Храната е фармацевтичната съставка, влияеща на работата на мозъка, казва професорът по неврохирургия и психология Фернандо Гонез-Пинила. Ако искаме да преуспеем в работата си, в постигането на личните си цели, за подсилването на талантите си, дадени ни от природата и то в условията на жестоката конкуренция в днешния свят, това е жизненоважен приоритет. Понякога дори изглежда, че самото ни съществуване е съставено от различни изпитания и предизвикателства, изваждащи ни от рамките на ограниченията ни. За щастие, последните научни данни показват, че асортиментът от сурови продукти може значително да увеличи умствената ни работоспособност, давайки ни чисти природни катализатори.

    Интересен е факта, че едва при тегло около 1,5 кг, мозъкът ни ползва примерно около 20 % от енергията за цялото тяло. Въпреки, че по време на умствено интензивна дейност се изгарят повече калории, отколкото при почивка, изследванията на Уисконсинския Университет показват, че мозъкът възприема излишните въглехидрати като патогенна намеса. По тази причина е много важно намирането на точния баланс калории и ползването на по-лека и чиста храна за сметка на висококалоричните ястия. Лей Гибсън от Университета Рохемптън в Англия е стигнал до извода, че човешкият мозък работи най-добре, когато в кръвта ни има около 25 грама гликоза, точно колкото е количеството въглехидрати в един среден банан.

    Мастните киселини Омега-3 са незаменими за нормалното развитие на мозъка на зародиша и децата в младенческа възраст и днес научните данни показват, че тези мастни киселини подпомагат по-нататъшното заздравяване на мембраните в клетките на главния мозък и дори спомагат възстановяването и нарастването на невроните. Освен това, професор Фернандо Гомез-Пинила отбелязва, че дефицитът от мастни киселини Омеза-3 в организма на човека е свързан с риска от психични разстройства, в т.ч. дефицит на внимание, дислексия, слабоумие, депресия, биполярни разстройства и шизофрения.

    Семената на чиа (вид Салвия – теснолистна испанска), на лена, конопа, тученицата, черната малина, ореха пекан или кария (американски вид, близък до ореха, в чийто състав има особена форма на витамин Е, лекуваща възпаления на артериите и рак), лешника, са прекрасни растителни източници на Омега-3. Смятаната за плевел в САЩ тученица дори има най-високо съдържание на алфа-липоеви киселини сред зеленолистните растения. Тя има леко солен вкус и може да се добавя към салати и зелени коктейли.

    Протеините са важни не само за растежа на мускулите, но и отговарят в голяма степен за интелекта ни и умствените способности с това, че ни дават важни аминокиселини, регулиращи дейността и развитието на гл.мозък. Джудит Вутрман, кандидат на науките, директор на програмата по женското здравеопазване в научно-изследователския клиничен център на Масачузетския технологичен институт в Бостън казва, че за гъвкавостта на ума ни отговарят като цяло два невромедиатора – допамин и епинефрин (или адреналин), и че те се изработват от тирозин (аминокиселина, влизаща в състава на много белтъчини и пептиди). Отлични природни източници за тази важна аминокиселина са фастъка, бадема, авокадото, лимския фасул, тиквените семки и сусама.

    Инозитолът е особен въглехидрат, който не отделя енергия, подобно на обикновената захар, но пък влияе благотворно в широк спектър на нервната ни система. Той може да подобри менталната издръжливост, да управлява активността на серотонина, да поддържа мембраните на клетките в главния и костен мозък, да противодейства на редица психически разстройства и болести, в т.ч. булимия, панически синдром, обсесии (синдром на възникване неопределено периодически натрапчиви нежелани състояния), агарофобия и клинична депресия. Според данните, публикувани в Американското Списание Клинично Хранене, инозитолът се съдържа в плодовете (банани, стафиди и цитрусови), бобовите, дрождите и повечето орехи.