегора на совята група.

На третото ниво на проработка на Венера протича отделянето на личното възприятие от щампите на общественото, в естетичното и социалното възприятие се появява известна свобода: аз мога да наблюдавам, както е прието в моя кръг, а мога и самостоятелно. Въпреки че този личен естетичен и етичен поглед е слаб и човек не е уверен в правилността и въобще в правомерността на такъв несанкциониран от социума способ на възприемане.

Човек започва да вижда детайли, незабелязвани от общественото съзнание и му се струва понякога като че ли цели произведения на изкуството са адресирани лично към него, което създава различно естетично усещане, можещо да се нарече и наслаждение. При силно подвключване в естетическия егрегор става възможно художественото или литературно творчество.

Етиката на социалните контакти става гъвкава, човек добре чувства не само неписаните правила на поведение в своя кръг, но и границите, в които тези правила могат да бъдат нарушени чрез своеобразието на собственото му обаяние. Такъв човек е приятен, социално интересен и се възприема като красив. Емоционалното му състояние влияе на околните и чрез транслирането на мекото венерианско излъчване той може да получи далеч по-съществени резултати, които са трудно осъществими с други способи-например чрез пряка активност на Марс. В любовта този човек може да се повдигне на големи висоти в творческото вдъхновение и едва на това ниво венерината любов може да стане наистина безкористна, а останалите да се възприемат като такива, каквито са, с техните индивидуални особености, без да се включва цензурата на социалните щампи.

На четвърто ниво на проработка на Венера естетичният принцип започва да измества етичния в неговото тясно социално разбиране. Сега човек по-малко зависи от социалните етични и естетични норми, въпреки че ги осъзнава и постоянно ги има предвид; обаче социалните жалони за него стават твърде тесни, защото неговата етика и естетика трябва да бъдат много по-точни и се определят от водещия го егрегор непосредствено, често прескачайки социалните. На това ниво човек постоянно е длъжен да живее красиво и точно и изискванията му към себе си са значително по-високи от установените в социума, въпреки че околните обикновено не забелязват това. Към този човек привличането е силно и в същото време е трудно да се пристъпи по-близо, като че ли човек се усеща недостатъчно чист. От друга страна контактът с такъв човек води към вътрешно пречистване и извиква силно желание да станеш по-добър, по-хармоничен и по-красим вътрешно.

На четвърто ниво на проработка човек може да върши работата си непосредствено в социалния егрегор. Това значи, че неговото естетично и етично влияние са толкова силни, че стават мода и променят възприятието на огромни групи хора.

На вътрешно ниво човек се учи да различава чувствата и емоциите и да не зависи от тях, а да ги управлява по собствено желание за достигане на най-адекватно поведение в социума. Това са актьори от най-висока класа, преследващи не егоистични, а еволюционни идеи, в частност практически духовни учители.