Число 5 (= 4 + 1) означава изход зад пределите на дисхармоничното материално-структурно съществуване, символизира оживяването на мъртвата материя (Ямвлих), но това още не е одухотворението, което е по-високата степен.
Аспекта квинтил има отношение към проявите на живота - така, както човекът го вижда. В моменти на активност на квинтила човек усеща в себе си някакво оживление, вътрешно развитие или израстване на нещо ново, или забелязва аналогични промени във външния свят, които привличат и заинтересуват вниманието му. В зависимост от планетите, образуващи квинтил, домовете, в които са разположени и други подробности на картата, човек може да види проявите на живота в най-различни обекти, процеси и обстоятелства, по-конкретно там, където той е незабележим за останалите хора и те смятат неговите видения за фантазия или метафора, човекът може под влияние на средата да сметне същото. По принцип квинтилът е минорен хармоничен аспект, той украсява и в известна степен предпазва съдбата на човека, въпреки че тук много зависи от мажорните аспекти на образуващите квинтил планети: ако са силно ранени (тоест ранен квинтил) при ниско ниво на развитие на човека е възможна ненавист към всички прояви на живота в съответните сфери и стремеж да ги потисне.

Квинтил подразбира жизнеността като качество, противоположно на инертността и застоя, смъртната бледост, неподвижността, застиналото твърдо оформление, тоест принципно изменение, поява на новото, непредсказуемо развитие. Това може да се отнася не само към материята:
квинтилът на Меркурий прави човека чувствителен към живота на мисълта и речта, за него израза "мъртви думи" означава значително повече, отколкото за останалите и въобще не е метафора.
Квинтилът на Венера разделя за човека цялото изкуство на живо и мъртво и границата между тях му е очевидна.
Квинтилът на Нептун оживява тънкия свят и медитациите, за този човек е задушно в някои тънки области, поради което те му изглеждат мъртви и той разцъфтява в други, които усеща като живи, и може да му е много трудно да участва в социално утвърдени медитации, тоест да ходи по утъпкани (а на места асфалтирани) от обществото пътища в тънкия свят, на които отдавна нищо не расте.
От друга страна животът, символизиран от квинтила, винаги оживява някаква инертна материя, нейният започващ живот, първите признаци на проява на потенциално заключения в нея дух. Ето защо квинтилът е по-силен, но и по-груб аспект отколкото децила: от оживяване, до очовечаване (а още повече, до одухотворяване) предстои още дълъг път.

Меркурий като Управител на Квинтила символизира извънредната подвижност на проявите на жизнеността (това, което се нарича живост), които са непредсказуеми, но при това неслучайни: в основата на всяко проявление на живота (както и въобще на всяко еволюционно развитие) лежи мисълта, която го управлява. На ниски нива на проработка на квинтила тази мисъл е неосезаема от човека и заради това проявленията на живота в себе си и външния свят за него са неразбираеми и загадъчни и представляват предизвикателство за рационалното му съзнание. На по-високо ниво творческата мисъл, пробуждаща живота в инертна материя, вече в някаква степен е разбираема за човека и той може да встъпи във взаимодействие с нея, изпъквайки като сътворец, при условие, че се оказва способен да види кармичните ограничения, присъщи на дадената форма, тоест в достатъчна степен да проработи Сатурн като втори управител на квинтила. На битово ниво Меркурий дава на проявите на квинтила аромат на живост, свежест и новост.

Сатурн като Управител на Квинтила означава твърдост и кристализираност на инертните форми, в които се проявява живота, символизиран от този аспект. Един от символите на квинтила - израстващите от асфалта, разчупващите го гъби, оживотворяващи със себе си градския пейзаж. По такъв начин, оживотворяването следва да се разглежда не като отрицание на инертната материя, а като нейно собствено по-нататъшно развитие: там в резултат на повишаване на еластичността на връзките се получава определена свобода и усещане за жизненост в костите на човека.
На ниско ниво на проработка на квинтила Сатурн създава твърди, ограничени условия за проява на живота, оставайки за нея малки пукнатини в дебелия асфалт и принуждавайки я да се приспособи към почти непоносими условия. Още повече, животът се проявява там, където той (кармично) е нужен, но винаги в неочакван вид. На високо ниво на проработка на квинтила Сатурн символизира това, което се нарича мъдростта на живота, тоест умението да се приспособят и дадат начало на живот най-инертните и неподатливи структури и образувания, когато това е възможно и да облекчи разрушението на обречените.
Макар че квинтилът е минорен аспект и енергичното разрушение (и съзидание) на мощните конструкции съвсем не е неговата стихия, потенциално той може да направи много, облекчавайки както умирането на безнадеждно остарели форми (така лишеите и тревите прорастват между тухлите на изоставена къща, постепенно разрушавайки я, но още по-бързо правейки я част от растителния пейзаж), така и тяхното възкръсване към нов живот (реставрация на старинни домове и превръщането им в музеи и паметници на архитектурата).

Луната като намираща се в Заточение при Квинтила символизира инертността на основния жизнен ритъм, нарушението на когото се разглежда от подсъзнанието като заплаха за съществуването на човека. Всяка проява на жизнеността е изход зад пределите на установения и разбираем от подсъзнанието ритъм на съществуване и във всеки случай, изисква от организма допълнителни усилия, към което Луната се отнася, въобще казано отрицателно. Поради това, интерпретирайки квинтил, винаги трябва да се имат предвид останалите аспекти на образуващите го планети, а главното - общото енергийно ниво на човека в съответните сфери. Ако то е достатъчно, то човекът ще излъчва жизненост и свежест (в съответствие с характера на планетите от квинтила и неговото положение в картата), ако неговата енергетика е отслабена, то той обратно, ще се притегля от проявите на живота във външния свят, стараейки се да ги употреби, но сам ще прави (при активиране на квинтила) впечатление на дълбоко нещастен и някак подчертано безжизнен, сякаш живота го е напуснал и той в близко бъдеще ще умре от изтощение и бледа немощ. Що се отнася до проявите на жизнеността във външния свят, то човек на ниско ниво на проработка на квинтила тайно ще се опасява, предвид неконтролируемостта и непредсказуемостта, а значи, потенциална заплаха за съществуването му. Оттук тяхното неприемане, а също и стремежа да ги постави под контрол и разумното (тоест в своите интереси) използване и развитие, което за живота означава неговия край.
От друга страна, в сферите на квинтила човек усеща потребност от жизнените прояви и развитие както в себе си, така и във външния свят (иначе се задъхва), поради което тук неизбежно възниква вътрешен конфликт, често болезнен и с непредсказуеми вътрешни и външни последствия. Този проблем символично е представен от проблема на малкото прозорче в големия прозорец: без него е задушно, а с него е ветровито и е възможно влизане на комари.

Юпитер като намиращ се в Заточение и Падение при Квинтила символизира изобилието и буйството на жизнените прояви, които обаче отначало се възприемат от човека отрицателно, на първо място поради това, че той е неподготвен. Жизнените прояви, във всеки случай на ниски нива на проработка, не само внасят живо, творческо начало, колкото разрушават (доколкото това е възможно за минорен аспект) установените структури: на тях се появяват пукнатини, от които стърчи непонятна, но явно неорганизирана трева, изобщо нямаща намерение да се превърне в разбираемо и полезно сено. Поради това първата реакция на човека на жизнените прояви - това е тяхното отрицание. По-нататък, с привикването, следва фаза, когато очите се разбягват и човек поздравява и акцентира вниманието си ту върху едно проявление на квинтила, ту върху друго, и съответните сфери се обръщат в хаос - това е радостното подивяване на изоставена градина: в условия на отсъствие на разумен контрол за процъфтяването на живота започва борба между нейните форми по Дарвин и максимално разпространение получават бурени, лобода и бъз. Падението на Юпитер в квинтила на ниско ниво символизира обречеността на голяма част от изобилно породените жизнени прояви, а на високо предполага трудности, свързани с обилността на ниските форми и прояви на живота, от които трябва да бъдат щателно защитени нежните кълнове на еволюционно по-високите форми, в противен случай развитието на човека спира: детския вик на полянката е адекватно жизнено проявление на 5 години, а към 30 се изисква нещо друго.

Марс като намиращ се в Екзалтация при Квинтила символизира силата на жизнените прояви, на ниско ниво хаотични и необуздани. В същото време силата на тези проявления на пръв поглед е безкрайно малка в сравнение с устойчивостта на инертните форми, в които тя възниква и екзалтацията на Марс на ниско ниво на проработка на квинтила символизира по-скоро превъзхождащата величина на силите, стремящи се да задушат всяка проява на живота - а също и техния краен неуспех в това направление като цяло, макар че всяка отделна тревичка лесно може да бъде унищожена от тях. И в същото време инертните форми са безсилни пред възникващия в тях живот, който им произнася окончателна присъда: или, оживотворявайки ги до най-голямата дълбина, той ги привежда на ново ниво на съществуване (какавидата се превръща в пеперуда, разблокира се тоталитарния режим), или, ако това се оказва невъзможно, ги унищожава (бръмбарите дървояди превръщат засъхналото дърво в прогнило). И в този, и в другия случай екзалтацията на Марс символизира по-високите вибрации на енергетичния поток на възникващия живот в сравнение с формите, в които той се проявява - поради това диктаторите и твърдите режими така много се страхуват от насмешки над себе си, макар и най-невинни: техните вибрации разрушават съответните структури във финия свят и властта отслабва.

Нептун като намиращ се в Падение при Квинтила символизира видимата неувереност на космичната любов, изразяваща се в първите прояви на живота в инертните форми. Тези първи покълнали израстъци са много слаби и подложени на всевъзможна напаст, както от страна на самите форми, които те оживотворяват, така и идващите от външния свят. Много от тях загиват, което предизвиква у човека жалост и състрадание: и към своите собствени, и към чуждите, и към природните проявления на живота, и силно емоционално желание да ги поддържа. За човека в сферите на квинтила е характерно (често изтласкано) чувство на своя вина пред живота и желание да помогне на развитието на нейните пробиващи подрастъци. При раняване и на двете планети от квинтила и на ниско ниво е възможна, обратно, ненавист към всички прояви на живота в сферите на квинтила и стремеж да ги унищожи, но това е най-често хиперкомпенсация в отрицателна посока на нереализирани, осакатени и подтиснати собствени жизнени прояви. Развитият квинтил може да даде дълбока любов към всички прояви на живота и неговото разбиране, но също и печал по повод на безвъзвратно изчезващите от отчита на човека (а също и отдавна изчезналите в хода на еволюцията) нейни форми.

На първо ниво на проработка на квинтила човекът много цени всички прояви на живота в себе си, наистина възприемайки ги предимно на физиологично ниво, но затова пък много искрено. Например, оригването на собствения стомах може да доведе до възторг, особено при квинтил на Луна към Юпитер. Що се отнася до проявите на живота във външния свят, то в съответните сфери те ще привлекат вниманието му и възможно е да го зарадват, но само в тази степен, в която той може да ги използва за личните си интереси. Всички останали жизнени прояви, особено неконтролируемите и потенциално опасните, ще предизвикат у него два пъти повече отрицателна реакция, при което интуицията на най-малките прояви на свежест и новост може да бъдат при това великолепни. В епохата на сивотата човек с квинтил на Меркурий към Луна или Венера е незаменим на поста, съответно, цензор и художествен редактор: той няма да пропусне нито една жива не дори книга или статия, но даже и стихотворна фраза.
На това ниво човек е доста консервативен към проявите на живота в инертни форми, той ги възприема като своеобразно украшение, което в никакъв случай не бива да променя нито своята същност, нито установения порядък и всички подобни попълзновения той усеща бързо и се стреми да ги обезвреди. Подсъзнателно този човек не се доверява на жизнените прояви в сферата на квинтила и се отнася с голямо подозрение към тях, справедливо предполагайки, че във всеки момент е възможна хитра измама, на която ще се наложи да реагира по непонятен за него начин.

На второ ниво на проработка на квинтила човек вече е способен да демонстрира на света своята живост и това му доставя голямо удоволствие. В сферите на квинтила той е много възприемчив към проявите на живота и е склонен да ги поддържа и се грижи за тях, възприемайки ги като абсолютна и проявена ценност (а не само като потенциална, както ги вижда човек, не притежаващ такъв квинтил). В тези сфери човек забелязва възможността за развитие и даже зачатъци на живот там, където никой друг не вижда нищо, освен купчина развалини, поради което ако има допълнителни указания (например, една от планетите на квинтила стои в VIII дом, има мажорен аспект към висша планета и т.н.), то човекът може да стане добър психолог, който да се покаже в психотерапевтичното общуване жив човек и да успее да събуди живота в пациента (и просто в други хора).
На това ниво човек вече не е така нащрек към проявите на живота и често изпитва горчиви чувства виждайки, как много жизнени прояви загиват, едва успели да започнат да се реализират. От друга страна, видения за кармата на пробиващите кълнове на това ниво все още няма и човекът често попада натясно, грижейки се за нежно цвете с чисти бели и сини камбанки и не забелязвайки дълго, как той души растението, около което отначало е така трогателно, а след това така уверено се обвива. Обаче, подобни случаи не лишават човека от прояви на любов към проявите на живота в сферите на квинтила като цяло, с изключение на раняване (на двете планети) на квинтила, когато тази любов се обръща преимуществено в страдания и може да бъде чисто изтласкана.

На трето ниво на проработка на квинтила човекът започва да вижда кармата в сферите на нейната проява и диференцирано се отнася към жизнените прояви на инертните форми, прозрявайки тяхната по-нататъшна съдба и в някаква степен осъзнато участвайки в тяхната еволюция. Сега човек вижда проявите на живота не само на биологично ниво, но практически всички сложни системи, в това число и създадените от него, започвайки от държавата и нейните "органи" и завършвайки със сложни технически системи. Това е ниво на специалисти от висок клас в съответните области, започвайки от настройчици на апаратура и автоматични линии (които винаги усещат живота в своите прибори и се ориентират по него) и завършвайки с добри редактори, които помагат на писателите в създаването на литературни произведения, не "отразяващи" живота, а притежаващи го в себе си.
На това ниво завършва обожествяването (с истерично-мистичен уклон) на проявите на живота и човекът започва да различава нейните еволюционни нива и двояката роля в еволюцията на формите - оживотворяване и разрушаване, тоест еволюционен (творчески) и инволюционен (паразитен) живот. Във вътрешния живот човек на това ниво на проработка на квинтила и в неговите сфери възприема като живи и снабдени с известен темперамент програмите на своето подсъзнание и вътрешните органи, умеейки в известна степен да нагласи с тях контакт и взаимодействие, а главното - да усети техните желания, симпатии, антипатии, удоволствия и болка като реални, което дава голяма власт над своя организъм и подсъзнание - в границите, които човек добре чувства и се старае да не наруши.

На четвърто ниво на проработка на квинтила човек добре вижда кармата на обкръжаващите го в живота и участва в широка еволюционна програма, разчетена за много промени в жизнените форми, в това число и създаваните от него. На това ниво най-голям интерес за него представляват различните форми на финия свят, където той и преимуществено работи, наблюдавайки развитието на астралния, менталния и каузалния планове, където съответно се творят емоционалните и ментални архетипове и кармата на големи колективи. На това ниво човек има представа за това, как развитието на фините форми се материализира в жизнените прояви на плътните и възможно е да участва в този процес. Това е ниво на велики философи и религиозни дейци, способни да извикат за живот нови духовни слоеве, които човечеството според силите си ще усвоява дълги години, постепенно профанирайки ги и едновременно развивайки се еволюционно.