Сър Исак Нютон веднъж написал, че "на всяко действие отговаря равно по сила противодействие". Великият учител Буда ни учи, че "Вие сте това, което мислите, превърнали сте се в онова, което сте мислили". По същество и двете изявления казват едно и също - това че всяка причина си има следствие.

Точно в това се заключава Законът на Кармата.

Всяка мисъл, която имате, се запечатва в субстанцията на вселенската материя, за да се прояви в крайна сметка като следствие във физическия свят. Понякога следствието може да се случи скоро след първопричината, тогава можем ясно да осъзнаем как мисълта и следствието са тясно свързани, почти като да хвърлиш камък в езерото и да наблюдаваш вълничките, които се образуват около него. Но в други случаи следствията произтичат години след причината и става по-трудно да се разбере връзката между двете. И все пак винаги един сезон следва друг. Винаги лятото следва пролетта. Винаги десният крак следва левия. Никога човек не може да отиде някъде без да се завърне от някъде.

Всеки ден е порастването на предишния, както и днешният ден изсмуква соковете на утрешното дърво. Всяка мисъл е израстване на мисълта, която я предхожда, както и всеки живот е още един концентричен кръг в дървото на вечния живот. Във всяко въплъщение, каквото и да правиш, където и да ходиш, каквото и да мислиш, всичко, което правиш, е среща със самия теб! И всеки жизнен опит трябва да ти помогне да усъвършенстваш този Аз, постоянно еволюирайки към по-съвършено изразяване на твоята душа.

Такъв е Законът на Кармата.

От Библията са ни завещани думите: "Не се самозалъгвай, Бог не е осквернен... Каквото посееш, такова ще пожънеш". Тези, които се смеят, трябва да се научат да плачат, така че тези, които плачат, да могат да се смеят. С всяка сълза и усмивка, с които се приближаваш към срещата със себе си, нова карма се създава за твоето бъдеще.

Душата постоянно разширява своето съзнание посредством обсега от преживявания, докато престане да бъде необходимо да се преражда във физическо тяло. Преди раждането душата ти избира душите, които ще бъдат нейни родители. Това определя веруюто, чрез което ще живееш. Тя избира обкръжението, в което ще се родиш и издигнеш и накрая програмира последователно всички жизнени опитности, през които ще преминеш, включително всяка задънена уличка, в която ще се забиеш, докато търсиш пътеката на истината.

Колкото повече стъпките ти през живота олекват, толкова по-леко ще е теглото на твоята карма. Все пак този процес на среща със себе си не трябва да се насилва, тъй като, ако човек стои на пръсти, е нестабилен.

Човек постоянно търси пътя си към дома и определя своето щастие чрез убедеността си, че крачи по този път. Където и да ходи човек, той се връща у дома си и неговите кармични уроци са пътната му карта заедно със знаците за стоп, препятствие и отклонение, които трябва да преодолее, за да доведе душата си до състояние на съвършенство, където тя отново ще стане едно цяло с чистия дух.