В предишните статии за пресилените стереотипи и социалните ценности, казано накратко, ставаше въпрос за изкуствените цели, които са натрапени от някого или са собствена идея. И там става въпрос за съзнателен подход, когато правим това, което действително искаме, а не по принуда. Това са неща много тънки и за повечето хора са много объркани, защото, в действителност, ние не разбираме, какво искаме. Още от детството, всеки така се вкопчва в чуждите ценности, че пораснали, продължаваме да вярваме, че действително искаме това – не реализацията на своите реални желания, а на някакви „правилни" цели. В края на краища, се получава странна картина, когато човек се стреми към нещо, но при това няма сили дори за малка крачка, да не говорим за изминаването на целия път до целта. При това, на човек му се иска, не само да изпълнява неясните си желания, колкото му се иска да пожелае, без ясно да разбира, какво точно става. За да се разберат вътрешните мотиви е необходим внимателен анализ – на невротичните и не особено. Да се направи това е невъзможно в рамките на една статия, дори само затова, че всеки си има свои уникални характеристики. А и не на всеки е необходимо да изследва своите тайнствени дълбини. По-надолу ще стане дума за простите и общодостъпни методи, които зареждат целта – без тази междинна, стопираща фаза, когато току що сме пожелали да изпълним желанията си.
   
   
Изобщо, както навярно вече сте се досетили, става въпрос, как да се мотивирате, за да постигнете конкретни цели. При това никой няма да ви даде гаранции, че тези цели няма да се окажат лъжливи, и след постигането им, няма да ви настигне разочарование. Обикновено, така наречената истинска цел, има едно характерно свойство – много ни се иска да я осъществим. Т.е. човек просто взема и прави това, което му се иска да прави. Всичко е просто. Но такова „щастие" се дава на единици – на тези щастливци, които намират призванието си – нещо, с което не могат да не се занимават. Не трябва да се ходи далеч за примери: Бил Гейтс, Стив Джобс, Елвис Пресли, Брус Ли – и много други известни хора.
   
Разбирате ли, в какво е проблема? Човек постига огромен успех, когато се занимава със своето призвание – т.е. с тази работа, която му харесва. Отделяйки времето си на тази работа, страстно постигайки съвършенство, след известно време, увлечения човек спонтанно, без тягостни усилия, става професионалист – т.е. майстор в своята област. А осен това, имаме дълбоко удовлетворение от собствения труд. Парите, почетните лаври и другите постижения, са просто страничен ефект от този самопроизволен процес. Майстора в своята работа, първоначално, изобщо може да не мисли за пари или за успех. Той просто се занимава с любимата работа.
   
А какво да правим ние, простосмъртните, които не сме намерили призванието си? Най-простото и очевидно решение е, да го намерим! По какъв начин? Възможно е, винаги да сте обичали някакво конкретно занимание, възможно е, още от детството си да сте имали някакво хоби или някаква романтична мечта, но „коварните" родители, с най-добри подбуди, са ви заставили да седите в образователните учреждения, където година след година са засипвали мечтата ви с натрапените знания и ценности.
   
Известните американски блогери – Стив Павлина и Брайан Ким – предлагат аналогични методи за намиране на своето призвание. Като цяло, всичко е сведено до съставяне на списък с абсолютно всички желания и предпочитания, които успеете да си спомните. Просто, трябва да се усамотите за час и да запишете всичко, което ви харесва в този живот: независимо дали са полезни занимания, развлечения или, например, пиенето на чай с бисквитки.
   
Брайан Ким съветва следния въпрос: „Какво обичам да правя всеки ден, използвайки интересите и способностите си, които да носят полза за хората?". И за да намерите отговора, предлага да запишете всички възможни, дори най-нелепите предпочитания, които имате, насочвайки мисленето си към своята земна мисия – призванието си. И в крайна сметка, в някакъв момент, това занимание ще ви просветне… Може да има емоционална реакция – смях или сълзи, а може да е радостно усещане, все едно сте ударили голямата печалба и сте намерили нещо много ценно.
   
Изобщо, ако темата ви е заинтересувала, най-добре да попитате чичко Гугъл за конкретни статии на тези автори: Стив Павлина – „Да намерим смисъла на живота за 20 минути" (в оригинал: «How to Discover Your Life Purpose in About 20 Minutes»), и Брайан Ким – «Как да намерим призванието си» (в оригинал – «How to Find What You Love to Do»).
   
Ако с прилагането на тази практика, не са се получили чудеса, не си струва да се отчайвате. Истинските желания на повечето хора са объркани на куп с лъжливите ценности, по най-гаден начин. В крайна сметка, да се разбере, какво истински ви се иска, действително не е лесно. Тук трябва здраво да покопаете в себе си. Пътят на самопознанието – като правило, е дълговременна работа, свързана с очистване на ума от неврозите и всевъзможните илюзии, която може да продължи дълги години. Както вече стана въпрос, не всекиму е нужно. И в този случай, остава да се задоволите с обичайните земни цели, при реализацията на които, често изпитваме скука и мързел.
   
   
В действителност, мързела е липса на мотивация, когато, както беше казано по-горе, не толкова искаме да постигнем поставените цели, колкото искаме да го поискаме.
   
Как да се мотивираме? Тук се акцентира на два типа мотивация. Първия е пряка „вълшебна" мотивация, идваща самопроизволно отвътре, когато на човек, по щастливо стечение на обстоятелствата, му харесва това, което прави – за това стана въпрос по-горе. Мотивацията от втория тип е посредствена, идваща не толкова от удовлетвореност от самата работа, колкото от нейните плодове.
   
Ако при пряката мотивация сме увлечени от процеса на това, което правим, то при втория тип, процеса не ни интересува много, понеже той е в ролята на своеобразен, често малко приятен, агент-посредник между желанието и целта. По тази причина е толкова сложно да постигнем големи успехи в делата си. С други думи, увлечения в своето дело, е подбуден всестранно да вникне в неговите подробности, приемайки всичките му страни, ставайки негов проводник. А ако не сте увлечени в самия процес, колкото в резултатите му, вниманието постоянно се превключва на очакване. И ако това очакване не се оправдае, работата носи разочарование.
   
Когато имате пряка мотивация от увлечение по това, което правите, „проблемите" и препятствията в процеса се възприемат като интересни задачи, решаването на които дава опит и нови дълбини в любимото занимание. Когато мотивацията е изключително посредническа, т.е. когато не ви е интересно самото занимание, а само неговите цели, задачите се възприемат като досадни препятствия и проблемите дразнят, защото поставят под въпрос постигането на резултатите и заплашват с тревога от сриване на надеждите.
  
И ако до сега не се занимавате с любимата работа, това означава, че нямате пряка, „вълшебна" мотивация. При този случай, си струва да признаете очевидния факт, че действията, за които ви е нужна мотивация, са действия, които не искате да вършите. И да се самобичувате по този повод, няма никакъв смисъл. Просто засега, за „вълшебството" можете да забравите и да превключите вниманието си на крайните резултати.
   
Изобщо, втория тип мотивация, като залагаща целите, не е нещо погрешно. Така или иначе, всичко, което правим, си има своите причини. А да получават непрекъснато удоволствие от живота, могат, навярно, само светиите. На нас ни остава да комбинираме пряката и посредническата мотивация. Т.е., понякога се занимаваме с дела, които ни харесват, а понякога, защото имаме конкретна цел.
   
Възможен е и най-добрия вариант – когато самия процес стане цел и при това носи на обкръжаващите някакви блага.

   
Тук ще дам няколко препоръки, как да използвате посредническата мотивация, за да постигнете желаните цели. Като цяло, всичко се свежда до това, да съберете, колкото се може повече причини за да действате.
   
Както казва Георги Гурджиев, човека е сложна машина. Психиката ни е механична. Има причини, означава, че има мотив. Няма причини, няма мотив. Изглежда, че всичко е просто и причините самопроизволно трябва да влияят на поведението ни. Така и става. Но тънкия момент е в това, че оперативната ни памет е малко. Не можем да държим всички мотивиращи ни причини в главата си. Изхода е направо смешен – тези причини трябва да се записват.
   
Някои мотиви са очевидни и лежат на повърхността. Други могат да бъдат открити с помощта на визуализацията. Може да се усамотите, да се настаните по-удобно, да затворите очи и да си представите целта си. Когато достигате успех, какъв сте? Усетете доколко ви харесва резултата, вгледайте се в този образ. Ако в картината възникват детайли, които, в добрия смисъл, ви грабват, съсредоточете вниманието си върху тях. След визуализацията, трябва точно тези детайли да ги запишете. Т.е. трябва да се фиксира всичко това, което ви харесва във вашата цел. Тук е важна искреността. Колкото и нелепи да ви се струват тези детайли, запишете ги.
   
Как да използвате тези записи? Може да си съставите график, следването на който, след известно време ще ви доведе до желания живот. А когато тези крачки не се поучават, просто вадите този лист с мотивите – причините, поради които трябва да правите всичко това, и четете. Ако по време на четенето възникнат нови мотивиращи причини, допълвате и тях в своя мотивационен лист.
   
Ако разчитате да опростите техниката и да минете без записване на мотивите, на практика такова „опростяване" може да направи задачата неизпълнима. Повърхностния ум не може да помни всичко. Освен всичко друго, издирването на мотивите в паметта, е загуба на време и сили. Ако не си създадете мотивационен лист, най-добре веднага да признаете, че нямате нужда от никакво допълнително развитие, и продължавате да живеете, както сте живели, без да се парите.
   
Всевъзможните мотивиращи текстове и видео, също не си струва да ги пренебрегвате. Ако сте се вдъхновили от нечий пример, поискало ви се е, да се изтеглите за косите и сте помислили, че от утре ще започнете – това е самозалъгване. Трябва да правите всичко, докато мотивацията действа. Като минимум, може например, да запишете ново разбиране – нова причина за действие.
   
   
Мотивацията в нашето болно общество, както и да изглежда на повърхността, на практика при всеки, така или иначе, е пропита с диктата на неврозите. Да навлизам дълбоко в тази материя, не планирам тук. На progressman.ru и без това, почти всички статии са на тази тема.
   
Накратко, невротика се занимава със саморазвитие, за да се гордее ефективно със себе си. Стреми се към знания за да раздава самодоволни съвети и да изразява авторитетното си мнение като вселенска истина. Мечтае за почести и привилегии. Стреми се да се вреди сред другите уважавани магистри в живота. Разчита чрез успех в някаква конкретна сфера, да снеме от себе си отговорността за всичко останало. Такава сделка с лукавия, не води до нищо хубаво.
   
Повече или по-малко здравата мотивация, също има оттенък на самоутвърждаване, но в по-голяма степен е насочена към безопасност, комфорт и жизнен смисъл. Човек, например, може да се стреми към знания, за да си позволи комфортен живот в безопасност. Може да имате усещането, че знанията ви придават професионална увереност, както при общуването с колегите и партньорите, така и при търсенето на работа и клиенти. Опита и знанията могат да ви носят доходи, уважение и да вършите работата си с минимум грешки.
   
Изобщо, всичко в живота ни е сложно преплетено. Грубото самоутвърждаване се сменя с фино. Любимите дела се заменят с необходими и с времето откриваме в тях своят дълбочина и смисъл. Дори чистенето на картофи или миенето на съдове, може да се правят с отдаване на процеса. В това е същността на медитацията.
   
Не трябва да се забравя, че дългия път се състои от малки крачки. Не е важно, колко е сложна целта ви. Тя се състои от прости елементи. Дори малките, но регулярни крачки, някога ще направят пътя изминат.