Съществуват подразделения на полярностите – и на Тъмната и на Светлата. Има жертва и агресор. Да си жертва е много популярно днес, особено в САЩ. Изглежда сякаш ВСЕКИ иска да е жертва. Жертвите на тъмната страна са лакеите и слугите на техните висшестоящи. Жертвите от светлата страна са онези, които "си обръщат другата страна” и следват своите висшестоящи, защото те са "избрани от боговете”.

АКО СТЕ ЖЕРТВА, ЩЕ ПРИВЛЕЧЕТЕ АГРЕСОР. Жертвите винаги са покорни, винаги се самосъжаляват и винаги търсят спасител отвън. Висшестоящите на светлата страна винаги обичат да изглеждат  спасители, жертвите им се събират в групи. Висшестоящите на тъмните обичат ролята на агресора (не може да има жертва, ако няма агресор). Те пък обичат да карат жертвите да се чувстват като жертви.

Жертвата и агресора са противоположности. За да се справи с мнението на агресора, жертвата ТРЯБВА да изостави манталитета си на жертва и да се слее с мнението на агресора, за да си възвърне силата. Щом жертвата вече я няма, агресорът също изчезва. Агресорите търсят САМО жертви. Американското общество насърчава усещането, че си жертва. Трябва да се запитате защо и каква и ползата от това. Тъй като светът се контролира от Тъмните, а би трябвало да има баланс, то колкото повече жертви има в света, толкова повече са и агресорите.

В Новата Реалност няма да има никакви жертви. Онези, което ВСЕ ОЩЕ желаят да бъдат жертви няма да участват в Новата Реалност, а ще се инкарнират другаде – там, където могат да продължат да играят тази игра на по-силния.

Американците обичат да обвиняват за събитията в своя живот всеки, освен очевидния. Вината е на училището, на съседите, на правителството (което е вярно, но поради различни съображения), вината е на когото и да е и на каквото и да е. Ако детето им направи нещо криминално, вината за това е на всеки друг, освен на тяхното дете и на родителите, които са го отгледали. Докато хората не съумеят да поемат отговорността за събитието, което са предизвикали, те ще остават заседнали в режим жертва/агресор. Онези, които не са жертви, са хората, които могат да кажат "вината е моя”. Онези, които никога не казват "вината не е моя” и "нищо не мога да направя за това”, излизат от тази затворническа планета.

Като чуя "Какво да правя, нямах избор...” знам, че това са глупости. ИМАЛИ сте избора да го направите или да не го направите. Винаги имате избор. Жертвите казват "Нямах избор”. Ориентираните към баланса хора казват: "Имах избор и избрах именно това”. Казах на един пушач, че той самият си е избрал да пуши, но той все още отказва да поеме отговорност. Не разбирам защо, след като никой не е насилвал даден непушач да стане пушач. Той си го е ИЗБРАЛ и ще трябва да живее с този избор.

Като чуя "ако тази промоция беше преди, щях да мога да си купя ...” казвам, ако не пушеше, щеше да можеш да си го купиш и сега”. "Е, ама аз давам за цигари само 30 долара седмично”. "Да, но тези пари могат да бъдат използвани за други неща”. Жертвата заема винаги позицията "горкият аз”. Това се отнася до толкова много хора, които отказват да вземат силата си обратно. И не ми пробутвайте тези "ама ти не разбираш колко трудно е да се откажеш”. "Ами кой ви е карал да ЗАПОЧВАТЕ!” Тялото ви е казвало да не го правите, като се е чувствало зле още когато сте започнали да пушите, но вашият ИЗБОР е бил да се тровите, да ограничите своите психични способности поради глупави причини (най-често за да впечатлите някого, който не си струва да бъде впечатляван). Винаги се връщайте към източника, за да видите, че това е било ваше решение. Вие преживявате последиците от собственото си решение. Ако не успеете да признаете и разберете това, ще си останете жертва. Докато не поемете отговорност, няма да бъдете в състояние да се изцелите.

Виждам всички тези жертви всеки ден. Да са жертви е удобно за тях, защото светлите ги окуражават (виновно е обществото, виновен е той, виновна е тя, - само не те). АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА НАПРЕДНЕТЕ, ТРЯБВА ДА ВЪЗВЪРНЕТЕ СИЛАТА СИ И ДА ИЗБЯГВАТЕ КАПАНА ДА СИ ЖЕРТВА.

Ако се оплаквате от нещо, това не ви прави жертва, освен ако не търсите спасение от вън. Като чуя оплаквания, казвам, "Добре, какво ще направиш ти по този въпрос?” Лесбийката ми се оплаква от своята съквартирантка и казва "какво мога да направя?” Казвам й да изхвърли кучката. "Не, не мога да направя това”. С това тя ми казва, че иска да продължава да бъде жертва и да печели съчувствие от околните, докато самата тя не прави нищо по въпроса. Чисто желание да си жертва. Казах й, че ако не направи нищо по въпроса, ако не възвърне силата си и не започне да напредва, не искам да слушам повече тази история.

Друг ми се оплаква – казвам му какво да направи, а той "ама ти не разбираш”. Разбирам. Разбирам, че му харесва да е жертва и затова не иска да чуе за вземане на някакви мерки по въпроса. Затова казвам - не ми говори за това и тогава няма да се налага да слушаш моите коментари.

Жертвите – каква досада могат да бъдат, когато влачат пред вас своите кръстове хлипайки и хленчейки, но отказват да изоставят своя кръст – синдрома "обичам-да-страдам”.

Жертвите НЕ искат да им се казва как могат да поправят своя избор. Те се възмущават, ако им предложите начин да възвърнат силата си. Ако го направите, веднага минават на варианта "горкият аз” и "ти не разбираш”.

"Как смееш да предлагаш решение на жертва, която иска да й помогнеш да продължи да носи кръста си, а не да се отърве от него?”

Те поддържат позицията "горкият аз” докато това подхранва психичния им вампиризъм. Щом получат каквото могат от вас, преминават към друг. Този, който живее живота на жертва, обаче, може да възвърне силата си във всеки момент. Ако те искат да се справят с проблема си, ще го покажат с действия, а не само с думи. Лесно е да се говори, но за да се измъкнеш от капана на това да си жертва се ИЗИСКВАТ действия.

Всички знаем хора, които ни разказват своите сълзливи истории. Като им кажеш какво да направят, се започва "не мога, защото... " и ти посочват някаква причина. Кажете им  докато не станат готови да НАПРАВЯТ нещо да не ви занимават с историите, с които обичат да парадират насам-натам.