В материалите на Матрицата 5 непрекъснато споменавам Играта и начина, по който тя се прилага към Висшите Аз, свързани и с пътищата на едновременните и с пътищата на последователните инкарнации. Земята е центърът на Играта в тази Галактика тъй като е планетата за едновременно инкарниращите се Висши Аз. Информацията, която давам в Матрицата 5, се отнася за ТАЗИ Игра на Земята от трета плътност. Играта се провежда в галактика Млечния Път.
В института на Монро имахме упражнение, което ни отвеждаше далеч отвъд нашата галактика. От чернотата отвъд поглеждах наляво и надясно. Видях различни галактики и в двете посоки. Това, което става в тези галактики, са ТЕХНИТЕ версии на Играта, която се играе от други Висши Аз тръгнали по пътя на едновременните или последователните инкарнации.

По-просто казано, ако вие играете Монопол на една маса, други играят друга игра на друга маса, трети пък – трета игра на трета маса и т.н. – така едновременно се играят различни игри. Всяка маса е една галактика. Игрите са различни, НО всяка има основни цели – да набави преживявания и да се излезе от Играта. Ако играете Игра А, не можете да отидете до Игра С. Вие (вашият Висш Аз) е избрал коя от наличните игри да играе.

Във всяка галактика има централна планета/система за едновременно инкарниращите се Висши Аз, на която те напредват. Основните преживявания са едни и същи, но средата съществено се различава. Всички ние можем да имаме достъп до информацията от всички галактики, когато е необходимо, но след като сте имали Събудена Финална Инкарнация тук. Вашата концентрация и фокус са тук, а не в другите галактики.

Съществуват много интересни неща относно това, което става „там”. За да ги оцените напълно, трябва да приключите вашите цикли като Напреднали тук. Нуждаете се от тази мъдрост и зрелост, за да се справите правилно с информацията. Не ни остава много време преди да трябва да се придвижим напред.


 В трилогията си Монро споменава за желанието си да се завърне „у дома”. Той настоява на това си желание и бива отведен до първия си известен „дом”. Духовните същества, открити там, имат много наивни представи. Монро пише, че музиката и цветовете били удивителни. Простичките игри, които съществата там играели, им носели много радост. Първоначално той не разбира защо е избрал да живее на това място. После установява, че музиката се повтаря – както и игрите. Ангажираните в тези дейности не се интересували от това, което той има да им каже, ако противоречало на техните игри и музика.

Боб видял нещо като много примитивен цикъл, съдържащ музика и светлини. Бил напреднал дотолкова, че не му отнело много време, за да разбере това. Сега вече знаел защо е оставил това място в търсене на нещо повече. Когато едно от тези същества прекъсне този експериментален цикъл, то се придвижва  встрани оттук в търсене на нови преживявания и, да, то се оказва в нов експериментален цикъл.

След прекъсването на примитивния експериментален цикъл с музиката/светлините, съществото се придвижва другаде, докато открие една от Игрите, които се разиграват в трета плътност. То решава в коя от игрите, които проучва, да играе, като я избира с оглед на преживяванията, от които се нуждае. Във всяка галактика се играе различна Игра, където полярностите вилнеят, макар че средата всеки път е различна. В нашата галактика най-старата раса са влечугоподобните. В другите галактики най-старата раса е друга.

Търсещото Игра същество открива правилата на Играта и страните, които може да вземе във всяка Игра, предимствата и недостатъците на всички тях. То разбира, че независимо коя Игра е избрало, ако реши да влезе в една Игра, крайните резултати ще са същите. Съществото се дава сметка за това, че ако иска да Напредне, трябва да избере Игра, но решението си е негово и никога не се упражнява принуда.

Съществото, което Монро среща на по-високата плътност и което иска Боб да го боготвори, защото „аз съм твоят бог” е било същество запознато с различните версии на Играта и се е опитало да използва онова, което знае за Играта в нашата Галактика, за да повлияе на Боб. Затова, когато Боб отказва, съществото било разстроено. Включилият се в Играта едновременно инкарниращ се висш Аз има по-големи способности от тези същества, които още не са се включили в Играта.

Експерименталните цикли от оригиналния „дом”, който Монро споменава в своите книги, са част от преживяванията, които ни дават опит. Успешното прекъсване/преодоляване на тези цикли е подобно на правенето на още една крачка по шахматната дъска, която ви отвежда по-близо до победата. Помислете за това. Помнете кои НАИСТИНА сте и се подгответе за мястото, към което сте се запътили.



 За краят на Играта на Земята от трета плътност сме говорили. Сега ще ви кажа нещо за края на галактическата Игра. Групата, която се занимава с физическия край на Играта са Висшите Аз на Природния Дух (т.е. Духа на Природата). Едновременно икнарниращите се Висши Аз са първите, които приключват Играта. МНОГО по-късно последователно инкарниращите се Висши Аз, според нивото, до което е напреднала тяхната група, приключват Играта на различни етапи, като влечугоподобните приключват последни. Те са най-устойчивите на духовен Напредък. Те предпочитат технологичните преживявания. Колкото по-технологична е последователно инкарниращата се раса, толкова по-дълъг период й отнема да се развие духовно. При все това, влечугоподобните евентуално също ще приключат своя цикъл и ще се придвижат напред.

Междувременно Природният Дух трупа свои преживявания и опит. Когато завърши своя цикъл, планетата, която обитава, ще се превърне в мъртва планета. Това не означава, че всички „мъртви” планети са светове преди това обитавани от Природен Дух. Съществуват множество планети, които са били създадени просто като складове за минерали от природните реалии. Те не са мъртви само защото на тях няма растения и животни. Те се използват за събиране на преживявания чрез минералите. Какво представляват ще узнаете, когато му дойде времето. Например Марс не е мъртва планета само защото е бил направена на нищо от империята Орион в далечното минало.

Когато нашата Слънчева система завърши своя цикъл, слънцето се превръща в нова и експлодира. Висшият Аз на слънчевата система (Природният Дух обитаващ слънцето), се придвижва към следващото ниво от своето развитие. Експлодиращото слънце сигнализира за края в тази система. Когато се стигне до края на галактическата Игра, експлодиращите слънца се превръщат в нещо обичайно.

Черните дупки са друго средство за почистване. Те всмукват в себе си цели системи с тяхната материя и енергия. Към края на галактическата Игра черните дупки  се появяват по-често и се превръщат в нещо обичайно. Много преди да стане това едновременно инкарниращите се Висши Аз ще са се оттеглили.