Публикувано от СЕлена, 1февруари, 2014 в 20.48 ч.

        Всеки от вас може да получи отговори на своите въпроси вътре в себе си. И това ще бъде вашата картина на мирозданието. Всеки, който търси отговори, ги намира! Аз намирам своите! Вие може да намерите свои!

         Разкажи ми какво означава, че аз творя със своите мисълформи? Как става това? И къде попадат после те?     

         Творението (творенето) е процес на преобразуване енергията на Бог! Да се казва думата „енергия” също не е толкова вярно, дотолкова, доколкото енергията – това е също преобразувана част на Бога, една от формите на Неговото съществуване, наред с материята! Творенето (творението) – това е процес на преобразуване на някаква субстанция на Бог в нови форми на нейното съществуване! А формите на съществуване на Бога или на субстанциите на Бог за неизброимо количество, безкрайност! Представи си: безкрайно количество сътворени форми на съществуване на Бог, непрекъснато творят нови форми на съществуване на субстанцията на Бога!   

         Дай да вземем и да се определим, какво е това форма на съществуване на Бог? Аз виждам физическия свят и в него някакви определени форми, обекти на физическата природа и сътворени обекти от човека. Всеки обект притежава някаква си форма на осъзнаване, така както на с ни учат. На нас ни казват: божият (божественият) Дух е навсякъде! Но има и още и понятието Душа! А има и още и планети, звезди и вселени, които аз не мога да видя със своето зрение. И на нас ни разказват още за многочислените паралелни светове. Всичко това ли е формите на съществуване на субстанцията на Бога? Душа и Вселена? Стол и човек?

         Да, така е, различен е единствено процесът на тяхното съзидаване (създаване) и степента на приближение или отделяне (отдалечаване) от истинния Бог. Добре, дай да се определим! Тъй като за вас е доста свойствено да класифицирате всички понятия на лъжливи и истинни, то думата „истинен” в този контекст аз я употребявам, като най-много подобен на Бог! И поради това, за вас тя ви звучи не съвсем ясно! Най-много близък към Бога според етапите на творение е най-много близкият до първоимпулсът на творене! Но няма истинни и неистинни творения на Бог. Всичко е творение на Бог, само че това, което е било сътворено от първичния импулс на творене е по-малко индивидуализирано, и в това творение всичко е по малко изкривено! Това е първото отражение! Всички последващи – имат определена степен на изкривяване. Но не изкривяване в същността, а изкривяване във формата. Това е трудно да се разбере, но поне се опитай!

         Същността на Бога няма как да бъде изкривена (тя е просто светлина)! Същността на водата също не може да бъде изкривена, може само да се промени нейната форма! И ледът ще се различава от парата само по форма, но така както и преди ще си остава вода! Всяка една от създадените форми на Бог твори свои форми, придавайки им същността на Бога! Субстанциите на Бога са всички тези нови форми! Какво е това форми? Нещо, което има граници! И по този начин творенето на форми е просто ограничение на субстанцията на Бога, затваряне на частите на Бога в някакви граници!

         Мисълта, това е насочено движение на част от теб навън (извън) теб! Насочвайки част от себе си извън себе си, ти правиш това, което е правил и Бог в изначалното си творение, ти отделяш тази част от себе си и и придаваш на тази част форма, тоест ти и придаваш граници! Границите възникват поради това, че ти отделяш тази част извън себе си!

         Какво значи извън? Та нали моите мисли са в моята глава?

         Физическото тяло и само един от срезовете на световете! Твоето физическо тяло се докосва с физическия свят, а твоите мисли, с нефизическите светове! Ти си – точката на съприкосновение на световете, или по-скоро множеството от точки! Когато теб са те сътворили като отделна част от Бог, ти си била в качеството си на зародиш на бъдещи форми! Като хайвера или яйцето, макар че за вас и това са си също физически обекти! Теб те е отделил твоя творец в качеството ти на развиване на формите! Дай да си представим точка, в която е заложен потенциал на творене, или някакъв бит информация, в който са записани програми за творене. За великия програмист, създал този бит от информация му е останало само да натисне бутона „пуск”!

         След натискането на този бутон точката е започнала да се развива в някаква форма, в някаква първа степен на творенето ти на теб като част! Точката се е развърнала в сфера, притежаваща осъзнаване!

         Какво е това осъзнаване?

         Това е вече възприемане на себе си като отделна част, като обект отделен от Бога! Ти можеш да възприемаш това, което е извън теб чрез самата себе си! Точно това и е осъзнаване! Ако ти се вливаш пак в субстанцията на Бога, то ти губиш осъзнаването си! Дотолкова, доколкото губиш възприятието чрез себе си, ти вече не си осъзнаваща отделна част, а си цяло! Точно и осъзнаването ти е и отделяне! Отделяйки се от Бог като част ти започваш да възприемаш своя опит на възприемане, пречупен през теб самата! Вашите думи понякога са доста свити (тесни, недостатъчни) за възприемането! А пък понякога са твърде многозначни! За вас понятието осъзнаване, понякога се възприема като разбиране на истината, като откриване на истината! Но процесът на осъзнаване това е именно процес на възприемане на себе си като част, като отделна форма!

         И след това, когато точката се е развърнала в сфера, притежаваща осъзнаване, тази сфера е започнала да си взаимодейства с другите форми създадени от творците! Но тя е и продължавала да твори, и тя е можела да твори само от себе си, вътре в себе си! И тя е сътворила в себе си нова сфера. Но център на тази нова сфера е продължавал да си остава първоначалната точка на импулса на творене!

         По нататък процесите се повтарят. От точката на импулса на творене е започнала да се създава нова сфера на осъзнаване вътре във втората сфера. И така нататък! Представи си точка и около нея множество концентрични окръжности-сфери на осъзнаване, като сферичните окръжности получени при падането на камък във водата на мирозданието!

         По този начин, колкото по далеч (по нататък) е ставало творенето от този импулс на творене, толкова по далеч се е отделяла първосферата от импулса на творене! Но при това самият импулс на творене е бил в центъра, тоест той е бил най близко до последната създадена сфера на осъзнаване! По този начин постоянно отделяйки се от Бога в своите творения, твоето последно творение винаги е по-близко от всичко останало до него, до импулса на творене, до точката на потенциала! Точно това и е разбирането за новото, току що създаденото, като детенцето! И всяка нова създадена сфера на осъзнаване се явява като част на предишната! И по този начин първосъздадената сфера на осъзнаване включва в себе си всички последващо сътворени сфери на осъзнаване! И затова и на първорожденната сфера на осъзнаване са и достъпни възприятията на всички последващи сфери на осъзнаване, а на последната и е достъпно само нейното вътрешно възприятие! И по този начин първорожденната сфера на осъзнаване възприема опита на всичките си сътворени вътре в нея сфери на осъзнаване, а всяка следваща тези, които са били създадени вътре, са следващите и нейни творения!

         И това е картинката на линейния процес! А сега се опитай да си представиш този процес като фрактален, множествен, в който първородната сфера на осъзнаване е сътворила от заложения импулс на творене милиони сфери на осъзнаване, които са започнали да творят вътре в себе си други сфери на осъзнаване. И така до безкрай, но при това импулсът на творене, центърът, точката на творене е една! Някакво прекрасно многолистно многостепенно цвете на живота с единен център!

         Всичко това е толкова сложно, че на мен ми се струва, че ти се измъкваш от отговора!

         Твоите въпроси включват в себе си множество структури и аз се опитвам да ти предложа тяхното разбиране и тяхното възприемане на твоя език, затова се запаси с търпение. Това е нещо като въпроса: а какво е това, да кажем, компютър? Можеш ли да обясниш това на човек , който умее само да натисне бутона за включване? Освен това, изяснявайки си твоя стил на възприемане аз се опитвам да ти опиша една и съща картина от различни ракурси, за да може тя да се прояви в твоето светоразбиране по отчетливо, затова и много от нещата се повтарят, така както се повтарят и твоите въпроси между впрочем! Ти напипваш контурите, но все още не можеш да хванеш отделните детайли! И едновременно с това, съсредоточено разглеждайки отделен детайл от картината, ти няма как да възприемаш цялото! А аз те уча теб на многомерно възприятие, когато всичко това става едновременно, възприятие на цялото и на отделните, дори и най-малките детайли едновременно!

         Но тогава се получава така, че първорожденната сфера вече не може да влияе на крайния резултат от творенето, на отварянето на последната сфера на осъзнаване! Затова защото тя е отделена от нея с множество граници и за да се достигне до тази част на разпространение на импулса на осъзнаването може единствено преминавайки отново всички граници или целият този преминат етап на творене?

         Те това ти е пак линейното възприятие! Можеш ли ти да влияеш на това, което творят твоите ръце? Импулсът, центърът на творене е един (единен) – твоят разум!

         Тогава се получава, че няма избор, ръцете могат да творят само това, което е сметнал моят разум за необходимо?

         И това пак е линейното ти възприемане! И освен това, вие през цялото време се опитвате да отделите всичко в нещо отделно (разделено)! Вие трябва да разберете, че частта е не само отделна, но и преди всичко тя е част от цялото! Всичко това съществува едновременно! Ти си едновременно и Бог и част от Бога! Вие много често си повтаряте фразата: разделението съществува само в твоето съзнание, но така и не разбирате до край, какво означава това! Разделение няма, не защото това е вашата представа за разделяне. Него (разделянето) – буквално го няма!

         Дай да опитаме да се разберем! Твоята ръка – това е също някаква част от субстанцията на Бог, имаща някаква форма! Твоята ръка има кожа – това е нейната външна граница на възприятието, но в нея има и нервни краища, по които сигналите от мозъка постъпват в мускулите и, и тя извършва необходимите действия! Това е схемата, която ти си учила в училище! 

         А сега давай да продължим по нататък! Обратната връзка! Чрез нервните окончания, през невроните става не само подаване на сигнал, но и информационно-енергийно взаимодействие между твоя мозък и твоята ръка! Казано с други думи, твоята ръка знае всичко, което става в твоя мозък и какво става с другата ръка и с останалите части на тялото ти и на твоя организъм! Във всяка клетка на твоята ръка мигновено и постоянно се обновява информацията за целия ти организъм. Просто процесът на възприемане на ръката ти е различен от този на възприемането на мозъка ти! И именно по този начин всяка клетка на цялото твое физическо тяло има най-пълната информация за всичко, което става с теб постоянно! А как иначе по твоему би могъл да продължава процесът на живот на твоето физическо тяло? И ако някакви клетки отмират и започват неправилно да функционират, то това е именно заради загубата на връзката им с централната точка на осъзнаване!

         Аз ще изпреваря твоя въпрос, тази точка нали не се намира в мозъка на човека? Тази точка въобще не се намира в мозъка на човека, тя въобще не се намира и в границите на физическото ви тяло. Тя е далеч извън физическото ви тяло! Точно това и е този първичен импулс на твоето творене (сътворяване)!

         Давай да вървим нататък! Твоята ръка, разбира се е свързана с импулсите на мозъка и с първичния импулс на творенето! Главният ти мозък и умът ти – това е орган за обработка на сигналите на първичния импулс на творене, на централната точка на всичките сфери на твоето осъзнаване! Но твоята ръка се докосва (се съприкосновява) с външният за нея ( за теб) свят по някакъв свой си начин! Тя е повече или по-малко чувствителна! И да получиш тактилен (на докосване, на опипване) опит на възприятие, ти би могла единствено чрез нея! Твоят мозък дава команда на твоята ръка да се доближи (да докосне) нещо си! Но какво ще бъде усещането зависи само от ръката, от нейната степен на възприемчивост! Разбираш ли? Но може ли тук да се каже, че ти нямаш избор във възприемането на твоята ръка, ако и ти, и ръката ти сте едно (едино цяло), едно и също нещо? И може ли да се каже, че ръката няма избор в степента си на възприятие, ако твоето тактилно възприятие става именно чрез нея, през нейната кожа?

         Можеш ли да кажеш, че ти и твоята ръка, това са две отделни части? Или все пак това е единно възприятие! Всичко е подобно! Законът за подобието помага много дори и на вас, за да се разберат много от вселенските процеси!

         Същото всичко това спокойно може и да се каже за всичките ви останали органи на физическото ви възприятие – очи, уши, език и дори и черен дроб, бели дробове!

         Това е цялата тази картина на взаимодействие на физическите обекти, на физическото тяло! Да но същото това нещо съществува и във всички твои други тела! Спомняш ли си, ние говорихме за множество сфери на осъзнаване с единен център? Всяка сфера на осъзнаване си има различни форми на съществуване! Или различни форми на нейните граници! Не, всяка сфера на осъзнаване не е едно от телата! Всичко е далеч по-сложно и фрактално! Всяка сфера на осъзнаване, това е нова форма на частта от субстанцията на Бога, създадена при възпроизводството на импулса на творене! По просто не мога да ти го обясня, не ми се получава! Импулсът на творене под формата си на изходна точка постоянно изпраща импулсни сигнали за творене извън себе си. И се реализира в различни сътворени форми! Този процес е непрекъсваем докато съществува Бог, като източник на светлина, който насочва потоците от светлина постоянно и тези потоци от светлина на своя си път създават причудливи отражения!

         Аз питах за моите мисълформи?

         Всичко е подобно! Ти като една от създадените сфери на осъзнаване твориш в себе си други сфери на осъзнаване , които сътворяват още следващи сфери на осъзнаване!

         Значи моите мисълформи творят други мисълформи?

         Творят други форми! Мисълформите могат да творят форми притежаващи мисъл! Виж! Те са също част от Бог, също са форми на съществуване, но са сътворени чрез теб! В този смисъл и вие имате един източник и единен импулс на творене! И всички те и ти – сте части от едно цяло! А това означава, че до тях също така достига импулс на творене или светлината на единия източник на творене! Този импулс не е възможно да се спре (да бъде изключен), може само да се установи (да се задържи)!

         Да се задържи импулсът на творенето?

         Няма нищо, което да не би могло да отразява светлината в една или друга степен! Но има доста по-плътни обекти, които в твърде малка степен отразяват светлината. Затова и те са невидими за физическото зрение! Но при това, те също така отразяват светлината, само че в доста минимално количество в сравнение с другите видими отражения на светлината! Същото е и с импулса на творене! Него може да го отразиш или изцяло да го погълнеш!

         Да погълнеш импулсът на творене? 

         Ако ти си кристално чиста призма и твоите отразяващи свойства са минимални, то ти в много малка степен ще изкривиш отразения от теб импулс на творене!

         Но ти говореше, че първосферата на осъзнаването е вече отделена от другите образувани от нея сфери на осъзнаване! Това означава, че тя не може да въздейства на степента на отражение на импулса на творене, които излизат извън другите сфери на осъзнаване! 

         Правилно, но ако ги смятаме за отделни обекти! Тогава, всяка последваща сфера на осъзнаване може да бъде повече или по-малко идентична в качеството си на осъзнаване от предшестващата сфера на осъзнаване, която я е сътворила! Но ако ние възприемем този процес като едино цяло, то всички отражения ще са и всички аспекти на първосферата на осъзнаване!

         Много числените ти отражения в различните огледала нима са нещо отделно от теб? Та това си пак ти самата, но различна! Има криво огледало, им розово огледало, има тъмно огледало! Но в тях се отразяваш точно ти! И ако на теб нещо не ти харесват някои от твоите отражения – то това просто означава, че отразяващото те теб огледало, просто внася своите изкривявания!

         Значи за мен Бог – това е просто предшестващата ме сфера на осъзнаване, която ме е сътворила?

         За теб, предшестващата те сфера на осъзнаване, тази, която те е сътворила, е твоят творец! Но едновременно с това и ти си (има те), и ти си като сфера на осъзнаване на предшестващата те сътворила те теб сфера на осъзнаване, и си и първоначален импулс на творене, даващ живот на твоята верига на творенията ти!

         Много ли са тези вериги?

         Безкрайно количество!

         Значи и първоначалните импулси на творене са множество?

         Първоначалният импулс на творене е един! Но по нататък той се разпада на множество сътворящи импулси!

         Сътворящи импулси?

         Нещо от рода на салют (заря) от импулси! Представи си салют, заря, една светлинна точка се разпада на множество искри-звездички! Първият стартови импулс – това е залпа на салюта! Той се е разпаднал и е създал множество импулси на творене, които са запуснали програми на творене на мирозданието! Всеки един сътворен импулс е започнал да твори свои сфери на осъзнаване!

         Значи аз съм клонка на един от безбройните импулси на творенето? А останалите хора?

         Всичко това, което ти възприемаш около себе си – всичкото това е следствие на творенето на импулсите на творене!

         Значи аз – като отделна точка на осъзнаване съществувам като многочислените сфери на осъзнаване с единен център – импулсът на творене! А да кажем моето куче! То също ли? А дървото?

         Всичко е подобно! Хората, животните и растенията – са сегашен етап на творенето на една от искрите на салюта на импулсите на творене, но всички вие – сте резултат от първоначалния залп на творенето!

         Е добре! А това, което е сътворено от ръцете на човека или с помощта на създадените от него механизми? Да кажем стола? Той е направен от дърво?

         Думата творене е многостепенна, многостенна, многослойна! Но всичко е подобно! Ако ние говорим за създаването на светове и вселени и сфери на осъзнатост, то ние говорим за формиране на граници на субстанцията на Бог!

         Това дърво, което си е отишло за изготвянето на стол е имало физическата форма на дърво, имащо свой жизнен цикъл на Земята! Осъзнаването на това дърво, неговата сфера на осъзнаване, създадена от планетата, никъде не е изчезнала след разпада на физическото тяло на дървото! Всички природни обекти на вашата планета са резултат от творенето на планетата като самостоятелна сфера на осъзнаване! Вашата намеса в тези процеси е ваш способ за взаимодействие с тази сфера на осъзнаване, и при това не е най-добрият способ в смисъл като скорост на творене! Удобен стол може да бъде създаден и без да се разрушава физическата форма на дървото! А и самият процес на седене може да се организира по различен начин!

         Изначално при сътворяване на хората не е било предвидено тяхната физическа намеса в организацията на външните форми! Но вашият избор е бил такъв! И вие сте започнали да разрушавате физически едни форми събирайки техните части в други! Това си е меко казано, един от най-примитивните начини на творене, който вие понякога наричате даже творчество! Примитивен по скорост и изменение на качествата на формата!

         Аз виждам, че ти все повече и повече започваш да се забудаляваш (да се объркваш). Виж! Ако ти отчупиш клонче от дървото, ти вече си променила неговата физическа форма! Ти това си го направила бързо, но при това тази част от осъзнаването, която е останала в клончето не е променило своите качества! То въпреки това си е останало дърво! Тоест степента на отражение на изначалната същност на Бога не се е променила!       

         По нататък ти си направила от това клонче тояжка! Преди да я откъснеш клонката от дървото си е взаимодействала с въздуха, с другите растения, с дъжда и опосредствено, чрез корените на дървото, със земята! Сега, след като ти се опираш на нея, тя непосредствено си взаимодейства със земята! И нейното качество се променя единствено от това, че ти и предаваш някакви функции на тояжка! По този начин новата форма, която е отделена от теб от дървото придобива постепенно свои, нови очертания! Но при всичкото това, тази същност, си е същност на дърво!

         Когато ти създаваш нещо ново в своите фантазии, да кажем картина, тя няма никаква същина на някаква предишна форма, това са образи, родени от твоето мислене! Да кажем, че ти искаш да нарисуваш клонка на дърво! Изрисуваното в твоя мозък и по нататък върху платното клонче, не е в същността си дърво. То е твоя същност, то е част от теб! И макар и в единия и в другия смисъл (в единния смисъл) всичко, и отчупеното клонче, и нарисуваното от теб клонче да имат единен импулс на творене, и в този смисъл те да са единни, все пак отчупената клонка от дървото е далеч по-близка в същността си отколкото твоята, а нарисуваната клонка на дърво е по-скоро твоя същност, отколкото клонката на дървото!

         Но и ако и едното и другото са мой опит на творене, то тогава как аз чрез него получавам своя опит?

         И едното и другото са си твой опит, дотолкова доколкото си е докосваш и с тази и с онази част на Бога! Ние говорим за процеса на творене като формиране на части от себе си в отделна форма на възприятие! В този смисъл създаването на стола, да кажем или на борша (вид зеленчукова супа), са си все пак конструиране на нова конфигурация от вече съществуващи части на Бог, сътворени от други форми на осъзнаване! И в този смисъл това не е съвсем точно творене, творение! Но ако възприемаме този процес като единен, то ти като част от единото се докосваш (взаимодействаш) с другите части и форми на единото и по този начин всичко е творение на Бога, чрез вашето съприкосновение!

         Полагайки всички инградиенти (елементи) в борша, ти си създала някаква смесица от качествата на съществуващите вече форми, но тогава, когато ти ядеш този борш, то ти получаваш нов опит на съприкосновение с тези частици, с частиците на борша, и при това ти вече твориш свое възприятие за този борш под формата на вкус, мирис и така нататък!

         Но на мен са ми казвали, че възприятието и е творене!

         Да, така е, просто са различни неговите етапи и видове! Когато ти твориш и фантазираш някаква мисълформа на някакъв въображаем обект, който не съществува в твоята физическа видима и възприемана реалност, то ти тогава твориш нова сфера на осъзнаване на самата себе си! Но когато ти събираш по време на сутрините си видимата от теб външна реалност, то ти правиш същото това нещо! Но в първия случай ти можеш да създадеш нова конфигурация на формите, а във втория, да възпроизведеш познатите вече форми на обектите!

         Къде съществуват моите мисълформи? Те къде се дяват след като аз съм ги сътворила? 

         Всичките твои творения могат да бъдат групирани според нивата им на вибрация, или според нивото им на отражение! Отражението на импулса на творене, излизащ от теб, който по същество е твое отражение на първоначалния импулс на творене! Подобното се привлича от подобното и постепенно от самото начало на съществуването ти на теб като сфера на осъзнаване от тях се формират групи от мисълформи, много по-подобни според степента си на отражение на твоя творящ импулс! Тези групи създават отделни светове или така наречените паралелни реалности, за които вие толкова много обичате да си говорите! И вие присъствате във всичките тези реалности чрез своите творения! И точно в това и е подобието. И така вие си получавате опит чрез всичките си свои творения и мисълобрази! И някои от твоите творения се проявяват и в твоя физически свят!   

         Как да направим така, че мисълформите да се проявят във физическия свят?

         Трябва просто да изразите намерение тя да може да се прояви във физическият ви свят! И да и бъдат предадени физически характеристики съответстващи на този свят! Ако ти си въобразяваш някакъв физически обект, ти си длъжна да си представиш всичките му възможни физически характеристики, за да може той да се прояви по всичките си параметри на физическото възприятие или физическото си съществуване! Какво е това физическо въплъщение? Това е степен на отражение на Божествената светлина!

         Значи аз преминавам опит на възприятие чрез всички създадени от мен мисълформи, но правя това неосъзнато?

         Да, така е! Вие правите това най-вече в сънищата си, в това, на което вие му казвате сън, представлява опит за съществуване в други сътворени от вас реалности. Именно и затова болшинството от вас попадат по време на сънищата си във вече познати за тях картини, там присъстват познати за вас хора и обекти!

         Как да направим този опит осъзнат?

         Вие си имате практики за осъзнато съновидение! Съновидението – това е просто способ за съществуване в друга реалност създадена от вас самите!

         А как стои въпросът тогава, със съвместните съновидения, които практикуват някои магове?

         Това са съвместно създадени реалности и изразено намерение съвместно да виждат сънищата си, тоест да попаднат в областта на пресичане на сътворените реалности от няколко човека!

         Ако аз съм сфера на осъзнаване, създадена от друга сфера на осъзнаване с единен център на импулса на творене, то как аз тогава разговарям с теб? Получава се така, че аз разговарям със сфера сътворена от мен, тоест аз получавам изкривена информация?

         Когато ти разговаряш с мен или с Кутхуми, ти общуваш, ти се докосваш с най-близката по скорост на възприятие до теб граница свързана с мен или с други същности! Така както в компютъра върви (има) определена верига от взаимни връзки на базата данни при търсенето на информация, така и твоето намерение ще получи отговор от конкретния източник, тоест от конкретната призма на пречупване, която ще те преведе по този път до дадения източник! Тоест ти си общуваш с най-близката до теб част от сферата, която има най-близките граници на възприятие по скорост на възприемането с Кутхуми и с мен! При това разбира се стават изкривявания!

          Но и в теб, така както и във всеки един от вас има връзка с първични импулс на творене. С центъра на всички твои сфери на възприятие, с тези, които, са те създали и които ти си създала! Чрез този център е възможно също така да се свържеш с необходимият ти на теб източник! Но това е обратен процес и той също така е изкривен, защото преминавайки през центъра на твоето намерение за да получиш информация, тази информация пак ще трябва да премине през ред форми на възприятие, само че вече отвътре. Представи си картината от концентричните окръжности с точката в средата. Да кажем 10 кръга! Ти си деветия кръг! На теб ти е необходимо да се свържеш с четвъртия. Ти можеш да преминеш през 8-7-6-5-4. Но можеш и да преминеш през 0-1-2-3-4! Разбираш ли? Степента на изкривяване я има винаги! Именно и затова Истината е недостижима! Но това е картинката на линейния процес, истинският е многомерен и далеч по-сложен!

         Получава се така, че аз никога няма да мога да опозная мирозданието не само защото то през цялото време се променя, но и защото винаги има изкривяване?

         Вие неправилно разбирате тази дума, или по-скоро я разбирате едностранно! Точно изкривяването и е познание! Отражението е познание, възприятието и е отражение и изкривяване! Разлагане на белия цвят на 7 цвята е също изкривяване, и това е и възприятие и отражение! И точно в това се състои опознаването на Божествената светлина! Всичко има единна система на познанието!

         Ако вие възприемате познанието, като получаване на знания то познанието тогава е невъзможно, доколкото системата от знания винаги отразява състоянието на знаещия! Това е негово отражение! Ако това се възприема като краен резултат, то вие никога няма да узнаете как е устроено истинното мироздание, защото това няма да бъде възможно! Невъзможно е затова, защото тази първоначална, истинна картина по принцип не съществува! Няма такава единна картина на мирозданието. Има множество творими непосредствено от възприятие на всички форми на Бога, картини на мирозданието, които се отразяват в призми-огледала едни други! В този смисъл не съществува познание, като постижение на някакъв резултат, на някакво устойчиво знание! Даже и познанието на законите на познанието и на мирозданието дори и тях не можеш да ги преведеш в крайна система от знания!

         Но ако възприемаш познанието като многочислен опит на възприемане и пречупване на светлината и на импулса на Божественото творение, то познанието е творене, познанието е възприятие!

         При нас вървят спорове, казват, че Бог не опознава нищо, опознава умът на човека! Но умът на човека това е също така част от Бога!

         Бог, това е светлина, импулс на творене! Какво точно да опознава светлината? Тя просто се пречупва в някакви отражения! И опознаването на Бога е опит за пречупване! Ти си представяш Бог като някаква многомерна същност, която засмуква заедно с теб вкусът да кажем на храната и получава радост от това! Това са си човешки възприятия на Бога! Бог е непрекъсната светлина и непрекъснати импулси на творене, които се отразяват от другите форми на творене и степените на неговото отражение зависят изцяло от тези форми на творене! И ако в тези форми на творене има ум, то те пречупват светлината на Бога в съответствие с това. И в този смисъл Бог не опознава, Бог така си живее, ако мога така да се изразя. И в този смисъл опознавате вие – неговите форми!

         Но тъй като това е едино цяло, то едновременно с това и Бог чрез вас опознава! Нали ти като част от Бога си и Бог, само че с ограничена форма и степен на отражение на първоначалната светлина! И ако ти казваш: аз опознавам, то ти можеш и да кажеш, че и Бог опознава чрез теб (чрез мен), защото всичко което правиш ти, същото го прави и той!

         Какво се има предвид тогава, когато казват, че божественият замисъл се е изменил и той е решил, че преходът или възнесението на хората ще премине по друг сценарий? Ако той е просто импулс на творене, как той би могъл да решава и променя? Ако той приема всичко това чрез своите части и твори чрез своите части?

         Той може да промени качеството на импулса на творене. Тази част за нас е непостижима, ние не знаем как и защо това се случва, защото не можем да осъзнаем същината на самия импулс и неговото възникване! Него просто го има и той никога не променя своите качества, и поради това се изменя цялата система на творене на мирозданието!

         Все едно че там някъде горе сменят цвета на фенера, поставяйки някакъв филтър?

         Възможно е и така да е! а може би там се ражда нова енергия, която става импулс на творене! Възможно е някога да разберем това!

         Значи и ти не знаеш това?

         Аз също се опитвам да опозная това! Цялата безкрайност!

         СЕлена

            30.01.14.