Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


20:50
12.12.2017
Вторник
54.167.44.32


Онлайн: 12
Гости: 12
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Статии


Разговори с Луцифер [66]Статии [201]
Матрицата 5 [55]Нумерология [28]
Астрология [31]Великият преход [110]
Кармична Астрология [13]Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13]Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13]Петър Дънов [4]
Джасмухин [8]Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7]Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22]Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8]Пътят на душите [6]


Башар – Зала от огледала


18 юни, 2011 г.
 
Башар: Добър ден на всички вас в този ден от вашето време, как сте?
Аудиторията: (аплодисменти)

Башар: Благодаря ви. Нека започнем още веднъж това предаване с благодарност към всеки един от вас за съвместното сътворяване на това взаимодействие.  Ние изразяваме своята благодарност и признателност за това, че ни подарявате тази възможност да преживеем всички вас, което разширява нашето разбиране за Творението, като научаваме чрез всеки от вас множеството начини, които Творението има, за да изрази себе си. В отговор на този подарък, сега ние бихме искали да започнем това предаване и да го озаглавим „Зала от огледала” ... което е мястото, където вие живеете.

Физическата реалност, както вие я наричате и както сме казвали многократно, е отражение на състоянието на вашето съществуване, на вашето съзнание. Наистина не съществува нищо извън вас, вие наистина не се намирате във физическата реалност.  Физическата реалност е във вас! Тя се намира във вашето съзнание. Това е едно понятие на вас самите, което вие преживявате от определена перспектива. Обаче ние разбираме, че начинът, по който вие сте избрали да преживявате вашето конкретно физическо измерение, е като че ли се намирате в едно царство от пространство и време, както вие го наричате, но какво точно представлява то? Какво е това пространство? Какво е това време?

Макар те да са илюзорни, вие въпреки това, създавате ефект от тях, свое преживяване на тях в своя живот като физическо същество, като едно приело физическа форма същество, така да се каже, при което сте взели своята енергия, енергията на своята духовна природа с нейната висока честота, на своята нефизическа природа и, в определен смисъл, сте снижили, кристализирали тази честота в това, което наричате преживяване, матрицата на структурата на физическата реалност. Отново: това се случва вътре във вашето съзнание. Вие в действителност не се намирате в никакво място, наречено физическа реалност. Всичко е вътре във вас.

Въпреки това, ние разбираме, че начинът, по който вие сте решили да преживявате това, прави нещата да изглеждат, като че ли са извън вас. Ето защо това, което трябва да запомните, за да си дадете повече възможност да избирате и преживявате вида физическа реалност, която предпочитате, вида физическа реалност, която казвате, че е повече в съответствие с истинската ви вибрация, е да започнете да виждате и да преживявате физическата реалност като отражение, подобно на отраженията във вашите стъклени огледала. Вие знаете, че когато погледнете отражението си в едно огледало, знаете, че не сте наистина там отсреща. И знаете, че ако искате да промените отражението в огледалото, не отивате при отражението, за да го накарате да се промени. Трябва да промените себе си, за да видите промяна в отражението.

И така, физическата реалност, бидейки едно отражение, бидейки една зала от огледала, функционира по много подобен начин. Всяка промяна, която искате да видите в така нареченото отражение – външната реалност, трябва да започне вътре, трябва да започне във вътрешната реалност, която сте вие, вашето съзнание, вашата вибрация, състоянието на вашето същество.

Ние разбираме, че след като сте създали това свое преживяване, тази физическа реалност, и след като сте наложили идеята за пространство и време на своето съзнание, вие сте създали също така понятието, наречено „забрава”. Така сте забравили, че физическата реалност не е действителна. Сега обаче, в тази (нова) епоха, вие започвате да си спомняте и това е свързано с изследването и пробуждането на съзнанието. Вие започвате да си припомняте кои и какво сте в действителност като същество, като съзнание, и да си припомняте, че вие създавате, проектирате това преживяване, наречено физическа реалност, която идва отвътре вас. И колкото повече започвате да изследвате това, вие се оказвате привлечени от множество протоколи, ритуали, инструменти, техники и, както ние казваме, позволения, за да си дадете възможност да си напомните, да си спомните, че всъщност създавате всичко това и то не съществува самостоятелно ей там, извън вас. То не се случва на вас, а се случва чрез вас.  

И така, при този вид взаимодействия между нас и вас, при това предаване на информация, ние ви предлагаме още една перспектива, серия от идеи, множество мисли, множество гледни точки, които могат да бъдат използвани и приложени в ежедневната ви физическа реалност, за да ви помогнат в преживяването и променянето на действителността ви по начин, който предпочитате.

Преди всичко, моля разберете, преди да говорим подробно за тези промени, преди да говорим за това какво представлява вашата психика, вашият ум, вашето его, как получавате това преживяване, как го създавате и оформяте ... бихме искали да ви напомним за това какво представлява промяната. Идеята е, че не трябва да се научавате как да се променяте; вие се променяте постоянно. Както сме казвали, вие се променяте милиарди пъти в секунда, толкова бързо, толкова автоматично, толкова плавно и без усилия, че сте забравили, че се променяте през всичкото време. Вие сте забравили, че личността, която може да сте в даден момент, не е личността, която сте в следващата една милиардна от секундата. Вие буквално ставате различни хора милиарди пъти в секундата, буквално ... това не е метафора! Различни хора милиарди пъти в секундата ... обаче промените, които извършвате, настъпват толкова плавно и промените между отделните промени са толкова незабележими за вас, че си мислите, че си оставате едно и също лице. Вие създавате тази плавна илюзия на непрекъснатост.

И така, вие мислите, че не се променяте много, докато фактът е, че се променяте напълно милиарди пъти в секунда. Ето защо идеята във всичко това е, че не трябва да се учите как да се променяте, а как да дефинирате следващата промяна така, че тя да е достатъчно различна, за да може да видите различието между старата и новата промяна и по този начин да откриете, че сте се променили моментално и автоматично и да правите това все повече и повече, за да разберете, че промяната е нещо естествено за вас. Тя става автоматично, тя е естествен закон на Творението. Всички неща се променят ... освен първите три закона, разбира се.

Идеята е, че вие съществувате ... това е първият закон ... вторият закон e: „Единството е всичко и всичко е Единство”, третият е: „Това, което излъчваш, е това, което получаваш в отговор” и четвъртият закон е: „Всичко се променя освен първите три закона”. И това е всичко. Всяко преживяване е основано на тези четири закона. Комбинацията на тези идеи ще ви даде всяко преживяване на всяко равнище и във всяко измерение на съществуването.

И така, какво представлява пространство-времето? В определен смисъл, както сме казвали, това е една структура, наложена върху съзнанието ви, върху цялостното съзнание на вашето същество, на вашия дух, на вашата душа, ако щете. Самата структура „пространство-време” е ... вашето его. Няма никаква разлика между това, което наричате вашия физически его-ум, и структурата „пространство-време”! Самото съществуване, самото създаване на пространство-времето, самото създаване на идеята за време и пространство създава и самото его. Защото вие се нуждаете от тази перспектива, за да преживеете пространство-времето. Както сме казвали много пъти, една аналогия би била маската за подводно плуване, която ви позволява да виждате ясно под водата. Навлизането във физическата реалност, промяната на вашата честота, която извършвате с цел преживяване във физическата реалност, е като гмуркането в океана. Без маската всичко под водата ще ви изглежда много замъглено. Необходимо е да се фокусирате, за да виждате по-ясно в новата среда, в която сте проектирали себе си, в която сте се гмурнали. И така, егото е тази маска. Егото е тази леща, през която преживявате идеята за физическата реалност. Работата на егото, в определен смисъл, предназначението на егото е да ви придържа фокусирани върху преживяването на физическата реалност. Без него вие няма да може да осмислите вибрациите на физическата реалност. И така, структурата на егото е неразделна част от тази пространствено времева структура. Това е едно и също нещо. Когато създавате една структура „пространство-време”, вие създавате и една его структура, за да преживеете пространство-времето. Те вървят ръка за ръка, съществуват едновременно и възникват едновременно. 

Когато казваме „его структура", ние нямаме пред вид това в отрицателен контекст, защото ние разбираме, че много хора на вашата планета преживяват его структурата по това, което наричате отрицателен начин. Основната задача на егото не е отрицателна, нито положителна. Тя е просто неутрална. Тя е да ви поддържа фокусирани, за да имате физическо преживяване. Когато его структурата е дефинирана като нещо, отговорно за цялото създаване в това преживяване, когато от нея се изисква повече, отколкото е създадена да извършва, когато я напрегнете отвъд нейните допустими възможности, така да се каже, тя започва да се съпротивлява. Тогава тя се възпротивява и въстава. Тя ще направи това, което може, но повярвайте ми, когато я натоварите с нещо, което не е направена да извършва, тя натрупва, в определен смисъл, и аз нямам предвид емоционално, а физически, тя натрупва съпротивление, като една натегната пружина – когато я натиснете, тя се съпротивлява и отскача назад. Отскачането назад е това, което преживявате като съпротива в живота си, и идеята за отрицателното его възниква, когато то е подложено на все повече натиск да прави това, за което не е създадено. И то въстава и се съпротивлява все по-силно и по-силно до момента, до който това съпротивление се превръща в преобладаващата характерна честота на его структурата, и генерира една личност извън контрол, обзета от страх, която се съпротивлява на естествената си природа, защото повече не вярва, че съществува нещо повече от его структурата. Защото его структурата е била натоварена с толкова много енергия, с толкова много фокус, че се превръща в преобладаващата, първостепенна вибрация на вашия живот и блокира способността ви да си спомните, че сте дух, че може да се свържете с висшия си разум и т.н.

Ето защо е толкова важно да не се преувеличава идеята за егото, да се остави то да си върши работата и когато очаквате от него само това, което е създадено да извършва, то може да ви позволи да почувствате комуникацията от висшия ви разум, която идва чрез въображението ви.

Наскоро по време на един разговор, Нания*), индивидът който познавате като Ейприл, Нания повдигна някои чудесни въпроси, които възникват на вашата планета, по повод проявяването на това, което предпочитате във вашата реалност и което е свързано с принципите, за които сме говорили. Тези въпроси се отнасят до това, което изглежда като определени противоречия или погрешни разбирания на някои от тези принципи. Всичко произтича от идеята, че единственият начин да преживеете своята личност, е чрез системата от убеждения, която генерира емоциите, които генерират мислите и поведението във вашия свят. И така, притежавайки определени дефиниции в рамките на структурата на личността, тези определения могат да причинят объркване за това как трябва да бъдат прилагани някои от тези принципи и как да се получи достатъчно разбиране за природата на структурата на съществуването, за да могат да бъдат проявени вашите предпочитания.  И така, едно от нещата, които бихме искали да направим в това предаване, е да дискутираме конкретните неща, които сме казали, и наистина да изследваме по-точни ваши определения, за да добиете по-голяма яснота как да използвате тези принципи по начин, който да ви позволи да видите как може да проявите това, което отговаря на вибрацията на вашите предпочитания.

Едно от нещата, които дискутирахме, бе идеята, която сме заявявали много, много пъти - че това да присъствате (пълноценно) в настоящето, да бъдете в настоящото си състояние, е най-важното нещо, независимо какви са обстоятелствата във физическата ви реалност. Също така обсъждахме идеята, че не е нужно да правите така, че нещата да се случват; не е необходимо да манипулирате своята реалност и че поведението ви просто отразява състоянието ви и генерира отражение в реалността. В същото време ние сме говорили за  значението да предприемате физически действия, защото вие сте същества във физическа форма. И въпросът, който възникна, бе дали определени действия сами за себе си не са опити за манипулиране и за постигане на определена цел в реалността. Краткият отговор е „не”. Дългото обяснение е следното.

Ще използваме няколко аналогии, за да илюстрираме този момент и в идеалния случай да създадем по-точни определения за яснота. И това изречение, взето само за себе си - че ще използваме няколко аналогии - е нещо, на което ще се завърнем след малко.

Идеята за предприемане на действия, идеята за това „да направите нещо да се случи”, в смисъл да насочите своята реалност, да принудите своята реалност да поеме определена посока, всъщност не може да се осъществи. Единствената причина нещата да изглеждат, като че ли това се случва ... когато става дума за предприемане на действия е, че съществува определение за тези действия, определение за процеса и определение за така наречения резултат, които в определен смисъл, са всички едновременно объркани. Така че нека поясним. Ще бъда конкретен относно начина, по който бе формулиран въпросът ... нека вземе например хора, които се опитват да преговарят за нещо или да построят къща. Тогава възниква въпросът - когато преговаряте, не се ли опитвате да постигнете определен резултат, не създавате ли определено очакване. Или когато строите къща, не правите ли нещо, за да насочите реалността в определена посока, за да направите нещо да се появи във вашата реалност, в случая въпросната къща? Отговорът е „не”.

Объркването идва от идеята, от определението, според което процесът е средство за постигане на определена цел, но това не е така! Строенето на къща е самостоятелно преживяване. Живеенето в къщата е самостоятелно преживяване ... аз зная, че това няма в момента смисъл във вашата линейна пространствено времева референтна рамка, но строенето на къща не води до живеене в къщата! Нека сега ви дам две аналогии, за да поясня защо това в действителност е така и може би това ще започне да разколебава някои от вашите определения, които сте приели в продължение на много години от вашия физически живот.  

Един от начините за изясняване на някои от идеите, свързани с физическата реалност и линейната пространствено времева рамка, която сте си създали, е за целите на илюстрацията и аналогията да елиминираме пространствено времевата рамка. Целта е да създадете една перспектива и чрез нея, при отсъствието на пространство-времето, да видите какво се случва в пространство-времето. Мнозина от вас вече знаят, че на равнището на духа времето не съществува. На това равнище в момента в който си представите нещо, в момента в който помислите за нещо, и то се проявява. Вие го преживявате моментално. И така, нека приемем тази аналогия за „строенето на къща” от духовна гледна точка. Вие знаете, че на равнището на духа, защото времето не съществува по същия начин (както във физическия свят), вие може да извършвате нещата в произволен ред. И така, вие може изведнъж да си представите как живеете в една къща - „O, да, ето ме, пуф и готово, аз живея в нея”, след което може да кажете: „Сега искам да премина през преживяването на строенето на тази къща, след като съм живял в нея". И пуф - ето че строите къща ... от гледна точка на пространствено-времевата перспектива, привидно отзад напред. В това няма смисъл - „Как бих могъл да живея в една къща, преди да съм я построил, не го разбирам?!”

Целта на тази илюстрация е да подчертае, че това са индивидуални събития, които в действителност нямат приемствена връзка. Всяко от тях е самостоятелно преживяване и объркването ще изчезне, когато ги определите като самостоятелни преживявания без връзка помежду им освен връзката, която вие създавате, която е друго самостоятелно преживяване. И макар ние да разбираме, че, най-общо казано, в линейното пространство-време, вие първо трябва да строите една къща, за да я създадете, вие всъщност не използвате строенето на една къща, за да я създадете в действителност. Това, което правите, е, че създавате преживяването да строите къща заради самото него, самостоятелно, като преживяване в реалността. Системите от убеждения, които сте възприели, общоприетите убеждения на консенсусната реалност, която сте възприели, просто ви казват и създават у вас убеждения, които казват: „Аз не мога просто да проявя в реалността една къща; аз трябва първо да я построя; аз трябва да имам преживяването, наречено ‘строене на къща’, преди да изявя в реалността къщата”. Обаче преживяването на строенето на къщата е самостоятелно преживяване, самостоятелно проявление и когато се появи къщата, това в действителност е изява на отделна реалност. Вие обаче създавате връзка между двете поради убежденията и референтната рамка в съзнанието ви, във вашата его структура.

Ако започнете да гледате на всеки отделен момент като на реалност, взета сама за себе си, със собствено определение, като момент, равностоен на всички останали моменти на преживяване, вие започвате да разграждате това преживяване на последователност (във времето). И тогава действително може да започнете, ако искате и ако предпочитате, ако считате за уместно ... може да започнете да виждате пропуски, ако щете, в пространство-времето. Ще може в действителност да прескочите определени стъпки и да започнете да изявявате неща по начин, който изключва необходимостта, която дотогава сте наричали необходимо средство или процес за постигане на определена цел.

Една от причините обаче, поради която сте създали преживяването на физическа реалност, е да преживеете това, което се нарича процес, и то заради самия него. Следователно идеята е, че много същества в действителност научават нещо за себе си, като имат преживяването, като създават преживяването, с помощта на своите системи от убеждения, наречено „строене на къща”. Това е нещо, което те изискват и предпочитат, за да научат определени неща в процеса на своето развитие като същества, като дух, като съзнание. Когато разберете това по този начин, добре е да знаете, че създавате преживяването, което води до появата на къщата, но това, което описваме тук, е действителната механична реалност. Строенето на къщата и живеенето в къщата са две напълно различни събития, които не са създадени, за да бъдат свързани, преди вие да ги свържете.

Нека ви дам друга аналогия, за да изясним допълнително този въпрос. Вие се намирате в един от вашите чудесни земни ресторанти. Келнерът се приближава към вас и казва: „Какво бихте поръчали за пиене?” Вие поръчвате своето питие. „Може ли да ви предложа предястие?” Вие си поръчвате предястие. „Какво ще поръчате за основно ястие?” Вие поръчвате основното си ястие. „Ще поръчате ли някакъв десерт?” Вие си поръчвате десерт. И ето че вие сте доволен от своя обяд от начало докрай. Добре, нека сега отидем в един ресторант в успореден, метафизичен свят. Метафизичният келнер се приближава и първото нещо, което казва, е: „Бихте ли желали един десерт след обяда си?” Вие казвате: „Чакай малко, аз току-що идвам от онази друга реалност, където обикновено питат какво ще пиеш преди обеда. Аз още не съм обядвал”. „Е и какво от това? - казва келнерът - защо да не поръчате десерта си преди обяда, защо не?” Вие му отговаряте: „Е, предполагам, че бих могъл ...”, на което келнерът отговаря: „Тогава може би искате да завършите с предястието или всъщност в какъв ред бихте приели обяда си?” Вие на свой ред казвате: „Е, след като става дума, аз може би бих променил последователността ... предполагам, че не е задължително да следвам определен ред”. Всеки елемент от обяда е самостоятелно блюдо, което не е задължително да бъде поръчвано в определен ред. Идеята отново е, че всяко преживяване във вашата реалност може да бъде разместено. Просто вие обикновено не предпочитате да го правите, защото сте се съгласили да приемете определени правила на консенсусната реалност, които ви дават възможност да създадете в своите системи от убеждения определени събития, определени преживявания, които да ви дадат разбиране за Творението, разбиране за това, което наричате процес, процесът на създаването, преживяването на акта на създаването, за разлика от мигновеното съществуване на нещо. Това е едно от определенията за физическа реалност – преживяването на този акт на създаване.

Ние разбираме, че вие може да се объркате по отношение на това как едното може да изглежда, че води до другото, но това не е така. Когато може да приемете едно преживяване само за себе си, като самостоятелно събитие, тогава ще започнете да се отключвате, да се отделяте, да се освобождавате от нуждата да бъдете ориентирани към определени цели, защото това е, което се случва. Когато погледнете в този смисъл на едно събитие, като на средство за постигане на нещо друго, вие му поставяте етикет, който ги свързва в определена последователност. Когато обаче разглеждате всяко нещо като самостоятелен резултат, като самостоятелно преживяване, вие прекъсвате тази връзка на последователност и не се налага да възприемате нещата в определен ред.

Другият пример, който бе посочен ... благодаря ти, Нания, бе случаят с воденето на преговори. В такива случаи не се ли опитвате да получите това, което желаете? В определен смисъл, да, но идеята отново е, че не може да разглеждате воденето на преговори като средство за постигане на даден резултат. Тъй като много от вас считат идеалния случай на воденето на преговори като ситуация, в която и двете страни печелят, това е една възможност за съвместно изследване на начини за промяна на собствената система от убеждения за това кой/коя сте и какъв е смисълът на вашата реалност по такъв начин, че същевременно да помогнете на другите хора, участващи в преговорите да направят същото за себе си ... така че всеки да разгърне повече от себе си и да преживее отражението на това откритие. Не става дума обаче за получаване на онова нещо, за получаване на онзи резултат, постигане на онази цел, получаване на това, което искате. Става дума за това да имате преживяване, наречено преговори. То не води до нещо друго и е самостоятелно само за себе си. И това е възможност да промените убежденията си, за да се превърнете след това във вибрацията, която автоматично ще привлече това, което има същата вибрация. И така действията, които извършвате, и поведението, което демонстрирате, са просто отражения и проявления на вибрационното състояние, в което се намирате, придобили физически израз. Действията, които предприемате, не ви доставят нещото физически, механично. Те са израз на състоянието, в което сте, за да може вселената, в определен смисъл, да разпознае това състояние във физически смисъл и да ви даде физическо отражение. Идеята на действията не е да причините нещо да се случи, защото това е езикът на очакването, езикът на целевата ориентация и езикът на средствата, които водят към целта.

Когато разберете, че всичко в даден отделен момент е нещо самостоятелно и самоцелно, отделно преживяване без връзка с всичко останало, тогава може да „отседнете” в момента, може наистина да оцените преживяването такова, каквото е, и да изтриете от съзнанието си идеята, че то би трябвало да ви отведе някъде другаде, защото най-важното нещо е да бъдете напълно в настоящето, тук и сега!!!

Отново: ние също така разбираме, че много често поради опита ви с физическата реалност и системите от вярвания/убеждения, към които сте избрали да се придържате, може да ви изглежда трудно да си припомните всички тези принципи, но това наистина не е така. Истинското разбиране произлиза от способността да си припомните повече от един от тези принципи едновременно. И когато говорим, както сме правили в продължение на много години: „присъствай в настоящето”, „присъствай в момента” ... когато сме говорили за идеята да изоставите очакванията си ... когато казваме да действате по посока на своята радостна възбуда без конкретно очакване ... когато говорим за това какво представлява проявлението (в материалната действителност) ... идеята е, че когато се опитвате да бъдете този/тази, който/която предпочитате да бъдете, трябва да си припомните всички принципи по едно и също време ... не само един, не само два. Само тогава имате истинско разбиране за структурата и природата на вашето съществуване.

Отново: ние разбираме, че по отношение на вашата система от убеждения, това може да изисква малко практика и в това няма нищо лошо. Вие се усъвършенствате, защото ако това не бе така, ние нямаше да водим този разговор. Идеята обаче е, че вие може да започнете наистина да осъзнавате по-пълно тези принципи, свързани с пълноценното си присъствие в момента, така че когато се появят такива идеи, като например: „самото предприемане на дадено действие не поражда ли очакване?”, вие сами да си отговорите: „не”. Защото идеята да си центриран в момента означава, че не може да има отделяне на поведението от самото нещо; вие просто отразявате вибрацията, че съществувате заради самата нея, защото това сте вие, а не защото действието ще ви донесе нещо, там някъде в „бъдещето”, което не съществува, което е една илюзия.

Колкото повече си позволявате да прилагате всички тези принципи в настоящето и да виждате всичко, и най-важното да де-фи-ни-ра-те всичко като самостойно преживяване в настоящето, само за себе си, поради това, което извличате от него, без да ви е грижа за всичко останало, без връзка с каквото и да било друго нещо ... тогава вашият живот се превръща в една екзалтирана експлозия от синхронности, където всичко започва да си идва на мястото. Отново: това не означава, че вие не предприемате никакви действия! Но не са действията, които ви носят тези неща. В определен смисъл, действията ви са физическо потвърждение, физически израз на честотата, в която предпочитате да бъдете. Ето за това става дума!

В тази връзка, имайки предвид всичко това, вие може да започнете да виждате все повече от залата от огледала, която сте си изградили. И когато имате това отражение, което се връща към вас, и това друго отражение, и онова отражение ... когато не определите ясно какво представляват тези отражения ... да, ние разбираме, това може да бъде много объркващо ... вие може да се изгубите сред отраженията ... и да се чудите защо това не се получава и защо онова не се получава ... защото всичко се обърква и много скоро губите представа какво представлявате вие и какво представляват отраженията ... вие не знаете кой/коя сте наистина, защото сте толкова объркани от всички тези отражения. Когато обаче започвате да прилагате ясни определения на това кой/коя сте в действителност, в този момент и изключвайки всичко останало, всичко останало и всички други преживявания ... само този момент и нищо друго ... нещата започват да се изясняват.  Започвате да виждате през стъклото на огледалата. Започвате да виждате пътя ... започвате да излизате от лабиринта и той престава да бъде лабиринт.

Идеята е наистина да погледнете в себе си, винаги от позициите на настоящето, за да разберете дълбоко, че това е единственият момент, в който съществувате. Това е – точно тук, точно сега ... това е всичко, което съществува.

Вие и отраженията, които създавате във вашата зала от огледала ... степента на яснота на тези огледала зависи от степента на яснота на вашите определения, на вас самите и на всичко, което преживявате. Дайте им ясни определения, дайте ясни определения на всичко. Не приемайте, че знаете по какъвто и да е начин как да определите нещо, само защото мислите, че имате определение за него. Не приемайте, че това е най-добрата възможна за вас дефиниция. Не приемайте, че това е дефиницията, която е съгласувана най-добре с вашия дух. Бъдете изобретателни, прилагайте въображението си, изследвайте във всеки един момент на преживяване ... ”имам ли най-доброто възможно определение за това преживяване, за себе си? ... Мога ли да имам възможно най-ясното определение за това преживяване? ... Точно тук, точно сега ... не съществува нищо друго!” Отделете си това „време”, отделете си това „пространство” и ги изпълнете с определението, което е наистина ясно, наистина точно, наистина първично ... така че да може да мобилизирате всички тези неща, за които сме говорили ... всички едновременно ... за да не бъдете объ-ъ-ъ-ркани.

Това дава ли някаква яснота, Нания?

Нания: Да, дава ...

Участник: Може ли да дадеш пример за ясно определение?

Башар: Както сме казали, идеята, която някои хора имат, че построяването на една къща е средство, водещо към една цел, вместо да го определят като самостоятелна цел, без връзка с идеята, че резултатът от построяването трябва да е една къща. Преживяването на процеса на строенето на къща е самостоятелна реалност, самостоятелно преживяване. Определянето му  по този начин, вместо като средство за постигане на дадена цел, ще ви позволи да присъствате напълно в този процес и да извлечете от него всичко, за което сте го предвидили и създали. Ако обаче го използвате като средство за постигане на даден резултат, мнозина от вас ще станат доста нетърпеливи, ще прибързвате, ще пропуснете много от нещата, които сте си намислили да направите, за да се поучите, като сте създали това преживяване със своята система от убеждения. Вие не научавате толкова за себе си, като мислите, че трябва да постигнете нещо друго. „Аз трябва да завърша тази къща”, „Трябва да завърша по-бързо строежа на тази къща, за да започна да живея в нея”, „Трябва да бързам и да завърша по-скоро, за да получа това, което искам”. Всъщност вие пренебрегвате самото преживяване, което сте планирали, за да се научите на нещо, пренебрегвате самия процес. Разбирате ли? Във всеки един момент вие създавате това, което преживявате. Не го пренебрегвайте, не го изтласквайте встрани, не го замитайте под килима! Преживейте го и го дефинирайте! Открийте определението на преживяването, което имате в момента, и мобилизирайте всички принципи, които сме обсъждали наведнъж ... по едно и също време!  

Ние ще направим други неща, за да подпомогнем смилането на тази идея все повече и по много начини, но това, за което говорим сега в това предаване, може да бъде разглеждано като допълнение към нещо, разисквано преди и което е понятието за проявление (manifestation).

Отново: това върви ръка за ръка с много от вашите стари определения, според които проявлението е нещо, което се опитвате да създадете. Слушайте внимателно за едно друго определение и запомнете отново, че проявлението не е създаване, нито, в определен смисъл, привличане към вас на нещо, което вече не е тук! То е вече тук, всичко е вече тук! Всичко съществува тук и сега! Проявление е преживяването  да бъдете във вибрационно състояние, което ви позволява да възприемете, да направите видимо това, което е вече тук, но което е невидимо за вас в сегашното ви състояние. Всичко е вече тук; не трябва да го изте-е-егляте от бъдещето, от мъглявината на далечното бъдеще ... То е тук и сега!

И така, тази идея се съчетава идеално с идеята да разглеждате всяко преживяване само за себе си, точно тук и сега, и да го определяте по този начин ... точно тук и сега без грижа за всичко останало. Защото идеята за всякаква визуализация, която сте си създали, е да символизира това, което предпочитате. В това няма нищо лошо като техника, като позволение, стига да не го натоварвате с очаквания и да не му поставяте етикет като средство за постигане на дадена цел.

Визуализацията може да представлява идеята за реалността, която проявявате и която отразява истинската ви предпочитана същност, истинския ви предпочитан живот, истинската ви предпочитана реалност. Идеята обаче е, че тази реалност вече съществува и като се доверявате и позволявате, и притежавате това, което наричате познание и доверие в това, което преживявате в момента, като част от това преживяване, а не пътечка към него, преживяването ви ще бъде по-пълноценно и когато преживявате случващото се в момента по-пълно заради самото него, вие ще промените своята вибрация по начин, който ще я направи по-способна да направи видима реалността, която е вече тук, но невидима за вас в момента. Ето защо не трябва да отидете ей там, за да получите нещо (което е вече тук). Обаче действията, които извършвате, и поведението, което демонстрирате и които вървят ръка за ръка с вибрационното състояние, в което сте ... защото това е нещо автоматично, в зависимост от състоянието ви в момента, вие автоматично демонстрирате определено поведение, присъщо на това състояние. Ето защо е важно да демонстрирате това поведение, защото те са присъщи на състоянието ви в термините на физическата реалност.  

И така, когато изразявате чрез поведението си своето състояние, вие правите все по и по-възможно проявяването пред очите ви на реалността, която вибрационно отразява това състояние. Ето това е проявлението, то е просто премахването на наочници, промяна на вашата честота за една реалност и успореден свят, който вече съществува, и вече съдържа символа, който отразява вашия идеален живот.


И помнете отново – всичко това не е реално, това е просто едно преживяване! Защото всичко, което правите, е да променяте своите канали, да променяте своите честоти ... за да гледате различна програма ... за да може да я видите. Най-сигурният начин обаче да не я видите, е да пренебрегнете случващото се сега, като че ли то е само средство за постигане на някаква цел. То си е нещо самостойно и то присъства поради една причина - вашата причина. Единственият начин да се научите да ускорявате това, да го използвате по-ефективно по друг начин, е да го използвате, да го определите като нещо важно за вас заради самото него. Не го свързвайте с някакво очакване или резултат! Това е лесният начин, това е начинът без усилия. Намирате ли някакъв смисъл във всичко това?

Аудиторията: Да.

Башар: Добре. Нека това да „попие”. То ще ви изглежда все по-смислено и по-късно в това предаване ние ще направим неща, които ще го „запечатат” чрез визуализации и медитации, но от този момент нататък, както казвате вие, в пространство-времето вие трябва да позволите на своята его структура да отслаби своята нужда ... своята нужда да се отзове там, където трябва да бъде ... и да й позволите да се отпусне с останалата част от вас ... което е точно тук и точно сега! Нека тя върши своето, не я претоварвайте ... оставете я да прави това, за което е създадена, нека висшият разум прави това, за което е създаден ... нека те работят в съгласие ... бъдете тук и сега ... забавлявайте се!

Ние ви благодарим за това, че ни позволихте да споделим тази перспектива с вас, тук и сега, и в отговор на това, с което ни дарявате, аз ви питам по какъв начин мога да бъда на вашите услуги сега. Може да започнете своите взаимодействия, ако пожелаете.


 *) Нания е името, с което  Башар се обръща към водещата сеансите Ейприл Рошел. – Бел. прев.
Папка: Статии | Посещения: 1161 | Ченълинги
Контакт          54.167.44.32