РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. ЧАСТ XLIII (43) Събиране в Цялото. Телепатия.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:29
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР. ЧАСТ XLIII (43) Събиране в Цялото. Телепатия.

Прието от СЕлена

      Аз обаче, все пак, не мога по никакъв начин да осъзная и да разбера това, че всички въплъщения – това са твои фрагменти! Ако всички цивилизации, които ние познаваме  - и това са също твои фрагменти, то това означава, че всички те се намират в зоната на свободен избор?

         Да, това са различни вариации на избор в различните условия на плътност и въплътяване!

         А как стоят нещата с великите въплъщения в нашия свят? Например – Иисус? Това какво е – пак ли си ти?

         Ами ти си го попитай него сама! Но я  ми кажи – значи ти не би имала нищо против и Буда и Мохамед да са Мои фрагменти, но си против това, Иисус да е такъв мой фрагмент? Защото в теб преобладават християнските традиции. Но привържениците на исляма ще бъдат също така против и Мохамед да е бил паднал ангел, но нищо против няма да имат Иисус да е мой фрагмент! Разбираш ли? Всичко има ракурс (посока) на възприемане. И всеки оценя от позицията на своите наложени му отвън знания! Но ако ги отхвърлиш всички тях, и да предположим, ти знаеш че има множество велики въплъщения, защо те да не могат да бъдат мои фрагменти!

         Теоретично, разбира се, могат. Но много е трудно да се повярва!

         Защо? Защо да речем, Иисус да не може да бъде мой фрагмент? Нима това, което той е проповядвал противоречи на това, което аз сега ти разказвам? Или това, което е проповядвал Мохамед или Буда?

         Има хора, които след излизането на материала за изпитанието на кораба на дуалността ми написаха: ние не сме Луцифер, аз не искам да бъда част от Луцифер, аз не съм той, той лъже!

         На вас ви беше също толкова трудно и да осъзнаете, че вие сте част от Бога! На вас ви се струва, че вие сте сами за себе си! А някъде на небето има някакъв Бог, илюзията на отделеността си играе с вас точно такива шегички!

         Много от хората, които четат тези материали, казват, че в теб съвсем няма любов. Че ти си просто ментална конструкция, че на теб някак си въобще не ти пука за човечеството!

         В мен има всичко, всичко което го има и във вас, аз съм ваша съвкупност. Аз – това сте вие! Вие говорите за Божествена любов. А дали има у вас много Божествена любов? Във вас като човечество? Представи си, че ти слагаш на везната цялата любов на човечеството и цялата му негова ненавист! Кое ще натежи повече на съдовете на везната? Дали ще видиш в тези суми много Божествена любов?

         Вие ме трансформирате, вие сте мои изменящи се части. И ако вие сте затворили в себе си Божествената си любов и тя сега спи във вас, то нима аз съм ви виновен за това? Аз бих я пуснал на воля! Но аз не мога да определям вашия път. Не мога да избирам вместо вас, не мога да ви диктувам избора ви! По-скоро вие избирате за мен! И ако вие избирате за мен не любов, а нещо друго, то как аз бих могъл да ви заставя да проявите Божествена любов към мен?

         Май се получава така, че ти ни обичаш просто като свои части! Така както да кажем, аз обичам своята ръка или крак! Тоест аз разбирам, че без тях е тежко, но по принцип не изпитвам към тях някакви особено топли чувства, това някак си се разбира от само себе си!

         Тук си права. Това е отношение към своите части като към свои части! Тоест не оценка отстрани, а разбиране на цялостност! Ти нали не осъждаш своята ръка или крак за това, което те правят! Ти разбираш, че вие правите това заедно; изборът на твоята ръка в крайна сметка, това е и твой избор; разбираш че границата е много тънка и нея почти я няма!

         Но моята ръка действа по сигнал от моя мозък. Излиза, че всички ние действаме по твои указания!

         Не, не, не е толкова праволинейно! В твоята ръка има множество части, множество атоми и молекули, множество клетки. Всяка една такава клетка – това е цял отделен свят. По чии указания действа клетката? При вас е прието да се смята, че по указания на мозъка! Но всичко е далеч по-сложно. И съответно по-просто! Няма някакъв най-главен център, който командва! Има съвкупност! Сумата от частите дава не просто сума от части, а по-скоро наслагване на техните качества; тя дава някакво качество на цялото, където всяка една част си има своя функция, но няма команден център! Всички части на системата участват в командването на системата, ако мога така да се изразя! Съвсем образно говорейки – ако твоят десен крак върви надясно, то левият не може да върви наляво; тогава ти като тяло просто стоиш на място! Има съгласуваност на частите, на техните действия, но не по команда „отгоре”! Това е качество на системността!

         Всяка частица от системата командва. Но не като отделно цяло, а като част от цялото! И не просто част, а именно съвместена, съвкупна част! Ято птици лети в една посока не заради това, че така е решил водачът. В ятото всяка птица е водач! По време на полета всяка птица става водач, цялото ято в този момент са водачи, разбираш ли? Вие наблюдавате нещо подобно в ятото от риби, което изведнъж променя многократно посоката си! Цялото ято действа като едино цяло, но при това  има отделните части!

         Но виж сега какво се е получило с човечеството! Ако вие бихте могли да почувствате себе си като цяло, то всичко би било съвсем другояче! Но вие, отделили се от цялото, сте се загубили, объркали сте се в този плътен свят! И сега вие се движите хаотично, вие не усещате своето „ято”, вие не приемате сигнала на „ятото” за своето движение! Няма ваши системни действия (като система), като подредено съобщество, обединено от единни цели! Всичко това е следствие от придобития от вас разум, който си търси негов път! Като признак на дуалността, като разширение на избора за сметка на анализа на възможностите за избор! Това е плюс в развитието на системата! Но като фактор за вашето отделяне от вашето цяло, от вашето „ято”, от вашето съобщество – това е минус, ако може така да се каже! Защото вие не знаете, не отчитате общия път на системата, насочеността на нейното развитие, това, към което се стреми системата!

         Тоест това, към което ти се стремиш?

         Аз съм сума от вас. Затова и аз мога да се стремя само към общия вектор на вашите стремежи!

         Но съдейки по всичко, общият вектор на нашата система ни води към разрушение на системата и въобще към разрушение! Значи и ти като съвкупност нямаш право на глас и следваш нашия съвкупен избор, тоест и ти вървиш към разрушение! А ако ти се стремиш към разрушение като съвкупност от нашите избори, значи ти като съвкупност от нашите избори се стремиш към тъмнината, към центробежен финал?

         Сега вече разбираш, затова да ме вините, че аз съм за тъмните сили, е неправилно! Вие сами избирате тези пътища в мен. И ако вие всички се стремяхте към центростремителните сили, към сливането, то аз само бих се радвал! И ако мнозинството от вас избират центробежните сили, това на което вие му казвате тъмнина, то нима това е моя вина? Аз се съгласих да се фрагментирам във вас и ви дадох свобода на избор! Този избор ви го е дала самата система, самата зона на дуалността, където всички ние пребиваваме. И вашият съвкупен избор е и мой избор!

         Аз разбира се, разбирам, че в теб няма това, което има в човешкото разбиране за ръце, крака и управляващ мозък! Но все пак! Няма ли никакъв център с названието Луцифер, който анализира преминаването на експеримента, наблюдава резултатите и сам насочва експеримента?

         Има, но той не е отделно от вас! Вие неправилно мислите, че вашият мозък – това е отделна част от вас! Във вас има нервна система, която включва милиарди частички на системата. Всички нервни окончания, гръбначният и главният мозък, всички невронни връзки – всичко това е ваш център за управление. И в крайна сметка, нервните окончания по периферията са също толкова важни, колкото и центъра на мозъка! Та нали когато мозъкът се изключва, клетките все още продължават да живеят и да работят! Тоест – няма главно и второстепенно! Има система! И ако във вас отмира някакво нервно разклонение, то веднага се дублира от друга връзка! Например хората, загубили ръката си, продължават да я чувстват, продължават да преживяват тактилността й! Това не е просто памет – това е дублиране на връзките! Понеже самата система трябва да си остава цялостна!

         Така и вие, или по-скоро нашата с вас система! Няма в мен отделен от вас център, който да ви командва! Има съвкупност от вашите командни центрове, има съвкупност от вашите ментални полета! Точно тази съвкупност дава общия център на управление, пресичането на тези ментални полета, на тези части на вашите ментални полета, които взаимодействат помежду си! Точно тези пресичания са това, което ви позволява да се виждате в еднакъв, приет от вас вид и да виждате света около вас в приетия му обичаен вид!

         Същото е и с пресичането на другите ви полета. Например – творческите, чувствените! И всичките тези пресичания си ти, като цяло и малко по различно за всеки един от вас поотделно! Защото аз като цяло, съм малко по-разширен от вас като отделности! Но аз като цяло не мога да бъда по-разширен от вас като съвкупност и не се различавам от вас като съвкупност, защото аз и вие сме едно!

         Вие се съпротивлявате на тази мисъл, защото във вашите сърца живеят натрапени ви оценки за мен като за тъмна личност, творяща зло на земята! Но ако ви бъде обяснено същото това, заменяйки думата Луцифер с думата Бог, то тогава вие нали ще се съгласите с мен?! А всичко е подобно! Аз съм също така част от Бог, така както и вие сте мои части! И в крайна сметка вие сте и части на Бог. И в още по-крайна сметка – всичко е нечии части!

         Излиза, че ти си нашият Бог! Наистина такова нещо е малко трудно да се приеме!

         Наречи го както искаш; това не променя същността. Аз се опитвам да ти обясня многомерността на твоето същество! И ако на теб ти е по-удобно да не се смяташ за моя част, а просто за част на Бог, нека така да бъде, тъй като и това е истина! За мен е важно вие да успеете да осъзнаете себе си като части на цялото, за да може да разберете качеството системност, качеството многомерност! И тогава много от вашите човешки понятия, привнесени към вас, ще се разпаднат!

         Как може да осъждаш част от себе си? Можеш ли да избереш посока на развитие, което противоречи на посоката на развитие на цялото? Какво е това част, която да е против общата посока на развитие? Има ли тя право на това и полза или вреда носи тя на цялото? Как да се движат в една посока всички части, ако всеки има свобода на избора? Има ли в присъединяването към избора на цялото неспазване на свободния избор или няма?

         Вие ще трябва да се научите да разбирате тези въпроси. Защото в отговорите на тези въпроси се крие цялата ваша история на развитие! Всички ваши пътища и избори! И ако се отдръпнем от нравствените оценки, то в крайна сметка има просто пътешествие на частите на цялото вътре в цялото и нищо тъмно или светло няма в това! Представи си, че всяка частица от теб ежесекундно избира и опитва различни цветове на светимост и затова твоят външен вид изглежда като сияние с цветовете на дъгата, преливане на всички възможни оттенъци и цветове; и точно това е многоцветността, това, което и във вас, и в мен става постоянно! И това е прекрасно! И никога не се получава така, вие или аз да сияем в един цвят! Има просто предпочитание за светимост, тъй като тя е в зоната на избор!

          Аз – това си ти! И ако аз съм ваш Бог, то това означава само, че аз съм просто съвкупност от вас! И при това, дотолкова доколкото вие сте мои части, то и вие сте богове! И когато всички ние заедно действаме като съвкупност, то ние сме Бог сами за себе си! Но всеки един от вас не действа като съвкупност, а като част, и затова не преставаме да бъдем Бог, а ставаме човеци! И аз се проявявам във всеки един от вас като човек с неговия човешки избор! И всеки един от вас съединявайки се с всички други, в изключително редки минути се проявява като Бог, като съвкупност с неговия Божествен избор!

         Въпреки всичко, това е трудно да се приеме! Всички ние смятахме, че множество от душите се въплъщават на Земята, взаимодействат, преминават съвместен опит, изиграват  различни игри един с друг за опознаване на себе си като Богове!

         Че в какво е разликата? Защо не може да се каже, че колективната душа се фрагментира на Земята и всички нейни части преминават различни опити и изиграват някаква игра една с друга за опознаване на себе си като единна колективна душа?

         Ти си прав, само че това, че именно ти, Луцифер… Ако това беше, да речем, душата на Санат Кумара или Христа, то никой, навярно, не би възразил!

         Ами тогава забравете за това! За мен въобще не е важно дали вие ме смятате именно мен за свой Бог или за свое цяло! Осъзнайте себе си многомерни, разберете принципа, почувствайте своята принадлежност към единното! И това ще са достатъчните крачки. Аз просто ти отговарям на въпросите. Най-вероятно твърде много от това е все още доста преждевременно за вашето разбиране!

         Е, добре! Тогава ми разкажи за нашето сливане. Ти говореше за това, че за да се излезе от зоната на дуалността, на нас ни е необходимо да се съединим заедно и че да се измъкнем оттук ние също така можем единствено заедно! Какво точно представлява този процес? Как ще става това?

         Първата крачка – това е да осъзнаете себе си като цялост, осъзнаване на съвкупността и нейните цели! Това е налагане (полагане) на връзките на частите помежду им! Как можете да знаете за действието и насоката на развитието на цялата система, ако сте отделени от нея? Тъй като изборът на системата е съвкупност от изборите на нейните части! Гласуващото болшинство!


Сега всеки един от вас прави избора си хаотично, разбирайки за избора на болшинството според събитията, които се случват, за които вие чувате. Но представи си, че ти чуваше мислите на всички хора едновременно! Тогава  можеш да разбереш мотивацията за избор на всеки и причините за неговия избор! И тогава твоят избор ще бъде настроен не само с теб, с твоите ментални и чувствени конструкции, но и с избора на другите! Ти някак си все пак ще отчиташ това! Това е като обсъждането на проблеми, когато при вас всеки изразява своите аргументи! И другите, разглеждайки тези аргументи, идват вече до някакъв друг избор, вместо този, който биха избрали без да имат тези аргументи!

         Вашите телепатични способности трябва да заработят. Вие разбира се, все още не сте готови за това! И на много от вас ще им бъде доста трудно на тези първи етапи! Но без това е невъзможно да се получи сливане! Точно това е началото на сливането! Осъзнаването на себе си като единно същество! Сега вие сте като жители на многоапартаментен блок, в който във всеки апартамент се случва нещо свое, различно, и вие дори понякога чувате най-силните изблици на емоции и на чувства! Сега се представете, че няма стени, стените и подовете са стъклени! Всичко се вижда и се чува!

         Но как аз мога да погледна в апартамента на другия, ако той самият не желае това; къде е тук свободната воля?

         Няма никакви противоречия. В първоначалните етапи всеки ще допуска тези, които смята за необходими! Но вие никак не искате да разберете, че няма отделеност! Всъщност на нивата на фините полета вие сте до голяма степен отворени един за друг; на фините полета „стените” не само че са стъклени, ами тях в определени случаи просто ги няма! Но във физическата реалност, там където има голяма отдалеченост един от друг, това присъства! Единството – това не е подравняването ви един с друг. Единството – това е осъзнаване на себе си като цяло!

         И как хората да станат телепати?

         Просто да си го спомнят! В крайна сметка вие сте си телепати, във вас това е заложено по природа! Спомнете си необяснимите моменти, когато изведнъж се оказва, че знаете какво си мисли вашият събеседник! Или отгатвате нещо си! Или чувате природата, чувате космоса! Телепатията – това не е само и не е толкова явление на разума, действие на вашия мисловен апарат – това е особено чувствознание, особен род чувстване (усещане) на света около вас!

         Има ментална телепатия, астрална телепатия и много още разновидности! Това е когато вие ставате цяло и използвате всичко, което го има в цялото! Вашите екстрасензорни възможности, това са също така нещо подобно на телепатията, тоест включване към цялото! Вие възприемате телепатията като умение да се предават и приемат мисли на разстояние! Но всъщност това е умение да се съвместявате осъзнато с другите обекти и така нареченото място на вашето пресичане е телепатичният контакт, контактът на вашите същности! Това може да бъде и ментален, и астрален, и енергиен контакт! Но всичко това са начини за предаване на информация!

         Какво е това предаване на информация? Това е просто взаимодействие между вашите енергии, нещо като налагане на енергийните решетки!

         Виж! Може да се наложи пластина с прорези от безсмислен текст на набор от букви! И да се получи свързан текст, Дешифровка! Така е при вас! Има общо информационно поле, цяло информационно поле, поле на вашата/нашата съвкупност като човечество! И налагайки своите „пластини с прорези”, вие намирате своите смисли, своите текстове, своите обяснения! Това е точно същото, каквото ти сега правиш. Аз просто ти помагам да се включиш към тази съвкупност. Когато ти ме викаш, ти всъщност викаш самата себе си! Ти призоваваш себе си като Цяло, откривайки се в Цялото! А по-нататък идва твоят въпрос – това е точно  тази „карта с прорезите”. И ти, прилагайки я към своето информационно поле като Цяло, намираш отговор! Друг човек ще формира други такива „карти с прорези”, където отверстията ще бъдат на друго място, в друг порядък. И той ще даде свои отговори! Но важното е това, че това поле е единно, че вие и двамата прилагате своите „карти с прорези” към един и същи информационен масив. И това съвсем не означава, че отговорът на единия е по-правилен от отговора на другия. Това просто е неговата интерпретация. Защото самият информационен масив е един!

         Тогава излиза, че ако просто в хаотичния порядък се сформира информационна матрица, в която ще присъстват всички букви от азбуката в безкрайно количество, то безкрайно формирайки различни пластини с прорези, може да се намерят множество фрази-отговори или по-вярно е да се каже, всевъзможни вариации на отговори?

Правилно! Но то е именно така! Ние идваме до разбирането на мисълта, че всичко го има едновременно! Всички възможни фрази вече съществуват. Всички, които ти изобщо можеш да произнесеш! Те съществуват едновременно. И въпросът е единствено в намирането им от общия масив от букви! А масивът от букви – това е потенциалът на всичко, това всичко, което засега има и може да бъде, тоест това са всички възможно избори!

         А сега дай да преминем с това разбиране не към буквите, а просто към информационно-енергийния масив, към единното цяло! Този единен масив съдържа в себе си всички възможни картини, всички възможни събития, всички възможни думи, всички възможни вибрации на избор! И всеки един от вас – това е своего рода същата такава „пластина с прорези” и набора на тези прорези вие го променяте, като по този начин, опознавате постепенно всички възможни варианти. И затова един от вас говори, че това, което разказва друг, просто не може да бъде! Но той просто е ориентиран към своите прорези, а при теб са други!

         Но всички възможни комбинации на познанието вече съществуват! Това е много важно за разбиране на целостта. Така е устроено всичко! Във вас като в единство, има всички възможни вариации на вашите познания, всички възможни потенциали, които вие можете да изберете! Но и аз съм частица на Бог, в която има всички възможни потенциали на познанието и на творението! И вие сте точно тези „пластини с прорезите”, чрез които аз опознавам Бога! Ние се движим заедно! Вие сте в мен и чрез мен опознавате мен, и себе си в мен! Аз съм в Бога и чрез Бога опознавам Бога и себе си в Бог! Но това е моят Бог, и той също опознава някакво висше за себе си божество! И така до безкрай! И по този начин вие ставате част от огромното количество Богове и част от съвкупността на всички богове, наречени от вас Абсолют! Всичко е подобно и всичко е във всичко! И по този начин Абсолютът опознава чрез вас/мен всички възможни избори! Всички части от себе си!

         Но как хората да усвоят телепатията? Аз също не съм я усвоила. Но аз някак си чувам и теб, а и други висши същества!

         За да можеш да чуеш някого във физическия план, ти замлъкваш! За да можеш да чуеш друга музика, ти намаляваш силата на звука на твоя музикален уред на по-тихо! Първото, което трябва да се направи – това е да повярвате в чудото! Да повярвате в това, че това са си вашите естествени способности, вашата същност! Вие сте части на Цялото, загубили връзка с другите части. Но във вас има всичко! Всички връзки! Вслушвайте се в себе си! И си повярвайте! Когато направите вашия ум да е по-тих, вие попадате в прекрасен свят, в друг свят, в света на взаимодействието!

         Започнете с малкото, с това, което ви е известно от детството. Вслушвайте се в природата! Вие може да разговаряте с дърветата, много от вас го правят! И вие нали разбирате, че чувате отговорите вътре в себе си! Просто вашият рационален ум започва да интерпретира това в човешки понятия от вашия свят, да утвърждава, че това е невъзможно! Напишете някъде за себе си и го четете всеки ден: ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО! Няма нищо невъзможно!

         Изработете си навик да слушате света! Когато разговаряте с някого, опитайте се да го чуете, както се казва със сърцето си, някак си с вашия нюх да го почувствате! При вашето общуване вашите тела се докосват на всички нива и това докосване се отразява в общото информационно поле и във вашето информационно поле! Това знание е вече във вас. Във вас много често има чувстване на човека, някаква необяснима симпатия или антипатия към другия човек. Това разбира се, са си все още оценки, но все пак, независимо от това, вие се чувате един друг! А слушането между хора, които се обичат един друг, за вас е станало естествено; вашият израз, че вие се разбирате един друг без думи – ето това е форма на единение. Точно това е Любовта!

         Любовта – това е единение! Аз през цялото време ви повтарям това. Когато вие сте единни с някого, когато вие се усещате не като отделни части, а като едно същество, това е любовта! Любовта на майката към детенцето, когато детето е неотделимо! Любовта между мъжа и жената, когато те са едно цяло не само в момента на сексуалното сливане, но във всеки един миг от живота им! И след това те се разделят. Всеки престава да чувства себе си единен с другия. И тогава вие казвате, че любовта си е отишла! А всъщност вие просто сте се решили да се разделите, вие сте позволили на себе си да се отделите! По най-различни причини! Може би заради това, че не искате да разделите  нещо с този човек, да кажем, неговите страдания или неговите негативни мисли, защото да се прави добро е много по-приятно и леко! А да се приеме като свое това, на което вие му придавате негативна окраска, е далеч по-трудно! И тогава вие се отделяте и казвате, че любовта си е отишла!

         А сега си представете – какво е това постоянно общо единение? Това е, когато любовта никога не си отива! Това е, когато всеки един е част от теб, а то си е точно така, и ти си готов да споделиш всичко, да почувствате заедно всичко! И не просто да споделиш, а да бъдеш него – да се почувстваш като него, да чувстваш как той усеща цялата болка и радост едновременно – да бъдеш с него единно цяло! Когато вие като човечество станете единно Цяло, едва тогава ще разберете какво е любов не на думи и в отделни случаи. Вие ще станете единно Цяло! И ако на вас не ви се харесва да страдате, то тогава никой от вас няма да страда, понеже тогава страдат всички като Цяло и изпитват страдание! И когато вие се радвате, тогава няма нещастни, понеже радостта се споделя от всички, и всеки е радостен за другия, и радостта е непрекъсната!

         Но защо майчината любов е най-силна? Това свързано ли е с раждането на детето?

          Да! В майката и в нейното дете полетата са по-силно преплетени! Тя чувства себе си едно цяло с детето! Това е чест случай на сливане в цяло! На стадия на зачатие и раждане полето на майката като че ли създава полето на детенцето, тя участва в тяхното формиране! И затова полето на детето е нейното поле, това е свързано! Не само полето на майката, но и полето на бащата формира полето на детето! Но връзката с майката е далеч по-силна! Защото тези полета физически достатъчно дълго време са съвместени в единно поле, когато майката износва детенцето! И когато майката е все още бременна, в нея вече има част от неговото поле! Но тя все още не го споделя, тя чувства всичко заедно, като един организъм, имащ части. А когато детето се ражда, с неговото израстване и натрупване на възраст, неговото поле се отделя! Но връзките остават!

         Значи, когато всички ние се съединим и започнем да усещаме себе си като Цяло, да усещаме болката и радостта на другия, ние ще разберем какво е това любов, ние ще се заобичаме един друг истински, и ние, май така излиза, ще заобичаме и теб!

         Вие ще заобичате себе си като Цяло! Наречи го както искаш. Луцифер! Ангел! Душа! Бог! Но вие сте длъжни да достигнете до своята цялостност; друг път няма! Това е събирането в единение!

         Тоест – достатъчна е телепатията?

         Всички видове сливания са телепатия! Тъй като няма разстояния. Има само ние!

 

         СЕлена, 08.11.2014

Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с отстъп в началото на реда!   

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/43
Авторски превод от руски: Иван Иванов
Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с почернен шрифт с наклон, с отстъп в началото на реда!

 

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 1146 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87