РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – част III (3) Стълбица (стълба) на Мирозданието.



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:36
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Разговори с Луцифер


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


РАЗГОВОР С ЛУЦИФЕР – част III (3) Стълбица (стълба) на Мирозданието.

Кой си ти?

Нима ти не ме наричаше по име?

Да, но на мен ми казват, че ти си заминал от нашата Вселена в друга, и си се сбогувал с нас. И че енергиите от този текст не приличат на твоите енергии за тези, които са общували с теб.

Аз съм многомерен и вездесъщ. Аз съм във всеки един от вас!

Вие сте отразена част от мен, а аз съм ваше отражение, наред с много други отражения.

Вие твърде буквално възприемате думата „заминал си”. Да се отидеш – това означава да се разединиш, да затвориш цялото си енергийно взаимодействие. Но това никога не е възможно да стане изцяло (напълно)!

До този момент, когато всеки един от вас не забрави за мен завинаги, аз не мога да си отида! Всяка една ваша мисъл за мен – работи като магнит и притегля част от мен във вашите енергийно полета на взаимодействие.

Освен това, да си отидеш може от нещо, което е ограничено, да излезеш от границите на нещо. А вие – сте части от мен! Как мога аз да си отида от себе си? Тази Вселена, към която аз съм се насочил е взаимно свързана с вашата Вселена. Може дори да се каже, че това е нейната обратна страна. И освен това, аз присъствам в още много други Вселени.

Това означава ли, че ти все още частично се намираш в нашата Вселена?

Какво означава за теб думата „намираш се”? физическото присъствие на моите енергии? Или взаимните връзки и пътят?

Част от мен има в теб, така както и във всеки един човек. Тази моя част присъства в теб, тоест тя присъства в този свят, за който ти говориш. Моето присъствие във всеки един от вас – е моето присъствие в света!

Ти много често питаш за цялостността. Това е сложен процес, многостепенен и многомерен – събирането на себе си цялостния! Ти събираш частите от себе си, оставени в различни животи и в други същности. Да, но всичко е подобно! Аз събирам частите от себе си, които са разсеяни във вас!

Ти виждаш ли дървото? То е израснало буйно и има много листа. Но дали знае всяко листо, къде отиват корените на дървото? То счита себе си за свободно и свързано единствено с клончето(отклонението) на което то расте. Но дървото на живота е безкрайно, така както и неговите корени. Ако корените са дали допълнително израстване и допълнителни разклонения под земята, може ли да се каже, че корените са си отишли от системата на дървото? За да може листото да разбере това, то трябва да види целия път на движение на енергията, от всяко едно крайче на всеки един корен – до всяко едно листенце!

Ти искаш да кажеш, че ти си този корен на живота? Или ти се все пак един от нашите корени?

На вас ви е много трудно да осъзнаете това. Вие сте части от мен и сте свързани с мен.

Правилно ли съм разбрала това, че така както корените представляват обратната, скритата страна на дървото, така и ти представляваш скритата страна на живота на Земята?

Това е една доста дълга история! Ти готова ли си д а слушаш?

Хората са създали твърде много легенди и съвсем са извратили това, което аз представлявам.

И това е един доста труден въпрос – преминаването в нова система за разбирането на мирозданието.

В какво се състоеше експеримента?

Експериментът – това е нещо ново за вас. Нови условия, ново развитие.

Творението – това е един многостепенен процес!

Хайде да поговорим за ограниченията. Как и къде съществуват границите на всичко? 

В моето възприятие!

Да, точно така. За да мога аз да се отделя от Бога извън Бога, аз ограничих своето възприятие на Бога. Разбираш ли? Тоест, аз съвсем преднамерено и осъзнато поставих граници на (за) себе си вътре в Бог и по този начин Аз станах Този, Който Аз Съм извън Бога! Аз изразих съвсем осъзнато такова намерение. Но кой да определи размерите на тези граници, от каква величина да бъдат те? Как да се разбере, какво е това размер вътре в неограниченото от нищо пространство на божественото присъствие?

Граници можем да ги отделим единствено ние. Всеки от нас, ограничавайки себе си, е отделял себе си от Бога. Ограничавайки себе си, той е нарушавал своята връзка с Бог, дотолкова, доколкото да се излезе навън от себе си е било възможно само тогава, когато си преодолял границите на самия себе си! И това е било (това е станало) вечното движение!

Отначало, всички ние се стремихме да се отделим от Бог, за да ограничим себе си.

А след това се стремихме да се възсъединим с Бог, преодолявайки своите граници! И в първия случай ние се стремихме да станем Богове извън Бога, а във втория случай, преодолявахме границите с Бога извън Бога!

И така се продължаваше до тогава, докато всеки един от нас не откри за себе си следното: за да възстановиш връзката си с Бога не е нужно да преодоляваш своите граници, а е необходимо единствено да осъзнаеш Бога в себе си. Бог – е в теб! Дори и ти да си станал Бог извън Бога, вътре в себе си ти си оставаш същият такъв Бог, само че просто отделен! Тогава, за да си възстановиш връзката с Бог, не е нужно да разкъсваш своите граници, а е необходимо просто да осъзнаеш величието на Бог в себе си!

Това е най-важният, главен урок на експеримента, на експеримента по отделянето на Бога извън Единия Бог, отделянето на части от Единия и разширението Му чрез тези части.

Всеки от тези, които се отделиха извън Бог – започнаха да творят себе си отвътре (вътре в себе си)!

Това е много важно да се разбере: че ние не творим нищо друго, освен себе си. Ако аз съм се отделил себе си в определени граници, то аз бих могъл да творя единствено вътре в тези граници, и по този начин да създавам различния на себе си от това, което е извън границите, което и се явява Бог!

И започнах аз да творя в себе си Светове и Вселени. И разбрах, че мога да вървя по същият този път. Та нали, за да се сътвори нещо си вътре в себе си, аз също така трябва да го огранича това нещо – за да може то да се различава от мен!

Така бяха създадени ФОРМИТЕ и ГРАНИЦИТЕ!

Създавайки граници, аз просто уплътнявах частта Себе си, така както това беше направил Единия Бог, който създаде мен. Той уплътни част от Себе си, за да отдели Мои граници, за да може Светлината на Бог да се отразява от Моите граници, да може да се отразява с отблясъците на Бога! И аз направих същото, уплътних част от себе си, за да отделя в себе си части от Себе си, за да може моята, отразена от Единия Бог светлина, да се отразява от новите граници в мен!

И по нататък, тези Мои части, които аз отделих вътре в себе си, по същия начин също така сътвориха в себе си части от себе си и заради това уплътниха част от себе си.

И така, всяко едно последващо създание беше все по уплътнено, отколкото предишното, от което то се е отделило извън него.

И така беше създадена ПЛЪТНОСТТА и бяха създадени НИВАТА на БОГА!

Значи тези 12 плана на вибрации са и тези степени на уплътнение на Бог при отделянето Му (на Бог) извън себе си в процеса на творене?

В същност, такива планове са безкрайно множество, та нали Бог е безкраен така, както са безкрайни и неговите творения!

Значи експеримента се е състоял в отделянето от Бог?

Да, това е точно така.

Но всяка следваща група от създания, е смятала за свой творец създанието от предишната група. То е считало него за творец и истинен Бог. И отделяйки се то е започвало да търси Бога извън себе си, зад пределите на своите граници! Но не е можело да го намери, дотолкова, доколкото степента на уплътнение е била вече много голяма! И твърде много време си е отивало за осъзнаването на това, че не е нужно да търсиш Бога извън себе си, а можеш да намериш Бог вътре в себе си, тъй като всеки един от нас, в крайна сметка – е Бог по своята същност!

Какво е това въстание на ангелите?

Пак приказки, думи. Вие много често попадате в тяхната клопка. Въ (извън) – ставане, ставане извън! Не е имало никакво въстание „против”. Имало е ставане „вътре”! ставане на части от Бог, различни от Бога по своята степен на уплътненост!

Значи „падането” – това е само степен на уплътняване?

Именно. И така аз станах „паднал ангел”, родил импулса за уплътнение на света.

Но на нас още ни говорят и за грехопадението?

Какво е това грях?

Това, което е противно на божествената природа.

Тоест това, което е противоположно, което е напротив (насреща, срещу теб)!

Но какво може да бъде напротив Бога? Как може да бъде това, ако всичко е Бог?

Това, което не съответства на божествената природа!

Гняв, гордост, похот, униние, чревоугодничество, алчност, завист. И казват, че всичко това е дошло от теб!

Ако ти погледнеш на всичките тези качества  или състояния на човека като на енергийни процеси, ти ще разбереш, че грехът – това е избор на нецелесъобразни състояния и действия.

Гняв и похот – това е прекомерно, нецелесъобразно изразходване на енергия на творенето. 

Унинието – това е неверие в своята божествена природа, в своето могъщество на творец.

Чревоугодничеството, алчността – това са стремеж към натрупване, тоест, получаване на повече от това, което може да усвои природата на човек!

Завистта – това е също така неверие в себе си като творец. На какво може ти да завиждаш, ако ти ежесекундно можеш да сътвориш за себе си всичко, което си пожелаеш? За какво да трупаш богатства, когато ти можеш да ги получиш всичките и винаги? Вселената е изобилие именно заради това, че процесът на творене е неограничен!

Има още и горделивост. Казват, че ти си се сметнал себе си за равен с Бога и дори и по-високо от Бог и затова той те е изгонил теб от Небесата!

Добре, нека да се разберем! Всички ние сме равни с Бога! И ти и аз! Ние се различаваме от Него единствено по мащабите и посоката, но ние сме Негови части и като такива сме равни с Него!

Ручеят равен ли е с океана? Равни ли са облаците с дъжда? Разбираш ли?

Какво е това, равенство? Това е – съзвучие! Всяка една твоя частичка съответства на Бог, защото ти си сътворена от Него. Ти си част от Него, отделена от Него. И така, както капката вода в ручея е тъждествена на капката вода в океана и капката вода в дъжда!

Какво означава, по-високо от Бог? За да бъдеш по-високо от Бог, то е необходимо Бог да има граници! Да обаче Той е безграничен!

Може ли да има нещо изобщо, което да е по-могъщо от Бога? Та нали ако ти ставаш по-могъща от Бога като частица от Бога, то тогава и Той става по-могъщ!

Вълната в океана, може би по време на буря да приеме себе си за по могъща, но нали самата тя е все пак част от океана. И тогава може ли да се каже, че вълната е по-могъща от океана?

И какво е това „изгонен от Небесата”? Къде извинявай, може да ме изгонят, ако всичко Е (СЪМ) Бог и всичко наоколо Е (СЪМ) Небеса на Бога?

Значи не е имало изгнание и не е имало грях от твоята горделивост и твое грехопадение?

Грехът – това е нецелесъобразност или това, което те отделя теб от твоята божествена природа.

Когато аз се отделих от Бог уплътнявайки своите граници, аз станах отражение на Бога!

Какво е това горделивост? Това е тогава, когато същността е дотолкова отдалечила се от Бог, че вече е забравила за своята божествена природа.

Да но е прието да се смята, че горделивостта – това е тогава, когато човек смята себе си за по-добър, по-умен, по-достоен от друг човек.

Ти трябва да разбереш, че всичко което става около теб – е твое творение!

А да твориш ти можеш единствено себе си и в себе си! Това означава, че всичко, което ти виждаш около себе си – това е творение на себе си, твое отражение на теб от границите на другите!

Това е малко трудничко, да се осъзнае веднага.

Очертанията на видимите от теб предмети (или усещаните, осезаемите, обоняемите) – в единствено само отклик (отговор) на твоята насочена енергия към себе си! Когато ти фокусираш своето внимание на нещо си, ти насочваш към него своята енергия, и тя, отразявайки се от границите на другите обекти, се завръща към теб в качеството си на зрително, осезаемо, обоняемо възприятие!

Важно е да се разбере, че всичко това – е твоя енергия, единствено само отразена и пречупена от границите на другото! И това означава, че около теб има само твои отражения (отражения от теб самата) – в качеството им на зрителни, обонятелни, вкусови, осезаеми образи-отражения. И всичко това – си ти и твоите творения!

Е тогава, как можеш ти да считаш някои части от себе си, отразени от теб самата, за по малко или повече достойни от теб? Разбра ли?

Добре де, ама тогава какво е това гордост (горделивост)?

Отделяне от Бог! Вие сте предали на вашето понятие грях отрицателна окраска (разбиране): това е нещо, което е лошо и недостойно! Важно е да се разбере, че това е просто нещо, което е нецелесъобразно!

Ако ти си объркала пътя, заблудила си се, ще се смяташ ли ти сега себе си за грешна (грешница), или просто ще се върнеш в изходната точка и ще започнеш пътя наново или ще попиташ някого, как да преминеш?

Моето отделяне в качеството ми на част от Бога, създаде отделянето ви на вас в качеството ви на части от Бога, създаде уплътняване на вашите границите вътре в Бога, извън Бога и ви отдели вас от Бога! И всичко това е довело до момента, че вие сте започнали да забравяте за соват божествена природа и за връзката си с Бог и да попадате в грехове несъответствени на божествената природа, отделяйки се още повече от Бог – и точно това и е било грехопадението!

Значи ти, като най-близко Отделяне от Бог, в смисъл на най-близки граници с Него, си най малко отделен от Бог и повече от другите Негови Отделяния, чувстваш своята връзка с Бога? Защо тогава теб те смятат за виновен за всички грехове и беди на човечеството?

Защото, ако човек не осъзнава, че всичко около него си е сътворено от самия него, той естествено ще търси причините за своите беди извън себе си! Той и търси това в другите хора! Но, дълбоко в него, живее знание за Началото на отделянето от Бог и това знание е трансформирано в различните легенди за грехопадението и въстанието на ангелите против Бог!

А какво е тогава, Йерархията на Тъмните Сили? Ако ти си станал начало на всички същества, отделени от Бога, то какво точно в тази система е Йерархия на Тъмните Сили и Йерархия на Светлите Сили? 

Вие много често свеждате всичко в едно. Йерархия – това е просто структуризация според степените на отдалеченост, на отделеност от Бог! Това е нещо като – стъпки към Бога или от Бога: безкрайна и многомерна стълбица на движението на Живота, където – там някъде си високо, високо Е (СЪМ) Бог и там някъде си безкрайно далече, но надолу е също така Бог!

Виж: ти растеш и расте твоето осъзнаване и ти започваш да разбираш и осъзнаваш, че твоите граници – това са си създадени от теб самата бариери между теб и Бог, и ти се стремиш да излезеш зад (извън) своите граници, тоест ти се стремиш да се разширяваш! И когато най-накрая ти излезеш зад своите граници, ти разбираш, че ти пак си излязла извън себе си, в себе си! Защото зад твоите граници – там (това) си пак ти, но до този момент на уплътняване (от който ти искаш да излезеш)! А зад следващата граница – то и там си пак ти, само дето си малко по друга, по-малко плътна! И така е до безкрай, до достигане на първородното ти състояние. Точно това и е твоето движение – като частица на Бог – по пътя на преодоляване на границите, по пътя нагоре по Стълбицата на Мирозданието!

Но има и такива, които не искат да се издигат по тази стълбица, те избират да се спускат надолу по нея, та нали стълбата е безкрайна в много посоки!

Какво е това спускане? Това е – създаване в себе си на други граници на себе си, още по-голямо уплътнение на себе си и отделяне на себе си не навън, а на вътре в себе си. Тоест, това е пътя на по нататъшното, още по дълбочинно отделяне от Бог, отделяне от първородното си състояние!

Всеки един от вас извършва безкрайно свои възхождения (издигания) и спускания по Стълбата на Мирозданието. И тогава, неговата близост с Бога – това не е кривата на неговия път, а това е най-късото разстояние!

Всички тези обяснения обаче, са твърде далеч от реалността, дотолкова доколкото те описват някакъв линеен модел, а тя е многомерна!

Представи си: безкрайно количество твои версии пътешестват по безкрайните Стълби на Мирозданието!

И Йерархията на Светлите сили, това са същности, или достигнали определени нива на приближаване до Бога, или не осъзнаващи своето отделяне и не спускащи се надолу по Стълбата!

А Йерархията на Тъмнината – това са тези, които са повече от всички са се отдалечили от Бога в своето блуждаене по Стълбата на Мирозданието!

А Ангелите?

Ангелите – това са качествата на Бог.

В теб има определени качества, които те характеризират като същност и човек! Например – доброта. Или – упорство. Или – стремеж към познание. Или – неверие. Качества много. Но твоите качества се променят много често. В Мирозданието, най-общо, няма нищо постоянно, но има някои качества на Бога, които са доста дълго и стабилно са Му присъщи! Точно и това са и Ангелите – като въплъщение на Неговите качества!

Но и ти си също така Ангел. Тогава, кое качество на Бог е въплътено в теб?

Това, на което вие му казвате любопитство!

А какво място заемаш ти в тази Стълба (Стълбица) на Мирозданието?

Аз съм началото на стъпалата. Първото стъпало – и за нагоре, и за надолу!

Но тъй като няма нито край нагоре, нито край надолу, а има единствено степени на отделеност от Бог, то аз съм началото на отделеността от Бог, или аз съм първият блик (отблясък) на Бога!

Но това означава, че ако човек се връща обратно към Богам преодолявайки своите граници, то той рано или късно ще стигне до теб, като до първо стъпало на Стълбата на Отделянето?

Точно така, ти правилно си ме разбрала! Точно и това е станало и с Иисус в пустинята. Той е преодолял и последната, всъщност, първата степен (първото стъпало) – и се е възсъединил (се е свързал) с Бог! Той е успял да преодолее илюзията на отделеността и да прекрачи в своята безкрайност!

Получава се така, че ти май за нищо не си виновен?

Какво е това вина?

Чувство, че ти си извършил неправилна постъпка, неправилно действие, така, че ти се иска всичко да коригираш, да оправиш!

Тоест – чувство, че аз съм извършил нецелесъобразна постъпка, дотолкова доколкото няма правилно и неправилно?

Не, аз не съм извършвал нецелесъобразно действие, защото всичко това (което аз съм направил) е дало нов тласък, нова витка (навивка) в развитието на Мирозданието!

Но, тогава, когато всичко започваше, аз нямах представа до какви степени ще достигнат отдалеченостите от Бог и до какво това би довело!

Нима Бъдещето е незнайно (непредвидимо) за теб?

Бъдещето е винаги многовариантно и то винаги е в развитие.

Когато ти посаждаш някакво растение, ти примерно си представяш като какво дърво то би израснало. И дървото расте, пуска своите нови корени и клони. Но ти не можеш да предвидиш съдбата на всяко едно листенце. Някои от клоните му могат да изсъхнат или да не се развият, други пък, обратно, могат твърде много да прераснат, устремявайки се към Слънцето и така нататък!

Кажи ми, а има ли Любов в средите на Тъмните, на тези, които са избрали отделянето от Бог и спускането по Стълбата на Мирозданието?

Любовта е навсякъде, защото това е основното творящо качество на Бога, това е същината на неговата творяща енергия! Но, спускайки се надолу по Стълбата на Мирозданието, това качество някак си започва да отслабва! Това е нещо такова, като когато яркочервеният цвят започва да отслабва, да се замътнява, да бледнее. Колкото по далечни стават степените на отражение и изкривяване, толкова по малко любов има там като творяща енергия!

Добре де, но тогава как става процесът на творене в тъмните структури?

Той е обратен, противоположен, огледален!

Творението нагоре – това е разширение. Творенето надолу – това е свиване! Това са два огледални процеса, защото свиването е също така разширение, но навътре!

Но затова – по-късно, ако поискаш. Вие все още ще трябва доста много неща да постигнете!

СЕлена

08.12.13.

http://espavo.ning.com/pro.../blogs/3776235:BlogPost:1076208 Авторски превод от руски: Иван Иванов

Папка: Разговори с Луцифер | Посещения: 422 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87