Уроците на творението. Урок 13. Свободата на избор и свободата на творение



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:35
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Великият преход


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [109]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Уроците на творението. Урок 13. Свободата на избор и свободата на творение

СЕлена - 18.01.2014

Разкажи ми за свободата на избора. Съществува ли тя в човека?
Какво е свободата?

Правото да избираш. Според класиците е осъзната необходимост.

В живота се раждаш с определен набор от условия. Например, ако ти си се родила мъж, свободна ли си да избереш раждането на дете? Това вече си е ограничение от тоталната свобода. И такива примери има много.

Но нали сама определям стартовите условия за въплъщението си?

Правилно. И това е една от стъпките към свободата. Ти избираш стартовите условия на въплъщението си и след това можеш да избираш само в рамкитпе на тези условия. Свободата всъщност е свобода на творенето. Дадени са ти само определени боички и парче от платното. Сама избираш, какви цветове да използваш, и какво да нарисуваш на платното.

Нима? Но на нас са ни казвали, че повечето събития в живота ни са вече предопределени. Среща с определени хора и заплащането на кармичните дългове. Ако в предишния си живот съм причинила на някого страдание, то и в този живот ще страдам, както е страдал той, за да разбера, какво му е било.

Това е особеност на вашата раса – неясно, защо сте избрали страданието за основен атрибут в развитието си. Страданието е само един от вариантите на избор, от вариантите на творчество. Кога страдаш? Когато определени проявления в твоя свят не съответстват на очакванията ти. Но това е невъзможно. Вътрешното проявление на твоя свят винаги съответства на очакванията ти, точно, защото ти го сътворяваш. В повечето случаи неосъзнато. Щом сама твориш своя свят, значи очакваш той да се прояви в живота ти. Тогава защо страдаш? Защото не знаеш, че всичко това си го сътворила сама.

Тогава, как стоят нещата с инвалидите по рождение - хората, родени без крака и ръце или сиамските близнаци? За тях е много трудно да се приспособят в този свят. Те страдат заради това, че им липсват някои възможности, достъпни за другите. При нас е прието да се смята ,че това е разплата за греховете в миналите животи.

Време е да се сбогувате от натрапените ви модели в съзнанието. Един такъв модел е страданието. Защо трябва човек да страда? Защо му е на Бог да ви кара да страдате? Роденият като инвалид е избрал това преди да се въплъти. Представи си, че вече милиони пъти си се въплъщавала като здрава жена, мъж, царица, робиня, воин и т.н. В един прекрасен момент избираш новият опит - да разбереш, какво е да си инвалид по рождение, как се преодоляват такива ограничения, как се възприема света през призмата на такъв живот?

Пред очите ви са примерите за инвалиди, родени такива, които не страдат. На практика да се родиш инвалид с ограничени възможности, е прекрасен шанс да подсилиш вътрешното си развитие, а не външното. Тогава съблазните и увличането по атрибутите на външния свят са по-малки и имаш по-големи възможности да разкриеш Бога в себе си. Бог няма за цел да ви накара да страдате. Бог въобще няма цели. Той просто Е. Това, че избирате страданието е свързано в повечето случаи с ориентирането ви към религиозните догми. Забележете, че модела на страданието не съществува във всички религии.

А как се тълкува закона за причинно-следствените връзки в такъв случай? Излиза, че ако причинявам някому страдания, няма да има последствия за мен? Следователно мога да причинявам страдания на другите?

Вече говорихме за това. Избираш сценария на филма за въплъщението ти. Ако в този филм някой от актьорите е поел ролята на мъчител и злодей, то къде е неговата вина? Защо трябва да бъде наказван? И той като теб избира роля, но тази на мъчителя и злодея и наказания няма. Законът за причинно-следствените връзки е закон за развитие на времето, когато всяко следващо събитие произтича от другото, всяко последващо творение е резултат от предходното. Това е закона за последователността.

Възможно ли е да причиняваш болка и страдание на другите? Трудно ви е да го осъзнаете. Урокът на творението, по който се обучавате, е основан на любовта. Вие преминавате уроците на любовта, като се въплъщавате отново и отново в различни проявления. Защото е невъзможно да творите без любов. И на определен етап от развитието си и сътворяването започвате да осъзнавате, че причиняването на страдание на друг, всъщност е липса на любов, че причиняването на страдание другиму, на практика е причиняване на страдание на самия себе си.

Принципно, страдание не съществува, всичко е проекция на твоето възприятие. Какво е страданието? То е твоето очакване от поведението на другия спрямо твоя избор.

Добре, на основата на нравствените страдания е разбираемо, че това е наистина моето възприятие. Но при физическите страдания? Когато човек страда от болката? Когато ме боли, също ли е само възприятие?

Откъде идва болката? Отдавна сте разбрали, че това е сигнал от мозъка. Кой го управлява? Вие самите.

С такива сигнали мозъка е управляван от подсъзнанието.

Кое подсъзнание? Твоето. Какво е подсъзнанието? Това са тези части на информацията, които засега са неразгърнати или пък са свити от нещо. На компютъра си имаш управляващи програмите му файлове, които ползваш без да се замисляш, как работят те. Това е подсъзнанието на компютъра. Подобни програми са заложени и в твоето подсъзнание. Не програмите осъществяват кръвообращението, раждането на деца или творчеството. Болката е сигнална система. Ти имаш програма, която отговаря за вирусите в компютъра ти, тоест за проникването на други програми в него. При проникването на вируси на монитора излиза сигнал-предупреждение. Същото е и във вашия организъм. Болката е сигнал за проникване на вирус в съзнанието ти, в организма ти.

Искаш да кажеш, че мога да премахна тази програма?

Можеш. Но това може да доведе до разрушаване на физическото ти тяло. Затова, докато не преминете целия опит във физическите си тела, за вас знанието за премахването на тази програма ще е затворено.

Тогава, какво са вирусите? В компютъра това са външните програми, които влизат в противоречие с програмите на компютъра ми и могат да ги разрушат.

Същото е, с изключение на това, че не можете да разрушавате в разбирането си никакви ваши програми, можете да ги променяте.

Тогава, какво е това карма?

В този живот, това е избран от теб сценарий за развитието ти. В глобален смисъл това е взаимовръзка между всички избрани от теб преди сценарии за развитие и пречупването им в твой неповторим Божествен опит, който се записва като информация в хрониките на мирозданието.

Значи имаме пълна свобода на избор?

Да, ако гледаме на това в глобален мащаб. Но тя е структурирана по елементи и етапи във въплъщението ти. С влизането си в това въплъщение си избрала стартови условия, които са малко изменящи се за теб. Но всички вариации за стартови условия са ти достъпни.

Добре, да разгледаме това в пример. Жената има избор да ражда или не деца. Как се случва това? Защо някои имат много деца, а други изобщо нямат? Количеството на децата избор ли е? Разбира се. Понякога това е стартово условие. Но ти даде пример, когато стартовите условия могат да бъдат променени. В женския организъм е заложен механизъм за творене на живот, за раждането на дете. Това е програма на вашето подсъзнание. Може да влезете в този живот с предварително избран сценарий да нямате деца. В такъв случай програмата за раждане на деца е блокирана във физическото ви тяло. Но ако на определен етап на осъзнаване стигнете до намерението все пак да родите дете, блокажите се свалят.

Хиляди жени страдат от безплодие. Искаш да кажеш, че те просто могат да поискат от сърце раждането на дете.

Да, но ти разбираш друго под думата "поискат". Ако жената чува от лекарите, че е безплодна, че вероятността е нулева и може да се надява само на чудо, то какъв сценарий за развиване на това събитие би могла да сътвори? Такъв, който е чула, и в който вярва. Но много са примерите за победа на вярата на човека. Спомни си. В живота ти има само това, в което вярваш, или в което си уверен. Ако жената отхвърли мнението на другите и започне осъзнато да твори реалността си, в която да присъства и детето - то ще се въплъти в жизнения й сценарий.

Значи може да се променя жизнения сценарий?

Той се променя постоянно под въздействието на мислите ви и изборите ви. Вашите мисли са вашият избор. И това е важно. Количеството на децата в семейството зависи в повечето случаи от жизнения стандарт в страната и в националността. При някои страни и народи е прието да се раждат много деца, при други две деца са норма. При сътворяването на сценариите в животите си, ориентирате повечето си избори според избора на другите или според колективният избор.

Относно абортите? Ако жената е направила аборт, тя е лишила някого от възможността да се роди. Имаме поверие, че за този грях жената се разплаща със страдания, а душите на убитите деца попадат в някакви странни пространства.

Духът винаги ще намери възможност да се въплъти и принципно никой от нищо не може да бъде лишен. Никой не се разплаща за нещо, ако сам не избере това. Можете да дадете много примери, в които жените, направили аборт, не страдат в живота. А що се отнася до страшните пространства - всеки твори пространството, в което попада. Или попада в пространствата, които е сътворил.

Попаднала съм в триизмерното пространство, което виждам сега и възприемам. Нима аз съм го сътворила?

Да, ти и хората, които те обграждат.

Нима аз съм сътворила планетата Земя и снегът, който е навън?

Да, и ти също. Какво знаеш за планетата Земя? Само това, което са ти разказвали. А ти самата я попитай, каква е всъщност? Ще се учудиш, но снегът е кристализиране на твоята информация за него. Защото ти знаеш, че в твоя климатичен пояс сега е зима и знаеш, как трябва да изглежда тя.

Тогава, как стоят нещата с времето - кой го твори?

Творенето е сложна конфигурация. Помниш ли история с предчувстването на божествената светлина. Когато светлината се отразява от множество творящи повърхности, се получава уникална съвместна картина на отразената светлина. Ако ти си била единствената призма на пречупване на Божествената светлина, то всичко би зависило от теб.

Нима не всичко зависи от мен?

Виждаш ли - напредваме с теб. Преди смяташе, че всичко зависи от мен. Ти не си източник на светлина - ти само я пречупваш. В този смисъл всичко зависи от източника на светлина, тоест от мен. Ако не съществува тази светлина, не можеш да я пречупваш или да твориш. Но само от теб зависи как да пречупиш моята светлина. В този смисъл всичко зависи от теб. Но съществуват още много призми за отразяване на моята светлина, чието отражение ти също приемаш и пречупваш. Понякога ти приемаш тези отражения за истинска светлина и се разочароваш, когато разбереш, че това е отражение на чуждо пречупване, на друга призма на възприемане и е изкривяване на моята светлина. Така ти получаваш вътре в себе си светлина от мен, отразяваш я извън себе си в другите мои отражения, които също пречупваш. Това е причината да ти се струва, че това, което е в теб е истинско, а всичко около теб е по-малко истинно. И така се създава общата картина на отразената светлина. Времето навън се формира по същия начин.

Искаш да кажеш, че планетата или водата отразяват светлината ти, която се пречупва в моето възприемане като сняг навън?

Да, и това също. Също така ти пречупваш възприемането на другите за времето в твоята местност да кажем според чутото за прогнозата утре. Планетата не знае, какво е температура и сняг според вашето разбиране. Снегът и температурата са нейната реакция, нейното възприемане на потоците от мирозданието.

Как тогава се знае, че на екватора е горещо, а на полюсите студено. Искаш да кажеш, че хората са сътворили това? Или все пак това не зависи от хората?

Няма нищо в живота ви, което да не зависи от вас. Откъде знаеш, че на екватора е горещо?

Била съм там.

Но преди да отидеш там, си разбрала, какво е времето по тези места - чела си или се чула. По същия начин и всички хора, които живеят там или посещават тези места.

Тоест, искаш да кажеш, че ако всички хора решат на екватора да е студено, то така и ще бъде?

Да, точно така. Как според теб възникват студове там, където не са очаквани?

Как?

Всички вие сте чували, че климатът на планетата може и ще се промени. И всички, които са го чули са повярвали в това. След това всичко се развива в съответствие с очакванията ви.

Искаш да кажеш, че жителите на Европа са очаквали студове?

Повечето от тях са се страхували от това. Други са го допускали и т.н.

А по отношение на планетата - тя сама ли твори климата си?

Тя също. Но как това ще се пречупи през вашето осъзнаване, си зависи изцяло от вас. Тя променя характеристиките на физическото си тяло и тези промени се пречупват през възприятията ви в съответствие с вашите очаквания.

А по отношение на челябинския метеорит - нима и него сме очаквали?

Разбира се. Медиите ви разгласиха различни информации за възможността да прилетят различни космически тела. Знаеш ли, каква е причината при вас на Земята нито един извънземен кораб да не се приземи пред очите на всички?

Казано ни е, че на другите цивилизации е забранено да се намесват в развитието ни.

Нима досега не са се намесвали много пъти? Нима нямате информация за това и древни доказателства? Просто в онези времена хората са вярвали, че боговете могат да се спуснат на Земята. А сега повечето от вас не вярват в това.

Ако повярвам в това, ще видя ли извънземен кораб?

Да и много от вас виждат. Имате много свидетелства за това.

Но ако наистина корабът се приземи в населено място, как е възможно да не го видят?

Това, което виждате, е очакваното от възприятията ви. Ако си уверена, че нещо не може да се случи, всъщност блокираш това отражение. Ще видиш светещ обект, но няма да повярваш, че това е кораб. Ще започнеш да му подбираш правдоповобната форма и ще го сметнеш за измама на очите, светлинно петно или нещо друго. Просто не избираш да го виждаш.

Ето че пак се върнахме на свободата на избора. Съществува мнение, че ние сме своего рода датчици за чувствителността на Бога, чрез които придобиваме своя опит. Като такива ние, разбира се, притежаваме известна чувствителност, но действаме само в рамките на зададените ни програми, като роботи, и в този смисъл ние нямаме свободата да избираме.

Да започнем от началото. Всичко е Бог и няма нищо освен Бог. Той може да придобие опит, както в самия като обособи части от себе си или в себе си за опознаването на себе си чрез себе си. Как е възможно Бог да опознае себе си чрез себе си ли? Той вече знае всичко за себе си, какво още може да узнае? Тогава той дава свободата на част от себе си да опознае себе си по своему, т.е. по друг начин и така разширява опита си за познаване на себе си чрез себе си. Иначе целият му опит за познаване ще се сведе до повтаряне на това, което вече знае за себе си. Но за да може частта от Бога да познае себе си по своему, по друг начин, и да има свободата на познание, тя трябва да познава нещо различно от Бога. Как частите на Бога могат да бъдат различни от Бога? Те могат да бъдат безкрайни Негови вариации. Може ли сам Бог да измисли и сътвори тези безкрайни вариации на себе си? Може, но ако всички негови части сътворят своите вариации за себе си, то количеството вариации на Бога, следователно и вариантите на себеопознаването на Бога ще се увеличат многократно. И тъй като Бог не може да предскаже коя негова част каква вариация за него би развила в себе си, тази своеобразна прелест в опита на познание се разширява безкрайно. Вие, като части на Бога, можете да бъде представени като негови изследователски датчици. В смисъл, че във вас са заложени определени физически възможности, в чиито рамки вие действате в света си. Но подобията свършват дотук. Вие можете сами да изберете областта на изследване от обкръжаващата ви част на Бога. Във вас, като части на Бога, са заложени всичките програми и възможности на Бог. Вие можете да израстнете от датчик в междупланетен кораб, движещ се със скоростта на светлината и пътешестват по цялата вселена. Въпреки, че според вас физическите ви възможности са ограничени на тази планета, във вас са заложени знанията за преодоляване на тези ограничения. Вие можете да дишате под водата, да летите, да ходите по вода и т.н. Но паметта за това е блокирана във вас.

От кого е блокирана?
От вас самите.
А не е ли от теб?

Защо ми е да блокира твоята памет? Нали искам да получа възможно повече вариации за опознаването на себе си.

Значи на Земята има хора, които могат реално да въплътят всичко, което ти можеш?

Има, но вие едва ли ще ги наречете хора. И те не са много. Те са така наречените от вас аватари.

Но защо не са много? Защо няма планета на аватарите?

Съществува такава планета и то не една. А не са много на планетата ви, защото на открилите в себе си божествената възможност им е трудно да съществуват във вашия свят по различен начин. То е като да се изкачиш пеша на 100-я етаж, когато в същото време дори и да не ползваш асансьор, да имаш възможността да долетиш до този етаж.

Защо тогава съм блокирала паметта си?

Поискала си да придобиеш нов опит за възприемане на Бога - не този, който вече си преминала, а различен от него.

В такъв случай как придобиват опит от възприемането тези, на които е отворена паметта за миналите въплъщения?

Както те са си избрали. Те не са избрали да забравят опита от въплъщенията, а се опитват да преминат нов опит със знанието за предходния. Както е обичаният от теб Исус.

Излиза, че Исус е можел да избира дали да страда на кръста или да не страда?

Разбира се, че е имал. Исус се е превъплътил на Земята, за да помогне на хората да си спомнят, че те са част от Бога, негови любими създания, надарени с всичките му качества. В крайна сметка той е решил, че хората могат да го чуят и разберат само чрез страданието му, което ще затрогне душите им, защото към онзи период моделът на страданието е бил всеобщ. Както и се е случило.

Съществува мнение, че всички решения за развитието ни приемат висшите ни аспекти, и в този смисъл ние нямаме свободата на избор. И когато не изберем подходящото, рано или късно ще ни доведат до нужния избор. И затова е по-разумно веднага да се осъзнае, че избор няма и да се довериш на божественото провидение.

Какво е божественото провидение?

Сигурно е твоето провидение, твоето решение за това, какъв избор е най-добре да осъществя, за да бъде твоят опит по-многостранен.

Аз нямам предпочитания относно избора на опит В този смисъл, аз нямам свободата на избор. Аз не знам, какъв избор е по-добър. Коя част от теб е по-добра от другата? Всяка, тя просто е част. Ако сам трябва да избирам опита си чрез теб, то няма да получа непредсказуемост. Какво е непредсказуемостта? Това е възможност да се развиваш в ново направление, което не си успял да видиш преди това. Провидение означава да видиш до, т.е. предварително.

Тоест не съществува Божествено провидение? Как е възможно? Ти не можеш да видиш нещата, преди да са се случили?

Аз мога да бъда в мислите на всеки от вас, в този смисъл виждам множествеността на вашите решения. Но тази множественост на практика е ограничена от рамките на колективното ви възприятие, и в този смисъл аз мога да предскажа, какво ще се случи.

Но понякога сред вас се появяват тези части от мен, които не искат да влизат в рамките на общественото възприятие. И те преобръщат вашите представи за собственото ви възприятие. Тогава се появява увлекателен опит и развитие. Просто ти виждаш тази система в твоите времеви рамки и в рамките на вашия свят.

Но при нас под божествено провидение се разбира някаква предопределеност на развитието, най-добрата за нас и според твоето решение, тъй като ти знаеш най-добре и виждаш най-добре нещата. Защото ние сме част от теб и част от системата, и не е нужно да се развиваме, въпреки че системата се развива.

Развиването на частите всъщност е развиване на системата. Как още може системата да се развива? Ако функционира по определени закони, тя не се развива, а просто съществува, просто е. Нейното развитие е в промяна законите за развитие. Системата на вашето възприемане на света в повечето случаи е изградена върху шаблонни възприятия, заложени ви от колективното съзнание. Тези от вас, които прекрояват шаблоните на възприятие или създават нови, дават насока в развитие на системата. И аз не знам, как е по-добре, тъй като нещо за да е по-добро за мен, трябва да е и по-лошо.

Тоест всичките ти части са равноправни?

Какво означава равноправни?

Притежават равни права.

Равните права предполагат равни възможности. Ти нямаш възможността, да кажем, на планетата или на Слънцето. Затова и твоите права съответстват на твоите възможности. И в Слънцето, и в теб са заложени всички мои качества. И не може да бъде другояче, защото всички вие сте част от мен. Но като обособени части от мен, вие сте различни. Различни са призмите ви на отражение на светлината и способността да отразявате светлината ми, т.е. да я възприемате, която е ограничена от призмата ви на възприемане. Както са многобройни страните в диаманта и брилянта, така и са различни в степента на отражение на светлината. В този смисъл, тези от вас, които тепърва започват да натрупват опита на възприемането си, са диаманти, а тези, които са преминали през много избори и животи в различните си въплъщения, са сияещи брилянти на Божествената светлина.

Превод: Анита

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/13-19
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7270
Папка: Великият преход | Посещения: 683 | Ченълинги
Контакт          54.205.8.87