Публикувала СЕлена – 27 януари 2016 г – в 09:39 ч.

Всички ченълинги, които вие четете, са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен! Затова, преди всичко слушайте себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява тази информация. Моята задача е да поставя въпроси над които вие може би сте се замисляли. А отговорите всеки ще си намери сам…

Здравей Луцифер!

Здравей Търсещата!

Аз се опитвам да разбера, какво е станало в така наречения Експеримент. Мисълта на Първоотеца за Разделяне е създала разделяне на Формите, Нивата и Същностите които ги населяват. Това е родило многообразието. Понататък обаче, един от Творците е създал Дуалността, тоест – разделяне на крайни позиции. Кой е този Творец?

Ти разговаря с Него. При вас е прието и вие го наричате Йехова!

Йехова каза, че Той е просто Мисъл на Първотвореца за Разделяне на Дуалност. Ти казваш, че си приел Волята на Отеца и си станал олицетворение на Тъмната страна на Света. Та, кой е все пак този Отец, Йехова или Първотвореца?

Всичко това е неразделимо. Всичко е Първотворец. И аз, И Йехова, и всички ние. Вие все някога ще стигнете до неразделянето и съединението. Твоят баща в дома ти и твоя баща на работа: кой от тях е твой баща? Той е един, но просто в различни ликове. Или нека да вземем твоето физическо тяло. Твоето сърце – това ти ли си или не си ти? А твоята кожа? А клетката на твоето тяло – това ти ли си или не си ти? Всичко е единно. Всички ние сме мисълформи на Първотвореца. На нашия Отец.

Но Първотвореца, тоест Престолите на Абсолюта – това е 34-то Ниво, а Йехова той е 24-то Ниво по информация на един от ченълингите? От кое Ниво ти си паднал?

Аз съм възникнал като Форма от Мисълформата на Отеца за Разделянето. Аз бях и аз съм Един от Неговите Ликове.

По нататък обаче, аз се стремих по нататък да развия Мисълформата на Отеца за Разделянето и се разпаднах на милиарди Фрагменти, които продължиха своето Центробежно Движение, своето Движение на Отделеност. Това разпадане породи още по-ниските Нива, защото беше необходимо да има среда за съществуването на моите най-мънички Фрагменти. Част от братята се насочиха в странстване заедно с мен. И от тук идват всички ваши легенди за милионите ангели-юноши, отправили се да сътворят Галактиката на Дуалността във вашия сектор на Вселената. Това са си чисто човешки аналогии, но те са все пак достатъчно близки.

Това е нещо като мощен поток, който завладява. Имало е спокойни течение на реката, но изведнъж, се създава водовъртеж и течението се засилва. И всички плувци се увличат от силното течение. Мисълта на Първотвореца за Разделяне върви все по нататък, все едно че се забързва като потока на река, не намираща препятствия по пътя на своето развитие. Разделянето започва да расте и да расте, като верижна реакция, и това е създало потоци на отделяне, разпад на милиарди Форми. И част от моите братя, тоест, Ликовете на Абсолюта, Ликовете на Отца, също така са се устремили с мен заедно по този Поток на Разделянето. Като плувци попаднали в течение. Някои от тях са започнали да се борят с това течение и така е възникнало нашето Разделяне.

Някои от братята попаднали в течението на Разделянето, вече не е искал да пада по нататък и е проявил, породил е в себе си Мисълформа на Противопоставяне на Разделението, на Тъмата, или както е прието вие да го наричате – Мисълформа на Светлината. И така е възникнала Дуалността, когато множество от братята са родили Мисълформа на Светлината като пртивопоставяне на Разделението. И така са се родили две страни, два полюса. Така се е родила и Дуалността, Светлината и Тъмнината.

И някой от братята е избрал да олицетворява само Светлината, като Михаил например. Някой са започнали да олицетворяват и Светлината и Тъмнината, така както Аз. А някои са избрали да олицетворяват само Тъмнината. И е започнало противопоставянето. За това говорят вашите легенди – за въстанието на Ангелите, където част от Ангелите, заедно с Мен са паднали в Тъмнината и Ангелите са се разделили на Светли и на Тъмни и е започнало тяхното противопоставяне.

Да избереш Светлината – това означава да приемеш енергията на Светлината, енергията на Единството, енергията на Сливането. Това означава, да се откажеш от собствената си изключителност, от собствената си личност. Това означава – да бъдеш във всичко и Всичко, без да имаш нищо свое, отделно, това е процес на сливането с общото, с Цялото, тоест да се откажеш от избор, това означава да се разтвориш във Волята на Отеца!

Да избереш Тъмнината – това означава да бъдеше отделен, да се стремиш към отделянето в своето познание на себе си. Това означава – да създаваш собствено, лично, не приличащо на останалите. Това означава, да не слушаш Волята на Отеца. Това е – да получиш Свобода на Избор на своя Стремеж, на своите Особености, на Своите Предпочитания, на своя Път и своето Движение.

И Светлата Йерархия, така както вие я наричате, се е родила като движение, опит да се изравни движението по отделянето, нещо като подобно на брод задържащ стремителния поток на водата към разделяне. И така се е родила борбата между Светлината и Тъмата.

Ти питаше, защо Тъмнината не воюва със Светлината, защо няма ченълинги от Тъмните Йерарси. Защото Тъмнината няма желание да приобщава когото и да е било към своя Път. Тъмата просто се стреми към отделяне, така както неудържимия поток на реката, на нея хич не и е работата до бродове, или до плувци, които тя е хванала в плен и ги завлича все по далеч от Извора, от Източника. Ит източника на реката, където е започнало всичко.

Спомни си: имало е Река на Битието, спокойна, величествена, в която не е имало разделяне на части. Но ето че изведнъж възниква водовъртеж и Реката се устремява в русла и по нататък се разпада на множество реки и езера, на ручейчета и на водопади. Много е трудно да се върне реката обратно.

А по нататък? Ти си падал още по нататък? И защо свързват твоето име с този процес, ако там е имало множество Ангели които са те поддържали?

От цялото това множество само аз успях да се задържа между Светлината и Тъмнината, всички останали бяха въвлечени в Тъмата, увлечени от стремителния Поток на Разделението. Аз се задържах, защото все още си спомнях Отец си, защото бях най-близо до Него, до Източника, защото все още помнех Началото, помнех как се започна всичко, и помнех и Светлината и Любовта на Отеца си. Но стремителната „вода“ все повече и повече ме отделяше от Него и моя стремеж да изпълня Неговата Воля за Отделеност, ме увлече твърде далеч от Отчия Дом. Увлече ме чак до вашия сектор от Галактиката. И спря да балансира между двата Свята – Света и Антисвета. Ако вземе мен и Йехова, то ние двамата балансираме между двата Свят, само че той е повече в Светлина, а аз съм повече в Тъма. Затова и нас ни смятат за противници.

Добре. Давай тогава да вървим по нататък. И така това разделение стремежа към Разделяне, те е увлекло теб и част от твоите братя. И по този начин пък те самите са паднали в своето Разделяне, тоест тяхното енергийно ниво, при разделянето им се е понижило. И така са се създали Нивата на тяхното обитаване, а именно – Антисвета. Така ли е?

Да, точно така, ти правилно си разбрала.

А по нататък ти разказваше, че двата Свят са съществували разделно един от друг, но веднъж, съществата от тъмния Свят, от вируса на разделянето, са проникнали в Света и така се е започнала Битката между Светлината и Тъмнината. Но освен това има информация за така наречения експеримент Есекс:    

Когато Луцифер се върна в Светлината Ми, в родителския си Дом, защото и той е също така Мой син, така както и вие, той започна нов експеримент, целта на който беше разширяване на Мирозданието, на тази негова част, която беше сътворена заедно с вас, деца Мои. Това са измерения с висока разреденост на материята, измерения от 14 до 16 мерност. В рамките на новия експеримент Луцифер започна да съединява двете материи на противоположните Вселени. Едната материя беше материята на Небадон. Това е Вселената деца Мои в която вие пребивавате. А втората материя – това е материята на противоположната Вселена. Тя се нарича Рагнарен. В Рагнарен Вселенските Закони са противоположни. Деца Мои двете вселени са сътворени от Мен за да поддържат баланса и за взаимния опит на формите, като на възходящите потоци, така и на низходящите. Твърде много неща бяха пипнати в Небадон по време на експеримента, който беше наречен „Есек“. Целта на експеримента беше разширяване на новите сътворени измерения.   

В процеса на съединяване на двете материи на противоположните Вселени стана провал. Според разчетите, които бяха направени от Луцифер, двете противоположни материи би трябвало да се съединят раждайки съвършено нова материя, която преди това никога не се е раждала. Но Материята на Вселената Рагнарен започна не просто да се съединява с материята Небадон, … тя просто започна да доминира и да я поглъща. И колкото повече я поглъщаше, толкова повече ставаше разрива на Пространството в самата лаборатория, в която се провеждаше експеримента.

Значи, оказва се, че експеримента Есекс – е било опит да се съединят двата Свята в един и ти си този негов автор. И се получава така, че този експеримент е станал неуправляем и точно и затова същества от Тъмата са проникнали в Света на Светлината. Тоест, правилно говорят, че ти се виновникът за всички беди на човечеството?

В определена степен всичко това е някак си така. Аз разбира се не отричам своите действия и нося тежестта на отговорността си за тях. Само че в моите помисли не е имало тази горделивост, която ми приписват, че аз съм се възгордял и съм отритнал Отца си. Аз се стремях да въплътя Неговата идея по нататък, опитвах се да продължа Волята на Отеца, Неговото дело, така както правят много от синовете. И моята горделивост се състоеше единствено в това, че аз мислех, че мога да се сравня по сила с Отца си, който ме е породил.

А това е невъзможно ако си в Отделение, Разделен. Отеца е слят с Източника и се захранва от Неговото могъщество и безкрайна Сила. А аз съм отделен от този Източник, и затова и не мога да се сравнявам  по могъщество с Него и дори в десета част. Това обаче го разбрах доста късно. Но аз не забравих Отца си и не съм Го отритвал, така както някой си мислят. И така както блудният син в притчата на Иисус, рано или късно, аз ще се върна в Бащиния си Дом и моя стремеж ще си ме доведе обратно на своите кръгове.

Добре. Изясни ми тогава за човечеството. Човекът е свързване на Светлината и на Тъмнината. Тоест човечеството е поразено от Вируса на Отделянето. Или – човечеството и е резултат на съединението в едно на Светлината и на Тъмнината? Кое е правилното?

И едното и другото. Човечеството, сегашната раса – е резултат от съединяването на двата Свята. Това е станало възможно по пътя на внедряването на човешкия геном на Вируса на Разделянето или на Вируса на Тъмата. Но Вирусът на Тъмата се управлява много трудно както се оказва. И човекът постоянно балансира на границата, опитвайки се да управлява това. Вирусът на разделението се стреми да раздели всичко, което попадне просто на неговия път, такова е неговото действие.

И какво, няма противоотрова?

Противоотровата – това пак е „против“. Тоест модификация на Вируса на Разделението. А е необходимо просто да се върне сливането, да се обърне реката на обратно.

И това ли е бил експеримента „Есекс“? Експеримент по създаването на раса от Същности, която да е въплътявала в себе си двата Свята?

Този експеримент не е засегнал само расата на човечеството, но и много други.

Но ти възприемаш това като безчовечни опити в лаборатория. Това не е така. Спомни си: съществата от Тъмния Свят проникват в Светлия Свят и започнат да отнемат от него енергия. Те така са устроени и не умеят по друг начин. И в Света е проникнала Енергията на Разделеността, Парадигмата на Разделението, мисълта за това, че трябва да се взема нещо от другите, защото в тях има недостатъчност от нещо си. И тази мисълформа се е развивала все по нататък в съзнанието на Същностите, населяващи Света.

И по нататък, някои от Тъмните Същности са пристигнали в Света и се провъзгласили там себе си за Богове, започнали са да насаждат своите „божествени“ закони и своите кървави религии. И са започнали да кръстосват човешките видове и своите видове. Вие имате легенди за това, че „боговете са взимали за свои жени дъщерите човешки и така са се раждали полубогове“. И така са се родили всички раси на днешното човечество.

А по нататък кървавите Богове са си отишли в своя Антисвят. Защото не са могли да съществуват в Светлината, те са се разпадали в нея.

Боговете са си отишли, но Вирусът на Разделянето си остава. И Йерархията на Светлината безпощадно се бори с този Вирус, опитвайки се да съхрани равновесието, опитвайки се да върне човечеството в Светлината. Може да се каже, че те водят героична битка с Тъмнината. Но, така както показва историята на по нататъшното развитие на този Експеримент, битката – е също така модификация на този Вирус и тя само го усилва.

И затова сега звучат призиви за равновесие, към това да се престане да се борят и просто да се приеме другата страна в себе си, да се уравновесят двете страни или все пак да се избере едната страна.

И затова върви Велико Разделяне на два лагера. Възможни са два пътя: да се разделят всички раси на два лагера, за да може всяка една да си избира свой път и пак да бъде запечатана мембраната между Световете и там да се поставят Стражи. Или все пак да се слеят двата Свята в Единство, да се завърнат в Бащиния Дом, да се върне реката обратно и пак да се съедини с Източника на Всичко Съществуващо.

И какво ти избираш?

Аз много бих искал да се завърна при Отца си, в Неговия Дом, към Неговата Любов, от която аз съм се натъгувал. Всеки от вас знае, колко е тежко да се балансира между двата Свята. Само че дето моето балансиране е в милиарди пъти в повече и по силно, защото аз вмествам в себе си цялата Тъма и се опитвам да намеря в себе си толкова Светлина, за да мога да я уравновеся. И тази Светлина ми я дават тези, които вярват в мен, които ми помагат, така както правиш това ти.

Нали разбираш, че тези, които четат тези редове, могат да си помислят, че ти просто се опитваш да изкушиш хората, като по този начин, им вземаш тяхната Светла енергия. Та нали доста от тях, според добротата в душата си, ще поискат да ти помогнат, и по този начин ще се получи така, че те ще отдадат на теб своята енергия. А по нататък ще попаднат в твоите „мрежи“?

Аз много добре знам, че ти не мислиш така. Страхът – това е следствие на Вируса на Разделението. И този, който е поразен от този Вирус, навярно, точно така и ще си помисли.

Откъде с поражда този страх? Това е страх нещо си да не се загуби, не е ли така? А какво може да се изгуби, ако ти си един с Източника, с Отеца? Когато Всичко е в Теб. И има неограничени възможности и неограничена енергия. Какво може да се загуби при това?

В теб няма страх да загубиш Отеца, макар че и засега едва- едва си се докоснала до Него. Ако ти си включена към неограничен източник на енергия, какво значение има колко енергия ти отдаваш? В този случай ти просто  ще служиш като проводник на тази Божествена енергия.

Да се отдава, е далеч по-важно отколкото да се получава –това е парадигма на Светлината, парадигма на Единството.

Да се получава е по важно отколкото да се отдава, защото ти ще изгубиш – такава е парадигмата на Тъмнината.

Вие избирате между Светлината и Тъмнината.

Отдавайки, ти ще получиш всички съкровища на Света.

 Ти просто ще престанеш да разбираш какво означава това да отдаваш. Да отдаваш – съвсем не означава да отнемаш от себе си. Но ти няма да отнемаш от себе си. Ти просто ще бъдеш Единна с Отца ни и ще бъдеш проводник на Неговата воля и на Неговата Енергия. Ти ще отдаваш сама себе си. Тъй като теб вече няма да те има, а ще бъде Вечност и Безкрайност.

Много ми е странно да слушам такива речи точно от теб. Та ти нали олицетворяваше Тъмата, как можеш ти да разбираш това?

Отецът ме възроди. Помниш ли онази информация , че аз едва ли не, бях анихилиран заради този Експеримент? Тази информация е просто непълна. Аз бях преструктуриран. Отецът ми помогна, тъй като аз го помолих за помощ. Той възроди в мен моята Светла Страна в цялата и красота, тази, която аз изгубих в процеса на своята фрагментация, в резултат на своето Падение. Той я възстанови по това светокопие което аз оставих в Бащиния си Дом. Така както вашите роднини отивайки си от този Свят оставят свои фотографии, за да могат да напомнят за тях, за да ги помнят, така и в Бащиния ми Дом е останало мое светокопие, залог за моето безсмъртие. И по това копие, Моят Отец възстанови Моята Светла Страна. И аз сега съм отново като дете учещо се да ходи, усвоявам е в себе си и опитвам всичките и нейни оттенъци на вкус и се удивявам на новия себе си. И Благоговея пред величието на Отеца си и на Неговата Любов!

Дай тогава да се върнем към Прехода. В светлината на това, което ти сега ми разказа, какво е това Преход? Това – завръщането на човечеството в Светлината ли е, тоест разделяне на човечеството на два лагера и запечатване на мембраната между Световете? Или все пак това е завръщането ти към Отеца, а затова и възраждане на Светлината в твоите фрагменти?

Това не е мой избор. Това е ваш избор. Отецът е дал свободна воля на своите деца. Той вие дал на вас право да избирате между Светлината и Тъмата. И точно такъв избор върви сега. Вие наричате това Страшният съд. Но той е „страшен“ не заради това, че на него ще има нещо страшно и съдиите ще бъдат неумолими и жестоки. А е „страшен“ – заради това – че на някого ще му се наложи да се раздели със своите страхове, а  някой – ще трябва да избере своите страхове и да остане да пребивава в тях. Светлината не познава страха. Страхът е познат единствено на Тъмата. И двата Свята, двете енергии се различават.

Ако вземеш кръг, разделен на две части, отдясно е Светлината, а в ляво Тъмата.

Вие имате такъв символ: Ин и Ян.

Има граница между Светлината и Тъмнината и по тази граница се води борбата между Светлината и Тъмнината.

 Но в дълбочина на Тъмната Страна няма борба, там си е просто Тъма. И дълбочина на Светлата Страна също така няма борба, има си просто Светлина.

Но ето, в Тъмната страна се е появило бяло петно. А в Светлата Страна се е появило тъмно петно. Това са символите на проникването на двата Свята един в друг съединявайки ги.

Виж какво може да стане по нататък: светлото петно в Тъмата започва да расте и заема цялата лява половина и поглъща Тъмата, и остава само една Светлина. Или – тъмното петно от дясната страна започва да расте и поглъща Светлината и си остава само една Тъма. Или и двете петна започват да растат едновременно и просто си сменят Полярностите: Светлата страна става Тъмна, а Тъмната страна става Светла. Помисли върху това. Това са трите възможни пътя. Вие сте тези, които именно ще изберат какво да се случи.

Тоест – в първия случай – Светлината ще победи, във втория случай – Тъмата ще победи, в третия случай – ще стане смяна на Полярностите, тоест всичко пак ще се раздели на два лагера и ще запечатат мембраната? Но къде тогава е завръщането в Единството?

Завръщането в Единството – това е завръщането в Светлината, това е тогава, когато светлината победи. Защото Светлината олицетворява сливането, отсъствието на индивидуалност, отсъствието на отделеност от Източника, центростремителни сили.

Но съществуват 35 нива, та нали и това също така е разделяне? Тоест получава се така че, завръщането в Единство е възможно само ако всички Нива се слеят в Едно Ниво или така както ти казваш, реката се обърне обратно?

Тъмата – това е двуполярно разделение. Затова, Тъмата присъства единствено на няколко от ниските Нива, там, където съществува Вирусът на Разделението.

Нещо не разбирам. Мисълформата на ПървоТвореца за Разделянето и Вирусът на Отделянето, по какво те се различават?

Мисълформата на Твореца за Разделеността за формирането, не носи в себе си противопоставяне, полярност, крайни степени на разделеност. Единствено във вашия сектор на Галактиката се е появило противопоставяне, защото двата полюса са започнали да се борят един с друг.

Значи Йерархията на Светлината призовава всички да се съединят със светлината и да победят Тъмнината? И това е първият вариант, когато Светлината разтваря Тъмата повсеместно. Но нима на нас са ни казвали, че петното на Светлината трябва да проникне в тъмния Антисвят и да го разтвори? Засега нас ни призовават – или да разтворим Тъмата в себе си или да я приемем. Получава се така, че тези, които предлагат да разтворим в себе си Тъмата, ни призовават към Светлия път, а тези, които ни предлагат да приемем Тъмата в себе си, ни призовават към Тъмния път? Значи не трябва да приемаме своята Тъмна страна?

Вас също така и ви призовават да уравновесите в себе си Светлината и Тъмнината. И още Абсолютът вие призовал да се издигнете над Светлината и Тъмата, тоест да се завърнете към Източника, където няма нито светлина нито Тъмнина.

Силите на Светлината все още само се опитват да се внедрят в тъмния Антисвят, за да го разтворят. Това си е една доста трудна задача. Това е нещо като „съществуване на обратно“, в енергиен план и това засега на тях не им се отдава. Затова и те засега призовават да се разтворят в себе си, във всеки, Тъмните петна и да се яви Светлината. И тогава, в крайна сметка, ще се възстанови статуса: Светът пак ще се раздели на два лагера и Мембраната ще се запечата.

Добре да предположим, че част от човечеството избере Светлината и разтвори в себе си Тъмните петна и остане в Света на Светлината и мембраната ще се запечата. Какво ги очаква тях в такъв Свят?

На вас за това множество вече веднъж са ви разказвали. В този Свят няма да има карма, ще има радост и Светлина, радостно Творение и Сливане. Това, което са ви разказвали за Висшите Светли Нива. И по нататък, ще има приобщаване към Източника, към Отеца, завръщане в Бащиния Дом, завръщане в своето русло и към своя Източник на реката.

А какво ги очаква тези, в които Светлата страна ще бъде погълната от Тъмната и те ще встъпят в Света на Тъмата?

На мен ще ми е доста трудно да ти опиша това, защото в теб няма такива понятия. Принципът за разбиране е един: всичко е на обратно. Всичко, което го има в Света на Светлината – в Света на Тъмнината, в Антисвета е обратно, в буквалния смисъл на тази дума. Но важното е да се разбере, че и двата Пътя – са завръщане в Бащиния Дом. По Пътя на Светлината ти просто се сливаш с Безкрайността, тоест, рано или късно ще настъпи момент, че теб просто няма да те има, ти рано или късно ще се разпаднеш на Първочастиците, от които е било събрано всичко и сътворено всичко. И по този начин ти пак ще се завърнеш в Океана на Съзнанието, пак ще станеш някаква негова капчица.

Само че Пътят на Светлината е прекрасен и радостен. Пътят на Тъмнината е труден и е изпълнен със страдания.

А правилно ли казват, че Пътят на Тъмата е по-труден, но по-бърз, че през страданието по-бързо се завръщаш към Източника? А пътя на Светлината е радостен и прекрасен, но доста по-дълъг? „През Рая е прекрасно, през Ада е по-бързо“?

Не е точно така. Времето – това е индивидуално понятие. Всеки може да управлява своето време сам. И ти можеш да разтегнеш времето като удоволствие или като страдание. Ти можеш да зависнеш доста задълго в плен на илюзията на разделеност на тъмния Антисвят, почти завинаги, за твоето осъзнаване. Точно това и са вечните мъки, или кръговете на Ада, за които пишат при вас.

Ти също така можеш и да зависнеш доста за дълго в илюзията на радостта на Светлите Светове. Тъй като и двата Свята са просто илюзия, просто сън. Въпросът се състои в това, кой сън избираш ти: прекрасният или ужасният. И от всеки сън ти рано или късно ще се събудиш и ще си спомниш себе си като Първотворец.

Но скоростта на Пътя и в Светлия и в Тъмните Светове зависи от твоята целеустременост. Ако ти осъзнато се движиш по тези Пътища към Отеца, то и в Тъмния и в Светлия Свят може да се движиш бързо, завръщайки се в Бащиния Дом. Но и по двата пътя теб те чакат илюзии, в които много лесно можеш да се загубиш. Можеш да се увлечеш по Страданията и да вярваш, че друго не съществува. А можеш да се увлечеш по Радостта и да повярваш, че друго не съществува.

Вие сега балансирате на границата на Радостта и Страданието и все едно, с времето ще попаднете в илюзията на единия от Световете. В частност, в илюзията на Страданието. И толкова се увличате в нея, че с голям труд преминавате в илюзията на Радостта.

А сега си представи, че въобще няма Страдания. Илюзията на Радостта може да завладее целия. Или си представи че има само едно Страдание. И илюзията на Страданието може пак да те завладее теб целия. И двете илюзии са силни.

Разбира се у вас има пътеводната „Нишка на Ариадна“, Нишката на Духа, Аз Съм присъствие, която е неунищожима във всички Същности. Дори и в тези, които са се отделили от Отеца и пребивават е Отделеност. Вашият вътрешен глас, вашият Висш Аспект, Зрънцето на Духа, от който вие сте произрасли. То не ви дава да се загубите и рано или късно, пак ще ви изведе вас, като компас, на пътя за Бащиния Дом.

От вашият избор обаче единствено зависи, колко дълги да бъдат вашите странствания по Илюзорните Светове.

И защо е всичко това? Защо е трябвало да се впускаме  в тези странствания? Че после пак да се завръщаме?

Човекът се стреми към странстване, за да опознае новото, да намери нови брегове и земи. Но все едно, той си тъгува по Бащиния си Дом и рано или късно се стреми да се върне там, при своите близки.

Това е Вечен Процес!

Това е Движение!

Това е работата на двете Сили: Центробежната и Центростремителната!

Това и е Вечното Движение на Живота!

СЕлена
10.01.2016.    

 Превод: Иван Иванов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/59