Винаги се оказваме виновни за това, в което обвиняваме другите



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:20
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Статии


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Винаги се оказваме виновни за това, в което обвиняваме другите

Нещото, което най-много се нуждае от просветление е състоянието на ума, при което има увереност, че човешките същества имат нужда от просветление. Повече от всички грехове, който има нуждата от любов и прошка и той е, да считаш другите за грешни.

    Всеки човек, който позволява на другите да го считат за духовен вожд, трябва да попита самия себе си: "Защо от всичките форми на опит, които са ми достъпни във Вселената, избирам точно този? Защо следвам принципа, според който толкова много хора страдат, а само аз съм просветен".

    В този смисъл всичко, което виждам около себе си, съм самият аз. Аз сам виждам собствената си непросветеност и дотолкова не я приемам в себе си, че я проектирам върху другите, без да осъзнавам това.

    Независимо от това, доколко наивни, глупави или не обичащи себе си ни се струват другите, нямаме право дори да допуснем мисълта, че съзнанието им е на по-ниско ниво от нашето. Може би, те осъзнават много повече дълбоките измерения на любовта. Начинът, по който ние ги виждаме, е само отчетлив признак за собственото ни ниво на вибрации.

    Именно хората, които считаме за вулгарни, непросветени, глупави, наивни и луди, точно те ще бъдат нашият билет за рая, когато се научим да ги обичаме и да обичаме чувствата си към тях. Можем да изразяваме тази любов външно, но можем и да не я проявяваме - въпрос на желание. Не е от голямо значение точно, как се държим спрямо тях. Но сме длъжни да бъдем внимателни към тези хора и да ги обичаме такива, каквито са.

    Помнете, че всяко същество съдържа в себе си всичко, което някога е било или ще бъде. До момента, в който възприемаме себе си като ограничени същества, си оставаме на това отстояние от центъра, където сме добри или лоши, здрави или безумни.

    Привлекателно е да скриваме от самите себе си тщеславието и да се смятаме за просветители и учители за чистота и добродетели. Никой, включително и подобен човек, няма да се интересува от истинските подбуди и резултати, защото на практика той не е способен на това, на което, според думите си, е способен. Дори и другите да не успеят да постигнат нивото му, той не е виновен за това. Така постоянно се поддържа тази игра. Той непрекъснато възстановява сам структурата си, докато не пожелае да разбере, че само собствените му вибрации предизвикват това зло и невежество, които той забелязва в другите. Колкото повече ненавижда злото, толкова повече около него има поводи за ненавист. Колкото по-често съветва другите да се съпротивлява на материалния свят, толкова по-силно той ги привързва към него.

    Ние винаги се оказваме виновни за всичко това, за което обвиняваме другите. Всичко, което и да забележим в другите, съществува и в нас. Напълно безсмислено е да се опитваме да поправяме чуждото поведение. Ако човек разбираше, че не прави нещата както трябва, със сигурност не би ги правил така. Като отричаме свободата му, ние също грешим и то по начина, по който греши и той. Да се смириш с правото на другите да бъдат различни и да не отговарят на ограничените ни критерии за правилно, умно или просветено, е една от най-важните и сложни стъпки към духовен прогрес. В известен смисъл е удачно, че имаме възможността да правим тези стъпки всеки ден.

    http://sobiratelzvezd.ru/my-vsegda-okazyvaemsya-vinovatymi-vo-vsem-v-chem-obvinyaem-drugix/


    ПРИТЧА

    Влюбил се юноша дзен-будист в момиче и й предложил да му стане жена. Момичето се съгласило, но казало, че има чепат характер - невъздържана е и се кара. Юношата казал, че за него това е без значение - "Обичам те такава, каквато си". Но имал само една молба към нея - да вика още по-силно, когато той медитира, за да може да заобича и чудесния й вик и да го хармонизира с пустотата. Тя не разбрала докрай предложението, но се съгласила. Започнали съвместния си живот. Мъжът седнал да медитира. На жената не й харесало дългото мълчание на мъжа си и проявила претенциите си на висок глас. Но той не реагирал. След 4 - часово викане жената пресипнала и разбрала, че може да загуби гласа си. 

Седнала отчаяно на пода и замълчала. Мъжът се обърнал и й казал:

    - Скъпа, защо не викаш, почти заобичах вика ти и мъничко не ми достигна да успея да го хармонизирам с пустотата.

    Жената погледнала умоляващо мъжа си и едва му проговорила, че повече не може да вика. Мъжът станал и прегърнал жена си, като й казал, че и без нейните викове ще я обича, защото си я обича такава, каквато е. Донесъл чайника с горещ зелен чай и дълго разказвал на жена си за тишината, за медитацията и за това, колко вселени има в една чаша чай.

http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7592
    Превод и предложение: Анита

Папка: Статии | Посещения: 1592 | Ченълинги
Контакт          54.204.185.107